Дефиниция ма хриетиянетвото
Изтегляне 1.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Првдговор на авторите
| Дефиниция
ма хриетиянетвото 
проф. д-р Дейвид Гудинг проф. д-р Джон Ленокс ВЕРЕН проф. д-р Дейвид Гудинг проф. д-р Джон Ленокс Дефиниция на християнството Издателство ВЕРЕН площад „Славейков" 1, София 1000 Най-напред публикувана в „Литературная газета" за учителите в руските училища © 1997, The Myrtlefield Trust Оригинално заглавие: The Definition of Christianity Първо българско издание © 2004, Издателство ВЕРЕН ЕООД площад „Славейков" 1, 1000 София Преводач: Венцеслава Узунова
ISBN: 954-8225-48-4 Съдържание Предговор на авторите 7
на словото 123 За по-нататъшно изучаване 136 Првдговор на авторите Тази книга представлява сборник от ста- тии, които се появиха в няколко последова- телни броя на руския вестник „Литератур- ная газета" през 1992 г. Първоначалният подтик за тяхното написване дойде от ня- колко руски учени, които изразиха желание да научат нещо повече за началото на християнството, тъй като се чувстваха не- достатъчно информирани по тази тема. По- ложителният отклик от читателите на „Лите- ратурная газета" показа, че още много хора проявяват същия интерес. Този факт насърчи авторите да съберат статиите в от- делно издание, за да бъдат достъпни за по- широк кръг читатели в едно време, когато, според тях, интересът към тези въпроси е по-голям от всякога. проф. д-р Дейвид Гудинг и проф. д-р Джон Ленокс март 1997 1 ИСТИНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ Веднъж попитали известния индийски философ и държавник Махатма Ганди защо не се присъедини към християнската църк- ва. Той отговорил: „Към коя?" Наистина, в световен мащаб съвременното християнст- во представлява много объркана и обърк- ваща картина. За това има няколко причини: първо, в течение на историята по християнството са полепнали немалко суеверни добавки като ракообразни животинки по корпуса на ко- раб - толкова много, че понякога заплаш- ват да потопят кораба под вълните на през- рението на мислещите хора. Но другата причина е по-сериозна - в крайна сметка наблюдателният човек лесно ще направи разлика между кораб и ракоо- бразни налепи. Много по-трудно е за външ- ния човек обаче да разграничи първоначал- Дефиниция на християнството н В крайна сметка християнството в сърце- вината си не е система от нравоуче- ния(като конфуцианството), която трябва да се адаптира към променливия облик на ве- ковете, за да не стане отживелица. То не е и система от абстрактни универсални фило- софски истини, чиято валидност е незави- сима от мислителите, които първоначално са ги формулирали. Не прилича и на мно- гото езически религии - системи от ритуа- ли, чиято ефективност зависи от това, дали ще бъдат изпълнени правилно. Както би казал апостол Павел, говорите- лят на ранната църква, християнството е добрата вест за една историческа лич- ност - Иисус Христос от Назарет, който като човек се ражда от царското потомст- во на Давид и е изявен като Божи Син със сила чрез своето възкресение от мъртви- те.1 Самият Иисус Христос е добрата вест: неговата личност, неговият живот - онова, което прави, поучава и за което претенди- ра; неговата смърт - онова, което тя озна- чава; и възкресението му, което демонстри- ра, че твърденията му са верни. Тези исто- 10 1. Истинската революция р  ически факти са сърцевината на христия-
нското евангелие. Те и следствията от тях са записани в Новият Завет. От всички писатели на Новия Завет най- голям литературен и исторически гений не- съмнено е Лука, авторът на евангелието, носещо неговото име, и на съпътстващия го разказ - Деяния на апостолите. Ренан, който едва ли е симпатизирал на съдържа- нието на Евангелието според Лука, го опис- ва като „най-красивата книга в света"; а книгата Деяния на апостолите, макар и не в същия смисъл „красива", изпълнява една уникална цел не само в Новия Завет, но и в цялостните литературни сведения за све- товната история. В Новия Завет откриваме, че още трима писатели заедно с Лука ни разказват за живота, смъртта и възкресението на Хрис- тос. Останалата част от Новия Завет се състои от писма, написани до различни гру- пи християни. От това разбираме, че по времето на написването на Новия Завет многонационалните християнски църкви вече са били установени - явно забележи- телно бързо - не само в Палестина, където е живял Христос, но и по цялото Средизем- номорие: в просветената Атина; в бляска- вия, но порочен търговски Коринт; в еле- гантния Ефес; в примитивната Пафлигония; и дори в метрополиса на империята, самия Рим. 11 Дефиниция на християнството В  еднага възниква въпросът как започва
всичко. Как се появяват тези църкви? Лука се наема да отговори на този въпрос. Именно той ни разказва как християнските апостоли и мисионери обикалят римския свят и проповядват евангелието, така че множества от юдеи и езичници чуват еван- гелието, повярват, намират спасение чрез Христос и се събират в християнски църк- ви. Налагат се обаче и по-дълбоки въпроси: какво е съдържанието на това евангелие? Очевидно ранните християни не са чакали тяхното послание да бъде дефинирано от тържествените църковни декрети на по-къс- ните векове, за да започнат да го пропо- вядват. Хората също не са чакали по-късни- те доктринални развития, за да повярват и да намерят спасение чрез Иисус Христос. Тогава какво е посланието, което се оказ- ва така ефективно през ранните години на християнството? Кои са основните му чер- ти? Кой ги е определил и как? Именно на този последен въпрос преди всичко се за- ема да отговори Лука. Преди да разгледаме как го прави, тряб- ва да видим доколко подготвен е той за тази задача. На първо място, Лука е спът- ник на апостол Павел и свидетел от първа ръка на формирането на много християнс- ки църкви, както и на проповядването, чрез което те се образуват. 12 1. Истинската революция В Но геният на Лука като историк личи най- вече от факта, че той не се опитва да опис- ва всяка дребна подробност от всяко свое пътуване3 и всяка проповед на всеки хрис- тиянски мисионер. Естествено, той се инте- ресува от географското разпространение на християнството. Забележете обобщения- та, с които той завършва всеки раздел на своя труд - като камбанен звън те обявяват неизбежното разпространение на Божието Слово и последвалото умножаване на хрис- тиянските църкви. Но ако разглеждаме под- бора на материала във всеки от тези ос- новни раздели, лесно ще открием, че пър- востепенният му интерес е другаде. Да вземем например първия раздел (1:1 - 6:7). Тук Лука описва как апостолите със сила от Светия Дух обявяват безспорния 13 Дефиниция на християнството ф акт на Иисусовото възкресение и внуша-
ват на своите слушатели неизбежния извод от него: Бог направи този Иисус, когото вие разпънахте, Господ и Христос. И спасение- то, и прошката на греховете са в него, и само в него. Тогава обаче настъпва криза - Синедрионът забранява всякакво пропо- вядване в името на Иисус. За тогавашния юдаизъм Синедрионът е представлявал върховния религиозен авто- ритет. Апостолите са били възпитани в юда- изма, а християнството се ражда сред тях. Да не се подчинят и да се противопоставят на Синедриона е много сериозна стъпка, и то стъпка, която води до всякакви предви- дими и непредвидими последствия. Но да се подчинят на Синедриона, в този случай означавало да се отрекат от самата сърцевина, живот и душа на християнство- то. Да отрекат или да замълчат за божест- веността и месианския характер на живия Господ, би било непокорство към Бога, из- мяна на Христос и на каузата на човешко- то спасение. Компромисът е невъзможен. Без колебание апостолите не се подчиня- ват и се опълчват срещу Синедриона - така християнството прави първата си стъпка встрани от официалния юдаизъм. Така, с тънкия усет на историка за дейс- твително значимото и важното, Лука ни по- казва, че апостолите на нашия Господ Иисус определят за всички времена първа- 14 1. Истинската революция т Във втория основен раздел на труда (6:8 - 9:31) Стефан, първият християнски мъче- ник, макар да е възпитан да уважава юдейския храм, започва да осъзнава, че Христовата жертва на кръста, неговото въз- кресение и влизане в небето, имат следст- вия, които в крайна сметка ще направят храма отживелица, заедно с цялата му сложна система от жертви, ритуали и све- щенство. Заради това, че прокарва този възглед и го поддържа в публични спорове, той е изправен на съд, където искат живо- та му. Но Стефан не се опитва да се отмет- не. За него християнското разбиране за но- вия път за приближаване на човека към Бога, открит от Христос, е толкова важно, че компромисът е невъзможен. Така Сте- фан умира и християнството определя още един елемент от своето същностно посла- ние. В третия раздел (9:32 - 12:24) Лука раз- казва как древната юдейска концепция за святост заплашва да попречи на християн- ското послание да надскочи границите на юдаизма и да премине към безкрайно по- големия езически свят. Затова се налага Бог да се намеси и да покаже на апостол Петър колко различно ще бъде християнст- вото от юдаизма, в който той е възпитан. Външната ритуална и церемониална свя- тост, основана на строго спазване на зако- 15 Дефиниция на християнството н ите за храната и религиозните умивания,
колкото и да са били важни в старозавет- ните дни, вече нямат място. Всъщност те трябва да бъдат отстранени. От този момент нататък светостта ще се постига чрез дълбока вътрешна, лична връзка с живия Господ. Очистването от ви- ната за греха ще се постига чрез кръвта на неговата заместническа жертва, а силата да живеем свят живот ще бъде осигурена от Светия Дух, когото Христос дава на все- ки, който лично положи вярата си в него. Същият модел се повтаря и в четвъртия раздел (12:25 - 16:5). В юдаизма, в който са възпитани ранните християни, въвеждащият ритуал на обрязването, обикновено извър- шван върху бебета няколко дни след раж- дането им, се счита за абсолютно необхо- дим за принадлежност към светия народ, а също и за полезен, ако не задължителен, за спасението. Отначало някои християни си мислят, че този ритуал продължава да бъде необходим за спасението, но на една среща на апостолите и старейшините, сви- кана в Ерусалим по този въпрос, Петър и Яков обявяват официалното, авторитетно и окончателно апостолско решение. Религио- зният ритуал на обрязването не е необхо- дим и по никакъв начин не допринася за спасението, не само в случая с езичници- те, но и за юдеите. Невъзможно е да преу- величим значението на тази епохална стьп- 16 1. Истинската революция к По същия начин в петия раздел (16:6 - 19:20), където Павел и неговите спътници в крайна сметка достигат до Македония и Гърция, Лука, със своя мъдър подбор на съ- бития и речи, които записва, още веднъж ни показва как християнството дефинира себе си на фона вече не на юдаизма, а на езическия спиритизъм, политика, религия и философия. Накрая, в последния и най-дълъг раздел на книгата (19:21 - 28:31), атмосферата в разказа на Лука е забележително различ- на. Тук откриваме как Павел не толкова проповядва, а защитава евангелието пред гражданските и религиозни съдилища на империята. Но моделът остава същият: чрез разказа си за това, как Павел защи- тава себе си и евангелието от клеветничес- ки нападки, Лука всъщност показва, че нито Павел, нито евангелието са онова, ко- ето хората в своето невежество си предс- тавят, или онова, което злобно описват. Лука продължава да дефинира християнст- вото по метода на контраста. Прекрасният му усет за действителната същност на християнството може да бъде много поучителен за нас, които живеем в този далечен век. Защото през следващите векове християнският свят често е позволя- вал основното християнско послание да се смеси с гражданските политики и философ- 17 Дефиниция на християнството с Лука посвещава своята творба на някой си Теофил с надеждата да го убеди в истин- ската природа и основателност на христия- нската вяра. Всъщност тази надежда на Лука е насочена към всички нас, които изу- чаваме подробно неговия разказ, в който християнството изпъква с цялата си първо- начална яснота. Бележки
1 Римляни 1:1-4 2 Paul Siebeck, Tübingen, Germany 1989 3 За по-пълно разглеждане на достоверността на селективния подход в историята от Лука вж. True to the Faith, David Gooding, pp. 383-390. 18 2 ОСНОВНАТА ДЕФИНИЦИЯ Запитайте каква сила е изстреляла ран- ните християни на сцената на световната история, и Лука ще ви отговори без колеба- ние - възкресението на Иисус и идването на Светия Дух. Запитайте с каква цел се появява ранното християнско общество, и той отново ще ви отговори - за да свиде- телства за възкресението на Иисус. Лука навсякъде изтъква този основен историчес- ки факт. Това е задачата, казва той още в първата глава, заради която възкръсналият Господ избира своите ученици (1:8). Това е целта на избирането на Матия: „да стане свидетел с нас на възкресението Му (на Христос)" (1:22). В последствие Лука про- дължава от време на време да повтаря, че основната функция на християнската общ- ност е да свидетелства за възкресението на Господ Иисус.1 19 Дефиниция на християнството Т  ова е едновременно забележително и
съществено. Запитайте например будистите кой е източникът на тяхната религия, и те ще ви отговорят: „Гаутама Буда и неговото просветление". Но по времето на своята смърт самият Буда отрича, че лично той е средство за спасение. Важно е неговото учение. А целта на последователите му ви- наги е била да практикуват и пропаганди- рат това учение. Ранните християни, напротив, разказват за себе си съвсем друго. Когато Иисус уми- ра, те продължават да имат прекрасното му етично учение. Но въпреки това имат чувс- твото, че Иисус се е провалил. Той не се е оказал избавителят, за когото са го мисле- ли (Лука 24:19-21). Затова те се скриват в една заключена къща от страх, че и те ще бъдат арестувани и екзекутирани. Какво ги преобразява? Не някакво ново прозрение относно стойността на Христо- вото етично учение. Неговото възкресение извършва това! И когато се изправят пред обществото, те не проповядват главно етич- ното учение на Христос - в цялата книга Деяния на апостолите едва ли има и едно изречение от Проповедта на планината - а възкресението на Христос и славното зна- чение на този факт. Днес християнската църква е реалност и от историческа гледна точка трябва да има някакво обяснение за нейния произход. 20 2. Основната дефиниция О  чевидно тя не възниква без причина и без
цел, от нищото. Ако откажем да вярваме във възкресението и така отхвърлим единс- твената причина и цел, която самите ранни християни посочват за своя произход и съ- ществуване, в историята зейва празнота, която никаква друга предполагаема причи- на не може задоволително да запълни. Без възкресението християните не биха имали куража да се изправят пред света. А по тяхно собствено признание (1 Коринтя- ни 15:1-20) те не биха имали и евангелие, което да проповядват пред света. Те проповядват благата вест, че Иисус от Назарет „умря за греховете ни според Пи- санията, че беше погребан, че беше възкре- сен на третия ден според Писанията" (1 Ко- ринтяни 15:3-4). Разбира се, възкръсването на който и да било човек положително би било изненадваща новина - но не непре- менно би било добра вест за цялото чове- чество! Възкресението на Иисус е добра вест за целия свят, защото той, макар да е човек като всички останали, не е който и да било човек - той е кулминацията на един многовековен процес на Божието се- беразкриване пред човечеството. В своята първа проповед (2:25-31) апос- тол Петър го определя като потомък на древния израилев цар Давид, а във втора- та (3:12-26) - като физически и духовен нас- ледник на израилевите патриарси Авраам, Исаак и Яков. 21 Дефиниция на християнството П реди да подминем тези определения
като несъществени за целите на дефинира- нето на едно универсално евангелие, тряб- ва да отбележим какво значение придават другите новозаветни писатели на тези фак- ти. Матей (1:1) информира своите предимно еврейски читатели, че Иисус Христос е син на Давид, син на Авраам. Нещо още по-за- бележително, Павел в своето блестящо обяснение на евангелието, написано до християните в Рим, столицата на цезарите, настойчиво определя евангелието като „благовестието за Божия Син Иисус Хрис- тос, нашия Господ, който по плът се роди от потомството на Давид" (Римляни 1:1-3 - превод от английски, бел. прев.). Какво е това привидно несъответствие? Римската империя е все още млада, когато се ражда Иисус. След гражданската война, която слага край на римската република, Август успява да установи империя, която до голяма степен умиротворява света и трае още хиляда години. Трябва да е изг- леждало смешно, ако не обидно, да се твърди, че не римските императори, а Иисус от Назарет, потомък на явно отмрял царски род на един миниатюрен и често създаващ проблеми народ в покрайнините на империята, е определеният от Бога Спа- сител на света! Въпреки това ранните римски управите- ли и императори са благородно толерантни 22 2. Основната дефиниция к ъм християнството, както съвсем справед-
ливо отбелязва Лука, макар че понякога се подиграват на християните, както Фест се подиграва на Павел, смятайки ги за побър- кани религиозни фанатици. С разпростра- няването на християнството обаче по-къс- ните императори решават, че то подкопава държавата и противоречи на нейната идео- логия, и се опитват да го изкоренят, като определят постоянстването в християнство- то за углавно престъпление срещу държа- вата. По-бруталните от тях хвърлят христи- яните на лъвовете. И все пак историята ни е оставила сво- ите неизличими уроци. Великите цезари и тяхната мощна империя отдавна са изчез- нали. Днес никой не ги следва, никой не им се покорява. А християнството е доказало, че не може да бъде смазано. То доказва правилността на съвета, който Гамалиил дава на своите сънародници, съветниците в юдейския Синедрион, по времето на пър- вия опит да се унищожи християнството: „Оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от хора, ще се развали; но ако е от Бога, няма да можете да го развали- те. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници" (5:38-39). До ден-днешен политическите режими, които са пренебрегвали този съвет и са се 23 Дефиниция на християнството о питвали да унищожат християнството,
един по един или са изчезвали, или са били събаряни. Същевременно милиони хора с радост заявяват верността си към Иисус като живия Господ. Християнското евангелие обаче е свър- зано с още един скандал, който само въз- кресението е било в състояние да преодо- лее. Докато е жив, Христос категорично претендира, че е Месията, Давидовият Син. В същото време той предупреждава учени- ците си, че няма веднага да се възкачи на своя престол. Той трябва първо да умре и да възкръсне. За учениците това е неразби- раемо - защото и те като нас трудно прие- мат онова, което не желаят да чуят. Тяхна- та идея за Спасител е моделирана по не- точното разбиране за цар Давид, повече в съответствие със сравнително скорошните подвизи на макавейските борци за свобо- да. Те търсят месиански цар, който ще про- гони омразните имперски окупационни сили, ще защити бедните и ще накаже пре- дателите, които експлоатират римската да- нъчна система за собствени цели. И така, един Месия, който вместо да по- беди неприятелите си, позволява привидно да бъде разгромен от една корумпирана и зла политическа система, е логическо про- тиворечие. Когато Иисус е арестуван, уче- ниците му го изоставят и се разбягват, а когато е разпънат на кръст, техните надеж- 24 2. Основната дефиниция д и рухват (Лука 24:20-21). Но възкресението
на Христос не само връща вярата им в него - то безкрайно разширява представата им за спасение. До този момент тяхното раз- биране за човешкия проблем е твърде плитко. На първо място, то е ограничено от соб- ствените им тесни еврейски националисти- чески интереси, докато Иисус трябва да бъде освободител на цялото човечество, на хората от всеки народ. Второ, те пренеб- регват факта, че политическата дейност и човешките войни са много неадекватни ин- струменти за борба с несправедливостите в света. Големите революционни движения рядко успяват да елиминират само злото и да оставят невинните незасегнати - дори обикновено става обратното. Нещо повече, тези, които се представят за защитници на справедливостта, понякога избиват милио- ни хора на основата на идеологии, след чийто неизбежен крах излиза наяве ужас- ната цена в човешки животи, с която е била заплатена тяхната империя. Ако тези безбройни жертви трябва да получат спра- ведливост, то самата смърт трябва да бъде победена. Възкресението е Божията победна прок- ламация, че смъртта не е краят, че неспра- ведливостите в миналото не са забравени, че злото няма завинаги да триумфира. Как- то отбелязва Петър пред тълпата (2:33-36), 25 Дефиниция на християнството с ам цар Давид е предвидял необходимост-
та от това - ако Месията, като всички дру- ги хора, остане завинаги в гроба, тогава не би имало край на несправедливостите на земята, би останал само един вечен, без- различен, отвратително несправедлив гроб. Чрез възкресението на Иисус Христос от мъртвите Бог заявява и уверява всички хора предварително, че смъртта не е краят, че несправедливостта няма да триумфира вечно. Един ден Бог ще съди света в прав- да чрез същия Иисус Христос (17:31). Всъщност Петър започва своята пропо- вед, като отбелязва, че пророк Йоил, заед- но с всички други пророци, е насърчавал слушателите си с обещанието за деня на всеобщия съд, великия и бележит ден Гос- поден, както го нарича той (2:20). Възкресе- нието на Иисус Христос потвърждава това обещание и Петър го проповядва като бла- га вест на народа. Разбира се, към неговото твърдение може да се отправи едно разбираемо въз- ражение: ако всичко това е вярно, защо още не се е случило? Защо злото е оставе- но толкова дълго да властва неограничено и да достигне такива чудовищни размери в нашето време? Отново намираме отговора в думите на Петър към тълпата. Планът, който Бог първоначално дава чрез Давид, древния цар и пророк, никога не е бил Ме- сията след смъртта и възкресението си не- 26 2. Основната дефиниция з абавно и чрез сила да унищожи злото по
целия свят. Той трябва да се възнесе на не- бесния престол и да бъде там, докато, при второто му идване, всичките му неприятели бъдат положени под краката му (Псалм 110:1-2; Деяния 2:34-35). И самите ние виждаме защо се налага да бъде така. Обещанието за един идващ съд не е безусловно добра новина за всич- ки нас. Защото, макар срещу всички нас да са вършени неправди, и всички ние лично сме съгрешавали, и то не само срещу дру- ги хора, но и срещу Бога. И ако не бъде на- мерено лекарство за това, тогава идещият съд ще означава катастрофа и за нас лич- но, и за цялата човешка раса. Именно това придава универсално зна- чение на следващата дефиниция на Лука за евангелието. Пророк Исая отдавна е посо- чил, че Месията има да изпълни и друга да- дена от Бога роля. Преди да дойде като цар да съди света, той трябва да дойде като Божи Слуга, който не само да постра- да невинен от човешки ръце, без да си от- мъсти (което би оставило злото завинаги да триумфира и не би спасило никого), но и да вземе върху себе си наказанието за грехо- вете на света, да пострада и да умре като жертва за греха, така че хората да бъдат простени, оправдани и приети от Бога (Исая 52:13 - 53:12). 27 Дефиниция на християнството Т ъкмо това има предвид самият Иисус,
когато отбелязва пред Своите апостоли: „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина" (Матей 20:28). За това говори и Петър, когато на хората, които крещейки са настоявали за разпъването на Христос, той проповядва Божия съвършен Слуга, чрез когото те могат да намерят прошка и поми- рение с Бога. Но как биха могли слушателите на Петър да знаят, че всичко това е вярно? Те не са видели като апостолите възкръсналия Гос- под. Разбира се, биха могли да отидат при гроба и да видят, че е празен. Биха могли да проучат всички останали свидетелства, както материални, така и човешки. Но ос- вен всичко това има и едно свидетелство от друг характер. Лука ни казва, че то е следното: възкре- сението и възнесението на Иисус Христос отварят път за безпрецедентно нахлуване на Божия Свети Дух в нашия свят, както е предрекъл древният пророк Йоил осемсто- тин години по-рано. Свидетелството за това се проявява по два начина. От една стра- на, то вече звучи в ушите на разноезична- та тълпа, привлечена от цял свят в Еруса- лим заради юдейския празник Петдесятни- ца. Защото Светият Дух в този случай дава на ранните християни по чуден начин спо- собността да говорят чужди езици, които не 28 2. Основната дефиниция с а учили и които не разбират, така че оне-
зи в тълпата, които говорят тези езици, да разбират казаното. Смисълът и целта на това необичайно чудо е да се демонстрира явно, че посланието, което апостолите про- повядват, както и убедителната сила, с ко- ято го правят, идва от самия Бог. От друга страна, ефективността на свидетелството зависи от готовността на хората да прове- дат един. личен експеримент. Както твърди Петър, и на тях се предлага дарът на Све- тия Дух (2:38). Ако приемат Светия Дух в сърцата си, това ще отвори път за мощно лично общуване с Бога, което ще даде не- опровержими свидетелства, че Иисус, Да- видовият Син, Авраамовият Син, действи- телно е Спасителят на света. За да стане това, има, разбира се, изисквания и усло- вия. За тях ще говорим в следващата гла- ва. Бележки
1 Вж. Деяния 2:32; 3:15; 5:30-32; 10:39-41; 13:31; 17:3, 31; 26:16. 29 Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|