Демографски процеси


ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ МЕРКИ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА В РИСК НА ВЪЗРАСТ ОТ 18 ДО 25 ГОДИНИ



страница8/16
Дата23.07.2016
Размер3.11 Mb.
#2465
ТипДоклад
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

4.1 ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ МЕРКИ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА В РИСК НА ВЪЗРАСТ ОТ 18 ДО 25 ГОДИНИ

Перспективите за развитие пред младите хора зависят изключително много от тяхната социално-икономическа среда и редица други фактори. Някои младежки групи са изложени повече от други на социално изключване и бедност като деца, живеещи в институции, разделени от родителите, напускащи институции за деца, и са изправени пред по-голям риск от бедност и изключване.

Постоянно променящата се социално-икономическа обстановка в страната поставя в неравностойно положение младежите, които напускат институциите, в които са живели. Много от тях не могат да се реализират от една страна, поради предразсъдъци и негативното отношение на обществото и работодателите към тях, а от друга – поради липсата на интегрирана обществена среда, осигуряваща равнопоставеност и зачитане на човешкото достойнство.

Държавата чрез Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални структури са ангажирани и оказват помощ на тези лица при наличие на потребност. Една от формите за подкрепа е отпускането на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане чрез:



  • Месечна социална помощ (чл. 9) от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ и еднократна помощ (чл. 16) от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. В случай, че лицата са се регистрирали в едномесечен срок от завършване на социалното учебно-професионално заведение или специални училища не се изисква 9-месечна регистрация в Дирекция „Бюро по труда”.

  • Целева помощ за заплащане на наем на общинско жилище (чл. 14) за сираци до 25-годишна възраст.

  • Целева помощ за отопление, съгласно реда и условията на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Молби-декларации за отпускане на помощта се подават в дирекции „Социално подпомагане" от 1 август до 31 октомври. Целевите помощи за отопление се отпускат за период от 5 месеца, който обхваща периода от месец ноември на текущата година до месец март на следващата година. Право на помощта имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) и отговарят на условията на чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Социалните помощи се отпускат по постоянен адрес на лицата. Служителите в териториалните поделения на АСП предоставят информация и консултация на тези лица за възможностите за тяхното подпомагане, социална интеграция и видовете социални услуги, които биха могли да ползват.

4.2 СОЦИАЛНИ УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА (ВКЛЮЧИТЕЛНО ОТ ТИПА ПОДКРЕПА, ПРИДРУЖАВАНЕ, МЕНТОРСТВО), ПОДХОДЯЩИ ЗА МЛАДИ ХОРА НА ВЪЗРАСТ ОТ 18 ДО 25 ГОДИНИ В РИСК, ОСОБЕНО ЗА ИНТЕГРИРАНЕТО ИМ С МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Социалните услуги са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен живот, основават се на социална работа, насочена към подкрепа на нуждаещите се за осъществяване на ежедневни дейности и социално включване (създаване на условия и възможности за участие на обслужваните лица в обществения живот).

Развитието на мрежата от социални услуги в общността осигурява възможност за равен достъп до основни услуги на уязвимите групи. Това е от решаващо значение за ефективно социално включване и участие в живота на обществото.

Социалните услуги в общността, които приоритетно се предоставят на младите хора, напускащи специализирани институции са: „Преходно жилище”, „Защитено жилище” и „Наблюдавано жилище”.



Преходното жилище е форма на социална услуга, в която хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти с цел подготовка за извеждането им от специализирана институция. Услугите, предоставяни в Преходните жилища са предназначени за деца и младежи на възраст от 16 до 18 г. или до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Социалната услуга „преходно жилище” се финансира като делегирана от държавата дейности от 1 януари 2009 г.

В „преходното жилище“ се приемат лица от специализирани институции, които се нуждаят от подкрепа за социална интеграция и професионална реализация при прехода към самостоятелен независим живот без семейна подкрепа.

Извеждането от специализираната институция в Преходно жилище се извършва след преценка от Междуведомствена комисия на възможностите за реинтеграция на лицето. Извършва се социална оценка, на база на която се изготвят доклад-предложение за настаняване в преходно жилище и индивидуален план за работа.



Другите два вида услуги – „Защитено жилище” и „Наблюдавано жилище” са достъпни за лицата над 18-годишна възраст и няма възрастово ограничение за ползването им.

Защитеното жилище е форма на социална услуга, в която хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти. Услугите, предоставяни в защитеното жилище, трябва да отговарят на критериите и стандартите, предвидени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане: за местоположение и материална база, за хранене, здравни грижи, образователни услуги и информация, организация на свободното време и личните контакти, квалифициран персонал. Услугите се основат на социална работа при прилагане на индивидуален подход и са съобразени с конкретните потребности на всяко прието на обслужване лице.

Наблюдавано жилище е форма на социална услуга за оказване на подкрепа и консултиране на лица, навършили 18 години, които напускат специализирана институция, преходно жилище или защитено жилище и им предстои да водят независим начин на живот. Основните дейности насочени към младите хора, ползващи такава услуга са консултации в областта на:

    • формиране на увереност и личностен растеж;

    • развитие на умения за жизнено планиране;

    • развитие на умения за себеразбиране и адекватна самооценка.

    • пълноценно осмисляне на свободното време чрез развитие на самопознанието;

    • професионално ориентиране;

    • изследване и актуализиране на професионалната ориентация;

    • мотивиране за правилен професионален избор;

    • професионално консултиране за търсенето и предлагането на пазара на труда;

    • развитие на умения за търсене на трудова заетост;

    • развитие на умения за самопредлагане на пазара на труда;

    • индивидуална подготовка за явяване на интервю – изготвяне на автобиография и мотивационно писмо;

    • информиране и посредничество за образователни и стажантски програми за професионална квалификация в страната и чужбина;

    • установяване на контакти с дирекции “Бюро по труда”;

    • установяване на контакти и сътрудничество с:

      • работодателски организации;

      • водещи бизнес-организации;

      • малък и среден бизнес.

Към декември 2010 г. на територията на страната функционират общо 123 жилища от резидентен тип (делегирани от държавата дейности), предлагащи услуги на лица, напуснали специализирани институции.

Видове жилища

2009

2010

Защитени жилища, в т.ч.:

94, в т.ч.

103

за лица с умствена изостаналост

60

61

за лица с психични разтройства

11

18

за лица със физически увреждания

11

13

за младежи, напускащи дом за деца, лишении от родителски грижи (ДДЛРГ)

12

11

Наблюдавани жилища, в т.ч.:

7

13

за младежи, напускащи, дом за деца, лишении от родителски грижи (ДДЛРГ)

6

12

за младежи, напускащи социален учебно-професионален център (СУПЦ)

1

1

Преходни жилища, в това число:

5

7

за младежи, напускащи дом за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ)

2

4

за лица с умствена изостаналост

2

2

за младежи, напускащи социален учебно-професионален център (СУПЦ)

1

1

Младите хора могат да ползват и други социални услуги в общността в центровете за обществена подкрепа и центрове за социална рехабилитация и интеграция, където получават консултации, допълнителна социално-правна подкрепа и съдействие за социално включване.

Към края на 2010 г. в страната са изградени и функционират 60 центъра за обществена подкрепа и 21 центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца, включително за деца със специални образователни потребности и с увреждания.

В подкрепа на държавните институции Българския младежки червен кръст (БМЧК) като организация, работеща пряко с и за децата в риск и познаваща добре техните проблеми и нужди, полага целенасочени усилия за постигане на основната цел на политиката – деинституционализация на децата. Следвайки европейския модел за грижа за детето, БМЧК развива и осигурява пакет от услуги в общността, които да подкрепят семействата и предоставят алтернативна семейна грижа. БМЧК в партньорство с Холандския, Австрийския и Германския Червен кръст, както и с помощта на общинските власти в градовете Русе, Добрич и Пазарджик, има функциониращи центрове за социални услуги за деца – приют за безпризорни деца, дневен център за работа с деца в риск, център за обществена подкрепа на деца и семейства, център за работа с деца на улицата и център за настаняване от семеен тип.

Целите на този тип услуги са насочени към обучението на децата за изграждане на умения за самостоятелен живот, насърчаване на социалната интеграция; специализирана работа с деца, на които предстои връщане в семейна среда; превенция на изоставянето и консултиране на родителите и са поети от републиканския бюджет в качеството си на специализирани услуги за деца.

