Глава 7. Дарбата слово на мъдрост

Някои мислят, че тази дарба на мъдрост е природна дарба, посветена на служба на Бог. Тъй като всичката мъдрост идва от Бог, те твърдят, че освещаването на една природна дарба става духовно проявление. Но това не е така. Ако приемем, че това е истинското значение на словото на мъдрост, тогава всеки библейски учител може да заяви, че притежава тази първа и най-велика дарба на Святия Дух. По този начин е изключително трудно да се направи разлика между учител в неделното училище, който дава своето обяснение на урока, и опитен библейски тълкувател, правещ задълбочено изследване на важни доктринални истини.

Има други, които понеже не притежават някаква естествена мъдрост, чувстват, че имат тази чудесна дарба на мъдрост, предполагайки, че словото на мъдрост е способността да говориш мъдро, да бъдеш изкусен, да кажеш думата „на място”, да помагаш на онези, които имат нужда от съвет и напътствия. Ако това беше правилното значение на словото на мъдрост, тогава тази дарба се среща много по-често, отколкото сме предполагали. Има изключително много хора, много от скъпите деца на Бог, които са способни да помогнат със слово на други. Всъщност, всички ние като християни би трябвало да помагаме на онези, които имат проблеми или трудности.

Но внимавайте! Словото на мъдрост е божествено, свръхестествено откровение на ума за целта на Бог, предадено чрез Святия Дух. Има само Един, Който е съвършена мъдрост, само Един. Това е Всемогъщият Бог и включва всяка личност от Троицата: Бог Отец, Исус Христос Синът и личността на Святия Дух. Никой човек не притежава съвършена мъдрост. Дори и Соломон не можеше да твърди това.

Прочетете внимателно как Библията обявява тази дарба, наречена СЛОВО на мъдрост. Това е Божията мъдрост, дадена на човека. Тя може да се определи като дарба на словото на Божията мъдрост. Когато Бог разкрие Своята цел на някой човек, Той вече притежава слово на Божията съвършена мъдрост. Много по-различно от тази свръхестествена дарба на Святия Дух Бог желае да направлява вярващите в техните ежедневни работи, да им дава мъдрост, от която те се нуждаят в каквато и да е ситуация. Всеки ден от моя живот аз се моля за Божествена мъдрост. Но има дарба, която Святият Дух дава на някои хора, където това е буквално Мъдростта на Бог, дадена на човек, когато Бог му открива Своята цел. Това е свръхестествена дарба от Бог, а не прослава на естествената мъдрост или способностите на даден човек.

Глава 8. Дарбата вяра
Като започваме да разглеждаме дарбата на вяра, искам да отговоря на един много често задаван въпрос: „Трябва ли дарбата на вяра, за да се вършат чудеса?” Отговорът е не!

Някои може да са изненадани от отговора ми, но запомнете нещо: Всяка от дарбите на Святия Дух работи отделно от останалите. Думите на Бог, намиращи се в Захарий 4:6, са много ценна и жизненоважна част от моя живот:

По същия начин всяка дарба на Духа работи независимо от другите дарби. Така че, когато говорим за дарбата на вяра, ние виждаме, че тя работи независимо и не е свързана с дарбите на чудеса, с Божествено изцеление или изцелението на физическото тяло.

Някой може да има дарбата на изцеление и да няма дарбата на вяра; друг може да има дарбата на чудеса и да няма дарбата на изцеление, нито пък ще му е нужно да има дарбата на вяра. Учудващо е колко много от нас са възприели идеи и са сложили думи в устата на Бог, които никога не са били там, и мислят точно обратното на Словото на Бог.

Вижте нещо тук: „На някои е дадено чрез духа вяра… на друг дарбите на изцеление… на друг правене на чудеса…” Това са напълно отделни дарби. Има много, които свързват вярата с физическото изцеление или щом говорим за човек с голяма вяра, те неизбежно го свързват с чудеса и с изцеление на физическото тяло. Обаче някой може да има дарбата вяра и да не е виждал никога през живота си чудо на изцеление! Има хиляди и дори десетки хиляди чудеса, които нямат нищо общо с физическото изцеление. Някой може да има велика вяра, да има дарбата на вяра и да няма сила в живота си да се моли за изцелението дори на един болен.

Вярата не е нещо, което ние носим със себе си, или нещо, което можем да сложим в нашите джобове и да го изваждаме тук и там, за да го гледаме и да му се възхищаваме. Аз често съм искала да можех да сложа вярата в едно малко шишенце и да я раздавам! И така, когато и да имаше нужда от вяра, аз щях да ти изпратя малкото шишенце. Но всичко, което мога да ти каже, е, че вярата не е нещо, което може да бъде изфабрикувано.

Нека ти дам един пример. Има много, които омаловажават факта, че гарваните хранеха Илия два пъти на ден с хляб и месо, които се съмняват, че Даниил беше Божествено защитен в рова с лъвовете и въобще не вярват, че трите еврейски деца наистина бяха избавени от огнената пещ. Седрах, Мисах и Авденаго пострадаха доста в ръцете на либералистите (теолози, които тълкуват свръхестествените неща в Библията като естествени и не вярват в чудеса – бел. пр.), същото беше с Йон и рибата.

Сега, аз мисля по съвременен начин за всичко друго, освен за Библията! Аз съм също толкова старомодна, колкото Словото на Бог, и вярвам всичко в тази книга. Аз съм старомодна като Даниил в рова с лъвовете, старомодна като Йон в кита. Аз вярвам, че гарваните буквално хранеха Илия – няма съмнение за това в моя ум. Има чудеса, далеч по-велики от изцелението на физическото тяло, но все пак колкото и да е велико това, аз не подценявам величието на физическото изцеление. Аз вярвам, че когато Бог заповяда на Мойсей да простре жезъла си над морето, беше нужна дарбата на чудеса, за да раздели водите, но също така и друга дарба на Духа, дарбата на вяра, за да се запази коридорът, докато всички преминат на другия бряг.

Даниил познаваше вълнението в дарбата на вяра, когато беше в рова с лъвовете. Седрах, Мисах и Авденаго познаваха вълнението в дарбата на вяра, когато бяха хвърлени в огнената пещ. Аз вярвам, че нямаше нито грам страх в сърцата и умовете на трите еврейски деца, когато цар Навуходоносор заповяда на своите силни мъже да ги вържат и да ги хвърлят в огнената пещ. Аз вярвам, че Бог даде на Илия дарбата на вяра, когато той се моли огънят да оближе водата и когато той предизвикваше пророците на Ваал. Дарбата на ВЯРА, една от най-славните дарби на Духа, често има нужда от елемент на заплаха, за да може тя да действа.

Тези, които са следвали моето служение, знаят за дълбокото ми убеждение и възхищение към Джордж Мюлер, истински светия на Бог. Не знам дали той осъзнаваше действието на дарбата вяра в своя живот или не, но аз твърдо вярвам, че Бог даде на този човек дарбата вяра. Той беше директор на един от най-големите домове за сираци, които светът някога е виждал. Джордж Мюлер отказваше да моли за финанси, не търсеше мъже и жени, които да подкрепят този дом, и въпреки това ония малчугани никога не пропуснаха закуска, обяд или вечеря. Те никога не си легнаха гладни. Доколкото някой може да каже – включително и онези, които го познаваха отблизо, Джордж Мюлер никога не се тревожеше, нито една нощ не изгуби съня си, мислейки кой би снабдил храната или нужните финанси за дома. Той имаше дарбата вяра и тя му даваше мир и спокойствие във време на нужда и опасност. Затова накратко можем да кажем, че дарбата вяра е свръхестествено действие на Святия Дух, изпитано от притежателя й, което му позволява да установи непоколебимо упование в Бог за своята лична защита и осигуряване. Вярата е дар, даден от Бог, дарба на Святия Дух.

Глава 9. Дарбата на чудеса
Божиите дарби са поверени в ръцете или тялото на някой човек, никога не забравяй това. Никоя дарба на Духа не се дава за лична полза или за „показ”. Святият Дух ще прославя и величае само една личност и тази личност е Исус Христос, Синът на Живия Бог. Сам Исус каза: „Святият Дух Мен ще прославя” и Той ще прослави, Той ще величае, Той ще приковава вниманието ни единствено върху Исус. Затова ние знаем, че когато Святият Дух дава това чудесно доверие на някого, когато Той поставя Своето доверие в ръцете или тялото на някого, този човек греши, ако използва тази дарба, за да прослави себе си, за лична изгода или за да прави спектакъл. Това е причината Павел, пишейки до коринтяните, да започне 12 глава с думите: „Искам да разбирате за УПОТРЕБАТА на тези дарби”. Всяка дарба трябва да бъде държана в подчинение на Господ и в използването на всяка дарба трябва да се вижда Неговата власт. Когато започваме разглеждането на тази дарба на чудеса, аз ви предупреждавам да бъдете много внимателни, да не объркате дарбата на чудеса с дарбата на изцеление. Учудващо е, че толкова хора са обучили своите умове така, че винаги, когато чуят думата „чудо”, неизбежно те свързват това с божествено изцеление. Обаче дарбата на изцеление е една дарба, вярата е друга, дарбата на чудеса е друга, защото Словото на Бог казва: „на друг вършене на чудеса”. Затова вършенето на чудеса НЕ е едно и също с дарбата на изцеление, нито пък дарбата на изцеление е една и съща с дарбата на вяра.

Тогава какво е вършене на чудеса? Това е свръхестествено проявление на силата на Бог, която или изменя, или управлява природните закони. Бог все още е Мощният Създател. Той все още е Всемогъщият Бог. Няма нищо невъзможно за Него. Ние забравяме, че Той има силата да управлява природните стихии. Ние забравяме, че Той има силата да променя природните закони и дори законите на Вселената. Защо да се удивяваме на чудото? Защо човешките същества са толкова ограничени в тяхното мислене, че отказват да приемат каквото и да било, което граничи със свръхестественото? Бог е Създателят на всички неща, Този, Който оформи Вселената, сътвори всички същества и вдъхна живот в ноздрите на първия човек Адам. Той има силата да променя Своите закони, законите на природата. Бог все още държи властта и вършенето на чудеса е свръхестествено проявление на Неговата сила, чрез която тези закони са или управлявани, или променяни.

Нека да продължим малко по-нататък. Чудото е върховно и неограничено действие на Бог, проявление на Божията сила, което потвърждава посланието на Бог. Не се е случвало Бог да извърши чудо или да позволи чудо само заради „спектакъла” или за да привлече хора при човека, чрез когото то става. Целта на чудесата на Бог е – да потвърди пред хората Своето послание.

Очевидно е, че през времето на пророците от Стария Завет имаше повече засвидетелствани чудеса, отколкото ги има днес. Защо тази дарба на чудеса се срещаше повече тогава? Преди всичко, защото ние днес имаме повече духовна светлина. Имаме Библията. Имаме буквалното написано Слово на Бог. Осъзнавате ли, че светиите от Стария Завет нямаха Библията, както я имаме ние днес, че онези ранни християни нямаха Новия Завет, за да се водят по него? Имаше повече засвидетелствани чудеса в Стария Завет, защото пророците установяваха Божествения авторитет пред хората чрез чудесата, които вършеха. По този начин чудесата бяха в известен смисъл Неговите препоръчителни писма.

За да разберем служението на Бог чрез чудеса, ще трябва да разгледаме четири исторически периода в Библията, където е записана тази дарба на чудеса, за да я изучаваме и осъзнаем. Това са:

1. 
   Мойсей, когато той изведе децата на Израел от египетско робство.
   
2. 
   Чудесата, извършени от Илия и Елисей.
   
3. 
   Служението на Исус.
   
4. 
   Денят на Петдесятница.
   

Има причина за чудо, което Бог извършва и позволява. Бог не прави нищо случайно и Неговите чудеса в ръцете на Мойсей бяха извършени във връзка с освобождаването на децата на Израел от египетското робство. Мойсей получи силата да извърши чудеса за доброто на фараона и като знак за децата на Израел. Забележете, че Бог каза в Изход 7:3

Хиляди пъти съм искала да бих била там през оня ден, когато Илия призова огъня от Небето. Имаше действие на тази планина, всяка минута нещо ставаше! Илия не халюцинираше. Когато огънят падна и погълна жертвата, погълна камъните на олтара и дори водата в окопа, това не беше просто плод на неговото въображение. Това наистина се случи, но не дойде заради голямата вяра на един човек. Това бяха дарбата на вяра и дарбата на чудеса, дадени за точно определено време и нужда. Бог даде на Илия вярата да предизвика пророците на Ваал, вярата да построи олтара и да приготви жертвата, да излее водата върху олтара, докато окопа се напълни – и тогава Бог даде дарбата на чудеса!

Има такива, които веднага биха отговорили „да”. Те са абсолютно сигурни, че има разлика между дарбите, упражнявани от нашия Господ, и дарбите, проявени чрез учениците. Някои дори биха се разбунтували срещу този въпрос, но аз ви призовавам да слушате внимателно това, което ще ви кажа тук. Когато Исус вършеше Своите чудеса, това проявление на Неговата Божественост ли беше, или резултат от дарбите на Святия Дух, които Той прие при реката Йордан, когато Святият Дух слезе от Небето върху Него в образа на гълъб.

Зная, че съм го казвала ясно много пъти, но е истина. Исус беше толкова Бог, толкова Божество, сякаш не беше човек и в същото време Той беше толкова човек, сякаш нямаше нищо Божествено, свързано с Него. Господ Исус Христос, когато беше на земята, служеше като всеки друг човек, надарен със сила от Святия Дух. Той доброволно се отказа от всички характерни качества, които Го свързваха по някакъв пряк начин с Бог. Това беше абсолютно необходимо, за да може Той да бъде също толкова човек, колкото и Бог. Това е причината, поради която нямаше никакви чудеса в ранните години на Неговия живот. Чудесата започнаха да се случват едва СЛЕД онова славно преживяване при реката Йордан. Тогава за първи път в земното служение на Исус трите Личности на Троицата присъстваха едновременно. Сам Бог говори ясно с глас и каза: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение” (Матей 3:17).

С други думи Бог казваше: „Това е Моят Син, Синът на Живия Бог, но Той е приел образа на човек”. В този момент Святият Дух слезе и взе пълна власт върху Него и разни неща започнаха да се случват, и ние четем за Неговото чудо в Кана Галилейска (Йоан 2:1-11).

Преди кръщението със Святия Дух, Исус беше също толкова Синът на Бог, колкото и СЛЕД ТОВА. Ако Неговите чудеса бяха извършени чрез Негова Собствена сила, като един от Троицата, нямаше да има нужда Святият Дух да Го помазва със Своята свръхестествена сила. Исус остави настрана Своите Собствени способности и по време на Своето служение на земята служеше просто като човек, помазан от Духа на Бог.
Чудеса в деня на Петдесятница
Да отворим на Евангелието на Йоан 14:12 и да прочетем:
Този, който вярва в Мен, делата, които Аз върша, и той ще ги върши.
Тези думи не се приемат с готовност, защото много често са изваждани от контекста, и все пак те ни предлагат едно от най-великите обещания като деца на Бог. Защо можеше Исус да каже тези думи? Защото на Него Му беше пределно ясно, че това бе силата на Святия Дух, работеща чрез Него, позволявайки Му да прави чудеса; и същата сила беше обещана на Неговите ученици – на теб и на мен!

Няма нито един от нас, който да не се вълнува от чудесата, извършени чрез учениците от ранната църква. Ние знаем, че „Бог вършеше особени чудеса чрез ръката на Павел” (Деяния 19:11). Филип беше грабнат от Божия Дух, излизайки от водата след кръщението на евнуха (Деяния 8:39). Не ви ли се иска да бяхте там, когато Петър в затвора, спящ между двама войници, окован с две вериги, се събуди, за да види ангел, който го освободи от връзките и като го прекара безопасно покрай стражите, го изведе на улицата? (Деяния 12:5-11).

