Дао трите Съкровища Том 1 Въведение

Първият въпрос:

УМЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА. Ако използваш ума, изпускаш същността. Безмълвието трябва да се разбере в тишина; посланието без думи трябва да се разбере без ду­ми. Ако се опиташ да го разбереш с помощта на думите и ума, ще го изпуснеш, ще го разбереш погрешно. В такъв случай се намесва твоят ум. Ти започваш да го интерпрети­раш. Тогава то няма да е чисто, няма да е същото.

Ако ме попиташ: "Какво да правя в такъв случай?", задаваш неправилен въпрос. Въпросът за "как" се ражда от ума. Не съществува въпросът за "как". Бъди безмълвен. Не­дей да правиш нищо. Не се опитвай да го интерпретираш, не се опитвай по никакъв начин да се намесваш в него -нека то обгърне съществото ти. Може би не си способен да го идентифицираш точно сега, защото то е по-голямо от ума ти, а всички идентификации са от ума. Вероятно сега не можеш да разбереш какво точно представлява, но не е и не­обходимо. Може би не си в състояние да дешифрираш, да. декодираш неговото значение, но няма и нужда. Нека безс­ловесното послание достигне до твоя безсловесен център. То е един дълбок допир, а смисълът е в допира. То е дълбо­ко проникване, а смисълът е в проникването.

Минаваш покрай розов храст и поглеждаш розата. Какво е смисълът? Ако започнеш да мислиш за розата, се включва умът и розата се загубва. Тогава умът създава сте­на от думи, мисли, понятия, и ти дори не можеш да видиш розата.

Не се опитвай да намираш смисъла. Смисълът и пос­тоянната обсебеност от смисъла са болест на ума. Какъв е смисълът на розата? Няма смисъл. Тя цъфти без никакъв смисъл. Не й е необходим смисъл, за да оправдае себе си; тя оправдава себе си със самото си съществуване. Само й дай възможност да бъде, и ти бъди с нея. Нека розата проникне в теб, нека розата разпростре аромата си около теб и в теб и внезапно в теб нещо се размърдва - нещо се е надигнало. Розата е предизвикала нещо в теб. Дори и тогава може и да не разбереш какво е направила розата, но ще се чувстваш по-щастлив, радостен; ще почувстваш, че е имало допир с неизвестното. Ще почувстваш, че на теб ти е била дадена възможност да погледнеш в непознатото. Ще почувстваш, че розата се е превърнала в прозорец и се е разтворило об­ширното небе - в стената на ума се е появила пукнатина и през нея е проникнал лъч светлина. Не се занимавай със смисъла.

Когато те гледам, ти просто ме гледай! Когато ти да­вам моето същество, ти ми дай твоето същество. Бъди дос­тъпен, дай ми възможност да установя контакт с теб. Това не е общуване, това е общение. Не ти предавам някакво съ­общение, което може да бъде дешифрирано, декодирано -не. Аз ти давам себе си с този жест. Това е нещо по-голямо от всякакъв смисъл, който може да му се даде - и ти също си по-голям. Ако контактът се осъществи, ще почувстваш, че границите са се изгубили. За момент не те е имало. За момент си бил обсебен от мен - и не само от мен, но чрез мен, от цялото. Та когато те погледна, когато искам да проникна в очите ти, когато чукам на вратата ти, на сърцето ти, отвори вратите.

Не се опитвай да намираш смисъла. Намирайки сми­съла, ти ще го изпуснеш - защото контактът, дълбоката вътрешна прегръдка е смисълът.

Вторият въпрос:

Първата част на въпроса:

НЕ КАЗВАМ, че трябва да останеш по средата. Ако се опиташ да останеш по средата, никога няма да бъдеш по средата. Средата е равновесие; не можеш да се опитваш да бъдеш там. Ще трябва да се накланяш наляво, ще трябва да се накланяш надясно. Не се привързвай към никоя позиция. Бъди свободен. И между накланянето надясно и накланяне­то наляво, някъде в теб се появява една фина точка. Тя не е вън от теб. Ако продължаваш да гледаш навън, там има ля­во и дясно; там няма среда.

То е като времето. Времето и пространството вървят заедно. Опитай се да разбереш. Ако погледнеш часовника, в него има минало има и бъдеще, но няма настояще. Твоят часовник никога не казва какво представлява настоящето -не може да каже, защото в момента, в който го е направил, то вече е минало. Стрелките на часовника се движат от ми­налото към бъдещето; в часовника не съществува настоя­щето - не може да съществува. Настоящето не е част от времето. В училището и в университета си учил, че настоя­щето е част от времето - това е абсурдно. Настоящето не е част от времето. Слушал си много пъти да се повтаря, че времето е разделено на три времена - минало, настояще и бъдеще - и това се е превърнало в навик за ума ти Не. Времето има само две измерения - минало и бъдеще.

Къде в такъв случай е настоящето? Настоящето е в теб. Ако погледнеш навън, ще откриеш минало и бъдеще; ако погледнеш навътре, ще откриеш настоящето и винаги настоящето. Няма минало и бъдеще - не може да има.

Когато се движиш навътре, ти се движиш във веч­ността на настоящето; когато се движиш навън, ти се дви­жиш или в миналото, или в бъдещето.

Същото важи и за пространството - в пространството има или ляво, или дясно. Ако се наклониш наляво, то е на­вън, ако се наклониш надясно, също е навън. Но ако пос­тигнеш равновесието между двете, внезапно си вътре. Средната точка е в теб, тя не е част от външното простран­ство. Всъщност, настоящето и средата вървят ръка за ръка. Когато си в настоящето, ти си в средата, когато си в среда­та, си в настоящето. Средата не е позиция вън от теб. То е вътрешен феномен, подобно на настоящето.

Та когато казвам или Лаодзъ казва: "Бъди уравнове­сен", нямаме предвид да превърнеш равновесието в някакъв статичен феномен на твоя живот. То не може да е статично, ти непрекъснато трябва да го поддържаш, движейки се на­ляво и надясно При това движение понякога ще премина­ваш през една вътрешна точка на своето същество и вне­запно ще се окажеш по средата. И внезапно става една имплозия - не експлозия. Имплозия. Нещо вътре в теб имплодира; изведнъж ти вече не си същият. Когато преминаваш през средното положение вътре в теб, ти вече не си същият - ставаш много по-жизнен, много по-невинен, много по-чист и свят. В този -момент за теб не съществува тъмнина, не съществува грях, не съществува вина. Ти си божествен, ги си Бог, когато успееш да откриеш това равновесие. Но ти не можеш да го откриеш веднъж и завинаги - не. Живо­тът е постоянно балансиране, непрекъснатост, последова­телност. Не можеш да го превърнеш в стока, която веднъж купуваш и тя вече се намира в твоята къща. Не. Ако не осъзнаваш, все отново и отново ще го изпускаш.

Това е първата част от твоя въпрос: средата не е ня­каква фиксирана точка вън от теб. Можеш да я достигнеш от всяко място, или да се опиташ да постигаш във всеки миг равновесие между противоположностите - омраза в любовта, гняв в състраданието.

Не преставай да балансираш между противополож­ностите, постепенно ще започнеш да придобиваш усета за чалъма. Той се появява някъде между любовта и омразата. Казвам "някъде" - точката не може да се посочи точно; тя е такъв жизнен феномен, че ти не можеш да определиш точ­но нейното местоположение. Тя е като пеперуда, която ле­ти в градината - ако хванеш пеперудата и я забодеш с кар­фица, тя е мъртва. Можеш да я забодеш с карфица върху картон, но тя вече не е пеперуда, животът я е напуснал.

Вътрешният баланс е като пеперуда, не можеш да го забодеш. Затова той не може да се определи, той е неуло­вим. Лаодзъ казва: Дао, което може да се изкаже, вече не е дао. Истина, която може да се произнесе, се е превърнала в неистина. Индийските трактати твърдят: "Това" не може да се познае чрез трактатите. Найам атма правачанен лабхия. Не можеш да разбереш "Това" чрез никакво вербално об­щуване. "Това" е неуловимо, защото е така живо. По време­то, когато си го достигнал, пеперудата е отлетяла. Просто отиди и виж. Отиди в градината. Приближаваш се все по-близо и по-близо, а пеперудата се готви да отлети. Когато си съвсем близо, откъдето можеш да я хванеш, пеперудата е отлетяла от цветето, вече се намира на друго цвете. Не мо­жеш да я забодеш с карфица. Ако успееш, тя е мъртва.

Вчера четох един от най-чувствителните западни пое­ти, Уолъс Стивънс. В един от своите афоризми той казва, че Аристотел е скелет. Харесва ми. Логиката е скелет. Ло­гиката винаги е свързана със смъртта, тя е логика на смъртта. Тя не принадлежи на живота. Всяко фиксирано нещо е мъртво - затова казвам, че бракът е прикована с карфица пеперуда; любовта е нещо живо.

Можеш да дефинираш брака; не можеш да дефинираш любовта.'Дори съдът може да реши, какво представлява или не представлява бракът, но никой не може да каже как­во представлява любовта. Бракът е нещо законно; любовта ре издига над всякаква законност - нещо непознато про­никва в любовта, във феномена на любовта.

Вътрешният баланс не може да бъде прикован, ще трябва да му намериш чалъма. И можеш да го намериш -защото ако аз мога да го намеря, защо да не можеш и ти? Ако Лаодзъ може да го открие, защо не и ти? Ако един чо­век намери вътрешното си равновесие, вътрешното спокой­ствие, вътрешния тих малък глас, вътрешния чалъм, който пронизва цялото разбиране, значи всяко човешко същество може да го направи. В Лаодзъ е твоето бъдеще, твоята въз­можност. Ти също можеш да го направиш.

Казваш:

Не се опитвай да заставаш по средата, забрави за сре­дата. Просто се опитай да бъдеш уравновесен. Навлез в противоположностите, но винаги бъди буден, така че един ден да можеш да откриеш равновесието между двете. При това ти го правиш, необходимо ти е само да го осъзнаеш. Само преди миг си бил щастлив, след това си станал нещастен. Отишъл си в противоположното. Би трябвало да си преминал през средата. Как можеш да отидеш в противопо­ложното, без да си преминал през средата? Може би си преминал през нея само за части от секундата, но не в това е същността; важното е, че си преминал. Ако беше малко по-внимателен, щеше да разбереш, къде се намира средата. Точно сега си така мълчалив, но минава една минута и умът ти започва да бръщолеви. Някъде трябва да си преминал през средата.

Когато човек умира, миг преди това той е жив, а след това е мъртъв. Ако е нащрек, ще открие средата, която е над живота и смъртта, която е безсмъртна. Но той не е бу­ден. Умирал си много пъти; милиони пъти, всъщност, си преминавал през средата, но не си внимавал. Всеки ден преминаваш през средата много пъти, хиляди пъти: състра­дание и гняв, човек се чувства толкова добре и внезапно се чувства страшно зле, сутринта се чувства като светец... Погледни хората, които се молят на брега на Ганг или в храма - погледни лицата им, толкова са красиви. И най-грозните лица стават красиви, когато се молят. А след това ги виж на пазара - дори и най-красивите от тях изглеждат грозни. Трябва да са преминали някъде през нея - от храма до пазара някъде трябва да е имало средна точка - но не са били осъзнати.

Какво трябва да се направи? Не се опитвай да бъдеш по средата. Не ти казвам да се опитваш да бъдеш малко ядосан и да изпитваш малко състрадание едновременно -не. Не ти казвам да се опитваш да бъдеш по средата - ще се побъркаш. Казвам ти да се движиш от едната противопо­ложност към другата, но да бъдеш така нащрек, че да мо­жеш да откриеш средната точка вътре в теб. В момента, в който откриеш средната точка, за първи път се превръщаш в господар на живота си. До този момент си бил само един роб. За първи път се събуждаш - до този момент си бил дълбоко заспал.

И втората част на въпроса:

Не е ли по-добре да следвам ума във всичките му крайности, така че да мога да изпитам цялата му абсурд­ност?

Никой никога не е могъл да изпита цялата абсурдност на ума. Тя е безкрайна. Няма да успееш да я изпиташ цяла­та; той е много изобретателен, непрекъснато създава нови абсурди. Бил си толкова дълго време в това съществуване, и все пак не си могъл да изпиташ цялата абсурдност на ума. Не за първи път си на тази планета земя, бил си тук и преди това. Мога да видя древните ти лица, скрити зад свежата ти кожа. Ти си много древен.

По времето на Буда в Индия имало един учител; името му било Пракуддха Катяяна. Бил много необикновен учител. Винаги се обръщал към своите ученици като към много древни хора. Дори и дете да идело при него, той му казвал: "Как си, древни човече?" Защото всеки човек е толкова древен, по-древен от земята. Земята не е много древна, са­мо... всъщност, много е млада, на юношеска възраст. А ти си по-стар от земята, бил си и на други планети. По-стар си от слънцето. Ти си тук, откакто съществуването е било, иначе не е и възможно - не можеш да се появиш изведнъж. Как можеш да се появиш така внезапно? Бил си тук през цялото време.

Един от най-важните американски психолози, Уилям Джеймс, е написал книга, която се е превърнала във важен жалон в развитието на психологията и религията. Заглавие­то на книгата е "Разнообразието на религиозното преживяване". Пътувал по целия свят, за да събира материал за кни­гата си. Оттогава са написани много книги за религията, но нито една от тях не е достигнала този връх. Уилям Джеймс здравата се трудил върху нея. Бил и в Индия, трябвало да отиде там - ако пишеш книга за религията, не можеш да подминеш Индия.

Пристигнал в Индия и отишъл да види един светец в Хималаите. Не му съобщава името; всъщност, светците ня­мат имена, затова не е необходимо. Отишъл да види свете­ца и му задал един въпрос. Бил чел някаква индийска книга, в която се твърдяло, че земята се крепи от осем слона.

Бил объркан - той бил логик - затова попитал мъдре­ца:

- Това ми изглежда абсурдно. Върху какво са застана­ли тези осем слона? От какво биват крепени те?

Мъдрецът отговорил:

- Върху други осем бели и по-големи слонове. Уилям Джеймс казал:

- Но това не е решение на проблема. Върху какво сто­ят тези осем бели по-големи слона?

Мъдрецът се засмял и казал:

- Слонове върху слонове, слонове върху слонове, и така нататък. Можеш да продължаваш да ме питаш – казал мъдрецът - и аз ще ти отговарям по същия начин - до са­мия край.

.Уилям Джеймс си помислил, че може да попита за последно:

- Но върху какво се държи този край, това дъно?

Мъдрецът казал:

- Разбира се върху осем още по-големи слона.

Това продължава до безкрайност - разбира се, така трябва да бъде. Ако се обърнеш назад, непрекъснато ще от­криваш себе си. В противен случай, как можеш да се нами­раш тук? Ти си поддържан от миналия си живот, затова се намираш тук. А миналия ти живот се подържа от предиш­ния ти минал живот - затова си бил в миналия си живот. Това продължава до безкрайност и ти не можеш да попи­таш: "Как съм се появил за първи път?" Никога не си се по­явявал за първи път, защото дори и преди това си същест­вувал. Дори преди първия път си бил поддържан от своя минал живот - слонове върху слонове, слонове върху сло­нове. Индуистите са наистина прекрасни Те създават абсур­дни истории, но в тези истории се съдържа дълбок смисъл. Ти си тук единствено заради цялото минало - не твоето минало, а цялото минало на съществуването - то те подър­жа. Ти си цялото минало, и все пак не си могъл да изчер­пиш всички абсурди. Мислиш ли, че някога ще можеш да изчерпиш всички абсурди на ума? Не, никой не е способен на такова нещо. Ако станеш осъзнат, дори един ден ще е достатъчен. Ако останеш неосъзнат, дори милиони животи няма да ти стигнат. Ако осъзнаеш, дори един миг е доста­тъчен, за да видиш абсурдността на ума. А ако продължа­ваш да спиш и да хъркаш, можеш да продължиш да спиш и да хъркаш. Такъв си бил в миналото, същият можеш да бъ­деш и в бъдещето.

Не, като спиш, никога няма да изчерпиш абсурдите на ума. Не се и надявай; това е безнадеждно. Не може да се направи. Невъзможно е. Бъди нащрек. Времето е дошло, всъщност, вече става късно. Бъди нащрек, и внезапно мо­жеш да видиш. Защото абсурдите не могат да се изчерпят чрез преживяване, могат да бъдат изчерпани само чрез преживяване с осъзнаване. Само чрез преживяване, няма да можеш да ги изчерпиш.

Обичаш някоя жена, но връзката става отегчителна и всичко тръгва на зле. След това започваш да мислиш за друга жена. Умът казва: "Тази жена не е точно за теб, но има друга, която ще е за теб. Опитай се да я откриеш. Свър­зал си се не с жената, която трябва, затова възниква проб­лем." Проблемът не възниква заради тази жена - запомни. Ако си буден, ще забележиш, че проблемът възниква заради желанието, а не заради тази жена. Но умът казва: "Остави тази жена, разведи се, отиди при някоя друга." Но и с дру­гата ще стане същото - умът отново ще каже: "Намери ня­коя друга." И го правиш непрекъснато. Умът винаги се на­дява, че някой ден ще срещне случайно някой и всичко ще бъде наред, а ти ще си на седмото небе.

Това не е станало, няма и да стане. Иначе нямаше да има нужда от религия, нямаше да има нужда от йога, няма­ше да има нужда от дао. Постепенно всеки човек щеше да достигне до правилния живот - но това никога не става. Ала надеждата продължава да удържа победи над опита и ги се надяваш до самия си край, че някой ден, по някакъв начин; всичко ще се нареди.

Надеждата е основата на всички абсурди, а съществу­ването е такова, че с невежия и заспал ум, не съществува никаква надежда. Бъди буден.

Александър отивал в Индия. По пътя срещнал Диоген. Диоген бил рядък човек - ако Диоген беше срещнал Лаодзъ, щяха да седнат и да се смеят, смеят, смеят. Те са от една н съща порода.

Александър минавал. Чул, че Диоген е съвсем набли­зо, затова отишъл да го види. Дори Александър бил впечат­лен от този човек, дори Александър се чувствал незначите­лен в сравнение с него. Диоген бил гол факир, той нямал нищо, но съществото му било такова - толкова магнетично, толкова властно - че Александър бил впечатлен, много впечатлен. Всъщност се твърди, че никога отново не бил впечатлен толкова много от някой друг човек.

Той го попитал за неговата тайна:

- Как така си толкова силен, без да притежаваш ни­що? А аз съм завоевател на света, победил съм почти целия свят. Останало ми е още съвсем малко; съвсем скоро ще приключа. А ти - гол мъж, без да имаш нищо - каква е тай­ната на твоето щастие?

Твърди се, че Диоген отговорил:

- Отказал съм се от надеждата. Това е тайната. И ти казвам, и ти се откажи от надеждата; иначе винаги ще стра­даш.

Александър казал:

- Ще дойда при теб да изуча тайната, но не сега. Сега съм на път - половината, повече от половината свят съм завладял, но е останала другата половина. Най-напред тряб­ва да стана владетел на света, след това ще дойда.

Диоген казал:

- Никой никога не е бил завоевател на света. Винаги остава нещо за довършване. Мечтата никога не е осъщест­вена и желанието никога не е изпълнено. Ако наистина ме разбираш, и ако наистина виждаш, че съм щастлив, без да се тревожа за победата над целия свят, тогава и ти можеш да бъдеш щастлив.

Логически, интелектуално, Александър го разбирал. Но казал:

- Ще се върна по-късно. Сега още не ми е времето. Когато напускал Диоген, Диоген казал:

- Запомни, ще умреш, преди да си завладял света; все­ки човек умира и ти няма да бъдеш изключение.

Така и станало. Александър никога не се завърнал вкъщи. Връщайки се от Индия, той умрял по пътя. Трябва да си е спомнил за Диоген, този гол факир, в последните мигове от живота си.

Има и една друга история; не мога да гарантирам за нейната достоверност. Разправят, че в същия ден умрял и Диоген. Те се срещнали по пътя за оня свят, пресичайки реката, която разделя този свят от другия. Срещнали се на реката. Диоген започнал да се смее високо и казал:

- Погледни, спомняш ли си, глупако. Умря и умря по средата, не докара докрай своята победа.

Само за да бъде на положение, Александър също се опитал да се засмее, но не могъл да го стори. Само за да се държи на положение, той казал:

- Да, това е странно, срещата на един император и на един гол просяк. Може би преди това не се е случвало, мо­же би няма да се случи отново.

Диоген се разсмял още по силно и казал:

- Прав си, но не разбираш, кой е императорът и кой е робът. Кой е император и кой е роб, ти не знаеш със сигур­ност. Тук грешиш, иначе си прав: това е среща между им­ператор и просяк, но императорът съм аз, а ти си просякът. Ти просеше за цял свят - ти си най-големият просяк на све­та. Аз живях като император, а ти виж какво стана с. твоята империя..

Сега и Александър бил гол - защото всичко трябвало да бъде оставено на отсамния бряг - той се чувствал много неудобно и притеснено, бил объркан. Диоген не бил обър­кан. Казал:

- Знай добре, че един ден човек трябва да остане гол, аз захвърлих дрехите си доброволно. Виж сега колко си объркан пред Бога. Аз ще застана там усмихнат, а ти ще се чувстваш виновен и объркан. Нищо при теб не е както трябва.

Няма начин да се изчерпят абсурдите. Дори и Алек­сандър никога не ги е изчерпил. Ако искаш да ги изчерпиш, единственият начин е да станеш осъзнат Колкото по-осъзнат ставаш, толкова повече абсурдите започват да при­личат на абсурди. Когато изглеждат-като абсурди, когато ги схванеш като абсурди, просто спираш. Вече не ги вършиш. Не е необходимо да се отказваш от каквото и да е на този свят - човек трябва просто да осъзнае, и безполезните, без­смислени неща отпадат от само себе си, самички.

Третият въпрос:

Всяка религия дегенерира до моралистична организа­ция. Вие препоръчвате Лаодзъ, защото от неговия път не може да израсте никаква религия. Как може тези, които те обичат, да избегнат такава една институционализирана дегенерация на твоето просветление?

АКО ЗАПОЧНЕШ ДА ИЗБЯГВАШ, вече си започнал да го създаваш Не се занимавай с това. Ако ще се случва, те се случи; ако няма да се случва, няма да се случи. Не се тревожи за това, защото, ако започнеш да се чудиш как да го избегнеш, вече си приел за сигурно, че то ще се случи. Вече си се загрижил за това - и то ще му помогне да се слу­чи.

Буда с всички сили се опитал да направи така, че не­говата религия да остане един жив феномен, а не мъртва институция. Опитал се здравата - и се провалил. Колкото повече се стремял, толкова повече хората се опитвали око­ло него да създадат организация.

Кришнамурти се опитва с всички сили - и ще претър­пи неуспех, защото такъв е законът. Защо се опитваш тол­кова много? Може би вътре в себе си се страхуваш, че точ­но така ще стане. Много пъти съм ти говорил за закона за обратния ефект. Това е много дълбок закон на психология­та - правиш нещо, а се случва точно обратното. В това се състои цялото учение на Лаодзъ. Той казва: Говори за реда, н ще настъпи хаос. Опитай₍се да направиш хората нравст­вени, и те ще станат безнравствени. Опитай се да направиш хората добри, и те ще станат лоши.

Всички вие знаете, че точно така става. Опитай се да възпиташ детето си добро и в него ще се надигне първия бунт срещу теб. Ще тръгне против теб; ще прави точно то­ва, което ти не искаш да прави.

Това никога не се е случвало с Лаодзъ, защото него никога не го е било грижа за това. Ако се случи - добре -какво можеш да направиш?

Когато умра, аз съм умрял. Каквото и да стане, не е моя работа. Затова не се безпокой за това. Ако се случи, трябва да се случи. Ако не се случи, добре; ако се случи, пак добре. Кои сме ние, че да поемаме отговорност за бъдеще­то? Кои сме ние, че да решаваме за бъдещето? Не, това не може да се направи. Просто се откажи от цялата идея. Не се тревожи. Откажи се напълно от тази идея и не се тревожи; не се опитвай да го създаваш и не се опитвай да го избягваш. Докато съм тук, бъди с мен, празнувай с мен, радвай се с мен. Остави ме да ти помогна, дай ми възможност - това с всичко. Когато си замина и ти си заминеш, каквото и да се случи... как можем ние да го решим и защо трябва да се тревожим за него? Докато сме тук, трябва да използваме възможността, вратата, която се е отворила, пътят, който се с открил пред теб - стъпи на него, върви по него - дали хо­рата ще направят от него някаква институция или не, нека. го решават. Точно сега нищо не може да се направи по този вьпрос.

Никога не се тревожи за бъдещето, защото самото ти безпокойство ще предизвика обратния ефект. Забелязвал ли см'' Ако пътуваш с влак, само се огледай около теб. Веднага можеш да забележиш кой пътува без билет, защото той непрекъснато се безпокои за кондуктора - законът за об­ратния ефект. Той изглежда изплашен, изглежда разтрево­жен. Когато в купето влезе някой, той се сепва. Веднага можеш да забележиш, кой пътува без билет, защото около себе си сам създава своите трудности.

Понякога се случва да си купиш билет, а той да ти падне от джоба, без ти да разбереш. Не знаеш, че си без би­лет В такъв случай вървиш и седиш, все едно имаш билет, Никои не може да разбере, никой не може да те хване; дори кондукторът няма да дойде при теб. Той знае, че трябва да имаш билет. Хората винаги се изненадват, че когато имат оплети, никой не идва да ги проверява, а когато пътуват без омлет, контролата идва внезапно, защото е усвоил този ма­лък закон - че веднага можеш да разбереш кой пътува гратис. Никакви проблеми в това отношение. Той не може да се държи естествено, около себе си сам създава неестестве­ни вибрации. Контролата незабавно се отправя към него.

Да не те е грижа. Ти си тук; феноменът е жив точно сега, вибриращ, говорещ ти, проникващ в теб, помагащ ти. Ти просто му се наслаждавай. Ако му се наслаждаваш и са­мият ти се превърнеш в един осветен отвътре феномен, другите ще се наслаждават с теб.

Една жива религия е жива, защото хората все още постигат просветление в нея, хората продължават да осъз­нават в нея. Ако ти станеш осъзнат заедно с мен, можеш да помогнеш на другите да осъзнаят заедно с теб - това е ве­рижна реакция. Щом изчезне осъзнаването, изчезва и вери­гата; настъпва празнота, интервал, в който никой не е нащ­рек, никой не се събужда - тогава религията е мъртва. То­гава се превръща в секта - индуизъм, ислям, джайнизъм. Тогава се превръща в църква - тогава идват ритуалите, мъртвите жестове.

Но нищо не може да се направи за това. Всъщност, може да се направи само едно нещо и то е - да не те е гри­жа, защото можеш да пропилееш времето си мислейки за него. Просто живей вътре в мен и ми позволи и аз да живея » теб. Скоро ще можеш.,, с помощта на своята запалена свещ можеш да запалиш свещите и на другите. Създай по­редица, и те ще се движат от само себе си.

И никога не мисли за утре. Бъдещето няма нищо об­що. Съществува единствено настоящето.

Четвъртият въпрос:

СЪЩЕСТВУВА. Не мога да ти обясня как или защо, но това е факт. Също както науката казва, че Н₂О е вода... две части водород, една част кислород, два атома водород и елин атом кислород - и комбинацията е вода. Не можеш да попиташ защо е така. Защо не три части водород и една част кислород? Защо не четири части кислород и една част водород? Защо Н₂О, а не нещо друго? Науката ще повдигне рамене, ще каже: Не знаем. Така е, както е.

Да. твоето вътрешно същество е една празнота н все пак там има център. Виждал ли си циклон? През летните дни в Индия има циклони, вихрушки. Отиди и разгледай мястото, където е минал циклона: той е разхвърлял всяка прашинка наоколо, но точно в центъра всичко е непокътна­то. Дори във вихрушката съществува център, дори в цикло­на съществува център, дори в празнотата съществува цен­тър. Когато достигнеш до него, той е факт.

Едно малко момче се разхождало с Д Х. Лоурънс в градината и в един момент попитало:

- Защо дърветата са зелени? Д. Х. Лоурънс казал:

- Дървета са зелени, защото са зелени.

Нищо повече не може да се каже по този въпрос. Всички обяснения са безполезни, защото можеш да кажеш, че е заради това, заради онова - но отговорите отново поставят същият въпрос: Защо? Абсурдно е, че в празнотата съществува център - нелогично е, ирационално е. Но живо­тът е ирационален. Човек трябва да приеме живота - живо­тът не може по никакъв начин да бъде принуден да приеме твоята логика или разум.

В науката това се случва всеки ден. Когато за първи път Айнщайн казал, че всичко е относително, че дори вре­мето е относително, старият научен свят бил объркан. Хо­рата започнали да питат: Защо? Как? Айнщайн твърдял не­що твърде абсурдно: ако някой пътник пътува в космоса с космическо превозно средство, което се движи по-бързо от светлината - светлината се движи с триста хиляди километ­ра в секунда - ако космическият кораб се движи по-бързо от светлината или дори със скорост, равна на светлинната и ако синът ти се отправи на пътешествие и се върне след двадесет и пет години, той ще е на същата възраст. Ако е заминал на двадесет и пет години, ще остане на двадесет и пет години. Неговите приятели тук, на земята, ще са стана­ли на петдесет години, но той ще си остане на двадесет и пет. Това е абсурдно. Хората започнали да питат: "Каква е логиката?" Айнщайн казал: "Не мога да кажа каква е логи­ката, но това е така."

При такава огромна скорост, не можеш да остарееш: То е като кипенето на водата - това е всичко. При такава висока скорост не остаряваш; оставаш същият И даже още по-абсурдно - ако скоростта може да се удвои, ще се вър­неш по-млад, отколкото си заминал. Ако си заминал на двадесет години, когато се върнеш след десет години, ще бъдеш на десет години. Ще се върнеш назад във времето, защото Айнщайн твърди, че стареенето зависи от скорост­та, от скоростта на Земята. Земята се движи с определена скорост; от тази скорост зависи стареенето. Не е за вярване! Противоречи на цялата логика.

След това физиците започнаха да навлизат в материя­та и един ден откриха, че материята не съществува. Тряб­ваше да кажат, че материята се състои от празнота; трябва­ше да потвърдят, че материята не е нищо друго, освен уплътнена празнота. Това изглежда нелогично. Как може празнотата да е плътна. Как може тази колона да е направе­на'от плътна празнота? Но сега физиците твърдят, че това е така. А природата и съществуването не се подчиняват на нашата логика. Те притежават свои пътища и ние не можем да налагаме нашата логика върху тях; нашата логика трябва да се подчини на тахиите пътища. Същото е валидно и за вътрешното пространство. Разбира се, логиката казва: Как може празнотата да притежава център? Логически това не е възможно. Когато за първи път достигнах до този център, същият въпрос възникна и пред мен: Как може празнотата да притежава център?

За да има център, е необходимо нещо - и то същест­вува, но не се съобразява с нашата логика. Приеми го и не прави от него логически проблем, защото това няма да ти помогне. Животът е нелогичен. Ти си тук. Имаш ли някаква логика, с която да обясниш защо си тук? Ако не беше тук, можеше ли да обясниш, защо не си тук? Нещата просто са. Нищо не може да се твърди, за нищо не може да се пита, нищо не може да се проецира, за нищо не може да се пре­тендира. Когато се развиеш в това осъзнаване: че нещата просто са - тогава възниква едно дълбоко приемане. Тога­ва, дори и да са нелогични, ти ги приемаш. Не се бориш, носиш се по течението. Дори не плуваш - просто си се от­пуснал.

И постепенно все повече и повече тайни се разкриват пред теб. Затова религията твърди, че животът е мистерия, а не е проблем. Проблемът може да бъде решен; мистерията никога не може да .бъде решена. Колкото повече я реша­ваш, толкова по-мистериозна става тя. Колкото повече я познаваш, толкова повече чувстваш, че има за познаване.

Колкото повече се доближаваш, толкова повече чувстваш, че се отдалечаваш.

В Упанишадите се твърди, че Бог е едновременно близо и далеч. Защо? Защото колкото повече се приближа­ваш, толкова по-далечен го чувстваш. Почти го докосваш и го чувстваш много далеч. Почти си проникнал в него, почти си достигнал до неговото сърце, но все пак мистери­ята не е изчезнала. Обратно, мистерията е станала още по-мистериозна. В това се състои нейната красота. Само си представи един свят, в който всички тайни са разрешени -колко досаден ще бъде! Само си представи един свят, който е абсолютно логичен, рационален, математически - колко скучен и монотонен ще бъде! В него няма да съществува поезия, няма да има романтика, няма да има любов и няма да има възможност за никаква медитация.

Медитацията означава да навлезеш в тайнственото; любовта означава да почукаш на същата врата по един раз­личен начин. Молитвата също означава да допуснеш мис­терията и да не се бориш с нея с помощта на ума.

Всяко нещо е красиво, защото всяко нещо е тайнстве­но и ти не можеш да стигнеш до дъното му Анализирай го, ако искаш да го анализираш, но всеки анализ ще създаде нови проблеми, нови загадки; отговорът, последният отго­вор, не може да бъде намерен. И е много добре, че не може да бъде намерен. Ако го намериш, тогава какво? Тогава се губят самия смисъл и значение.

Аз не съм философ, ни най-малко; аз съм в най-добрия случай просто поет. Наблюдавам живота и приемам неговата фактичност. Ако две и две прави четири, окей. Ако две и две прави пет, окей. Ако две и две прави три, окей. Казвам "да". Това за мен означава да си религиозен - да казваш "да", така е.

Петият въпрос:

АКО СЪЩЕСТВУВА човек като Дон Хуан, той тряб­ва да е просветлен, трябва да е като Буда или като Лаодзъ -но човек като Дон Хуан не съществува. Книгите на Карлос Кастанеда в деветдесет и девет процента са фантастика -красива, хубава, но фантастика. Както съществува научна фантастика, така съществува и духовна фантастика. Същес­твува третостепенна духовна фантастика и първокачествена духовна фантастика: ако желаеш третостепенната, чети Лобсанг Рампа, ако искаш първокачествена, тогава чети Карлос Кастанеда. Той е голям майстор - на фантастиката.

Ала аз казвам деветдесет и девет процента. В него има един процент истина скрита тук-там; ще трябва да я откри­еш. Струва си да се чете дори и като фантастика. Не се за­нимавай с фантастиката на Рампа, защото това са глупости, създадени от един посредствен ум - и съвсем естествено - създадени за посредствени умове. Да се чете обаче Карлос Кастанеда си струва. Когато казвам фантастика, нямам предвид да не го четеш, имам предвид да го четеш по-внимателно, защото в него има един процент истина. Ще трябва да го четеш много внимателно, но не му вярвай сля­по, защото той е деветдесет и девет процента фантастика.

Той може да ти помогне да се развиеш - може да съз­даде у теб желание да се развиваш. Затова казвам, че е хубав. Но може и да спъне твоето развитие, ако го приемеш буквално.

Този мъж Карлос наистина е много интелигентен, много способен. Много рядко се среща такава интелигент­ност - защото е много лесно да напишеш научна фантасти­ка, не се изисква кой знае какво въображение, но да се съз­даде духовна фантастика е много, много трудно; човек се нуждае от един много артистичен и пълен с въображение ум. Понеже как можеш изобщо да си представиш нещата, които не познаваш? Затова казвам, че там съществува един процент истина. Върху този един процент истина той е ус­пял да издигне голяма постройка. Върху този един процент истина е успял да проецира много въображение. Върху тази йота истина е изградил цялата къща, красив дворец - при­казка. Но този процент истина съществува, иначе това ня­маше да е възможно.

Така че един процент от Дон Хуан трябва да е тук или там. Той трябва да е срещнал някого; може би името му е Дон Хуан, може би не е, това не е важно, не е от значение. Карлос се е срещнал с някой, който е по-висш, с някой, който е знаел известни тайни. Може би той не ги е разбрал, може би ги е откраднал, може би просто ги е заимствал от някой друг. Но се е срещнал с някой, който по някакъв на­чин е притежавал някои факти от духовния живот и този човек е бил способен да създаде една фантазия около тях. И фантазията става възможна, когато използваш наркотиците като помощ - много е лесно, защото наркотиците не са нищо друго, освен помощ за фантазията.

Този човек трябва да се е срещнал със същество, кое­то е знаело нещо и след това с помощта на наркотиците, ЛСД и разни други⁵, той е проектирал тази малка истина във въображаеми светове. След това създава цялата си фан­тастика. Това е наркотично пътешествие, но само по себе си е един добър експеримент. И когато говоря всички тези неща, по никакъв начин не осъждам Карлос. Всъщност, аз обичам този мъж. Това е необикновен полет на въображе­нието и ако това е сто процента фантастика, тогава самият Карлос е необикновен човек. Ако не се е срещал изобщо с никого, той трябва да притежава този един процент от ре­алността в себе си. Защото в противен случай е невъзможно можеш да построиш къща, само върху някаква основа, дори и измислената къща се нуждае най-малкото от основа в реалността. Можеш да построиш къща от карти за игра, но ти трябва поне опора, твърда опора. Поне това е истина.

Затова чети, защото ще трябва да четеш. Всяка епоха има свои фантастики, романи; човек трябва да премине през тях. Ще трябва да четеш. Не можеш да избягаш от Карлос Кастанеда. Но помни, че само един процент е исти­на - и ти трябва да я откриеш.

Ако си чел книгите на Гюрджиев, в частност "Всичко и всяко", тогава можеш да добиеш необходимото умение, за откриването на истината, как да отделиш плявата от зър­ното. Ако не си чел "Всичко и всяко", тя (т.е. книгата) ще е добро начало. Най-напред трябва да прочетеш "Всичко и всяко" на Георгий Гюрджиев, и след това можеш да четеш книгите на Карлос Кастанеда. Да се чете Гюрджиев е много трудно обучение; всъщност, в света съществуват не повече от няколко дузини хора, които са изчели изцяло неговата книга "Всичко и всяко". Много е трудно. Тя е хиляда страници, а Гюрджиев е майстор в скриването на нещата. Неп­рекъснато пише за маловажни неща, безполезни неща, при­казка след приказка - стотици страници и след това един ред истина, но търсенето си заслужава, то е диамант. Сто страници боклук, но след това се появява диаманта - струва си.

Ако можеш да откриеш диамантите в Гюрджиев, за теб това ще е голямо обучение. След това ще можеш да от­криеш какво е истина и какво не е истина в Карлос Кастанеда. В противен случай можеш да се превърнеш в жертва на измислицата. И си мисля, че много американци са се втурнали в Мексико, за да търсят Дон Хуан. Глупаво!

Шестият въпрос:

Подобно на Тилопа и Бодхидхарма, считате ли, че ще трябва да напуснете Индия, за да откриете подходящ наследник?

ГЛУПАК ТАКЪВ! Не виждаш ли, че вече съм напус­нал Индия? Вече не съм тук в Индия.

И последния въпрос... Чинмайа го задаваше непре­къснато от много време насам, но аз избягвах да му отгова­рям. Но сега му дойде времето. Той питаше:

Всички просветлени учители ли са плешиви?

СЕГА ще трябва да му отговоря, защото в старанието си да стане плешив, той си е обръснал главата.

Не съществува връзка, затова не се опитвай да станеш плешив.

Плешивите са много умни, те пускат слухове за себе си. Една от мълвите, които са пуснали по целия свят е, че са по потентни в секса, отколкото останалите. Разбира се, плешивите не са така привлекателни за жените; трябва да пуснат някакъв слух за себе си. В целия свят, във всяка страна, се шири мълвата, че плешивите мъже са по-потент­ни, отколкото останалите. Това е трик.

Но сега, да се пусне мълвата, че плешивите са единст­вените, които постигат просветление, вече е прекалено!