През 2009 г. и 2010 г. БМЧК работи усилено за разширяване на броя и обхвата на предоставяните услуги като провежда различни работни срещи и обучения на доброволците и щатните служители с цел предоставяне на информация за видовете социални услуги за деца, методите на финансиране и реда за лицензиране. В резултат на това в края на 2010 г. БМЧК успешно стартира работата си по проект „Социална програма за предоставяне на услуги и подкрепа на деца и млади хора, напускащи социалните институции”, финансиран от фондация „Велукс”. Основни компоненти на проекта са разкриването на консултативен център по приемна грижа, имащ за цел да насърчава, подпомага и обучава настоящите и бъдещи приемни родители, и наблюдавано жилище за настаняване, професионална подготовка и изграждане на умения за самостоятелен живот на младежи, напускащи социалните институции.

4.3 ОРИЕНТАЦИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ ЗА МЛАДИ ХОРА В СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИИ КЪМ ПОДГОТОВКА ЗА ИЗВЕЖДАНЕТО И ИНТЕГРИРАНЕТО ИМ В ОБЩНОСТТА

В съответствие с националните и европейските приоритети в социалното развитие в отчетния период в страната се обръща сериозно внимание на политиките за социално включване.

Една от стратегическите цели на Министерството на труда и социалната политика в тази област е подкрепата за децата и семейството чрез въвеждането на изцяло нов подход в грижите за децата, насочен към превенция, ранна интервенция, подкрепа на семействата и осигуряване на семейна или близка до семейната среда. Ключов приоритет за постигане на тези цели е деинституционализацията на грижите за децата.

Процесът на реална деинституционализация стартира в началото на 2010 г. С приемането на Национална стратегия «Визия за деинституционализацията на децата в България», която създаде стратегическата рамка на този нов подход. В стратегията се предвижда не просто закриване на класическия тип специализирани институции, а качественна промяна на политиките за подкрепа на семейството, която да доведе до превенция на рисковете, включително и на риска от изоставяне на детето.

Основните цели на този процес са насочени към:


  • закриване на класическия тип институции;

  • развиване на мрежа от социални услуги, които да предоставят алтернатива на институционалния тип грижа;

  • хуманизиране на предоставянето на социални услуги чрез подобряване качеството на живот на хората, ползващи социални услуги;

  • развиване на качествени и достъпни социални услуги, предоставяни в общността с цел превенция на институционализацията на хората в неравностойно социално положение;

  • социално включване на хората от специализираните институции и рисковите групи.

Към 31.12.2010 г. в страната има 129 специализирани институции за деца, от които 31 за медико-социални грижи на деца от 0 до 3 годишна възраст (ДМСГД), 24 са домове за деца над 3 години и младежи с умствена изостаналост или с физически увреждания (ДДУИ и ДДФУ) и 74 дома за деца, лищени от родителски грижи (ДДЛРГ). Общият брой на децата, настанени в тези институции е 5 698 към 31.12.2010 г.

В 51 Домове за деца, лишени от родителска грижа се предоставят услуги по отглеждане и възпитание на деца от 7 до 18 г., а ако продължават да учат – до 20 години. С децата работят специалисти, които им оказват подкрепа и ги насърчават в подготовката им при избор на професия и в изпълнение на определени образователни стандарти. За всяко дете навършило 16 години се изготвя план за напускане на специализираната институция, в т.ч. дейности по професионално ориентиране и обучение.



Националната стратегия «Визия за деинституционализацията на децата в Република България» предвижда закриването на съществуващите специализирани институции в рамките на 15 години, считано от приемането на документа.

С цел детайлизиране на дейностите и отговорностите за изпълнение на стратегията на 24 ноември 2010 г. Министерският съвет прие План на действие за изпълнение на Националната стратегия «Визия за деинституционализация на децата в Република България». Планът има за цел да конкретизира дейностите, задачите, отговорностите и ресурсите за изпълнение на приетата през февруари 2010 г. Заложените в плана дейности са насочени към изграждане на редица нови социални услуги и подобряване на механизмите за осигуряване на тяхната устойчивост, както и ефикасно използване на ресурсите, което да позволи поетапното закриване на съществуващите специализирани институции.

Планът за действие за изпълнение на Националната стратегия Визия за деинституционализация на децата в Република България» включва разработването и изпълнението на 5 проекта, които ще бъдат реализирани с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Това са – «Проект за деинституционализация на децата от домовете а деца с увреждания», «Проект за деинституционализация на децата за медико-социални грижи за деца», «Проект за деинституционализация на децата от домовете за деца, лишении от родителски грижи», «Проект за развитие на приемната грижа» и «Проект за кариерно развитие на социалните работници».

В следствие на изпълнението на проектите се очаква разкриване на нови 260 социални услуги за деца и семейства в общността (при 393 към края на 2010 г.), увеличаване броя на приемните семейства с 500 (към края на 2010 г. те са 252), закриване на най-малко 21 специализирани институции за деца и, съответно, реинтегриране на 2 200 деца от специализирани институции.

Планът за действие трябва да осигури следния добавен ефект:


  • максимална полза за децата;

  • по-добре планирани и ефективни услуги;

  • по-добре подготвен и квалифициран персонал;

  • по-ефективно използване на средствата в системата за грижи за деца;

  • ефект върху общността и/или региона като цяло.

ПРИОРИТЕТ V – РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖКО ДОБРОВОЛЧЕСТВО

5.1 БЪЛГАРСКИТЕ МЛАДЕЖИ, УЧАСТВАЩИ В МЕЖДУНАРОДНОТО МЛАДЕЖКО ДОБРОВОЛЧЕСТВО

5.1.1 Състояние на изследвания индикатор

Данните за млади доброволци, осъществили доброволчески дейности в чужбина се базира на информация от Националния център „Европейски младежки програмии инициативи”. От 2007 г. Центърът е Национална изпълнителна агенция по програма „Младежта в действие” 2007 – 2013 г. на Европейската комисия.

За 2009 и 2010 г. по дейност 2 „Европейска доброволческа служба”( ЕДС) на програма „Младежта в действие” са одобрени 81 проекта, в които са взели участие 191 младежи от ЕС и други държави. Броят на младите хора от България, осъществили доброволчески дейности в чужбина е 14.


Програма „Младежта в действие”, Дейност 2

Подадени проекти

Одобрени проекти

Проекти с участието на млади доброволци от България

2009

49

32

1

2010

62

49

8

Младите доброволци са участвали в проекти с тематична насоченост в областта на изкуството и културата (4 проекта, 6 доброволеца), околната среда (3 проекта, 5 доброволеца), регионалното развитие (1 проект, 1 участник), европейското гражданство (1 проект, 1 участник), равнопоставеността на половете (1 проект, 1 доброволец). Проектите са осъществени в страните – Русия (1), Израел (1), Гърция (3), Италия (1), Португалия (2), Германия (1) и Тунис (1).

5.1.2 Анализ на състоянието

Все още младите хора в страната не са активни при използване на възможностите на доброволчеството като възможност за придобиване на компетенции, личностно и професионално развитие.

Причините за малкия брой проекти с български доброволци се базира на липсата на опит в организациите за разработване на проекти и сред младите хора за участие в по-дълготрайни доброволчески инициативи. Друга причина е недостатъчната информираност за възможностите на доброволчеството за кариерно ориентиране и професионалната реализация на младите хора, както и липсата на законодателство и ясни правила за работодателите в сферата на доброволчеството (застраховки, социални осигуровки, покриване на основни разходи на доброволеца и др.).

Организациите срещат също проблеми с осигуряване на необходимите разрешителни за престой на доброволците, които не са граждание на страни-членки на ЕС.



5.1.3 Предприети мерки

Специален акцент в работата на Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” през 2009 и 2010 г. е поставен върху подкрепата за развитие на проекти по дейност 2 „Европейска доброволческа служба”. Проведени са различни обучения, както за акредитатори, младежки организации, приемащи и изпращащи доброволци, ментори и треньори, така също и за доброволци. В резултат на това през 2009 г. броят на подадените проекти е с 20% повече спрямо 2008 г., като 65% от тях са одобрени. Това показва едно добро качество на проектите по тази дейност.

Изпълнението на информационните и комуникационните планове на Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” през 2009 и 2010 г. обхваща разнообразни инициативи, голяма част от които са насочени към разпостраняване на знанието и ползата от доброволчеството - „Отворен ден на доброволците” и „Бал на доброволците”, два национални конкурса за най добър късометражен филм (http://www.cinemastudents.bg/) и най-добър резултат от проект, кампания за Европейската доброволческа служба (ЕДС) в интернет (http://www.facebook.com/pages/EVS-Bulgaria) с 219 участници.

През декември 2010 г. отбелязването на Международния ден на доброволеца се реализира в рамките на Националната информационна кампания за популяризиране на Европейската доброволческа служба с подкрепата на МОМН. Кампанията включва регионални работни и информационни срещи, насочени към организации и младежи на територията на цялата страна, както и пътуваща изложба, подготвена от доброволци. Ежегодният „Бал на доброволците ” се организира под формата на мултимедиен базар, на който се представят добри практики и проекти от Европейската доброволческа служба (ЕДС) организации и доброволци.

През 2009 и 2010 г. са осъществени 4 срещи-обучения на тема „Ролята на медиите за популяризиране на националните и европейски младежки програми” с участие на журналисти от водещи медии и информационни агенции, ЕДС организации и доброволци. Целта на срещите е да се представят основните акценти на програма “Младежта в действие” и резултатите от реализирането на програмата през 2009-2010 г. Представени са добри практики по финансирани проекти, реализирани по дейност ЕДС.

В партньорство с НЦЕМПИ много ЕДС организации разпространяват информация и прессъобщения за проекти и събития, които осъществяват. Всички финансирани организации по дейност „ Европейска доброволческа служба” имат задължението да популяризират дейността си и им се отпускат средства за разходи за допълнително разпространение и приложение на резултатите от проведените проекти.

На интернет страницата на НЦЕМПИ (www.youthbg.info) се публикуват добри практики от реализирани проекти по ЕДС, които популяризират доброволчеството и служат за добър пример на кандидатстващи организации и на младежи желаещи да бъдат доброволци. Провеждат се и анкети, с цел популяризиране на ЕДС, както и да се изследва осведомеността на младите хора относно ЕДС. Резултатите от проведените анкети показват добро познаване на Европейската доброволческа служба, както и на събитията и приоритетите на Европейската комисия, свързани с младежките политики.

В резултат на проведените рекламни и информационни кампании през 2009 – 2010 г. за популяризиране на Европейската доброволческа служба и на доброволчеството е отчетен засилен интерес от страна на организации и младежи към дейността като подадените проекти през 2010 г. са с 26% повече спрямо предходната година.

За гарантиране на качеството при работа с доброволци НЦЕМПИ осъществява акредитация на организациите, желаещи да посрещнат или изпратят доброволци. Всички кандидатстващи организации трябва да прилагат принципите на Хартата на Европейската доброволческа служба на всички етапи от проекта. Организациите с валидна акредитация в България към 2010 г. са 69.

Активната работа на НЦЕМПИ , съвместно с организацията „Си Ви ЕС – България, цели приобщаването на повече младежи към доброволчеството, разпространяване на информацията за дейностите, които предлага Европейската доброволческа служба. Организацията „Си Ви Ес – България” е активна на национално и международно ниво от 1998 г. и е част от международната мрежа за доброволчески труд и мир – Ес Си Ай (SCI – Service Civil International). В края на 2010 г. „Си Ви Ес – България” провежда редица мероприятия в рамките на Националната информационна кампания за популяризиране на ЕДС на програма „Младежта в действие”:



  • 2 национални обучения за мултиплаери на ЕДС с над 40 участника от цялата страна;

  • пътуваща изложба, посветена на ЕДС, подготвена от завърнали се доброволци и посетила над 10 града в цялата страна;

  • 10 работни срещи за над 110 представители на различни организации и институции на територията на цяла България, по време на които консултанти запознават участниците с предизвикателствата на работата по програма „Младежта в действие”, процеса на акредитация, добри практики и др.;

  • над 30 информационни срещи за млади хора от цялата страна в училища, университети, читалища, младежки и други организации

Съвместно с Информационна мрежа БлуЛинк „Си Ви Ес – България” работи по проект „Заедно е по-добре – създаване на информационна мрежа за доброволчеството в България”. Главната цел на проекта е поддържането на общодостъпна онлайн база данни, която да улеснява обмена на информация относно възможностите за доброволческа дейност в България. Проектът се финансира с съдействието на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.

През 2009 и 2010 г. са проведени 4 обучения за организации, акредитирани по Дейност 2 „Европейска доброволческа служба”, свързани с разработване на качествени проекти на национално ниво, обучение за ментори по ЕДС и др. Общият брой на младите хора, взели участие в обученията е 105.





Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница