Действащия гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото

Обяснения на страните

Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Обяснения на страната

Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.

(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.

Според О.С. твърденията са доказателствени средства, защото попадат под понятието „обяснения на свидетели”, а те са доказателствено средство.

ЧАСТНО – твърдения.

Твърденията трябва да бъдат доказани, чрез други доказателствени средства, защото доказателствената им стойност е доста ниска a priori. Признанията – 175 - > нямат доказателствена сила, но имат висока доказателствена стойност.

Обяснения на страните

Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.

(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.
Искане на насрещната страна: „Моля да призовете насрещната страна и да я разпитате по чл. 176.” И трябва конкретно да се посочат фактите, които искаме да бъдат установени чрез този разпит и въпросите, които ще бъдат зададена на страната в съдебното заседание – 176 (2). Призовката за разпит е по-различна от обикновената. В нея ще пише: „Ако страната не се яви, съдът има право да приеме, фактите, които са в неин ущърб за установени”. Съдът може да направи този доказателствен извод и когато страната е дала неясни и уклончиви отговори. Но за да направи този извод – съдът трябва да е убеден, че тези уклончиви и неясни отговори се дават с цел определени обстоятелства да бъдат прикрити и прочие, а не защото страната просто не е в състояние да се изразява ясно. В 177 е посочено кои могат да бъдат разпитвани в качеството „страна”.
Приложно поле

Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения:

1. физическите лица;

2. законните представители на юридическите лица;

3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;

4. съдружниците в събирателно дружество;

5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.

(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.

Също – 166 (1) т. 1 и 2. Отказ от свидетелстване

Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:

1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;

2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство.

Вече не може да се откаже отговор на въпрос, защото съобщения факт е държавна или служебна тайна – заседанието ще бъде при закрити врати.

• 
  чл. 164 ГПК – възпроизвежда 133 от действащия ГПК.
  

Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:

1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;

2. опровергаване съдържанието на официален документ;

3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;

5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;

6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

Според проф. Сталев по отношение на ограниченията на свидетелските показания – те не са ограничение (бариера) пред разкриването на истината, а са гаранция за това. Причината е балканската култура. Изключенията се прилагат стриктно, а не разширено.

Забранено е опровергаване съдържанието на официален документ!!! Под това професор Сталев разбира доказване на симулация. Според Стамболиев означава да се твърди, че това, което е в документа не отговаря на истината. Нотариусът е възприел сделката, а това, че е налице прикрита сделка той не е възприел.

164 (1) 5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;

6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
164 (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
Съгласието на насрещната страна. Съгласието трябва да е информирано и изрично. В устна форма (пред съда – в съдебно заседание). Всичко забрани отпадат в хипотезата на 165. Условията по 165 трябва да са налице кумулативно. Документът е унищожен, когато физически не съществува или текста върху него не може да бъде възпроизведен. Документът е изгубен тогава, когато страната не знае къде се намира. Почти недоказуемо е това, че страната няма вина.

Страната се домогва да докаже, че изразеното от нея съгласие в някои документи е привидно. Такива свидетели ще бъдат допуснати, ако страната разполага с contra – letter. Т.е. трябва да има вероятност, която този документ предполага, за симулация. Ако документа доказва симулацията по безспорен начин – свидетелят няма да бъде допуснат.

Свидетелските показания ще бъдат допуснати и когато сделката е била насочена спрямо трето лице и без обратно писмо.
23.10.2007

проф. Огнян Стамболиев

Динамичен ФС.

Статичните ФС са присъщи на материалното право – трябва да се осъществят n брой елементи, за да се осъществи правната норма (пр. N) и да породи действие.
Динамичен ФС – осъществеването и развитието му до крайния момент е правно нормирано и правно гарантирано. Когато бъде задействан → ще бъде осъществен. В ГП-с държавата (Д) не се интересува дали един статичен ФС (напр. сделка) ще бъде сключен или не. Трябва просто да бъдат осъществени съответния брой елементи – напр. граждански брак, правна сделка, etc – въпрос на автономия на волята. Държавата е заинтересована да се осъществи динамичния ФС – така напр. Тя да изпълни конституционното си задължени, според което лицата имат право на защита.

Многоличен ФС - в този динамичен ФС участват множество лица и във всички случаи повече о 2! Развива се благодарение на процесуални действия на участниците в производството. Събитията, ако имат значение за ГП, то то е индиректно.

229 (1) ГПК Съдът спира производството:

В този случай събитието е от значение. Съществува обаче хипотеза, в която страната е починала, но съдът не знае за това (няма информация). В този случай производството продължава и може да завърши със СР.

В друга хипотеза, в която е налице погрешна информация за смърт. Ще последва определение (О) за спиране (неправилно). Събитията се вземат предвид, но нямат пряко значение за ГП-с като динамичен ФС.

Всяко процесуално действие се явява реализация на процесуално право или процесуално задължение. Всяко следващопроцесуално право или задължение правопогасява предходното и правопоражда следващото процесуално право. Верижен ФС. Извършените процесуални действия имат вътрешна процесуална релевантност, без да имат външна процесуална релевантност. Ако производството бъде прекратено – то всички процесуални действия дотогава се заличават с обратна сила! Това е така, защото процесуалната релевантност е само вътрешна. Практическото значение е свързано с давността. Исковата молба спира давността.

Всички пеоцесуални действия релевират СР, но когато то се постановяви СР може да бъде обжалвано и чрез това обжалване се обжалват и порочните определения. Не всички определения подлежат на обжалване.

Минимален ФС на ГП-с – обхваща необходимите процесуални действия, които трябва да се осъществят, за да се стигне до крайният акт.

Максимален ФС на ГП-с – обхваща максимално възможните процесуални действия, които могат да бъдат осъществени преди да се постанови крайния акт. Стремежът е към минимален ФС, но по редица причини той е често невъзможен. Разликата е огромна.
За пръв път в новия ГПК е уредено т.нар неприсъстено решение. Може да е пример за минимален ФС на ГП-с.

- > Подаване на искова молба.

- > Разбореждане (Р) на първоинстанционния съд да бъде връчен препис от молбата и приложенията към нея на ответника и съобщение, че трябва да вземе становище в едномесечен срок;

- > Разпореждане на съда за първо съдебно заседание и да бъдат призовани страните;

- > Ответникът не се явява, при положение, че е редовно призован;

- > Ищецът казва: «Моля да постановите неприсъствено СР»;

- > Такова бива постановено и ответникът отново не реагира в едномесечен срок;

- > Процесът приключва.

1. 
   Първоинсанционно СР
   
2. 
   Въззъвно СР
   
3. 
   Касационно СР, с което връща делото на въззъвна инстанция
   
4. 
   Въззъвно решение
   
5. 
   Касационно решение (вече не може да връща).
   

Максималния ФС може да е много по – сложен.

• 
  многоличен ФС;
  
• 
  двустранно производство – участват две срещупоставени страни;
  
• 
  контрадикторно (спорно) производство - по изключение има производства, които нито са спорни, нито защитни (вероятно негово благородие има предвид двустранни). По традиция са уредени в ГПК – охранителните производства. ТОва са молбите за съдействие, които има предвид чл. 2 ГПК
  

Гражданския процес като правоотношение

В съвременна Европа и България не се смята, че процеса е частна работа на страните. Всяка социално ориентирана държава не е безразлична към това какво СР ще бъде постановено. Трябва да се постановяват правилни решения (умишлено не казва “справедливи”), основани на закона.

Вече не е дискусионно, че в ГП-с съществуват правоотношения.
Модели:

1. 
   Процесуални отношения между страните;
   
2. 
   Освен 1) съществуват и правоотношения със съда;
   
3. 
   Безспорно господстващ в България модел – между страните по делото не съществуват процесуални правоотношения. Има правоотношения между съда и страните.
   

Във всеки ГП – с има като минимум 2 П.О.

ОТВЕТНИК < - > СЪД

Процесуалните правоотношения са системни П.О. Това означава системно – организирани. Хаотични П.О. “разбира се” има, но те не са граждански процесуални отношения. Това го няма в учебника!

Системно организирани П.О, защото всеки ГП-с има една цел – да възстанови нормалното развитие на материалното гражданско правоотношение – за да стане това трябва да се стигне до крайния акт. Преди него обаче процесуалните отношения са системно организирани – верижен ФС – за да се стигне до крайния акт.
­Основни и допълнителни процесуални правоотношения.
ГП-с е немислим без основните. Допълнителние може да не съществуват, да не възникнат и ГП ще мине и без тях. Свидетелите също встъпват в процесуални отношения със съда. (според Стамболиев свидетел е онова лице, което е конституирано от съда като такъв!). Допълнителнителните П.О. са напр. със свидетел, с вещо лице (оттук нататък зловещото лице ще се обозначава “ВЛ”), с процесуален представител. В ГП-с освен основните страни могат да участват и подпомагащи, следователно и в този случай възникват допълнителни правоотношения.

Процесуалните правоотношения имат динамичен характер. Намират се в състояние на постоянна промяна. Това е свързано както с динамичния ФС, така и с динамичната промяна на на правото на правосъдие – то се развива в хода на производството, стига до своя апогей и се превръща в право на СР.

Процесуалните П.О. са предопределени от някои принципи:

• 
  служебно начало;
  
• 
  диспозитивно начало (по-малко, но има влияние);
  

Процесуални П&З на страните.

Участници в производството. Когато разглеждаме ГП-с като система от П.О. в тази система има S. В ГП-с, когато говорим за участниците, говорим за някой, който участва в самото производство.

S в ГП-с няма!

S има в процесуалните П.О.

В НПК разграничението на S и участници е неправилно. (У!)

4.Гражданско процесуално право

1. 
   Учебната дисциплина;
   
2. 
   Научната дисциплина;
   
3. 
   Част от действащото обективно право;
   

Като клон от обективното право ГПП представлява система от правни норми, които се намират в различни източници.

1. 
   КРБ
   
2. 
   Конвенции
   
3. 
   Европейски регламенти
   
4. 
   Решения на КС
   
5. 
   ГПК
   
6. 
   ЗМТА
   
7. 
   ТР на ВКС
   

В много материални закони има процесуални правни норми – напр. ЗЗД, ТЗ, СК и т.н.

Самият ГПК също съдържа материални норми. Всяка норма, независимо къде се намира трябва внимателно да се анализира, за да знаем ясно дали е материална и процесуална. Различно е положението, когато ВКС отмени решение заради СПН (съществено процесуално нарушение, колеги!) на процесуален закон и отмени СР заради нарушение на материална норма – процедурата е различна. Критерият е предмет и метод на регулиране на нормата.

NB! Всяка презумпция е процесуална норма.

Процесуалната норма е мащаб на поведението на съда. Как и какво съдът трябва да направи! От гледна точка на съда материалната норма е мащаб на чуждо поведение.

30.10.2007

ас. Силвия Спасова
11.Подведомственост и подсъдност

1. 
   Подведомственост
   

От гледна точа на въпроса – делата, които органът е утвърден да разрешава – подчинеността на кокретния спор на власста на даден орган. Т.е. правото и задължението да се издаде съответния акт.

1. 
   Папката с документи, подредени по определен начин.
   
2. 
   Производство, разглеждане и разрешаване на спорове (правни!);
   
3. 
   Въпросът, с който съдът може да се занимае, вече сезиран;
   
4. 
   14 (1) – посочва всички граждански дела.
   

Гражданско дело – искането да се разреши спор за материалното ГПО в широк смисъл. ГПО са всички тези правоотношения регулиращи първични общствени отношения чрез метода на равнопоставеност на субектите – т.е. методът на правно регулиране предопределя възможността да бъде определено делото като гражданско.

1. 
   Преценяване на компетентния орган.
   
2. 
   Правораздавателния ред, по който ще се разгледа делото.
   

С обща власт да установява факти, както и да създават, изменят и прекратяват П.О-я, съдилищата не разполагат. Тези искове са допустими в предвидените от закона случаи.

Подведомствеността на българските съдилища не обхваща тези граждански дела, за които съобразно правилата на международната компетентност са компетентни други съдилища.
14 (2) ГПК – спорове за подведомственост. Съдът сам решава дали разглежданото дело ми е подведомствено. Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Ако откажат – ищецът има право да повдигне спор за подведомственост пред ВКС. Актът на ВКС е задължителен за органа, на който спорът е изпратен за разрешаване.
Правно значение на подведомствеността – два аспекта:

1. 
   Подведомствеността сочи кой е компетентния орган и може ли със СПН той да разреши конкретния спор. Със СПН компетентния орган може даразгледа само гражданско правоотношение, което е предмет на гражданското дело (What the…?!!) То може да е свързано с други обуславящо или преюдициални отношения. Те могат да са обект на друга категория дела – например административи. Всеки орган, който разглежда гражданско дело може да извърши преценка на този преюдициален въпрос, който не е гражданско дело. (Е,...досетихме се...) Това е инцидентен контрол на съда по гражданското дело, върху обуславящи правоотношения, които не са граждански.
   

17 (2) – съдът се произнася инцидентно по валидността на АА, без значение дали подлежи на съдебен контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно по законосъобразността на АА, само ако той се противопостави на страна, която не е участвала в производството по издаване на акта. В останалите случаи контролът върху АА е недопустим.

Без власт да вземе становище по преюдициални въпроси, които са от компетентността на други органи, съдът няма да може да разреши спорът, за който е сезиран.

2. 
   Подведомствеността е процесуална предпоставка за образуване и развитие на производството.
   

Процесуалните предпоставки са условия, от които зависи образуването и развитието на делото. Подведомствеността е положителна процесуална предпоставка, защото трябва да е налице и абсолютна т.к. за нейното наличие съдър следи служебно и то при всяко положение на делото.

2. 
   Подсъдност - наличността на конкретен съд, който да разгледа и да реши със СПН определен граждански правен спор. Означава и подчинеността на конкретния спор на правораздавателната компеетентност на конкретния съд. Чрез подсъдността се отговаря на въпроса кой от множеството функциониращи съдилища е компетентен по конкретното дело. Подсъдността е производна от подведомствеността, т.к. за да е подсъдно делото на определен съд, то трябва да е подведомствено на съдебната система.
   

Подсъдността бива два вида:

1. 
   Според основанието , от което произтича компетентността на конкретния съд:
   

• 
  Законова – правораздавателната власт на съда произтича пряко от закона.
  
• 
  Договорна - правораздавателната власт на съда произтича от договор между страните.
  

Разпределя всички граждански дела между различните по степен съдилища при първоинстанционното им разглеждане.

103 - 104 ГПК:

Основна подсъдност

Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

Подсъдност на окръжен съд

Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

2. исковете по търговски спорове;

3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;

4. исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;

5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;

6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

Разпределението на делата зависи от предмета на конкретното дело – принципа е в 103 ГПК.

Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

• 
  т. 1 – гражданско състояние (без бракоразвдни);
  
• 
  т. 2 - + чл. 365 ГПК
  

Приложима уредба

Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:

1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства;

2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка или договор за концесия;

3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;

4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;

5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

• 
  т. 3 – собственост и други вещни права върху имоти над
  

68 ГПК - Паричната стойност на оцененото в пари спорно право – съобразно 69 ГПК

Цена на иска

Чл. 68. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.

Размер на цената на иска

Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:

1. по искове за парични вземания - търсената сума;

2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право;

3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по т. 2;

4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2;

5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година;

6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;

7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.

(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.

Съгласно 69 (2) цена на иска имат само искове относно имуществени права. (Това как го извадихме като извод от 69 (2) не стана ясно!?)

Цената на иска представлява цената на собственически или други вещни права, които имат данъчна оценка, а ако няма такава – взема се пазарната цена на вещното право.

• 
  т.4 – по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.
  

• 
  т. 5 – вписвания т.к. самите вписвания се извършват от ОС
  
• 
  т. 6 – искове, които според други закони са подсъдни на ОС – чрез препращаща норма.
  

Присъединяване на исковете за издръжка

Чл. 332. (1) С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка по тези дела не може да се присъжда.

(2) С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.

Разпределя правосъдните функции по едно и също гражданско дело между различните по степен съдилища. Посочва се кой е компетентния въззивен и касационен съд.

ОС е въззивна инстанция по дела родово подсъдни на РС.

АС е въззивна инстанция по дела, по които ОС е бил първа инстанция.

ВКС – казационна инстанция по делата, по които въззивна са били ОС или АС.

Местна подсъдност

Определя на кой съд измежду еднаквите по степен съдилища е подсъдно дадено гражданско дело – т.е. разпределя делата по хоризонтала. Разпределението е според връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Териториалните връзки на делата са доста. Условно ги делим в две групи:

1. 
   Обща – тя е преинцип, а другите са по изключение – 105, 106 и 108 ГПК:
   

• 
  Срещу малолетни и напълно запретени – 106;
  
• 
  Срещу ЮЛ – 108 – вж. ои 20 ТЗ