Деница Маркова,смг

Господин и госпожа Смит имаха куче. То беше хубаво, голямо, рошаво чаучау, на име Спот. Спот много обичаше да бяга из парка, и толкова преливаше от енергия, че не спираше да подскача в кръгчета около другите кучета. След една разходка, обаче, той започнал да се чеше като обезумял. То не бе драпане, не бе галене, не бе търкане. Господин и госпожа Смит, загрижени за прекрасното си куче, разрошили козината му и, какво да видят - бълхи.

За щастие, бълхите още не били много, една-две по корема му, скрити в пещери от козина. Господин и госпожа Смит решили просто да изкъпят кучето и се надявали бълхите да се махнат от само себе си.

...

Бълхата О'Бъла реши за пореден път да се опита да покаже изобретението си на своя брат Ъг. Ъг още беше от тези нецивилизовани типове, които просто се разхождат по земята и от време на време полазват по някой косъм повече от любопитство, отколкото от някаква смислена идея. О'Бъла, от друга страна, вече бе направил пробиви в социалните и медицински сфери – бе измислил много по-ефективен начин да се хапе земята, наречен „огнената захапка“. Това революционизира обществото на бълхите и им позволи да се разширят по всички краища на земята – от постоянно брулената Глава, до често подложената на земетресения Опашка. Вече не трябваше бълхите да се сгушват заедно, за да се пазят от бедствия като лапи или хапане. Само Ъг още тънеше в мрака на заблудата.

...

Обратно към голямата картина

Господин и госпожа Смит започваха да се притесняват – Спот не спираше да се чеше. Бълхите очевидно не се бяха махнали, дори напротив, с всяка секунда се множаха. Гордите собственици решиха да заведат Спот на ветеринар. След един час те вече отново се бяха прибрали, с нов крем против бълхи. Те първо намазаха корема на Спот и виждайки радостната му реакция, продължиха нататък.

...

В Обединените Бълхански Щати

• 
  Епидемията на глобално загряване сполетя и южните региони на Опашката.
  

(Бълховизорът в Шестоъгълния офис на О'Бъла продължи да изрежда лоши новини. Това бе перфектният фон за съчиняване на реч, поне според президента на ОБЩ. Той бе решил да започне нова глобална програма, с която да намали глобалните емисии на изпражнения, с вярата, че субстанции от тях афектират атмосферата. Нови, по-“черни“ продукти се очакваха да облекчат ситуацията и да спрят глобалното загряване в рамките на 10 дена.)

- Не може ли да има по-краткосрочни планове? Светът след 10 дена е свят на внуците, не, пра-внуците ни! Не можем ли да имаме по-черна земя след 2 часа?!

- Не, господин президент. Емисиите от козинови газове се увеличават с всеки момент, ще се изискват коренни промени в начина ни на живот, само, за да спрем да причиняваме такива щети на околния свят! - намеси се експертът по глобално загряване Джон Кук.

- Значи ще трябва да се задоволим с 10 дена. Не трябва да позволяваме средната температура на козината да се покачи и с един градус повече! Хм, това трябва да се добави някъде... - измърмори О'Бъла, драскайки поредната бележка за реч.

...

Бърз оглед на Спот показваше, че бълхите намаляваха драстично, но кучето още се чешеше без спиране. Напастният паразит бе започнал да се крие, да не оставя почти никакви следи, че е там, освен почти болезнения сърбеж. Господин и госпожа Смит се надяваха, че още едно-две нанасяния на крема ще унищожат проблема съвсем, никак не им беше приятно да гледат как кучето им страда.

...

Камерата се приближава, разкривайки пост-апокалиптичния свят на бълхите

О'Бъла бе само сянка на бълхата, която беше. Последният ден и половина бе ера на неспирни смърти и глобално страдание. Популацията се бе свила с почти 90% и голяма част от териториите вече бяха необитаеми. О'Бъла, като по чудо, се бе спасил от смърт, и оглавяваше последното останало общество на бълхите. „Черните“ технологии не бяха успели да забавят напредъка на глобалното загряване, поне не и достатъчно бързо. Бълхите вече бяха изгубили надежда в продължаването на вида им – нищо не беше сполучило. Космическите програми към други близо преминаващи планети не бяха успешни, или поне вече 3 часа нямаше ни вест, ни кост от смелия екип астронавти, изпратени да прескочат през козината до нови, може би по-обитаеми светове. Бълховото общество имаше нужда от подсилване на морала – и О'Бъла се надяваше да постигне точно това.

• 
  Приятели, братя и сестри бълхи, изправени сме пред тежко време. Като общност не
  

Последните останали десет бълхи станаха на крака и запазиха мълчание една секунда.

Малко по малко, минута по минута, наближаваше края на бълховската цивилизация. След 6 часа последният останал бе измъченият, блед, белокос и набръчкан О'Бъла. Вече 30 минути той бе скитал сам, в отчаяно търсене на друго живо същество. Бе прекосил почти цялата дължина, но никой не отговаряше на безнадеждните му ехтящи зовове. Той усещаше, че силите му скоро свършват, и се замисляше над някои екзистенциални въпроси. Смъртта му бе толкова близка, че той почти усещаше студения дъх на Косача зад себе си, но не си позволяваше да се обърне назад. Само още една крачка, още една... Замислен за миналото, О'Бъла осъзна, че от много време не е имало наводнения или свлачища и въздухът като че ли бе по-хладен и по-ароматен от всякога преди. И с последния си дъх най-великата бълха на планетата изрече:

• 
  Може би просто ние сме били вредни...
  

...