Декларация за отказ от отговорност

Плаващите мрежи са риболовни мрежи, които могат да плават и функционират в близост до или на морската повърхност за улов на видове риби, които плуват в горната част на водната колона.

След специалните резолюции¹ на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ОСООН), в които бе отправен призив за мораториум върху „големите пелагични плаващи мрежи“², през 90-те години на миналия век ЕС изготви редица разпоредби за налагането на такава забрана на риболова с големи плаващи мрежи³.

Освен това, като се признава сериозната заплаха, която риболовът на сьомга с плаващи мрежи представлява за вече намалените популации на морска свиня, от 1 януари 2008 г. е забранено на корабите да носят на борда или да използват за риболов всякакъв вид плаващи мрежи в Балтийско море⁴.

Понастоящем на корабите от ЕС е разрешено да носят на борда и да използват малки плаващи мрежи, освен в района на Балтийско море, при условие че:

а) индивидуалната или общата им дължина е равна на или по-малка от 2,5 km;

б) използването им не е предназначено за улов на видовете, изброени в приложение VIII към Регламент № 894/97, изменен с Регламент (ЕО)№ 1239/98⁵, и

в) видовете, изброени в приложение VIII⁶, които са уловени с плаващи мрежи, не могат да бъдат разтоварени на сушата.

Тези слабости могат да бъдат основание за увеличаване на националните мерки, допълващи съществуващата правна рамка на ЕС, които така или иначе не са били много ефективни, за да се гарантира, че тези слабости не са използвани, и може да са създали възможност за повече злоупотреби или неспазване от страна на операторите.

Въпреки че съответните държави членки наскоро приеха допълнителни национални мерки за справяне с тези проблеми, все още е възможно същите проблеми да възникнат отново в близкото бъдеще.

Освен това въз основа на досегашния опит и актуалната информация от научни изследвания⁷ някои видове риболов с малки плаващи мрежи все още може да създават трайни проблеми във връзка с околната среда и опазването поради взаимодействието със защитени видове (например китообразни, морски костенурки, есетрови риби и др.), особено в някои райони.

Комисията действа въз основа на член 3, параграф 1, буква г) и в съответствие с процедурата, установена от член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Следователно принципът на субсидиарност не се прилага по отношение на въпроса, предмет на настоящата инициатива.

3. ЦЕЛИ

В тази рамка основните специфични цели на политиката са следните:

• 
  Да се разгледат и отстранят всички потенциални трайни проблеми във връзка с околната среда и опазването, свързани с използването на малки плаващи мрежи.
  
• 
  Да се разгледат и отстранят недостатъците в правната рамка на ЕС, които могат да подкопаят изпълнението и да отслабят контрола и правоприлагането.
  
• 
  Да се допринесе за постигането на целите и задачите за „добро състояние на околната среда“, както е определено в Рамковата директива за морска стратегия (РДМС)⁸ и свързаните с нея директиви.
  

За постигането на тези цели бяха разгледани четири варианта на политиката:

• 
  вариант на политиката 1: запазване на статуквото (базов сценарий);
  
• 
  вариант на политиката 2: въвеждане на технически и контролни мерки;
  
• 
  вариант на политиката 3: селективна забрана на някои видове риболов с плаващи мрежи;
  
• 
  вариант на политиката 4: пълна забрана на риболова с плаващи мрежи.
  

Този подход означава, че няма да се предприемат конкретни стъпки за изменение на настоящите разпоредби относно контрола на използването на плаващи мрежи, включени в Регламент (ЕО) № 894/97 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1239/98.

При този вариант стремежът е да се коригира неправилното тълкуване и недоброто прилагане на съществуващите правила за плаващите мрежи чрез въвеждане на конкретна разпоредба относно:

• 
  допълнителните технически мерки (например окачване на риболовните уреди; размер на окото на мрежите и дебелината на влакното на мрежата; разстояние от брега и т.н.);
  
• 
  аспекти на контрола и наблюдението (например правила за една мрежа, задължителни лицензии за риболов и т.н.).
  

Ще бъде забранен единствено риболовът с плаващи мрежи, за който е установено, че оказва най-голяма вреда върху строго защитени видове и/или в които не може да се избегне нежеланият прилов на неразрешени за улов видове (видовете от приложение VIII).

Въпреки че съществуват няколко конкретни примера, наличната към момента информация не е достатъчна, за да се установят с определена степен на точност вредните видове риболов с плаващи мрежи, и ще трябва да се извърши допълнителна работа на място.

Вариант на политиката 4: пълна забрана на риболова с плаващи мрежи

Този вариант би означавал премахване de facto на всякакъв риболов с плаващи мрежи чрез въвеждане на пълна забрана за корабите да държат на борда и/или да използват този вид риболовни уреди. Ще се обърне внимание на всички трайни проблеми във връзка с контрола и околната среда чрез прилагане на принципа на предпазливостта.

Този вариант също така ще бъде в съответствие с предпочитанията, изразени от някои държави членки, тъй като те или никога не са развивали такъв вид риболов (напр. Нидерландия, Белгия и т.н.), или са приели национални мерки (напр. Испания, Гърция, Кипър, Малта и т.н.), или са подписали международни задължения (напр. държавите членки от Средиземноморския и Черноморския регион заедно с Португалия като страни по споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната зона на Атлантическия океан — ACCOBAMS), забраняващи използването на каквито и да било плаващи мрежи, въпреки че в повечето случаи не ги изпълняват.

5. ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Оценката на вариантите на политиката се основава на SWOT анализ. За краткост тук не се описват съображенията относно базовия сценарий за запазване на статуквото (вариант 1).

В допълнение към горепосоченото сравнение показателите на четирите варианта на политиката се съпоставят един спрямо друг с помощта на критериите за оценка на целесъобразността, ефективността, ефикасността, съгласуваността и приемливостта.

Целесъобразността на вариантите се разглежда в контекста на установените трайни проблеми във връзка с опазването на околната среда и с контрола, а именно:

• 
  проблем във връзка с опазването на околната среда: недостатъчно наблюдение на риболова с плаващи мрежи, за да се оцени въздействието върху защитените видове;
  
• 
  проблем във връзка с контрола: някои държави членки не са могли да предотвратят извършването на улов на неразрешени видове в рамките на съществуващия риболов с малки плаващи мрежи.
  

Съгласуваността на вариантите на политиката бе разгледана във връзка с общите цели, стратегии и приоритети на ЕС.

Приемливостта на вариантите на политиката бе разгледана във връзка с по-добрия контрол и правоприлагане, екологичното измерение, съизмеримата административна тежест (т.е. като се взема предвид принципът на пропорционалност), както и във връзка с резултата от обществената консултация.

Сравнението между четирите варианта на политиката е обобщено в таблицата по-долу.

Няма да се създават нови системи за наблюдение и оценка, различни от вече съществуващите; въпросът е те да започнат да функционират правилно.

В това отношение Комисията ще проверява и ще си сътрудничи тясно с държавите членки, за да гарантира, че инструментите за контрол, проверка и правоприлагане заедно със стратегиите за научните дейности по наблюдение, оценка на риска и мерките за възпиране, установени в рамките на общата политика в областта на рибарството^{9 10 11}, се прилагат ефективно и ефикасно от държавите членки.

Освен това новите механизми, установени с Рамковата директива за морска стратегия (РДМС)¹², следва да улесняват и подобряват системите за наблюдение и докладване от страна на държавите членки, както е определено с Директивата за птиците и Директивата за местообитанията¹³.