УВЕЛИЧАВАНЕ НА БРОЯ НА ДОБРОВОЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Национално представително проучване на младежта в страната осъществено от агенция „Медиана“ през 2009 г. показва, че младите хора (55.9%) имат нагласи да участват в доброволчески акции и кампании и други форми на гражданска активност като готовността при младежите на възраст от 15 до 17 г. е най-голяма (60.6%).

Изследването показва, че през последните години постепенно нараства броят на младите хора, участвали в благотворителни акции чрез труд, даряване на вещи и пари, като младежите на възраст 15-17 години са най-активни при даряване на своя труд .

„УЧАСТВАЛИ ЛИ СТЕ ДОСЕГА В ДОБРОВОЛЧЕСКА АКЦИЯ – С ТРУД ДАРЕНИЕ ИЛИ ПАРИ?”

	2009
	15-17 ГОДИШНИ
ДА, КАТО ДОБРОВОЛЕЦ	8.1
ДА, ДАРЯВАЛ СЪМ ПАРИ	16.8
ДА, ДАРЯВАЛ СЪМ ВЕЩИ	18.0
НЕ	60.4

Друга голяма организация изцяло основана на доброволен принцип в страната е Организацията на българските скаути, която има за цел осмисляне на свободното време на децата и младежите чрез 20 клуба в цялата страна. В дейностите редовно са включват 842 членове на организацията като периодично се привличат в отделни инициативи и няколко хиляди младежи, които не са членове.

Проучване на състоянието на младежта през 2010 г., извършено от НЦИОМ показва, че 43% от младите хора се затрудняват, когато трябва да отговорят на въпроса с какъв проект или кауза биха се ангажирали лично. Сред имащите мнение най-висок дял (15% ) заявяват, че биха помагали на деца в неравностойно положение (бедни, сираци, деца с увреждания). 8% посочват, че биха се ангажирали с проекти, насочени към възрастни, бедни или инвалиди, други 8% биха помагали да реализирането на екологични проекти, 5% - за спортни каузи, 4% - за каузи, свързани със здравни нужди (трансплантации, подпомагане на онкоболни, здравословно хранене и т.н.), 3% - за проекти, свързани с благоустройство, отново 3% - за културни проекти и 2% - за образователни проекти.

Жените два пъти по-често от мъжете приемат да се ангажират с проекти, свързани с деца в неравностойно положение, с проекти ориентирани към бедни и възрастни хора и дори с екология, докато спортът се очертава като типично мъжка кауза.

Според младите хора най-важните фактори при взимане на решение за ангажиране с доброволческа дейност са съчетанието на интересите им с възможностите за доброволчество, извлечените ползи от натрупания при доброволен труд опит и усещането за удоволетвореност.

Ценностите на доброволчеството все още не се възприемат от младите хора като позитивен фактор за развитието на личността, а те са важна проява на солидарност и гражданска активност, както и форма за неформално учене.

Според представители на неправителствени организации доброволчеството е социална дейност, при която водеща роля имат хуманните нагласи и активната социална позиция. Младите хора се нуждаят от ясен смисъл на всяка доброволческа акция и тогава с готовност участват.

По програма „Младежки информационно-консулаттивни центрове“( 2007-2010) , 37-те организации, изпълняващи проекти са реализирали различни инициативи в „свободна зона” (спортни състезания, почистване на паркове, ремонт на обществени паркове и детски площадки и др.), свързани с отбелязването на различни международни младежки инициативи – Международния ден на младежта 12 август; Деня на Европа; Европейската седмица за младежка активност; Световните дни за младежка активност. В инициативите са участвали над 214000 млади хора в страната. В резултат на участието си в тези граждански инициативи младите хора декларират, че са повишили мотивацията си за социална реализация.⁴⁵

По Програма за младежки дейности в периода 2009-2010, по подпрограма „Национални инициативи и кампании“ е инициирана и се реализира кампания за подкрепа на доброволческите дейности с млади хора в страната на тема "Доброволчеството - възможност за неформално учене". В пилотната фаза са реализирани 3 проекта на територията на София, Бургас и Шумен като целите на проектите са популяризирането на доброволчеството като философия и начин на живот, осъзнаване на реалните ползи от доброволчеството за младите хора и обществото и привличане и мотивация на младите хора за участие в доброволчески дейности и кампании на национално и международно ниво. В дейностите по проекти са обхванати 2945 мъже и 3113 жени на възраст от 14 до 35 години. Резултатите от изпълнение на дейностите са:

• 
  Повишени знания и капацитет на участниците в проектите за доброволчеството като цяло, начините по които младежите биха могли да станат доброволци и местата, от които могат да получат допълнителна информация.
  
• 
  Режисирани, заснети и промотирани 2 филма, популяризиращи добоволчеството, в местни и регионални медии.
  
• 
  Повишена е обществената ангажираност на младите хора от общностите към участие в доброволчески инициативи.
  
• 
  Създадена и въведена е персонална книжка на доброволеца – „Паспорт на доброволеца”
  
• 
  Проведени са обучения, дискусионни форуми, кръгли маси и фотоизложба, популяризиращи добоволчеството.
  

Социалните дейности, които Българският младежки Червен кръст реализира през 2009 и 2010 г. са в съответствие с основната цел за разширяване и разнообразяване на дейностите и услугите, насочени към децата и младите хора в риск с оглед на по-адекватно посрещане на техните нужди.

Осъществени са дарителски кампании за Великден, Коледа, 1-ви юни и 16 октомври ( Световен ден на прехраната) , които са винаги много добре посрещани от обществеността. По време на великденските празници са зарадвани голям брой деца от специализирани институции, които заедно с доброволци на БМЧК боядисват яйца и се запознават с историята и символиката на празника. Усилията на много доброволци се съсредоточават в извеждане на децата от институциите като организират посещение на културни мероприятия, куклен театър, разходки в паркове и др. Цветница и Великден са повод и за набиране на средства за закупуване на хранителни пакети, с които се подпомагат голям брой деца в нужда. В цялата страна се отбелязва и международния ден на детето, като за отбелязването му бяха организирани състезания, конкурси, тържества, игри и други забавления за децата от специализираните институции.

Една от най-мащабните кампании за набиране на хранителни продукти за деца в неравностойно положение се реализира по повод Световния ден на прехраната на 16-ти октомври. Голяма подкрепа за усилията си доброволците получават от училища, детски градини, магазини и др. Освен за предоставяне на децата, част от набраните продукти се използват за попълване на запасите на хранителните банки на БЧК.

През 2009 г. БМЧК и „Фабер-Кастел”- България стартират кампания за набиране на средства за насърчаване на творческото развитие на деца с увреждания, които имат изявен талант в областта на изобразителното изкуство. От продажбата на продуктите с марката „Фабер-Кастел” са събрани средства, които постъпват във фонд „Творчески и образователни потребности на деца и младежи със специфични нужди”. Благодарение на него са раздадени 15 шестмесечни стипендии на деца с увреждания за развитие на техните заложби чрез обучение.

Дейностите на Организацията на българските скаути са насочени към включването на младите хора в различни екологични акции за почистване на природните паркове в страната и засаждане на нови гори. Провеждат се благотворителни акции за събиране на детски книги, които се предоставят на детски болници и отделения в страната под надслов "Подари още една усмивка", акции за набиране на средства за закупуване на оборудване за детски болнични отделения и раздаване на стипендия за талантливи деца.

1. 
   УЧАСТИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА ПРИ РЕШАВАНЕ НА МЛАДЕЖКИТЕ ПРОБЛЕМИ
   

Участието на младите хора в демократичния живот и участието им в процеса на взимане на решения по проблеми и въпроси, важни за тяхното бъдеще, се измерва с членството им в различни младежки организации, включването им в кампании, инициативи и консултативни органи към местни, регионални и национални органи на управление.

Към края на 2010 г., броят на вписаните в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност към Министерството на правосъдието сдружения и фондации, които имат за цел подкрепа на млади хора е 1718. Това прави 20.42% от общо регистрираните организации в обществена полза – 8410 броя.

Изследване на Медиана през 2009 г.⁴⁶ показва, че едва 2% от българските младежи членуват в благотворителни или хуманитарни организации.

Данните за българските младежи сочат, че едва 28% от тях членуват в спортни или културни младежки организации.

Данните от отчетените младежки проекти, изпълнени по двете национални младежки програми и програма „Младежта в действие” на ЕК показват, че в различни инициативи и кампании (екологични и доброволчески акции, дебати, обсъждания, информационни кампании и др.), осъществени по дейностите „свободна зона”, подкрепени по Национална програма „Младежки информационно – консултантски центрове” 2007-2010 г. през 2010 г. са участвали над 460 000 младежи.

По Програмата за младежки дейности (ПМД) 2008-2010 г. в един проект средно са се включвали по 420 млади хора, което прави над 10 000 младежи само през 2010 г.⁴⁷ В проектите по програма „Младежта в действие” са обхванати 7169 младежи⁴⁸ Общо по програмите, финансиращи младежки дейности в страната за 2010 г. са обхванати над 23% от младите хора в различни обществени дейности.

Участието на българските младежи в процеса на вземане на решение на местно и регионално ниво се осъществява предимно чрез сътрудничество с местните и национални власти. В над 30 % от общините на територията на страната са създадени общински младежки съвети и детски парламенти, които са най-изявената конкретна форма на работа с младите хора в българските общини ⁴⁹. По този начин се отчитат мненията, изразени от младите хора, поощрява се общия климат на диалог в обществото, критичното мислене и активния принос, като се използват инструментите, средствата и възможностите, предоставени от представителната демокрация и участието на всички равнища в обществото.

От друга страна младите хора участват и пряко в работата на администрацията като:

• 
  средният процент на младите хора (до 35 г.), заемащи изборни длъжности (кметове на общини и кметства, общински съветници) в общините е около 6-7%, като в много общини процентът надхвърля 20%, а има и общини, където практически липсват млади хора на изборна позиция, т.е. 0%.
  
• 
  средният относителен дял на младите хора, заемащи експертна или ръководна длъжност в администрациите на общините, е около 25 %⁵⁰
  

Направената оценка по двете национални програми ( МИКЦ и ПМД) в началото на 2011 г. показа, че търсените ефекти за постигане на по-голяма информираност на младите хора и насърчаване на тяхната гражданска активност са постигнати в голяма степен. Двете национални програми общо предоставят възможности за голямо разнообразие от механизми за подкрепа и въздействие върху младите хора – директно предоставяне на услуги – информация, консултации (индивидуални и групови), обучения, неформално учене, тематични инициативи и кампании, директно участие в организацията и провеждането на събития и др.⁵¹

Изследването показа, че най-силен ефект НП „МИКЦ” има върху младите хора, които са завършили училище, но не са продължили образованието си. Програмата е спомогнала за професионалната им реализация, за повишаване на уменията и знанията им чрез неформално обучение.

Отделните групи младежи проявяват предпочитания в най-висока степен към различни видове услуги по програмата. За учениците и висшистите участието в младежки инициативи е приоритет, студентите предпочитат да се включат в обучения, а младежите, завършили училище, които не са висшисти, са най-големи ползватели на консултациите и информацията, както и са участвали и в различни инициативи.

Най-силен ефект по НП «МИКЦ» са имали проектите с тематична насоченост гражданското участие и социалното включване, доброволчество, образованието, младежката заетост и предприемачеството.

Степента на удовлетвореност на анкетираните млади хора от получените услуги е много висока - удовлетворени в различна степен са 99% от участвалите в анкетата близо 500 младежи.

И двете програми показват, че обхванатите в малките градове и селата младежи показват висока ангажираност с целите на програмите и ефектът върху тях е много силен. В същото време броят на проектите и дейностите, осъществени в тези райони, е малък и потенциалът програмите да повлияят положително върху задържането на младежите в по-малките населени места е нереализиран.

Осъщественото проучване сред организациите, бенефициенти по програма „Младежта в действие”⁵² показа, че повече от 2/3 от анкетираните смятат, че тя е допринесла за социалната интеграция на младите хора, участници в проектите. Абсолютно всички обхванати от анкетата неформални групи и читалищни настоятелства отчитат този ефект. От анкетираните участници най-силно повлияни са младите хора от малките населени места (80%), а по отношение на образованието - младежите, завършили средно образование (65%).

63% от бенефициентите по програма „Младежта в действие” 2007-2013 считат, че младите хора, участвали в проекти, са повишили възможностите си за професионална реализация, като този резултат не се влияе особено от областта, в която са изпълнявани проектите. Положителните резултати, декларирани от самите млади хора, участвали в проектите, са още по-отчетливи – общо 73% считат, че програмата е повлияла положително на професионалната им реализация.

Голям процент от организациите (92%) считат, че участниците в проектите им са повлияни положително и се отварят към проблемите на обществото като цяло. След участието си в програма „Младежта в действие”, те все по-активно се включват в различни граждански инициативи и организации. Почти всички участници (96%) считат, че са повишили своето гражданско самосъзнание и желание да се включват в граждански инициативи, а този ефект е общовалиден за всички участниците от малките населени места и младежите, завършили средно образование.

Изследването на Националното сдружение на общините в Република България за участието на младите хора в местното самоуправление показа, че преобладаващият процент (около 70%) от българските общини прилагат мерки и работят с младите хора предимно в училищна възраст. Около 20% от българските общини имат активна и реално работеща политика за работа с младите хора и постоянно прилагат разнообразни форми на работа с тях, при това не само в училищна възраст. Съответно при 10-15% от общините практически липсват реални добри практики за работа с младите хора и спорадично се прилагат само отделни дейности, а за мнозинството от общините (останалите около 60-70%) като цяло може да се обобщи, че наред с прилаганите политики и добри практики съществуват трудности и предизвикателства, както и воля и желание за тяхното преодоляване.

40% от общините в България имат разработени планове (стратегии) за работа с младите хора, съответно при 25% от тях подобен документ липсва и при 35% разработването на подобен документ предстои. Следва да се отбележи, че наличието или отсъствието на подобен документ не е задължително условие за провеждането или непровеждането на дейности, ориентирани към младите хора – много общини без подобни, формално приети документи, имат добри практики по отношение на младите хора.

Повечето от общините в България полагат усилия да ангажират все повече млади хора в обществения живот на населеното място. Най-често използваните форми за включване на младите хора в местното самоуправление са:

• 
  организиране на работни срещи (дискусии, кръгли маси, срещи-разговори, обучителни семинари);
  
• 
  организиране на “Ден на младежко самоуправление” / “кмет за 1 ден”/"Мениджър за един ден";
  
• 
  учредяване на Младежки/ детски парламент;
  
• 
  участие в Обществен съвет / Общински младежки съвет / Областен младежки съвет
  
• 
  почти навсякъде има практика да се изграждат екологични клубове, чрез които се приобщават младите хора.
  

Много голяма част от българските общини (над 80%) подкрепят финансово или по друг начин проекти или инициативи на млади хора. Подкрепата се изразява предимно в предоставяне на материали и/или финансови средства за еко инициативи (посадъчен материал, извозване на боклук, оборудване за изграждане/ възстановяване на детски площадки и места за отдих и др.) или за награди при провеждане на спортни турнири или културни фестивали.

Почти 60% от общините в България имат реализирани побратимявания с други местни власти от европейска държава през последните две години. Най-много са побратимяванията в области като туристически, културен и спортен обмен, следвани от търговски / икономически обмен, местно самоуправление, трансгранично сътрудничество.

Много рядко през последните две години (под 10%) се срещат побратимявания с други страни, насочени изключително и конкретно само към младежки дейности или свързани с участие на млади хора във взимането на решения. Същевременно приблизително 60% от общините, които си сътрудничат с побратимени градове/общини, са включили в съвместните дейности и инициативи, насочени към младите хора.

Сред основните дейности в това направление са:

• 
  дебатиране върху икономически и социални европейски политики за младите хора в Европа;
  
• 
  обмяна на опит по въпросите на доброволческото сдружаване;
  
• 
  дебатиране по въпросите за равните възможности на младите хора и тези в неравностойно положение;
  
• 
  споделяне на опит за - интегриране на младежко управление и самоуправление на територията на общината;
  
• 
  стимулиране на младежки инициативи, обмен на опит и добри практики между младежи за организиране и реализиране на различни младежки инициативи - спорт, социални и екологични дейности;
  
• 
  взаимни посещения на служители на младежка възраст от общинските администрации за обмяна на добри практики за добро управление, обмен на социални, образователни и културни практики;
  
• 
  обмен на културните ценности, обичаи и традиции, да общуват с други млади хора от различни етноси и култури;
  

В изпълнение на Обновената рамка за сътрудничество в областта на младежта (2010 – 2018), на национално ниво се осъществява процеса на Структурен диалог на ЕС в областта на младежката политика. Структурният диалог насърчава подкрепата за младите хора и младежките организации, като създава форум за непрекъснато съвместно обсъждане на приоритетите, изпълнението и последващите действия за европейското сътрудничество в младежката сфера, които трябва да се развиват на ниво ЕС, национални власти и млади хора.

Темите на диалога са в съответствие с общите цели на европейското сътрудничество в областта на младежта и приоритетите за всеки работен цикъл. Всяка избрана тема се осъществява в рамките на едно тройно председателство. Диалогът - интензивен и развиван на местно, регионално, национално и европейско ниво, включва млади хора, младежки изследователи и тези, които са ангажирани в работата с младежи.

Началото на първия Структурен диалог бе дадено през януари 2010 г. в рамките на председателство на Испания, Белгия и Унгария. Избраната тема бе „младежка заетост” - интегриране на младите хора на пазара на труда като наети лица или като предприемачи чрез улесняване и подкрепа на преходът от образование и обучение или от безработица - към пазара на труда.

В началото на 2010 г. в Министерството на образованието, младежта и науката е създадена национална работна група по реализирането на Структурния диалог в България. Работната група включва представители на Дирекция „Младеж“ на Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Агенцията по заетостта, активни НПО и младежки обединения в страната, представители на синдикатите и социолози. Задачата на националната работна група е да осъществи подготовка за участието на младите хора в изпълнението на структурния диалог на национално ниво, да анализира резултатите от национални допитвания сред младите хора в България и да изготви националните доклади на база допитванията на младите хора.

В рамките на 2010 г. са осъществени първите две допитвания в областта на младежката заетост на базата на разработени анкети на теми „Активното включване на младите хора: борба с безработицата и бедността” и Приноса на младежката работа за интеграцията на младите хора на пазара труда”.

В двете национални допитвания са взели участие над 47.2% от младежки организации, регистрирани в националната младежка информационна система на МОМН и са представени всички административни области в страната. Почти половината от анкетираните младежки организации работят в младежкия сектор от 8 години и осигуряват средно по 5 работни места. В проектите им са обхванати над 30 000 млади хора. Чрез организациите анкетата достига и до младите хора в страната. Получените резултати са обобщени и представени в два национални доклада, които са предоставени на Управителния комитет на Структурния диалог.

В рамките на 2010 г. след всяко национално допитване са осъществени младежки конференции, първата от които в Херез де ла Фронтера, Испания, а втората в Льовен, Белгия. В двете конференции са взели участие по трима представители на българските младежи и Министерството на образованието, младежта и науката.

На конференциите са обсъждани обобщените резултати от всяко национално допитване в областта на младежката заетост, обобщени по подтеми като :

• 
  Младежката заетост и нейното въздействие върху младежката автономия;
  
• 
  Предприемачеството и самонаемането сред младите хора;
  
• 
  Работни условия и равно третиране;
  
• 
  Съвместяване на личния и професионалния живот;
  
• 
  Социален диалог, участие и права на младите работници;
  
• 
  Социално приобщаване и включване;
  
• 
  Информация, насоки и подкрепа за младите хора;
  
• 
  Признаване на умения;
  
• 
  Социална защита;
  
• 
  Преход от образование към пазара на труда;
  
• 
  Борба с дискриминацията;
  
• 
  Участие на младите хора в социалния диалог;
  
• 
  Ролята на социално-възпитателната работа с младежта
  

В края на 2009 и началото на 2010 година, по Национална програма “Младежки информационно – консултантски центрове” 2007 – 2010 (МИКЦ), след проведени три конкурси са одобрени 37 организации, които да реализират програмата и да предоставят услуги на млади хора, като с това се покрива 100% от територията на страната. В 23 областни центрове активно действа по една организация, в три областни центрове (Варна, Бургас и Пловдив) по три организации, а в столицата функционират 5 младежки центрове, подкрепени от програмата. С това е постигната първоначално заложената цел да се обхванат всички областни центрове, като се отчете и различната концентрация на младежите в областните центрове.

• 
  популяризиране на активното гражданство на младите хора с акцент върху европейското им самосъзнание;
  
• 
  стимулиране на европейското единство чрез развиване на ценности като солидарност и толерантност сред младите хора;
  
• 
  насърчаване на взаимното разбирателство между младежите в различните страни за преодоляване на културните различия;
  
• 
  развитие на системи за подкрепа на младежки дейности и капацитета на гражданските организации в младежката сфера;
  
• 
  насърчаване на европейското сътрудничество в младежката сфера;
  

Програмата „Младежта в действие” чрез своите цели, основни приоритети и децентрализирани дейности в България допринася за постигането на националните и европейските политики в областта на развитието на младежта.⁵³ За 2009 г. към програмата са подадени 394 проекта, от които са одобрени и подкрепени 175 проектни предложения. За 2010 г. са подадени 417 проекта, от които 168 са одобрени. Не само увеличения брой на подадените проекти, но и фактът, че всички средства, предоставени от Европейската комисия за 2010 г. са разпределени, показват повишения интерес към програмата, както и по-доброто и познаване от страна на младите хора в България.

През месец декември 2009 г. с решение на Министерски съвет се създава работна група на ниво заместник-министри за разработване на проект на Национална стратегия за младежта 2010-2020. На 20.01.2010 г. е проведено първо заседание на групата, на което предложения от МОМН проект на Национална стратегия за младежта е обсъден и приет по същество. Взето е решение за последващи консултации на експертно ниво по конкретните текстове на документа с всички институции, включени в изготвянето на стратегията. Обсъдени са всички предложения от ресорните ведомства. Поискани са и допълнителни становища от Световната здравна организация, Програмата на ООН за развитие (ПРООН), УНИЦЕФ и от Фонда за население на ООН (ФНООН) с цел изготвяне на документ, отговарящ на международните и европейски стандарти за работа с младежта. Дългосрочната визия за развитието на младежта в страната е предмет на обсъждане и на организирания от МОМН семинар – дискусия на тема „Българската младежка политика в контекста на политиката за младежта на ЕС” с участието на представители на младежките организации на политическите партии в страната. Предложено е горната възрастова граница за млади хора да бъде променена от 35 на 29 г. В резултат на дискусията младите лидери се обединяват около основните приоритети, цели и задачи в предложения от МОМН проект на Национална стратегия за младежта. През месец юли е изготвен окончателен проект на Националната стратегия за младежта 2010 -2020, който е приет от Министерски съвет на 06.10. 2010 г.