Но ние все още живеем в деня на Петдесятница! Исус обеща: „Който вярва в Мен, делата, които Аз върша, и Той ще ги върши”. Всичко, което Бог иска от теб, всичко, което Той иска от мен, е, да отстъпим телата си като храм на Святия Дух, да предадем себе си като празни съдове. Една от причините, поради която Той избира долните неща, най-не обещаващите хора, когато дава духовните дарби на Своите деца, е, че никоя плът няма да се представи в Неговото присъствие, защото никоя плът няма силата да върши свръхестествените неща, които Святият Дух върши.

Ако има някаква тъга в Небето, аз вярвам, че тя идва, когато ние действително виждаме това, което може да бъде наше, това, което сме можели да вземем, това, което Той искаше да прави с нас и чрез нас, но сме твърде глупави или ни липсва видението, така че ние го спираме или ограничаваме тук и там. А през цялото време ние сме имали обещанието на Учителя: „Който вярва в Мен, делата, които Аз върша, и той ще ги върши”. Защо? Заради личността на Святия Дух. Има неща в областта на чудесата, които не могат да бъдат обяснени от човешкия ум, но ние можем да ги вярваме, като приемем Бог и факта, че Той работи по свръхестествен начин. където и да видим Святия Дух в действие, ние намираме нещо свръхестествено, проявлението на Божията сила.

Тогава какво е вършенето на чудеса? Това е свръхестественото действие на силата на Бог, чрез което природните закони се управляват или променят. Ти и аз можем да вярваме на Бог за чудеса днес в собствения ни живот, и Той ще работи чрез нас, когато ние приемем факта, че Бог все още е на Своя трон, защото ние сме наследници на Исус Христос, нашия Господ, и единственото ограничение на Неговата сила лежи във всеки един от нас. Неговите дарби, дарбите на Святия Дух, са за Неговата църква, за членовете на тялото на Христос, дарби за теб и за мен.

Глава 10. Езици
Една сутрин, когато вземах личната си поща, ми подадоха един много впечатляващ плик. В горния ляв ъгъл беше написано: „Сенат на Съединените щати”. Отваряйки го, аз открих, че той беше изпратен от жената на един сенатор. Тя беше слушала нашите радиопрограми и ми задаваше един въпрос, един много важен въпрос, който може би ти също си си го задавал. Нека да цитирам само няколко пасажа от нейното писмо:

„Аз пропуснах вашето радиопредаване, когато говорехте за езиците. Бих искала да знам каква е вашата вяра относно този предмет. Хората от това движение изглежда чувстват, че те имат нещо, което ние, останалите християни, нямаме. Ако това е от Бог, защо се чувствам толкова объркана и отвратена, когато чуя някой да говори на езици?

Преди време група от тях ме посетиха в болницата и бях поставена в изключително неудобно положение. Една жена, която аз познавам, гледа презрително на мен, защото тя говори на езици, а аз – не. Тя преподава в неделно училище и е много активна в средите на вярващите, молитвените групи и т. н., но тя вярва, че може да живее, както си поиска, да прави каквото си поиска, защото нейната вяра в Христос и нейното говорене на езици я разграничават от законите на Бог, които започват с „ти не трябва”.

Аз не искам да обсъждам когото и да било за неща, които не разбирам и не съм изпитала, но моля ви, помогнете ми и отговорете на моя въпрос. Аз пропуснах вашите думи по този въпрос, защото имаше ужасни смущения и преплитане на близки станции.”

Преди всичко нека да кажа, аз искрено вярвам, че липсата на знания по този въпрос е причината, поради която толкова много упреци са отправени към тази чудесна духовна опитност. Затова аз ще говоря по този предмет възможно най-просто, защото днес са жизненоважни добри, правилни доктринални учения относно опитността на изпълване със Святия Дух. Ще изучаваме това, което казва Словото на Бог, защото никой не може да спори с Божието Слово. То е най-големият авторитет на небето и земята и без значение какво човек е поучавал, без значение е каквато и да е теология; ако нещо е срещу Божието Слово, не може да има никакво обсъждане: БОЖИЕТО СЛОВО ВИНАГИ Е ПРАВО! Всичко, което ви моля, като разглеждаме този предмет, е, да позволите вашият ум да бъде отворен за Святия Дух.

В отговор на жената на този сенатор, аз ще започна с нещо, което на пръв поглед може да изглежда далеч от темата, и със сигурност някой ще попита: „Кое е общото между І Коринтяни 13 гл. и Деяния 2:4?” Моят отговор към теб е ВСИЧКО! Разглеждаме същата Личност – Святия Дух, и помнете, че Святият Дух е Личност. Когато се спомене за Святия Дух, някои хора Го свързват с едно единствено нещо: „езици, говорене на езици”. Те никога не са се запознали със силата на Троицата и служението на дарбите, които Той дава. Искам да разберете служението на Неговите дарби. Искам вие да видите дарбите на Духа и щом Той дава дарби, със сигурност ще има плодове от Неговите дарби, плодове на Духа, свидетелство, чрез което ние знаем, че това, което някой притежава, е истинско и реално. Матей 7:20 заявява:

Святият Дух го направи и аз съм изцяло за, когато Святият Дух върши нещо. Аз мога да кажа „Амин” за всичко, което Той прави, и аз ще го приема, но трябва да бъда абсолютно сигурна, че Той е, Който го прави. И това беше Духът, защото „те започнаха да говорят според както Духът им даваше да говорят. А в Ерусалим се намираха юдеи, благочестиви мъже от всеки народ под небето. И като се чу този шум, събра се навалица и се смутиха, защото всеки ги слушаше да говорят на собствения му език” (Деяния 2:4-6).

Това не беше просто духовно общуване, а те буквално общуваха с всеки един на собствения му език. „И те всички смаяни и учудени си говореха помежду си: Ето, тия всички, които говорят, не са ли галилеяни?” (Деяния 2:7-8). Чрез Духа на Бог на тях им беше дадена сила да говорят на езици, непознати за тях! Всеки човек чу някой да говори на собствения му език.

Затова „говоренето на други езици” е способността да се проповядва Евангелието на език, който човек никога не е учил, позволявайки на проповедника, детето на Бог, в силата на Духа, да стане и да свидетелства, да учи и да говори на езика на този, който го слуша, без да го е учил някога. Аз не знам как го прави Святият Дух, но знам, че е Библейско!

„Любовта дълго търпи…” Има една прибързаност. Ти казваш, че си изпълнен с Духа, че твоето тяло е съд на Святия Дух – какво ще кажеш тогава за това нетърпение в твоя живот?

„Любовта не завижда…” Понякога идва една ревност, а има ли ревност в нечий живот и сърце, ти няма да намериш там постоянното присъствие на Святия Дух. Понякога ми се струва, че един от най-разпространените грехове сред християните, е грехът на ревност и завист, и все пак Библията учи, че любовта не завижда.

„Любовта не се превъзнася…” Няма никакво гордост!

„Любовта не е надута…” Понякога идва гордост. Ако наистина си бил изпълнен с Духа, ти няма да гледаш някого презрително, изпълнен с дух на фанатизъм, с духовна гордост и с отношение „по-добър съм от теб”, като че ли искаш да кажеш: „Аз имам повече духовност, отколкото ти притежаваш!” Аз не вярвам, че някой може да бъде истински изпълнен със Святия Дух и този съд да бъде свят храм, докато в същото време в своя живот има духовен фанатизъм.

Най-голямата благодат за християнина е смирението и все пак авторката на писмото, което цитирах, ни казва за човек, който претендира да е изпълнен със Святия Дух, а е надут с духовна гордост. Онази жена, която казва, че е изпълнена с Духа, заради това преживяване чувства, че Той ще бъде към нея малко по-мек, че тя заема специално място, понеже Той й е дал разрешително, така да се каже, да прави всичко, което иска, и да живее, както си иска. Тук отново си спомням старата поговорка: „Нещата, които правиш, викат толкова силно, че не мога да чуя какво казваш!”

Ако не живееш този живот, не го изповядвай! Чрез твоите действия ти си станал камък за препъване на другите. Най-големият комплимент за мен като християнин е, когато един невярващ каже: „Не го разбирам, самият аз не съм духовен, обаче имам доверие в това, което ти вярваш, защото го живееш.” Отново ще кажа, ако не го живееш, не го изповядвай. Ти само вредиш на работата на Господ Исус Христос.

Много пъти единственият Христос, който неспасеният човек в света днес вижда, е християнинът. ТИ може да си единственият жив Христос, който твоите колеги или съседи ще видят. Може би единствената Библия, която неспасеният мъж или жена ще прочетат някога, е животът на човека, който изповядва, че е новороден. Това е, което казва Библията: „За мен да живея… (за теб да живееш… за нас да живеем днес…) е Христос”. Ние представяме Него, а Той е любов и ние трябва да изявяваме Неговата любов чрез нашия живот и Святият Дух е Този, който ни дава силата и ни позволява да бъдем свидетели, да представляваме Него, да изявяваме Неговата любов. Ето това означава да си изпълнен със Святия Дух. Ние имане нужда да осъзнаем какво точно означава да си християнин. Нашата отговорност е огромна.

„Любовта не безобразничи, не търси своето си, не се раздразнява лесно, не мисли зло, не се радва на неправдата, но се радва в истината…” Има една себичност, намиране на грешки и недостатъци, клевети и злоба.

„Любовта понася всички неща…” Няма повече оплакване.

„Любовта на всичко се надява, всичко търпи”. Безпокойството, тревогата и отчаянието си заминават. В заключение можем да кажем, че всички плодове на Духа се съдържат в една единствена дума – ЛЮБОВ. „За мен да живея е Христос” (Филипяни 1:21), а Христос е Любов. Това е истинското свидетелство, че Святият Дух живее в някого и се проявява в неговия живот. Ти можеш чрез любовта си да вкараш някого в Божието царство, ти можеш да спечелиш член на твоето семейство за Христос чрез любов. Където и да намериш постоянното присъствие на Святия Дух, ти ще намериш и ЛЮБОВ. ЛЮБОВТА ПОБЕЖДАВА ВСИЧКО.
Дарба на езици и тълкуване на езици
Стигнахме до дарбата на езици, която е силата човек да говори на езици, които не познава, дарба, давана на определени хора в църквата от Духа на Бог. Възможно е действието на тази дарба да бъде разтълкувано, за да могат тези думи да станат разбираеми за хората от събранието. Те се дават за изграждането на църквата (тялото от светии) и за слава на Бог.

Когато дарбата тълкуване действа заедно с дарбата на езици, те двете се равняват на пророкуване. Дарбата на тълкуване може да бъде сравнена с превеждането от чужд на роден език от някого, който знае и двата езика. Това е свръхестествена дарба от Духа и не изисква човекът, който тълкува да има каквото и да било знание за езика, говорен чрез дарбата.

Така че, тълкуването не се получава чрез внимателно слушане на думите от човека, който говори езици. Тълкуването се получава чрез фокусиране в Духа върху Господ, Който единствен дава тълкуванието. Затова думите се получават чрез откровение и ако Духът на Господ е Този, който говори, и Неговият Дух, който тълкува, тогава никога посланието няма да противоречи на Словото на Бог. Той нито ще добави, нито ще отнеме от Библията, но всичко ще бъде в съвършена хармония и Този, на когото е била дадена дарбата на езици или на тълкуване, никога няма да я използва, за да привлече вниманието към себе си. Дарбите ще бъдат използвани за славата на Бог.

Моля ви, нека да ви разкрия сърцето си и моля Господ да ми даде да се изразя така, че да ме разберете. Има много, които се гордеят, че имат някакви дарби на Духа, и с това донасят укор върху нещо изключително свещено и свято. Мое твърдо убеждение и мой личен опит е, че ако Святият Дух е дал на някого дарба, тази дарба и това доверие ще бъдат толкова свещени за него, че той няма да я използва за себе си, няма да се гордее и дори няма да говори за нея. Имала съм духовни преживявания, които са толкова свещени, че никога не съм говорила за тях на никое човешко същество. Човек не се гордее с тези неща и никой светия на Бог, на когото е била дадена дарба, няма да извлича изгода от това.

Отново и отново аз срещам онези, които ще кажат: „О, мис Кулман, аз имам дарбата на езици…” Сега ме познавате достатъчно добре, за да осъзнаете, че аз вярвам в говоренето на езици. Аз трябва да го вярвам, защото е написано в Библията. Но когато някой е получил тази свещена дарба, той няма да говори за това, да извлича лична изгода, да я експлоатира неправилно или да я използва, за да привлече вниманието към себе си. Твърде много хора използват езиците за собствената си полза или за да бъдат признати.

Ще спра до тук за момент, докато отново дойдете на себе си! Но все някой трябва да говори за това. Трябва да се върнем при Словото на Бог. Някои от вас са стигнали толкова далеч, че има доста време, откакто за последен път сте взели Словото и сте застанали просто на „така казва Господ”. Твърде много хора ДОБАВЯТ на Библията.

Ще се съгласите, че ние с готовност осъждаме тези, които вземат от Библейските истини. Ние осъждаме и наричаме „модернист” човека, който застава на своя амвон и не проповядва изкуплението, не учи за Божествено изцеление или за Божествеността на Исус Христос. Лесно ни е да осъдим и разобличим онзи, който краде от Словото на Бог. И е истина, че има хора, които са виновни за грях поради това „пропускане”. Но в същото време днес има буквално хиляди, които прибавят на Божието Слово. Те слагат думи в устата на Исус, които Той никога не е казвал. Те слагат в Библията неща, които са небиблейски.

Ние имаме пълното право днес да виждаме дарбите и плодовете на Духа, действащи в нашите църкви. Няма библейски учен, няма теолог, който да може да ми докаже от Божието Слово, че силата на Бог се е „отдръпнала”, когато Исус се върна при Отец и зае мястото на велик Първосвещеник. Всичко, което се случваше в ранната църква, всичко, което се случваше в служението на Павел, същата сила, изявена чрез Петър и другите апостоли в деня на Петдесятница, би трябвало да бъде в действие и проявление днес в църквата, защото ние все още живеем в диспенсацията на Петдесятница. Но това не означава, че сме свободни да използваме дарбите където и както си поискаме. „Духовете на пророците се покоряват на самите пророци” (І Коринтяни 14:32). И ако някой е бил надарен от Бог, то той трябва да държи дарбите в подчинение на Господ Исус Христос, а не да направи на Господ да Му дотегне от него. Трябва да се внимава нашият благословен Господ да владее в използването на всички дарби, включително и дарбата на езици.

Нека продължа по-нататък по темата. Например, ако Бог ти е дал определена дарба на Духа, това не означава, че трябва да я използваш при всеки удобен случай, но само в подчинение на Господ Исус Христос. Всички дарби трябва да бъдат използвани в пряко подчинение на Господ!

Запомнете нещо и никога не го забравяйте – Святият Дух се дава на вярващия с една единствена цел: за СЛУЖЕНЕ! Някои не са осъзнали целта на тази чудесна опитност, изпълването със Святия Дух, и в резултат на това са използвали неправилно силата на Духа. Святият Дух е за служене, а не за наша лична изгода или удоволствие. Ние като християни, изпълнени със Святия Дух, споделяме отговорността да спечелим изгубените за Христос. Исус каза: „Ще приемете сила, след като Святият Дух слезе върху вас” (Деяния 1:8). Сила за какво? Да свидетелстваме за Него! Няма нужда да питаш някого: „Изпълнен ли съм с Духа?” Вместо това се запитай: „Колко души съм спечелил за Исус след това преживяване?”

Има хора, които питат: „Доказателство ли е говоренето на езици, че човекът е изпълнен с Духа?” Приятелю, има хора, които са говорили на езици, когато са били изпълнени с Духа, но аз твърдя, че БИБЛЕЙСКОТО доказателство идва от устата на Исус, най-големият авторитет на небето и земята, доказателство, което не може да бъде подправено. „…ще приемете сила…”

О, тази славна, великолепна, мощна сила, която ще вземе власт над ума, която ще вземе власт над човешките устни; тази сила, която ще изпълни физическото тяло с Неговото помазание! Не може да има имитация на тази сила. То е нещо, за което няма заместител. То е силата да свидетелстваш, силата да печелиш души, силата да водиш мъже и жени при Господ Исус Христос.