Деградация на политическото: Благоевград, Кирково, Несебър Евгения Иванова



Дата26.08.2017
Размер246.41 Kb.
Деградация на политическото: Благоевград, Кирково, Несебър
Евгения Иванова
Водещото в избора на трите казуса, които ще разгледам тук, е досегашната липса на прилика помежду им. Имам предвид типологията на вота, който и досега не винаги и не навсякъде се изразяваше като „чисто” политически. Етническият (и турски, и български) вот, например, е връстник на демокрацията, а в последно време (особено на местно ниво) все повече се засилва тенденцията да се гласува за икономически групировки вместо за партии.

Казусите, които избрах, представляват (или поне първоначално изглеждаше, че представляват) трите типа вот: „чисто” политически, етнически, икономически.

Сред преобладаващото мнозинство общини, в които вотът се изразява „чисто” политически, избрах Благоевград – заради редуващото се позициониране в крайните сегменти на политическата скала. На първите избори през 1990 Благоевград се открояваше като категорично синьо петно върху преобладаващо червената изборна карта на България, а през 1994, когато на национално ниво червеното определено се уплътни, в община Благоевград БСП водеше пред СДС само с процент и половина. (Българските... 1997:85) На следващата година (1995) пък общината си избра червен кмет, който тогава още не беше станал вътрешнопартиен дисидент, а след неговата абдикация предпочете Тодорживковия апаратчик Лазар Причкапов.

Каквито и да са обясненията за това крайно позициониране (вариращи от „исконната македонска” непоносимост към комунистите до избирането на Причкапов като опонент на БСП1), те имат преди всичко политическа мотивация. Поне така изглеждаше – дори за БСП, която нямаше как да се възползва от преобразяването на „исконната непоносимост към комунизма” в носталгия по него, доколкото този ресурс вече беше иззет от Причкапов.

И така: „чисто” (или привиждащият се като) политически казус е Благоевград – с неговото периодично втурване в крайностите на политическата скала, което едва ли може да бъде определено като „колебание” между дясното и лявото – доколкото е по „македонски” страстно...

Като пример за етнически вот избрах община Кирково, където досега анти-ДПС нагласите печелеха най-стабилни позиции (в сравнение с останалите общини от област Кърджали), а изборите бяха най-стръвно оспорвани. През 1999 беше избран кмет от СДС, а през 2004 само в тази община имаше втори тур. Почти на всички местни избори в Кирково стават „инциденти” (включително „покушения” върху Ахмед Доган), а резултатите се оспорват в съда.

Населението на общината се състои от турци и българи мюсюлмани (помаци). Едните традиционно гласуват за ДПС, другите – преобладаващо за СДС. За разлика от „исконната македонска” ненавист към комунизма, в която не съм особено сигурна, разграничаването на мнозинството помаци от БСП се очертава ясно. Досега СДС-ориентациите оставаха трайни – дори на парламентарните избори през 2001, когато НДСВ спечели на национално ниво, в Кирково успя на събере едва 5%.

В този случай обясненията са значително по-лесни: Въпреки еднаквата религия, турци и помаци в Източните Родопи съвсем не се припознават взаимно като еднакви. В община Кирково дори се откроява своеобразно „племенно” райониране – помаци от района на самия общински център, турци от района на Бенковски и турци от района на Подкова. Вътрешногруповите идентификации в турската етническа общност са легитимирани и с местни легенди, изтъкващи именно „племенните” различия. В политически смисъл „племенните” различия се превеждат като „твърдо ДПС” (Подкова), „твърдо анти-ДПС” (Кирково) и колебаещи се – в зависимост от кандидата, но по-скоро гравитиращи към ДПС (Бенковски).2

Досега Кирково беше уникално и в друг аспект - на местните избори през 2003 се случи прецедент (повторен вече и другаде – Ардино, Гърмен): неодобрен от Доган кандидат-кмет (от района на Бенковски – срещу одобрения от района на Подкова) излезе като независим и призова привържениците си да гласуват на ІІ тур за СДС, което те направиха твърде избирателно: помаците гласуваха за кандидата на СДС, турците – на ДПС...

Въпреки многото особености на граничната община, вотът в нея си оставаше етнически: издигнатите от ДПС кандидати бяха винаги турци и за тях гласуваха почти без изключения турците, кандидатът на СДС – помак (все един и същ от 1995 до 2003, което допълнително затрудни избирането му последния път), който събираше мнозинството от гласовете на помаците. Политическото диференциране в Кирково (както навсякъде в смесените общини) беше функция от етническото. (ср. Иванова 2004:376-387)

Третия казус, който избрах, е община Несебър – емблематична и досега с липсата на политическо диференциране между основните субекти в местната власт. Превес (5 общински съветници срещу 3, 2 или 1 от останалите партии) в досегашния общински съвет имаше съвсем маргиналния на национално ниво Либерален съюз, чийто лидер (и председател на ОбС) Димитър Янков, крупен бизнесмен, беше показно разстрелян през май 2007. Другата силна фигура – екскметът („спасил се” на дипломатическа служба малко преди това) Николай Трифонов - спечели като независим, но беше подкрепян от Съюза на свободните демократи и от Политически клуб „Тракия” – етикети на също така крупни бизнесмени... Всяка от групировките си има вестник.

Срастването на общинската власт с различни мафиотски структури беше една от причините, предизвикали масирания протестен вот за „Атака” на парламентарните избори през 2005 (два пъти повече от вота на национално ниво – 16,85%/8,2%) и на президентските през 2006. На европейските избори през 2007 „Атака” стана първа политическа сила в общината.

Така, „Атака” фокусира енергиите на не дотам богатите собственици (акумулирани досега от множеството „дъщерни” на БСП, назоваващи себе си „социалдемократически”, формации) срещу много богатите, етикетирани чрез Либерален съюз и други маргинални партии групировки. Несебър не беше изключение в това отношение: и в други богати общини (морските – преди всичко, но и Севлиево, например) „Атака” обра гласовете на неуспелите да се класират в мафията, а смятащи се достойни за това, граждани. (ср. Иванова 2007:5-13)

Всички очакваха на местните избори „Атака” да превземе община Несебър...

х х х

Още в началото на 2007 започнаха отклоненията от „класическите” модели, които някои приеха като изненади.



В „класическия” модел на преобладаващ политически вот в Благоевград ситуацията беше, като че ли, не само най-ясна, но и най-неотличаваща се от общата: като основни играчи се очертаха недоволната от досегашните си резултати, но със стабилни позиции БСП и конституиращата се в движение ГЕРБ. Между двете стоеше (здраво) Причкапов, когото местното ръководство на БСП вече не искаше да припознае като своя кандидат, а част от централата (в лицето на комитет „Съзидание”) го направи. Част от местното ръководство на ГЕРБ пък (там от самото начало имаше поне две направления) също не се срамуваше да подкрепи комунистическия апаратчик, а централата (в единственото лице на неформалния лидер) едва ли имаше такива намерения, макар да го наричаше нежно „бай Лазар”...3

Така, по линията на припознаването/неприпознаването на Причкапов се оформи първата шизофренна писта на благоевградския „чисто” политически вот.

„Чисто” политическия вот беше оспорен и от новосъздадените бизнес-сдружения, едно от които включваше неколцина от най-успешните предприемачи, банкери и индустриалци. Бизнес-сдруженията, разбира се, не бяха благоевградски патент – появиха се в повечето перспективни общини, размествайки досегашните „класически” политически конфигурации. Кандидатът на най-мощното от тях – Коалиция за обществени дела – Благоевград (КОД-Бг) – бившият банкер и настоящ производител на вино със собствена марка Кирил Пендев даде старт на втората шизофренна писта на благоевградския „чисто” политически вот.

БСП-Благоевград не само не желаеше да се идентифицира с Причкапов, но се чувстваше неуютно и в собствената си „чисто” политическа кожа. Затова реши да издигне (или дори само да подкрепи) не-политически кандидат. Някогашният общински съветник, избран с нейната листа, и потомствен комунист Кирил Пендев се оказа точният човек. В същото време обаче бившия комунист беше „открит” като най-избираем от неформалния лидер на ГЕРБ и номиниран за кандидат на партията – през главата на местното ръководство. Досегашният (не съвсем) фаворит на местните Радослав Тасков беше тържествено отлюспен от ГЕРБ, за да стане малко по-късно кандидат на обединената десница. Към обединената десница се присъедини и „Атака” – по чисто семейни причини: бащата Тасков наскоро беше станал лидер на партията в Благоевград...

Изпаднало в остър кандидатски дефицит, местното ръководство на БСП буквално „извади от ръкава си” кандидатурата на Костадин Паскалев, когото, все пак, харесваше малко повече от Причкапов... Самата кандидатура (а не победата) на Паскалев беше най-голямата изненада на тези избори.

Основните политически партии се оказаха на тези избори с кандидати, които не харесват: За изгубилата Пендев БСП Паскалев беше „авариен изход”; местното ръководство на ГЕРБ до края се съпротивляваше срещу спуснатия „отгоре” комунист и тайно работеше за Тасков; основните десни партии пък не само не харесваха Тасков (на избираемо място в неговата листа стоеше една досегашна съветничка от БСП), но и силно се смущаваха да попаднат в една компания с „Атака”...

В най-добро разбирателство със „своята” листа, като че ли, пребиваваше независимият иначе кандидат Лазар Причкапов. Ултралевият комунистически апаратчик водеше листата на партия ЛИДЕР на крупния бизнесмен Христо Ковачки...

На желаещия да гласува по „класическия”, „чисто” политически начин избирател му предстоеше голямо объркване. Може би затова във всички предварителни проучвания разликите между четиримата кандидати не излизаха извън рамките на грешката...

Кирково е общината, в която водя студенти на практикум на местни избори вече за трети път. Още по време на курса им разказах за изразяващото се и политически етническо диференциране, а докато пътувахме описах важните топоси, в които трябваше да осъществим изследването си: кафенето „Караваната” пред общината, където досега се събираха всички политически лидери, кафенето с вестниците, изпълняващо същата функция, механата до щаба на СДС и новия хотел – собственост на съветничка от БСП. (ДПС-активистите рядко ходят по заведения.)

Заварихме доста различна картина: „Караваната” беше отворена само по няколко часа на ден заради една-две групи тийнейджъри, кафенето с вестниците приютяваше по някой случайно зарязал полската работа пенсионер, механата не работеше. Единственото заведение се оказа ресторантът на БСП-хотела, където набързо и с не особено желание за разговори обядваха чиновниците от общината и самата кметица (от ДПС) с най-близкото си обкръжение.

Нямаше помен от приповдигнатата предизборна атмосфера, която познавах – атмосфера на все по-изострящи се, но все пак запазващи добрия тон приятелски шеги, които си разменяха политическите лидери. Нямаше ги и самите лидери, а онези, които срещнах – с малки изключения – ме избягваха.

В Кирково цареше мъртвило.

Малцината от предишните ми респонденти, които се съгласиха да разговаряме, съобщиха, че вотът е предизвестен – ДПС ще спечели още на първия тур, но така и трябва, защото кметицата си върши работата и общината процъфтява. Като пример за процъфтяване ми посочиха изграждащата се в момента градинка на централния площад, използван досега предимно за паркиране...

Немногото опозиционни лидери, с които все пак успяхме да се срещнем, пък не бяха съгласни с градинката, защото отнемала площ от паркинга.

Анти-ДПС пространството беше претърпяло съществена метаморфоза. Предишното ОДС, съставено от тогавашното донякъде целокупно СДС и „Гергьовден”, сега беше ГЕРБ, управляван от една „тройка” стари мои познати: предишният кмет и досегашен съветник от СДС Валентин Манев, съветникът от „Гергьовден” и най-крупен бизнесмен в Кирково Владимир Иванов и предишният независим, опълчил се на ДПС кандидат Есад Садък. Централата се колебаеше между трите кандидатури, но накрая взе най-адекватното решение: за кмет Садък, а за водач на листата – Иванов. Така, за първи път анти-ДПС пространството излъчи кандидат турчин, с което се превърна в истинско „анти-ДПС”, а не – „антитурско” пространство.

ДПС потвърди кандидатурата на досегашната кметица Шукран Идриз, чийто („турски”?) електорат беше оспорван и от Мохамед Реджеб – някогашен депутат от ДПС и неуспял кандидат срещу Манев през 1999. БСП традиционно издигна българин, но кандидатурата му беше по-скоро формална. От ГЕРБ също (макар да не го заявяваха) не очакваха да спечелят кмет. Истинското състезание, разбира се, беше за повече общински съветници.

Основният досегашен опонент на ДПС - СДС - вече не съществуваше.

Не съществуваше и диференцирането между „ние” (всички, включително БСП и СДС, срещу ДПС) и „те” (ДПС). Мисля, че се раждаше някакво аморфно, общо „ние”, твърде напомнящо „електоралната”, а всъщност манифестантна ситуация отпреди 1989...

В Несебър, като че ли, имаше най-малко изменения в „класическата” конфигурация. Появиха се, наистина, нови играчи, но със същото качество – икономически групировки, а не политически партии. Досегашното етикетиране чрез маргинални политически субекти обаче беше заменено от специфични местни абревиатури: коалиция МОРЕ („Местно обединение за разцвет и единство”, доминирано от братя Диневи), партия ДЕЛА (така и не разбрах дали това е абревиатура или означава просто „дела”4), коалиция ПОБЕДА („Политическо обединение за борба, единство, действие и ангажираност” - досегашните подръжници на бившия кмет). В някои случаи като „Либералния съюз” етикетите останаха. Етикетът „Християн-социален съюз” (предполагаемо бележещ дясно пространство) се оказа свободен, та го взе бившият независим съветник Костадин Нищелков („Динко Пицата”), който подкрепи кандидата Николай Димитров – независим, но предполагаемо ляв – доколкото произлиза от поредните социалдемократи.

Все още авторитетните (въпреки гибелта на водача си) „либерали” излъчиха досегашната (назначена от ОбС след абдикацията на Трифонов) кметица Магдалена Мандулева.

„Хората” на бившия кмет от ПОБЕДА издигнаха Лазар Япаджиев, когото всички наричаха „Лападжиев”...

Националните фаворити ГЕРБ и БСП излъчиха слаби кандидати, чиято загуба се смяташе за предизвестена.

Десните не предложиха кметска кандидатура. Някогашният председател на СДС и предишен техен кмет Янаки Стоянов се кандидатира като независим (и за кмет, и за съветник).

Единственото наистина политическо присъствие с някакви шансове за успех регистрираше „Атака”, но техният кандидат също беше слаб, при това – доскорошен активист на ГЕРБ...

Предварителните проучвания даваха сериозна преднина на Мандулева, следвана на голямо разстояние от Николай Димитров, Янаки Стоянов и кандидата на „Атака”. Последните двама (понякога се присъединяваше и доста състоятелният Димитров) декларираха намерение да се борят за протестния вот срещу поддържаната от крупния бизнес кметица. В тази група причисляваха себе си и БСП, и многото социалдемократи, и дори ГЕРБ...

В същото време Димитров направи изключително умен ход: пусна слух, че братя Диневи, чиято коалиция излъчи кандидати само за общински съветници с намерение да подкрепи един от кандидат-кметовете, стигнали до втори тур, всъщност тайно подкрепят именно него. За Несебър този слух изигра роля, доста по-важна от манипулираните социологически изследвания, които всеки кандидат – със своето име начело - пуска в публичното пространство в навечерието на изборите...

Несебър, наистина, беше отбелязал най-малко промени, но затова пък – мощно развитие в маркираната вече посока към пълна деградация на политическото.

х х х


„Чисто” политическият Благоевград се отправи в същата посока. Безспорният фаворит (макар и с малка преднина пред другите) във всички изследвания Паскалев изпадна на второ място, вторият (според екзит пола) до 17 ч. Пендев отиде на трето, а третият до 17 ч. Тасков внезапно се изкачи най-високо. Причкапов пък, на когото повечето изследвания предричаха сигурен втори тур, се нареди на опашката.5

През почти цялата кампания, но особено между двата тура се изля огромна медийна помия, в която най-тиражният от провинциалните вестници - „Струма” - изигра важна роля. В купуване на гласове беше обвиняван преди всичко Тасков, той пък обвиняваше опонента си и БСП за репресивното поведение на полицейския апарат по време на вота.

Не мога да се ангажирам с твърдение (тъй като няма как да го докажа), уличаващо този или онзи кандидат в купуване на гласове.6 Пък и пазарът на гласове не би трябвало да бъде обект на из-следване, а на раз-следване. Твърдя обаче, че съставът на новия общински съвет в Благоевград дава сериозни основания за размисъл.

Безспорните фаворити на национално ниво – БСП и ГЕРБ – взеха, наистина, най-много мандати (по 7), но разликата между техните и на следващите ги партии резултати не беше драстична. На трето място (с 5 мандата и само 2% по-малко от ГЕРБ) се класира Граждански съвет за Благоевград – сдружението на Тасков – само една от партиите в огромната дясна коалиция. Нито една от останалите десни партии (всяка от тях излезе със самостоятелна листа) не успя да спечели съветническо място: нито ДСБ, нито „Атака”, нито дори емблематичният за Благоевград СДС. Затова пък бившата лява (от БСП) съветничка в листата на Тасков сега е дясна съветничка...

Нататък се подредиха маргинални политически субекти, някои от които дори нямат структури в Благоевград.

Земеделски съюз „Александър Стамболийски” (също 5 мандата) етикетира част от социалдемократите на Томов, отцепили се от лидера си преди изборите. По 3 мандата взеха коалиция ВМРО-КОД-Бг, партия ЛИДЕР и Земеделски народен съюз.7 Накрая с по 2 мандата се подредиха коалиция „Европейският избор за Благоевград”, съставена от Партия на българските жени и Политически клуб „Екогласност” – етикет на друго бизнес-сдружение, и Зелената партия.

На „чисто” политическия Благоевград, мисля, му трябват само още една-две стъпки, за да достигне деградацията на политическото, емблема на която е Несебър: партиите-етикети постепенно да се оттеглят като практика и да отстъпят място на местните бизнес-сдружения. Това може да се случи още на следващите избори. Малко по-трудно ще бъде с преместването на крайбрежната ивица...

Аморфното ново „ние” в Кирково не поднесе никакви изненади. ДПС спечели на първи тур с 65% (62% за съветници). Общинският съвет се състои само от политически субекти: ДПС (20 мандата), ГЕРБ (7) и БСП (2). Досегашната емблема (заедно с целия Кърджалийски регион) на етническия и дори на „племенния” вот се оказа носител на най-много политическо. ГЕРБ успя да обедини не само двата етноса, но и „племената” от районите за отпор (този път) не срещу турците, а срещу ДПС, т.е. – мотивацията „против” може да се интерпретира като „чисто” политическа. Друг е въпросът дали мотивацията „за” това обединение не се ръководи в по-голяма степен от икономически интереси...

Колкото до БСП, нейните съветници са традиционно от „района на Кирково”, но те пък нямат проблеми с коалиционния си партньор ДПС. Очевидно, и при тях политическото взема превес над етничността. Съвсем между другото бих искала да отбележа, че собственичката на хотела е отново общинска съветничка...

Още на предишните местни избори през 2003 имаше симптоми за колеблива и много плаха тенденция към надделяване на бизнес-интересите над етническия вот. Съществуваше обаче и опасността от етнизиране на бизнес-интересите. (вж. Иванова 2004:387) Мисля, че в момента Кирково се намира в междинна фаза, когато бизнес-интересите на елитите тушират етничността, но инстинктът за оцеляване на обедняващия електорат упорито го тласка отново към нея. Ако социалното разделение между елити и електорат, което в Кирково доскоро не беше драстично, се задълбочи, вероятно ще бъде възможно ситуацията да излезе от междинната си фаза и да се окаже в сферата на специфично политическото.

На тези избори Несебър, като че ли, направи последната крачка към деградацията на политическото. В общинския съвет не се класираха нито БСП, нито ГЕРБ, нито СДС или ДСБ. Единствената парламентарно представена политическа партия, при това – с не особено убедителен резултат – се оказа, разбира се, „Атака”.

Този път най-много мандати (5) спечели коалиция МОРЕ на братя Диневи, следвана от партия ДЕЛА и коалиция ПОБЕДА (по 3). Партиите – етикети (заедно с „Атака”) си разпределиха по 2 места: Християн-социалния съюз, либералите, социалдемократите и „Ред, законност, справедливост”.

Николай Димитров, изглежда, този път (на втория тур) наистина подкрепен от братя Диневи, спечели убедително и така срина всички социологически, политологически и дори антропологически прогнози.8 Мандулева, зад която стояха повечето от останалите бизнесмени (включително „Лукойл”), загуби.

Най-много загубиха в тези избори и изобщо – от деградацията на политическото - изследователите, които не успяха да предвидят с точност нито размера, нито детайлите на пазаруването.

Оттук нататък, вероятно, из-следванията ще трябва да се провеждат с изцяло нов инструментариум – по изцяло нова методика, заимствана от раз-следванията...

Литература

Българските избори (1997) 1990-1996. Резултати, анализи, тенденции, С.

Иванова, Е. (1999) Изборът на Родопите - етнически или политически?, “Култура”, 10 декември

Иванова, Е. (2004) Местни избори 2003 - етнически или политически вот? Община Кирково, област Кърджали, “Социологически проблеми”, 1-2

Иванова, Е. (2007) Мнозинство от невинни прецакани българи, В: Страх и жажда за възмездие. Обобщени резултати от теренното изследване “Избирателя на “Атака”: опит за портрет”, Студии на департамент “Политически науки”, Нов български университет


Приложения


Община Благоевград


Кмет на община



Кандидат

гласове

%

5

Ванчо Спасов Иванов
Политическа партия "ОБЕДИНЕН БЛОК НА ТРУДА"

752

2.16%

7

Радослав Николаев Тасков
Коалиция "ДЕМОКРАТИЧЕН АЛИАНС"("АТАКА",СДС,БЗНС,"ГЕРГЬОВДЕН",ДВИЖЕНИЕ "НАШИЯ ГРАД",ДСБ,КАМАРА НА ЕКСПЕРТИТЕ, ССД):
"АТАКА", "СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ", "БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ", "ДВИЖЕНИЕ "ГЕРГЬОВДЕН", "ДВИЖЕНИЕ НАШИЯТ ГРАД", "ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ", "КАМАРА НА ЕКСПЕРТИТЕ", "СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ"


9822

28.26%

9

Владимир Николов Живков
Политическа партия "ХРИСТИЯН-СОЦИАЛЕН СЪЮЗ"

143

0.41%

11

Кирил Димитров Пендев
Политическа партия "ГЕРБ"

6033

17.36%

21

Аделина Любенова Стефанова
Политическа партия "ГРАЖДАНСКИ СЪЮЗ ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ"

594

1.71%

27

Веселин Любчев Иванов
Коалиция "Предизборна коалиция "ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИЗБОР НА БЛАГОЕВГРАД"":
"ПАРТИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ", "ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ"


931

2.68%

32

Михаил Николов Бащавелов
Политическа партия "РЕД, ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ"

548

1.58%

36

Йордан Иванов Янев
Политическа партия "БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ" (БХК)

83

0.24%

38

Николай Григоров Мавродиев
Политическа партия "НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ СИМЕОН ВТОРИ"

694

2.00%

39

Костадин Стоянов Паскалев
Политическа партия "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ"


9158

26.35%

42

Антон Велимиров Бръчков
Инициативен комитет

528

1.52%

50

Лазар Димитров Причкапов
Инициативен комитет

5471

15.74%



Общински съвет

Политически партии и
коалиции на политически партии


действителни
гласове


%

мандати

39. Политическа партия "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ"


3880

11.28

7

11. Политическа партия "ГЕРБ"


3399

9.88

7

22. Коалиция "ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ ЗА БЛАГОЕВГРАД (ДВИЖЕНИЕ НАШИЯ ГРАД, КАМАРА НА ЕКСПЕРТИТЕ):
"ДВИЖЕНИЕ НАШИЯТ ГРАД", "КАМАРА НА ЕКСПЕРТИТЕ"

2691

7.82

5

37. Политическа партия "ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ"


2511

7.30

5

41. Коалиция "ВМРО - КОД БГ"(ВМРО-БНД, БСДП):
"ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ" , "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ" (БСДП)


1728

5.02

3

20. Политическа партия "ЛИБЕРАЛНА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОКРАТИЧНО ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ "ЛИДЕР"


1724

5.01

3

10. Политическа партия "ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ"


1358

3.95

3

27. Коалиция "Предизборна коалиция "ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИЗБОР НА БЛАГОЕВГРАД"":
"ПАРТИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ", "ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ"


1130

3.29

2

34. Политическа партия "ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ"


1087

3.16

2

Община Кирково




Кмет на община



Кандидат

гласове

%

1

Шукран Кязим Идриз
Политическа партия "ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ"


9551

65.01%

5

Димитър Петров Манчев
Политическа партия "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ"

783

5.33%

8

Събин Северинов Касабов
Политическа партия "СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ"

306

2.08%

10

Мохамед Мюмюн Реджеб
Политическа партия "БЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ЗА ЕДИНСТВО"

361

2.46%

13

Есат Сюлейман Садък
Политическа партия "ГЕРБ"

3690

25.12%


Общински съвет

Политически партии и
коалиции на политически партии


действителни
гласове


%

мандати

1. Политическа партия "ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ"


8913

61.59

20

13. Политическа партия "ГЕРБ"


3267

22.57

7

5. Политическа партия "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ"


714

4.93

2

Община Несебър




Кмет на община



Кандидат

гласове

%

2

Георги Петров Петрохански
Политическа партия "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ"

438

3.56%

4

Славчо Стойчев Станелов
Политическа партия "ПОЛИТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ"

406

3.30%

6

Георги Маринов Янчев
Политическа партия "ГЕРБ"

670

5.44%

7

Лазар Любенов Япаджиев
Коалиция"ПОБЕДА":
"СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ", "ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ТРАКИЯ"


999

8.11%

9

Драгомир Иванов Попов
Гражданска Коалиция "ЕДИННИ ЗА ОБЩИНА НЕСЕБЪР":
"БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ", "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ" (БСДП)


549

4.46%

13

Атанас Ангелов Терзиев
Политическа партия "ДЕЛА"

1423

11.56%

16

Красимир Николов Косев
Политическа партия "БЪЛГАРСКА ИНДУСТРИАЛНО АГРАРНА ПАРТИЯ"

74

0.60%

20

Румен Кулев Кулев
Политическа партия "РЕД, ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ"

605

4.91%

21

Никола Иванов Иванов
Политическа партия "АТАКА"

955

7.76%

23

Магдалена Христова Мандулева
Инициативен комитет


1737

14.11%

28

Янаки Стоянов Иванов
Инициативен комитет

1679

13.64%

30

Николай Кирилов Димитров
Инициативен комитет


2776

22.55%













Общински съвет

Политически партии и
коалиции на политически партии


действителни
гласове


%

мандати

14. Коалиция"МЕСТНО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РАЗЦВЕТ И ЕДИНСТВО-МОРЕ":
"ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ", "НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ СИМЕОН ВТОРИ", "БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РАДИКАЛИ"


2343

18.69

5

13. Политическа партия "ДЕЛА"


1100

8.77

3

7. Коалиция"ПОБЕДА":
"СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ", "ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ТРАКИЯ"


1082

8.63

3

5. Политическа партия "ХРИСТИЯН-СОЦИАЛЕН СЪЮЗ"


1064

8.49

2

17. Коалиция"ЛИБЕРАЛНО ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ НЕСЕБЪР":
"БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ", "РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ"


1063

8.48

2

1. Политическа партия "ПАРТИЯ БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ"


859

6.85

2

21. Политическа партия "АТАКА"


813

6.49

2

20. Политическа партия "РЕД, ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ"


757

6.04

2




1 Авторите на този тип „обяснения” обикновено забравят, че на частичните избори през 2001 Причкапов, наистина, се състезаваше срещу кандидата на БСП, но на редовните през 2003 беше подкрепен от БСП срещу десния кандидат.

2 В някои случаи се очертава и четвърти район – Фотиново, но той също може да се идентифицира най-общо като „твърдо ДПС”.

3 Всички теренни материали, чийто източник не е упоменат изрично, са от личния ми архив.

4 Въобще „делата” се оказаха много предпочитан етикет. Най-мощната бизнес-партия в Благоевград също го съдържа в името си.

5 Говоря, разбира се, за челната четворка. Не вземам предвид останалите кандидати, нито един от които не достигна 3%.

6 Освен купуването на гласове, извършвано, вероятно, от повечето кандидати в повечето общини, специално в Благоевград се появи ново явление: мощен приток на български граждани от Република Македония в изборния ден. Не зная за кой кандидат и за коя партия са дали гласовете си македонците (може би – за не един и не само в една община?), но ми се струва, че такава мощна организация е по силите само на добре организирана партия с традиционни интереси в Македония...

7 Последният – етикет на виден бизнесмен, досегашен постоянен независим съветник - спечели почти всички гласове в циганската махала на евроизборите. На местния вот гласовете в махалата се разпределиха между различни партии.

8 Сред цялата лавина от думи, които изговори Бойко Борисов на тези избори, съм съгласна само с едно твърдение: Полицейската машина, впрегната да препятства купуването на гласове на втория тур, се задейства мощно само в общините, където се състезаваше БСП. В Несебър това не се случи.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница