Глава 11. Дарбата пророкуване

„На друг се дава чрез Духа пророкуване”. Какво представлява дарбата пророкуване? Това е много просто и ясно обяснено в І Коринтяни 14:3 „Който пророкува, говори на хората за назидание, увещание и успокоение”. Откровението не се споменава. Пророчеството в своя новозаветен смисъл не е предсказване, а изказване на Божието Слово и на Евангелието на Исус Христос.

Понякога си мисля, че ние много се объркваме, когато стане дума за тази дарба на пророкуване. Има някои, които си въобразяват, че им е дадена някаква дарба да пророкуват извън това, което е Божието Слово, и точно тук се появява фанатизмът. Възлюбени, Святият Дух никога няма да даде на някого, Той няма да даде на мъж или жена повече от това, което е написано в Словото на Бог. Ето защо, ако някой казва, че има дарбата пророкуване, и изговори нещо, което противоречи на Божието Слово или прибавя на Божието Слово, този човек върши наистина голям грях и Святият Дух няма никакъв пръст в това, което се пророкува. Фалшивите доктрини и фалшивите култове се раждат от такива учения и ние сме предупредени в Откровение 22:18 да не се заблуждаваме:
Ако някой прибави на тези думи, Бог ще му прибави язвите, написани в тази книга.
Не може да има някакво съмнение относно това, какво се има предвид под „дарбата пророкуване” и най-простият начина, по който мога да обясня тази дарба, е да кажа, че това е дарба на общуване. О, да бъдеш съдът на Святия Дух, когато Той говори чрез едни устни от глина, като взема контрол над ума и съобщава на другите истинското значение на Божието Слово! Заедно с дарбата слово на знание и слово на мъдрост, аз лично копнея за тази дарба на пророкуване, където мога да застана под помазанието на Святия Дух и чрез Него да предам Словото на Живия Бог, така че то да стане живот за тези, които чуват моя глас, и да донесе духовно разбиране и приемане на Исус като Спасител и Господар, така че чрез разбирането на Божето Слово този човек да потърси изпълването със Святия Дух, Библията да стане жива за него, и да му се открият нейните истини.

Исус имаше тази чудесна дарба на Святия Дух. Никой никога не стоя в Неговото присъствие, без напълно да разбере всичко, което Той казваше. Това, което Той говореше, беше казано толкова просто, че дори децата го схващаха, и все пак по своята същност Божието Слово е толкова дълбоко, че дори най-интелигентният човек не може да го проумее, без да има разбиране. Библията е различна от всички книги в света. Само Святият Дух може да открие Божието Слово.

Чудесно е да видиш болни тела, изцелени от силата на Бог, но има нещо далеч по-велико от материалното чудо. Най-голямото вълнение за мен е да чуя някой да казва: „Когато те слушах да говориш своето послание от Божието Слово, аз получих разбиране върху Библията, откровение за любовта и дълбоката милост на Бог Отец, като видях характера на Исус Христос такъв, какъвто никога преди не съм го знаел или разбирал”. Това е дарбата, която идва единствено от Святия Дух – дарбата на пророкуване.

Когато Йоан каза да „изпитваме духовете”, той не говореше за същото, което Павел нарече в І Коринтяни 12:10 „разпознаване на духовете”. Вярващите са инструктирани да „изпитват” или да „опитват” духовете, за да разберат дали това е Духът на Бог (Духът на Христос, или Святият Дух), или пък духът на дявола (демонична сила, или някой зъл дух).

Как да изпитваме духовете? Ние ги изпитваме чрез писаното, открито, вдъхновено Божие Слово. Всеки дух, който действа в противоречие с Божието Слово, не е от Бог. Това е една от причините, поради които е жизненоважно да знаем какво казва Библията. Някои толкова са се отдалечили от Библията, толкова са се отделили от учението на Христос, че едвам разпознават Писанията, когато ги чуят да се поучават. Върнете се към Библията! Независимо в каква деноминация си или на каква църква си член, човечеството има нужда да се върне към „Така казва Господ” и към Словото на Бог. Когато говореше за „изпитването на духовете”, Йоан предупреждаваше вярващите да подлагат духовете на изпитване чрез писаното, открито, Боговдъхновено Слово.

От друга страна тази дарба, която Святият Дух дава, тази чудесна дарба „разпознаване на духовете”, която е спомената в 12 глава на І Коринтяни е нещо съвсем различно от „изпитване на духовете”. Както всяка друга духовна дарба, дарбата разпознаване на духовете не е естествено съдене. Някои хора се раждат с естествена чувствителност: те са чувствителни, отзивчиви и разположени към определени неща посредством естествена интуиция. Но това, за което се говори в Божието Слово тук – разпознаване на духовете – не е естествена преценка, която някои хора притежават. Тя не е просто да имаш някаква предполагаема способност да забелязваш демонични сили в даден човек, на което би трябвало да е способен новороден, изпълнен с Духа човек особено, когато е чувствителен към Святия Дух. Не, не това се включва в разпознаването на духовете.

Като погледна назад, се сещам за онези, които бяха абсолютно сигурни, че имат дарбата на разпознаване на духовете, когато всичко, което те притежаваха, беше духът на преценяване. Те преценяваха своите съседи и всеки в своята църква. Вие също ги имате във вашата собствена църква, във вашето собствено събрание – тези, които могат да ви кажат какво не е наред с който и да било. Забравете го! Това не е от Святия Дух!

Какво представлява тази дарба на разпознаване на духовете? Как да дадем определение на тази дарба? Разпознаването на духовете е дарба на Святия Дух, чрез която този, който я притежава, може да вижда в духовния свят.

На мен ангелите са ми реални и когато Давид каза: „Той ще изпрати ангелите си, за да те пазят”, той имаше предвид точно това. Аз вярвам, че точно в този час има милиони ангели, които пазят Божия народ, разположени по фронта на битката със силите на злото. Най-великата сила, която Бог е дал на човека, е силата на молитвата.

Той има буквално десетки хиляди по хиляди ангели, които пазят стража около нас, предпазват и се грижат за децата на Бог. Аз не мога да знам и ти не можеш да знаеш колко близка е била опасността и ако не беше протекцията от ангела на господ, ние щяхме да страдаме. Това е според Писанията. И все пак, аз не мога да кажа, че съм виждала ангел.

Когато ангел се появи под формата на дух в присъствието на неколцина от Божиите хора, само тези, които имат дарбата разпознаване на духовете, ще видят ангела. Езекил видя преливащото откровение за славата на Господ и херувима под Трона. Никой друг не го видя. По-късно, докато Езекил стоеше в къщата си и старейшините на Израел бяха пред него, той беше отнесен в Духа в Ерусалим и видя неща, които се случваха в града. Святият Дух му беше дал дарба, чрез която той можеше да види нещата, които се случваха в този град. Прочетете го в Езекил 37 глава.

Убиването на Стефан с камъни е друг велик пример за това, което се опитвам да обясня, и най-добре ще бъде да оставя Божието Слово да говори за Себе Си. Обърнете на Деяния 7:54-58:

Каквото и да е – кръщение, изпълване с Духа, езици или която и да е била от дарбите на Духа, те всички са второстепенни спрямо Исус Христос, Божият Син – и всички тези неща, които ние наричаме „доктрини” трябва да отстъпят пред Исус. Запомнете, цялата Библия от Битие до Откровение, е откровение за една Личност – Исус Христос! Святият Дух внимава да величае Исус при всички обстоятелства и преди Исус да си отиде, Той много ясно каза, че Святият Дух ще дойде след Неговото възнесение и ще обитава тази земя. Исус каза: „Той, Святият Дух, ще Ме прослави”. Ето това е работата на Святия Дух!

Аз вярвам в доктрините на Църквата, за които учи Библията. Аз вярвам във водното кръщение, вярвам в потапянето, вярвам в силата на Бог, вярвам в изпълването с Духа, вярвам в дарбите на Духа. Но това, което се опитвам да кажа, е, че ние използваме някои от тези неща, които са второстепенни, за да засенчим Онзи, Който е по-важен – Личността на Исус Христос, Сина на Бог. Библията не е откровение за Святия Дух. От началото до края Библията е откровение за Исус Христос.

Предизвиквам ви да ми кажете от Святият Писания поне едно нещо, което да е по-важно от Исус, защото това, което определя съдбата на безсмъртната душа, е, какво правим с Исус. Исус, Личността на Божия Син, Божество и Божественост, е посланието на Църквата. Църквата е стълбът и основата на тази истина, институцията в света, в която е заложена тази истина. Църквата като цяло и християните като индивидуалности трябва да направят познат на изгубения и умиращ свят пътя на спасение чрез Сина на Живия Бог. Няма нищо по-важно от Исус!

Независимо от способността, която той притежаваш, и от всичкото придобито знание, Павел знаеше, че няма да има никакви покаяния, никакво преобразяване на живота, силата на греха нямаше да може да бъде строшена в живота на мъжете и жените, без проявлението на Божията сила. Нищо нямаше да се случи без убеждаващата и преобразяваща сила на Святия Дух. От къде знаеше това Павел? Той знаеше, защото Сам Исус каза:

Святият Дух никога няма да привлече вниманието върху друга личност. Той никога няма да привлече вниманието върху някой мъж или жена. Колкото по-духовен става човек, толкова той все повече ще отмества вниманието от себе си и ще издига Исус. Святият Дух никога не привлече вниманието върху Павел. Говорейки за себе си, Павел се считаше за най-малкия от най-малките, за главния грешник, но днес ние виждаме някои християни, чиито „себе”-та са толкова надути от собствената им духовност. Запомнете думите на Исус, който е най-сигурният авторитет:

Какви бяха страховете на Павел? Той не говореше за физическа слабост, той нямаше умствена слабост. Той не се страхуваше от телесни трудности, от лични врагове или от критиките на хора. Той не се страхуваше за своята позиция. Това не беше естествен страх, що се отнасяше до него.

Тогава защо Павел написа тези думи? Имаше страх, имаше тревога да не би – и мога ли тук да взема назаем една фраза от Библията – да не би „тромпетът да издаде неопределен звук”. Когато стане въпрос за духовния свят, в човешкия речник няма никакви думи, с които да изкажеш това, което искаш. Чувството на Павел за страх и слабост беше толкова голямо. Толкова дълбока беше липсата на доверие в него самия, да изкаже тайните на Бог, които бяха открити на сърцето му, отговорността, тегнеща върху Павел беше толкова преливаща, че той се тресеше и трепереше.

Какви са тези тайни на Бог, за които говори Павел? Не новороденият човек не може да разбере, че за един миг един човек и неговите желания са променени. Как може човек за един миг да премине от смърт в живот и да стане ново създание в Христос Исус? Как става така, че нещата, които някога обичаше, сега ги мрази и нещата, които мразеше, сега обича?

„Как може човек да се роди отново” – беше въпросът на Никодим към Исус. Цялото човечество се ражда физически по един и същ начин, но има едно друго раждане, духовно, което остава тайна за нашия естествен интелект. Ние се новораждаме, когато приемем Христос, когато ни се простят греховете и когато преминем от смърт към живот.

Научната медицина заявява, че не е възможно човек, чието тяло е пропито с алкохол в резултат на дългогодишен пиянски живот, да спре да пие моментално. Шокът за физиката е такъв, че човешкото тяло няма да бъде способно да понесе внезапната промяна. И все пак буквално хиляди мъже и жени могат да свидетелстват за факта, че това желание ги е напуснало моментално, когато са приели Христос за Спасител. Това желание на този човек за алкохол е било изкоренено и органите на този човек са били пречистени до такава степен, че все едно никога не е докосвал алкохол. За първи път от години желанията му са били нормални.

Когато стоя пред някой с отворена кошница, който се надява да му дам Божието Слово, аз не правя нищо друго, освен да застана и да се моля на моя Небесен Баща с тази проста молитва: „Татко, аз им го дадох по най-добрия начин, който мога. Ако съм сгрешила, прости ми”. Само Бог знае отговорността, която е в изказването на Словото за вечния живот към изгубените и умиращите мъже и жени.

Да, Павел стоеше една глава над всички останали духовни лидери в своето време, защото знаеше Закона добре и беше начетен във всички насоки. Но когато стана въпрос за това, което Бог му беше открил и поверил, когато се засягаха духовните неща и тайни, той дойде с голямо треперене, дойде със страх. Защо? Защото знаеше, че това, което прави, е проявлението на Духа, че това е свръхестествена сила.