Три български компании са сред регионалните победители в CESAwards 2017

Три български компании са сред регионалните победители в CESAwards 2017

Българската стартираща компания Вее Smart Technologies, инвестиционният фонд LAUNCHub Ventures и споделеното работно пространство Puzl CowOrKing са сред победителите в регионалния финал на четвъртото издание на европейската стартъп надпревара Central European Startup Awards (CESAwards). Конкурсът се организира от Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) като част от поредица събития в Централна и Източна Европа и отличава най-добрите бизнеси от региона в 12 категории. Победителите във всяка от тях ще се състезават на глобалните финали в Китай през 2018 г.

Технологичният стартъп Вее Smart Technologies, който разработва система за наблюдение, записване и анализиране на условията и качеството на живота в пчелните кошери, спечели регионалната надпревара за "Най-добър стартъп в областта интернет на нещата". Наградата на LAUNCHub Ventures е за "Инвеститор на годината", а отворилото врати през 2015 г. в София Puzl CowOrKing е отличено като "Най-добро споделено пространство в региона.

За най-добра програма за развитие на стартиращи компании журито определи словенския ABC Accelerator.

"Най-добра стартираща компания със социална насоченост" е румънската SoWat, която разработва преносими системи за пречистване на вода чрез механични процеси и без използването на химикали. Всяка от системите им може да набави достатъчно питейна вода за 5000 души на ден при месечна цена от едва 0.05 евро цена на човек.

В категорията "Най-добра стартираща компания в сферата на FinTech" спечели австрийската Bitpanda, която поддържа дигитална платформа за търговия с различни активи, включително и криптовалути, с интегрирана услуга за онлайн портфейл.

Австрийско дружество е носител и на отличието за най-добра стартираща компания в сферата на умните градове (Smart City) - пилотният проект на Symvaro носи наименованието WATERLOO и има за цел да помогне на доставчиците на вода да организират по-добре дейността си.

Призът за "Най-добра нова стартираща компания" получава унгарската EVA Vision. Дружеството разработва умни говорещи очила с вградена камера, предназначени за хора с нарушено зрение. Системата може да разпознава текст и обекти, както и да навигира притежателя си в градска среда.

За основател на годината журито определи Сара Кошлинска от Полша. Тя е главен изпълнителен директор на fintech стартъпа Limitless, който разработва мобилно приложение за микроинвестиции, насочено към финансови институции, които искат да ангажират младите хора от поколението на хилядолетието (т.нар. millennials).

Специалната награда на публиката, спечелена след онлайн вот с над 15 хил. събрани гласа, е за полската Billon. Тя предлага услуга за конвертиране на кеш в дигитални пари, които след това могат да се прехвърлят между индивидуални потребители или бизнеси без допълнителни транзакционни такси.

Победителят на вечерта стана унгарската Turbine AI, която спечели наградите в категориите за най-добър стартъп в областта на изкуствения интелект (AI), за най-добра стартираща компания в сферата на биотехнологиите и голямото отличие за "Стартъп на годината". Разработваните от Turbine AI услуги помагат за по-бързото и ефективно провеждане на лечение на пациенти с ракови заболявания чрез комбинирането на най-точните модели на човешките клетки със специфични за туморите данни и използването на изкуствен интелект, който може да разбере как терапиите променят поведението на клетките.

Само четирима пациенти от ЕС са избрали България за планово лечение

На фона на обявените от Министерството на туризма десетки хиляди чужденци, посещаващи България за лечебен туризъм, данните на здравната каса сочат по-различна картина. Интересът към планово лечение у нас, покрито с публични средства, т.е. не от джоба на пациента, е нулев от страна на гражданите на ЕС.

През 2016 г. случаите на пациенти от държави - членки на ЕС, лекувани у нас с т.нар. формуляр S2, са едва четирима. Трима германци и белгиец са се възползвали от възможността, която дава европейското законодателство. Според евродирективата, ако дадена държава не плаща дадена терапия или ако достъпът е затруднен заради големи листи на чакащи, на пациента може да се осигури лечението в друга страна членка. Тъй като едва ли у нас има лечение, което да не се осигурява в Германия, вероятно немските граждани са дошли у нас заради дълги листи на чакащи там. Според евродирективата лечението се плаща по местните цени, т.е. германската здравна каса е платила на нашата НЗОК по българската тарифа.

През 2015 г. планово лечение по тази схема у нас са получили двама души - от Германия и от Великобритания. За тази година още няма регистриран нито един, но наскоро от пловдивската болница "Св. Георги" се похвалиха, че британска гражданка е избрала да си смени тазобедрената става там, тъй като във Великобритания е трябвало да чака 6 месеца.

Отделно гражданите на ЕС получават и спешно и неотложно лечение у нас при нужда. Тук отчетените пациенти са далеч повече - 2100 през 2015 г., 2954 през миналата година и 1571 за първите 7 месеца на 2017 г. Отново най-много са пациентите от Великобритания и Германия - вероятно повечето туристи. За тях отново плащат фондовете в страните, където те се осигуряват, и отново по наши цени.

Но и тези данни са далеч от обявените 26 300 чужденци, лекували се у нас за първите девет месеца на тази година според Министерството на туризма. През 2016 г. те са били дори повече - 47 500 души. Вероятно става дума за пациенти, които си плащат сами лечението - основно за стоматология и очни операции и за спа и балнеолечение.

За сравнение, българите, които се лекуват в ЕС - както планово, така и по спешност, са многократно повече. Само плановите пациенти, които трябва да бъдат одобрени от НЗОК, за да се лекуват за сметка на касата навън, годишно са поне 500, а спешните - далеч повече. За тези болни и за сметките, трупани през годините, без да се плащат, касата дължи на чужди клиники над 250 млн. лв.