Дао трите Съкровища Том 1 Въведение

Първия въпрос:

ВЕКОВЕ НА ПОГРЕШНО възпитание напълно са объркали ума ти относно просветлението. Самата дума изг­лежда неземна, от другия свят; самата дума изглежда като нещо, което е след смъртта или за онези, които вече са мъртви. Това е абсолютно погрешно.

Ако искаш да си щастлив, не съществува друг начин, освен просветлението. Ако искаш да си обикновен, никой никога не е бил обикновен без просветление Ако искаш да обичаш и да бъдеш обичан, това е невъзможно без просвет­ление. Така че трябва да разбереш моето понятие за просветление. То означава просто да си обикновен, здрав, осъз­нат, цялостен н тотален.

Всеки ум се стреми към някаква изключителност. То­ва представлява егото: винаги опитващо се да бъде някой специален, винаги страхуващо се да бъде никой, винаги страхуващо се от празнотата, винаги стремящо се да запъл­ни вътрешната пустота с каквото и да е. Всяко човешко съ­щество се стреми към необикновеността - а това поражда страданието. То е невъзможно. Да си никой, е твоята при­рода, небитието е веществото, от което си направен. Както и да се опитваш, никога няма да успееш; дори Александър е претърпял неуспех. Не можеш да бъдеш някой, защото това с невъзможно в природата на нещата. Можеш да бъдеш са­мо никой Но в това да бъдеш никой, няма нищо лошо: всъщност, в момента, в който приемеш своята ничийност, незабавно във всички посоки от теб започва да се носи блаженството - защото нещастието изчезва Нещастието е сянка на егото, сянката на амбициозния ум. Нещастието означава, че правиш нещо невъзможно и понеже търпиш не­успех по отношение на него. ти си нещастен Правиш нещо неестествено, опитваш се да го правиш и се проваляш, затова се чувстваш разочарован, нещастен.

Адът не е нищо друго освен крайният резултат на невьзможното, неестествено усилие. Раят не е нищо друго освен това да бъдеш естествен.

Ти си никой. Роден си като никой, без име, без форма. Ще умреш като никой. Името и формата са само на повър­хността; дълбоко отвътре си като безбрежно пространство. И това е красиво, защото ако си някой, ще бъдеш ограни­чен. Добре е, че Бог не разрешава на никой да е някой; ако ти си някой, ще си краен, ограничен, ще си едно затворено същество. Не, Бог няма да позволи това. Той ти дава свободата да си никой - безкраен, неограничен. Но ти не си готов. За мен, просветлението е изцяло свързано с този фе­номен: да разбереш, да схванеш, да приемеш факта, че чо­век е никой. Незабавно ще престанеш да се опитваш да правиш невъзможното. Изведнъж ще престанеш да се из­дърпваш нагоре за косите. Разбираш колко е абсурдно - и спираш. И смехът залива цялото ти същество. Изведнъж си спокоен и събран. Самото усилие да желаеш да си някой, ти сьздава проблеми.

Когато се опитваш да си някой, не можеш да обичаш. Амбициозният ум не може да обича. Това е невъзможно, защото най-напред той трябва да удовлетвори амбицията см Трябва да принесе в жертва всичко заради нея. Ще про­дължи да жертва своята любов. Погледни амбициозните хора - ако се стремят към пари, все отлагат любовта. Утре, когато са натрупали пари, тогава ще се влюбят; точно сега това е невъзможно, изобщо не е практично; точно сега те п», могат да си го позволят. Любовта е релаксация, а те се стремят да постигнат нещо - някаква цел. Може би това са пари, може би е власт, престиж, политическо положение. Как могат да обичат сега? Не могат да са тук п сега - а лю­бовта е феномен на тук и сега. Любовта съществува единст­вено в настоящето, амбициите съществуват само в бъдеще-го: любовта и амбициите никога не се срещат.

Ти не можеш да обичаш. А ако не можеш да обичаш, как можеш да бъдеш обичан от някой друг? Любовта е дъл­боко общуване между две същества, които са готови да бъдат заедно - в този момент, не утре; които са готови да бъ­дат тотално в този момент и да забравят цялото минало и бъдеще. Любовта е да забравиш за миналото и бъдещето и ла си спомниш за настоящия момент, за този пулсиращ мо­мент, за този жив момент. Любовта е истината на момента.

Амбициозният ум никога не е тук, той винаги е на път! Как можеш да обичаш някой, който непрекъснато ти­ча Той непрекъснато е на състезание, непрекъснато е в конкуренция; той няма време. Или си мисли, че някога в бъдещето, когато целта е постигната, когато е добил власт­та, към която се е стремил, богатствата, които е желал, то­гава ще се отпусне и ще обича. Това няма да стане, защото целта никога няма да бъде постигната.

Амбицията никога няма да бъде удовлетворена. Не е в нейната природа да бъде удовлетворена. Ако удовлетвориш силна амбиция, от нея незабавно израстват хиляда други ам­биции. Амбицията никога не спира. Ако я последваш, ако я разбереш, тя може да спре точно на момента. Но ако я зах­ранваш с енергия, как можеш да обичаш? Затова хората са толкова нещастни, опитвайки се да бъдат някой - нещаст­ни, защото не получават любов, нещастни, защото не могат да обичат.

Любовта е екстаз: екстаз на не-ум, екстаз на настоя­щето, екстаз на състояние лишено от амбиции, екстаз на празнотата. Където има влюбени, там няма никой: същест­вува единствено любовта. Когато се срещнат двама влюбе­ни, те не са двама. Отвън погледнато, на теб може да ти из­глеждат като двама, но вътрешно е абсолютно различно: те не са двама. В момента, в който се срещнат, двойнствеността изчезва, съществува и се носи единствено любовта. Как е възможно това, ако вътре в себе си ти не си празнота, нищо, така че да не съществува бариера между теб и твоя любим? Ако ти си някой и твоят любим или възлюбена съ­що е някой, тогава не се срещат двама души, а четирима: двамата истински, които са никой и стоят отзад и двама, които са някои - фалшиво его, които преплитат ръце, мил-в;п се, правят жестовете на любовта. Да ги гледаш е цял театър: пълна нелепост! Когато се срещнат влюбени, няма никой, а двама, които са никой, не могат да бъдат двама. Как може две празноти да бъдат две? Нищото не притежава разграничителна линия -- нищото е безбрежно. Две празно­ти образуват една. Двама, които са някой, остават двама.

Затова любовта се превръща в нещо толкова грозно -любовта, която ти наричаш любов, не която аз наричам любов Твоята любов е нещо грозно, най-грозното нещо. Трябва да е такава. Би могла да бъде най-прекрасното нещо на света, но е станала най-грозното: влюбените непрекъсна­то се борят, карат се, правят се нещастни един друг. Сартр казва: "Другият е ад." Той казва нещо относно твоята любов. Когато си сам, се чувстваш релаксиран, когато си с любимия, се появява напрежение. Не можеш да живееш сам, защото най-дълбокото в теб, което е никой, копнее... то жадува, гладува. Затова не можеш да останеш сам. Тряб­ва да се раздвижиш. - стремиш се към компания, но в мо­мента, в който си заедно с някой, то се превръща в нещас­тие Всички отношения пораждат нещастие и нищо друго. Ако не си просветлен, любовта се превръща просто в конф­ликт, в кавга. Човек постепенно привиква към това. Това означава, че постепенно той става безчувствен, нечувствителен. Затова светът изглежда така мъртъв, така застоял. Тон вони. Всички отношения са блатясали, погрозняли

Ако наистина искаш да обичаш и да бъдеш обичан... това е невъзможно точно сега за теб такъв, какъвто си; ти трябва да изчезнеш. Трябва да си заминеш - така че да ос­тане чистото нищо, да остане едно свежо нищо. Само тога­ва цветът на любовта може да разцъфти. Семената са тук, но егото е като скала, и семената не могат да покълнат.

А ти казваш, че искаш да си обикновен. И искаш да имаш приятели? - и искаш да се радваш.

Всичко това се отнася до просветлението! Но ако отидеш при проповедниците и свещениците, при организираните религии и църквите, тяхното просветление е друго. Те са против любовта; те са против обикновеността; те са против приятелството; те са против радостта; те са против всичко онова, към което твоята природа естествено се стреми. Те са най-великите отровители.

Ала ако си дошъл при мен, си дошъл при подходящия човек - подходящият човек в смисъл, че моето просветле­ние е от този свят. Не казвам, че не съществува друг свят. Не казвам, че земното съществуване е единственото същес­твуване - не. Не ме разбирай погрешно. Но другият зависи о: този, другият свят зависи от този свят и небето зависи от г;пи земя. Ако искаш да се издигнеш високо, трябва да пус­неш корени дълбоко в тази земя. Необходими са ти корени в този ж и вот,, тогава ще се родят цветовете в другия живот. Другият живот не е против този живот; всъщност, другият живот е само разцъфтяването на този живот. Бог не е е против света, той не е вън от него; той е в него, скрит в не­го. Не е необходимо да вървиш против света, когато се стремиш към него - ако тръгнеш, никога няма да го откри­еш. Той е скрит тук и сега. Трябва да търсиш, трябва да навлезеш дълбоко в това съществуване - и това е единстве­ният начин да го откриеш. Целият този живот, цялото съ­ществуване не е нищо друго, освен храм, а той е скрит вът­ре в него. Не бягай от него.

Не съм пролив този живот; всъщност, не съм против нищо. Аз съм за всичко, защото ако то съществува, трябва да има някакво предназначение. Бог не може да сътворява нещата без никакво предназначение - той не е луд. Същест­вуването е пълно със смисъл, с предназначение; ако този живот съществува, това означава, че другият живот не мо­же да съществува без него. Той е основата.

Но ти идваш при мен със своите мнения. Когато дой­деш при мен н аз ти говоря за просветлението, ти ме разби­раш в смисъла, в който си учил за просветлението. Когато дойдеш при мен и аз ти говоря за отречението, за саняс, ти разбираш нещо друго, а не това, което ти казвам. Трябва да използвам твоя език, а всички думи са замърсени. Били са използвани милиони пъти от милиони хора с различни зна­чения, с различен смисъл; а аз им придавам други измере­ния на смисъла

Просветлението означава човек, който напълно осъз­нава вътрешната си празнота и не се бори с нея; по-скоро, той н се наслаждава, тя е блажена. Чрез наслаждаването на своята празнота, той става достъпен за другите; и другите могат да се радват, останалите могат да дойдат и да вземат участие в неговата мистерия. Неговите врати са отворени, той кани приятели и любими и ако е готов да споделя, е го­тов да дава. Когато раздаваш от празнотата си, ти никога не се страхуваш да даваш, защото не можеш да изчерпиш празнотата. Раздаваш, раздаваш, раздаваш - тя винаги си остава, не можеш да я изчерпиш. Само крайните неща мо­га г да бъдат изчерпани, затова те пораждат скъперничество страхуваш се да даваш. Човек, който се чувства празен, защо трябва да се страхува да раздава? Може да раздаде се­бе си тотално п докато това не стане възможно, не е въз­можна и любовта. Любовта е свещен феномен, тя не е нещо принизено. Всяка любов, която си заслужава името, е све­щена. Когато влизаш в любовта, влизаш в света на чистотата, невинността. Когато обичаш, влизаш в храма на божественото.

Наслаждавай се! Не одобрявам тъгата и унилите фи­зиономии. Не съм тук, за да те направя още по-нещастен -ги вече си твърде нещастен. Не съм тук, за да те направя още по-тъжен. Тук съм, за да те събудя за блаженството, което е твое рождено право, което естествено ти принадле­жи. Но ти си забравил как да стигнеш до него и продължа­ваш да вървиш в погрешна посока: търсиш го там, където го не съществува; търсиш го навън, а то е вътре; търсиш го прекалено далече, а то' е съвсем, близо; търсиш го сред да­лечните звезди, а то е точно пред теб.

В английския език има две думи - хубави. Едната е "очевиден" (obvious): очевиден означава точно пред теб. Произлиза от латински корен, който означава точно пред теб. Има и една друга дума: "проблем". Произлиза от гръц­ки корен, който също означава точно пред теб. Коренното значение на "очевиден" и на "проблем" е едно и също. Оче­видното е проблемът, това, което е точно пред теб, е проб­лемът - защото не можеш да го видиш, очите ти се реят из далечните земи. Очевидното се е превърнало в проблем. Просветлението означава да осъзнаеш очевидното и когато осъзнаеш очевидното, проблемът изчезва.

Да живееш живот без проблеми, означава да живееш просветлен живот. Това е тотално различен начин на съ­ществуване: той няма нищо общо с постижението, нищо общо с ученето, нищо общо с усилието, с практиката. Единственото нещо, от което имаш нужда, е да бъдеш мал­ко по-буден, така че да можеш да гледаш, да виждаш, да наблюдаваш това, което е пред теб. Решението е съвсем наблизо, много, много по-близо до теб, отколкото можеш да си представиш. Не го търси надалече; то съществува вътре в теб. Щом веднъж си установен вътре, центриран, м коренен, ще ти дам цялата свобода - върви н обичай. Върни и бъди в света; сега ще можеш да му се наслаждаваш, ще можеш да го вкусиш, ще можеш да проникнеш в най дъл­боките му възможности. И когато проникнеш в дълбините му, там винаги ще откриваш божественото. Когато си влю­бен, навлез дълбоко и ще откриеш Бога; когато се храниш, храни се добре, с осъзнаване, с внимание, и ще откриеш Кога.

Упанишадите казват Анам Брахм - храната е Бог. Упанишадите казват, че сексът е брат, близнак, на крайното върховно блаженство. Близнак на върховното крайно бла­женство - секса! Ти прекалено много си го осъждал. Може ла е най-долното стъпало на стълбата, но е част от нея. Най-горното стъпало принадлежи на стълбата така, както и най-долното; в действителност, всичко принадлежи на Бога и е божествено.

Това е просветлението: да можеш да виждаш във вся­ко нещо свещеното пулсиране. Религията не е против ни­то, религията е стремеж да се открие свещеното навсякъде А то е тук, чака те.

Дошъл си на подходящото място. Умът ти може да иска да избяга оттук, защото тук ще намери своята смърт. Това е подходящото място за теб, но е неподходящото за ума. То е абсолютно подходящото място за твоето същест­во, но за амбициите ти, за егото ти, за гордостта ти, за глу­постта ти, то е най-неподходящото място, което можеш да си криеш някъде на земята в този момент.

Затова решавай. Ако искаш да бъдеш глупак, бягай. Тогава умът ще продължава да те заблуждава, че обичаш и се наслаждаваш - а ти знаеш, че не се наслаждаваш и не си влюбен. Умът може да те заблуждава, че се отдаваш на любовта - не можеш да се отдадеш. Теб дори те няма, за да се отдадеш. Ти не съществуваш. В никакъв случай не притежаваш цялостно същество. Можеш да скиташ наоколо и да заблуждаваш себе си, но ако наистина искаш да бъдеш оби­чан от жена и искаш да обичаш някоя'жена, и искаш да имаш приятели, и искаш да се радваш на живота - аз ти да­вам ключовете за това.

ТОЙ Е ЗА МНОГО МАЛКА ЧАСТ от търсещите, защото е тотален. Умът се страхува от тоталността, умът ви­наги се стреми към съвършенството. Умът е перфекционист. Опитай се да разбереш тези две измерения: измерени­ето на съвършенството и измерението на тоталността, целостността. Със съвършенството егото може да живее пер­фектно; всъщност, то не може да съществува без измерени­ето на съвършенството. Егото винаги се опитва да е колко­то се може по-съвършено, а когато се опитваш да си съвършен, трябва да избираш - не можеш да бъдеш тотален. Ако искаш да си умен, трябва да избираш: трябва да изос­тани ш глупостта, трябва да се бориш с невежеството. А ако искаш да си съвършено умен, ще трябва да премахнеш вся­ка възможност за невежество, глупост, лудост.

Ала тоталният човек е напълно различен. Той е мъдър в своята глупост; той е глупав в своята мъдрост. Знае, че е невежа - в това е неговата мъдрост. В него се срещат про­тивоположностите. Лаодзъ казва: Всеки изглежда умен, с изключение на мен. Аз изглеждам глупак. Всеки се опитва ла бъде умен, да е знаещ, интелигентен - като премахва, крие, потиска глупостта. Но глупостта притежава своя красота - ако може да бъде обединена с мъдростта. Тогава мьдростта е тотална. А и най-великите мъдреци, в измере­нието на тоталността, винаги са и глупаци. Те са толкова обикновени и невинни, че изглеждат глупаво. Лаодзъ тряб­ва да е изглеждал като глупак на много хора. Бил е; бил е и двете. В това е затруднението: умът се стреми към съвър­шенството. Кой ще отиде при Лаодзъ? Никой не желае да е едновременно и двете - умен и глупав. А ти дори не можеш ла разбереш, как човек може да е едновременно и двете. Как може човек да е едновременно и двете.

Разказва се, че един суфи мистик пътувайки пристиг­нал в един град. Новината за него пристигнала в града пре­ли него, славата му се носела навсякъде. Събрали се хората п казали:

- Изнеси ни някоя проповед. Мистикът казал:

- Аз не съм умен човек, защото освен това съм и глу­пак. Вие ще се объркате от моето учение, затова е по-добре да запазя мълчание.

Но колкото повече се опитвал да избегне проповедта, толкова повече те настоявали, толкова повече се заинтри­гували от неговата личност.

Накрая склонил и казал:

- Добре. Идващият петък ще дойда в джамията... -Това било мюсюлманско населено място... - и за какво ис­кате да говоря?

Те казали:

- Разбира се, за Бога.

И така, той дошъл - събрало се цялото село, той пре­дизвикал истинска сензация. Застанал на амвона и попитал:

- Знаете ли нещо за това, което се каня да кажа за Бо­га?

Разбира се, селяните отговорили:

- Не, не знаем какво ще ни говориш.

- В такъв случай - казал той - е безсмислено, защото яко изобщо не знаете, нищо няма да разберете. Необходима с известна подготовка, а вие сте абсолютно неподготвени. Всичко ще е напразно, затова няма да говоря.

Селяните изпаднали в недоумение: какво да правят? Убедили го да дойде отново следващия петък. В петък той отново пристигнал. Задал същия въпрос; всички селяни би­ли готови. Попитал:

- Знаете ли за какво се каня да ви говоря. Те казали:

- Да, разбира се. А той казал:

- В такъв случай не е необходимо да говоря. Ако вече знаете - всичко е приключено. Защо ми досаждате напраз­но и ми губите времето?

Напуснал джамията.

Селяните били съвсем озадачени: какво да сторят с този човек? Но сега любопитството им направо ги подлу­дило. Сигурно крие нещо! Та по някакъв начин отново го убедили.

Той дошъл и отново задал същия въпрос:

- Знаете ли за какво ще говоря? Сега селяните били поумнели. Казали:

- Половината от нас знаят, другата половина не знаят. Мистикът казал:

- Е, в такъв случай не е необходимо. Тези, които зна­ят, могат да кажат на тези, които не знаят.

Това е мъдрият и глупавият човек - изглежда глупав, но е много мъдър в своята глупост; изглежда много умен, но се държи като глупак. Ако разбираш живота, колкото по-дълбоко навлизащ, толкова по-дълбоко ще разбираш, че цялото си заслужава избора. Това означава, че няма нужда да избираш. Изборът ще разреже цялото и това, което ще получиш, ще е частично и мъртво. В живота мъдростта и глупостта са заедно; ако ги разрежеш, тогава мъдростта ще е отделно и глупостта ще е отделно, но и двете ще са мърт­ви. Най-великото изкуство на живота е да ги оставиш да се развиват заедно в такова равновесие, че мъдростта да носи в себе си нещо от глупостта, и глупостта да носи в себе си нещо от мъдростта. Тогава си тотален.

Поради тази причина: много малко са онези търсещи, които ще отидат при Лаодзъ. Той ще им изглежда абсурден, защото понякога ще се държи като мъдрец, а понякога ще се държи като глупак. И ти не можеш да разчиташ на него, той не е предсказуем, никой не знае какво ще направи в следващия момент - живее момент за момент. От него не можеш да получиш някакво учение: той не е мъдър човек, той е и глупак. Тази глупост ще те смути. Той винаги е не­последователен - на повърхността. Разбира се, дълбоко вътре съществува последователност, абсолютна последова­телност: толкова е последователен, че мъдростта и глупост­та му също са последователни, но за тази цел трябва да навлезеш по-дълбоко в този човек. Повърхностното запоз­нанство с него няма да ти свърши работа, обикновеното фамилиарничене няма да свърши работа; ще се нуждаеш от ситсанг. Ще трябва да си в дълбоко съучастие с неговото същество, само тогава ще можеш да разбереш тоталността.

Буда е мъдър, Махавира е мъдър. В тях не можеш да намериш и частица глупост, те са съвършенството. Лаодзъ не е, Джуандзъ не е, Лиедзъ не е. Те са противоречиви, па­радоксални, но в това се състои тяхната красота. Буда е монотонен. Ако разбираш настоящето на Буда, ти си разбрал и неговото вчера, ще разбереш и неговото утре. Той е нещо последователно - ясно, логично, движещо се по една ли­ния, праволинеен.

Лаодзъ обаче е зигзаг, той тича като луд. Ще го разбе­реш, когато навлезем в неговите изказвания; ще разбереш, че се носи като луд. Неговите твърдения нямат смисъл на пръв поглед. Те са най-смислените твърдения, но за да уз­наеш смисъла, трябва да се промениш напълно. Буда е на повърхността - логичен, рационален; можеш да го разбе­реш и без да ставаш медитатор; можеш да го разбереш и без да се вливаш в неговото същество. Той е разбираем; но не и Лаодзъ. Тази тоталност... Лаодзъ приема този свят и онзи свят и ги приема тотално. Той не се тревожи за другия свят; знае, че другият свят ще възникне от този - след като ще възникне от този, защо тогава да се тревожи за него? Жи­вей в този толкова красиво, колкото е възможно, толкова тотално, колкото е възможно и другият ще възникне от не­го съвсем естествено. Това ще е едно естествено развитие.

Ако срещнеш Лаодзъ, той ще те озадачи. Понякога ще каже нещо, друг път ще каже нещо друго; ще твърди нещо, а в следващото изречение ще го опровергае. Затова много малко търсещи достигат до него; затова не съществува ор­ганизирана религия на Лаодзъ. Такава не може да същест­вува. Само индивидуалните търсещи могат да достигнат до него, защото организираната религия трябва да е перфекционистка, трябва да е в съответствие с ума, трябва да е в съответствие с теб; защото организирана религия означава религия, която се интересува повече от тълпата, повече се интересува от масите. Тя трябва да съществува с тълпата и масите.

Лаодзъ може да остане непоследователен, чист. Той не прави компромиси. Неговата тоталност остава неразби­раема - затова много малко търсещи достигат до него, за­щото той е тотален.

Колкото по-тотален е човек, толкова по-неразбираем слава той, защото толкова повече става като Бога. Той не е ясен и понятен. Не е като градина, направена от човека; той е като пустошта, гората, без никакви правила, без планове, непланиран, един необуздан растеж. В това е красотата. Колкото и красива да е градината, създадена от човека, чо­векът присъства прекалено много в нея, прекалено много си личи човешката ръка. Всичко е планирано, подрязано, посадено от човека - симетрията и всичко останало. Но в пущинака няма да откриеш никаква симетрия, няма да ви­диш никаква логика. Ако Бог е градинар, трябва да е луд. Защо е отгледал такава гора? Буда е като градина, градина­та на царския дворец; Лаодзъ е като пущинак: можеш да се изгубиш в него. Ще се уплашиш и на всяка крачка ще те дебне опасност, всяка сянка ще те плаши до смърт. Затова Конфуций казал: Не се приближавайте до него. Никой не познава неговите пътища. Той е или луд, или е най-големият мъдрец. Ала никой не знае кой е той.

Третия въпрос:

Имам голямото желание да се слея с универсума, но се чувствам отделен, неспокоен, бездомен - -защо? Какво ми пречи и какво трябва да се направи?

САМОТО ЖЕЛАНИЕ да се слееш с универсума, те държи отделен от него. Остави желанието и ще настъпи сливането.

Не можеш да се слееш чрез силното желание, защото самото желание ще те държи отделен. Кой е този, който желае? На кого принадлежи това силно желание? Силното желание поражда силно его - и потискане. И кой ти е казал, че си отделен и че трябва да се сливаш? Никога не си бил 01 делен, защо тогава преследваш себе си? Ти си слят.

Забележи различните гледни точки. Лаодзъ казва, че си слят в съществуването, не си отделен.Ни кога не си бил, никога не можеш да бъдеш отделен. Как е възможно това? Ти съществуваш в океана на божественото или на дао. или както там го наречеш. Как можеш да бъдеш отделен? Така че първото погрешно мнение е: "Аз съм отделен", от пър­вото произтича и второто: "Трябва да се слея". А ако се опиташ да се слееш, ще си останеш отделен. Само гледай, наблюдавай и виж: никога не си бил отделен. Кой диша в теб? Мислиш си, че си ти? Кой живее в теб? Мислиш, че ти? Кой е роден в теб? Имаш ли някаква представа? Това, което е родено в теб, това, което живее в теб, това, което диша в теб, е цялото. А останалото са само мисли: как да се слееш? - в такъв случай никога няма да можеш да се слееш. Прието разгледай състоянието на нещата. Ти вече си в него.

Твърди се, че когато Линдзъ пристигнал при Учителя, плачейки н викайки, със сълзи, стичащи се по бузите му и попитал как да стане Буда, Учителят здравата го ударил през лицето, залепил му силна плесница.

Той бил шокиран и казал:

- Какво правиш? Нещо погрешно ли попитах? Учителят казал:

- Да. Това е най-погрешното нещо, което някой няко­га може да попита. Попитай ме пак и ще те ударя още по-силно. Какъв глупак! Ти си Буда... а ме питаш, как да ста­неш Буда?

Щом веднъж се хванеш в капана на това, как да ста­неш Буда, в продължение на хиляди живота ще изпускаш същността. Винаги си бил Буда.

Това се случило и със самия Буда. В миналия си жи­вот той чул за един човек, който станал Буда. Отишъл при него и докоснал стъпалата му. Но бил много изненадан, за­щото когато докоснал стъпалата на Будата, онзи незабавно докоснал неговите.

Тон попитал:

- Това е странно. Докоснах стъпалата ти, защото съм невежа, търсещ и стремящ се. Защо обаче ти докосваш моите? Та ти вече си просветлен.

Будата се засмял и казал:

- Може би не знаеш. Виждам, че все още не знаеш, кой си. Но аз те познавам добре. Когато разбрах кой съм аз, разбрах какво представлява цялото това съществуване. Но ли може би все още не си наясно. Вероятно ще отнеме из­вестно време, за да научиш кой си ти.

Състоянието на Буда не е някакво постижение. То е разбиране на това, кой си ти, то е само припомняне. Затова не ме питай как да се слееш. И ако имаш силното желание да се слееш, колкото по-силно е желанието, толкова по-трудно ще е сливането. Желанието е бариерата. Моля те, отстрани желанието и просто се огледай наоколо. Кой си ти'⁷ Бог съществува; а не ти. Ти си фалшива представа, идея, мехурче в главата - един въздушен мехур, нищо пове­че. И ако съществува прекалено силно желание, нищо не се случва - само въздухът става по-горещ, горещ въздушен мехур, това е всичко. Охлади се малко. И просто се огледай наоколо: винаги си бил в океана, никога не си бил някъде другаде. Не можеш да бъдеш, защото не съществува нищо друго. Няма друго пространство, освен Бога - или дао. Колкото по-скоро разбереш глупостта на желанието, на сливането, толкова по-добре. Ти вече си това, което тър­сиш.

Това е посланието на всички просветлени: ти вече си това, към което се стремиш. Вече си целта. Никога не си напускал дома си.

Има една хубава история - изглежда малко непочтителна, но само зен-будистите могат да го направят. Те оби­чат своя Учител толкова много, обичат Буда толкова много, че могат да си позволят дори непочтителност.

Има една история, в която се разказва, че една майму­на дошла при Буда.

Маймуната представлява човека, маймуната означава ума. Умът е маймуната. Чарлз Дарвин го е разбрал много, много по-късно, но ние винаги сме били наясно, че човекът трябва да произлиза от маймуните, защото все още прите­жава маймунски характеристики. Просто наблюдавай ума, неговото непрекъснато бръщолевене, а след това виж маймуната на дървото. Ще усетиш сходството.

Една маймуна дошла при Буда, а тя не била обикнове­на маймуна. Била цар, цар на маймуните това означава абсолютна маймуна.

Маймуната казала на Буда:

- Искам да стана Буда.

Буда казал:

- Никога не съм чувал за някой, който да е станал Бу­да, докато е бил маймуна.

Маймуната казала:

- Не познаваш моите способности. Аз не съм обикно­вена маймуна.

Никоя маймуна не си мисли, че е обикновена майму­на, всички маймуни считат, че са необикновени; това е част от тяхната маймунщина. Тя казала:

- Аз не съм обикновена маймуна. За какво говориш? Аз съм цар на маймуните.

Та Буда попитал:

- Какви специални или необичайни способности при­тежаваш? Можеш ли да ми покажеш?

Маймуната казала:

- Мога да скачам до самия край на света. Тя скачала по всички дървета. Знаела как се скача.

Буда казал:

- Добре, ела върху дланта на ръката ми и скочи на другия край на света.

Маймуната се опитала, а била наистина много силна маймуна, много здрава маймуна. Излетяла като стрела и ле­тяла, и летяла... и летяла. Месеци - и историята разказва -години минали. Маймуната стигнала до самия край на све­та.

Тя се засмяла; казала си: "Виж ти! Самият край!" Пог­леднала надолу. Видяла бездънна пропаст: имало пет коло­ни, които очертавали границата. Трябвало да се връща. Но как да докаже, че е била до тези пет колони? Затова се из­пикала близо до едната колона - маймуна! - за да я марки­ра!

Минали години и тя се върнала обратно. Когато прис­тигнала при Буда, казала:

- Бях на самия край на света и оставих знак. Но Буда казал:

- Само се огледай!

Тя изобщо не била се помръднала. Тези пет колони били петте пръста на Буда. И вонели на пикоч... Тя била тук със затворени очи... трябва да е сънувала.

Умът е маймуна със затворени очи, сънуваща. Никога не си ходил никъде, винаги си бил тук и сега - защото не съществува нищо друго. Просто отвори очи и хвърли един поглед наоколо и внезапно ще се разсмееш. Винаги си бил вкоренен във върховното същество, не е нужно да се сли­ваш. Единствената необходимост е да разбереш къде се на­мираш, кой си ти.

И зарежи тази глупост на силното желание. Желание­то е бариерата; силното желание, разбира се, е най-голямата бариера. Желанието заоблачава ума. Желанието създава мъгла около теб и след това не можеш да разбереш какъв в действителност е случаят.

ТИ ГРЕШИШ НАПЪЛНО. Ако омразата убива лю­бовта и гневът убива състраданието, тогава не съществува възможност - не съществува никаква възможност някога да има любов или състрадание. Тогава си хванат, тогава не можеш да се измъкнеш оттам. Живял си с омраза в продължение на хиляди живота - тя вече трябва да е убила лю­бовта. Живял си с гнева в продължение на хиляди живота -гой трябва вече да е умъртвил състраданието. Но поглед­ни ... любовта все още съществува. Омразата идва и си оти­ва; любовта оцелява. Гневът идва и си отива; състраданието оцелява Омразата не е могла да убие любовта; нощта не е могла да убие деня и тъмнината не е могла да убие светли­ната. Не, те все още оцеляват.

Затова първото нещо, което трябва да разбереш, е: те не са били убити. Това е едното. А второто нещо ще стане възможно едва по-късно, когато наистина обичаш. Ти не си обичал истински; в това е проблемът, а не в омразата. Не в омразата е проблемът - ти още не си обичал истински. Не в тъмнината е проблемът - ти нямаш светлина. Ако се появи светлината, тъмнината изчезва. Ти не си обичал. Фантазираш си, представяш си, сънуваш - но не си обичал.

Обичай. Не казвам, обаче, че просто като обичаш, ом­разата веднага ще изчезне - не. Омразата ще се бие. Всеки иска да оцелее. Омразата ще се бори. Колкото повече оби­чаш, толкова по-силна омраза ще идва. Но ще бъдеш изне­надан: омразата идва и си отива. Тя не убива любовта; по-скоро я прави по-силна. Любовта може да погълне и омра­зата. Ако обичаш някой човек, в някои моменти можеш да мразиш. Но това не разрушава любовта; по-скоро я обогатява.

Какво представлява всъщност омразата? Тя е тенден­цията да си отидеш. Какво представлява любовта? Склон­ност да се доближиш. Омразата е стремеж да се отделиш, да се разведеш. Любовта е склонност да сключиш брак, да дойдеш по-близо, да се приближиш, да се превърнеш в ед­но. Омразата означава да станете двама, независими. Любовта означава да станете едно, взаимозависими. Когато мразиш, се отдалечаваш от своя любим; от своята възлюблена. Ала в обикновения живот да се отдалечиш е необхо­димо условие, за да се върнеш отново. Също, както когато се храниш: гладен си, затова се храниш, след това гладът отминава, защото си се нахранил. Когато обичаш някой, то е като храна. Любовта е храна - много фина, духовна, но е храна: тя подхранва. Когато обичаш някой, гладът се ута­ложва; чувстваш се заситен, след това започва движението на отдалечаване и ти се отделяш. Но след това отново огладняваш; искаш да се върнеш обратно, да се приближиш, да дойдеш по-близо, да обичаш, да паднете един в друг. Храниш се, след това в продължение на четири, пет, шест часа забравяш за храната; не оставаш в кухнята, не седиш сред разхвърляното. Отиваш си; след шест часа изведнъж започваш да се връщаш - огладнял си.

Любовта има две лица - гладът и засищането. Обър­кал си любовта с глада. Когато разбереш, че не съществува омраза, а само ситуация, в която възниква гладът, тогава омразата се превръща в част от любовта. Тогава тя обогатя­ва любовта. Тогава гневът се превръща в част от състрада­нието, той обогатява състраданието. Състрадание без ни­каква възможност за гняв ще бъде безсилно, няма да има никаква енергия в себе си. Състрадание с възможност за гняв притежава сила, жизненост. Любов без омраза в себе си, ще се вкисне. Тогава бракът ще прилича на затвор, не можеш да си отидеш. Любов с омраза притежава свобода в себе си - тя никога не губи свежестта си.

В моята жизнена математика разлъката се случва, за­щото ти я отлагаш всеки ден. Тогава раздялата се натрупва и един ден бракът е напълно убит от нея, унищожен. Ако ме разбираш, ще ти предложа да не изчакваш, всеки ден се разделяй и се жени отново. Трябва да е ритмично като смяната на нощта и деня, огладняването и засищането, лятото и зимата, живота и смъртта. Така трябва да е. Сутрин оби­чаш, следобед мразиш. Когато обичаш, наистина обичаш, опичаш тотално. Когато мразиш, наистина мразиш, мразиш тотално. В един момент ще откриеш красотата в това: кра­сотата е в тоталността. Тоталната омраза е също прекрасна, така прекрасна, както и тоталната любов; тоталният гняв е също прекрасен, така прекрасен, както и тоталното състра­дание. Красотата е в тоталността.

Гневът самичък става грозен, омразата сама погрознява - тя е долина без планини, без връх. Но с върха, долина­та се превръща в красива гледка - от върха долината е кра­сива, от долината върхът е красив.

Ти се движиш; реката на твоя живот се движи между тези два бряга. И постепенно, колкото повече разбираш ма­тематиката на живота, ще престанеш да считаш, че омраза­та е против любовта: те взаимно се допълват Ще преста­неш да считаш, че гневът противостои на състраданието: те взаимно се допълват. Няма да считаш, че почивката проти­востои на работата: те взаимно се допълват или че нощта противостои на деня: взаимно се допълват. Образуват едно съвършено цяло.

Понеже не си обичал, се страхуваш от омразата -страхуваш се, защото любовта ти не е достатъчно здрава: омразата може да я разруши. Не си наистина сигурен, дали обичаш или не, затова се страхуваш от омразата и гнева. Знаеш добре, че може да събори цялата къща. Не си сигу­рен, дали къщата съществува наистина или е представа, ед­на въображаема къща. Ако е въображаема, омразата ще я разруши; ако е истинска, омразата ще я направи по-силна. След бурята се спуска тишина. След омразата влюбените о)ново са свежи, за да се обичат - напълно свежи, все едно се срещат за първи път. Срещат се отново и отново, отново и отново за първи път.

Влюбените винаги се срещат за първи път. Ако се срещнете за втори път, любовта вече е остаряла, вкиснала се е. Започнала, е да отегчава. Влюбените непрекъснато се влюбват всеки ден, свежи, млади. Поглеждаш жена си и не можеш дори да разбереш, че си я виждал и преди - толкова е нова. Поглеждаш мъжа си, а той ти изглежда така непоз­нат; отново си се влюбила.

Омразата не може разруши любовта, разрушава само нейната повехналост. Тя пречиства и ако можеш да я разбе­реш, ще си й благодарен. А ако можеш да си благодарен и на омразата, си разбрал; сега нищо не може да разруши твоята любов. Сега за първи път си наистина вкоренен; сега можеш да погълнеш бурята и да станеш по-силен от нея, да се обогатиш от нея.

Не гледай на живота като на двойственост, не гледай ни живота като на конфликт - той не е. Аз съм разбрал -той не е. Преживял съм го - не е. Той е едно цяло, един къс. в него всичко се намества. Трябва само да разбереш, как да дадеш възможност на нещата, как да им позволиш да си паснат. Позволи им да се наместят едно към друго. Това е едно прекрасно цяло.

И ако ме питаш, ако съществува възможността за съ­ществуването на свят без омраза, аз не бих го избрал; той ще е абсолютно умрял и отегчителен. Може да е сладък, но е прекалено сладък - ще закопнееш за нещо солено. Ако е възможен свят без гняв, не бих го избрал, защото състрада­нието без гняв няма да има живот в себе си. Противопо­ложното създава напрежение, създава закалката. Когато обикновеното желязо мине през огън, се превръща в стомана; без огъня то не може да се превърне в стомана. И колкото е по-висока температурата, толкова по-голяма ще е закалката, здравината на стоманата. Ако състраданието ти може да премине през гнева, колкото е по-висока темпера­турата на гнева, толкова по-голяма ще е закалката и силата на състраданието.

Буда е състрадателен. Той е войн. Той произхожда от кастата на кшатриите, той е самурай. Трябва да е водил твърде гневен живот - и след това, внезапно - състрадание­то Махавира произлиза от кастата на кшатриите. В дейст­вителност, това изглежда абсурдно, но в него има известна логика: всички велики проповедници на ненасилието са произлезли от кастата на кшатриите. Нито един брамин не с проповядвал ненасилие. Знаем само за един брамин, кой­то е известен като един от аватарите, Парушарам. Той бил най-агресивният мъж, който светът някога е виждал - брамин, най-агресивният! Всичките двадесет и четирима тийртханкари на джайните били кшатрии, Буда е кшатрий. Говорили за ненасилие, състрадание; били живели живот, пъ­лен с насилие, знаели какво представлява насилието, мина­ли през него. Дори ако някой брамин се опита да бъде ненасилствен, неговото ненасилие ще е съвсем повърхностно. Само кшатрият, войнът, който е преминал през огъня, при­тежава стабилно състрадание или възможността за него.

Затова запомни, ако в сърцето ти се борят крайности­те, недей да избираш. Дай им възможност да съществуват заедно. Бъди като голяма къща, в която има достатъчно място. Недей да казваш: "В мен има само състрадание, няма гняв; ще имам само любов, никаква омраза." Ще обеднееш.

Имай много място; нека и двете са там. Освен това не е необходимо да ги караш да се бият помежду си; няма бит­ка. Битката се ражда от ума ти, от ученията ти, от възпита­нието, от образованието. Целият свят продължава да ти повтаря: Обичай. Недей да мразиш. Как можеш да обичаш, без да мразиш? Исус казва: "Обичай врага си." А аз ти каз­вам: "Мрази и своя любим" - само тогава ще се получи не­що цяло. Иначе това, което Исус казва, е непълно. Той казва: "Обичай врага си." Ти само го мразиш; той ти казва и да го обичаш. Но е изпусната другата част. Аз ти казвам: Мра­зи и приятеля си; мрази и любимата си. Не се страхувай. Тогава постепенно ще разбереш, че не съществува разлика между приятелите и враговете, защото мразиш и обичаш врага си и обичаш и мразиш приятеля си. Въпросът ще се сведе до това, коя страна на монетата е отгоре и коя е отдо­лу. Тогава приятелят е враг и врагът е приятел. След това различията изчезват.

Не води битка отвътре, дай възможност и на двете да са там. И от двете ще има нужда - двете ще ти дадат две крила; само тогава можеш да летиш.

ТЕ СА. Те са много по-практични, много по-полезни. Но са полезни, защото не те променят изцяло; правят ком­промиси, не те трансформират тотално. Изглеждат полезни; те са практични, това е сигурно - Мохамед и Мойсей - абсолютно практични са, защото подхождат на ума ти. Затова изглеждат практични. Това, което ти считаш за практично, и според тях е практично.

Лаодзъ е напълно различен от твоя ум и в това е въз­можността за трансформация. С Мохамед няма да бъдеш трансформиран. Можеш да станеш мохамеданин, можеш да станеш добър човек, можеш да станеш дори добродетелен, но ще си останеш на същата пътека - измерението няма да се измени. С Махавира ще си останеш същия - по-добър, но същия, подобрен, но същия, усъвършенстван, украсен, обновен - но същия. С Лаодзъ ще бъдеш напълно разрушен н ще се родиш отново. Той е смърт и възкресение.

Опитай се да разбереш защо това е така. Можеш да разбереш Махавира; неговата пресметливост е част от ума ти - неговата логика не те превъзхожда. Затова изглежда практичен. И не е само съвпадение това, че всичките му последователи са станали бизнесмени - пресметливи, математични, практични хора. Не е просто съвпадение, че всич­ки джайни са станали бизнесмени: те са по-математични, по-разсъдливи, по-пресметливи. Не е съвпадение, че евреи­те са най-пресметливите хора на земята, най-пресметливата общност - умни са. Джайните и евреите са почти едно и също; джайните са евреите на Индия. Защо е така? Мойсей с практичен, Махавира също е практичен.

Идва ми на ум един виц; той се отнася до самото на­чало на света.

Бог търсел народа, който да приеме неговите десет божии заповеди. Светът станал малко хаотичен и се нужда­ел от известна етика и морал. Затова той посетил много на­роди, но никой не му се сторил подходящ.

Пристигал при индуистите и казал:

- Мога да ви предложа десет заповеди. Това е цялата философия на живота.

А индуистите попитали:

- Например? Кажи ни една от тях... Бог казал:

- Не лъжи. Бъди честен. Индуистите казали:

- Това ще е трудно в света на майя. При тази илюзия човек се нуждае и от неистината. Понякога, в този свят на сънища... как може човек винаги да е честен? Ще е трудно, а защо да се създават излишни трудности?

Той потърсил други народи. Някои казвали, че това ще им дойде нанагорно, ако не прелюбодействат, защото животът ще загуби своята привлекателност Прелюбодея­нието прави живота интересен. Това ще е прекалено, живо­тът няма да си заслужава да се живее.

Бог се разочаровал. Отвсякъде получавал откази.

Твърди се, че отишъл при Мойсей и казал:

- Донесъл съм десет заповеди за теб. - Вече се страху­вал, защото това бил последния народ. - Искаш ли да ги вземеш?

Очаквал, че Мойсей ще попита: "Какво представляват тези заповеди?" Но той не го сторил. Попитал:

- Каква е цената? Колко ще струват? Бог казал:

- Нищо не струват. Тогава Мойсей казал:

- В такъв случай ще взема два комплекта от тях.

Пресметливи, умни, интелигентни, математични - ев­реите са само два процента от населението на земята, но са получили осемнадесет процента от Нобеловите награди Два процента от хората и осемнадесет процента от Нобело­вите награди! Два процента от хората, но управляват почти цял свят. И навсякъде са отхвърляни, навсякъде са заклеймявани. Но са така практични и пресметливи. Трите лич­ности, които са управлявали света през този век, са евреи: Маркс, Фройд, Айнщайн. Три личности, които са управля­вали целия свят - всичките са евреи.

Защо е станало така? Много просто. Те не са непрак­тични. Лаодзъ е непрактичен. Лаодзъ всъщност хвали неп­рактичността.

Има една история:

Лаодзъ минавал със своите ученици през една гора, където хиляди дърводелци сечели дървета, защото се стро­ял голям дворец. Почти цялата гора била изсечена, стърча­ло само едно дърво, огромно дърво с мощна корона - тол­кова голямо, че десет хиляди човека можели да седнат под неговата сянка. Лаодзъ накарал учениците си да отидат и да попитат, защо това дърво не е отсечено, след като цялата гора е изсечена и опустошена.

Учениците отишли и попитали дърводелците:

- Защо не сте отсекли това дърво? Дърводелците отговорили:

- Това дърво е абсолютно безполезно. От него не мо­жеш да направиш нищо, защото всеки клон има толкова много чепове. Няма нищо право. От него не можеш да нап­равиш колони. От него не можеш да направиш мебели. Не можеш да го използваш за огрев, защото пушекът е опасен за очите - можеш почти да ослепееш. Това дърво е съвсем безполезно. Затова.

Те се върнали. Лаодзъ се засмял и казал:

- Бъдете като това дърво. Ако искате да оцелеете в то­зи свят, бъдете като това дърво - абсолютно безполезни. Тогава никой няма да ви причини вреда. Ако сте прави, ще бъдете отсечени, ще се превърнете в мебели в нечия къща. Ако сте красиви, ще ви продадат на пазара, ще се превърнете в стока. Бъдете като това дърво, абсолютно безполезни. Тогава никой не може да ви причини вреда. И вие ще по-^растете големи и обширни, и хиляди хора ще могат да се скрият под вашата сянка.

Лаодзъ минавал през един град. Всички младежи от града били взети насила в армията. Срещнали един гърбав и Лаодзъ казал:

- Вървете и разберете защо гърбавият не е взет в ар­мията.

Учениците отишли и попитали, а гърбушкото отгово­рил:

- Как ще ме вземат? Вижте, аз съм гърбав. От мен ня­ма полза.

Учениците се върнали с този отговор, а Лаодзъ казал:

- Запомнете. Бъдете като този гърбушко. Тогава няма да ви задължават да убивате или да бъдете убивани. Бъдете безполезни.

Лаодзъ притежава логика, напълно различна от тази на твоя ум. Той казва: Бъди последен. Движи се в света, все едно те няма. Остани неизвестен. Не се опитвай да бъдеш първи, инак ще бъдеш изхвърлен. Не се състезавай, не до­казвай своята стойност. Не е необходимо. Остани безполе­зен и се наслаждавай.

Разбира се, той е непрактичен. Но ако го разбереш, ще видиш, че е най-практичният в един по-дълбок пласт, в дълбочина - защото животът е предназначен да му се нас­лаждаваш и да го празнуваш, животът не е за да се превръ­щаш в нещо за употреба. Животът прилича повече на пое­зия, отколкото на стока на пазара; той трябва да е като пое­зия, като песен, като танц, цвете встрани от пътя, което не цъфти конкретно за никой, изпращащо своя аромат по вятъра, без никакъв адрес, да не бъдеш никой конкретно, да се наслаждаваш на себе си, да бъдеш себе си.

Лаодзъ казва: ако се опиташ да си прекалено пресмет­лив, ако се опиташ да си прекалено полезен, ще бъдеш употребен. Ако се опиташ да си прекалено практичен, тук или там ще ти сложат хамута, защото светът не може да ос­тави практичния човек сам на себе си. Лаодзъ казва: Остави всички тези идеи. Ако искаш да си поема, екстаз, тогава забрави за ползата. Бъди верен на себе си. Бъди себе си. Хипитата казват: прави своето си нещо. Лаодзъ е първия хипи на света. Той казва: Бъди себе си и прави своето си, и не се интересувай от нищо друго. Не си тук, за да прода­ваш. Затова не мисли за ползата, мисли само за своето щас­тие. Бъди щастлив и ако нещо излезе от твоето щастие -сподели го. Но не насилвай себе си да бъдеш просто поле­зен, защото това е начинът, по който се извършва самоу­бийството. Човек убива себе си. Не бъди самоубиец.

Всички учители на земята са по-практични от Лаодзъ, затова са по-привлекателни. Затова имат големи организа­ции: християните - почти половината свят е станал христи­янски - мюсюлманите, индуистите, джайните, сикхите -всички те са практични. Лаодзъ остава самотен, свободен. Лаодзъ съществува самостоятелно.

Но Лаодзъ е рядък и уникален. Ако можеш да го раз­береш, ти също можеш да станеш рядък и уникален. И на­чинът е да бъдеш обикновен - тогава ставаш необикновен; начинът е да бъдеш последен и тогава внезапно .откриваш, че си първи; начинът е да не претендираш, да не претенди­раш за заслуги, и тогава никой не може да ти ги отнеме; на­чинът е да съществуваш като небитие, като никой и тогава, по един неуловим и мистериозен начин, ти и само ти, се превръщаш в някой - някой, с когото цялото съществуване се чувства благословено, от когото се чувства благослове­но, някой, с когото цялото съществуване празнува.

ДАО. Трите Съкровища