Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя

- Бях останал с впечатление, че си тръгваш оттук -казах му аз. - Беше толкова скептично настроен.

- Така е. Смятах да си тръгна, но... Е, сънувах един сън, който ме разтревожи. Реших да остана и да се ориен­тирам, ако мога да помогна с нещо. Хората от горската охрана ме помислиха за луд, но после попаднах на един човек от администрацията на шерифа. Някой му беше из­пратил бележка и двамата дойдохме тук заедно. Тогава открихме онази подземна лаборатория.

Двамата с Чарлин се спогледахме и аз разказах нак­ратко на Джойл за нашата конфронтация с фейман и за изхода от нея.

- Наистина ли са предизвикали такива разрушения? - попита Джойл. - Имаше ли ранени?

- Не - отвърнах аз. - Имахме късмет.

- Кога тръгнаха приятелите ви надолу?

- Само преди минути.

Той се обърна към двама ни.

- Ами вие няма ли да идете? Аз поклатих глава.

- Струва ми се, че е по-добре да информираме влас­тите.

Изразът на Чарлин потвърждаваше, че и тя е на мо­ето мнение.

- Правилно сте решили - каза Джойл, като се обър­на назад към бункера. - Аз обаче си мисля, че трябва да се върна, за да им дам да разберат, че пресата ще бъде уведомена за тези трима свидетели. Как мога да се свър­жа с вас?

- Ние ще се свържем с тебе - каза Чарлин. Той ми подаде визитната си картичка, кимна на Чарлин и се отправи към бункера. Чарлин ме погледна в очите.

- Значи, той е седмият от групата, нали? Аз я докоснах по рамото.

- Да, струва ми се.

Смълчахме се, потънали в мислите си, после Чарлин каза:

- Хайде да се опитаме да се върнем в града.

Вървяхме почти час, когато неочаквано чухме пи-сукането на пойни птици, които бяха с десетки от дяс­ната ни страна. Зазоряваше и хладна мъгла се издигаше над гората.

- Ами сега какво? - попита Чарлин.

- Погледни натам - казах аз. В една просека между дърветата на север се виждаше огромна стара топола около три метра дебела. В здрачевината преди зазоря­ване пространството около дървото изглеждаше някак си по-светло, сякаш слънцето, което още не се беше по­казало на хоризонта, озаряваше тъкмо това място.

Аз почувствах онази топлота, която ми бе станала толкова позната.

- Какво има? - попита Чарлин.

- Това е Уил! - отвърнах аз. - Да идем отсреща.

На десетина стъпки от дървото Уил се появи до него, широко усмихнат. Имаше някаква промяна в него. На какво ли се дължеше? Продължих да го наблюдавам и си дадох сметка, че озарението му е същото, но то е по-ясно във фокус.

Прегърна ни и двамата.

- Можа ли да видиш какво се случи? - попитах го аз.

- Да - отвърна той. - Бях там заедно с духовните групи. Наблюдавах всичко.

- Сега си в по-ясен фокус. Какво си направил?

- Аз не съм направил нищо - отвърна той. - Ти за­едно с цялата група и особено Чарлин, вие го направихте.

- Какво искаш да кажеш? - попита Чарлин.

- Когато вие петимата издигнахте енергията си и съзнателно си припомнихте по-голямата част от Светов­ната визия, вие издигнахте цялата долина на едно по-ви­соко вибрационно ниво. Тя се издигна по-близко до виб­рационното ниво на Отвъдното, тъй че сега аз ви изглеж­дам по-ясен, както и вие на мен. Духовните групи сега също ще се виждат по-ясно в долината.

Вгледах се в Уил.

- Всичко, на което станахме свидетели в тази доли­на, всичко онова, което се случи - това е Десетото откро­вение, нали така?

Той кимна.

- Мнозина хора навсякъде по планетата преживяват всичко това. Когато разберем деветте откровения, ние оставаме на старото си място, опитвайки се да живеем живота си ден след ден в условията на растящ песими­зъм и разделение навсякъде около нас. В същото време обаче продължаваме да придобиваме все по-широка пер­спектива и яснота за своята духовна ситуация, за истин­ската си същност. Съзнаваме, че се пробуждаме за вис­шето предназначение на планетата Земя. Десетото отк­ровение ни дава възможност да поддържаме своя опти­мизъм и да бъдем винаги будни. Първо се научаваме да разпознаваме и да имаме по-голямо доверие в нашите интуиции, разбирайки, че те са мисловни образи, които

се отнасят до автентичното предназначение, с което сме дошли на Земята. Когато се доверим на тези образи и следваме посоката, в която ни водят, всичко започва да ни се случва, сякаш че е предопределено, защото си припомняме, че така сме искали да се развие животът ни. Следвайки вътрешното си предопределение, ние се подготвяме да дадем едно ново познание на света. Тогава започваме да гледаме на живота си от по-високата пер­спектива на Отвъдното. Започваме да разбираме, че на­шият индивидуален път е неотменна част от контекста на пътя, който е трябвало да извърви човечеството в про­цеса на своето пробуждане. Когато си припомним това, животът ни добива основа, става част от нещо цялостно - и ние започваме да разбираме продължителния процес на одухотворяване на физическото измерение и нашата роля в него. Уил замълча за миг и дойде по-близо до нас. - Сега ще видим, дали ще се появят достатъчно мно­го такива групи, които да си припомнят заедно своето предназначение и да разберат Десетото откровение. Вече видяхме че сме отговорни, за това да осъществим наме­ренията с които сме се родили и да осигурим бъдещето. Поляризацията на Страха се надига все повече и ако ис­каме да я преодолеем и да вървим напред, всеки от нас трябва да вземе лично участие в това. Трябва много вни­мателно да следим своите мисли и очаквания и да се спи­раме всеки път, щом започнем да гледаме на друго чо­вешко същество като на наш враг. Ние можем сами да осъществяваме своята защита и да спрем злодеянията на други, но ако не се отнасяме към тях като към хора като нас, само ще увеличим Страха. Всички ние сме души в процес на израстване. Човек идва на тази земя винаги с добро призвание и то трябва да бъде извадено от забра­вата. Отговорността на всеки от нас е да предаде тази идея на другите. Това е част от истинската междуличнос­тна етика. Така ние израстваме и едно ново съзнание обгръща планетата. За да не живеем в страх и човешката култура да не се разпадне, трябва да прокараме мост между световете и да се пробудим. Нашите очаквания представляват молитва, която има силата да предизвик­ва осъществяването на тези очаквания. Всеки от нас съз­нателно трябва да избере между двете възможни алтер­нативи на бъдещето.

Уил бе погълнат от мислите си и в дъното, на фона на планинската верига отсреща, аз отново зърнах лъчи­те бяла светлина.

- При всичко, което се случи - казах аз - така и не успях да те попитам, каква е онази бяла светлина. Знаеш ли какви са тези лъчи?

Уил се усмихна, протегна ръце и нежно докосна и двама ни по раменете.

- Това са ангели - каза той. - Те откликват на на­шата вяра и Визия, и правят чудеса. Те са мистерия, до­ри за душите от Отвъдното.

В този момент в съзнанието ми мина мисловната представа за една човешка общност в друга някаква долина, много прилична на тази тук. Чарлин беше там и други хора, включително много деца.

- Следващото, което трябва да разберем, това е ан­гелският свят - продължи Уил, загледан далеч на север, сякаш в някаква своя представа. - Да, сигурен съм. Вие двамата ще дойдете ли?

Погледнах към Чарлин и по израза на лицето й разбрах, че тя бе видяла същата представа като мене.

- Струва ми се, че не - каза тя.

- Засега не - добавих аз.