Демографски процеси


Остаряване на населението



страница3/16
Дата23.07.2016
Размер3.11 Mb.
#2465
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Остаряване на населението

Като остър демографски проблем, се очертава продължаващия процес на остаряване на населението. Той се изразява в непрекъснато нарастване на показателя за средната възраст на населението през последните години. През 1995 г. този показател е бил 38.9 г., през 2001 г. - 40.4 г., а през 2009 г. достига 41.8 години. За 2010 г. средната възраст на населението общо за страната е 41.9 години. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението (45.5 години) е по-висока в сравнение с тази в градовете (40.5 години).

Тенденцията на остаряване на населението се изразява и в промените на неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст18.

Население под, в и над трудоспособна възраст



Години

Възрастови групи

под трудоспособна възраст 

(%)


в трудоспособна възраст 

(%)


над трудоспособна възраст 

(%)


1990

21.6

55.5

22.9

1995

19.1

56.6

24.3

2001

16.3

59.2

24.5

2005

14.8

62.4

22.8

2006

14.6

62.8

22.6

2007

14.5

63.0

22.5

2008

14.5

63.2

22.3

2009

14.5

63.1

22.4

2010

14.6

62.7

22.7

Населението в трудоспособна възраст към края на 2010 г. е 4 700 600 души или 62.7% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла със 73 000 души.

Населението над трудоспособна възраст през 2010 г. е 1 706 000 хил. души. Спрямо предходната година то се е увеличило с 15 000 души. В края на 2010 г. населението под трудоспособна възраст е 1 098 200 души, или със 798 по-малко спрямо 2009 година.

От позицията на бъдещото развитие трябва да се отбележи, че сериозен демографски проблем за България е значително ниският относителен дял на населението от 0 до 14 години включително – 13.8%. Населението на 65 и повече години непрекъснато нараства и сега е 17.7%.

Сред административните области процесът на остаряване е най - силно изразен във Видин, Монтана и Габрово. В тези области относителният дял на населението на 65 и повече години е над 22%, като във Видин е най-висок - 24.1%. Най-нисък е този относителен дял в областите София (столица), Благоевград, Варна, Бургас и Кърджали - между 15 и под 16%.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в област Сливен - 17.8%, а най-нисък в област Перник - 11.4%.

Процесът на остаряване на населението е характерен за по-голямата част от страните в Европейския съюз. С еднакъв относителен дял на населението на 65 и повече години (17 - 18 %) освен България са и Австрия, Белгия, Естония, Латвия, Португалия, Финландия и Швеция. По-висок е този дял в Германия - 20.7%, Италия - 20.2%, и Гърция - 18.9%. В останалите страни делът на най-възрастното население е под 17%.

Под 14% е делът на най-младото население в Германия и Латвия, а за Словения, Италия и Чехия е около 14%. Малко по-висок е този дял в Гърция - 14.4% и Унгария - 14.7%, а в останалите страни от ЕС той е над 15%.

Общият коефициент на възрастова зависимост – отношението на лицата под 15 и на 65 и повече на 100 лица към населението от 15 до 64 години е 46.0%. През 2005 и през 2009 този коефициент е бил съответно 44.5 и 45.1%. В градовете това съотношение е по-благоприятно - 40.1%, отколкото в селата - 63.3%.

Друг показател, показващ остротата на посочения проблем, е коефициентът на демографско заместване19. През 2001 г. всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 души влизащи в трудоспособна възраст. След 2008 г. това съотношение е обратно - 100 души излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 91, през 2009 г. от 82, а през 2010 от 74 души. Това показва, че в страната вече настъпва стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население.

Общият анализ на резултатите за развитието на демографските процеси показва, че все още основни проблеми за демографското развитие на страната са задържащото се високо ниво на смъртността, ниската раждаемост и сравнително по-ниската средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни, както и отрицателното външно-миграционно салдо.



ПРИОРИТЕТ I – СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА, НАСЪРЧАВАЩА И ПОДКРЕПЯЩА СРЕДА ЗА КАЧЕСТВЕНА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ

    1. МЛАДИ ХОРА, ОТПАДАЩИ ОТ УЧИЛИЩЕ

1.1.1 Състояние на изследвания индикатор

По данни за 2009 г. 14.7% от младите хора на възраст 18 - 24 години са с по-ниско от средно образование, като същевременно не учат в училище и не участват в никакви други форми на образование или обучение20, като 38% от тях са завършили само начално образование21. По данни на Евростат само за последните осем години стойността на този показател в страната съществено се редуцира с 6 пункта – от 20.7% за 2002 г. на 14.7% за 2009 г. По този показател България незначително изостава (14.7%) спрямо средния дял за ЕС (14.4%22).



Преждевременно напуснали образованието (%), 2002-2009

Години

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

ЕС 27

17.0

16.6

16.1

15.8

15.5

15.1

14.9

14.4

България

20.7

21.9

21.4

20.4

17.3

14.9

14.8

14.7

1.1.2 Анализ на състоянието

Данните на НСИ сочат като най-често срещани причини за отпадането от училище през учебната 2009/2010 г. социални и семейни причини, психологически и педагогически причини в следното съотношение:



  • социалните и семейни причини (50.15%);

  • непосещаване на учебни занятия поради нежелание (24.52%);

  • заминали за чужбина (18.36%)

По данни от изследване на агенция Медиана, проведено през 2009 г. сред младите хора в страната, младите роми съставляват около 10% от младите до 30 год., но те излъчват над 50% от неграмотните в страната. В същото време приблизително 84% от ромите не завършват средното си образование.

Отпаднали в различните етнически групи (18 – 30 години)

БЪЛГАРСКА ЕТНИЧЕСКА ОБЩНОСТ

ТУРСКА ЕТНИЧЕСКА ОБЩНОСТ

РОМСКА ЕТНИЧЕСКА ОБЩНОСТ

2008

2009

2008

2009

2008

2009

НЕЗАВЪРШИЛИ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

8.9

5.6

48.3

24.2

89.4

83.7

НЕЗАВЪРШИЛИ ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ

2.7

0.2

12.3

1.9

46.8

30.6

При останалите етнически групи – българската и турската, този проблем също съществува, но неговият обхват и трудностите не са така значими, както при ромската етническа общност. Семействата на отпадналите от училище ученици от ромски произход най-често разчитат на временна заетост, месечни добавки за деца и социални помощи. Едва 30% от тези семейства се издържат от доходи, идващи от постоянна работа. Образователното равнище на родителите на отпадналите от училище ромски деца е ниско (начално и основно).23

Липсата на доходи е една от основните причини за отпадането на децата от училище. Отговорите са следните:



Отговори

българи

турци

роми

Защото трябваше да помагам в къщи и да работя в домашното стопанство

11.7

0.2

12.9

Нямаше пари за учебници и тетрадки

16.1

6.3

26.2

Нямах подходящи дрехи и обувки

10.2

6.8

21.7

Нежеланието да се ходи на училище сред по-голямата част от децата от ромски етнически произход е породено и от негативно отношение към учебния процес и липсата на мотивация, свързани най-често с недоброто ниво на владеене на български език в първи и втори клас. Над 57% от отпадналите деца не са посещавали детска градина, а 75% не са посещавали и предучилищна група.

Доколкото при ромите са съхранени традиционният начин на живот и ценности, някои от причините за отпадане на ромските деца от училище са както следва:



  • училището се възприема като не особено подкрепящо модела на социализация на младите членове на ромския етнос;

  • ранните бракове при момичетата, които по традиция спират да посещават училище на около 12-13 години;

  • училището не се свързва с непосредственна практически полза.

Половината от родителите на отпадналите от училище деца от ромски етнически произход не полагат достатъчно усилия да мотивират децата си да посещават училище. Заниженият родителски контрол, бедността и социокултурната специфика са сред основните причини за отпадане от училище на ромските деца.

1.1.3 Предприети мерки

Причините за отпадане от училище са многообразни и не се проявяват изолирано, което налага да се предприемат комплексни мерки за задържане и връщане в училище на децата, отпаднали от образователната система.

Предвидени и в процес на изпълнение са различни мерки, осъществявани чрез финансирани проекти по национални програми и оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП „РЧР”).

Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст”, програмата „Училището – територия на учениците” и програмата „С грижа за всеки ученик” имат за цел по-пълно обхващане и задържане на учениците в задължителната училищна възраст, като се осигурят условия за улесняване на достъпа до образование на тези ученици без разлика по отношение на етническа принадлежност, пол, произход и вероизповедание чрез създаване на възможност за всеки да се обучава независимо от неговото местоживеене и икономическо положение. Целева група са предимно децата от първи до седми клас. Например по Национална програма „С грижа за всеки ученик” в модул „Осигуряване на допълнително обучение на учениците за повишаване на нивото на постиженията им по общообразователна подготовка” се предоставят средства за допълнително обучение на учениците от пети, шести и седми клас, показали ниски резултати от външното оценяване. Броят на обхванатите през 2009 и 2010 г. ученици е 12 271.

По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” се прилагат различни схеми за повишаване качеството на учебно-възпитателния процес чрез преподаване на интересно и полезно учебно съдържание, разработване на нови извънкласни форми, интеркултурно образование, както и насочване на усилията за повишаване на образователното ниво на напусналите училище млади хора.

В рамките на област на интервенция „Подобряване на услугите в образованието и обучението“ през 2009 г. в програми за обучение и повишаване на квалификацията са включении 283 преподаватели, а през 2010 г. - 1128.

По схема за безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001/07/4.2-01 „Да направим училището привлекателно за младите хора“ през 2010 г. са обхванати 7217 учащи се, от които 6 566 са от ромския етнос. Разработват се и се предлагат нови извънкласни форми, които да направят училището по-привлекателно. През 2009 г. и 2010 г. са подкрепени 1148 училища за въвеждане на нови извънкласни дейности, като общата цифра на училищата по схемата е 1703. Обхванатите ученици в извънкласни дейности за 2009 г. и 2010 г. са 308 050.

В областта на интервенция „Децата и младежта в образованието и обществото” включените в проекти за интеркултурно образование деца от ромски произход са 23 463, от които 14 766 деца са завършили обучението по проектите.

По схема „Образователни услуги за ученици, изоставящи от учебния материал и деца с изявени дарби“ през 2010 г. също са включени деца от ромски произход, като техния дял е 27.2% .

По схема „Създаване на благоприятна мултикултурна среда за практическо прилагане на интеркултурно образование и възпитание“ са финансирани различни проекти, насочени към превенция на ранното отпадане от училище, по които през 2009 г. и 2010 г. са обхванати 23 463 деца, голяма част от които представители на ромския етнос.

С оглед отчитане на специфичните особености на ромския етнос и с цел осъществяване на комплексен подход за „образователна интеграция“ се предвижда усилията през 2011 г. по Оперативна программа «Развитие на човешките ресурси» да бъдат насочени не само към ромските деца, но също и към по-възрастните представители на етноса по схемата „Ограмотяване на възрастни“, което да ги улесни за по-нататъшен достъп до професионална подготовка и по-голяма конкуретноспособност на пазара на труда. Очаква се 10 500 лица да бъдат включени в програми за ограмотяване и в курсове за завършване на класове от основното образование, от които най-малко 8000 да завършат успешно.

В отговор на потребностите през 2010 г. бяха одобрени критерии за избор на операции „Интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система“ за подпомагане на по-успешната социална и трудова реализация на децата и учащите се от етническите малцинства чрез подобряване на условията за равен достъп до образование и обучение и засилване на мотивацията за включване в образователния процес.



    1. МЛАДЕЖИ, ЗАВЪРШВАЩИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ



      1. Състояние на изследвания индикатор

През учебната 2009/2010 г. за придобиване на образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър”, „бакалавър” и „магистър” се обучават 283 236 студенти или с 4.79% повече спрямо предходната 2008/2009 учебна година.24


Учебна година

2000/2001

2005/2006

2006/2007

2007/2008

2008/2009

2009/2010

Брой завършили висше образование, в т.ч.:

247 006

243 464

258 692

264 463

274 247

287 086

Степен „професионален бакалавър”

16 369

23 608

26 953

26 169

27 724

28 947

Степени „бакалавър" и „магистър”

227 223

214 693

226 923

233 941

242 574

254 289

Степен „доктор”

3 414

5 163

4 816

4 353

3 949

3 850

Завършилите през 2010 г. с образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“ са 6929 лица, при 6769 през 2009 г. Като „бакалавър“ и „магистър“ са се дипломирали 52 998 лица, а 596 лица са защитили „докторска“ степен. Най-висок е относителният дял на дипломиралите се студенти от следните области на образование: „Стопански науки и администрация” (2009 г. - 32.6%, 2010 г. – 31.97%), „Науки за обществото и човешкото поведение” (2009 г.- 14.1%, 2010 г. – 13.74), „Технически науки и технически професии” (2009 г. - 12.6%, 2010 г. – 12.425).



      1. Анализ на състоянието

Нараства делът на младите хора на възраст от 30 до 34 г. завършили висше образование от 19.5% през 2000 г. на 27.1% през 2008 г.

На възраст 20 - 29 години младите хора учат обикновено във висши училища или колежите, а една малка част от тях учат в средното образование и в професионалното обучение след завършено средно образование. В сравнение със средната величина за ЕС (24.8% - 2007 г.) в България делът на учащите на възраст 20 - 29 години спрямо населението на същата възраст е значително по-нисък - 19.1% за 2007 г. като за 2009 г. този дял за България е по-висок - 21.9%.25

В структурата на завършващите студенти се забелязва диспропорция между търсенето на пазара на труда и дела на завършващите студенти. Въпреки че се наблюдава увеличение спрямо 2000 г. на броя на завършилите технически специалности с 2.7% , темпът на нарастване е чувствително по-малък в сравнение с търсенето на пазара на труда.

По данни от социологически проучвания, проведени в периода април-юни 2010 г. между 57% и 82% от анкетираните различни групи потребители на образователни услуги, определят като необходимо или изключително необходимо създаване на рейтингова система на българските висши училища. Над 2/3 от анкетираните считат, че съществуващата в момента информация за българските висши училища не е достатъчна, като най-голям дефицит на информация има по отношение на реализацията след завършване, както и за различните специалности, по които се предлага обучение.26



      1. Предприети мерки

През изследвания период правителството предприе мерки за осъществяване на реформи в системата на българското висше образование, които се развиват в политическия контекст на протичащите реформи в общото европейско пространство за висше образование. Започна процес на въвеждане на европейските критерии за модернизиране на висшето образование в България с цел гарантиране качеството на предлаганото обучение чрез създаване на условия за реална конкуренция между висшите училища и стимулиране развитието на академичния състав.

Очакваният ефект от предприетите реформи се свързва с:



  • повишено качество на образованието чрез поставяне на висшите училища в реална конкурентна среда както на национално, така и на международно ниво;

  • стимулиране на професионалната мотивация на академичния състав;

  • подобряване модела на финансиране на институциите за висше образование;

  • повишаване възможностите за усвояване на средствата от европейските структурни фондове.

През 2009 и 2010 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” се осъществява схема „Разработване на система за оценка на качеството на средното образование и рейтингова система за висшите училища в Република България”. Проектът „Развитие на рейтингова система за висшите училища“ създаде възможност за събиране и обобщаване на актуална информация относно обема и качеството на образователните услуги, предлагани от висшите училища в страната, които към момента са 51 и предлагат обучение по над 600 специалности в 52 професионални направления. Създадената интернет базирана рейтингова система предоставя структурирана информация по 52 професионални направления, в 51-те висши образователни институции, представена в 7 тематични области като – учебен процес (с 12 индикатора - техническа и практическа подготовка, участие в стажове, актуалност на учебния материал, обучение по чужд език и др.); осигуряване на учебния процес (9 индикатора: материална база, административно обслужване, организация на учебния процес и др.); научноизследователски процес (14 индикатора – преподаватели участващи в международни проекти, статии в чужди научни списания и др.); социално-битови условия ((3 индикатора – стипендии, общежития, степен на удовлетвореност); престиж (6 индикатора – среден успех на завършилите студенти, престиж пред работодатели, престиж пред общественото мнение и др.) и реализация (6 индикатора – доход на завършилите, безработица срез завършилите, предпочитания на работодателите и др.). В класацията крайната оценка за всяко висше училище е представена като резултат по скалата от 0 до 100 по всяко от професионалните направления.

Основополагаща реформа в областта на висшето образование е новият Закон за развитието на академичния състав в Република България, приет от Народното събрание през май 2010 г. Новият закон урежда обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности и създава рамката за развитие на академичния състав в Република България като от централизирано управление се преминава към управление на конкурентоспособност. Новият закон дава път на младите в науката чрез подобряване на процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, начина на работа на Националната агенция за оценяване и акредитация, механизма за придобиване на научни степени „доктор“ и „доктор на науките“, и реда за заемане на академични длъжности.

По програма „Студентско подпомагане” са предоставени стипендии, помощи и награди на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища, осигуряване на субсидирано ползване на студентски общежития и столове и на помощи за свободно наета квартира при недостиг на места в студентските общежития.

През 2009 г. в студентските столове са реализирани 1 868 183 хранодни, а през 2010 г. те са 1 931 523.

През разглеждания период се изпълнява и проект „Студентски стипендии и награди” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, който е насочен към повишаване на капацитета на човешкия капитал чрез по-добро и по-достъпно образование. Общата цел на проекта е преодоляване на социално-икономическата неравнопоставеност на студентите, гарантиране на справедливост по отношение на достъпа им до образование, участието, третирането и резултатите от обучението и повишаване на тяхната мотивация за по-добра подготовка. Проектът разширява действието на сега съществуващите в страната политики за студентско подпомагане, осъществявани със средства от държавния бюджет.

В рамките на четири семестъра са раздадени над 310 000 месечни стипендии и над 31 000 награди. Партньори по проекта са 49 български висши училища. Общо по проекта са обхванати 61 045 лица (2009 г. – 22 914, 2010 г. – 38 131 студенти). Почти всички бенефициенти са във възрастовата група от 19 до 34 години.

С цел укрепване на връзките между институциите за образование и обучение, научноизследователския сектор и бизнеса и засилване интереса на младите хора към реализация в сферата на образованието и науката, както и да се повиши качеството на научните разработки през 2009 и 2010 г. продължава реализирането на две схеми за „Подкрепа на развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени”. Общо са подкрепени над 1580 млади хора като за същия период 764 са завършили програми за развитие на научния потенциал. 80% от тях са млади учени на възраст от 25 до 34 години. Дейностите по двете схеми са насочени към организиране и провеждане на програми за обучение и повишаване на квалификацията на младите хора, работещи в сферата на науката с участието на водещи специалисти от съответната област, подкрепа за научни публикации, научен обмен, участие в работни срещи, провеждане на научни изследвания и др.

През 2009 г. са извършени промени в Закона за кредитиране на студентите и докторантите, с които се елиминират основните пречки в него за реалното му изпълнение. През 2010 г. е изготвен проект на типов договор съгласно чл. 6 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти и бяха проведени разговори с Асоциацията на банките в България. Постигнато е принципно съгласие по съдържанието на договора. В последствие проектът на договор е обсъден и съгласуван и със студентите и докторантите чрез Националния съвет за студентско кредитиране. Договорът е утвърден от министъра на финансите и от министъра на образованието, младежта и науката. Програмата стартира от началото на учебната 2010/2011 година .



Общият брой на студентите и докторантите, обучавани в акредитирани висши училища в България за академичната 2010/2011 година е 266 090, от тях 171 564 имат право на кредит. От това право са се възползвали 2 842 младежи, които са получили кредите за студенстки такси (2 792 лица) и издръжка (50 лица) в размер на 13 840 141,52 лв. като средния размер на кретида за 2010 г. е 4 869 лв.

Реално е подпомогнато и кариерното развитие и конкурентоспособност на академичния състав чрез провеждане на чуждоезиково и професионално обучение на над 500 преподаватели по проект по ОП „РЧР”, изпълняван от МОМН.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница