Дело c 484/08 Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid срещу Asociación de Usuarios de Servicios Bancarios (Ausbanc)



страница1/4
Дата22.07.2016
Размер0.63 Mb.
#1020
  1   2   3   4
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 29 октомври 2009 година(1)

Дело C 484/08

Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid

срещу

Asociación de Usuarios de Servicios Bancarios (Ausbanc)

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Испания)

„Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителски договори — Член 4, параграф 2 — Преценка за неравноправния характер на клаузи, свързани с оcновния предмет на договора — Член 8 — Минимална хармонизация — По-строги действащи разпоредби на държави членки с цел да осигурят по-висока степен на защита за потребителите — Разлики в подхода към цялостна хармонизация“

Съдържание

I –   Въведение

II – Правна уредба

А –   Общностна правна уредба

Б –   Национална правна уредба

III – Обстоятелства по спора, главно производство и преюдициални въпроси

IV – Производство пред Съда

V –   Основни доводи на страните

VI – От правна страна

А –   Встъпителни бележки

Б –   Допустимост на преюдициалното запитване

В –   Анализ на преюдициалните въпроси

1.     По първия и втория въпрос

а)     Приложимост на член 8 от Директива 93/13

i)     Наличие на по-строга национална разпоредба

ii)   Установяване на приложното поле на Директива 93/13

–       Приложно поле по отношение на лицата и на предмета

–       Тълкуване на член 4, параграф 2 от Директива 93/13

б)     Обхват на правото по член 8 от Директива 93/13

Липсата на императивен характер на член 4, параграф 2

ii)   Минимална хармонизация

в)     Заключение

2.     По третия въпрос

а)     Правни съображения в светлината на целите на Общността

б)     Правни съображения, основаващи се на конкретизиращите норми

i)     Правила в областта на конкуренцията

ii)   Основни свободи

в)     Заключение

VII – Заключение

I –    Въведение

1.        В настоящото преюдициално производство Съдът е сезиран от испанския Tribunal Supremo (наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“) с три преюдициални въпроса за тълкуване на член 8 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправни клаузи в потребителските договори във връзка с член 4, параграф 2 от директивата и с член 2, член 3, параграф 1, буква ж) и член 4, параграф 1 от Договора за ЕО(2).

2.        От правна гледна точка в настоящия случай принципно се поставя въпросът дали държавите — членки на Общността, могат да се позовават на член 8 от директивата, за да разширят в отклонение от член 4, параграф 2 от директивата, преценката относно неравноправния характер в съдържанието на договорни клаузи и по отношение на договорни клаузи, които се отнасят или до „основния предмет на договора“, или до „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга“.

3.        Запитването е отправено в рамките на заведен съдебен спор от страна на Asociación de Usuarios de Servicios Bancarios (ответник по касационна жалба, наричан по-нататък „ответник в главното производство“), юридическо лице, чиято цел съгласно устава му се изразява в „защита на законните интереси на ползвателите на услуги, предоставяни от кредитни институти и от организации, работещи в областта на кредитното финансиране“, срещу Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid (жалбоподател в касационното производство, наричан по-нататък „жалбоподател в главното производство“). Искът в главното производство е за обявяване за недействителна, както и за преустановяване прилагането на т.нар. „клауза за закръгляване“, включена от страна на ищеца под формата на предварително съставена клауза в общите условия във всеки сключен с неговите клиенти договор за кредит за покупка на жилища.

II – Правна уредба

 А –     Общностна правна уредба

4.        Съображения 12, 17 и 19 от Директива 93/13 имат следното съдържание:

„[К]ато има предвид, че при настоящото си състояние националните законодателства допускат само частична хармонизация; като има предвид, че по-специално в настоящата директива се разглеждат само условия, които не се договарят индивидуално; като има предвид, че държавите членки следва да имат възможността с оглед на Договора да предоставят на потребителите по-голяма степен на защита чрез разпоредби в националното си законодателство, които са по-строги от тези в настоящата директива;

[…]

[К]ато има предвид, че по смисъла на настоящата директива, приложеният списък от условия е само насочващ, и поради ограничения обем на директивата, обхватът на тези условия може да бъде разширен или ограничен от страна на държавите членки при транспонирането им в националните законодателства;



[…]

[К]ато има предвид, че по смисъла на настоящата директива, преценка на неравноправния характер не се извършва въз основа на клаузи, които описват [основния] предмет на договора, нито пък на съотношението качество/цена на доставените стоки или предоставените услуги; като има предвид, че [основният]предмет на договора и съотношението качество/цена могат въпреки това да се вземат под внимание при преценка за добросъвестност на други условия; като има предвид, че следователно в застрахователните договори условията, които ясно определят или очертават застрахователния риск и задълженията на застрахователя, не подлежат на преценка, тъй като тези ограничения се отчитат при изчисляване на застрахователната премия, заплащана от потребителя.“

5.        Член 3 от Директива 93/13 предвижда следното:

„(1)      В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителите значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

(2)      Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.

Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на настоящия член към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.

Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това с факти.

(3)      Приложението съдържа примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни.“

6.        Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 предвижда следното:

„Преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.“

7.        Член 8 от Директива 93/13 предвижда следното:

„Държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строгите действащи разпоредби, които са в съответствие с Договора, в областта на настоящата директива, с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите.“

 Б –     Национална правна уредба

8.        Със Закон № 7/1998 за общите условия на договорите от 13 април 1998 г. се добавя член 10bis, параграф 1 към Общ закон № 26/1984 за защита на потребителите и ползвателите (Ley 26/1984 general para la Defensa de los Consumidores y Usuarios)от 19 юли 1984 г., който по отношение на понятието за неравноправните клаузи предвижда следното:

„[н]еравноправни са всички клаузи, които не са уговорени индивидуално и които в нарушение на изискването за добросъвестност водят до значителна несъразмерност между произтичащите от този договор права и задължения на страните, която е във вреда на потребителя. Във всеки случай за неравноправни се считат клаузите, посочени в допълнителната разпоредба към настоящия закон.“

9.        Член 8, параграф 2 от Закон № 7/1998 за общите условия на договорите от 13 април 1998 г. обявява неравноправните клаузи за недействителни:

„Недействителни по-конкретно са неравноправните общи условия в сключените с потребители договори, така както във всеки случай тези клаузи са определени в член 10bis и първата допълнителна разпоредба от Общ закон № 26/1984 за защита на потребителите и ползвателите от 19 юли 1984 г.“

10.      Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 не е транспониран в испанското законодателство.

III – Обстоятелства по спора, главно производство и преюдициални въпроси

11.      Жалбоподателят в главното производство сключва със своите клиенти договори за кредит за покупка на жилища, обезпечени с ипотека. Тези договори за кредит предвиждат в частност прилагането на променлива номинална лихва, подлежаща на периодично адаптиране според договорения референтен лихвен процент. Договорите съдържат освен това и предварително включена в общите условия клауза, съгласно която от момента на първото адаптиране на дължимата лихва всеки път, когато отклонението превишава 0,25 %, тя се закръглява до следващия по-висок с 0,25 % размер.

12.      Според становището на ответника в главното производство тази клауза, известна в банковата практика като „клауза за закръгляване“, не е индивидуално договорена с кредитополучателите и следователно е недействителна съгласно член 8, параграф 2 във връзка с членове 1, 2 и 10а, параграф 1 от испанския Общ закон № 26/1984 за защита на потребителите и ползвателите от 19 юли 1984 г. На това основание той предявява иск за обявяване недействителността на клаузата и за преустановяване подписването на договори за заем, съдържащи спорната клауза.

13.      Жалбоподателят в главното производство застъпва позицията искът да бъде отхвърлен. Той изтъква, че закръгляването на лихвения процент представлява по принцип съществена съставна част от договора за кредит. Номиналната лихва се явява насрещната престация, която кредитополучателят дължи за отпуснатия на негово разположение капитал. Осъществяваният съгласно испанското законодателство контрол относно неравноправния характер на клаузи нарушавал член 4, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като преценка за неравноправния характер не можело да се прави, ако тези клаузи са изразени ясно и разбираемо.

14.      С решение от 11 септември 2001 г. първоинстанционният испански съд постановява, че „клаузата за закръгляване“ е несъвместима с испанския Закон за общите условия на договорите. Това решение е потвърдено с решението от 10 октомври 2002 г. на апелативната инстанция Audiencia Provincial Madrid. Срещу това решение жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба до запитващата юрисдикция.

15.      Tribunal Supremo счита, че е необходимо да се уточни смисълът на член 4, параграф 2 и на член 8 от Директива 93/13 във връзка с член 2, член 3, параграф 1, буква ж) и член 4, параграф 1 от Договора за ЕО, за да може да прецени правно релевантното им значение и последиците от липсващото транспониране в испанското законодателство на първата спомената по-горе разпоредба в действащата към момента на жалбата редакция. Поради това тази юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)         Следва ли член 8 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че държава членка може да предвиди в законодателството си в полза на потребителите контрол на неравноправния характер на клаузите, които съгласно член 4, параграф 2 от директивата са изключени от обхвата на този контрол?

2)         Представляват ли при това положение разпоредбите на член 4, параграф 2 във връзка с член 8 от Директива 93/13/ЕИО пречка за държава членка да предвиди в законодателството си в полза на потребителите контрол на неравноправния характер на клаузите, които се отнасят до определянето на „основния предмет на договора“, или до „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, дори ако тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.

3)         Съвместимо ли е с член 2 ЕО, член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 4, параграф 1 ЕО тълкуване на член 8 и член 4, параграф 2 от директивата в смисъл, че държава членка може да осъществява съдебен контрол относно неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, които са изразени на ясен и разбираем език и определят основния предмет на договора или съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга?

IV – Производство пред Съда

16.      Актът за преюдициално запитване от 20 октомври 2008 г. постъпва в секретариата на Съда на 11 ноември 2008 г.

17.      В предвидения в член 23 от Статута на Съда срок писмени становища представят страните в главното производство, правителствата на Португалската република, Република Австрия, Федерална република Германия и на Кралство Испания, както и Комисията.

18.      В съдебното заседание на 10 септември 2009 г. се явяват процесуалните представители на страните в главното производство, на правителството на Кралство Испания и на Комисията, за да изложат своите становища.

V –    Основни доводи на страните

19.      Ответникът в главното производство, германското и испанското правителство, както и Комисията изтъкват, че цел на директивата е да се постигне минимална хармонизация.

20.      Ответникът в главното производство и Комисията обръщат внимание на факта, че липсата на транспониране на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 отразява волята на националния законодател, а именно да разшири, както допуска член 8 от Директива 93/13, защитата на потребителите, като разпростре контрола по отношение на съдържанието и върху клаузи, които се отнасят до основния предмет на договора.

21.      Това тълкуване се потвърждавало в доклад на Комисията от 27 април 2000 г. относно прилагане на Директива 93/13 (СOM (2000) 248), в който тя не прави никакви възражения срещу липсата на транспониране на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, като в доклада дори се допуска възможността за отмяна на тази разпоредба от директивата.

22.      От своя страна германското правителство заключава от минималния характер на поставената като цел хармонизация, че доколкото отнасящи се до съществени елементи от договора клаузи са изразени на ясен и разбираем език, те не попадат в приложното поле на директивата и следователно държавите членки имат свободата да разширят и по отношение на тях преценката на неравноправния характер.

23.      Според позицията на германското правителство това правно становище се потвърждава при систематическото и телеологично тълкуване на директивата. Тъй като залегналият в член 8 от Директива 93/13 общ принцип е валиден за всички предхождащи го разпоредби, то член 4 от Директива 93/13 не може да дерогира прилагането на този принцип.

24.      Австрийското правителство застъпва становището, че всяко друго тълкуване на директивата би представлявало непропорционално посегателство спрямо договорното право на държавите членки. Такова тълкуване би означавало принципите на гражданското право да не могат да бъдат прилагани по отношение на неравноправни клаузи, ако те се отнасят до основния предмет на договора. Следвало на държавите членки да се остави свободата да решават дали и евентуално с какви способи да се води борба срещу такива клаузи.

25.      Въз основа на самото съществуване на член 8 от Директива 93/13 португалското правителство стига до заключението, че с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строги действащи от предвидените в директивата и в Договора за ЕО разпоредби, при условие че те са в съответствие с Договора. Испанското правителство във връзка с това посочва, че по-строгите разпоредби, които предвижда испанското право, в никакъв случай нямат за цел да затворят испанския пазар чрез ограничения от правен характер, затрудняващи достъпа на работници от други държави членки. По-скоро те имат за цел защитата на потребителите в съответствие с основното предназначение на директивата.

26.      Ответникът в главното производство застъпва позицията, че т.нар клауза за закръгляване не се отнася до основния предмет на договора. Независимо че тази договорна клауза всъщност се отнася до изчисляване на цената, трябва да се вземе предвид, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 като дерогираща разпоредба изисква по-тясно тълкуване. Освен това клаузата за закръгляване има условен характер, доколкото прилагането ѝ зависи от едно бъдещо и несигурно събитие, а именно необходимостта от промяна на лихвения процент с 0,25 %. Ответникът посочва освен това, че предвид обстоятелството, че клаузата за закръгляване не се отнася до съществен аспект на договора, въпросът дали една държава членка може на основание член 2 ЕО, член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 4, параграф 1 ЕО да се отклонява от разпоредбата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 е ирелевантен.

27.      Ответникът в главното производство и германското и австрийското правителство още в самото начало заявяват, че икономическият модел на свободната стопанска инициатива и на свободното формиране на цените в съответствие с целите на член 2 ЕО и със залегналите в член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 4, параграф 1 ЕО принципи на свободната конкуренция в една социална правова държава достига своите предели, когато се сблъска със защитата на определени общи интереси, към които се числи защитата на правата и икономическите интереси на потребителите.

28.      Комисията споделя съмненията на ответника в главното производство, доколко клаузата за закръгляване се отнася до основния предмет на договора и поради това се пита дали запитващата юрисдикция има нужда от отговор на преюдициалните въпроси, за да може да постанови решението си, т.е. дали те са допустими. Във връзка с член 4 ЕО Комисията изтъква, че тази разпоредба има само програмен характер и, както Съдът констатира в Решение по дело Échirolles Distribution(3), тя не вменява на държавите членки ясни и безусловни задължения, на които частноправните субекти да могат да се позоват пред националните юрисдикции.

29.      Жалбоподателят в главното производство застъпва правно становище, различно от това на всички останали страни в производството по делото. Той е на мнение, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 има императивен характер и следователно държавите членки не могат да се отклоняват от тази разпоредба.

30.      В подкрепа на тази своя теза той се позовава на първо място на Решение по дело Комисия/Нидерландия,(4) в което Съдът осъжда Нидерландия поради непълното транспониране на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 по отношение на изискването за ясно и разбираемо изразяване на посочените в този член клаузи. От това решение жалбоподателят в главното производство заключава, че тази разпоредба на директивата има като цяло императивен характер.

31.      По-нататък жалбоподателят в главното производство твърди, че фактът, че Директива 93/13 цели да осигури минимална степен на защита за потребителите и съответно била написана в императивна и обвързваща форма, също означавал, че тази разпоредба има задължителен характер. Освен това от съображения 12 и 19 от директивата следвало, че общностният законодател се е опитал да определи приложното поле на гарантираната от директивата защита за потребителите, а именно като изключил клаузите, които се отнасят до основния предмет на договора или съответствието на съотношението качество/цена, стига те да са били предмет на индивидуално договаряне. Според становището на жалбоподателя в главното производство една минимална степен на хармонизация не изключва възможността определени разпоредби от директивата да имат императивен характер. Съдът се произнася в този смисъл в Решението си по дело Комисия/Испания(5) по повод на член 5, трето изречение от Директива 93/13, където се предвижда изключение от принципа на най-благоприятното за потребителите тълкуване.

32.      Императивният характер на член 4, параграф 2 се потвърждавал освен това и от предисторията на създаването на Директива 93/13. Първоначалното предложение на Комисията всъщност не съдържа такава разпоредба, а този текст е добавен допълнително, което доказвало, че законодателят е приел, че съдебният контрол върху основните елементи на един договор е несъвместим с договорното право, основаващо се на принципа на автономия на волята, както и на принципите на пазарната икономика и на свободната конкуренция.

33.      Жалбоподателят в главното производство се позовава освен това на последните инициативи на Комисията за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, които потвърждавали колко е важно да бъде изключен съдебният контрол върху съществените договорни клаузи. Ищецът се позовава в частност на Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите(6), както и на Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите(7), които също като член 4, параграф 2 били насочени към изключване на контрола на съдържанието на договора и потвърждавали, че директивата цели цялостна хармонизация.

34.      Жалбоподателят в главното производство още в самото начало посочва, че дори да се приеме, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 не е императивна разпоредба, държавите членки не биха могли да предвидят съдебен контрол на съществените договорни клаузи, без да нарушат заложените в Договора за ЕО принципи на свободна конкуренция и свободна пазарна икономика. В действителност това би означавало да се допусне да се подложи на съдебен контрол равновесието между търсене и предлагане, за да се установи неравноправният характер на тези клаузи. Освен това признаването на компетентност на юрисдикциите да преценяват основния предмет на договор би довело до резултат във вътрешния европейски пазар да действат различни търговски условия.

35.      Накрая жалбоподателят в главното производство изразява съмнение, че разширяването на съдебния контрол върху съдържанието на договора действително би могло да гарантира по-висока степен на защита на потребителите по смисъла на член 8 от Директива 93/13, още повече че регламентираната санкция за неравноправния характер на една клауза е нейната недействителност и съществува реална опасност недействителността да се разпростре върху целия договор, доколкото считаната за неравноправна клауза се отнася до основния предмет на договора, без който не е възможно изпълнението му. Системата за защита, въведена с Директива 93/13, се базира на основната идея, че потребителят се намира в неравностойно положение, което се нуждае от корекция, без обаче при това да се поставя под въпрос стабилността на договора.

36.      В съдебното заседание испанското правителство на първо място извежда аргументи срещу застъпваното от жалбоподателя в главното производство становище относно императивния според него характер на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, както и относно квалифицирането на представляващата предмет на спора клауза за закръгляване като част от основния предмет на договора. Освен това то променя своето първоначално представено в рамките на писмената фаза на производството предложение за отговор на запитването, като иска Съдът да приеме, че един по принцип изключен от член 4, параграф 2 от Директива 93/13 контрол на неравноправния характер на клауза, която се отнася до основния предмет на договора, е съвместим с директивата, както и с възприетите в Договора за ЕО принципи.

37.      Вместо това испанското правителство предлага да се даде отговор на преюдициалните въпроси в смисъл, че договорна клауза като спорната клауза за закръгляване не може да бъде причислена към групата, която съгласно член 4, параграф 2 е изключена от приложното поле на Директива 93/13.

VI – 


Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница