Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София

Или може би “информатизация на културата” ?

Това е една култура на бъдещето, част от сборното понятие “технокултура”, наричана дори ”техно-метрополитен” .

Като възможност за ориентация в съдържанието, което уникално се влага в термина, има и друга интерпретация, според която се пресъздава управлението, контролирането на жизнения път чрез технологиите на компютрите, които формират ежедневието и са основна цел, стремеж на една група хора - тук силната връзка с кибернетиката – като наука за управлението!

Посочват се три момента, които правят /или ще направят/ този вид култура действително масова и то не само в развитите страни : компютрите с вградена телевизионна и спътникова транслация, ускоряване работата им и намаляване тяхната цена, както и тази на софтуерните продукти, масовизацията на Интернет – връзките през мобилните телефони.

Още едно възможно от възможните определения: форма на съществуване на нов вид хуманизъм, с изразено преобладаване на независимо мислене и индивидуално творчество, при участие на компютър и други модерни технологии.

И още: начин на живот, свързан с кибермитове и киберлегенди за Интернет, за нейните автори и хората, които я развиват, обогатяват и налагат като техника и като философия на живот.

Възможни аспекти на представянето на темата:

1.КИБЕРКУЛТУРАТА КАТО ФЕНОМЕН .

2.ТЯ КАТО ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА И ЛИЧНА КУЛТУРА.

3.ТЯ КАТО ЕЛЕМЕНТ ОТ ТЕХНОКУЛТУРАТА - всички културни феномени, създавани в , за, чрез, поради технологиите.

4.ТЯ КАТО ВИРТУАЛНА КУЛТУРА – ВАРИАНТ НА СБОР ОТ КУЛТУРНИТЕ ПРАКТИКИ НА ОБЩУВАНЕ ВЪВ ВИРТУАЛНИТЕ ОБЩЕСТВА (хора, обединени във своите сyberspace И СЪЗДАВАНИТЕ ТАМ ОТ ТЯХ ВИДОВЕ КУЛТУРНИ ПРОДУКТИ И СЪОТВЕТНИ ОТНОШЕНИЯ ).

I. Опити за определение на СС / Cyberculture = CC; въвеждам като съкращение в следващия текст/

Като начало да кажем три безусловни характеристики на понятието, по които няма различие и спорове:

• 
  тя - СС- е извънредно широкообхватна , защото се простира глобално по цялата мрежа, създадена в 60-те години в САЩ и ОБХВАЩА ВСИЧКИ ВИДОВЕ КУЛТУРНИ ФЕНОМЕНИ, КОИТО ВЪЗНИКВАТ ПРИ СОЦИАЛНИТЕ КОНТАКТИ В ТАЗИ СРЕДА.
  

• 
  тя - СС- е много дълбокообхватна, защото може да обхваща от един единствен, останал без отговор изпратен e-mail, до огромни по съдържание, съвместни Website текстове, представящи разнородни масиви от хора, дейности, факти, практики, цени и всякакви отношения и всичко друго, свързано с човешкия живот, съзидание и развитие. Така както става в реалния живот и копията от тази Cyberculture, подлежат на съхранение, повторение, коментари; и тези нейни копия са нейното мултиплициране и развитие във времето – като имат също такива странни нови дървовидни форми-разклонения, защото се създават от какви ли не хора – от малоумни и странници, до мъдреци и студенти; от секс-маниаци и самотници, до рекламиращи успеха си производители на всичко; от болни, умиращи и страдащи, до учени-идеалисти и търговци на органи ...
  
• 
  тя - СС- се намира в постоянно движение, извънредно променлива е като съдържание и състояние, защото всеки ден някой може да стори нещо ново, неизвестно, неочаквано. Това е така, защото както никоя от другите съвременни технологии, ТЕЗИ СВЪРЗАНИ С КОМПЮТЪРА И КОМУНИКАЦИИТЕ, СЕ РАЗВИВАТ С ИЗВЪНРЕДНИ ТЕМПОВЕ И МАЩАБИ. Защото както в 80^те години са доминирали e-mail и listservs, то след 90^те идат browsers и Netscape, така че днес Интернет е напълно променяща се среда. В НАЧАЛОТО ТЯ Е ОСНОВАНА НА ТЕКСТОВЕ С ВСЕОБЩА ПЛАТФОРМА, ДО ДНЕШНОТО УНИВЕРСАЛНО СРЕДСТВО ЗА СЪЕДИНЯВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ТИПОВЕ ИНФОРМАЦИЯ и както се вижда, този процес върви и върви в много посоки!
  

Уникалното е, че е много по-лесно да се изберат и изброят много, или няколко определения, от това да се посочи аргументирано само едно.

Не е научен подходът за превръщане на тази изследователска задача в нова по вид белетристика за ролята и мястото на т.нар.”система на компютъра”, израз, превърнал се във фикция. Машинните системи имат своите сложни технически параметри, но тук не по-малко сложни са и социалните им параметри, защото те притежават и социални ефекти и оказват регулиращи обществото въздействия.

1.Технологичната точка е за анализиране на компютъра като още един изчислителен ресурс, въплъщение на процедури за специфични форми на управление с програмни средства, които могат да бъдат по-бързи или по-бавни от други управленски технологии.

Днес хората приписват на компютъра статус на реална управленска информационна система, една физическа и емоционална котва в тяхното усилие да плуват в морето от информация и да си служат полезно с наличностите в него.

И идва важният момент - достъпът до машинните системи е организиран, тази организация е и социална (не само свързана с оборудването с техника и приложното й програмно обезпечаване), поради което компютеризацията е синоним на техническия и на социалния прогрес, (само да си помислим за оторизацията на достъпа до фондовете от данни). Тази е основната причина, поради която хората са приели компютърните системи като вид социален регулатор, създаващ пластове от хора с различна степен на ползуване на различна по значение информация.

А степента на информираност означава:

(а)производство на най-ценните постинформационни продукти – доказателства, знание и култура

(б) качествен и бърз адаптационен синдром – по-високо качество на живот!

2.И другата особеност , вече изцяло културологична , която следва от това – при обущуването с компютъра и при потребяването на информация, отново кръгово се конфигурират по-нови социалнокултурологични и технически ресурси – произвеждайки други или развивайки стари отношения, практики, традиции, управление, обучение, модели и норми на поведение.

За това можем да предожим САМО работни определения на СС

1.Това е сбор от културни действия (дейности) и културни продукти, които съществуват и /или/ са произведени благодарение на Интернет, както и всичко свързано с историята на създаването им. Тук Интернет е една неотменяемо демократична технология.

2.Нарастващата, развиваща се субкултура на компютъра – в това определение участвуват само дейностите, действията (няма ги отношенията, които те са породили).

3.Сборът от културни отношения и продукти, които са създадени и възникнали в /чрез/ Интернет, както и разказите (дали и митовете, легендите за тях ?), за създаването им и за създателите им.

Както се вижда разликите са твърде големи – или само дейностите и отношенията , или + продуктите; дали само свързаните с компютъра или тези в /от/ Интернет.

Към субкултурните феномени на компютъра се включват изкуственият интелект и някои специфични програмни продукти от типа SimLife, както и ролята на самия компютър като част от трудовата и информационна среда на обществото. Но основно културообразуващо действие е значението на Интернет като СВЕТОВНА МЕДИЯ - от принципно нов вид – няма го посредника-редактор на текстовете и като средство за мултипликация на всякаква информация без цензуриране.

Все пак неизбежен е беглият преглед, от културологична гледна точка, на Интернет, като МЯСТО, КЪДЕТО СЕ ПОРАЖДАТ ТЕЗИ НОВИ ОТНОШЕНИЯ И СЕ СЪЗДАВАТ ТЕЗИ НОВИ КУЛТУРНИ ПРОДУКТИ..

II. Опити за изследователско описание на СС

Много е трудно да се говори за ЕДИННА МЕТОДОЛОГИЯ НА ОПИСАНИЕ НА ТОЗИ СВЕТОВЕН ФЕНОМЕН, а по-скоро следва да се опишат някои от гледните точки, какъвто опит е направено по-долу:

Могат да се опишат и систематизират твърде голям набор от такива изследвания, в диапазона ОТ проучване на потенциала и параметрите й , понятийният апарат, с който си служи, въздействието върху потребителите си, връзката СС и създаващите я, достъп и съдържание, секретност и права за потребление, цифрова собственост, цензура, правна проблематика, инфраструктура на технологията, опит на потребителя и влиянието на работата му в обществото, ДО потенциалните опасности и проблеми, които може да създаде – насилие, неконтактност и апатия, трудности в реалното общуване, дори децентрализация на държавата, защото кой управлява Интернет, има ли и кои са цензорите и т.н. Поради тази широта и интердисциплинност, предлагам като възможен подход, първо да се систематизират основните преимущества и полезности, а после да се представят основните тревоги за реални вреди, опасности и грешки:

Основните ползи:

1.Създаване на нови общности /и действителни/ с правила – стари и нови, които се развиват; нова комунална атмосфера. Според Хейлес се създават усовия за промяна от biomorphism към technomorphism и произлизащите от това културни феномени.

4.Раждане на нова митология, митологията на Интернет – за този свят и авторите му.

5.Усилие, опити и навици всеки сам, индивидуално да се справя с разбирането, интерпретацията и усвояването /когато такава е целта/, на всичко което се поднася в мрежата в съответен вид, основно на английски език. Тук да се спомене за “смяната на генерациите” – новото поколение и неговите културни особености, формирани и развивани в тази среда.

6. Създават се “жанрове” на киберкултурата - популярен е този на хакерите- тяхната култура на работа и целите и мотивите им са обект на масово изучаване и интерпретации “мъдростта на хакерите”.

7.Навлизат нови техники за обучение и преподаване -формите на дистантно, дистанционализирано, продължаващо, за преквалификация, консултантско-експертни конференции и т.н. Те се приемат с променливи чувства от колегията по света, но се използуват с увеличаваща се популярност.

Представен е един вариант, на Девид Силвър, който се интересува от четири области /зони,полета/ на видимо въздействие на СС върху човека и върху човешките общества:

То Е ПРИМЕР ЗА СОЦИАЛНО МЯСТО; нов вариант на старото понятие “действителна общност” - като социално сдружение, което се е породило чрез Интернет и където достатъчно много хора обсъждат достатъчно дълго обществени проблеми, с достатъчно човешко чувство, за да сформират персонални отношения в Cyberspace. Счита се, че създаваните там общности са прояви на НОВИ ФОРМИ НА ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ, говори се за тяхното ново време, за появата им във връзка с “времето на информацията” и се изучават грижливо всички видове конфликти, които възникват в тях. Що за чудо е т.н.”електронна демокрация”? Дали локалните култури и гражданските общества ще бъдат претопени от киберкултурата и киберместата? И тогава “да имаш” и “да нямаш” място в този нов киберсвят дали няма да направи ново делене на хората? Къде е тук утопията? Или имаме само ЕДНА НОВА КУЛТУРНА РАЗНОВИДНОСТ?

Определят ги като “социални агрегации”, които възникват “в“ и “от” мрежата, когато достатъчно много хора общуват ”по човешки”, дълго и по общ проблем, около който се обединяват в становищата си.ТУК ОБЩЕСТВО ОЗНАЧАВА ХОРА С ОБЩ ИНТЕРЕС – не с традиционните географски връзки. Как такава нова общност влияе на старата? Или пък те се допълват и дори могат да се хармонизират? Кое гражданско общество помага да се развива кибернетичното, защото не винаги общуването с компютър означава сигурно възникване на такава общност. Ясно е, че високият стандарт - технологичен и достъпът до ресурси, ще определи преднина на богатите общества и тогава тяхната култура естествено ще доминира в киберместата. И ОСОБЕНО ВАЖНОТО - МОЖЕ ЛИ ГРУПОВИЯТ ОПИТ И ПРАКТИКИ ОТ ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ДА СЕ ЗАМЕНИ НАПЪЛНО ОТ ИНДИВИДУАЛНИЯ ОПИТ И “САМОСЪЗНАНИЕ” в киберобществото? Много хора предпочитат писмената комуникация, когато престижът и социалният статус изчезват, пред трудността да се сблъскат лице в лице при директна комуникация с техния носител. Спасението от ОБЩЕСТВЕНАТА ИЕРАРХИЯ Е ОСОБЕН ПЛЮС на този вид общуване, както и КУЛТУРНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, което се предлага.

Тези отношения, често случайни, траят по-дълго или еднократно, но често имат голямо въздействие за страните и ги правят реални компаньони. Това са нови типове социални връзки, нови еднаквости между комуникаторите, стига се до сравняване на Telework С ЕЛЕКТРОНЕН ДОМ – където всеки пренася своите културни традиции, практики, навици и стил; използуват с изрази от типа ”постмодерна география”, като се сравнява с идентичността на персоната “до” и “в” Интернет, описват се “диалогово управляваните поведенчески реакции”, “таксономия на поведението”, как мрежата от компютри се превръща в диалогова обществена сфера /област/, описана като “електронна agora”. Днес между комуникаторите се говори за techno-оптимизъм при общуването. При общуване в networked websites, които са посветени на определен град, държава, членовете присъствуват не лице в лице, но са свързани географски, в другите случаи няма граници; една от най-чудесните форми на обуване е свързаната с интереси, от всички области на познанието – когато всички участници РАБОТЯТ В МЕЖДУДИСЦИПЛИНАРНО ИЗУЧАВАНЕ И ОБУЧАВАНЕ – това са най-съвършените пазари на знание, диалогови участъци, които олицетворяват новата ера на активни общности.

Важното е, че обществените /човешки, персонални/ + техническите /компютърни,комуникационни/ “способности” –“възможности” ЗАЕДНО ФОРМИРАТ ТОЗИ НОВ КУЛТУРЕН РЕСУРС, с неговите особености.

Посочват се следните основни ценности за сформиране на активни кибер-общества :

Тук си струва да се помисли за приликите и разликите при стабилността на връзките , когато се търси реално личностно общуване за създаване на съобщности и тези, които се създават “деперсонализирано”в Интернет – средата.

Някои сравняват Интернет с теорията на Милтон “За пазара на идеи”- “Marketplace of Ideas Theory”, според която идеите следва да се конкурират свободно, за да може обществото да избира за себе си най-добрите решения.

“Гражданите на Интернет” – култура на поведение - нетикет! Тъй като в мрежата няма формално дефинирана йерархия и организационна структура, то културата на поведение придобива особена тежест и смисъл, като отговорност и готовност да се приемат и спазват общовалидни правила при трансфер на информация . Всеки следва да помни, че ползуването на мрежата не е право, а привилегия и ангажимент – особено, когато го прави като професионалист /медицина, болести, трансплантация и търговия с органи и лекарства, здравно осигуряване, молби за здравна помощ и консултации и т.н./ Има приети и популярни десетки Декларации на ползувателите на Интернет – но по-често действителността е съвсем различна (както е и в реалния свят – където регулацията е основно задача на правото; на това основание Интернет - правата и регламентациите им са така спорни!)

Както новите технологии могат (и вече го правят) да произведат всякакви новости - градове, машини, продукти, така и тези текстове, които текат в Интернет, повтарят ИЛИ ПРОИЗВЕЖДАТ ОТНОВО, ПОРАДИ НОВИЯТ СИ КОНТЕКСТ, в съзнанието на комуникаторите цялата културна среда на изворите си – тези същите или други несъществуващи още градове, машини, продукти – ЕДНО НОВО ПРЕВЪОБРАЖЕНИЕ, плод на програмната промишленост, което става ВСЕОБЩО, част от комуникаторите, от тяхната информираност, знание и квалификация.

Счита се, че животът в Интернет е вид живот при изменено състояние на съзнанието за АЗА. Срещаме се с ЕДНА НОВА ОКОЛНА СРЕДА, с която човек ОБМЕНЯ ИНФОРМАЦИЯ, с всички произлизащи от това физиологични и психологични промени – ПРОСТРАНСТВО С БЕЗКОНЕЧЕН ПОТЕНЦИАЛ И ГРОЗЯЩИ ОПАСНОСТИ

Един от особено значимите проблеми е този за идентичността на личността (persona), като вариант на промяна в индивидуалността, а нали тя е носителят на личностната културна практика и традиция/ .

Къде човек е “сам себе си” - дали в реалността или в кибер-реалността, на cyberspace?

Основни възможности, които тя – СС - предоставя:

1. Дава нова форма на мощност , чрез новите технологии като средство и тяхното утвърждаване в практиката за владеене на информация, която е път към доброто управление.

2. Създаване на новото,”двойното Аз” - вид разширение мащабите на “Аза”, често съвсем фиктивни, нереални,носители на мечтано и непостигнато.

Но това е и най-уязвимото и критично място в новите културни отношения-cyberpower – да не превишим удоволствието от новото умение да си служим с информацията или да я управляваме в нежелана посока! Да се запази убеждението че СС е част от цялото – не е изпуснато от контрол индивидуално технологично средство, а е вид човешка творческа сила.

Има ли въобще такава? Или просто в киберобществата всеки носи своята лична, национална, обществена, професионална и т.н. култура?

Дали тя ще увеличи многообразието на културните процеси чрез транслация и подбор на културни ценности между “земните” и “киберобществата” или ще ги замърси и стандартизира ?

Има и CYBERPUNK КУЛТУРА - културата на отпадъците. /Hackers/ Хакерите се считат за представители на тази култура, тук са също елементите на виртуалния свят, които предизвикват халюцинации, “пънк- музиката”, футуристични и агресивни саги и изображения, насилие и хард-секс/cyberporn/.

Има пълна замяна на печатното слово с цифрово слово. Авторът се променя и става корпоративен.

Най-големият мит на нашето време е Интернет – като вид утопия, като техническа метафора на реалността и цивилизацията; като постмодерното златно яйце – или златна кокошка? Или живот в неизвестното, бягство от известното, значи разочароващото?

Дали ще се получи една нова, опасна диференциация на обществото - хората, които имат тази нова информационна сила и тези, за които тя е недостъпна?

Безкрайни са обсъжданията на потребителите в мрежата за нейната демократичност,

т.н. “електронна демокрация”.

Най-спорният въпрос – въпросът за регламентация, за рамкиране, за правила на работа в тази среда. Тук да си пропомним чл. 41. ( 1 ) от Конституцията на страната :

“Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани,както и срещу националната сигурност,обществения ред, ЗДРАВЕТО и морала”.

Какво да се направи? Закони (cyberlow) ли, какви, къде са правителствата, кой владее тази среда, тогава негово ли е правото да определя правилата в нея? Наистина ли е световна хипермедия и символ на свободата на словото? – тези въъпроси И ТЕХНИТЕ КУЛТУРНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА “СВЕТОВНОТО СЕЛО”. Полезността от партньорството между “локалното” и “глобалното”.

Cybergoth /s/- варвари, рушители в киберсвета

CYBERARIUM – кибернетична матрица /агора/ - място за формиране и разпространение на някакъв”обществен интелект” – за хората и особено децата в неравностойно положение, ЗА БОЛНИТЕ. ТЯ Е ЛАБОРАТОРНА СРЕДА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА КИБЕРКУЛТУРАТА.
-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки

Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®