Дефиниции и Абревиатури

Дефиниции и Абревиатури

Толеранси Цифровата информация, цитирана в този документ е извлечена от лабораторни тестови данни, добити в контролирани условия за описаните продукти. Въпреки всички опити да се постигне точност, информацията ще подлежи на корекции при нормалните производствени допуски и всяко изменение в условията на околната среда по време на нанасяне и съхнене.

Блясък имайки 60° за максимум. Категориите, използвани в този документ са:

Мат 0-15

Полу-мат 31-60

Блясък 61-85

Силен блясък >85

на сухия филм субстрата.

(дсф)

Дебелина Първоначалната дебелина на мокрото покритие, нанесено върху

(дмф)

вещества продукта е процент от мокрия филм, който остава в твърдия филм, и е получен от дадената дебелина на мокрия филм при специфицирания метод и условия. Тези цифри са определени при лабораторни условия, използвайки тестовите методи, описани в лабораторни условия чрез използване на тестовия метод, описан в Монографията N 4 ОССА- Определяне на твърдото съдържание в боята (на обем). Този метод е модификация на ASTM D-2697, който определя обема на твърди вещества в покритията чрез използване на препоръчаната дсф, цитирана в документа с данни за продукта и специфицирана схема за съхнене при определена температура на околната среда, т.е. 7 дни при 23°С ± 1°С.

Съхнене продуктите са получени в лабораторията, използвайки типичните дебелини на сухия филм, температурата на околната среда и подходящия тестови метод, т.е.

Леко съхнене (ISO 1517-73) – състояние на изсъхналата повърхност на покритието, когато Ballotini (малки стъклени сфери) могат да бъдат леко прокарани по повърхността без да наранят покритието.

нанасяне на интервал и цифрите, цитирани при различни температури имат за

следващ пласт цел да служат като ориентир и са получени в следствие от добрата работна практика. Някои срокове изискват уточняване както следва:
Минимум

Цитираният “Минимален интервал за нанасяне на следващ пласт” е индикация за времето, необходимо за покритието да достигне изискваното състояние на изсъхване и твърдост, за да може да се нанесе допълнителен пласт покритие. Предполага се, че:

1. 
   Покритието е било нанесено при нормалната препоръчана дебелина.
   
2. 
   Условията на околната среда по време и след нанасяне са били както са по препоръка за конкретното покритие, особено по отношение на температурата, относителната влажност и вентилацията.
   
3. 
   Покритието, използвано за препокриване е подходящо за тази цел.
   
4. 
   Разбиране на “метода за полагане”. Например, ако покритието може да бъде нанесено директно с четка или спрей, очаква се, препокриването да може да стане по-бързо ако се полага със спрей и цитираната тук е най-ниската цифра.
   

Ако не се спазват горепосочените условия, цитираните минимални интервали за нанасяне на следващ пласт може да варират и постоянно трябва да бъдат удължавани

“Максималният интервал за нанасяне на следващ пласт” показва допустимият времеви период, в рамките на който трябва да се извърши препокриването, за да се осигури приемлива междупластова адхезия.

Където е указано подобен интервал, очакваното ниво на междупластова адхезия може да се постигне единствено ако:

1. 
   Покритието е нанесено в съответствие с добрата работна практика и специфицираната дебелина на филма.
   
2. 
   Остарялото покритие има “очакваните” повърхностни характеристики, изисквани за дългосрочно препокриване. Например, нанесеният излишен епоксиден MIO може да няма обичайната “стегната” повърхност и няма повече да подлежи на препокриване след остаряване освен ако не се шлифова.
   
3. 
   Състоянието на покритието, което ще се препокрива трябва да бъде добро, силно прилепнало, чисто, сухо и без замърсители. Например, грубата повърхност на MIO може да изисква “допълнително” почистване, особено в индустриална и/или крайбрежна среда.
   
4. 
   Покрития, имащи бляскава повърхност, което може да има негативен ефект върху адхезията на следващите пластове, трябва да бъдат леко повърхностно шлифовани, пясъкоструене или други подходящи процеси, които няма да навредят на представянето на отдолулежащото покритие.
   

Трябва да се признае, че нивото на междупластова адхезия зависи също от химичния състав на “горното покритие”. Поради тяхната природа, грундовете и долните покрития с приемливи нива на пигменти ще имат по принцип по-добра слепимост от крайните покрития с ниско съдържание на пигменти.

Летливи Органични боя.

Съставки (VOC) Изискванията на законодателството се различават в отделните страни и региони и постоянно се преразглеждат. В документите с данни за продуктите са посочени две стойности на VOC, които са определени практически в лабораторията, използвайки следните публикувани тестови методи:-
UK-PG6/23(92), Appendix 3

Този тестови метод беше публикуван през февруари 1992 година от Отдела за околната среда на Великобритания като част от Нотата за напътствия на министъра (PG6/23(92)), издадена като ръководство на местните власти относно подходящите техники за контролиране на замърсяването на въздуха, за да се постигнат целите, поставени и Акта за защита на околната среда от 1990г. Методът, описан в Приложение 3 включва напътствия относно метода за измерване на VOC на покритията, приложен за демонстриране на съответствието с Клауза 19 на Напътстващата Нота.

Агенцията за защита на околната среда (EPA), публикувани процедури за демонстриране на съответствието с ограниченията на VOC според Федералния Референтен Метод 24 “Определяне на съдържанието на Летливи органични съединения, гъстота, ниво на твърди вещества и тегло на твърди вещества на повърхностните покрития”. Този метод беше първоначално публикуван във Федералния регистър през октомври 1980 г. и кодиран 40 CFR, Част 60, Приложение А, и коригиран през 1992 с прибавянето на инструкции за детайлизиране на многокомпонентни системи и процедура за количественото определяне на емисията на VOC.

Трайност на продукта Максималното време, през което продуктът, доставен като

след смесване на отделни компоненти, трябва да се използва след като те се

компонентите смесят при специфицираната температура (ISO 9514:1922).