Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма



страница1/3
Дата20.07.2017
Размер443.66 Kb.
#26138
  1   2   3
Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма

 

Н А Ц И О Н А Л Е Н Д О К Л А Д

Международната общност днес с основание дефинира заплахата от международния тероризъм като обща за всички държави и цялото човечество. Република България се ръководи от оценката на Съвета за сигурност на ООН, че терористичните нападения срещу САЩ от 11 септември, както и който и да е акт на международен тероризъм, представляват заплаха за мира и сигурността. При това заплаха, която може да стигне агресивност и мощ, способни да разстроят междудържавното общуване, търговските връзки, научния и културния обмен и да накърнят свободата на човешкия дух. Република България осъжда всички прояви на тероризъм, национални или с международен характер и независимо дали те са провокирани от политически, религиозни, етнически или социални подбуди.

Българската страна се обявява за международна недопустимост на тероризма под каквато и да е форма. Взетите от Съвета за сигурност на ООН решения за борба с тероризма, на първо място резолюция 1373, предприеманите от други влиятелни международни организации мерки, както и ефективното прилагане на международното законодателство, би трябвало да доведат до кодекс на национално и международно поведение на държавите, насочено към оперативно и наказателно преследване на подбудители, извършители и помагачи на тероризма. В качеството си на непостоянен член на Съвета за сигурност с мандат от 1 януари 2002 г. Република България ще продължи да съдейства най-активно на международното сътрудничество за пресичане и поставяне извън закона на тероризма. Българската страна е също готова да допринесе за изработване и приемане на нова всеобхватна конвенция за борба с тероризма.

Парламентът и правителството на Република България единодушно и категорично се обявиха за създаването на глобална коалиция за борба с тероризма и одобриха предоставяне от българска страна на логистични улеснения и съдействие на коалицията.1[1] България подкрепи решението на Северноатлантическия съвет от 4 октомври 2001 г. и се присъедини към Плана за действие на Европейския съюз от 21 септември 2001 г.,2[2] както и към Декларациите на Европейската министерска конференция (Брюксел) и на Срещата на най-високо равнище (Варшава) за борба с тероризма. България участва също в Плана за действие на ОССЕ срещу тероризма, приет от Съвета на министрите в Букурещ.

Република България е сред държавите, за които заплахата от международен тероризъм има геостратегическо измерение, предизвикващо непрекъсната най-сериозна загриженост. Спецификата на кръстопътния район на Югоизточна Европа и особено незатихналите докрай огнища на напрежение и въоръжен конфликт в Западните Балкани са хранителна среда за рецидиви на международен тероризъм, организирана престъпност и незаконен трансграничен трафик.

В този контекст властите на Република България работят последователно, за да не се допусне територията на страната да бъде използвана от чуждестранни и международни терористични организации, както и да бъдат предотвратени опити за установяване на канали между организирани престъпни структури в страната и международни терористични групи и мрежи. Тези действия на национално равнище произтичат и от Единната стратегия за противодействие на престъпността, приета от правителството на Р България през 1998 г. В изпълнение на резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН беше спешно разработен и приет национален “План за разкриване и предотвратяване на терористична дейност на територията на Р България”.

По-конкретно, в изпълнение на съдържащите се в резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН разпоредби за предотвратяване и пресичане на терористични актове, правителството на Р България предприе следните мерки:



1 (а) Предотвратяване и пресичане на финансирането на терористични действия

Основната задача на всички компетентни български институции, както преди и особено след 11 септември 2001 г., е стремежът за осъществяване на активни мероприятия по предотвратяването и пресичането на достъпа до финансиране на терористичните групи и организации. Предприемат се конкретни мероприятия за предотвратяването на възможността от българска територия да се предоставят финансови средства, финансови активи или икономически ресурси, финансови или други свързани с това услуги, пряко или непряко, в полза на лица, които извършват или се опитват да извършат, подпомагат или участват в извършването на терористични актове; на структури, притежавани или контролирани, пряко или непряко, от такива лица и от лица и структури, действащи от името на такива лица или по техни насоки.

Освен преглед и осъвременяване на правната база, отнасяща се до борбата срещу тероризма, бяха предприети конкретни практически стъпки в тази насока, а именно:

- от компетентните органи са актуализирани конфиденциалните списъци на терористични организации, които могат да извършат такива действия на и от територията на Република България;



- с направените изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпирането на пари (приет през 1998 г.), в сила от началото на 2001 година, е разширен кръгът на лицата, задължени да идентифицират клиентите си и да докладват на Агенция “Бюро за финансово разузнаване” съмнителни операции и сделки, чрез включване в него на БНБ, митническата администрация, централния депозитар, спортните организации, пенсионните фондове, продавачите на автомобили по занятие и др.; определен е по-нисък праг за идентифициране на клиенти при обмяна на валута в брой. Прецизно е регламентиран извънсъдебният достъп на Агенция “Бюро за финансово разузнаване” до информация, представляваща банкова, служебна и търговска тайна и особено в случаите, когато са получени запитвания от чуждестранни финансово-разузнавателни звена. Стриктно са определени информационните потоци – по направление и съдържание, като изрично е създадено законово задължение за служителите на Агенция “Бюро за финансово разузнаване” да опазват сведенията, станали им известни по служба. Важно значение има предоставянето на Агенцията на самостоятелни контролни функции, включително контрол на място на задължените лица. Финансовото разузнаване е обособено в самостоятелна администрация – Агенция към министъра на финансите.

От Агенцията “Бюро за финансово разузнаване” при Министъра на финансите е изготвен план за работа, по който към настоящия момент са извършени и продължават да се извършват следните действия:

1. Съвместно с Управление ”Банков надзор” на Българска народна банка (БНБ) са организирани проверки в търговските банки за притежаване на сметки или извършени операции от или в полза на 502 физически и юридически лица, подозирани във финансиране на терористични организации или дейности, предоставени на българската страна от компетентните власти на САЩ /включително тези, които се съдържат в изпълнителните заповеди на Президента на САЩ/, с оглед незабавно идентифициране и блокиране на техните активи. Въпреки щателните проверки, към този момент такива сметки не са открити.

2. Съвместно с БНБ, органите на Министерство на вътрешните работи (МВР), Агенция “Митници” и други са организирани проверка на списъци, включващи 412 физически лица и организации, получени от съответните компетентни служби на страните от антитерористичната коалиция.

3. Осъществява се повторен анализ на информацията, получена на основата на действия, предприети съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари от Агенция “Бюро за финансово разузнаване”, която няма пряко отношение към закона, но би могло да се предполага, че е свързана с операции и лица от рискови по отношение на финансирането на терористичната дейност държави.

В държавната фирма “Български пощи”-ЕАД са направени необходимите проучвания за противодействие на заплахата и са координирани всички взаимодействия на национално ниво (Национална служба за сигурност, Дирекция оперативно-техническо издирване-МВР, Хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ), Гражданска защита) и международно ниво (МБ БПС и Централно Европейската група към Всемирен пощенски съюз /ВПС/). Утвърдени и разпространени са разпоредби за действие и отчет на събитията. Възприети са мерки и методики, разпространени по линията на ВПС и опита на американската пощенска администрация. Въведен е Бюлетин за събитията - за констатирани вложения. БП-ЕАД продължава да осъществява задълженията си съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари в синхрон с БФР/МФ. “Български пощи”-ЕАД е предприела също мерки за засилване физическия контрол на всички пощенски обекти; оценка на инвестициите за въвеждане на видео-контрол и контрол на достъпа в най-важните, международни експедиции; оптимизирана е част от технологията на взаимодействие с Митници, МВР и др.



(в) Предприети законодателни мерки за преследване и наказване на финансирането на терористични действия

Българското наказателно право предоставя съществени законови възможности за преследването и наказването на финансирането на терористичните актове. Във връзка с това особено значение имат институтите на Наказателния кодекс “приготовление” и “съучастие”. По-конкретно, Наказателният кодекс предвижда като съучастници да се наказват помагачите в извършване на умишлено престъпление (респективно терористичен акт), т.е. тези, които умишлено са улеснили извършването на престъпленията чрез съвети, разяснения, обещания да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин (чл.20 на Наказателния кодекс).

Освен това при повечето престъпления с терористичен характер, като диверсия, убийство и повечето общоопасни престъпления, е предвидено да се наказва и приготовлението, което включва “подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение” (чл.17 на Наказателния кодекс). Приготовлението (вкл. финансирането) към повечето общоопасни престъпления, които по същество представляват терористични актове, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години (чл. 356а на Наказателния кодекс).

Наказателният кодекс е определил престъпни състави и наказания за деянията, които съставляват терористични актове по съответните конвенции на ООН, и действащата наказателноправна уредба на тези престъпни актове в голяма степен е съобразена с международните стандарти. Състави на различни престъпления, които могат да се определят като терористични актове, се съдържат в особената част на Наказателния кодекс, а именно в Глава първа “Престъпления против Републиката”, Глава втора “Престъпления против личността” и Глава единадесета “Общоопасни престъпления”. Повечето от тези престъпления са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от Наказателния кодекс, т.е. се наказват с лишаване от свобода повече от пет години.

В изпълнение задълженията, произтичащи от подписаната и ратифицирана от Република България Конвенция за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления, през 1996 г. в Република България е приет първият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). През 1997 г., е прието изменение и допълнение в особената част на Наказателния кодекс, чрез което се криминализира изпирането на пари (чл.253 от НК). Съгласно приетия през 1998 г. нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, законодателят възприе концепцията за самоорганизиране на финансовата система в предотвратяването и разкриването на опитите за използването й за целите на изпирането на пари. Предвидено е институцията, оторизирана с основните функции, свързани с превенцията срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, да бъде създадена като част от самата финансова система и да бъде включена в състава на Министерството на финансите.

Българската държава предприема необходимите законодателни и практически мерки, които гарантират от една страна, че всяко лице, което участва във финансирането, планирането, подготовката или извършването на терористични актове или в подкрепата към терористични актове, отговаря пред органите на правосъдието, и от друга гарантират, че в допълнение към всички други мерки срещу тях, такива терористични актове се третират като тежки криминални престъпления от вътрешното законодателство и разпоредби и че наказанията надлежно отразяват тежестта на такива терористични актове.



(с) Предприети мерки по замразяване на сметки и активи в банки и финансови институции

За “замразяването” на финансови активи на лица, които извършват или се опитват да извършат терористични актове, или пък участват или подпомагат извършването на терористични актове; на структури, притежавани или контролирани пряко или непряко от такива лица и от лица и структури, действащи от името на такива лица и структури или по техни насоки, включително финансови средства, извлечени или създадени чрез собственост, притежавана или контролирани пряко или непряко от такива лица и свързани с тях лица и структури се прилага чл. 185 “Задължения за вземане мерки за предотвратяване на престъпления” от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който “прокурорът и следователят са длъжни да вземат необходимите мерки за предотвратяване на престъпление (включително терористичен акт), за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено, включително и временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши престъплението”.

В приетия през 1998 г. Закон за мерките срещу изпирането на пари се предвижда възможността министърът на финансите, по предложение на директора на “Бюрото за финансово разузнаване”, да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, за което се уведомява прокуратурата (чл. 12). Прокурорът може да наложи превантивна мярка или да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Съдът се произнася по искането в срок от 24 часа. Възникналата след терористичните удари на 11 септември 2001 г. нова ситуация налага преразглеждане на съществуващата законовата база. Предвижда се разработването на нова система от мерки, включващи изменения и допълнения в действащи превантивни закони като цитирания по-горе или създаването на нов закон /вж. 1. (е)/.

Конкретен пример за предприети мерки за замразяване на сметки и активи в банки и финансови институции е приетото на 27.03.2000 г. от Министерския съвет на България Постановление №39 за изпълнение на резолюция 1267 (1999) на Съвета за сигурност, в което се предвижда “замразяване” на финансовите ресурси, притежавани или контролирани от групировката “Талибан”.

На 12.12.2001 г. е прието специално Постановление на Министерския съвет, отнасящо се до прилагането на резолюция 1373 (2001), с което се замразяват по съответния ред финансовите средства и другите финансови активи или икономически ресурси на физически и юридически лица, които извършват, опитват се да извършат или подпомагат извършването на терористични действия. С Постановлението се замразяват и финансовите средства на трети лица, които са получени или произхождат от имущество, притежавано или контролирано пряко или непряко от физически и юридически лица, които извършват, опитват се да извършат или подпомагат извършването на терористични действия.3[3]

(d) Предприети мерки за пресичане на финансирането на терористични действия

От страна на Агенцията “Бюро за финансово разузнаване” при Министъра на финансите са предприети и други мерки, освен изброените в подточка (а), за пресичане на финансирането на лица или организации, които извършват или се опитват да извършат терористични действия:

1. Подготовка на разширяването на обхвата на системата за докладване на операции и сделки, свързани със съмнение за изпиране на пари чрез включване в нея на финансовите средства, за които се предполага че са свързани или ще бъдат използвани за тероризъм. Това се постига чрез допълване на системата от критерии, задължаващи финансовите институции и финансовите посредници да докладват за съмнителни операции и сделки, като се обърне особено внимание на:

· пълната и изчерпателна информация за идентифицирането на лица, операции и сделки, особено на тези от и към държави и територии, в които не действат ефективни системи за противодействие на изпирането на пари и финансирането на терористична дейност;

· мониторинга на финансовите средства, депозирани “кеш” в банките, включително и при представени митнически декларации за законно пренасяне през българската граница;

· незабавното докладване на операции и сделки на юридически и физически лица, за които съществуват данни, че са свързани пряко или контролирани от структури, въвлечени във финансирането на терористични дейности.

2. Разработва се система от критерии за идентифициране и докладване на финансовите операции на организации с идеална цел, целящи отклоняване на легитимни средства за финансиране на терористична дейност.

3. Разработват се и се прилагат мерки за идентифициране на нелегитимни системи за алтернативно разплащане.

4. В текущ порядък се въвеждат списъци на физически и юридически лица, получавани от Агенция “Бюро за финансово разузнаване” по линията на международния обмен на финансово-разузнавателна информация, с оглед задължително за докладване от банките на техните операции и сделки.

(е) Планирани законодателни мерки

На 10 декември 2001 г. Министерският съвет прие Решение № 804 за ратифициране на Конвенцията за борба с финансирането на тероризма, приета на 9. 12. 1999 г. Предстои Народното събрание на Р България да ратифицира конвенцията. С оглед на ефективното й прилагане след нейното ратифициране се предвижда изменение на Наказателния кодекс и на други вътрешноправни нормативни актове, както и приемането на нови такива, за привеждане на законодателството на Република България в съответствие в съответствие с разпоредбите на членове 4, 5, 8 и 18 от Конвенцията. Тези промени са предстоящи в българското законодателство, ще се отразят последните препоръки от съвещанието на FATF, проведено на 31.10.2001 г. и в скоро време Република България ще се присъедини към нея.

В предстоящите изменения и допълнения на Наказателния кодекс е предвиден специален текст за тероризма, с който се цели криминализиране на събирането или предоставянето, по какъвто и да е начин, на средства с цел осъществяване на терористичен акт или със знанието, че те ще бъдат използвани с такава цел, и предвиждане на отнемане средствата-предмет на това деяние. Подготвят се и изменения и допълнения на Наказателния кодекс, с които се въвежда наказване на приготовлението и към следните престъпления, които могат да съставляват терористични актове: чл.142 и 142а (отвличане и противозаконно лишаване от свобода); чл. 337 (незаконно производство, търговия, пренасяне, внасяне или изнасяне на взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси); чл.356е и 356з, ал.2 (някои престъпления при използване на атомната енергия за мирни цели).

Подготвен е проект на специален наказателен състав за тероризъм и финансиране на тероризма, предвиждащ и отнемане на средствата за финансиране на терористични актове (проект на нов чл.108а на Наказателния кодекс), както и предложения за наказване на приготовлението към някои престъпления, които могат да съставляват терористични актове (отвличане и противозаконно лишаване от свобода; незаконно производство, търговия, пренасяне, внасяне или изнасяне на взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси; и някои престъпления при използване на атомната енергия за мирни цели), който след задължителните процедури на внасяне и обсъждане, ще бъде приет от Народно събрание.

Предстои, също така, изготвяне и приемане на специален закон (“Закон за борба с тероризма”), с който се въвежда механизъм за замразяване на финансови активи, принадлежащи на лица, които финансират терористични актове (и други тежки престъпления), както и отнемане (конфискация) на собственост, която е придобита, използвана, предназначена или предоставена за финансиране на тероризъм, терористични актове или терористични организации.

Министерството на финансите подготвя предложение за законодателни промени, чрез които да бъде създадена нормативна рамка на механизъм за наблюдение на финансовите потоци с оглед предотвратяване използването на финансовата система на Република България за финансиране на терористични актове. Този проект ще обхване изменения и допълнения в действащи превантивни закони като Закона за мерките срещу изпирането на пари или създаването на нов закон. Системата за наблюдение ще включва идентифициране на субекти, свързани с подозрение за финансиране на терористична дейност, събиране на допълнителна информация, анализирането й и предаването й на правоохранителните органи.

Клаузи относно осъществяване на сътрудничество в борбата срещу финансирането на тероризма се съдържат в редица двустранни и многостранни международни споразумения, по които Р България е страна.4[4]

2 (a) Действащи законодателни и други мерки за възпрепятстване набирането на членове на терористични групи и снабдяването на терористите с оръжие

Във връзка с прякото организиране, подготовка, снабдяване и въоръжаване на тероризма, българското законодателство категорично определя като престъпление предоставянето на каквито и да било форми на подпомагане, активно или пасивно, на структури или лица, замесени в терористични актове, набирането на членове за терористични групи и доставките на оръжия за терористи.5[5]

Набирането на членове на терористични групи и доставките на оръжие за терористи се наказват като приготовление към съответния терористичен акт или помагачество за неговото извършване. Освен това, незаконните доставки на оръжие могат да се наказват като общоопасни престъпления (чл. 337 и 339 на Наказателния кодекс) или квалифицирана контрабанда (чл.242).

Освен това, в приетото на 29.11.2001 г. специално Постановление на Министерския съвет, отнасящо се до прилагането на резолюция 1373 (2001), изрично се забранява набирането по какъвто и да е начин на членове на терористични групи от български физически или юридически лица или на територията на Република България, както и продажбата, снабдяването или трансферът от български физически или юридически лица или на територията на България на всички видове въоръжение и свързаното с него оборудване от всякакъв вид на физически или юридически лица, които участват в подготовка или извършване на терористични актове.

Към кабинета на министър-председателя работи Съвет по сигурността. Функциите на Съвета по сигурността са определени в Концепцията за национална сигурност (ДВ бр. 46/1998 г.) и нормативно са закрепени с Постановление на Министерския съвет № 216 от 29.09.1998 г.. Членове на съвета са министрите на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи, заместник-министрите на външните работи и отбраната, главния секретар на МВР и Директорите на Националната разузнавателна служба и НСС. Съветът по сигурността обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност; дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност; планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите; координира плановете на специалните органи за добиване на информация; дава становище по разпределение на ресурсите; предлага решения в условия на криза. Съветът по сигурността е и основната институция, определяща държавната политика в областта на борбата с тероризма.

По отношение борбата с тероризма съществува междуведомствен механизъм за събиране, обработване и разпространение на информация за приготовление или извършване на терористични действия. Информацията за тази дейност постъпва от разузнавателните служби, национална служба “Сигурност” при МВР и Министерство на икономиката, което издава лицензи за търговска дейност и за извършване на търговски сделки с оръжие.

Борбата с тероризма е една от основните функции на Национална служба за борба с организираната престъпност при МВР, в чиято дирекция от 1991 г. е обособено и функционира направление с две специализирани звена - за борба с вътрешния и международен тероризъм. Задачите и дейностите на тази единица са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за МВР и в съответствие с реда за осъществяване на международното полицейско сътрудничество в МВР, служителите на направление “Контратероризъм” осъществяват пряк информационен обмен и оперативно взаимодействие със съответните правоохранителни служби на други държави. В рамките на изпълнявания План за институционално изграждане на НСБОП, направлението за борба с тероризма ще бъде обособено като информационен и координационен център на правоохранителните служби.

Предварителното процесуално разследване на актове на тероризъм са извършва от следователите на Специализираната следствена служба и 28 Окръжни следствени служби, които са в състава на съдебната власт.

Специализираната следствена служба разследва терористичните актове, извършени в чужбина, актовете на политически мотивиран тероризъм, а така също случаите на отвличане и противозаконно лишаване от свобода на лица, ползващи се с международна защита, вземане на заложници, чието освобождаване се поставя в зависимост от изпълнение на определени, условия, извършване на наказуеми деяния срещу сигурността на полетите в гражданската авиация, предвидени в съответните конвенции. Тази служба изпълнява чуждестранни поръчки за правна помощ, отнасящи се до процесуално разследване на актове на тероризъм. В състава й има специализирани следователи, разследващи терористични деяния.

Компетентните български институции, ангажирани пряко с борбата срещу престъпността и с цел активно противопоставяне на тероризма във връзка с Резолюция 1373 разработиха и изпълняват “План за разкриване и предотвратяване на терористична дейност на територията на Р България”. За изпълнение му, освен досегашните, са предприети и допълнителни мерки в следните основни насоки:

1. Създаване на строг режим и контрол върху общоопасните средства чрез разширяване на изискванията към лицата, кандидатстващи и притежаващи огнестрелно оръжие и боравещи с взривни вещества и други общоопасни средства и повишаване контрола върху тях.

2. Активно противодействие на престъпленията, свързани с използване на взривни вещества чрез оперативни мероприятия.

3. Провеждане на комплексни охранителни обследвания на обекти, в които се съхраняват взривни вещества, силно действащи отрови, радиоактивни и други общоопасни средства.

Контролира се стриктното спазване на законовите норми по отношение снабдяване на корабите, плаващи под българско знаме, като се прилагат Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/ и Указа за търговско корабоплаване /УТК/. Процедурата за назначаване на чужди граждани за работа на български кораб предвижда разрешение от министъра на транспорта и съобщенията. При издаване потвърждение на свидетелството за правоспособност на чуждия гражданин се извършва запитване до администрацията, издала документа за неговата автентичност;

С Наредба № 7/2001г. на Министерството на транспорта и съобщенията се уреждат условията и реда за посещение, маневриране на кораби и други плавателни средства в пристанищата и рейдовете на Република България и свързания с това режим на товарене и разтоварване. Контрол по спазване на изискванията на




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница