Дао трите Съкровища Том 1 Въведение


Може ли егото да извърши самоубийство?



страница9/12
Дата23.07.2016
Размер2.85 Mb.
#2841
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

Може ли егото да извърши самоубийство?


НЕ, ЗАЩОТО НЕ СЪЩЕСТВУВА. За да извърши са­моубийство, трябва да е налице. Нека го кажа по друг на­чин: може ли сянката да извърши самоубийство? Сянката не може да се самоубие, защото сянката не съществува. Ако ти се самоубиеш, ако ти си отрежеш главата, тогава сянка­та ще е без глава. Тя просто те следва. Егото е само една сянка, то не може да се самоубие. Ако ти си отрежеш глава­та, егото се самоубива - не че то се е самоубило, така става.

Опитай се да разбереш, че егото не е субстанциално; егото е като сянка. Тялото се движи - то прави сянка, фи­зическа сянка; умът се движи - създава се умствена сянка. Тази умствена сянка е егото. Когато умът спре, не същест­вува его, когато умът не функционира, не съществува его. Когато умът работи, егото съществува; ако умът работи прекалено много, егото е представено в твърде голяма сте­пен. Затова ще видиш: хората, които прекалено много ра­ботят с главата, са по-егоистични от всеки друг. Брамините,. учените, професорите, пандитите, така наречената интели­генция, те притежават най-изтънченото его. Интелектуал­ците, писателите, поетите, философите - те притежават най-изтънченото его. Не са нищо друго, освен его - само едни глави са.

Хората, които работят с ръцете си, които наричат "работна ръка", са смирени хора. Отиди в някое малко сел­це на селяни, работници, фермери, които работят с ръцете си Те са смирени хора.

Има една история за Конфуций. Историята е стара, ка­то Лаодзъ.

Конфуций пътувал, минавал през някакво село, и ви­дял един старец да вади вода от кладенеца и да полива ни­вата си. Работата била много тежка, а слънцето препичало. Мислейки си, че вероятно този старец не е чувал, че същес­твуват механични средства за вадене на вода от кладенец -можеш да използваш коне или волове и ще ти е много по-лесно, отколкото да вадиш водата сам - Конфуций се приб­лижил до стареца и казал:

--Не си ли чувал, че сега са измислили механични средства? Водата може да се вади много лесно от кладенеца и работата, която вършиш за дванадесет часа, може да се свърши за половин час. Конете могат да я свършат. Защо се мъчиш толкова много, без никаква нужда? Та ти си толкова стар.

Старецът трябвало да има деветдесет години.

Той казал:

- Винаги е по-добре да се работи с ръцете, защото ко­гато се използват хитроумни средства, се появява хитроумният ум. Всъщност, единствено лукавият ум използва лука­ви средства. Не се опитвай да ме поквариш. Аз съм един стар човек, позволи ми да умра така невинен, както съм се родил. Много е хубаво да работиш с ръцете си. Човек оста­ва смирен.

Конфуций се върнал при учениците си. Учениците попитали:

- Какво си говорихте с този старец? Конфуций казал:

- Прилича ми на ученик на Лаодзъ. Здраво ме разтър­си, и доводите му изглеждат правилни.

Когато работиш с ръцете си, не се появява никаква сянка на главата, човек остава смирен, невинен, естествен. Когато започнеш да използваш изкусни средства, намесва се главата. Хората, които работят с главата, се наричат главни - главен чиновник, главен учител - наричат ги глави (главни). Не бъди глава (главен). Дори да си чиновник е прекалено зле, а да си главен чиновник... си приключен. Да си учител е достатъчно за ада, а да си главен учител... Опитай се да бъдеш ръце. А ръцете са осъждани, защото не са лукави, не са достатъчно конкурентноспособни; изглежда доста примитивни. Опитай се да работиш повече с ръцете и ще откриеш, че се появяват все по-малко сенки.

Егото не може да извърши самоубийство, защото не съществува. Ако ти извършиш самоубийство, това аз наричам самадхи, това аз наричам върховна медитация. Ако ти извършиш самоубийство - това означава, ако ти изчезнеш, ако се превърнеш в никой - никакви сенки не те следват.

В древните времена се носела мълвата, че ако няко се превърне в Буда, тялото му не оставя сянка. Това трябва да е един символ. Изпълнено е със значение. Това не ознчава, че когато Буда върви, върху пътя няма сянка - той оставя сянка, но вътре в него не пада никаква сянка - той оставя сянка, но вътре в него не пада сянка. Движи се, работи, прави различни неща, но деятелят в него не се появява. Това е начинът, по който не пада сянка. Ако е необходимо, той дори мисли, но мислителят не се появява в него; това е начинът, по който не пада сянка. Той живее, но не е мани­пулатор, контрольор. Той се лее, животът му е спонтанен. Дори не плува, просто се носи с реката. Не се бори с реката, той просто се оставя на отпускането. Той се е оставил да бъде. Носи се с течението. Оставил е на реката да прави всичко и тогава не пада никаква сянка; егото изчезва.

Не се бори директно с егото. Ако го правиш, ще пре­търпиш поражение, защото никой не може направо да се бори със сянката си. Ако трябва да правиш нещо със своята сянка, трябва да направиш нещо със себе си. Нещо не е на­ред, погрешно разбиране. Вътре в себе си ти си небитие -разбери колкото се може повече вътрешната си празнота, пустотата и един ден ще откриеш, че егото те е напуснало. Всъщност, ще разбереш, че то никога не е съществувало, имал си погрешно разбиране, живял си в илюзия. Това е било мираж. То не .е било тук, само е изглеждало, че е тук; то не е реалност, било е сън - всъщност, един кошмар

Седмия въпрос:

Може ли човек, който преживява състоянията на гнева и състраданието, също така да живее в състояния­та на любовта и омразата?

ДА. Когато човек е тотален, той е тотален - безусловно. Но неговата омраза притежава различно качество, него­вата омраза е дори по-любвеобилна от твоята любов и не­говият гняв е по състрадателен от твоето състрадание. По­неже той живее тотално, всичко приема ново качество. Каквото и да прави, то е различно. Не можеш да го съдиш от твоята позиция, защото не знаеш какво представлява тоталностга. Познаваш омразата, познаваш любовта - поня­кога си обичал, зърнал си нещо от любовта, понякога си мразил, зърнал си нещо от омразата, но никога не си бил тотален. Ако беше тотален, любовта ти щеше да е различна: щеше да притежава интензивността на омразата. Забелязвал ли си някога факта, че любовта ти никога не притежава си­лата на омразата? Когато мразиш някого, го мразиш истин­ски. Когато обичаш, обичаш горе-долу. Когато обичаш, ни­кога не влагаш себе си напълно. Но когато мразиш, ти на­истина мразиш силно - наблюдавал ли си факта, че състра­данието ти е безсилно, може би просто една фасада, маска, а гневът ти е истински?

Всичко, което е погрешно, изглежда истинско, а всич­ко, което е прекрасно, изглежда неистинско. Когато човек е тотален, неговата любов е толкова силна, колкото омразата му. А когато един човекът на тоталността мрази, неговата омраза носи в себе си и тоталната любов - той може да мрази, само защото обича и може да се гневи, само защото изпитва състрадание.

Не, трудно е. Ще предизвика дълбоко объркване в теб, защото точно сега не можеш да го разбереш, точно сега твоето разбиране не е узряло за него. Ще трябва да го изпи­таш.

Изостави равнодушието. Необходима е смелост. Най-голяма смелост е необходима, за да живееш живота си то­тално, защото в такъв случай човек никога не знае, какво ще му се случи. А ти винаги се страхуваш. Обичаш някой; страхуваш се да си ядосан с него или нея, защото не знаеш, дали наистина го обичаш или не. Не знаеш, дали наистина любовта ще може да издържи на гнева. Ще оцелее ли лю­бовта от гнева? Затова трябва да потиснеш гнева, защото се страхуваш. Не си наистина сигурен, дали любовта ти съществува. Притежаваш определено чувство - може би е то, може би не е - едно смътно чувство. Живееш в мъгла, ви­наги заобиколен от пушек; нищо никога не е ясно, възприя­тията ти са постоянно замъглени. Така че се страхуваш: то­зи гняв може да разруши твоята връзка, може да развали отношенията ви. Не! Потисни гнева! Тогава потискаш гне­ва; гневът се превръща в част от теб. И когато обичаш, в любовта ти влиза и гнева.

Виж двама влюбени, които правят любов. Ще забеле­жиш, че има насилие. Любовният акт не е грациозен. Пог­ледни лицето на мъжа, който прави любов - то има израз, като че ли той се кани да убие жената. Може би заради това жените винаги затварят очите си, когато се любиш с тях: по-добре е да не виждат какво се кани да бъде или да нап­рави този мъж. Цялата тази работа е направо гадна. Лицето се изкривява - а трябва да се изпълни с благодат, но намес­то това се изкривява. Лица, които обикновено са красиви, стават грозни, като че ли човекът агонизира, като че ли не е в екстаз, а в агония. Погледни женското лице: лицето й е изкривено, гримът й е размазан. Лицето й вече не е краси­во И тя като че ли изпитва някаква болка - потиска я.

Дори докато правят любов хората се страхуват, че ако наистина навлязат тотално в нея, тя ще стане опасна. В ума им непрекъснато свети червена светлина: Спри! Не отивай по-нататък! Защото всичко, което са потискали, може да изригне всеки момент, то е тук, чука на вратата: Пусни ни! Затова не могат да се отпуснат дори в любовта, защото ре­лаксацията може да бъде само, когато липсват предвари­телни условия. Не съществува обусловена релаксация.

Ако релаксираш, релаксираш се за любовта, релакси­раш се за гнева, релаксираш се за омразата. Все едно, кога­то отвориш вратата, ти я отваряш за врага по същия начин както и за приятеля си. Ако оставиш през нощта вратата отворена, има всички възможности в къщата ти да влезе както приятел, така и враг. Затова затваряш вратата. Но затворената врата е затворена и за двамата - както за прия­теля, така и за врага.

Никога не си бил способен наистина да се ядосаш, ав­тентично. Не можеш да обичаш истински. Когато си тота­лен, правиш всичко истински, каквито и да са последиците, без никога да мислиш за последствията.

Това е моята математика за живота - ако живееш то­тално, каквито и да са последиците, това винаги е добре. Каквито и да са! Винаги е добре. А ако живееш фрагментарен живот, каквито и да са последствията, винаги е лошо.

Можеш да отбележиш, основавайки се на своя живот, че водиш един много джентълменски живот - един хладък феномен, нито студен, нито горещ. Какво се е случило9 Нищо, почти нищо. Прахосал си себе си. Не се пилей пове­че. Бъди истински. Най-големите опасности възникват, ко­гато си истински. Иначе всеки щеше да бъде истински. Има опасности, иначе защо толкова много хора са толкова неис­тински? - страхливи, уплашени, по някакъв начин опитва­щи се да манипулират.

Малко по-удобен живот... ако искаш да живееш удоб­но, тогава е по-добре да си страхливец, но удобният живот не е нищо друго, освен удобна смърт. Истинският живот гори и от двата края. Той е пламък - винаги заобиколен от опасности, винаги заобиколен от смъртта. Когато те заоби­каля смъртта, те заобикаля опасността. Само в този кон­текст животът може да достигне своя връх.



Последния въпрос:

Преди няколко дни една птица долетя, за да умре в краката ти. Може ли и ние, когато ни дойде времето, да дойдем и да умрем в краката ви?

НЯМА да има нужда да идваш, аз ще бъда там. Ако ти наистина ме обичаш и ми вярваш, аз ще бъда там. Но недей да чакаш смъртга. Ако съм с теб в живота, само тогава мога да бъда с теб и в смъртта.

Животът е критерият. Смъртта е кулминационната точка. Каквото има в живота, то достига своята кулминация в смъртта, превръща се в кресчендо. Ако ме чувстваш в жи­вота си, близо до сърцето си, тогава непременно ще ме отк­риеш до теб и в смъртта си. Няма да има нужда да идваш, аз ще дойда.

Но недей да чакаш за смъртта. Това най-напред трябва да се случи в живота. Всичко, което искаш да се случи в смъртта, трябва да му дадеш възможност да се случи преди това в живота, защото животът е подготовка за смъртта. И смъртта никога не е против живота, тя е неговия завършек. Всичко, което се е случило в живота, достига до своя връх в смъртта.



ЗА МЪДРИТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА

Мъдрите от древността

притежавали неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането. Толкова дълбока, че не можели да бъдат разбрани. И понеже не можели да бъдат разбрани. По необходимост трябва да бъдат описани така:

Предпазливи, като че пресичат студен поток,

Каталог: books -> disk
disk -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
disk -> Книга 1 пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
disk -> Ванга – ясновидката Красимира Стоянова
disk -> Хомеопатия за всички д-р Атанас Гълъбов
disk -> Предговор
disk -> Джеймс Редфийлд Следващата стъпка в еволюцията на личността
disk -> Дмт – молекулата на духа рик Страсман
disk -> Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов
disk -> Лечители през времето Брайън Л. Уейс въведение
disk -> -


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница