Дарбите на Святия Дух



страница1/3
Дата11.01.2018
Размер0.54 Mb.
#43393
  1   2   3



Дарбите на Святия Дух

Кетрин Кулман

Съдържание:


Съдържание: 2

Поглед върху Святия Дух 2

Глава 1. Целта на Божиите дарби 3

Глава 2. „Няма да дам славата Си на друг” (Исая 42:8) 3

Глава 3. „Така казва Господ” 4

Глава 4. Святият Дух – Личност или дарба 5

Глава 5. Дарбата е подарък 6

Глава 6. Господството на Христос 8

Глава 7. Дарбата слово на мъдрост 9

Глава 8. Дарбата вяра 9

Глава 9. Дарбата на чудеса 11

Глава 10. Езици 15

Глава 11. Дарбата пророкуване 20

Глава 12. Дарбата разпознаване на духовете 21

Глава 13. Вижте Исус 22

Глава 14. Нашият велик Първосвещеник 23

Глава 15. Тайните на Бог 25

Глава 16. Нищо от мен, всичко от Теб 26




Поглед върху Святия Дух

Святият Дух е Духът на Бог. В миналото Той вдъхнови хора, които да напишат Библията. Той разяснява истината на хората и ги прави способни да я разберат. Той издига Христос. Той обяснява грях, правда и съдба, зове хората към Спасителя, извършва новорождението, изгражда християнския характер, утешава вярващите и дава духовните дарби, чрез които те служат на Бог в Неговата църква. Той запечатва вярващия за деня на крайното изкупление. Неговото присъствие в християнина е залогът на Бог да го доведе до размера на пълнотата на Христос. Той дава светлина и сила на вярващия и на Църквата в хвалението, евангелизирането и служението.


При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби.

Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

Дарбите са различни; но Духът е същият.

Службите са различни; но Господ е същият.

Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

І Коринтяни 1:11


Глава 1. Целта на Божиите дарби

Заедно ние ще имаме едни от най-интересните и най-богатите на информация изследвания, които някога сме имали. Аз искам да навлезете в тази поредица за Святия Дух с отворена Библия и отворен ум, когато сам Святият Дух става наш Учител. Той е Този, Който държи ключа към успешен, плодотворен и победоносен християнски живот и чрез Неговите дарби ние прославяме Божия Син Исус Христос.

Днес, когато стигнем до въпроса за духовните дарби, ние срещаме две крайности. Преди всичко има злоупотреба. Някои са донесли укор върху чудесната работа на Святия Дух, като са използвали неправилно свръхестествената сила на Духа. Мисля, че повечето от нас могат да разкажат действителни примери за фанатизъм, възникнал в тази насока, и от многото злоупотреба е дошла и втората крайност – обикновеното Божие дете е пренебрегнало и не познава учението на Словото на Бог относно духовните дарби. В страха си да не би да го счетат за фанатик или да си помислят, че отива в същите крайности, до които много са стигнали, средният християнин се резервира от учението на Божието Слово в търсенето на духовни дарби.

Искам да видите нещо. Дарбите на Святия Дух са способности за служене. Те са дадени за служене и единствено за служене. Павел изброява някои т дарбите в 12 глава на І Коринтяни и аз искам да вмъкна тук нещо, което е изключително важно. Ние всички говорим за ДЕВЕТТЕ дарби на Духа. Ние приемаме, че дарбите наброяват девет и с това се изчерпва всичко. Защо вземаме всичко за дадено? Защо сме толкова бързи да ограничим Бог? Не ограничавайте Бог само до девет дарби, когато Неговият запас е неизчерпаем. Пишейки до коринтяните, Павел е изброил девет дарби, но има повече. Дарбите на Святия Дух се дават „поотделно на всеки човек, според както иска Святият Дух”. В Неговите очи ние сме отделни личности и Бог ни познава по-добре, отколкото самите ние се познаваме, и Той ни дава дарби, съобразени с всяко едно Негово дете.

Ние считаме дните, в които живеем, за толкова модерни и съвременни, но много преди нашето време апостол Павел се занимаваше с проблеми, пред които църквите са изправени днес, като невежество относно духовните дарби. Що се отнася до средния християнин това невежество включва не само духовните дарби, но и личността на Святия Дух. Ние се нуждаем от едно добро, здраво Библейско учене за тази трета Личност на Троицата. Затова нека да изучаваме внимателно тази Личност и този предмет, който е жизненоважен за служението на Божието Слово, за да бъде изградена частта, която всеки отделен човек има в това служение.

Запомнете, че има само един Свят Дух! Той е същата Личност на Троицата, която изпълва съда и кръщава с Духа, която дава други дарби, различни от този чудесен дар на самия Него. Много злоупотреби има днес с нещата на Духа, точно както е записано за големия безпорядък и объркване в живота на цялата църква в Коринт. Както тогава, така и сега причината за това е погрешното разбиране за личността на Святия Дух и Неговите дарби.



Глава 2. „Няма да дам славата Си на друг” (Исая 42:8)
Ако си малко предпазлив и малко резервиран да приемеш някои от нещата, на които се слага етикетът „действие на Святия Дух”, един от най-великите критерии, които мога да ти дам, е този: Святият Дух винаги ще прославя, винаги ще изявява, винаги ще проповядва, винаги ще издига Исус и само Исус!

Толкова много пъти съм искала да можех да бъда на голямата кръгла маса, когато Отец, Синът и Святият Дух излагаха плана за спасение на човечеството, да чуя от устата на Исус предложението да дойде и да вземе на Себе Си образа на човек. Всеки член на Троицата имаше определено участие в нашето спасение и аз почти мога да чуя как Святият Дух казва: „Аз ще бъда там, за да се заема с това, да прославя Исус на земята в сърцата на мъжете и жените.”

Никой никога не е хвалил и издигал така, както го прави Святият Дух, и Той издига само една личност – Исус Христос, Синът на Живия Бог. Ако никога не си спомниш друга моя дума, ако никога не прочетеш друга моя проповед, помни това, докато си жив: Когато Святият Дух изявява Неговата сила, Той винаги ще проповядва и прославя Исус, не нечия индивидуалност.

Всички ние сме виждали мъже и жени, вършещи религиозна работа, които вършат всичко на света само, за да донесат слава за себе си и за името си. Святият Дух не прославя човешка личност. Никога! Исус е този, Когото той прославя и Сам Исус бе Този, Който каза: „Като бъда издигнат от земята, Аз ще привлека всички при Себе Си” (Йоан 12:32).

Павел, могъщият духовен гигант, разбра това съвършено и едно от най-дълбоките неща, които той каза, се намира в І Тимотей 1:15:
Исус Христос дойде на света да спаси грешниците, от които ГЛАВНИЯТ съм аз.
Въпреки великите духовни откровения на Павел и всичко, което той преживя, въпреки славното му познаване на нещата на Бог, той се считаше за най-малкия, за главния грешник. Той обяви себе си за нищо и никога не се опита да построи империя за себе си или да издигне себе си.

Това обяснява защо Святият Дух чрез този предал се съд издигна Исус и когато Исус беше издигнат, животът на много хора беше славно преобразен чрез силата на Бог. Тази е тайната за служението на Павел и за нашето лично свидетелство за Господ Исус Христос днес.



Глава 3. „Така казва Господ”
Нищо не е толкова силно, колкото написаното Слово на Бог. Ако аз кажа едно нещо, а Библията учи друго, Библията е права. Ако твоята църква или пастир учат едно нещо, а Библията казва друго, Библията е права. Понякога си мисля, че за хората най-трудното нещо на света е, да се обърнат от своите предварително възприети идеи и да се върнат отново към Словото на Бог. Ще бъде наистина един чудесен ден, когато всички християни, без значение на деноминации, ще се върнат при Словото на Бог, отново при онова „така казва Господ”. Ние имаме толкова много „църквология”, толкова много теория, толкова много вероучение. Има твърде много човешки доктрини и твърде малко от „така казва Господ”.

Нека повторя това, което казах преди: Има само един Свят Дух и ако мислиш, че твърде силно подчертавам този факт, може би случаят, който ще разкажа тук, ще ти помогне да разбереш.

Аз стоях пред едно голямо събрание, пълно със Святия Дух, Който използваше този съд, за да говори чрез устата от кал, напълно осъзнаваща помазанието на Святия Дух върху моето тяло. Святият Дух променяше сърцата и ги подготвяше да приемат Христос. Всичко това беше прекъснато от един човек от аудиторията, който разсейваше всички, като говореше на езици и даваше лично свидетелство.

Чуй ме! Има само ЕДИН Свят Дух. Той не се прекъсва Сам, когато говори чрез съд, носейки послание на вечен живот. Когато обаче първият свърши да говори, това вече е нещо различно, защото „има различни дарби” и ние всички сме части на едно тяло, но нека да помним, че „всяко нещо трябва да става с приличие и ред” (І Коринтяни 14:10). Бог не е Бог на бъркотия и безредие, но Бог на мир и хармония, който учи, изгражда и окуражава Своите хора.



Глава 4. Святият Дух – Личност или дарба
Нека поясня нещо сега, като поставяме основата на нашето изучаване на индивидуалните дарби на Святия Дух. Има разлика между това, да получиш една или повече от дарбите на Святия Дух и славната опитност, да бъдеш изпълнен със Святия Дух. Когато говорим за тази чудесна опитност, изпълването с Духа (може би го наричате кръщение със Святия Дух), винаги помнете, че е отделна духовна опитност, различна от новорождението. Ако вие сте част от тялото на Христос, ако сте част от Божието семейство, родени в Неговата църква, то тази опитност е за вас. Нямат значение религиозните ви връзки, нито това, в коя църква членувате. Ако си бил роден в тялото на Христос, тогава тази чудесна опитност, изпълването с Духа, е част от твоето наследство.

Отворете на втора глава на книгата Деяния. Там ние четем за това славно преживяване в Горницата, когато Святият Дух дойде и те всички се изпълниха с Духа. Тогава Петър, говорейки под помазанието на Святия Дух, каза на евреите и на всички, които се бояха от Бог в Ерусалим:


Покайте се и кръстете се в името на Исус Христос, за да ви се простят греховете и да получите дара на Святия Дух.

Защото обещанието е на вас и на децата ви, и на ВСИЧКИ, които са далеч, колкото Господ, нашият Бог, ще призове.

Деяния 2:38-39
Аз вярвам, че Святият Дух, говорейки чрез устата на Петър, беше много внимателен да изясни това, да не би някои да кажат, че тази опитност на изпълване със Святия Дух е била само за ранната църква. Святият Дух включи всички, „защото обещанието е на вас и на децата ви, и на ВСИЧКИ, които са далеч, колкото Господ, нашият Бог, ще призове”. Ако си бил призован да бъдеш християнин, призован да бъдеш наследник на Бог и сънаследник с Исус Христос, тогава ти си призован да бъдеш изпълнен с Духа. Това е част от твоето наследство!

Много от вас обикалят с измършавели и полумъртви от глад духове. Не е чудно, че не можеш да въздействаш на другите. Не е чудно, че хората те гледат и си мислят: „Ако това е да си християнин, то аз не искам да съм такъв, защото няма никаква радост, никаква сила, никакъв живот.” Когато притежаваш всичко, което Исус ти е дал като на християнин, ще се наслаждаваш на твоето наследство и ще си най-щастливият човек на света. Така че, излез и започни да завладяваш своето притежание сега!

Разберете ме правилно и не си мислете, че искам да кажа, че вече няма да има разочарования и болки във вашия християнски живот. Не казвам, че повече няма да боледуваш физически, защото никой от нас не е неподатлив на болест. Никой от нас не е застрахован срещу тъга, сърдечна болка или разочарование. Всъщност Исус каза, че ние не само ще имаме проблеми, но и че ще претърпим гонение. Въпреки всичко това, ние можем да сме побеждаващи. Ние можем да имаме непоклатима увереност вътре в нас. Бог ни е снабдил със сила чрез Личността на Святия Дух, която ще ни направи да се издигнем над проблемите си. Те няма да ни победят и ние няма да сме просто победители над нещастията, които ни се случват в живота, но ще сме ПОВЕЧЕ от победители чрез Исус, който ни обича. Ще притежаваме вътрешна радост, ще имаме увереност, знаейки, че нищо не може да ни се случи, освен онова, което Бог позволи и разреши. Ние можем да почиваме върху уверението, че каквото и да се случи в нашия живот, ние можем да го ИЗПОЛЗВАМЕ за духовно израстване и напредък за Божия слава.

Един неспасен човек и едно дете на Бог могат да срещнат един и същ проблем, могат да се изправят пред една и съща ситуация, която би повалила неспасения мъж или жена, обаче същите обстоятелства в живота на един християнин ще бъдат използвани за славата на Бог, за да доведат до духовен растеж, който ще заздрави характера на този човек. Това е спасението и духовността, в които аз вярвам. Това е ежедневна работа. Ти вървиш в това ден след ден и то работи!



Глава 5. Дарбата е подарък
Как мога да ви обясня истинското значение на един подарък? Някои хора живеят и умират, без някога да са познали какво означава да подариш истинско нещо – без нещо вътре да се засегне или без скрита цел за подаръка. Когато Святият Дух дава, това е истинско даване и даровете, които Той дава, са подбудени от истинска любов. Докато лично не изпитаме Божието даване, ние наистина не знаем КАК да даваме, нито разбираме всичко, което се включва в един подарък.

Само Бог знае колко много искам най-доброто, което Той има за мен, и аз искрено копнея за най-добрите Негови дарби. Аз мога да копнея за дадена дарба, но никъде в Божието Слово не се казва, че ние трябва да се МОЛИМ за Неговите дарби. Неговото даване е спонтанно – нещо, което Той прави от Своето голямо сърце. Аз се опитвам да живея така, че да Му угодя, и толкова много искам да съм… Как бих могла да го кажа? Не мога да използвам думата „достоен”, защото Неговите дарби не са за заслуги. Те не се дават, защото ние сме достойни, понеже никой не заслужава Божиите благословения. С други думи, ние не можем да „работим” за подарък – даровете се дават, защото Този, който дава, иска да даде и Неговите дарове са от сърце.

Нека ви дам пример. Ти работиш за една надница. Ти се трудиш през дългите часове на деня. Ти изработваш и получаваш своята заплата, но подаръкът е нещо различно. Той ти се дава, въпреки че ти никога не си работил за него. Той не е награда за нещо, което ти си направил. Не ти се дава, защото си се молил за него. Дава ти се, защото дарителят иска да даде подаръка, и давайки, той също получава толкова голяма радост, колкото и този, който го получава.

Точно, както Святият Дух контролира раздаването на дарбите, така Той ще контролира поотделно и самите дарби. Да обърнем на І Коринтяни 12:7:


А проявяването на Духа се дава на всеки за обща полза.
Тук ние виждаме, че дарбите на Духа са наречени проявления на Духа. Където и да срещнем дарби на Духа в действие, било това дарба на изцеление или дарба на вяра, или дарба на правене на чудеса, или дарба на мъдрост, или на знание, винаги знайте, че това е „проявление на Духа”. Затова, ако на някого е дадена дарба на Духа и този някой знае, че му е дадена дарба, той няма да говори за това, нито ще се хвали, защото ще осъзнае факта, че това не е от него – това е проявление на Духа.

Духът извършва чудесните неща чрез едно тяло. Това не е естествена способност, която Святият Дух благославя. Всичко, което човекът е дал, е тялото, съдът, готовността, пълното предаване на Бог на духа, душата и тялото. Сам Исус трябваше напълно да се предаде на Отец и на Святия Дух, преди да може да бъде използван в Своето земно служение. Дори до последните Си часове в Гетсиманската градина, когато Той се изправи пред кръста, Исус със Своята Собствена воля, отделна и различна от волята на Отец, трябваше да предаде Своята воля на волята на Своя Баща.


Обаче не както Аз искам, но както Ти искаш!

Матей 26:39
Когато се предадем напълно на Бог, Той ще вземе този съд и ще го използва, но това е НЕГОВАТА СИЛА. Сам Святият Дух е Този, Който дава проявлението.

Бог знае, че нито веднъж в живота си не съм претендирала да имам дарба. Каквото и Святият Дух да ми е поверил, то е толкова свято, толкова скъпоценно, едно съкровище, представляващо проявлението на Святия Дух, и нищо от Кетрин Кулман. Нито един светия не е притежавал нещо от себе си, с което да може да се хвали. Павел, един от най-великите лидери на Църквата за всички времена, никога не говореше с гордост за дарбите на Духа, проявени в неговия живот. Защо? Защото колкото по-дълбоко човек навлиза в своето посвещение, толкова повече ще осъзнава, че той е абсолютно нищо без силата на Бог. Без проявлението на Святия Дух, човек е просто плът, кръв и кости. Святият Дух е Този, Който дава силата.

Ето защо дарбите на Святия Дух се наричат проявления на Духа. Апостолите можеха да вършат свръхестествени неща само, когато Духът се движеше над тях. Когато четем разказа на апостолите за проявленията на Божията сила в техния живот, ние се възхищаваме и вълнуваме. Но запомнете нещо: това е Същият Свят Дух, който ти и аз познаваме, и тези скъпи апостоли, християните от ранната църква можеха да извършват свръхестествени неща само, когато Духът се движеше над тях. Сам Исус можеше да върши онези велики дела единствено, когато Духът се движеше над Него. Всички ние сме чели за онзи славен момент в Деяния 3:1-11, когато Петър и Йоан отидоха до куция човек при Красната порта. Петър без съмнение го беше виждал много пъти, защото всеки ден този човек беше сред просяците при портата на храма, а апостолите, като бяха основали църква в Ерусалим, се срещаха ежедневно в храма дълго време, преди този човек да беше изцелен. Но Петър отиде да му говори едва, когато Святият Дух започна да се движи над него. В този момент Святият Дух дойде върху Петър и той получи от Духа тази прекрасна дарба на изцеление. Ако се беше опитал да изцели куция без Духа, нямаше да се случи нищо, защото без Святия Дух и без дарбата на Святия Дух, и без силата на Святия Дух, Петър беше един обикновен християнин, спасен чрез благодатта на Бог. Това не е нещо от нас, „защото Бог е, който според благоволението Си действа във вас и да желаете, и да правите” (Филипяни 2:13).

Всички ние знаем, че има мъже и жени, които ПО ПРИРОДА са надарени или талантливи, които по рождение са високо интелигентни и имат по-големи способности, които ги поставят едно ниво над другите. Във вашето собствено семейство – може би сред децата ви – едно е по-интелигентно от друго. То се е родило със същите родители, отраснало е в същия дом, същата среда, и е имало същите удобства. Въпреки това му е лесно да учи и да изкарва отлични оценки в училище, по-лесно, отколкото на брат или сестра, които изкарват средни оценки, а работят повече от другото дете. Разбирате ли това? Не можете.

От друга страна, когато говорим за дарбите на Духа, ние нямаме предвид хора, които по природа са интелигентни. Ние говорим за свръхестествено надаряване. Те може да не са специално надарени „в естествения свят”, но когато стане дума за духовни неща, те знаят повече за Словото на Бог и разбират Библията по-добре от някой, който е получил много научни степени или е бил в теологическа семинария. Кое прави разликата? Това е същото нещо, за което говори Павел в 12 глава на І Коринтяни: свръхестествената дарба на Святия Дух.

Нека да отворим на І Коринтяни 12:1 и да прочетем това, което Павел каза:


При това, братя, желая да разбирате за духовните дарби.
От думата „братя” ние разбираме, че тук Павел не говори на неновородените. Той не говори на онези, които не знаят нищо за духовните неща. Той говори на тези, които са част от тялото на Христос, и се занимава с един предмет, който те не разбират. Павел искаше те да осъзнаят, че дарбите, за които той говори, могат да бъдат техни.

Ако си здрав християнин и в твоя живот има духовен растеж, ако всеки ден живееш като побеждаващ християнин, тогава в твоето сърце ще има желание за повече от Исус и от нещата на Духа. Не мисли, че нещо не ти е наред, ако не си задоволен и ако дълбоко в себе си намираш искрен глад и желание за повече от Бог и за повече знание върху Неговото Слово. Това е сигурен знак, че си здрав християнин. Ти трябва да си много загрижен и разтревожен, ако не гладуваш за нещата на Духа, ако не търсиш по-дълбоки преживявания с Бог, ако си дошъл до мястото, където си задоволен. Словото на Бог казва:


Блажени тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Матей 5:6
Никога не съм тръгвала от изцелителна служба, на която съм наблюдавала славните проявления на Божията сила, без да чувствам силен глад за по-велики неща от тези, които съм видяла. Защо? Защото знам, че някак си все на някое място аз съм ограничила Святия Дух и че имам извори в Исус Христос, които все още не съм отворила. И най-великият светия, който някога е живял, никога не е получил ВСИЧКО, което Бог е имал за него. Затова не се страхувайте от нещата на Духа. Копнейте горещо за всичко, което Святият Дух има за вас и вие винаги можете да бъдете сигурни, че Той ще ви даде най-подходящите за вас дарби. Той няма да ви даде дарба, която да не е в крак с вашата индивидуалност, или пък да не вземе под внимание вашите желания и слабости. Нашият Господ дава с мъдрост.

Глава 6. Господството на Христос
Религиозното минало на християните в Коринт доста се различаваше от обучението в юдейската религия, което Павел бе получил. Преди да се новородят, те не знаеха нищо за Живия Бог, за закона на Мойсей и за чудесата, извършени чрез пророците в Стария Завет.
Вие знаете, че когато бяхте езичници, завличахте се от немите идоли, както и да ви водеха.

І Коринтяни 12:2
Тук Павел е използвал думата „завличахте се”, което подсказва наличието на сатанинска сила, а зад идолопоклонството наистина стои сатанинска сила.
Затова ви казвам, да разберете, че никой, който говори чрез Святия Дух, не нарича Исус проклет, и че никой не може да нарече Исус Господ, освен чрез Святия Дух.

І Коринтяни 12:3
Ние ясно виждаме, че апостолът рязко разграничава християнството от всяка система, изградена върху човешки методи. Има нещо повече от искреност, защото някой може искрено да бърка. Човек може да е много религиозен, всъщност изключително религиозен, и много искрен в отстояването на своята религия, и въпреки това в крайна сметка той може в своята искреност да се окаже искрено на погрешен път.Всяка религия, която не изповядва, че Исус Христос е Бог, всяка религия, която отрича изкупващата роля на кръвта на Сина на Живия Бог, не е християнска, а антихристиянска. Най-важното нещо в света е, какво ще направиш с Исус Христос, Сина на Живия Бог.

Християнството и само християнството издига Исус Христос като Самия Син на Бог и приема Неговата Божественост. Други организации отричат Неговото господство и Го смятат за проклет и това е така, защото единствено чрез Святия Дух ние разпознаваме господството на Исус.

Чели ли сте някога посланието на апостол Павел към коринтяните, за да откриете, колко пъти той използва думата „Господ”, имайки предвид нашия чудесен Спасител? Това наистина е посланието на господството на Христос и в него Павел ни призовава да признаем Неговото господство, Неговата абсолютна власт над нашите сърца и нашия живот. При всички обстоятелства помнете, че Святият Дух разпознава господството на Исус, и ти и аз като части от Неговото тяло също трябва да разпознаем Неговата абсолютна власт над нашите сърца, над нашите умове и над нашия живот.

Това също е вярно и за дарбите на Духа. Преди всичко ние трябва да помним, че целта, за която идват дарбите, е проповядването на Евангелието и изграждане на Църквата. Второ, ние винаги трябва да признаваме Божията власт над всяка от дарбите, които Той е дал. Ние сме слуги на Всевишния Бог и Той е наш Господар, но от начина, по който някои християни действат, може да се помисли, че те са господарите, а Той слугата. Не казвам това, за да нараня някого, нито искам да звучи оскърбително, но е истина. Била съм свидетел на толкова много фанатизъм в някои религиозни организации, видяла съм толкова много духовна гордост в живота на някои християни, че можеш да си помислиш, че те държат властта, че те управляват, че те държат нещата в своите ръце, а Господ Исус е слугата.

Понякога си мисля така, като гледам как някои хора се молят и как заповядват на Бог. Плаша се и треперя. Приятелю, ние сме само немощни творения от пръст, зависими от Бог за всяка глътка въздух, зависими от Него за следващия удар на сърцето ни. Как смеем да Му заповядваме на Него да направи нещо! Как смее едно човешко същество да заповяда на Бог да направи нещо! Той е Всемогъщият Бог и ние никога не трябва да забравяме това!


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница