Давид тиодор Еп

Глава 1 - ИЗБОР НА ЦАР

Давид, синът на Есей, потомък на Юдовото племе, бе вторият цар на Израил, не първият. В своето патриаршеско благословение Яков предрече, че Юда ще изпъкне пред останалите израилеви племена (Битие 49:8-12). Обаче народът на Израил по времето на Самуил не искаше да чака нито за най-благоприятното Божие време, нито за най-добрия човек на Бога. Саул, потомък на Вениаминовото племе, бе избран за първи цар на Израил. Макар той да притежаваше всичко онова, което хората биха желали да видят у един водач, той бе провал от гледна точка на Бога,

Саул бе красавец, мъж с вид на водач, силен и толкова висок, че се извисяваше с рамене и глава над своите сънародници. Трябва да е бил човек с магнетично излъчване, защото неговият народ го прие с готовност, а пророк Самуил изпитваше висока почит към него. Фактически, когато през втората година на своето управление Саул се оказа неподходящ за отговорностите на царството, Самуил видя нажален, че Саул е отхвърлен и трябва да се постави друг на негово място.

Когато Самуил бе пратен в Есеевия дом, за да помаже един от синовете му за цар, старият пророк очевидно бе приел, че щом Саул е с изключителен външен вид, Бог ще избере друг като него. Когато Елиав, най-старият Есеев син, застана пред него, Самуил каза в сърцето си: „Несъмнено пред Господа е помазаникът му” (I Царе 16:6). Но тъкмо тогава Бог показа на Самуил, че божествената мярка не е според човека с физически изглед, а според разположението на човека към Бога. „Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (I Царе 16:7).

Именно този факт има предвид Павел, когато каза в Деяния 13:22-23: „И него (Саул) като отмахна, издигна им за цар Давид, за когото свидетелствува, казвайки: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля." От неговото потомство Бог, според обещанието Си, “въздигна на Израил Спасител, Исуса”. Затова в онзи случай Божият избор бе избор по сърце. Очевидно е от това, че Божиите мисли не са като нашите мисли и нашите пътища не са като Божиите пътища (Исая 55:8-9). Бог търсеше човек, чието сърце е право към Него и го откри в лицето на Давид.

Въпреки несъвършенствата на Давид, а те бяха много, изпъкват две негови отлични качества, той се хвърляше в подножието на Божията милост и уповаваше на Бога всецяло. Той бе човек, който поставяше Божията воля пред своите себични желания. В основата си животът на Давид бе живот на послушание спрямо Божията воля. Имаше периоди, когато се проваляше, но когато успяваше в това отношение, се обръщаше в разкаяние и отново се хвърляше към Божията милост. Сърцето на Давид бе прикрепено към Божията воля (Псалм 57:7) и поради това Бог направи завет с него, в който Давидовото царство бе затвърдено довеки. Бог каза: “Направил съм завет с избрания си, заклел съм се на слугата Си Давид, казвайки: Ще утвърдя потомството ти завинаги и ще съзидам престола ти из род в род" (Псалм 89:3-4).

Някои от контрастите между Саул и Давид са твърде очевидни, за да бъдат пренебрегнати при такова изследване на живота на човека, който бе по Божието сърце. Саул, в своето плътско естество или смяташе, че Бог няма да изпълни онова, което бе казал за отнемането на царството му, или пък си мислеше глупаво, че би могъл да се противопостави на Божиите намерения, като унищожи човека, когото Бог бе избрал вместо него. Колко безплодни се оказаха всичките му планове! Отначало Саул извика Давид при себе си и го обучи да бъде водач, не знаейки, че Давид ще заеме престола му. Налудничавите пристъпи, завладяващи Саул, допускащ отмъстителни планове да кипят в ума и сърцето му, биваха успокоявани от Давидовото умело свирене на арфа. Давид, макар да знаеше, че ще бъде следващият Израилев владетел, не навреди с нищо на Саул. Същевременно Давид се запозна с дворцовия живот и някои от отговорностите на управлението.

Твърде вероятно е през първите години след помазването на Давид за цар само Самуил, Есей и синовете му да са знаели за този избор. Въпреки това Давид се чувствуваше самотен в собственото си семейство, защото изпълняваше унизителната задача да пасе бащините си овце. В благоуспяващите семейства се ценяха слуги, за да се грижат за овцете, а в Есеевото семейство, където имаше осем сина, на най-младия се падна да се занимава с тази долна задача. Обаче под Божието ръководство това ранно обучение придоби истински смисъл. От Псалм 78 научаваме, че Бог “избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; отподир дойните овце го доведе, за да пасе людете Му Яков и наследството Му Израел" (ст.70-71).

Това обаче бе съобразно с Божиите начини, защото четем в 1 Коринтяни 1:26-29: “Понеже, братя, вижте какви сте призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните, презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога."

Разликата между Давидовия и Сауловия характер бе доста по-голяма от разликата между две човешки склонности. Господният Дух дойде върху Давид в деня на неговото помазан и остана с него (1 Царе 16:13). Именно на това Давидово послушание спрямо Божия Дух се дължат всички велики приноси на този човек за неговото и нашето поколение. Поне половината псалми са писани от Давид, а възвишеният характер, който го отличаваше от Саул, се дължеше на богоугодния му живот.

Още като младеж, Давид изпъкваше с необичайните си способности. Когато Саул изпадаше в депресия, той търсеше някого, който да може да повдигне нещастния му дух. Един от служителите му препоръча Давид с тези думи: “Ето, видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен и красив човек: и Господ е с него" (1 Царе 16:18). Каква добра репутация е това! Давид бе талантлив музикант, човек, на когото можеше да се разчита в беда и опитен войник. Той имаше приятен външен вид, бе интелигентен в говора си. Но най-доброто бе, че “Господ е с него".

Саул не изгуби време, а веднага изпроводи при Есей пратеници, за да поискат Давид, който бе с овцете, да дойде в двора на Саул. Есей нямаше друга алтернатива. Трябваше да се подчини. Като ориенталски цар, Сауловата власт и авторитет бяха върховни.

Проследявайки оттук нататък живота на Давид, ще видим онези факти, направили го велик, а също и местата, където се срещаше с врага. От всичко това ще си извлечем практически поуки за личния живот - поуки, които през целите ми години на изследване са били изключително полезни в моя духовен живот.

Ще видим поведението и отношението на Давид спрямо Саул и колко благоразумно се държеше винаги той. Той не предявяваше претенции за престола. Той не бе вдигнал ръката си против Божия помазаник, а предостави всичко на Бога. Членовете на собственото му семейство не бяха винаги сърдечни с него, но той бе винаги великодушен в поведението си към тях. Много от псалмите му бяха изплували из онези горчиви води, през които бе преминал Давид и тези боговдъхновени химни оттогава са предавали благовестието си на всички поколения вярващи хора. Нека помолим Бога да ни предостави възможност, за да възприемем това духовно наставление за живота на Давид. По този начин ще се сдобием с такива богатства, които биха могли да украсят Христовото евангелие в живота ни. Но нека сърцата ни се покорят изцяло на Бога, като покажат пълно упование в Него.

спиран и мамен от светски неща.

Търся по-ценното вече с охота -

по-благородна, добра красота.

Аз се реших да намеря Спасител,

Който е верен Приятел докрай.

В Своето царство Той прави ме жител;

то е невидимо, но истински рай.