Дека ни е кусуро? Яна Шопкината, 1994г

• 
  Айде, стаяй, оправна си вече.
  

• 
  Айде, носи си го дома сега.
  

• 
  Не може ли да свала белата кърпа от главата си, та да го увиеш у нея.
  

• 
  Сакън, тизе не си мома, та да одиш гологлава, а си жена. Ако одиш без кърпа, Господ ша те стрея с пръсти от небето у главата.
  

• 
  Оти се врашташ ма, па се утурачи къде футата ми и рече:
  
• 
  Да не си родила? Леле боже, за резил станахме у селото, да се укучиш на нивата, не може ли да си дойдеш дома?
  
• 
  Е па – рекох – како Куло, тизе си родила седем-осем, а мене е първо, се те питах да ми кажеш какво ша е, а тизе речеш: оно, като дойде само, ша си каже.
  

• 
  Айде легай тука, оти си мърсна.
  

• 
  Имаш ли вехта риза, да я скина за пелени?
  

Она рече: Тизе лежи, язе ша ида до стрина Тодора, да вида, ако има она да даде. Стрина Тодора беше много арна жена, донесе две кошули, та ги скина, па окапа детето, та го пови и го тури до мене. Оно ти казвам, Гено, кошулите кълчишни, рабове по них дебели като пърсто ми, ама като му стана добре, та сме заспали, та до здрач се не сабудихме. Чух, че се тропа паралията, че са седнали да вечерат. Влезна човеко ми, Витко. Кака Кула му рече: Айде, честит ти син, ама ти дека намери тоя лежяк невеста. Суртук у това работно време цал ден да лежи!

Кога бехме деца ни е разправал уйкьо Грую колика яка жена е била тетка Трена и джумбушлийка. Вика:

• 
  Деца, събор и пазар ни не заминуваше. Кога пойдех на пазар и седна отпред у колата, само въртех глава натака, наонака, да вида види ли народо какво чудо воза у колата. А другите каруци седнале отзад по две шопкини и место има между них. А моя Трена сама и й тесно, и се траси като тесто. Оно студ, язе съм се наметнал с япанджак, а она като засукала бели ръкаве до лахтите и образо й червен като божур. Па като отидех на пазаро сваям що карам: праз, чубрица, чужки, ропон, гулия, а она седи отзад и чека да окна два-трима души, та да я разглавиме и извадиме от колата. Па като пойде низ народо, ако ще на оня край на пазаро да е, язе я вида, оти е най-голема като магаре у овци. Па я и чуя, оти докъде мине покрай сергиите, се събори по нещо, та окат продавачите по нея, а она връз них. Па като й рече некой „бунище такова“, а она рече: Ако съм бунище, Груйо да ме е закарал на нивата, а не на пазаро. Каскандисвате му, че сам яка, сваки сака да има таквая яка жена, ама нема. Деца, па обичахме да одиме на събор у Враждебна, на ден Кръстовден, па като наварили ония враждебчани бел фасул с люти чушлета, праз лук, ядеме, пиеме. Она изкуса една копаня фасул чорба с люти чушки и самун леп. Па като излезнеме на хорото, като заиграше тетка ви Трена со ония небръснати свински опинки, па като затупа у месту да играе, та се дигне облак прах и всеки се варди, бега да го не настапи, оти ша му потроши сичките кокале на нодзете, та сабаале да го не карат на пети километър при дедо Стойно правачо, дека оправяше строшени кокале, та да го оправя. Яно, о-о... тизе растеш лапушата като нея, ега и ти толика станеш, та маж да ти се радва, а народ да ти се чуди.
  
• 
  Уйкьо Грую – рекох му – па никога не каза лошо за нея, она кусур немаше ли? А он вика:
  
• 
  Яно, кусуро й беше тоя, че беше много яка, смеех ли да кажа нещо лошо. Рака имаше като лопата, ако ме удари по главата, ша ме вкара като фишек у земята. От нея беше по-яка само мечката у гората.
  

ГЕГАТА

• 
  Сакам да ти разкажа, кога бех млада невеста, какво ме оправи човеко ми Донко. Оженихме се млади па ката година, през година – дете. Навървиа се пет-шест, дом голем, работа много и язе занефелах. Като ме загризе под гръдите, като че ме змия пие. Рекох, чекай и язе да ида при Сеславскио поп, коя жена е отишла при него се се е оправила.
  

Като взе да ражда тетка Вела, ката година, през година, се женски: напълни се домата на нана Стоян се с момиячетия. Те ти го и изтрашоко, и оно мома. Закачи баба Гена котле с вода на огнището да се грее, да го купе, а Стоян като вълк налете у къщи и попита: Мамо, какво е детето? Е, сине, па е женско, ша го кръстиме на твоето име, па на година ега е мажко.

А он като грабна котлето с водата, та го изхвърли на дворо.

Баба Гена отиде та си го взе и па сипна вода и го закачи на веригата. А Стоян и повтори, и потрети да хвърла котлето. Най-после като посегна пак да го откачи, баба Гена го грабна от ръцете му и като плисна връз него водата, цалио го окапа, па му рече: Да си го направил мажко.

Минаа се години, Стоянка порасна, работи, пее, а баща й рече: За нея зет ша приведеме, она е най-арна от децата.

• 
  Ние изостарехме – вика баба Гена – а она току дума: Бабо, зелник ли да е или баница. Мале, тате, тиквеник или тукманик? От арно по-арно ни гледа, готви.
  

Тая оная, зажени се и наш Велин. Момата, дека го надумаа да я земе, имаше малко кусур у оротата. Свекървата, баба Линда, сбра дечурлига, зълви и девере, па рече:

• 
  Деца, като доведеме Петра, момата е малко кусурлия у оротата, сакън некое да се не изсмее, да я докундише.
  

• 
  Мае, опави ми къпата отзад.
  

• 
  Опавна ти е къпата, щето проклета, отдека те намери улавио ми син, та тизе снаа да ми станеш.
  

ТРИФОН ЗАРЕЗАН

Кътина не е ни мало, ни големо село, ама у целото Софийско поле само у него лозе има. Баш на деньо Трифон Зарезан, Геле навре баклицата с вино на ръката и изока: Пено, жено, язе отаждам у лозето на Зарезано. Тизе тури на магарето сено, напой го вода, па и тизе се качи горе у лозето при народо. Пена като окна връз него: Зарезан ли? Пияници проклети, сберете се, отрежете три прачки, па като влезнете у кръчмата на Трайчо Световнио, за три дена си работата зарежете. Пуста пукница ви не стига, по 300 лева поарчите. Геле се засмея, па рече: А тизе, мари жено Пено, знаеш ли що работи на бабинио ден. Нали ти граби свърдело. Тая невеста ти даде крондиро с греяна блага ракия, тизе шмъркнеш, оная ти даде, ти шмъркнеш, та се напи и се поболи, та три дена си души колената у кревато. А ние какво? Язе, Петко, Боре се сбереме, та се повеселиме. Па и право да ти кажа, ако не беше това лозе, тизе още да си си мома. Пойдеш с кошница за грозде и викам: Айде, Геле, и твоето е до нашето лозе. Оно зоро ти беше да ти скършим око и оно като ти се разтупа под гърдите и сърцето ти залупа като тепавица. Язе през сукман го видех, като да е яребица да изфръкне, та ти казвам: Пено, те това лозе ни ожени, тизе да патиш с мене, а язе црън да църнея от тебе.
ШКОДРО

Тоя тука, оня там, а дедо Анто Оров – Шкодро от Ботунец намери пасища за овците чак между Бояна и Драгалевци. Доведе и момето Люба да му покарва овцете като дои стадото. Ама пуста лакомия сипне вода у млекото, канче, две, три, ама се му малее, та още долее. Занесе млекото да го предаде на прекупвачо, а он пущи млекомеро и он изскокне та изплива над млекото. Па като окна прекупвачо връз Шкодро:

• 
  Ей, шопе, оно се сипва с мера, а тизе без мера. Докторе, състави му акт за глоба. Кажи име, презиме и село!
  

А Люба изока: Абе, татко, тизе си си забравил името, нали си Анто Оров от Ботунец?

А он си свали капата, удари с нея Люба по главата, па рече: Не слушайте го, оно е дете, не знае що ороти.
ОНО ПАК СИ Е МЛЕКО

Дойде Геле от Горни Богров у мандрата на Панчо Евреино, да предаде гюм с млеко. По него търчи Раде, малио му син и вика: Нане Панчо, млекото мама го избута, та изкара от него масло колко гулия големо, ама па си е млеко, па се белее.

А Геле обърна кобилицата що донесе млекото с нея, грууна детето по гръбо и изока: Магаре проклето.
ГАРГА

Яна рече:

• 
  Леле зададат се празници, саборе, па като се сберат ония щърби невеси, па като се наоблечат със сукмане с тантели, с опинци и шарени чорапци и китки на главите, па като запеят и заиграт, нали организаторите са им казали: Стегайте се, ша участвате в концерти. Та и мене ми рекат: Гледай нещо по-весело да кажеш. Арно, ама като дойде дено, пойдеме да се качваме на сцената, всеки те опиня, дърпа и ти думат:
  
• 
  По-кратко, по-кратко, една-две до три минути.
  

Некога, тетко Яно, се хванем с некой доктор. Он като извади термометъро, та го тури дека требва, та ми дигне температурата над 40 градуса, после слушалката ту отпред, ту отзад, та ми разтупа сърцето над 100 удара в митутата, напише болничнио лист и ми рече: Заран ша дойдеш у кабинето да ти удара печато.

Случвало ми се е да попадна и на некой пенсионер. Он човеко сбрал три-четири пенсии, сака да го върнеме назад. Оти ния – мацетата, връщаме 50 годин назад.

• 
  Е па, рекох – тетка, като има таквия шашави маже, вреди ме и мене да вида лукс.
  
• 
  Не може, тетко, тизе си много дебела, они ни дират да сме танки у кръсто. Тизе само като туриш коланчето може да ти се види къде ти е половината – отгоре додолу си равна като бидон за туршия.
  
• 
  Зорнице – рекох й – гледам по градо, че момячетия се облачат с кошули на бабите си и язе ша облеча една широка, отдека ша ме види, че съм дебела?
  
• 
  Е па нали като седнете, он ша те прегърне през кръсто и ша ти напипа салото, не може!
  
• 
  Их, Зорнице, тетка, а да направиме друго нещо. Нека да захване с тебе, па да свърши с мене, та да му кажа на тоя, че бабата му на младини сефте е влезнала у неговите раце. А младото сега е като топка, хвърляна натака, наонака, та влезнала сега и у неговите дърти клюси, да й се радва.
  

ЖАКЛИН

А она знаете ли що ми рече:

• 
  Се моа, Жаклин.
  

• 
  Се моя, се твоя, язе те знам, че си Живка. И двете сме кръстени на бабите си.
  
• 
  Живка бех, доде не станах секретарка на шефа. Ама отка го разведох съм Жаклин.
  
• 
  Жи..зе..за не мога да го запомна. Това е нещо чуждо, такова ми се чини като „жив клин“.
  
• 
  Какъв клин ма?
  
• 
  Те таков. Взех на баба ти Живка предното и на оная французката баба, дека ни тизе я знаеш, ни язе, задното и оно стана те такова „жив клин“. Забил се между шефа ти и жена му, та ги раздвоил.
  
• 
  Раздвоил? Он ако беше прост никога немаше да си мане жената и децата зарад мене. Ама ум му зашел и му друг дошел. Та ме виде колико качество съм и конечно количество, та се хвана за мене. Па и тизе, и тия, що те слушат, ша речат, че язе към крива. Не сам. Жена му...
  
• 
  Оти па жена му?
  
• 
  Оти она мисли, че като се оженила за шеф, направо треба да роди професор. Та като дойде детете, оно още не знае български и не може да рече „мамо“, она го повела по чужди езици. Та она се разправя с детето, а язе захванах да залагвам шефа, оти и он е човек, и он сака що му треба. И язе я закърпих, ама она ми не прости.
  

ЯНА ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ

Живка ми вика:

• 
  Ама, Яно, тизе докога ша одиш със сукман и опинки у Софийско поле. Нема ли малко да се попреправиш?
  
• 
  Какво да се преправа, моето име е Яна с три букви. Не може ни натака, ни наонака.
  
• 
  Може, може, кръсти се Яниада.
  
• 
  А! Не ща, некога през мое време учехме, че ада е катран и врат грешници у него. Не ща.
  
• 
  Е па, кръсти се Яни-Фани.
  
• 
  Е па, кого да фана?
  
• 
  Да не сакаш с тоя сукман и опинки некой актьор или режисьор, оно ша е овчар.
  
• 
  Дека да го намера мари, сестро мила? Оно у цалото Софийско поле един нема, по-сметените станаа зоотехници. Захванаа да угояват ягнето, още се не зачело у майкя му. Та като отидеш у месарницата и посакаш от месаро да ти премери най-мънечкото, он като го улови и го тресне на кантаро, та му се разместат всички чаркове. Оно станало по-големо от баща си и от деда си. Па му река, че ми е коджа, не може да се хване у фурнята, да ми отреже едно бутче. Он като го прецапи и ти го посочи, оно като надута гайда с ручалото, а от него лой капе. Гледам на витрината пилета, надути като топки, дека ги ритат момчетиата. Па му посакам да ми премери едно пиле, оти от него ша си имам месо у супата за цала неделя, ама като го тура у тенджерата и му пуща два-три дафинови листа, оно си пущи вода и за плакия и за яхния. Напълнено с вода да се подуе, па го заледат. А месаро ме гледа, па ми рече:
  
• 
  Ама, Яно! Ти докога ша казваш кусурете на народо, а твою го не видиш колик е?
  
• 
  Кой? Та язе немам кусур.
  

ШОПКИНАТА ПАРИЖАНКА

Язе сакам да се не повтара това лето, дека се мина. Море, оно си беше арно, но ние не чинехме. Звеноводка съм, сбирам ги за жатва. Окнах у кака Тодора да дойде снаа й. Она рече: Яно, Лила е болна. Слънчасала е. Докторо й дал 3 дена болнични.

Рекох: Окатахме я. Още не сме жанали, оно слънчасало, нека дойде. Ша седне под козирката на комбайно, на сенкя до комбайнеро, само да му сочи докаде е мерата, мушата. Он ша свири, она ша пее, деньо ша й мине на кеф.

Кака Тодора рече: Она отиде на пазар да си ползва болничнио.

• 
  Тогая й кажи за зарана да си знае да я не дира.
  

Та рекох:

• 
  Малки ли са тополи, каваци, върбалаци покрай язовиро, па да се плиска с вода студена да се лекува. Па какви са сенки дебели да се качи на Витоша, она хванала у чужбина.
  

• 
  Не за таквия сенки, ма Яно. За ония, дека се църнат, оти требвало да са вносни, че като се върне оттам ша отиде 20 дена на морето, па шело да е пълно с чужденци, та да я не познаят, че е шопкина, а да речат: Това е парижанка, дошла да се пече на Църно море. Яно, сестро, и друго ми заръча: Ако се забавиме с Жоро за 3 дена, иди до докторо. Он е арен човек, кажи му да ми даде още 3 дена, оти като сме на половин пат до Италия, да отидеме да чуем оня, българино Гяуров. Казват, че много арно пее.
  
• 
  А ма па ти, нищо ли й не рече. Сега, кога се зърно рони, хлеб прибира. Оно да иде чак у Италия, да слуша българин. Там ако е един, тука сите са българи. Деня нека си работи у блоко, а вечер да иде у градо, да я залатисват артистите.
  

• 
  Рекох, Яно, ама устато. Като зина, та ме направи базе и коприва. Вика: Оно, вие с тетка Яна като сте били млади, малко сте търчали по църкви и манастире да слушате и гледате какво пеят калугери и попове. Ние сега минаме на артисти.
  

ЯНА ПРИ ДОКТОРО

Рекох язе да ида да се карам с докторо, оти им дава болнични. Почуках на вратата и отворих. А он като ме виде, викна:

• 
  Сестро, пиши на кака Яна талон, да иде 20 дена на морето, оти ако се не пече ще й се изкриват кълките.
  
• 
  Не сакам бе, докторе! Язе за друго съм дошла при тебе.
  

• 
  По-сърчено взимай талоно и излизай, оти на вратата ша се натрупа калабалък. Ша слезне главнио отгоре и ша рече, че не работа арно. Айде, да те нема, излазай.
  
• 
  Чекай бе, докторе! Язе не сам болна. Я виж колика китка сам си турила на главата. По цал ден пея и работа на блоко.
  

• 
  Ти и у главата не си за свето. Мръднал ти е некой чарк. Да не си грамофон, да те навие некой, па цал ден на зяеш на блоко? Сестро, пиши й един талон. Нека иде 20 дена на планина, да смени въздух, климат, белким ша й се поизбистри мозоко!
  
• 
  Чакай бе, докторе, язе като сам болна щали по цал ден да дира нещо да джавакам, да шавула, да ям.
  
• 
  Ти си получила и разширен стомах. Сестро, пиши й един талон за болница. Нека 10 дена да видат какво й е на тоя стомах, това не е нормално да яде цал ден.
  
• 
  Ох, докторе, умори ме! 20 дена на морето, 20 дена на планина и 10 дена в болница, оно летото ша си мине, ша захване есента.
  
• 
  Какво от това? Ша се върнеш жива, здрава, читава.
  
• 
  Жива, здрава, ама какво ша ям, като не съм работила летоска?
  
• 
  Какво ядат сичките, това ша ядеш и ти.
  
• 
  А като всички сме на планина, на море и у болница?
  

• 
  Да даде господ да се сдаде един темен облак, па да излезне алосия-град, та всичко да набие в земята, като нема кой да го работи, та да ни го плати застраховката, та да вземеме некой лев.
  

• 
  Що ме гледаш така? От дека позна, че съм болна, като язе не саблачих сукмано, а ти ни ме тупа, ни ме пипа.
  
• 
  Како Яно, язе мисла, че при мене дождат само болни.
  
• 
  Само болни ли? Тия, младите, дека се изписват, зографисват, они станаа живи гяволе, они са като артисти. Оно е кадърно и каил да те накара не само да му напишеш болничен лист, а да му издадеш и смъртен акт, а после да се свести и да го скине на парчета пред очите ти. Та ти казвам, докторе, язе съм проста шопкина, от вашите температури не разбирам, а го знам огин, стопи се на огин. И ти казвам, доде не качи 100 градуси температура, не давай болничен лист.
  

ЯНА НА МОРЕТО

• 
  Мамо, доктора каза, че ако не се печа това лето на морето, нема да мога да ям през зимата.
  

• 
  Ако не работиш, нема да имаш що да ядеш.
  

• 
  Нема го, тетко, он е у чужбина. Тоя, дека го замества е па на морето, пече се за здраве.
  

• 
  Тетко Яно, како Яно – току викат на работата – купихме си бански, купихме си бански.
  

• 
  Тетко, тизе бански немаш ли, та се не събличаш?
  
• 
  Кой, язе да се съблеча, та тизе да ме гледаш и сълнце да ме види гола. Бих се съблекла на кошулкя, оти ми е жега у сукмано, та да се разлада, ама ще си обрендзам полите и тантелите, ша стана като биволица у гьол кога се е капала, язе съм дошла да вида министеро.
  

• 
  Тетко, улучила си ме. Язе съм му секретарка.
  
• 
  Иди, тетка, та го окни, че сакам нещо да ората с него.
  
• 
  Ама не можа сега. Ние сме дошли да хванеме сълнцето и оно нас да хване.
  
• 
  Е, тия работи дека ги вършите у кабинето, та си дошла и тука да ги не заборавите, кога ги правите?
  
• 
  От ка зайде сълнцето.
  
• 
  А бре иди, тетка, мола ти се, язе варкам, летни дни са, да си не губа работата.
  
• 
  Ама он не е тука. Он е на Адамовио плаж.
  
• 
  Видиш ли? Они белки там са на тапети, на мокети, на канапета, не са прости като вас да се метарат из песоците.
  

• 
  И они са на песок. Ама цалите са голи и се печат насекъде, та всичко да им е здраво.
  
• 
  
  
  Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
  2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
  2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
  2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
  2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
  2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
  2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
  2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
  2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
  2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"
  
  
  
  Изтегляне 363 Kb.
  
  Сподели с приятели: