Декларация за принципите на толерантността



Дата23.07.2016
Размер84.55 Kb.
#2391

Декларация за принципите на толерантността


Утвърдена с Резолюция 5.61 от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1995 г.

 

ПРЕАМБЮЛ


Държавите - членки на Организацията на Обединените Нации по въпросите на образованието, науката и културата, събрали се в Париж на двадесет и осмата сесия на Генералната конференция - 25 октомври - 16 ноември 1995 година,

помнейки за това, че Уставът на Организацията на Обединените Нации гласи: «Ние, народите на Обединените Нации, преизпълнени с решимост да се избавят бъдещите поколения от бедствията на войната… отново да затвърдим вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност … и с тази цел да се проявява толерантност и да живеем заедно в мир, като добри съседи»,

напомняйки, че в Преамбюла на Устава на ЮНЕСКО, приет на 16 ноември 1945 година, се подчертава, че «мирът трябва да се основава на интелектуалната и нравствена солидарност на човечеството»,

напомняйки също, че във Всеобщата декларация на правата на човека се провъзгласява, че «всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията» (член 18), «на свобода на убежденията и на свободното им изразяване» (член 19) и че образованието «трябва да съдействува за взаимоното разбирателство, търпимостта и приятелството между всички народи, расови и религиозни групи» (член 26),

взимайки под внимание съответните международни актове, в това число:
- Международния пакт за граждански и политически права,
- Международния пакт за икономическите, социалните и културните права,
- Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация,
- Конвенцията за предпазване от престъпленията, свързани с геноцид и наказанията, предвидени за него,
- Конвенцията за правата на детето,
- Конвенцията от 1951 година за статута на бежанците и Протокола от 1967 година, относно статута на бежанците, а също регионалните правни актове в тази област,
- Конвенцията за ликвидиране на всички форми на дискриминация по отношение на жените,
- Конвенцията против изтезанията и другите жестоки, безчовечни и унижаващи достойнството видове отношения и наказания,
- Декларацията за ликвидиране на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религията или убежденията,
- Декларацията за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства,
- Декларацията за мерките по ликвидиране на международния тероризъм,
- Виенската декларация и Програмата за действие на Световната конференция по правата на човека,
- Декларацията и Програмата за действие, приети на Световната среща на висше равнище относно социалното развитие, състояла се в Копенхаген,
- Декларацията на ЮНЕСКО за расата и расовите предразсъдъци,
- Конвенцията и Препоръката на ЮНЕСКО за борба с дискриминацията в областта на образованието,

помнейки за целите на третото Десетилетие действия, свързани с борбата против расизма и расовата дискриминация, Десетилетието на образованието в областта на правата на човека под егидата на Организацията на Обединените Нации и Международното десетилетие на коренните народи в света,
отчитайки препоръките на регионалните конференции, проведени в съответствие с резолюция 27 С/5.14 на Генералната конференция на ЮНЕСКО в рамките на Годината на Организацията на Обединените Нации, посветена на толерантността, а също изводите и препоръките на другите конференции и съвещания, организирани от държавите- членки по програмата Година на Организацията на Обединените Нации, посветена на толерантността, изпитвайки чувство на тревога, във връзка със зачестилите в последно време актове на нетърпимост, насилие, тероризъм, ксенофобия, агресивен национализъм, расизъм, антисемитизъм, отчуждение, маргинализация и дискриминация по отношение на националните, етническите, религиозните, и езиковите малцинства, бежанците, работещите мигранти, имигранти и социално най-малко защитените групи в обществата, а също актовете на насилие и заплашване по отношение на отделни лица, осъществяващи своето право на свобода на мненията и изразяване на убежденията, представляващи заплаха за укрепването на мира и демокрацията на национално и международно равнище и явяващи се препятствия по пътя на развитието,

обръщайки особено внимание на задължението на държавите - членки да развиват и поощряват уважението към правата на човека и основните свободи за всички, без разлика по расов, полов, езиков признак, национална принадлежност, религия или здравословно състояние, и да се борят с проявите на нетърпимост,

приемат и тържествено провъзгласяват настоящата Декларация за принципите на толерантността,

преизпълнени с решимост да направят всичко необходимо за утвърждаване на идеалите на толерантността в нашите общества, тъй като толерантността е не само най-важният принцип, но и необходимо условие за мира и социално-икономическото развитие на всички народи, ние заявяваме следното:

Член 1. Понятието толерантност
1.1 Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Нея я подпомагат знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Толерантност - това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност - това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способствува за замяната на културата на войната с културата на мира.
1.2 Толерантност - това не е отстъпка, снизхождение или примиряване. Толерантност това е преди всичко активно отношение, формиращо се на базата на признаването на универсални права и основни свободи на човека. При никакви обстоятелства толерантността не може да служи като оправдание на посегателството към тези основни ценности, толерантност са длъжни да проявяват отделните хора, групи и държави.
1.3 Толерантност - това е задължение да се способствува утвърждаването на правата на човека, плурализма (в това число културния плурализъм), демокрацията и спазването на законите. Толерантност - това е понятие, означаващо отказване от догматизма, от абсолютизацията на истината и утвърждаващо норми, установени в международните правни актове в областта на правата на човека.
1.4 Проявата на толерантност, която е съзвучна с уважението към правата на човека, не означава търпимо отношение към социалната несправедливост, отказване от своите или отстъпване пред чуждите убеждения. Това означава, че всеки е свободен да се придържа към своите убеждения и да признае същото право по отношение на другите. Това означава признаване на факта, че хората по своята си природа се различават по външен вид, положение, реч, поведение и ценности и имат право да живеят в този свят, съхранявайки своята индивидуалност. Това също означава, че възгледите на един човек не могат да бъдат наложени на друг.

Член 2. Държавно равнище
2.1 На държавно равнище толерантността изисква справедливо и безпристрастно законодателство, спазване на законите и съдебно-процесуалните и административните норми. Толерантността също изисква предоставяне на възможност на всеки човек за икономическо и социално развитие без каквато и да е дискриминация. Отчуждението и маргинализацията могат да станат причина за състояние на потиснатост, враждебност и фанатизъм.
2.2 За да се направи обществото по-толерантно, държавите трябва да ратифицират съществуващите международни конвенции за правата на човека и, ако това е необходимо, да разработят ново законодателство с цел осигуряване в обществото на равноправен подход и равенство на възможностите за всички групи и отделните хора.
2.3 В интересите на международното съгласие е съществено важно отделните хора, общини и нации да признават и уважават културния плурализъм на човешкото общество. Мирът е невъзможен без толерантност, а развитието и демокрацията са невъзможни без мира.
2.4 Нетърпимостта може да приема формата на маргинализация на социално най-малко защитените групи, тяхното изключване от обществения и политически живот, а също насилие и дискриминация по отношение на тях. Както гласи Декларацията за расата и расовите предразсъдъци, «всички хора и групи от хора имат право да се различават един от друг» (член 1.2).

Член 3. Социални аспекти
3.1.1 Толерантността, както никога по-рано, е важна в съвременния свят. Ние живеем във век на глобализация на икономиката и все по-голяма мобилност, бързо развитие на комуникациите, интеграция и взаимозависимост, във век на едромащабни миграции и премествания на населението, урбанизация и преобразоване на социалните структури. Всеки регион е многолик и затова ескалацията на нетърпимост и конфликти потенциално застрашава всички части на света. От такава заплаха не можеш да се заградиш с национални граници, тъй като тя носи глобален характер.
3.2 Толерантността е необходима в отношенията както между отделните хора, така и на равнището на семейството и общината. В училищата и университетите, в рамките на неформалното образование, у дома и на работното място е необходимо да се укрепва дух на толерантност и да се формира отношение на откритост, внимание един към друг и солидарност. Средствата за комуникация са способни да играят конструктивна роля и да съдействуват за свободен и открит диалог и обсъждане, разпространението на ценностите на толерантността и разяснението на опасността от проявите на безразличие по отношение набиращите сила групи и идеологии, проповядващи нетърпимост.
3.3 В Декларацията на ЮНЕСКО за расата и расовите предразсъдъци се провъзгласява, че трябва да се предприемат особени мерки с цел осигуряване на равенство в достойнството и правата на отделните лица и групи от хора навсякъде, където е необходимо. В тази връзка особено внимание следва да се отдели на социално най-слабо защитените групи, намиращи се в неблагоприятни социални или икономически условия, за да им се предостави правна и социална защита, в частност, по отношение на жилището, заетостта и опазването на здравето, да се осигури уважение към самобитността на тяхната култура и ценности и да се съдействува, особено посредством образованието, за техния социален и професионален ръст и интеграция.
3.4 В интерес на решаването на тази глобална задача е необходимо провеждане на съответните научни изследвания и установяване на контакти с цел координация дейността на международното съобщество, включително анализ, в контекста на социалните науки, на коренните причини на това явление, предприемане на ефективни контрамерки, а също осъществяване на научни изследвания и мониторинг, способствуващи изработването на политическите решения и нормативната дейност на държавите- членки.

Член 4. Възпитание
4.1 Възпитанието представлява най-ефективното средство за профилактика на нетърпимостта. Възпитанието в дух на толерантност започва с обучаването на хората на това, в какво се състоят техните общи права и свободи, за да се осигури осъществяването на тези права, и с поощрение на стремежа към защита на правата на другите.
4.2 Възпитанието в дух на толерантност следва да се разглежда в качеството на неотложен императив; във връзка с това е необходимо да се поощряват методите на систематично и рационално обучение на толерантност, разкриващо културните, социалните, икономическите, политическите и религиозните източници на нетърпимост, лежащи в основата на насилието и отчуждението. Политиката и програмите в областта на образованието са длъжни да способствуват по-доброто взаимно разбирателство, укрепването на солидарността и търпимостта в отношенията както между отделните хора, така и между етническите, социалните, културните, религиозните и езиковите групи, а също нациите.
4.3 Възпитанието в дух на толерантност трябва да бъде насочено към противодействие на влиянието, прдизвикващо чувство на страх и отчуждение по отношение на другите. То трябва да способствува формирането на навици у младежта за независимо мислене, критическо осмисляне и изграждане на съжденията, основани на моралните ценности.
4.4 Ние заявяваме за своята готовност да поддържаме и претворяваме в живота програмите за научни изследвания в областта на социалните науки и възпитание в дух на толерантност, правата на човека и ненасилието. Това означава необходимост да се отделя особенно внимание на въпросите, свързани с повишение равнището на педагогическата подготовка, учебните планове, съдържанието на учебниците и занятията, усъвършенствуването над другите учебни материали, включително новите образователни технологии, с цел възпитаване на чувствителни и отговорни граждани, отворени за възприемане на други култури, способни да ценят свободата, да уважават човешкото достойнство и индивидуалност, да не допускат конфликти или да ги разрешават с ненасилствени средства.

Член 5. Готовност за действие
Задължаваме се да поощряваме толерантността и ненасилието, използвайки за това програми и учреждения в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.

Член 6. Международен ден, посветен на толерантността
С цел мобилизация на обществеността, привличане вниманието към опасностите, криещи се в нетърпимостта, и укрепване привързаността и активизиране на действията в подръжка на поощрението на толерантността и възпитание в нейния дух, ние тържествено провъзгласяваме 16 ноември ежегодно да се отбелязва като Международен ден, посветен на толерантността.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница