Дарк Харбър, Мейн, 1984



Дата23.09.2016
Размер27.63 Kb.
1.

Дарк Харбър, Мейн, 1984


Дани Корети погледна през клоните към движещата се маса от хора долу и почувства как му се завива свят.


- Какво, по дяволите, правим тук?
Затвори очи и се хвана по-здраво за стария тис, за да се увери, че и той, и фотоапаратът му са добре прикрити сред гъстите зелени листа.
- Пари правим - прошепна въодушевено спътникът му. - Виж, ето я!
- Къде?
Дани Корети проследи погледа му и фокусира обектива на фотоапарата си върху една фигура, сгушена в самия център на тълпата опечалени. Беше облечена в черно от главата до петите, с дебела дантелена мантиля, която стигаше до пода и покриваше безупречно ушития є костюм от "Диор". Невъзможно бе да зърнеш лицето є зад воала. Тази жена можеше да бъде която и да е. Но не беше.
- Ти майтапиш ли се? - намръщи се Дани. Под него църковният двор започваше зловещо да се олюлява, а старите гробове се надигаха и падаха като кончета на някаква отвратителна въртележка. - Не мога да видя нищо. Под всички тези дантели спокойно може да се е скрил Джони Карсън.
Другарят му се ухили.
- Не и с този задник. Тя е, няма грешка.
От дървото отляво Дани Корети дочу тихото щракане на съпернически фотоапарат. Той отново намести обектива си и започна да снима.
"Хайде, бебчо. Дай една усмивка на татко."
Един ясен кадър на лицето на Ив Блакуел щеше да донесе сто хиляди на фотографа, успял пръв да се добере до него. Всеки, който проявеше достатъчно майсторство да улови почти незабележимата є бременност, можеше да се надява на два пъти повече.
Двеста хиляди!
Може би сумата не беше голяма за членовете на семейство Блакуел - наследници на мултимилионната компания "Кругър-Брент", диамантената империя, превърнала се в огромен мултинационален конгломерат, който ги бе направил най-богатото семейство в Америка; но за Дани Корети това бе цяло състояние. Именно семейство Блакуел бяха довели Дани и останалите папараци в църковния двор на "Свети Стефан" в тази студена февруарска утрин. Бяха дошли да погребат своя матриарх Кейт Блакуел, най-после споминала се на почтената възраст от деветдесет и две години.
"Само ги погледни. Приличат на огромни черни мухи, плъзнали около трупа на старицата. Отвратително."
Дани Корети почувства, че отново му се повдига, но се опита да не мисли за това, нито за кошмарната болка в гърба от шестчасовото седене сред клоните на дървото. Копнееше да се протегне, но не смееше да помръдне дори един мускул от страх охраната на "Кругър-Брент" да не забележи присъствието му. Докато наблюдаваше как мрачните, облечени в черни фигури обикалят двора, стиснали пистолетите като играчки до мускулестите си гърди на бивши флотски моряци, Дани Корети почувства пристъп на страх. Не вярваше Кейт Блакуел да ги е наела, задето са приятна компания.
"Всичко ще е наред. Само направи снимката и се махаш. Хайде, Ив, скъпа! Кажи "Зеле!"
Дани Корети наистина не бе роден за подобна работа под прикритие. Висок и мършав, с неестествено дълги крака и изненадващо сребристоруса коса на фона на мургавата италианска кожа, той не можеше да намери в църковния двор в Мейн много места, които да поберат дългурестата му фигура от метър и осемдесет и пет сантиметра. Старият тис бе най-сполучливият му избор, но тази сутрин трябваше да пристигне в абсурдно ранен час, за да изпревари съперниците си за този толкова закътан наблюдателен пост. Ето защо сега се беше вкопчил в горните клони и всеки мускул в тялото му гореше въпреки студения ден. Той стисна зъби и прокле дългите си крака.
"Мисли единствено за парите!"
По ирония на съдбата, ако не бяха те, изобщо нямаше да се хване с тая шантава задача.
Ако не бяха дългите му крайници, съпругът на любовницата му никога нямаше да забележи, че стъпалата му дванайсети номер се подават изпод брачното ложе.
"О, Карла! Господи, колко красива беше! Тези гърди, меки и сочни като зрели праскови. Никой мъж не би могъл да є устои. Само ако онзи неандерталец, за когото се омъжи, не се беше върнал по-рано..."
Дългите крака на Дани станаха причина да го смажат от бой и да го пратят (без осигуровка) в местната болница. Благодарение на тия крака жена му Лорета разбра за изневярата му, разведе се и взе къщата. Сега, благодарение на дългите му крака, адвокатът на Лорета, оня с физиономия на плъх, искаше Дани да плаща месечна издръжка от хиляда кинта всеки месец.
"Хиляда кинта? За кого ме мислят, за шибания Доналд Тръмп ли?"
Да, за сегашното си затруднение Дани обвиняваше единствено краката си. Защо иначе щеше да прекара неделната сутрин превит надве и замръзнал като шушулка в клоните на четиристотингодишно дърво насред гробище, рискувайки да си счупи врата заради една въшлива снимка на жената, която таблоидите бяха нарекли "Звяра Блакуел"?
Каталог: images -> attitude
attitude -> Фредерик Бегбеде „Първа равносметка след апокалипсиса“
attitude -> Труман Капоти „Събрани разкази“ Стените студени
attitude -> Амели Нотомб – „Да убиеш бащата“
attitude -> Алберто Анджела „imperium. Пътешествието на една монета из Римската империя“
attitude -> Амели Нотомб „Форма на живот“
attitude -> Докато захождаше на трийсетина метра над прозрачните води на Езгнано, Таки решително дръпна упорития лост и намести предавките в двигателя на ортоптера
attitude -> Едгар Хилзенрат „Нацистът и фризьорът“
attitude -> Марио Варгас Льоса „Мечтата на келта“
attitude -> Джон Стайнбек „На изток от рая“
attitude -> Фредерик Бегбеде „Windows on the World“


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница