Дарбите на святия дух скъпи приятелю



Дата14.11.2017
Размер153.87 Kb.
#34587
ДАРБИТЕ НА СВЯТИЯ ДУХ
Скъпи приятелю,
Когато Авраам изпрати слугата си от Ханаан в Падан Арам, за да търси жена за неговия син Исаак, слугата натовари десет камили, които да го придружават.

В Близкия Изток съм виждал със собствените си очи колко много може да се натовари на една камила. Удивително е!

Десетте натоварени камили бяха видимо свидетелство, че Авраам беше почетен, преуспяващ мъж. В товара имаше и скъпоценни дарове - бижута. Когато слугата намери момичето, което щеше да стане невяста на Исаак, първото нещо, което направи, беше да й сложи една много странна обица на носа.

Приемайки дара, Ревека се посвети да стане невяста на Исаак. Ако беше отказала дара обаче, тя би отхвърлила и опозорила Исаак. Никога нямаше да може да стане негова съпруга.

Днес, по същия начин, Бог е изпратил Святия Си Дух с изобилие от неща за невястата на Неговия Син Исус - Църквата. Сред тях се намират и девет прекрасни духовни дарби. Приемайки тези дарби, Църквата е отличена като тази, която се е посветила да стане Невястата на Христос.

Девет свръхестествени дарби

Тези девет дарби са изброени в IІ Коринтяни 12:8-10. И за да покажа точното им значение, ви давам следния буквален превод:

1. слово на мъдрост;

2. слово на знание;

3. вяра;


4. дарби на изцеление;

5. дела на чудеса (буквално сили);

6. пророчество;

7. разпознавания на духовете;

8. видове езици;

9. тълкуване на езици.

Всички тези дарби са "проявления". Святият Дух е невидим, но чрез тези дарби изявява Себе Си. Той впечатлява нашите сетива по начини, които можем да видим, чуем или почувстваме.

Всички те са "за обща полза". Чрез тях християните могат да служат един на друг. Всички служат за някаква практична цел. Те са оръдия, а не играчки.

Всички тези дарби са свръхестествени. Те не са продукт на естествена способност или специално образование. Един неграмотен човек може да получи слово на мъдрост или на знание. Подобно и дарът "вяра" отива отвъд вярата, от която всички се нуждаем за спасение. Тя е различна от плода вяра, който се произвежда от естествения растеж. Това е свръхестествена вяра, която отива отвъд естествената ни способност и произвежда свръхестествени резултати.

Често се предполага, че тези дарби са били оттеглени към края на апостолската ера и не са за нас днес. Павел обаче благодари на Бога за християните в Коринт, тъй като "не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос" (I Коринтяни 1:7). Става ясно, че от християните се очаква да продължават да упражняват духовните дарби до завръщането на Христос.

Първите две дарби, които Павел изброява - слово на мъдрост и слово на знание - са свързани по практичен начин. Словото на знание ни дава фактите за дадената ситуация. След това словото на мъдрост ни показва как Бог иска ние да се справим с тази ситуация.

Някои от дарбите са в множествено число и в двете си части: например дарби на изцеления, дела на чудеса; разпознавания на духовете; видове езици. Това посочва, че всяко изцеление, всяко чудо, всяко разпознаване, всяко слово на език е дар. Ако даден дар се проявява редовно чрез определен човек, можем да кажем, че този човек има този дар.

Дарби, които не могат да се заслужат

Трябва да подчертая, че всички тези дарби са дарби на Божията благодат. Те се получават чрез вяра. Ние не можем никога да ги заслужим. Никога не можем да станем "достатъчно добри", за да ги упражняваме.

През 1941 г. в една казармена стая в Британската армия, една нощ имах силна среща с Исус, която промени живота ми. След около седмица в същата стая започнах да говоря за първи път на непознат език. След това - доста неочаквано - започнах да изговарям "тълкованието" на прекрасен поетичен английски език.

То беше очертание на Божия план за моя живот и служение, който се изпълни - стъпка по стъпка - до този момент (повече от 55 години).

За щастие аз бях твърде "недуховен", за да знам, че трябвало да ходиш на църква, за да се спасиш или че след като си говорил на езици, трябва да чакаш шест месеца, за да получиш дара тълкуване!

От 1957 до 1961 г. служих като директор на колеж за обучение на африкански учители в Кения. През това време имахме суверенно посещение от Святия Дух в нашия колеж. В събранията с моите студенти виждах всичките девет дарби на Духа да действат между нас по различно време. Видях и двама от моите студенти - при различни случаи - да възкръсват от мъртвите. И двамата свидетелстваха по-късно за това, което бяха преживели, когато духовете им са били вън от телата им.

По-късно в Америка получих неочакван "дар" да служа на хора, които бяха сакати. Карах ги да седнат на стол, хващах краката им в ръцете си, виждах по-късия крак да израства пред очите ми и те биваха изцелени. Някои хора обаче възразиха, че това не е подходящо служение за почтен образован библейски учител. Реших да попитам Господа за това и усетих, че Той ми даде следния отговор: "Аз съм ти дал дар. Има две неща, които можеш да направиш с него. Можеш да го използваш и да получиш още. А можеш и да не го използваш, и да го загубиш." На момента реших да продължа да използвам това, което Бог ми бе дал и наистина получих повече.

В един от случаите видях как един къс крак израсна почти два инча. А и освобождаването на Божията свръхестествена сила по този начин породи и други чудеса. На едно място, без някаква специална молитва, един човек беше изцелен от три сериозни заболявания и освободен от пристрастяване към тютюнопушене.

Спомням си една дама, която дойде с хартиена чанта и специална изградена обувка с един и половина инч по-висока от другата. Когато взех краката й в ръцете си, късият й крак израсна с един и половина инча. След това тя отвори хартиената си чанта и извади чифт нови обувки със съвсем нормални подметки. Те и прилегнаха идеално.

Накрая реших, че библейското название на моята дарба беше "дела на чудеса (сила)."

Горе-долу по същото време Бог ме въведе в това, което разбрах като различно приложение на същия дар. Той започна да ме използва в публично изгонване на демони. Още веднъж имаше хора, които се противопоставиха на шумните и безредни проявления, които често пъти придружаваха това служение. Забелязах обаче в евангелията подобни проявления, които често придружаваха служението на Исус и реших да продължа. В последвалите години виждах хиляди хора, които бяха чудно освободени от демонична сила.

Ако искаме да видим безпрепятствено действие на духовните дарби, понякога трябва да се освободим от традиционни идеи за държание в "църквата".

Друг ключ към упражняването на дарбите е да развием чувствителност към Святия Дух и да Му дадем място да действа както Той пожелае. В един случай Рут и аз обядвахме с една християнска двойка и жената сподели, че имала медицински освидетелстван генетичен дефект, който правел невъзможно да усвоява определени аминокиселини. Мозъкът й прогресивно се влошавал. Съпругът й си тръгна, за да спази някаква среща и ние тръгнахме с жената към техния апартамент. На паркинга спряхме за момент, за да си кажем "Довиждане". Подтикната от Святия Дух Рут каза: "Нека се помоля за теб." След това се разделихме.

След около три седмици съпругът ни каза, че жена му е напълно изцелена. Това беше потвърдено по-късно в същата болница, където са поставили диагнозата за състоянието й.

Бог имаше само едно място и един момент, в който да даде изцелението на разположение. Тъй като Рут откликна на подтика на Святия Дух, изцелението дойде Бог се прослави.

Ограничения за духовните дарби

Чувствам познат трепет на вълнение, когато си мисля за някои от начините, по които съм виждал духовните дарби да се проявяват. В същото време обаче е важно да разберем, че има определени граници за това, което можем да очакваме от духовните дарби.

Преди всичко духовните дарби са ограничени до настоящия живот. Говорейки за дарбите на пророчество, езици и слово на знание, Павел казва: "...другите дарби обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати" (ІI Коринтяни 13:8-10).

Ние все още живеем в "несъвършена" епоха. Но когато преминем от времето към вечността и приемем възкресенските си тела, няма вече да се нуждаем от фрагментарни благословения, които стигат до нас чрез езици или пророчество, или слово на знание. Същото се отнася до другите дарби като изцеления или чудеса.

Нашите възкресенски тела няма да се нуждаят от тях!

Ако хората прекалено много се занимават с дарбите, често това е показател, че са по-загрижени за временните неща, отколкото за вечните. Такива хора трябва да чуят предупреждението на Павел: "Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление" (ІI Коринтяни 15:19).

Нещо още по-важно, практикуването на духовни дарби не е показател за характера на човека. Нека илюстрирам това с един груб пример. Да речем, че един човек, който е мързелив, измамник и надменен, получава подарък от един милион долара. Неговият характер няма да се промени изобщо. Той все още ще си е мързелив, измамник и надменен. Всъщност той може да стане още по-надменен, тъй като има eдин милион долара в банковата си сметка!

Същото се отнася и за човек, който получава някаква драматична духовна дарба, като пророчество, изцеления или чудеса. Ако той е бил слаб и нестабилен преди, ще си бъде точно толкова слаб и нестабилен и след това. Но новият му дар ще му даде по-голямо влияние сред хората и ще има допълнителна отговорност да го упражнява по начин, който е праведен и угоден на Бога.

Един голям проблем в харизматичното движение е, че хората са склонни да преценяват служителите повече по техните дарби, отколкото по техния характер. Опитът показва отново и отново, че е възможно един човек да упражнява драматични и впечатляващи дарби и все пак да има много дефектен характер. Понякога такива хора могат да използват своите дарби, за да покриват несъвършенствата на своя характер.

Имало един служител в една скандинавска страна, който проповядвал за "късния дъжд" на Святия Дух толкова мощно, че хората в събранието всъщност чувствали Святия Дух да пада върху тях като капки дъжд. Въпреки това, след като си тръгнал от тези служби, той извършил прелюбодейство. Когато бил обвинен в това, хората не повярвали, че човек, който проповядва по този начин, би извършил такъв грях - докато накрая той сам не си признал.

Като млад проповедник много се възхищавах на един възрастен мъж, който имаше зрелищно служение на чудеса. Той учеше много настойчиво, че е възможно един християнин да живее без изобщо да съгрешава. Въпреки това, накрая той се разведе с жена си, ожени се за секретарката си и умря като алкохолик. И други много известни и успешни проповедници са преживявали подобни лични трагедии.

Когато се сблъскат с такива случаи, хората често откликват: "Но ако човек злоупотреби с някоя от тези дарби, Бог със сигурност ще я отнеме!"

Отговорът е: "Не". Дарбите на Духа са точно това, което е името им - щедри дарове, а не заеми със съответни условия или лихви. "Защото даровете и призванието от Бога са неотменими" (Римляни 11:29).

Веднъж щом получим някоя от тези дарби, ние сме свободни да я използваме, да злоупотребяваме или да не я използваме въобще. В крайна сметка обаче Бог ще изисква отчет за това, което сме направили - или не сме направили.

Трябва винаги да имаме предвид предупреждението на Исус: "По плодовете им ще ги познаете" (Матей 7:20), а не по дарбите.

Исус подкрепи тези думи с явното предупреждение, че упражняването на духовните дарби не е непременно паспорт за небето: "Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие (Матей 7:21-23).

Това показва, че е възможно човек да упражнява духовни дарби и в същото време да "върши беззаконие." Какво е "беззаконие"? Арогантно предположение, че Божият морал и етични стандарти вече не се прилагат към тези, които могат да упражняват дарби на свръхестествена сила.

Явно такива служения понякога могат да ни изправят пред нуждата да вземем трудни лични решения. Как да откликнем?

Преди всичко трябва да имаме предвид предупреждението на Павел към Тимотей: "...нито участвай в чужди грехове. Пази себе си чист" (I Тимотей 5:22).

Второ, трябва също да имаме предвид предупреждението, което Исус ни даде относно такива неетични служения, че небето е за тези, които вършат волята на Отец, Който е на небесата. Всеки от нас трябва да си зададе въпроса: Каква е волята на Бога за моя живот? Какво очаква Отец от мен?

Що се отнася до мен, чувствам, че Бог ми даде ясен и прост отговор: "Това е Божията воля - вашето освещение" (IІ Солунци 4:3). На това Святият Дух прибави едно предупреждение: "Търсете... онова освещение, без което никой няма да види Господа" (Евреи 12:14). Моето твърдо решение е да "търся освещение".

В следващото писмо ще разгледаме другата страна на монетата: плода на Святия Дух.

ПЛОДЪТ НА ДУХА


Скъпи приятелю,

Предишното ми писмо се отнасяше за дарбите на Святия Дух. Фокусът на това писмо ще бъде върху плода на Духа.

По вид дарбите и плода са различни. Това може да се илюстрира като сравним украсена елха с ябълково дърво.

Една елха носи подаръци. Всеки подарък е прикачен към нея чрез едно единствено действие и се получава от нея с едно действие. Не се изисква нито усилие,нито време, за да получиш подаръка си.

От друга страна, за да се отгледа едно ябълково дърво се изисква и време, и усилена работа. За да роди плод, то трябва да премине през редица етапи, което изисква няколко години.

Първо, семето трябва да се постави в земята. То пуска корен в земята и в същото време изкарва фиданка нагоре. За няколко години фиданката израства в дърво. Междувременно се появява цвят на дървото. После той пада и плодът започва да се развива.

Но ако дървото трябва да стане силно, цветовете или младият плод трябва да се оберат през първата година, за да може да се развие коренната система на дървото, която да поддържа силното дърво. Трябва да отминат няколко години преди ябълките да станат годни за ядене. (При Закона на Моисей се изискваше поне четири години - Левит 19:23-25)

В различните етапи от растежа си ябълковото дърво е много крехко. Силни ветрове могат да изкоренят младото дърво, а в по-късен етап сланата може да унищожи цветовете или плода.

В този процес семето и плодът са неразривно свързани едно с друго. Плодът трябва да израсне от семе, но от друга страна е нужен плод, за да произведе още семе. В началото на сътворението Бог нареди всяко "плодоносно дърво... да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него." (Битие 1:12)

Това установява важен духовен принцип: християни, които не произвеждат духовен плод в живота си, нямат семе, което да посеят в живота на другите.

Новият Завет говори за духовните дарби в множествено число. Деветте дарби са изброени в I Коринтяни 12:8-10. От друга страна, Новият Завет говори за духовен плод в единствено число. Деветте форми на духовен плод са изброени в Галатяни 5:22-23: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание.

Любовта - главната форма на плода - е записана първа. Другите, които следват, могат да се разберат като различни начини, по които плодът любов се изявява. радостта е любов, която се радва

мирът е любов, която си почива дълготърпението е любов, която претърпява милостта е любов, която служи на другите благостта е любов, която се стреми към най-доброто за другите верността е любов, която спазва обещанията си кротостта е любов, която служи на раните на другите себеобузданието е любов, която е в контрол

Можем да представим плода на Духа още и като различни начини, по които характерът на Исус се изявява чрез тези, в които Той обитава. Когато всички форми на плода напълно се развият, то е сякаш Исус чрез Святия Дух се е въплътил в Своя ученик.

Седем етапа в духовното развитие

Във II Петрово 1:5-7 апостолът изброява седем последователни етапа в развитието на напълно оформе-ния християнски характер:

То по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.

Петър започва с предупреждението, че за да преминем през този процес успешно, това ще изисква усърдие. Павел изразява същото по друг начин, като казва: "Само трудящият се земледелец трябва пръв да вкуси от плодовете." (II Тимотей 2:6) Не може да има истински успех в развитието на християнския характер без усърдие, без усилена работа.

Процесът, който Петър описва, може да се сравни с този, чрез който ябълковото семе израства в узряла ябълка. Семето е Божието Слово, посадено в сърцето.

То произвежда вяра, която е неоспоримата начална точка. После от вярата произтичат седем последователни етапа на развитие.

Етап Едно е преведен като "добродетел" (II Петрово 1:5) или "изключителна морална добродетел." (II Петрово 1:5 в Новия Американски стандартен превод) Първоначално, в класическия гръцки език, думата се прилага за майсторство във всяка област на живота - за моделиране на глинен съд, за управление на лодка, за свирене на флейта. Смятам, че и в Новия Завет значението не трябва да се ограничава единствено до нравственост. То покрива всяка възможна област от живота.

Един учител, който идва при Христос трябва да стане изключителен учител. Една медицинска сестра трябва да стане изключителна сестра. Един християнин бизнесмен трябва да се отличава в своята област на бизнеса. Няма място за ленивост или мързел в нито една област от християнския живот. Много рядко, ако изобщо се случва, Бог призовава човек от провал в светското си призвание към успех в духовното си призвание. Този, който е неверен в най-малкото (светското), ще бъде неверен и в многото (духовното). (Лука 16:10)

Етап Две от духовното развитие е знанието. Разбира се, има много области на знанието. Знанието, което се издига в Писанията, е предимно практично, не теоретично. То е знание, което действа. Идвайки при Христос от средите на спекулативната философия, това най-много ме впечатли в Библията. Тя е изключително практична!

Библейският пример е учението на Самия Исус. То не се нарежда в категорията на това, което бихме нарекли "теология". Той не поставяше на обсъждане някакви сложни абстрактни теории. Учението Му бе основано на познати практични дейности: сеене на семена, ловене на риба, грижа за добитъка и т. н.

Най-съществената форма на знание в християнския живот е знанието на Божията воля, както е разкрита в Писанията. Това също е практично. То изисква редовно, систематично изучаване на цялата Библия. "Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело." (II Тимотей 3:16-17)

Бях шокиран като открих колко много хора, които претендират, че са сериозни християни, не са чели цялата Библия нито веднъж. Такива хора поставят собствени граници на духовното си развитие.

Етап Три: След знанието идва себеобузданието - наречено още самодисциплина. (II Тимотей 1:7) Това е етапът, при който християнинът трябва да се покаже като истински ученик - т. е. човек под дисциплина - а не само църковен член.

Този вид дисциплина трябва да се приложи във всяка главна област от нашата личност - нашите емоции, нашите отношения, нашите апетити, мисловния ни живот. Трябва да владеем не само действията си, но - още по-важно - реакциите си.

Докато не развием този вид дисциплина, не можем да се придвижим към следващия етап Четири - твърдост - която съдържа способността да преодоляваме различните проверки и изпитания, които неизбежно ще открият, ако има слаби, недисциплинирани области от личността ни. Това посочва една главна причина, поради която някои християни никога не се помръдват от определен етап на духовното си развитие. Те никога не изпълняват тези две изисквания за самоконтрол и твърдост. Да вземем за илюстрация ябълковото дърво, неговите цветове са издухани от ветровете на враждата или пък младият им плод е убит от сланата на отхвърлянето.
Три последни етапа

В трите останали етапа от развитието се открива красотата на истинския християнски характер. Благочестието

- етап Пет - е белег на човек, чийто живот е съсредоточен в Бога - човек, който е станал съд за присъствието на Бога. Където и да отиде този човек, атмосферата се пропива от леко, но уникално и трайно благоухание. Може да няма проповядване или друга религиозна дейност. Но все пак хората незнайно как получават съзнание за вечните стойности.

Британският евангелизатор Смит Уигълсуърт разказвал една случка, която илюстрира влиянието, което едно благочестиво присъствие може да окаже в нерелигиозна атмосфера. След няколко мига лична молитва Смит заел мястото си във вагона на един влак. Без да е изговорил дума, човекът от отсрещната страна - напълно непознат - избухва: "Твоето присъствие ме изобличава за грях." Тогава Смит е могъл да му представи Христос.

Последните два етапа от развитието описват два различни вида любов. Етап шест - братолюбие - описва начина, по който вярващите в Исус Христос трябва да се отнасят към другите вярващи - т. е. към своите братя и сестри в Господа.

Когато започнах да разглеждам този списък от седем етапа на духовно развитие, бях учуден, че "братолюбието" - този вид любов, който християните трябва да имат един към друг - идва на предпоследно място. Тогава разбрах, че Библията е много реалистична. Тя не рисува сантиментална, религиозна картина на начина, по който ние като християни се отнасяме един към друг. Нека ви кажа нещо, което може да ви шокира, но е основано на повече от петдесет години близко общение с християни от много различни деноминации. Не е лесно християните да се обичат.

Това със сигурност се потвърждава от историята на Църквата в продължение на две хиляди години. Едва ли е минал век, който да не е бил белязан от горчиви борби и противоречия - дори открита вражда - между съпернически групи християни, всяка от които често е претендирала, че е "истинската Църква."

Фактът, че един човек се е покаял от своите грехове и изисква спасение в Христос не означава, че целият му характер мигновено се е променил. Със сигурност един жизненоважен процес на промяна се е задействал, но може да отидат много години тази промяна да се изработи във всяка област от човешкия характер.

Когато Давид се нуждаеше от гладки камъни за прашката си, с която да убие Голиат, той отиде в долината - ниското място на смирение. Там при потока намери камъните, от които се нуждаеше. (I Царе 17:40) Какво ги е направило гладки? Двустранен натиск: първо, водата, която е течала над тях; второ, постоянното им търкане един в друг.

Това е описание на начина, по който се формира християнският характер. Първо, има постоянно "омиване с вода чрез словото". (Ефесяни 5:26) Второ, когато камъните се трият един в друг в лични взаимоотношения, острите ръбове постепенно се заоблят, докато станат "гладки".

Нека в скоби да добавя, че когато Исус се нуждае от "живи камъни" за Своята прашка, Той също отива в долината - мястото на смирение. Там Той избира камъни, които се "заглаждат" от действието на Божието Слово и от триенето на редовното общение с други вярващи.

Това е белег за духовна зрялост - искрено да обичаме другите християни не просто поради това, което са сами по себе си, но поради това, което значат за Исус, Който проля живота и кръвта си за всеки от тях.

Последният етап седем на развитие - любовта агапе - представлява пълният зрял плод на християнския характер. Това не е вече само начинът, по който се отнасяме към другите вярващи. Това е Божията любов и към неблагодарните и несвятите. Това е любовта, която ни кара да благославяме тези, които ни проклинат, да вършим добро на тези, които ни мразят и да се молим за тези, които ни гонят. (Матей 5:44)

Това е любовта на Христос, демонстрирана на кръста, когато Той се молеше за тези, които Го разпъваха: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." (Лука 23:34) Това беше същата любов, която накара Стефан да се моли за тези, които хвърляха камъни: "Господи, не им считай тоя грях." (Деяния 7:60)

Любовта е, която промени Савел, гонителят, в Павел, Христовия слуга, който стана "на всички всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина." (I Коринтяни 9:22)

Що се отнася до мен, когато гледам към Библейската картина на напълно развития плод на Святия Дух, аз съм и смирен, и вдъхновен. Смирен, защото имам

още много да вървя. Вдъхновен, защото съзирам нещо много по-красиво от всичко, което този свят има да предложи.

Аз повтарям думите на Павел: "Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя - като забравям задното и се простирам към предното, впускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бог призвание в Христа Исуса." (Филипяни 3:13-14)

Ваш в служба на Господаря: Дерек Принс

от бюрото на Дерек Принс



Разпространението на поучителните писма е безплатн®
Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница