Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя



страница14/15
Дата11.01.2018
Размер2.46 Mb.
#43876
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

- Може би Мая.

Той ме изгледа изпитателно.

- Лечителката, за която спомена, която използва ви­зуализация в процеса на лечение ли?

-Да.

- Добре, това е чудесно. Хайде да последваме при­мера й и да се помолим.



Извърнах се да го погледна и писъкът на совата се чу отново.

-Какво?


- Ами.... Да си представим... че тя си спомня знаци­те на животните.

- Какви са тези знаци на животните?

Следа от раздразнение премина по лицето му и той помълча за миг, затвори очи, явно опитвайки се да се отърси от това чувство.

- Не си ли разбрал, че когато някое диво животно се покаже на пътя ни, това е знамение от най-висш порядък.

Споменах му за заека, за ятото гарвани и за ястреба, които ми се бяха явили, когато за първи път навлязох в долината, а после за риса, за орела и за малкото вълче.

Някои от тях се появиха, дори когато наблюдавах­ме Световната Визия.

Той кимна, очаквайки да продължа.

- Знаех, че става нещо особено важно - казах аз - но не знаех точно какво да направя, освен просто да ги последвам. Значи всички тези животни са искали нещо да ми предадат?

- Да, точно така е.

- Но как бих могъл да разбера какво е то?

- Много просто. Може да се разбере от вида на животното, което се е появило в определения момент. Всеки различен вид, който се появява на пътя ни, е на­мек за ситуацията, в която сме, за това коя страна от се­бе си трябва да повикаме на помощ, за да се справим с обстоятелствата, в които сме попаднали.

- Трудно ми е да повярвам - казах - при всичко, ко­ето се случи. Един биолог би казал, че животните са не­що като роботи, които действат по силата на слепия инстинкт.

- Само защото животните отразяват собственото ни ниво на съзнание и очаквания. Ако нашето вибрацион­но ниво е ниско* животните ще следват просто обичайни­те си екологични функции, без пряко отношение към нас самите. Когато един скептичен биолог свежда животин­ското поведение до безсъзнателен инстинкт, това е от­ражение на собственото му ограничено съзнание, което

той проектира върху животното. Но когато вибрацион­ното ниво на човека е по-високо, поведението на живот­ните става все по-синхронно, мистериозно и значимо. Аз само го гледах удивен. Той присви очи и каза:

- Заекът, който ти се е изпречил на пътя, е трябва­ло да ти покаже посоката, както физически, така и емо­ционално. Когато разговарях с тебе в града, ти беше под­тиснат и уплашен и сякаш бе започнал да губиш вяра в Откровенията. Ако продължително наблюдаваш един див заек, можеш да откриеш модели за това как да се справиш със Страха, за да го преодолееш и да започнеш да се отнасяш творчески към обстоятелствата. Заекът живее в непосредствена близост с други животни, които се хранят с него, но той се справя със Страха, остава на мястото си, избягва клопките и продължава да бъде жизнеустойчив, продуктивен и доволен. Такова отноше­ние е трябвало да ти подскаже появата му. С присъстви­ето си заекът ти е дал една възможност да си спомниш заешкия лек да се освободиш от Страха и да продължиш нататък. И защото се е случило в началото на пътя ти из долината, то е задало тона на цялото приключение. Та не беше ли цялото ти пътуване едновременно страш­но и много плодотворно?

Аз кимнах.

- Понякога то е предзнаменование и за някои роман­тични приключения. Имал ли си такава среща? - доба­ви той.

Аз само свих рамене, като си спомних необичайно­то чувство, което бях изпитал към Чарлин.

- В известен смисъл да. Ами какво означаваха гар­ваните и ястреба, които последвах преди да намеря Уил?

- Гарваните имат отношение към законите на духа. Ако прекараш известно време с гарвани, те могат да нап­равят удивителни неща, които винаги отварят възприяти­ята ни за духовната реалност. Онова, което гарваните са искали да ти кажат, е било да отвориш съзнанието си, да помниш духовните закони, които ще ти се представят в тази долина. Ако беше успял да ги разбереш, щеше да бъ­деш подготвен за преживяванията, които си имал.

- Ами ястребът?

- Ястребите са будни, наблюдателни, винаги отво­рени за всеки нов знак, за всяка поява на нещо ново. Тяхното присъствие означава, че в съответния момент е важно да повишиш своята бдителност. Те често сигна­лизират, че наблизо има човек, който ще ти съобщи не­що важно - и той вирна глава.

- Искаш да кажеш, че ястребът ми е предрекъл, че Уил е наблизо?

-Да.


Дейвид продължи да ми обяснява, защо останали­те животни които бях видял, са се изпречили на пътя ми. Котките, каза ми той, подтикват да си спомним инту­итивните си способности и възможността сами да се лекуваме. Рисът, появил се точно преди да срещна Мая, е бил знак, че възможността за лечение е близо. Анало­гично, орелът покорява големи висини и въплъщава въз­можността човек да се извиси във висшите сфери на духа. Когато аз видях орела над планината, каза Дейвид, това трябваше да ме подготви за срещата с духовната ми гру­па и за осъзнаване на собственото ми предназначение. И накрая, каза той, малкото вълче е трябвало да ми вдъх­не енергия и да събуди латентния ми кураж и моята спо­собност да бъда учител, за да намеря необходимите ду­ми и да помогна да се свържат помежду си останалите членове на групата.

- Значи ли това - попитах аз - че животните ни на­сочват към онази страна в нас самите, която е необхо­димо да имаме предвид.

- Да, те въплъщават страни на нашата същност, ко­ито сме развили през животинския период на нашата

еволюция, но сме загубили.

Замислих се за Визията на човешката еволюция, ко­ято бях наблюдавал заедно с останалите от групата в ус­тието на каньона.

- Имаш предвид еволюцията на видовете ли?

- Ние сме взели участие в нея - продължаваше Дей­вид. - Съзнанието ни е преминало през всички форми на живот, разгръщайки се от една към следващата. Прежи­вели сме специфичното възприятие на всеки вид в света, което е важен аспект на цялостното духовно съзнание. Когато определено животно се изпречи на пътя ни, то­ва означава че интегрираме неговата специфика в сво­ето съзнание отново. И чуй какво ще ти кажа - някои от животинските видове дори не можем да достигнем. Ето защо е толкова важно да се съхранят всички видове на Земята. Те трябва да съществуват не само защото са част от екосистемата, но също защото въплъщават някакъв аспект от нас самите, който ние все още се опитваме да си припомним.

Той се смълча, загледан в нощта.

- Това се отнася и до многообразието на човешко­то мислене, представено в различните култури на пла­нетата. Никой от нас не знае точно коя е крайната цел на човешката еволюция. Всяка култура по света има из­вестна специфика, свое индивидуално самосъзнание и за­това само в интегрирането на всички култури може да се постигне идеална представа за тяхната цялостност.

По лицето му премина сянка на тъга.

- Жалко че трябваше да минат четиристотин годи­ни, за да започне да се интегрира реално европейската култура с културата на местните народи. Помисли само какво е станало. Западното съзнание е загубило връзка с мистичното, свело е магията на дълбоките гори до най-прост дървен материал и мистерията на животинския свят до опитомени животни. Урбанизацията е поставила мнозинството от хората в изолирано състояние. За нас връщането към природата се свежда до посещение на площадката за голф. Даваш ли си сметка колко малко от нас могат да усетят мистерията на дивата природа? Нашите национални паркове са всичко, което ни е оста­нало от величествените гори, огромните равнини и ди­ви пустоши, които някога са съществували на този ко­нтинент. Сега той е твърде пренаселен. А политиците все още са склонни да разпродават обществените земи. Мно­зина от нас гадаят на карти съдбата си, вместо да тръг­нат и да търсят из дивите пътеки на света реални прежи­вявания.

Внезапно совата изпищя толкова близо, че ме нака­ра да подскоча.

Дейвид присви очи нетърпеливо.

- Можем ли да се помолим сега?

- Не зная какво имаш предвид - казах аз. - Искаш да се помолим или да визуализираме някаква желана представа?

Той се опита да се успокои.

- Да, извинявай. Нетърпението е състояние, което още не съм успял да овладея - и той си пое дълбоко дъх. - Десетото откровение - всичко свързано с вярата в на­шите интуиции, с припомняне на предназначението, с-ко-ето сме се родили, с предаване на Визията на света -всичко това е свързано с разбирането на същността на истинската молитва. Защо всички религиозни традиции са възприели някаква форма на молитва? Ако Бог е все-виждащ и всемогъщ, защо тогава трябва да го умолява­ме за помощ, да настояваме пред него да направи нещо? Защо той просто не дава своите разпореждания и не на­лага своите изисквания, като ни съди според тях, дейст­вайки според своето желание, а не нашето? Защо тряб­ва да умоляваме за неговата специална намеса? Отго­ворът е, че когато се молим правилно, ние не молим Бога

да направи нещо. А Бог ни вдъхновява да действаме от негово име, за да осъществяваме неговата воля на Зе­мята. Ние сме пратеници на Бога на тази планета. Ис­тинската молитва е метод, вътрешна представа, която Бог очаква от нас да използваме, за да разберем негова­та воля и да я осъществим във физическото измерение. „Да дойде Неговото царство, да бъде Неговата воля, как­то на Небето, така и на Земята". В този смисъл, всяка мисъл, всяко очакване - всичко, което ние си предста­вяме да се случва в бъдещето - е молитва и спомага за осъществяване на това бъдеще. Но никоя мисъл, жела­ние или страх не е толкова силно, както Визията на човек, който е в хармония с божественото. Ето защо да се постигне Визията на света и да се предаде на всички, е от такова значение - за да можем да знаем за какво да се молим, какво бъдеще да си представяме.

- Разбирам - казах аз. - Но как можем да помогнем на Мая да обърне внимание на совата?

- Какво ти каза тя във връзка с процеса на лечение?

- Каза, че трябва да визуализираме как пациентът си спомня с какво предназначение е дошъл в живота, но още не е изпълнил. Каза, че истинското лечение произ­тича от това, да разберем смисълът, с който искаме да изпълним живота си, след като оздравеем. Когато му по­могнем да си спомни своето предназначение, тогава мо­жем да се присъединим към него, за да му помогнем да задържи трайно този специфичен план в съзнанието си.

- Нека направим същото сега - каза Дейвид. - Да се опитаме да й внушим мислено да последва гласа на птицата.

Дейвид затвори очи и под негово ръководство аз се опитах да си представя как Мая се досеща какво трябва да направи. След няколко минути отворих очи. Дейвид гледаше към мен. Совата изпищя точно над главите ни.

- Да вървим - каза той.

След двайсетина минути се озовахме на хълма над Водопадите. Совата ни бе последвала, като изпищяваше от време на време, и кацна на петдесет стъпки вдясно от нас. Езерото блестеше на лунната светлина и над него се стелеха леки мъгли. Изчакахме десетина-петнайсет минути мълчаливо.

- Погледни! Отсреща! - посочи Дейвид.

Вдясно сред скалите успях да зърна няколко силуета. В същия момент един от тях ни забеляза. Беше Чарлин. Махнах й с ръка и тя ме позна. Двамата с Дейвид се спус­нахме по каменистия склон.

Къртис изпадна във възторг, когато видя Дейвид, и здраво стисна ръката му.

- Сега ще можем да спрем тези хора. Един миг те се спогледаха мълчаливо, после Къртис му представи Мая и Чарлин. Аз погледнах Мая в очите.

- Трудно ли се добрахте дотук?

- В началото се объркахме в тъмното, но после аз чух совата и разбрах.

- Присъствието на совата - каза Дейвид - означава, че имаме възможност да преодолеем всяка заблуда от страна на други хора й, ако нямаме желание да им навре­дим, можем, подобно на совата, да се ориентираме в мра­ка и да се домогнем до по-висши истини.

Мая се вгледа в Дейвид по-отблизо.

- Изглеждаш ми познат - каза Мая. - Кой си ти? Той я изгледа изпитателно.

- Вече чу името ми. Аз съм Дейвид. Тя сърдечно се ръкува с него.

- Не, имах предвид кой си за мене, за нас?

- Бях с вас по време на войните - отвърна той, - но изпитвах такава омраза към белите, че не те подкрепих; дори и не пожелах да те изслушам.

- Е, сега се отнасяш различно - казах аз.

Дейвид ядно ме изгледа, но се овладя и омекна, как­то преди.

- Връщайки се назад във времето на онази война, трябва да ти кажа, че тебе презирах повече и от другите. Ти отказа да вземеш позиция. Просто побягна.

- Страхувах се - отвърнах аз.

- Зная.


Всички поговориха с Дейвид за онова, което са из­питвали, като всеки обсъждаше, каквото можеше да си спомни за трагедията по време на войната с американс­ките туземци. После Дейвид обясни, че неговата духов­на група са медиатори, души, които трябва да осъщест­вят мост между културите и че той е роден, за да преодо­лее своя гняв по отношение европейския манталитет и да работи за духовното признаване на всички местни кул­тури и сродяването на народите.

Чарлин хвърли поглед към мен, след което се обър­на към Дейвид:

- Значи, ти си петият човек от групата?

Преди той да може да отговори, ние усетихме как земята под краката ни потрепера и езерото се развъл­нува. Трусът бе придружен от странен мелодичен вой, който се разнесе из цялата гора. С крайчеца на окото си видях светлини на фенерчета, които се стрелкаха на пет­десет стъпки над нас по склона.

- Те са тук! - прошепна Къртис.

Обърнах се и зърнах Фейман на края на една над­виснала скала, точно над главите ни. Той настройваше едно командно табло, подобно на портативен компютър.

- Насочват устройството на генератора точно в по­сока към нас - каза Къртис. - Трябва да се махаме оттук. Мая протегна ръка и го докосна.

- Не, Къртис, моля те. Този път сигурно ще успеем. Дейвид приближи до Къртис и бавно изрече:

- Можем да успеем.

Къртис го изгледа, но накрая кимна в знак на съг­ласие и ние всички започнахме да се изпълваме с енер­гия. Както и при двата предишни опита, аз започнах да различавам израза на висшата същност на всеки един, след което се появиха духовните ни групи и бързо се свър­заха в кръг около нас, включвайки този път и духовната група на Дейвид. Когато споменът на Световната Визия ни се яви отново, ние бяхме отново посветени във все­общото предназначение да влеем енергия, познание, са­мосъзнание във физическото измерение на света.

Отново, както и преди, пред очите ни се разкри зап­лашителната поляризация, настъпила в наше време, и па­норамната Визия на позитивното бъдеще, което щеше да настъпи, когато нашите духовни групи се свържат и се научат да въздействат върху света, като задържат трайно в съзнанието си Всемирната визия.

За пореден път Земята се разтърси.

- Задръжте Визията в представите си - извика Мая. - Задръжте образа на бъдещето, такова, каквото може да бъде.

Чух как точно до краката ми вдясно се отвори про­цеп, но аз запазих концентрация. Отново видях в предс­тавите си Световната Визия като енергийна сила, която се излъчва от нашата група във всички посоки и отблъс­ква Фейман, побеждавайки енергията на неговата Визия на Страха. От лявата ми страна бе изкоренено едно дърво и с трясък се събори на земята.

- Отново не става - извика Къртис и скочи на крак.

- Не, почакай - каза Дейвид. Той изглеждаше потъ­нал в мислите си и сега протегна ръка и издърпа Къртис до себе си. - Не виждаш ли къде ни е грешката?! Ние се отнасяме към Фейман и неговите хора, сякаш са наши врагове, опитвайки се да ги отблъснем. Това всъщност ги прави по-силни, защото имат срещу кого да се опъл­чат. Вместо да се опитваме да ги отблъснем чрез Ви-

зията, трябва да въвлечем Феймън и неговите операто­ри в онова, което визуализираме. В реалността няма врагове; всички ние сме души в процес на развитие и пробуждане. Ние трябва да проектираме Световната Визия върху тях така, сякаш са като нас самите.

Внезапно си спомних Рождената визия на Фейман, която бях наблюдавал. Всичко ставаше в този смисъл ясно: виденията на ада, обсебващите състояния на транс, чрез които хората се опитват да прогонят Страха, пръс­тенът от души, които се опитват да им въздействат. И после, автентичното намерение, с което фейман се бе ро­дил на Земята.

- Но той наистина е един от нас! - извиках аз. - Аз зная какво е неговото предопределение! Той се е родил, за да се отърси от стремежа си към власт; да предотвра­ти разрухата, която могат да предизвикат генераторите и другите нови технологии. В Рождената си визия той се видя как се среща с нас в мрака. Той е шестия член на нашата група.

Мая се приведе напред.

- Също като в процеса на лечение. Ние трябва да си представим как той си припомня автентичното наме­рение, с което е дошъл - тя се обърна към мен. - Това помага да се разсеят страховите блокажи, да се излезе от транса на всяко ниво.

Щом започнахме да се концентрираме върху това да включим фейман и неговите хора в нашата Визия, енер­гията ни веднага се повиши. Нощта стана сякаш по-свет­ла и ние ясно различихме силуетите на фейман и още двама други мъже на хълма. Духовните групи се фоку­сираха по-добре и изглеждаха по-очовечени, докато в съ­щото време ние станахме по-просветлени като тях. Отля­во още духовни групи приближаваха.

- Това е духовната група на Фейман! - възкликна Чарлин. - И духовните групи на другите двама мъже заедно с него.

Когато енергията се повиши, огромната холограма на Световната Визия отново ни обгърна.

- Насочете цялото си внимание към Фейман и дру­гите двама, по същия начин както един към друг - изви­ка Мая. - Представете си, че те си спомнят своето пред­назначение.

Обърнах се леко и погледнах тримата мъже. Фей­ман продължаваше трескаво да настройва компютъра, а другите двама го наблюдаваха. И те бяха включени в холограмата, по-специално представата, как съзнанието на всеки от тях се пробужда тъкмо в този исторически момент за истинското им предназначение. Наблюда­вахме как гората бе обгърната от едва доловимо поле от лъчиста енергия, която сякаш преминаваше през Фей­ман и неговите съратници. В същото време видях проблясъците бяла светлина, които бяха предпазили Къртис, Мая и мене в момент на опасност. Бялата светлина пот­репваше над тримата мъже, след което се разрасна и оза­ри всички посоки, докато накрая се загуби в далечината. Само след няколко минути, земните трусове и необи­чайният шум бяха напълно прекратени. Лек ветрец из­духа праха на юг.

Един от мъжете престана да наблюдава Фейман и се отдалечи сред дърветата. В продължение на няколко секунди Фейман продължаваше да работи над апарата с копчетата, след което се отказа, обзет от безсилие. Погледна надолу към нас, взе си компютъра, държейки го внимателно в лявата си ръка. С другата ръка измък­на ръчна пушка и се отправи в посока към нас. Другият мъж, въоръжен с автомат, го последва.

- Задръжте представата в съзнанието си - предуп­реди Мая.

На двайсет стъпки разстояние от нас Фейман оста­ви компютъра на земята и отново настрои клавиатурата,

с насочен пистолет. Няколко скали, откъртени преди, паднаха и потънаха във вира.

- Ти не си се родил за това - тихо каза Чарлин. Ние всички насочихме цялото си внимание към лицето му.

Операторът с насочено към нас оръжие отиде по-близо до Фейман и каза:

- Нищо повече не можем да направим. Да тръгваме, Фейман му махна с ръка да върви и отново треска­во задейства клавиатурата.

- Устройството отказва да работи - провикна се Фейман към нас. - Какво сте направили?

Той се обърна към оперативния работник.

- Застреляй ги! - изрева му той. - Застреляй ги!

В първия момент мъжът ни погледна хладно, но пос­ле поклати глава и заднешком се отстрани, скривайки се зад скалите.

- Ти си се родил, за да не допуснеш това разруше­ние - казах аз.

Той захвърли оръжието настрани и ме изгледа. В миг лицето му просветля и доби същия израз, както по време на Рождената му визия. Сигурен бях, че си припом­ня нещо. Само след секунди по лицето му премина сян­ка на Страх, който бързо се превърна в гняв. Той напра­ви гримаса и се хвана за корема, после се обърна и се под­пря на скалата зад себе си.

Избърса уста и отново вдигна оръжието.

- Не зная какво се опитвате да ми сторите, но няма да успеете - пристъпи няколко крачки напред, но изглеж­да, силите не му стигнаха. Оръжието падна от ръцете му. - Все едно, няма значение. Има и други гори. Не може да бъдете навсякъде. Аз ще направя така, че този гене­ратор да заработи. Ясно ли ви е?! Вие няма да можете да ми попречите!

Отстъпи на няколко крачки, след което се обърна и хукна в мрака.

Когато стигнахме хълма над бункера, всички изпи­тахме огромно облекчение. След като Фейман изчезна, ние се върнахме на мястото на експеримента, без да зна­ем какво ще намерим там. Сега видяхме, че районът на бункера е осветен от фаровете на десетки коли. Повечето от тях бяха с емблемата на горската охрана, както на местните, така и на федералните власти.

Аз допълзях към билото на височината, за да пог­ледна по-отблизо, дали има хора, които са подложени на разпит или са качени на колите. Всички те бяха празни. Вратата на бункера беше отворена и служителите се стрелкаха напред-назад, сякаш обследваха място на прес­тъпление.

- Всички са напуснали - каза Къртис, като се при­веде напред, застанал на колене и наблюдаваше иззад ствола на едно голямо дърво. - Накарали сме ги да спрат.

Мая се обърна и седна.

- Е, поне тук им попречихме. Няма да се опитат да повторят експеримента в тази долина.

- Но Фейман беше прав - каза Дейвид, като поглед­на всеки от нас. - Могат да продължат на друго място, без никой да разбере - той се изправи. - Трябва да оти­дем там. Аз ще им разкажа цялата история.

- Да не си полудял? - пристъпи Къртис към него. -Ами ако правителството е замесено във всичко това?

- И правителството се състои от хора - отвърна Дейвид. - Не могат всички да бъдат замесени. Къртис приближи до него.

- Сигурно има и друг начин. Няма да ти позволя да отидеш там.

- Все някой в тези агенции ще ни чуе - каза Дейвид. - Сигурен съм в това.

Къртис млъкна.

Чарлин се бе облегнала на една скала на няколко стъпки встрани и каза:

- Той има право. Сигурно ще се намери някой, кой­то е в състояние да помогне.

Къртис поклати глава, борейки се с мислите си.

- Дори и да е така, някой трябва да опише съвсем точно цялата технология...

- Значи и ти ще трябва да дойдеш - каза Дейвид. Къртис успя да му се усмихне.

- Е добре, ще дойда с теб, но само защото имаме плячка в оная дупка.

- Какво? - попита Дейвид.

- Един човек, когото оставихме завързан в пещерата. Дейвид сложи ръка на рамото му.

- Хайде, ще ми разкажеш по пътя. Да видим какво ще стане.

След като се сбогуваха с останалите от нас, те свър­наха вдясно, за да стигнат до бункера от друга страна.

Мая им подвикна полушепнешком да почакат.

- Ще дойда и аз - каза тя. - Аз съм лекарка; хората в района ме познават. Може да имате нужда и от трети свидетел.

Тримата погледнаха към нас с Чарлин, питайки се явно, дали и ние не трябва да ги придружим.

- Аз не - каза Чарлин. - Нужна съм другаде.

Аз също отказах и ги помолих да не споменават за нас. Те се съгласиха и тръгнаха по посока на светлините.

Останали сами, Чарлин и аз се спогледахме. Аз си спомних дълбокото чувство, което бях изпитал към нея в другото измерение. Тя тъкмо приближаваше към мен и се канеше нещо да каже, когато двамата зърнахме свет­лина на фенерче на петдесет метра вдясно от нас.

Ние се скрихме сред по-гъстите дървета. Светли­ната се премести и се насочи право към нас. Ние залег­нахме неподвижно на земята. Когато светлината приб­лижи, до мен достигна самотен глас явно на човек, кой­то говори сам на себе си. Разпознах го, беше Джойл.

Погледнах Чарлин в очите.

- Аз зная кой е това - прошепнах. - Струва ми се, че трябва да поговорим с него.

Тя кимна.

Когато той приближи на двайсетина стъпки от нас, аз го извиках по име.

Той се спря и насочи фенерчето си към нас. Веднага ме разпозна, приближи и клекна до нас.

- Какво правиш тук? - попитах аз.

- Никой не е останал там - отвърна той, като посо­чи към бункера. - Подземната лаборатория е напълно изпразнена. Мислех да тръгна към Водопадите, но пос­ле си промених намерението.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница