Дека ни е кусуро? Яна Шопкината, 1994г

ЗОРО Е ДОДЕ СЕ ПРОВРЕШ

Жените от Горни Богров са слабеджаци. Они ядат само компир, та са като горски кравета, а ние от Софийско поле сме като банатски крави. Оно по нас е чушки, домати, краставици, тикви, моркови, патладжани и зея, кратуни – дека на това докторете викат витамине. Като се наядеш от них, гласо ти сам изкокне. Па ние сме таквиа, ако е път – дълъг да е, ако е двор – широк да е, ако е каща – висока да е, ако е даванье – толико да е, та да ти артише, ако е яденье – да е преяжданье, ако е пиенье – да е препиванье! Затова можеме да захващаме една работа и отзад и отпред, оти от нас нема мирясване, сваки ден ша ви дърлезгаме, докато не стане. Зоро е един пат, доде се провреме. Оно е като на Рилскио манастир, дека се провират през каменье. Кой е прав, се усмете от страх и не може да мине, а кой е гявол се усуква натака, наонака и се провре.
ДУДА, КУЛА И МАРИЯ

Тия са от наше село, дека си заборавия имената и отдека са.

Срещнах Дуда, па я питам: Що чиниш? Она рече:

• 
  Арно сам, Яно. Ама отка станахме квартал на градо, не мога да ям чорба. Права я да стане на борш. Доде бех Дуда арно бехме, оти ядехме домашно краве масло. Отка станах Доротея, купувам от магазино и се лажеме, че е по-арно, че е по-благо.
  

• 
  Да не си ти, ма Куле?
  
• 
  Язе сам. Отдека ме позна, като така сам се изписала, зографисала, та и майкя ми, не може да се сети коя сам.
  
• 
  Е па, Куле, от деца сме заедно, играли, спали, яли. Па и като попораснахме захванахме да лажеме момчетията, та да станеме гражданки. Па се и пощехме.
  
• 
  Трай мари, улавице, ша чуят на опашката, че сме имали и вашки.
  
• 
  Оти, да не лажа?
  
• 
  Па сега кой казва истината, секи лаже. Язе станах секретарка. Директоро ме уважава повече от жена си. Оти она му създава домашни ядове, а язе никакви. Какво рече и що сака на часо всичко е готово. Ама ми каза, че това име Кула е неченливо, шопско. Та ме кръсти Кети. А видиш ли зарзаватчийката? Она беше Мария, но сега е Мери. Беше църна, а сега е бела. Не е като едно време каква си от майкя паднала, таквая да си останеш. Тая Мария зеленчук хване, пари пуша. Обраща го на пари. Мажете не гледат у кантара, а у нея. Милионерка стана. На Мерцедес се вози, като министрите, ама техните са държавни, а нейния си е нейн. И не защото на министрите плащат повече, а защото тя сама си ги зима.
  
• 
  Като не сме вече Дуди, Кули и Марии, ша ядеме горчиви гулии. Те затова златното Софийско поле нема кой да го работи, шопкините избегахме, а друг не ще да работи.
  

ШОПСКА ИТРИНА

Ние, по-манечките дечоре, рипаме, скачаме, он атажда на оглед, мома да гледа. Тръгнаа със стрина Линда, она отворила уста, та се не сеща да я затвори: Гьоре, стринка, ела да видиш каква мома сам ти аресала, ни ниска, ни висока, ни слаба, ни дебела, името й е Вела.

А нане Гьоре с ново менте, бели чеширета, а на главата капа чучул с китка от чемшир и червени черешета. Стигнаа дворо на момата. И стрина Линда рече: Гьоре, стрина, тизе си приманечок, чекай да сложиме стълбето, да се покачиш, а от другата страна на дуваро момето и оно ша се покачи на стълбето, та да се видите, белки са арешете.

Като се покачи на стълбето, та виде момето, сичко му се разтупа. Оно се виде, че кьоравата неделя му дойде. А бре, де бре, и сватба че се дига. Свирки свират, гайди пискат, тупан тупа, сватбаре се сбират с баклици, шишета, цало село се дигна. Кога стигнаа у момини двори, Гьоре се дръпна, само що не зарева. Тая не е Вела, не е тая що гледа.

• 
  Тая е бре, коя друга си гледал.
  
• 
  Не ща. Тая е коджа висока и не е убава.
  
• 
  Трай бре, сега за резил ли че се праиме.
  

• 
  Венчавай, попе, ама недовенчавай, не е тая момата. Не ща я!
  

• 
  Трай, да мине гюрунтията, па после ша оротиме.
  

• 
  Те тая беше. Тая беше.
  
• 
  Коя бре? - пита стрина Линда.
  
• 
  Тая, що видех на дуваро със стълбето, сестрата на булката.
  

• 
  Я трай бе, глупако. Да не дириш мома за зестра? Язе си имам маж и две деца, ти за резил ша ме правиш. Да не сакаш на сека сватба да съм невеста?
  

БИТЕ, БИТЕ

• 
  Тетко Яно, ти много шариш по магазините у Виена, ама може да немаш пари да се върнеш в България. У дуйкяните в София продавачките или си чегъртат ноктите, или се зографисват, или кафе пият. Тизе окаш: Моме, дай ми това, дай ми онова, а она ни чуе, ни ае. И си излезеш с пълен джеп пари. А във Виена, като влезнеш у магазино, они те увалят още от вратата, па като започнат: Бите, бите, та за една рокла ти земат сите пари.
  

ГОЛЕМИЯТ ДОМ

Край една гора живели един старец и бабичка. Къщата им била на два ката, а дворът широко поле, през което течала бистра река. Челяд имали голяма: трима сина и седем дъщери, снахи и рояк внуци и внучки. Сговорно живеели и всичко си имали: овце, крави, коне, кози, гъски, пуйки, патици, кокошки и петли. Сутрин при изгрев слънце всичко живо се събуждало и започвал ден за труд и радост. Но народната поговорка казва: Дяволът си няма работа... завидял и решил да разруши тоя задружен дом. Най-големият син казал на баща си:

• 
  Тате, ти имаш пълна кесия с жълтици, що стоят вързани в нея. Дай ми ги, да започна търговия, ще спечеля много пари, да направим още две такива къщи и да имаме и тримата братя еднакви домове.
  

• 
  Сине, търговията е нож с две остриета – можеш да спечелиш, а може да загубиш и това, що имаш. Седи си мирно и не си играй с огъня.
  

• 
  Тате, на тебе син, на нас е брат, не бива да го оставим в беда. Да дадем къщата, ние сме задружни, работливи, ще направиме нова.
  

• 
  Синове мои, ние сме сега сиромаси, къщата направете на един кат. Ако не ме послушате, голяма дан ще платите.
  

• 
  Прав беше баща ни като ни казваше да не строим къща на два ката, че ще платим голяма дан!
  

БАБИНОТО ВНУЧЕ

- Ах, на баба юначето, да си ми живо и здраво, роди се с открито наследство от 1300 долара. Доде пораснеш, та станеш 20 годин, лихвите ша ти растат, ша станеш милионер. Ама е, баба, борч, борч на държавата, а ти треба да го платиш.

Призори градът на истината се пробуди с тревога. Молбите що беха дали у Парламента, не беха уважени, всички дигнаха ръце нагоре към небето и в един глас произнасяха името на великия хан Крум:

• 
  Ювиги хане, народо ни е в беда. Краде се отгоре, краде се отдоле. Лъжат отгоре, мажат отдоле, народо е по средата. Търси истината, но тя е твърде далеко от него. Пропи се, недояжда защото всичко докато дойде от чужбина става солено. Имаме нужда от тебе, ювиги хане, повече от всекога. Ела като най-добър законотворец да направиме закони.
  

• 
  Не ме е страх от лъжа, кражба и пиянство. Друго нещо по-страшно виждам – безделието и безразличието, което е обхванало хората.
  

СЪБУЖДАНЕ

Срещнах наша Дуда, па викам:

• 
  Що чиниш, ма Дуде?
  
• 
  Обърках се, Яно.
  
• 
  Със здравето ли?
  
• 
  Не е, ма.
  
• 
  Да не е с акъло?
  
• 
  Други ме объркаа, Яно. Кметовете. Нали знаеш за първите избори беше един – що ти каже, това! А сега са трима. Разтегат ме като ластик. Единийо вика: Дуде, гласувай за нас, ние ша те върнеме 50 годин назад.
  

А она:

• 
  Де ма, и господ не може да те направи по-млада. Они така го думат, че ша ни върнат земята. Другийо кмет ми вика: Дуде, гласувай за нас, ние ша те изведеме из Европата. Ша станеш мадама, нема да се познаеш, ша викаш дали си Дуда или си Друга. Третийо кмет ми вика: Дуде, гласувай за нас, нас баре си ни познавате, знаете колко пари чиниме. Половин век ние се борихме за вас, вие работихте за нас, борчлии си не останахме, така да може да го догодиме и на тия избори – още толко да изкараме заедно, па после ако ще потоп да стане по нас. Оти другите, Дуде, ще те накарат пак да одиш с опинци.
  

• 
  Дуде, сестро, оно нема и за опинки. Дотам сме я докарали, че ще захванеме боси да одиме, па ако минеме само с босотата арно, ама мене ми се чини, че се задава друго нещо, по-големо и по-страшно: криза, немотия, неразбория, че ще заприличаме на ония Адам и Ева, дека са одили гладни и голи из райо.
  

ИЗБОРИ

• 
  Нане Вуте, какво ти се чини, дали ни признаа американците изборите за честни?
  
• 
  Важното е, че ние си мислиме, че сме ги излъгали.
  

ЖУРНАЛИСТИ

Какви са журналистите? Те са те тия, дека като чуят, че некой големец слаза отгоре надоле, или отдоле се качва нагоре, па като налетат като скорци, кога нападат лозе. Един го снима, друг го пипа, трети го пита, та усметат човеко, та не каже истината.
ЖИТО

Журналист пита шоп: Чичо, какво сте яли некога, та не сте внасали жито?

• 
  Е па, изнасяхме, чичовото.
  

ШО САКАТ СТУДЕНТИТЕ?

Геле, пита Вуте: А бе, нане Вуте, що сакат тия студенти, та стачкуват?

• 
  А бе, Геле, от това що сакат, нищо нема...
  

ШОПКИНЯТА

Това го зная от дете: че границите на Софийското поле са:

на юг Верила, Витоша и Люлин. На север и на запад Стара планина.

От изток склонове на Средна гора. Живее тука тя... шопкинята жена.

Сега ще я опиша и предам от миналото как я знам:

полъхваше я западен ветрец, що духа постоянно в нашето поле,

придаваше й чар и синьото небе.

Хубава, чевръста, жива, облечена в сукман,

със гайтани бели дрехите й украсени:

с кордели, колани, нанизи, гердани, бели ризи, в полунощ изткани.

Весела, напета, работлива. По сборове и седенки горделива.

Певица на хоро, на нива. Песните й бяха мелодични.

Имаше и радост и тъга, възпеваше младост, труд и красота.

Виждала съм я на нива как боса гази по стръпта

със сърп в ръка, корав хляб и вода.

Когато слънцето огрее, тя весело запее, доволна от това,

че до изгрева е изкарала постота.

Децата учеше на труд, не даваше да й се меси друг.

Тоягата в ръка, торбичката с храна, калпачето му на глава.

Сутрин го пращаше при чичо, при многото стада.

Малките си дъщери ги будеше в зори. Посочваше им белите котли.

С кобилица на рамо минават през селото. Всеки да ги види,

че са работливи. А после ги водеше по дядовите малки ниви.

Като наближеше сбора с колата с двата вола

товареше яйца, кокошки и петли. Потегляше в тъмни зори.

Макар неука – даровита. Никой не може да я мами и оплита.

Смята тя добре, докато от колата всичко продаде.

После тръгва по Търговска и Леге, купува на ергени портофели,

на момите панделки, кордели, на момчетата капели,

на момиченцата кърпи бели, на свекървата добра – симит и халва.

Тя беше твърда като камък, в душата й гореше пламък.

През векове на робство не менила ни език, ни вяра

останала на своя род без поквара.

Мила моя майко, бабо, аз съм твоя внука, дъщеря.

Но не зная с какво да те оприлича.

Да предам твоята духовна чистота.

О, да, приличаше ми ти на утринна роса,

паднала върху зелената трева с обаятелни цветя.

Самата ти израснала в бедност и нищета.

Беше сила, обаяние и красота.
ШОПСКА СЕДЕНКА (пиеска в две картини от Яна Шопкината и Вуте от Подуяне)

Действащи лица: Станойко (баща на Рада), Яна (майка на Рада), Рада (млада девойка), Гьоре (момък, любим на Рада), Величко (баща на Гьоре), Стана (майка на Гьоре), Елена (девойка), Пена (възрастна жена, обича да се бърка в младежките работи), Севда (девойка), Владо (момък), Роса (девойка), Янко (момък), Тодора (девойка, любима на Янко), Васе (войник в отпуск, свири на нещо), дете (8-9 годишно момче)

Първа картина

Моми и ергени, обичащи да пеят и играят. Действието се развива около 1939г. в софийско. Всяка мома носи ръкоделие.

1988г., София
Яна: Слушай, щерко, има по-арни момчета, ти си затри акъло по Гьоре Чантов. Баща ти нема нему да те даде. Майка му като улава оди низ улица в улица, като кучка лае и те не ще, а тизе си се залепила за него като конска муа. Па и оно пущинчето не се откинва от тебе. Покрай порти мине, с камене пцета замера, плетища кърши, у врати хвърля, ябълки сбира, тебе замера.

Рада: (навела глава плаче)

Яна: Я стига си подсмърчала и циврила, мене слушай, ако дойде Гьоре Чантов, у него не гледай: ту у земля, ту у греди, белким те разбере, че го не щеш.

Рада: Оти да го неща, като от него по-арен нема? Зами моите очи да го видиш!

(чува се глъчка и от вратата нахлуват моми, а след тях ергени, поздравяват) Добро вечер, тетко Яно!

Гьоре: (влиза последен) Добро вечер, бабо Яно!

Яна: Кожата ша ти набабне, язе мома за женитба немам! Не е ткала, не е прела, още леп не е месила.

Рада: (сияеща поглежда Гьоре, навежда поглед) Добро вечер, Гьоре.

(момите и ергените се нареждат на столчета или на миндер, накрая Гьоре, Рада е права до майка си срещу Гьоре).

Пена: (влиза) А добра вечер!

Тодора: Те тия и баба Пена Глуарска, сака да чуе що ша оротиме. (силен смях)

Елена: Заран сабаале, по цяло село ша ни пронесе, от порта на порта, от врата на врата, та чак до чешмата, кого стигне, кого срещне, от конец на конопец, от влакно на руно, та стане клъбо. (силен смях)

Пена: Добро вечер, моми, язе ида от момчетата да ви варда, да ви не щипорят (смях). Абе, изпейте некуа седенкарска песен.

Севда: Вие, вие, с тетка Яна изпейте неку от вашето време!

Яна: Абе, щом вие не щете, па ние с баба ви Пена ша пропееме като дърти кокошки.

Пена: Яно, белки (смее се) те чуе Вуте от Подуяне да дойде, толик мерак имаше по тебе! Ако беше се за него оженила, сега да си с капела на главата и перо на нея, а не да ровиш тука низ огнище-пепелище (смях).

Яна: Айде да пееме „Девер на снаа думаше“, ама нека младите да пеят, какво ние че крекаме като жаби у гьол (смях).

Владо: Кажи, Росе, що е работила вчера тетка Яна на пазаро у София?

Яна: (изпълнява „Мерако на Вуте“) (момите постилат пред себе си постелки като на пазар), след хумора на Яна със смях задружно запяват песен.

Роса: Радо, и у вашио двор нова каща се гради и у Гьоре Чантов и у технио двор нова каща се прави, каде ша живеете като се ожените?

Рада: Каде ша живеем ли? У нас Гьоре не сакат, у них мене нещат.

Гьоре: Радо, че те заведам на бачията у кучията. (смях и закачки)

Рада: Ей, момче, дорде поп не тури венчило, нема бачия, нема кучия. (смях)

Яна: (влиза с поднос пуканки, слага ги на паралията, всички шумно бъркат в тепсията)

Янко: (на Тодора) Тодоро, изгоро (хваща ръката й у тепсията). Стига се любихме, стига се лъгахме, айде да се земеме...

Тодора: (смее се) Язе чекам тизе да го речеш. (навежда глава).

Янко: Те, рекох го!

Всички: Е-е-е, те още една сватба! (смях)

Тодора: Янко, Янко, ама тизе още войник не си одил, каков младоженяк сакаш да стаяш?

Янко: Таков, язе ако чекам службата да изслужим, тизе ша одъртееш, ша станеш голема, а кой ша помага на старите? Кой ша жъне, кой ша копа, кой ша сбира пиперо?

Тодора: Язе и ша жъна и ша копам и пиперо ша сбирам, ама нема да е у вас, на моите си! Ти прати сватове, па баща ми що каже.

Янко: Язе чекам твойта дума да чуя, па сватове още утре ша ти доведа!

Гласове: Айде-е, стана работата, само Янко още майка си не е питал (смях, чува се игрива мелодия на акордеон). Васе иде, Васе иде, белким са го пущили отпуска. (влиза Васе – войник с акордеон) - Добре дошел, Васе, добре дошел да ни развеселиш.

Васе: Добро заварили! А сега да ви вида (засвирва игрива ръченица), а да видим кой ша играе (моми и момци заиграват буйна ръченица, весели подвиквания).

Рада: (застанала с Гьоре на преден план) Ти чу ли що си думая Янко и Тодора, оти не пратиш сгледници и тизе? (акордеонът постепенно замлъква, играчите се отправят към местата си)

Яна: (внася купи с варена царевица, момите и момците ядат, пред Васе – пълна купа) Яж, Васе, арно че дойде да ни развеселиш седянката.

Васе: Ама па късмет, на най-лична седянка. (младите шумно разговарят)

Пена: (влиза) По-много яжте, по-малко оротете, да се не задавите, нема да можете да пеете после.

Няколко моми: Айде, сите да изпееме „Море боли Яна бело гърло“. (Васе приглася на акордеона, след песента Васе свири хоро, всички весели стават и заиграват хоро, чуват се подвиквания, може да се надиграват по групи девойки и ергени)

Пена: Яно, донеси зелнико, младите се умориа да играт, нека да апнат, сила да сберат.

Яна: Е-е-е, виж какво арно играт, нека ги погледаме още малкочка.

Пена: Оди, оди, они па ша играят. Ама арна седенка стана, заран ша има шо да разправям у селото.

Рада: (на Гьоре) Сега кога мама отиде за зелнико, ти да си готов. Ама верно ли брато ти Никола и снаата Калина казаа, че ша ни скрият?

Гьоре: Верно, Радо, имай вера у мене.

Яна: (излиза за зелника)

Гьоре: Айде, Радо, сега е най на сгода. (хваща Рада за ръка и я повежда навън)

Васе: (постепенно спира да свири, хорото се разпуща)

Роса: Ама арно си поиграхме тая вечер. Радо, да си жива и здрава, дето ни сбра, па и ти, Васе, да си жив и здрав.

Васе: И я благодарим, че случих на убава седенкя, ама дека е Рада?

Севда: А-а-а, и Гьоре го нема!

Дете: Они излезна заедно още кога тетка Яна пойде за зелнико.

Тодора: Леле, они са бегали, леле що стана?

Яна: (влиза с тепсия голем зелник, усмихната) Яжте, деца, да видите що арен зелник е станал. Що арен зелник. Що арен зелник! Тамън за арна седенка. Ама, какво се умълчахте като попикани?

Дете: Кака Рада и бате Гьоре бегали.

Девойките: Тетко Яно, нека е аирлия, честито!

Яна: Леле, що направия, леле тая моя Рада, акъло й се затри, леле да ни направи кашмер на цело село, леле! (девойките я наобикалят, мъчат се да я успокоят)

Завеса, край на първа картина.

Втора картина

Ограда. Яна откъм улицата. Стана откъм двора, двете силно възбудени говорят едновременно, обвиняват се една друга.

Стана: Влезни да видиш сама, нема Гьоре, нема Рада, какво се пенявиш като побеснела кучка, ти ги привърташе, па сега язе сам крива, найди ги, земи си я.

Яна: Язе имам мома като ясно слънце, ти да ми я резилиш! (кълне)

Стана: (отвръща на клетвите с още по-люти клетви).

Станойко: (идва запъхтян) Я стига сте се лаяли, оти ако дигна гегата и двете ша ви оправа (на Стана) Окни Величко, с него да си оротиме по мажки.

Стана: Величко, Величко бре, излез Станойко е дошел, сака да си оротите.

Величко: (като се приближава, излиза навън) Е-е-е, Станойко, младите излезнаа по-умни от назе, они ни сродиа. Я думам, нека ни е честито! В неделя ша ги венчиме.

Станойко: Е, Величко, камик ми падна от сърцето, сполай ти (двамата се ръкуват вън от оградата).

Величко: А па вие стига сте окали като щури, като бехте най-верни дружки.

Стана: Яно, ама истина беше така.

Яна: Е па, сега станааме най-първа роднина. (двете се засмиват и се прегръщат пред оградата, надошли са момите и момците. Васе разтяга акордеона, засвирва весела ръченица. Младите бурно играят, чуват се викове „Иха, и-их. Дръж се земльо, шоп те гази!“)

Яна: Стано, какви ли моми ша се кобнат от нас двете. (завесата бавно се спуща)

Пена: Змии!...

КРАЙ