Демографски процеси



страница2/16
Дата23.07.2016
Размер3.11 Mb.
#2465
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ


Тенденциите в демографските процеси и измененията в броя и основните структури на населението оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита. В същото време икономическата и социална среда се отразяват в голяма степен върху развитието на демографските събития.

Демографската ситуация в България през 2010 г. се характеризира със запазване нивото на общите коефициенти на раждаемост и смъртност и увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот. Продължава процеса на застаряване на населението и нараства отрицателния външно-миграционен баланс.

Постоянното население на България в края на 2010 г. е 7 504 868 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 58 842 души, или с 0.8% в резултат на естествения и външномиграционен прираст1.

По данни от „Преброяване 2011”, постоянното население на България към 1 февруари 2011 г. е 7 364 570 души. За целия период от предходното преброяване през 2001 г. то е намаляло общо с 564 331 души2.

Данните за броя и структурите на населението са резултат от провежданите от НСИ периодични преброявания на населението и съответните изчисления за естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за годините между преброяванията.

Промените в броя и структурите на населението се определят от основните тенденции в демографските процеси.



1.1 Раждаемост на населението

През 2010 г. намалява абсолютният брой на ражданията спрямо 2009 г. Регистрирани са 76 105 родени деца, като от тях 75 513 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 5 443 деца, а спрямо 2008 с 2 199 деца. Въпреки намалението в сравнение с двете предходни години, броят на живородените деца се запазва на нивото от 2007 г. и е по-голям в сравнение с всяка година през периода 1995-2007 година.

Коефициентът на общата раждаемост3 през 2010 г. е 10.0‰, а през 2009 той е бил съответно 10.7‰.

Броят на живородените момчета (38 836) е с 2 159 по-голям от този на живородените момичета (36 677), или на 1 000 момчета се падат 944 момичета.

В градовете и селата живородените са съответно 57 077 и 18 436 деца. По-младата възрастова структура на населението в градовете и по-големият брой родилни контингенти определят и по-високата раждаемост на населението в тях - на 1 000 души от градското население се падат 10.6% живородени деца, а на 1 000 души от населението в селата - 8.6% живородени деца. През 2009 г. тези коефициенти са били съответно - 11.2% и 9.3‰.

Коефициенти на раждаемост и естествен прираст на населението



Години

Раждаемост
(на 1 000 души)

Естествен прираст
(на 1 000 души)

Тотален коефициент

на плодовитост



1990

12.1

-0.4

1.81

1995

8.6

-5.0

1.23

2001

8.6

-5.6

1.24

2005

9.2

-5.4

1.31

2006

9.6

-5.1

1.38

2007

9.8

-5.0

1.42

2008

10.2

-4.3

1.48

2009

10.7

-3.5

1.57

2010

10.0

-4.6

1.49

В териториален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, София (столица) - 11.9‰, Варна - 11.5‰, Бургас - 10.7‰, Търговище - 10.5‰ и Кърджали - 10.4‰. С най-ниска раждаемост през 2010 г. се отличават областите Кюстендил и Видин, съответно 7.6 и 7.8‰4.

През последните пет години раждаемостта в България е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни5 като Гърция, Швейцария, Румъния, Малта и Унгария. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Италия, Португалия - под 10.0‰. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има в Ирландия (16.7‰), Франция и Великобритания (12.8‰).

Коефициентът на раждаемост средно за Европейския съюз (27) е 10.7‰ по данни на Евростат за 2009 година.

По-високото ниво на раждаемост през последните няколко години се дължи предимно на повишаването на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост6. Докато през 2005 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.31 деца, то през 2008 г. той достига 1.48, през 2009 г. - 1.57, и през 2010 г. - 1.49 деца. Тези стойности на плодовитостта през последните три години са най-високите след 1991 г., когато този коефициент е бил 1.65 деца. Трябва да се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост, което означава, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на отложени раждания и на раждания на деца от по-висок ранг.





Сключени бракове и живородени деца; коефициент на плодовитост

И през 2010 г. продължава тенденцията на увеличаване на средната възраст на жените при раждане на първо дете (26.2 г.) и сключване на първи брак (26.9 г.). През 1995 г. тя е била съответно 22.2 и 22.6 години, а през 2001 г. - 23.8 и 24.8 години.



През 2010 г. са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1960 г. досега - 1 244 раждания. При 1 191 от тях са родени по две, а при 53 - по три деца. Спрямо 2009 г. многоплодните раждания са с 24 повече.

От 1991 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства – от 18.5% през 1992 г. той достига 42.1% през 2001 и 53.4% през 2009 година. За 2010 г. броят на живородените извънбрачен брой деца е 40 850, или 54.1%7.

Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без сключен граждански брак.

За 68% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. 8

Смъртност на населението

В общата смъртност на населението през 2010 г. се наблюдава увеличение спрямо предходната година. Броят на умрелите лица е 110 165 души и е с 2 097 по-голям от този през 2009 г., а коефициентът на обща смъртност9 (14.6‰) се е увеличил с 0.4‰.

Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (15.8‰) отколкото при жените (13.5‰) и по-висока в селата (20.7‰) отколкото в градовете (12.2‰).

Коефициенти на обща, детска и преждевременна смъртност


Години

Обща смъртност - ‰

Детска смъртност - ‰

Преждевременна смъртност - %

1990

12.5

14.8

29.7

1995

13.6

14.8

28.3

2001

14.2

14.4

25.2

2005

14.6

10.4

24.6

2006

14.7

9.7

24.6

2007

14.8

9.2

24.1

2008

14.5

8.6

24.1

2009

14.2

9.0

24.4

2010

14.6

9.4

23.4

Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност се отличават областите Видин (22.4‰), Монтана (20.5‰) и Враца (18.6‰), докато най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите Кърджали - 11.1‰, София (столица) - 11.8‰ и Благоевград - 12.0‰.

Все още остава високо равнището на общата смъртност на населението в България в сравнение с европейските страни. С най-ниска смъртност са Кипър и Ирландия - 6.5‰, и Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция и Испания - под 9.0‰. За по-голямата част от страните на Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.4‰. Коефициентът на смъртност за Румъния, Естония, Унгария, Литва и Латвия е в границите между 12.0 и 13.3‰.

Коефициентът на смъртност средно за Европейския съюз (27) е 9.7‰ по данни на Евростат за 2009 година.

Намалява показателят за преждевременната смъртност10. През 2010 г. той е 23.4%. През предходни години този показател е бил по-висок - 28.3% през 1995- 25.2% през 2001 и 24.4 % през 2009 година. Преждевременната смъртност в България е два пъти по-висока сред мъжете - 30.9%, отколкото сред жените - 15.2%. Равнището на високата смъртност у нас се поддържа основно от смърността във възрастовите групи над 65 години11.

Общо за Европейския съюз (27) показателят за преждевременната смъртност е близо 22% през 2008 година.

След 1997 г. започна да се формира трайна тенденция на намаляване на детската смъртност. През 2010 г. в страната са умрели 708 деца на възраст до една година. В сравнение с предходната година техният брой е по-малък с 21 деца. Коефициентът на детска смъртност е 9.4‰12, като е с 0.4‰ по-висок от този през 2009 г., поради по-малкия брой живородени деца. Достигнатото равнище на детската смъртност през последните четири години е най-ниското в демографското развитие на страната.





Коефициенти на обща и детска смъртност

Независимо от положителната тенденция в намаляването на равнището на детската смъртност в страната тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави. В повечето от страните в Европа коефициентът на детска смъртност е под 7.0‰, като най-ниска е детската смъртност в Словения - 2.4‰, Люксембург и Швеция - 2.5‰, Финландия - 2.6‰ и Чехия - 2.9‰. Само Румъния (10.1‰) има по-висока стойност на показателя от този в нашата страна13.

Коефициентът на детска смъртност общо за Европейския съюз (27) е 4.3‰ по данни на Евростат за 2009 година.

За страната средната продължителност на живота за периода 2008 - 2010 г. е 73.6 години, или с 0.2 години по-висока от тази за периода 2007 - 2009 година. При мъжете тя е 70.0 години, а при жените е със седем години по-висока - 77.2 години.





Средна продължителност на живота по пол и периоди

Средната продължителност на живота на живеещите в градовете е 74.0 години, а на тези в селата - 72.3 година.

В някои от европейските страни като Латвия и Литва, средната продължителност на живота при мъжете е по-ниска, а в Унгария, Румъния и Естония е приблизително равна на тази в България. В останалите страни показателят е с по-висока стойност и достига до 79 години. При жените средната продължителност на живота само в Румъния е близка до тази в нашата страна. В Литва, Латвия, Унгария, Словакия, Естония, Полша и Чехия средната продължителност на живота за жените е между 78 и 80 години. Във всички останали европейски страни средната продължителност на живота при жените е над 80 години, като във Франция, Испания и Швейцария тя е над 84 години.

Средната продължителност на живота общо за Европейския съюз (27) е 76.4 за мъжете и 82.4 години за жените по данни на Евростат през 2008 година.



Брачност и бракоразводност

През 2010 г. продължава да намалява броят на сключените граждански бракове. През миналата 2010 г. са регистрирани 24 286 юридически брака, които са с 1 637 по-малко от предходната 2009 година. От тях 79.3% (19 262) се отнасят за населението в градовете. В селата са сключени 5 024 брака. Намаляването на броя на сключените граждански бракове се дължи на все по-предпочитаното съвместно съжителство без документално оформен граждански брак сред младите хора.





Коефициенти на брачност и бракоразводност

Продължава да се повишава средната възраст при сключване на първи брак: при мъжете от 28.1 години през 2001 г. тя достига 29.6 г. през 2009 г. и 30.0 г. през 2010 година Този показател за жените е съответно: през 2001 г. - 24.8 години, през 2009 г. - 26.4 г. и през 2010 г. - 26.9 години.

През 2010 г. броят на регистрираните бракоразводи е 11 012 и е с 650 по-малък от този през 2009 година. Близо 84% от тях се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на бракоразводите по взаимно съгласие - 64%, поради несходство в характерите - 25%, а за около 6% причината е фактическа раздяла. По други причини са 5% от разводите.

За последните седем години средната продължителност на брака до развода е около 14 години.



Население

По данни на НСИ, към 31. 12. 2010 г. населението на България е 7 504 868 души, разпределено в 5302 населени места. Общият брой на младите хора в страната на възраст 15-29 г. е близо 1 334 300 души. От тях близо 1 003 500 души живеят в градове, а 330 800 в села.



Брой млади хора живеещи в България

 

2009 г.

2010 г.

Общо над 15 г.

в т. ч. от 15 до 29 г.

Общо над 15 г.

в т. ч. от 15 до 29 г.

Общо по местоживеене, в т.ч.

6 585 000

1 386 900

6 537 500

1 334 300

в градовете

4 670 600

1 051 700

4 655 700

1 003 500

в селата

1 914 400

335 200

1 881 800

330 800

Вътрешна и външна миграция на населението

През 2010 г. в преселванията14 между населените места в страната са участвали 151 694 души, които са с близо 16 000 повече в сравнение с предходната година.

От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 48% са мъже и 52% - жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се вътре в страната са лицата във възрастовата група 20 - 39 години - 40%. Следваща по големина група е тази на лицата под 20 години - 25%. Значително по-малък е делът (18%) на 40 - 59 годишните, а на тези над 60 години е близо 17 %.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (45%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението „село - село“ (9%). Броят на преселилите се от селата в градовете (24%) е по-голям, отколкото в обратното направление - „град - село“ (22%).



Направление на вътрешната миграция

В резултат на преселванията между градовете и селата населението на селата е намаляло с 2 413 души, респективно с толкова се е увеличило населението в градовете15.

През 2010 г. 27 708 лица са заявили промяна на своя настоящ адрес от страната в чужбина. От тях близо 45% са мъже и 55% - жени. Близо 35% от емигрантите са на възраст от 20 до 34 години. Във възрастовата група 40 - 59 години относителният дял на емигрантите е 31%. Най-младите емигранти (под 20 години) съставляват 15%, а тези на 60 години - близо 6%.

Съгласно българското законодателство, българските граждани, които живеят предимно в чужбина, заявяват настоящия си адрес в съответната държава, в която пребивават, чрез Заявление за издаване (респ. преиздаване) на български документи за самоличност. В този смисъл обработените през 2010 г. съобщения за промяна на адреса от България в чужбина се отнасят до лица, които са напуснали страната и преди 2010 г., но срокът на валидност на техните документи е изтекъл през тази година, т.е. това са емигранти от страната.





Структура на емигрантите и имигрантите по възраст

Лицата, които са сменили адреса си от чужбина с настоящ адрес в България, или потокът на имиграцията включва български граждани завърнали се в страната и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2010 г. 3 518 лица са заявили промяна на своето обичайно местоживеене от чужбина в България Относителният дял на мъжете е 54%, а на жените - 46%. Сред дошлите да живеят в страната близо 32% са във възрастовата група 20 - 39 г., а 35% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите (под 20 г.) съставляват 18%, а най-възрастните, над 60 години - 15 %.

По данни от провежданото извадково наблюдение от НСИ на пътникопотока през границите на страната се установява, че за близо 59% от емигрантите напускането на страната е свързано с осъществяване на постоянна работа, за 20% причината е продължаване на образованието и за 13% причините са брак, преселване или друга.

За близо 16% от дошлите да живеят в страната преселването е свързано с тяхната постоянна работа. 12% идват с цел образование. Значително по-голям е относителният дял на тези, които идват в страната поради преселване, сключване на брак или друга причина - 67%.



Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2010 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 34 652 души. В сравнение с предходната година отрицателният прираст се е увеличил с 7 540 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 4.6‰16. Предишната година той е бил минус 3.5‰, или се увеличава по абсолютна стойност с 1.1‰. Коефициентът на естествен прираст продължава да е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 12.1‰, докато в градовете е минус 1.6‰, което означава, че намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в развитието на населението, живеещо в селата.





Раждаемост, смъртност и естествен прираст

През 2010 г. само област София (столица) е с положителен естествен прираст 0.1‰.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст (под минус 2.0‰) са областите Кърджали (-0.7‰), Варна (-1.1‰) и Благоевград (-1.7‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Враца, в които той достига съответно минус 14.6, минус 12.2 и минус 10.3‰.

В Европа освен нашата страна с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са Австрия, Естония, Италия, Португалия, Румъния, Литва, Германия и Унгария - от минус 0.1‰ до минус 3.4‰. Всички останали европейски страни имат положителен естествен прираст. Със стойности от 0.9 до 1.5‰ са Гърция, Полша, Чехия, Дания, Словения и Словакия, а във Финландия, Швеция, Белгия, Испания, Нидерландия и Великобритания коефициентът е между 2.0 и 3.7‰. Сравнително по-висок положителен естествен прираст има в Люксембург (4.0‰), Франция (4.1‰) и Кипър (5.5‰). С най-висок естествен прираст е Ирландия (10.2‰).

Коефициентът на естествения прираст средно за Европейския съюз (27) е 1.0‰.

Върху броя и структурите на населението на страната съществено влияние оказва и механичният прираст от външната миграция (нетна миграция), който също е отрицателен - минус 24 190 души. Той се формира като разлика между броя на лицата, които са посочили настоящ адрес в чужбина (държава), и заявилите настоящ адрес в България. Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е 3.2‰17.

В резултат на вътрешната и на външната миграция населението на градовете е намаляло с 17 463, а на селата с 6 727 души.

През 2010 г. само областите София (столица) и Варна имат положителен механичен прираст съответно 7.7 и 0.3‰.

С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателен механичен прираст са областите Смолян (-13.4‰), Разград (-13.1‰) и Ловеч (-12.1‰). С най-малко намаление са областите Бургас (0.0‰), Перник (-1.9‰) и София област (-2.1‰).





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница