Дебелинна структура на изкуствено създадени насаждения от бяла мура (pinus peuce griseb.) На витоша



Дата28.05.2017
Размер175.16 Kb.
#22233
ДЕБЕЛИННА СТРУКТУРА НА ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАДЕНИ НАСАЖДЕНИЯ ОТ БЯЛА МУРА (PINUS PEUCE GRISEB.) НА ВИТОША
Христо Цаков, Христина Христова

Институт за гората – БАН, София


ВЪВЕДЕНИЕ

Строежът на даден дървостой отразява порядъка, в който са разположени растящите в него дървета. Засега дебелинната структура се характеризира посредством средния диаметър, сортиментната си структура или средната височина. Средните величини обаче не винаги реално отразяват действителността. Едни и същи данни могат да се получат от твърде различни по своята структура и развитие насаждения.

Известно е, че средният диаметър уточнява дебелинната структура на дървостоя и групирането на дърветата, но много по-точна представа за растежните възможности на насаждението можем да получим чрез вариационните криви на разпределение (Тюрин, 1931).

Работната хипотеза на изследването е насочена към установяване строежа по дебелина на част от белмуровите култури на Витоша чрез използване на вариационните криви на разпределение на дърветата по степени на дебелина.


МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ

Основният експериментален материал за проучването е събран в планинския масив край х. Алеко - м. Брезовица на Витоша в част от изкуствените белмурови насаждения (създадени през 1934 г.) на североизточен склон при 1650 m н.в. Дендрометричните измервания се извършиха в 4 опитни участъци с размери 40х25m и площ 1 dka, намиращи се на равен терен с общ брой 1210 белмурови дървета.

В таблица 1 са показани основните таксационни характеристики на заложените опитни площи.

Таблица 1

Таксационна характеристика на част от белмуровите

култури на Витоша


Опит-на площ

ОП


Брой дървета


Ср. диам.


Ср.ви-сочина


f1.30



Кр. площ


Hf


Запас на ОП


Данни за 1 хектар

Data per hectare



N

Dср

Hср

G

N

G

V

бр.

cm

m

m2

m3

бр.

m2

m3

1

270

18.0

12.2

0.573-0.552

6.845

5.845-7.519

47.144

2700

68.45

471.44

2

255

18.1

12.0

0.589-0.553

6.549

5.256-7.466

44.777

2550

65.49

447.77

3

306

17.0

12.1

0.596-0.553

6.953

4.824-7.469

49.241

3060

69.53

492.41

4

379

16.5

12.6

0.592-0.540

8.069

4.973-7.964

57.388

3790

80.69

573.88

Закономерностите в строежа по дебелина на културите от бяла мура на Витоша са установени въз основа на методиката на проф. Тюрин (1938) за установяване естествените степени на дебелина и метода хи () квадрат (по Айла, Кигер, 1987), чрез който се постига обективен числен израз на различията между изследваните редове.

Когато изчислената стойност на -квадрат е по-голяма от определеното по таблицата значение, между двата сравнявани вариационни реда има съществени разлики, а ако тази стойност е по-малка от табличната, то различието е несъществено.

Използувани са правилото на Weisse (1880) за определяне ранга (мястото) на средно дебелото дърво в дървостоя и методиката (по Духовников, 1977) за разпределение на дърветата по степени на дебелина.


РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

Изследванията на Тюрин (1931) доказват, че строежът по дебелина на чистите едновъзрастни дървостои не зависи от дървесния вид, възрастта, бонитета и типа гора, а се влияе от средния им диаметър. Това ни дава основание да използуваме вариационните криви на Тюрин и естествените степени на дебелина при изучаване на строежа по дебелина и на изкуствени насаждения.

Сравнението на вариационните криви на белмуровите изкуствени насаждения на Витоша с вариационната крива на Тюрин (фиг. 1).

Тюриновата крива за простите чисти едновъзрастни естествени насаждения обхваща естествените степени на дебелина от 0,5 до 1,7 с максимум при степен на дебелина 0,9 и стойност 18,4%. Вариационните криви на изследваните белмурови насаждения са в различни диапазони – от 0,3 до 1,7.



Фиг. 1. Сравнение на вариационните криви на белмуровите дървета от опитните площи на Витоша с всеобщата вариационна крива на Тюрин.


ОП1 включва естествени степени на дебелина от 0,4 до 1,5. Максимумът на кривата е при средния диаметър (ЕСД – 1,0), с 20,6% участие. Вариационната крива има лек десен ексцес, което се дължи на по-големия брой белмурови дървета около централните степени на дебелина.

Ходът на кривите на сравняваните дървостои е много близък и се припокрива в интервалите 0,4–0,7 и 1,1–1,5.



ОП2 има повече тънки белмурови дървета, които оказват влияние върху левия сектор на кривата. Вариационната крива е разположена в интервала от 0,3 до 1,5 с единствен максимум при 0,9, имащ стойност 16,6%. Ходът на двете криви (ОП2 и Тюриновата) често съвпада при леко преимущество за белмуровите дървета в десния сектор на кривата от естествена степен 1,1 до 1,4.

В ОП3 вариационната крива заема диапазона 0,4–1,6 с максимална стойност 14,8% при среден диаметър 17,0 cm. Тънките дървета са повече на брой в естествените степени от 0,4 до 0,6, а дебелите – в степените от 1,4 до 1,6.

Кривата на ОП4 е с най-широк интервал на естествени степени на дебелина – от 0,4 до 1,7. Максимумът е при средния диаметър на кривата (ЕСД – 1,0) и има стойност 14,1%. Броят на тънките дървета в лявата част на вариационната крива е по-голям за диапазона 0,4–0,7 и изцяло е с преимущество на разпределение до естествена степен на дебелина 1,2, след което се запазва лекия превес в броя на белмуровите дървета до края в полза на културите.

Вариационните криви от белмуровите изкуствени насаждения имат общ тренд на развитие и ход, близък до кривата на Тюрин. Освен визуално, това се потвърждава и от стойностите на - квадрат: 3,9 за ОП1; 3,0 за ОП2; 7,2 при ОП3 и с най-голямо отклонение – при ОП4 – 11,3. Нивото на значимост (Р) е 5,0%. При степен на свобода df=13 (ОП4) табличната стойност е 22,4, което показва, че различията между изследваните редове са незначителни.

Научен интерес представлява сравняването на общата вариационна крива на разпределение на броя на дърветата от изследваните белмурови култури на Витоша (табл. 2) с всеобщата вариационна крива на Тюрин за естествени насаждения.
Таблица 2

Разпределение на броя на дърветата в опитните площи



по естествени степени на дебелина


ЕСД

По Тюрин

ОП1

ОП2

ОП3

ОП4

Средна

Изравнена

0,3

 




0,3







0,3

0,3

0,4

 

0,9

0,3

0,9

2,2

1,1

1,1

0,5

0,7

1,3

1,0

2,3

4,9

2,4

2,3

0,6

3,5

4,3

4,5

5,2

6,0

5,0

4,9

0,7

9,5

8,6

8,9

6,7

10,1

8,6

8,4

0,8

16,1

12,8

13,1

10,4

11,9

12,1

11,8

0,9

18,4

13,1

16,6

14,5

12,5

14,2

13,9

1,0

18,1

20,6

14,8

14,8

14,1

16,1

15,8

1,1

13,1

14,4

14,2

13,3

11,0

13,3

13,0

1,2

8,9

10,2

10,3

13,3

9,2

10,8

10,6

1,3

6,3

6,6

7,9

8,4

6,7

7,4

7,2

1,4

3,3

4,6

5,9

6,1

4,9

5,4

5,3

1,5

1,5

2,6

2,2

2,9

3,4

2,8

2,7

1,6

0,5







1,2

2,0

1,6

1,6

1,7

0,1










1,1

1,1

1,1

Обобщеният графичен израз на вариационната крива на белмуровите култури (фиг. 2) показа по-широк вариационен интервал (от 0,3 до 1,7), по-ясно изразен максимум при следния диаметър (ЕСД – 1,0), участие на по-малък брой дървета около централните степени на дебелина, компенсиран с по-голямото представителство при по-тънките дървета до естествена степен на дебелина 0,7 и в диапазона на по-дебелите дървета – от 1,1 до 1,7.



Фиг. 2. Сравнение на общата вариационна крива на броя на белмуровите дървета от Витоша и всеобщата вариационна крива на Тюрин


Стойността на - квадрат при сравняване на двете вариационни криви е 7,4, при показател Р=5,0% и степен на свобода 14. Табличната стойност на - квадрат е 23,7, което доказва много добрата сходимост на кривите.

Място (ранг) на средното дърво по дебелина от опитните белмурови площи на Витоша

Рангът на средно дебелото дърво по дебелина за всяка опитна площ бе определен чрез съответния сумарен процент за естествена степен на дебелина 0.9 и прибавената стойност на половината от процента на стъблата при естествена степен на дебелина 1.0, т.е. при средния му диаметър (табл. 3).

За ОП1 рангът на средно дебелото дърво е 51.3%, за ОП2 - 52.1%, за ОП3 - 47.4% и за ОП4 - 54.6%. Известно е, че според правилото на Weisse (1880) рангът на дървото със среден диаметър разделя общия брой дървета в дървостоя на две неравни чести, като към по-тънката от него принадлежат 57.5% от общия брой, а към по-дебелата - 42.5%. Нашите изследвания показват значителни отклонения от това правило, което ще доведе до неточности и грешки в лесотаксационната работа. Това ни дава основание да препоръчаме новия среден процент 51.3% или закръглената му стойност (50%), а не досега валидния 57.8%.

Таблица 3

Сумарно разпределение на броя на дърветата в проценти по естествени степени на дебелина






ЕСД

ОПИТНИ ПЛОЩИ

ОП1

ОП2

ОП3

ОП4

% от общия брой

сумарно разпределение в %

% от общия брой

сумарно разпределение в %

% от общия брой

сумарно разпределение в %

% от общия брой

сумарно разпределение в %

0,3







0,3

0,3













0,4

0,9

0,9

0,3

0,6

0,9

0,9

2,2

2,2

0,5

1,3

2,2

1,0

1,6

2,3

3,2

4,9

7,1

0,6

4,3

6,5

4,5

6,1

5,2

8,4

6,0

13,1

0,7

8,6

15,1

8,9

15,0

6,7

15,1

10,1

23,2

0,8

12,8

27,9

13,1

28,1

10,4

25,5

11,9

35,1

0,9

13,1

41,0

16,6

44,7

14,5

40,0

12,5

47,6

1,0

20,6

61,6

14,8

59,5

14,8

54,8

14,1

61,7

1,1

14,4

76

14,2

73,7

13,3

68,1

11,0

72,7

1,2

10,2

86,2

10,3

84,0

13,3

81,4

9,2

81,9

1,3

6,6

92,8

7,9

91,9

8,4

89,8

6,7

88,6

1,4

4,6

97,4

5,9

97,8

6,1

95,9

4,9

93,5

1,5

2,6

100,0

2,2

100,0

2,9

98,8

3,4

96,9

1,6













1,2

100,0

2,0

98,9

1,7



















1,1

100,0



ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ


  • Методът на проф. А. Тюрин (1931) за установяване на строежа по дебелина на чистите едновъзрастни естествени насаждения е подходящ за изучаване на строежа и на изкуствените дървостои.

  • Разпределението на броя на дърветата в белмурови изкуствени насаждения следва хода на нормалното Гаусово разпределение и наподобява на звънчевидна крива.

  • Всички вариационни криви на проучените белмурови изкуствени насаждения са в пакет, имат един тренд на развитие и ход в общи линии под вариационната крива на Тюрин. Стойностите на -квадрат са в интервала от 3.0 (ОП2) до 11.3 (ОП4) при ниво на значимост P = 5.0%. Табличните стойности са няколко пъти по-големи (от 22.4 до 23.7), което показва незначителни различия между изследваните редове и вариационните криви могат да се сравняват успешно.

  • Сумарното разпределение на дърветата в проценти по естествени степени на дебелина дава възможност да се определи мястото на всяко дърво в белмуровите изкуствени дървостои.

  • При изследваните култури от бяла мура на Витоша по отношение строежа по дебелина правилото на Weisse (1880) не е валидно. Би трябвало да се използува установеният от нас процент 51.3% или неговата закръглена стойност 50% от тънките дървета, а не препоръчания – 57.8%.


ЛИТЕРАТУРА
Айла, Ф., Д. Кигер. 1987. Съвременна генетика, Земиздат, София.

Духовнико , Ю. 1977. Горска таксация, Земиздат, София.

Тюрин, А. В. 1931. Нормальная производительност лесонасаждений сосны, брезы, оснны и ели, Москва.

Тюрин, А. В. 1938. Таксация леса. Гослесиздат, Москва.



THICKNESS STRUCTURE OF MACEDONIAN PINE PLANTATIONS (PINUS PEUCE GRIS.) GROUING IN THE VITOSHA MOUNTAIN
Hristo Tsakov, Hristina Hristova

Forest Research Institute - Sofia


(Summary)
The basic material for the study has been collected in the region of the mountain hut Aleko in the area Brezovitsa in the Vitosha mountain in a part of the Macedonian pine plantations out of the species natural habitat established in 1934 on a north-eastern slope at an altitude 1650 m a.s.l.

The thickness structure of the studied Macedonian pine plantations differs from this one of the pure natural stands established by Tyurin in 1931. For the Macedonian pine plantations the variation curve is with a wider interval with 0.2 points (from 0.3 to 1.7) and with more clearly expressed maximum at the average diameter (15.8%) compensated with higher representation of the thin trees to natural levels of thickness 0.7 and in the range of the thicker ones from 1.1 to 1.7.



The 2 method is suitable for the following of the differences between the compared levels of the variation curves of the Macedonian pine stands. The table values of 2, relating to a level of significance P=5.0% are several times bigger which shows insignificant differences between the studied rows and the variation curves can be successfully compared.

At the studied Macedonian pine plantations the rule of Weisse (1880) is not valid. It is recommended to be used the established percentage 51.3 or its round value 50% from the thin trees and not its 57.8% value.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница