Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София

1. Определение и произход на думата

МЕДИЦИНАТА E СИНТЕЗ И ПРОТИВОБОРСТВО НА НАУКА И ПРАКТИКА – социално проявена като МЕДИЦИНСКИ ТРУД.

Медицинската наука е система от данни, информация, доказателства, знания, професионална култура, идеи, концепции, терминология.

Medico – правя лечебен, снабдявам с лечебна сила, отравям, боядисвам

Medicina, ae – медицина, лекарски кабинет, лекарство, лек, цяр, прен.облекчение

Medicator – лечител, лекар

Medicor - лекувам, помагам

Medicus – лековит, лекуващ, лекар

Medicamen – лекарство, лек, отрова, вълшебно средство, средство за разхубавяване

Медицинска информация е продукт или произведение, генерирани и насочени към медицината и здравеопазването, които са представени във вид пригоден за ИЗПОЛЗУВАНЕ ОТ ЧОВЕК ИЛИ PC.

Терминологията на всяка наука (и медицинската) е устойчива система от езикови обозначения на строго определени понятия, чиито значения имат точни граници.

Произход на думата ТЕРМИН - от латински terminus – предел, граница и logos – слово.

1.Дума или словосъчетание, употребявани в някои области на науката, техниката и изкуството като наименование на предмет, явление, свойство, процес или отношение; т.е. ЕЛЕМЕНТ НА НАУЧНИЯ ЕЗИК, въвеждането на който е обусловено от необходимостта от конкретно и еднозначно обозначаване на данните от науката – особено в случаите, когато в обикновения език няма съответствуващи названия. За разлика от говорния език , тук думата няма емоционална окраска.

2.В логиката название за съставните елементи на съждението.

3.В митологията Бог на междите, почитан в древния Рим най-често под формата на синорен камък.

В българския език синоним на думата е понятие (Виж Български синонимен речник, Л.Нанов, А.Нанова, Наука и изкуство, София, 1987, стр.241)

ТЕРМИНОЛОГИЯ е съвкупност от всички термини за понятия в частна научна сфера /или друга област на живота/. Терминологичната система на всяка наука трябва да има максимална устойчивост, точност и определеност.

В България официалният език за диагноза, епикриза и всички изследвания (което означава и за водене на цялото болнично документално стопанство) е латинският, макар да има и много побългарени латински термини – поради тяхната честа употреба има практика да се изписват с кирилица и с побългарено окончание.

Усилието да се подреди и осъвремени медицинската наука, с оглед особеностите на развитието, бъдещето и тенденциите си, е свързано и с постоянното търсене на квалификационни критерии, за подреждане и структуриране на една толкова обстойна материя, която е свързана с човешкото тяло и болестите му – от профилактиката, през етиологията, патогенезата и клиничната им картина, до тяхното лечение.

Тук е представена една възможна класификация, съобразена с източниците на специализирана информация:

За пръв път през 1906 г за е използуван терминът “социална болест” за туберкулозата – една сензация, но днес вече има социална венерология и социална онкология. Налице са : социален субект, социален обект, социално обусловени болести и социална значимост – последици – от заболяванията, когато те са с масов характер.

Г) Парамедицински специалности

• 
  За инженерно-технически кадри: медицински уреди, автоматизирани системи за обработка на информация и управление в медицината, автоматизация на медицината, приложение принципите и методите на кибернетиката в биологията и медицината, биоавтоматика, биомедицинска информатика, компютърни системи и технологии в медицината, електронно здравеопазване
  
• 
  За икономисти и финансисти: икономика и организация на медицинския труд, мениджмънт на медицината, управление на медицински фирми и институции, стратегии и мениджмънт на здравното осигуряване
  
• 
  За юристи: медицинско право, разрешаване на конфликтни ситуации в медицината и здравеопазването
  
• 
  За философи, етнолози, историци и социолози: история и теория на медицинската наука, медицинска етика, медицинска и санитарна статистика, медицинска география, медицинска културология, медицинска семиотика
  
• 
  За биолози и химици: инженерна биология, генетика, биохимия, медицинска химия, медицинска ергономия, медицинска екология, медицинска психология.
  

1.Социален субект на здравните мероприятия – грижите за здравето от колективните органи на държавата +

2.Социален обект – грижата за болния в обществените условия и среда, както и цялата безспорна социална обусловеност на болестите +

3.Индивидиум – персоналният преход от “здраве към болест” +

4.Болестта – процесът от причина до техниките за нейното лечение +

5.Науки и практики за постигане на всички изследователски цели, които помагат специализирано и интердисциплинно в медицинския труд.

С всичкото основание можем да заключим че интегралният характер на общественото здраве изисква и интегрален подход към неговото изучаване и най-важното – към неговото управление!

Тя включва: Биомедицински науки + Клинични науки + Социомедицински науки.

ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ И ЧОВЕШКАТА БОЛЕСТ СЛЕДВА ДА СЕ ИЗУЧАВАТ И ПРЕДСТАВЯТ КАТО СИСТЕМНО-ЦЯЛОСТЕН ФЕНОМЕН, на който да се търси и изучава структурната, функционална и (новото!) информационна характеристики.

Едно определение – здравето е процес на съхранение и на развитие на биологичните и физиологични функции, на оптималната трудоспособност и социална активност, при максимална продължителност на активния живот.

Видно е, че здравето вече се разглежда не като състояние, а като процес в развитие; не само като адаптация към средата при запазване характеристиките на всички параметри в границите на “нормата”, но главно като процес на съхранение и развитие на БИОЛОГИЧНИТЕ, ФИЗИОЛОГИЧНИ и СОЦИАЛНИ функции на човека. Ето как предмет на изучаване се оказват именно тези ФУНКЦИИ и всички техни предизвикани промени във времето и под влияние на средата – вътрешна и външна.

Но здравето не може да бъде разбрано комплексно, ако не бъдат достатъчно ярко осветлени въздействията и в норма и в патология на всички събития и предизвикани от тях рефлекси в социума – психология, социология, културология, обществена среда и нейните особености.

• 
  е масово явление
  
• 
  е социално обусловено
  
• 
  се нуждае от обществена грижа,
  
• 
  а защото има ФУНКЦИОНАЛНА ВРЪЗКА И БЕЗСПОРНА ОБУСЛОВЕНОСТ ОТ ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ТОВА ОБЩЕСТВО.
  

Тук не е трудно да се опише схемата на връзки от класическия тип “причина-следствие”:

Демография, хигиенни фактори на средата (хранене, битова култура, расова хигиена, физическа и полова култура, наследствени болести), социално-хигиенно състояние на групите население (стандарти, рискови групи), влияние на културната среда върху болестотворните фактори, индивидуално здраве, организация на здравеопазното дело – здравна служба, здравно осигуряване, международно здравно сътрудничество, организация и управление на здравеопазването, икономически подходи, здравна култура и здравна самодейност, здравна просвета, семейно здраве, обществени комуникации и здраве, промоция на здравето, здравно законодателство и права, пациентът в системата на доболничното и болнично обслужване, медицинско образование и квалификация, оборудване и иновации в медицината - техники и технологии, особено информатизация и компютеризация на биомедицината, охрана на майчинството и детството, пенсиониране и старост, медицински морал и медицинска етика на професията

МЯСТО НА МЕДИЦИНАТА КАТО ЧАСТ ОТ ЗДРАВНАТА ПОЛИТИКА

Терминът е резултат от обединените здраве + политика.

Политиката като система от управленски решения и логически последвали ги управленски действия СПРЯМО ЗДРАВЕТО - което е “възможният вариант във времето на човек да се изменя и приспособява към околната среда (интегритет между психика и тяло) и на индивидуалната реализация на личните му стремежи и потребности (като лично благополучие).
ЗДРАВНАТА ПОЛИТИКА е официалното държавно становище, в което се определя отношението към здравето като идеологическа цел и начините за нейното преследване и осъществяване( организация, законова и нормативна регулация, финанси, кадри, ресурси, органи за управление).

МЕДИЦИНСКАТА ПОЛИТИКА Е ЧАСТ ОТ ЗДРАВНАТА И КАСАЕ СЪЩИТЕ ДВА КОМПОНЕНТА :

1.ИДЕОЛОГИЯ ЗА МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ на населението /като част от здравеопазването / и

2.НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕТО МУ. Разбира се, това касае само общественото здравеопазване и обществената медицинска помощ, които са държавно правомощие.

От тук произлиза държавната политика за медицинско обслужване, като сбор от:

Тя представлява комплекс от идеи, становища, решения и последвалите ги мероприятия, с разнообразни прояви - закони, финанси, администрация, нормативи, наредби, структуриране - в отделните ресори на медицинската помощ - съответно лекарствена политика, политика на болничното дело, образователна политика в ресора, но и регионална /общинска/ медицинска политика.

В зависимост от мащабите на управление говорим и за национална медицинска политика и т.н. на по-ниски нива. Отсъствието на такава ясна политика също е вид регулация, със съответните последици за отрасъла.

Успешното управление на медицинския сектор от здравеопазването е верига, в която участвуват:

1. стратегия за развитието на медицината – като крайна цел

2.медицинска политика - като тактика, поведение, инициативи, етапни цели. ТЯ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ВКЛЮЧВА И ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ИДЕИ И НАУЧНИ ДАННИ И МЕТОДИ. Този научен елемент в политиката е особено важен, защото трябва да почива на реална информация от ресора, на нормативните правила (доколкото ги има и се прилагат)и на инструменталните предпоставки за действие - къде, как и какво да се направи, за да се оптимизира медицинският труд и медицинското обслужване на населението

3.медицински мениджмънт – като реализация на тази политика с конкретни ежедневни, специфични управленски технологии

4.като всяко управление в държавата и тук има неизбежната доза политически компонент – той е свързан с идеологията на властта и нейните интереси и изборна програма . Европейската интеграция носи точни изисквания за управление и на медицинското обслужване и на процедурите за неговата хармонизация със страните от съюза.

5.проблематиката на медицинското обслужване следва да се разглежда като компонент от по-сложната и динамична ЗДРАВНА (здравеопазна) ПОЛИТИКА, healthy public policy , така както е посочена, в трите й съставни части :

I.Дескриптивна част

1.Детерминанти на здравето

2.Здравни нужди на населението

3. Здравна политика и практика

б. Медицинска помощ – трудът на експертите, условия, резултати

в.Промоция на новите форми, начини и средства на медицинска дейност

в.Новите технологии , науката и нейните продукти

г.Новото поколение професионалисти и тяхното обучение

е.Новата финансова стратегия - цената на медицината, еднаквите стандарти

ж.Медицински мениджмънт и фирмено дело
III.Регулация

А)За възвратни въздействия и кибервръзки от медицинската практика.

Б)Формиране на общественото мнения, мас-медии, сътрудничества.

В)Отношение с професионални съсловните организации

• 
  здравето и неговата промоция
  
• 
  професията на здравните експерти и тяхната реализация
  
• 
  МЕДИЦИНАТА – БОЛЕСТТА И ЛЕЧЕНИЕТО Й
  
• 
  регулация и администрация на режимите на управление, финансиране и преминаване от централизирана еднотипна държавна медицинска помощ към здравно осигуряване и смесена форма на медицинско обслужване
  
• 
  други проблеми, съответно историческия момент и състояние на държавата
  
• 
  техника на здравно-осигурителна система – организация – фондове, институти, кадри, структури и т.н.
  

НЯКОИ ОТ БЕЛЕЗИТЕ НА МОДЕРНАТА МЕДИЦИНСКА ПОЛИТИКА са

1.да има социално-системна ориентация

2.да се ползува от научни продукти и да инвестира в такива изследвания

3.да квалифицира и стимулира развитието на персонала в професията

4.да стандартизира режимите на диагностика и лечение и да обективизира медицинския труд(субективността на професията да не влияе силно на качеството) чрез предлагане на съвременно медицинско знание – новите информационни технологии – информационни системи с бази данни и знания

5.да се прилагат стриктно принципите на информираното съгласие в работата, да се повишава приоритетът на етичната страна и моралът на професията

6.културални схеми и традиции в междуличностното общуване лекар-болен

7.лекарят и неговият интердисциплинарен колектив – оптимални морални императиви

8.медицина базирана на доказателства – обективността в професията

9.стратегическо и оперативно управление и за здравеопазването като начини на регулация; в сегашния момент УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЯНАТА

10.”пакет услуги” – видове медицински дейности и ценообразуването им.

-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки

Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®