Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя

ПРИПОМНЯНЕ

Извадих бинт от раницата си и внимателно превър­зах глезена. Болката се усещаше съвсем слабо. После из­пълзях от палатката и се изправих. След малко се опи­тах да пристъпя на болния крак. Чувствах го отслабнал, но с леко накуцване можех да вървя. Питах се дали про­цедурата на Мая ми беше помогнала, или глезенът не е бил наранен толкова зле? Нямаше как да разбера.

Отново бръкнах в раницата, извадих дрехи за смяна, после взех мръсните съдове от снощи. Много предпаз­ливо, вслушвайки се във всеки шум или движение, се отправих към потока. Намерих място, където можех да бъ­да прикрит, и влязох във водата, която беше хладна и освежаваща. Излегнах се, без да мисля за нищо, опитвай­ки се да се отърся от обзелата ме тревога, загледан в цве­товете на листата над главата си.

Внезапно започнах да си припомням един сън от ми­налата нощ. Седях на скала....нещо се случваше...Уил бе­ше там...и други хора. Смътно си спомнях пространство в синьо и златисто. Опитах се да си спомня още, но не успях.

Докато отварях туба с шампоан, забелязах, че дър­ветата и храстите наоколо внезапно бяха станали по-ярки. Споменът за съня неочаквано бе повишил моята енергия. Стана ми по-леко и аз бързо се окъпах, измих чиниите и, щом свърших, забелязах, че една скала отдяс­но много напомня тази, която бях видял в съня си. Спрях и я разгледах по-подробно. Гладка, средно голяма, фор­мата и цветът й точно съответстваха.

Само подир няколко минути бях прибрал палатката, опаковал багажа и скрил всичко под някакви нападали клони. Подир туй, връщайки се до скалата, аз седнах и се опитах да си припомня синьото пространство и точ­ното място, където Уил се намираше в съня ми. Виждах го отляво малко зад мен. В този момент си представих ясно лицето му, сякаш на снимка. Опитвайки се да си припомня точните детайли, възсъздадох представата и я обгърнах със синята светлина.

Само след секунда почувствах напрежение в слън­чевия сплит и внезапно полетях през цветовия тунел. Когато спрях, пространството наоколо ми бе бледосиньо и лъчисто, а до мен се намираше Уил.

- Слава Богу, върна се! - каза той и приближи. -Вибрацията ти толкова се бе понижила, че не можех да те намеря.

- Какво стана преди? - попитах аз. - Защо бумтене-

то се чуваше толкова силно?

- Не зная.

- Къде сме сега?

- На вибрационното ниво, където се проявяват съни­щата.

Огледах се в синьото пространство. Нищо не се помръдваше.

- Бил ли си тук преди?

- Да, бях тук, преди да те намеря при водопадите, ма­кар че тогава не знаех защо съм се озовал на това място.

Известно време и двамата се озъртахме наоколо, след което Уил попита:

- Какво стана с теб, когато се върна?

Описах му всичко, много развълнуван, като започ­нах с оценката на Джойл за разрухата на околната среда и обществото. Уил съсредоточено слушаше, като осмис­ляше всеки аспект на гледището на Джойл.

- Той е дал израз на Страха. Аз кимнах.

- И на мене така ми се струва. Мислиш ли, че е прав във всичко? - попитах.

- Страшното, според мен, идва оттам, че мнозина започват да наистина да вярват, че е така. Спомни си как­во се казва в Деветото откровение: в процеса на духов­но възраждане ще трябва да се преодолее съпротивата на Страха.

Погледнах Уил в очите.

- Срещнах и една жена.

Уил ме изслуша, докато му описвах преживяването си с Мая, как си бях навехнал глезена и нейната лечебна процедура.

Щом свърших, той се загледа замислен в далечи­ната.

- Струва ми се, че Мая е жената от видението на Уилямс - добавих аз. - Жената, която се опитваше да спре войната с американските туземци.

- Нейното разбиране за лечебния процес е може би ключът за преодоляване на Страха. Кимнах му да продължи.

- Това изглежда логично - каза той. - Виж какво се случва. Ти дойде тук, за да търсиш Чарлин, а се срещна с Дейвид, от когото си узнал, че Десетото откровение во­ди до по-голямо познание на духовното възраждане, ко­ето обхваща планетата.

- А как разбра за съня ми?

- Когато се върна внезапно на физическото ниво, се опитах да те намеря, но не можах. След като изчаках, за­почнах да виждам лицето ти и се пренесох тук. Миналия път на това място не можах да доловя точно какво става, но сега разбирам по какъв начин сънуваме.

Тръснах глава, защото не можех да схвана думите му.

Той посочи душите.

- Осъществява се някаква синхронна среща. Същес­твата, които виждаш, явно са се озовали тук, както и аз преди, по стечение на обстоятелствата. И сега може би чакат да видят кой ще се появи в сънното си тяло.

Внезапно бумтенето се усили и аз не можах нищо да отвърна. Почувствах се замаян и объркан. Уил прибли­жи до мен и отново докосна гърба ми.

- Остани с мен! - каза той. - Необходимо е и двама­та да видим какво става тук.

Аз се опитах да се отърся от замайването и в този момент забелязах, че отвъд тези души се появи нещо друго. В първия момент си помислих, че прииждат още, но след това разбрах, че тази форма бе много по-голяма от всички предшестващи. Накрая осъзнах, че пред очи­те ми се разкрива цялостна холографска сцена с дейст­ващи лица, декори, диалог. В центъра на действието има­ше едно лице, което ми бе отнякъде познато. След като

се концентрирах, разбрах че това е Джойл.

Сцената започна да се разгръща пред очите ми ка­то филмов сюжет. Напрегнах се да го проследя, но съз­нанието ми бе все още замъглено; не разбирах какво става. Когато разговорът се оживи, душите и журналис­тът дойдоха по-близо едни към други. След няколко ми­нути драмата свърши и всички изчезнаха.

- Какво стана? - попитах аз.

- Човекът в центъра на сцената сънуваше - каза Уил.

- Това беше Джойл. Онзи, за когото ти разказах -отвърнах му.

Уил се обърна към мен много изненадан:

- Сигурен ли си?

-Да.

- Разбра ли какво му се яви насън току-що?

- Той сънуваше някаква война - че бяга сред разтър­сван от бомби град, мислейки само за това как да се спаси. Когато най-сетне успя да се измъкне от този кош­мар и се изкачи на една планина, откъдето се обърна да види града, той внезапно си спомни, че му е било запо­вядано да се срещне с група военни, за да снабди една секретна част с новоизобретено устройство за дезактивира­не оръдията на противника. Сега разбираше ужасен, че и групата, и целият град бяха подложени на унищожение пред очите му, понеже той не бе изпълнил задачата си.

- Кошмарен сън - казах аз.

- Да, но той има своя смисъл. Когато сънуваме, ние несъзнателно се пренасяме в нивото на сънищата, къде­то идват други души да ни помогнат. Не забравяй роля­та на сънищата - те ни подсказват как да решаваме ситуациите, в които се намираме в живота. Седмото откровение ни учи да тълкуваме сънищата като съпоста­вим сюжета на съня с реалната житейска ситуация, пред която сме изправени.

Обърнах се да погледна Уил.

- Но каква е ролята на тези души?

Щом зададох въпроса си, започнах отново да се движа. Уил продължаваше да държи ръката си на гърба ми. Когато спряхме, светлината започна да става наси­тено зелена, но наоколо се забелязваха красиви златис­ти вълни. Съсредоточих се и златистите ивици се очер­таха като отделни души.

Обърнах поглед към Уил, който широко се усмих­ваше. Настроението тук бе празнично и весело. Някои от душите, които виждах точно пред нас, се приближи­ха и образуваха група. Лицата им бяха открити и усмих­нати, макар че все още не можеха да останат фокусира­ни по-дълго време.

- Те преливат от любов - казах аз.

- Виж дали можеш да почерпиш от техните позна­ния - посъветва ме Уил.

Щом се обърнах към тях с това намерение, разбрах, че тези души бяха свързани с Мая. Възхищаваха се от прозренията й напоследък и че бе успяла да разбере жи­тейската задача, която й бе зададена чрез нейните роди­тели. Те явно знаеха, че Мая е преоценила своя живот, разбрала е смисъла на Шестото откровение и бе на крач­ка от това да си спомни предназначението, което тряб­ва да изпълни в този живот.

Обърнах се към Уил, който ми даде да разбера, че и той вижда тези представи.

Точно в този момент отново чух бумтенето; стома­хът ми се сви. Уил здраво ме хвана за раменете и гърба. Когато шумът най-сетне престана, вибрацията ми се бе силно понижила и аз погледнах към духовната група, за да почерпя от нейната енергия, опитвайки се да повиша своята. За моя изненада, те внезапно излязоха от фокуса ми и се отдалечиха на два пъти по-голямо разстояние.

- Какво стана? - попитах аз.

- Ти се опита да направиш връзка с тях, за да пов­дигнеш своята енергия - отвърна Уил - вместо да се със­редоточиш в себе си и да се свържеш с Божествената енергия в душата си. Веднъж ми се случи и на мен. Тези души няма да ти позволят да ги използваш вместо Бо­жественото начало. Те знаят, че подобна идентификация няма да спомогне за твоето развитие.

Съсредоточих се в себе си и успях да възстановя енергията си.

- Как да ги накараме да се върнат? - попитах. Щом казах това, те се върнаха на предишното място. Двамата с Уил се спогледахме, след което обърнах­ме очи към групата. Той изглеждаше изненадан.

- Какво видя? - попитах.

Той посочи духовната група с глава, без да откъсва очи от тях, и аз отново съсредоточих цялото си внима­ние нататък, опитвайки се да почерпя от онова, което знаеха. Подир няколко мига пред погледа ми се появи Мая. Тя бе потопена в зеленото обкръжение. Чертите й бяха малко по-различни и вътрешно озарени, но аз бях абсолютно сигурен, че това е тя. Когато се съсредоточих върху лицето й, един холографски образ изникна пред нас - отново Мая по времето на онази война през деветнайсети век. Намираше се в дървена пристройка заедно с други хора, развълнувана как да спре конфликта.

Тя ясно чувстваше, че е нужно само да се разбере как хората да се сдобият с вътрешна сила. Вярваше, че е не­обходимо всички да се обединят около едно общо жела­ние. Един млад, добре облечен човек я слушаше особе­но внимателно. В негово лице разпознах онзи едър мъж, който бе убит заедно с нея в гората. Видението се уско­ри и картината се премести в мига, когато тя направи не­успешният си опит да разговаря с военачалниците, и вед­нага след това се стигна до сцената в гората, където два мата с младия човек бяха убити.

Видяхме я как се събуди след смъртта си в Отвъд­ното и остана поразена, правейки Преглед на своя живот, колко самонадеяно и дори наивно се е опитвала да осъ­ществи своята цел, да спре войната. Разбра, че мнозина от останалите са били прави; моментът не е бил дошъл. Хората нямаха достатъчно познания за Отвъдното, за да могат да осъществят една подобна цел. Още не.

Видяхме как, подир Житейската си панорама, тя се приобщи към зеленото обкръжение, заобиколена от съ­щата духовна група пред нас. Беше поразително колко много израженията на лицата им си приличат. Имаше нещо общо отвъд отделните очертания, което много на­помняше Мая.

Погледнах въпросително Уил.

- Това е духовната група на Мая - каза той.

- Какво имаш предвид? - попитах аз.

- Това е групата от души, с които тя влиза в синх­рон - обясни той развълнуван. - Съвсем логично. Докато се премествах в пространството преди да те открия, на­тъкнах се и на друга група, която по някакъв начин на­помняше тебе. Струва ми се, че беше твоята духовна група.

Преди да успея да кажа нещо, духовната група пред погледа ми се раздвижи. Отново се появи образът на Мая. Заобиколена от духовната й група в зеленото обкръ­жение, тя безмълвно се бе изправила при ярка бяла светлина, подобна на онази, която бяхме видели по вре­ме на Житейската панорама на Уилямс. Мая разбираше, че става нещо изключително важно. Способността й да съществува в Отвъдното бе намаляла и нейното внима­ние отново се бе съсредоточило към Земята. Тя може­ше да види как бъдещата й майка, току-що омъжена, се­деше на верандата и си мислеше, дали здравето й ще поз­воли да има дете.

Мая започваше да съзнава от какво значение за нейното развитие беше да се роди с такава майка. Тази жена таеше дълбоки страхове относно своето здраве и можеше да формира у едно дете траен интерес към проб­лемите на здравето. Това бе идеалното място, където мо­жеше да се събуди интерес към медицината и лечението, при това не само на интелектуално ниво, в което егото се проявява с измислени теории, които не могат да от­говорят на предизвикателствата на реалния живот. Мая знаеше, че има склонност да се поддава на нереалистич­ни идеи и илюзии, и вече бе платила скъпо за своята безразсъдност. Това не биваше да се повтаря, още пове­че, че тя вече имаше подсъзнателен спомен за случило­то се през деветнайсети век, който трябваше да й напомня да бъде много предпазлива. Не, този път не биваше да избързва, трябваше да разчита повече на себе си, и та­зи жена можеше да й създаде идеалните условия за това.

Уил ме погледна в очите.

- Разкрива ни се моментът, когато Мая е започна­ла да обмисля настоящия си живот - каза той.

Изведнъж Мая си представи как могат да се разви­ят взаимоотношенията с майка й. Тя щеше да израсте в условията на майчината си негативност, страхове, на нейната склонност да обвинява лекарите, което може­ше да събуди у Мая интерес към взаимоотношението между съзнанието и тялото и отговорността на пациен­та в процеса на лечение. Тя можеше да повлияе на май­ка си сама да вземе участие в собственото си възста­новяване. Майка й можеше да стане нейния пръв паци­ент и доказателство, пример за предимството на новата медицина.

Тя съсредоточи вниманието си върху евентуалния си баща, който бе седнал на люлеещия се стол до жена си. От време на време жената задаваше по някой въпрос, а той й отвръщаше лаконично. Предпочиташе просто да седи и да размишлява, без много приказки. Мисълта му бе цялата обсебена от изследователски варианти и не­обичайни проблеми на биологията, които никой не си бе­ше поставял преди - взаимоотношението между вътреш­ния смисъл на живота и имунната система. Мая видя как­ви бяха предимствата на неговия затворен характер. С него тя щеше да преодолее собствената си склонност да се отдава на илюзии; от самото начало щеше да й се на­ложи да разчита на себе си и да стане по-реалистична. Двамата с баща й можеха да имат общи научни интереси, и той можеше да преодолее своята затвореност и да й да­де една практическа основа, върху която да изгражда но­вите си методики.

Тя ясно видя, че раждането при тези родители мо­же да даде много и на тях самите. Докато родителите й можеха да стимулират у нея ранен интерес към лечител­ската професия, тя също можеше да подтикне тяхното развитие - майка й - към това да вземе лично участие в своето лечение, бащата - да се освободи от своята само-затвореност и склонност да живее сам със собствените си мисли.

Наблюдавахме как нейното видение се разгърна след очакваното раждане, към евентуалното й детство. Тя видя много определени хора, които идваха в нейния живот в точно определения момент, за да стимулират познанието й и медицинския й опит. В медицинското училище тя се срещаше точно с такива пациенти и лека­ри, които подтикнаха ориентацията й към алтернатив­на медицина.

Видението й се премести към нейния партньор от клиниката и изработването на нова система на лечение. А после видението й откри и още нещо - тя щеше да взе­ме участие в едно по-глобално пробуждане на съзна­нието. Пред очите ни се разкри как тя намира Откро­венията и се свързва с една от многото независими групи от хора, които ще започнат всяка в своята област да работят за една обща цел навсякъде по света. Тези гру­пи щяха да си спомнят на по-висше ниво своето предназ­начение и да спомогнат да се преодолее противопоста­вянето в света.

Тя се видя увлечена в особено важен разговор с един от хората. Той бе едър, атлетичен, способен, облечен във военна униформа. За моя собствена изненада, разбрах, че тя знаеше, че това е същият човек, с когото бе убита през деветнайсти век. Когато се съсредоточих по-внимателно, бях още повече изненадан. Бях видял този човек в жи­тейската панорама на Уилямс - онзи колега, на когото той не бе помогнал да се пробуди.

Видението на Мая се премести на ниво, което аз ве­че не успявах да възприема, тялото й се свърза с ослепи­телната светлина на онова ниво. Успях да разбера само, че нейното лично видение за възможностите на бъдещо­то й раждане бе поставено в контекста на едно по-ши­роко видение, което обхващаше цялата история и бъде­ще на човечеството. Тя изглежда виждаше евентуалния си живот от една върховна перспектива, неговото опре­делено място в развитието на човечеството от минало към бъдеще. Долових всичко това, но не можах ясно да видя самите образи.

Видението на Мая свърши и тя отново можеше да се види в зеленото обкръжение, заобиколена от духов­ната си група. Сега всички те наблюдаваха една сцена, която ставаше на Земята. Явно нейните бъдещи родите­ли бяха решили да имат дете и сега бяха увлечени в лю­бовния акт, в който тя щеше да бъде зачената.

Духовната група на Мая бе издигнала своята енергия и в момента изглеждаше като белезникаво златисто кълбо, озарено от ярката светлина в дъното. Аз самият дълбоко почувствах тази енергия като състояние на не­вероятна любов и озарение. Двойката долу се прегръщаше във върховен любовен акт и от светлината се излъч­ваше бяло-зелена енергия, преминаваше през Мая и нейната духовна група и се вливаше в двойката. В момен­та на оргазъм енергията свърза телата им и тласна спер­мата и яйцеклетката към тяхното съдбовно единение.

Станахме свидетели на мига на зачатие и чудотвор­ното сливане на двете клетки в една. В началото бавно, а после все по-бързо клетките започнаха да се делят и диференцират, докато оформиха тялото на едно човеш­ко същество. Погледнах Мая, която с разделянето на вся­ка клетка започваше да става все по-смътна и разфокусирана. Когато накрая зародишът се разви, тя напъл­но изчезна от погледа. Духовната й група остана.

Можеше да се узнае още нещо във връзка с онова, което наблюдавахме, но аз загубих концентрация и го пропуснах. После внезапно цялата група изчезна и оста­нахме само ние с Уил, споглеждайки се. Той бе ужасно развълнуван.

- Какво беше това? - попитах.

- Целият процес на раждането на Мая в сегашния живот - отвърна Уил, - запазен в паметта на нейната ду­ховна група. Сигурно е трябвало да го видим: разпозна­ването на бъдещите й родители, целите, които си е поста­вила, и след това действителното й преминаване във фи­зическото измерение при зачатието.

Кимнах на Уил да продължи.

- Забеляза ли какво стана? - попита той. - Самият любовен акт отваря врата между Отвъдното и Земното измерение. Духовните групи са в състояние на изключи­телна любов, отвъд онази която ти и аз можем да прежи­веем. Изключителна до степен, която напомня оргазъм. Кулминацията на сексуалния акт създава мост към От­въдното, а онова, което ние преживяваме като оргазъм, е само проблясък от Отвъдното ниво на любов и виб­рация, сякаш се е отворила врата и енергията е бликна-

ла през нея, евентуално донасяйки една нова душа. Наб­людавахме как става това. Сексуалното сливане е сакрален момент, в който част от Небето се пренася на Земята.

Кимнах и се замислих над думите му.

- Оказа се, че Мая е знаела как ще се развие живо­тът й, ако бъде родена от тези родители.

- Да, очевидно преди да се роди, всеки от нас вижда какъв ще бъде животът му, родителите му, насоката, в която ще се развие, специфичните му властни драми и как те могат да се преодолеят при съответните родители, за да бъде подготвен за онова, което може да осъществи.

- Наблюдавах всичко това, но ми изглежда толко­ва странно - казах аз. - Съдейки по онова, което сама ми разказа, Рождената й визия е далеч по-идеална от онова, което на практика се е получило - взаимоотношенията със семейството й например. Те не са се развили, както си ги е представяла. Майка й не е успяла да я разбере, да се опита да се пребори с болестта си, а баща й е бил тол­кова затворен, че тя е разбрала в какво се състоят него­вите изследвания едва подир смъртта му.

- Това е нормално - каза Уил. - Видението преди раждането е идеално указание за задачите, които наше­то висше Аз си поставя в живота, съвършеният сценарий, при условие, че всеки вярно следва вътрешния си глас. В действителност Рождената визия се осъществява са­мо приблизително, според възможностите при реални­те обстоятелства. Но ето че получихме още информация за Отвъдното, която хвърля светлина върху духовния ни опит на Земята, и по-специално върху смисъла на слу­чайностите и реалното проявление на еволюционния ход. Когато чрез сън или интуиция разберем каква посока трябва да следваме в живота си и се появи точно жела­ното стечение на обстоятелствата, ние чувстваме прилив на жизнени сили, защото сме получили потвърждение на своето предопределение. Видяхме защо това е така. Когато интуитивно предусещаме нещо, което ще се случи, това е всъщност припомняне на нашата Рождена визия, на истинските ни намерения за дадения отрязък от духовния ни път. Нещата могат да не съвпадат бук­вално, защото хората имат свободна воля, но когато се доближим до осъществяването на автентичната си ви­зия, ние изпитваме въодушевление, защото чувстваме, че вярно следваме своето духовно предопределение.

- Но каква е ролята на нашата духовна група във всичко това?

- Ние сме в постоянна връзка с нея. Тя знае за нас. Посветена е в нашата Рождена визия и следи живота ни, а подир туй ни съпътства, когато преживяваме Прегледа на своя живот в Отвъдното. Душите от нашата група па­зят спомена за истинската ни същност през целия ни ево­люционен път.

Той млъкна за миг и ме погледна право в очите.

- А когато ние сме в Отвъдното и някой от групата се роди във физическото измерение, нашата роля по от­ношение на него е същата. Ние ставаме част от духов­ната група, която го подкрепя.

- Значи, когато сме на Земята - разсъждавах аз - на­шата духовна група ни внушава вътрешната ни интуиция и посока?

- Не, съвсем не. Доколкото мога да съдя от духов­ните групи, които наблюдавах, нашите интуиции и съни­ща идват от вътрешната ни връзка с Божественото. Духовните групи само ни вдъхват повече енергия и ни из­висяват по определен начин, който не мога докрай да си обясня. Те издигат нашето съзнание и така ни помагат по-лесно да си спомним онова, което вече знаем.

Бях очарован.

- Ето, значи, как се обяснява моят сън и този на Джойл.

- Да, когато сънуваме, ние се свързваме отново с на­шата духовна група и това подхранва възможността ни да си спомним онова, което всъщност знаем, за насто­ящата си житейска ситуация. Получаваме прозрение за намерението, с което сме дошли на Земята. Когато се събудим, можем да си го припомним, макар и изразено понякога чрез архетипни символи. Ти си по-отворен за смисъла на духовното и затова можа да си спомниш ин­формацията на съня съвсем дословно. Припомнил си си автентичния ни план, според който е трябвало отново да се срещнем, и буквално си го сънувал. Джойл, от друга страна, не е така духовно отворен, и затова неговият сън му се яви по по-заобиколен, символичен начин. Той по-смътно си спомня своята Рождена визия и затова съзна­нието му възприе посланието символично като война, в най-общия му вид. Според Рождената си визия той е въз­намерявал да поеме отговорност и да помогне при реша­ването на проблема, пред който е изправена долината, давайки му ясно да разбере, че ако побегне, ще съжаля­ва за това.

- Значи духовните групи винаги ни изпращат енер­гия, надявайки се да си припомним нашите Рождени визии? - попитах аз.

- Точно така.

- Затова ли групата на Мая бе толкова щастлива? Уил доби по-сериозно изражение.

- Бяха щастливи, защото тя си спомни причината, поради която е избрала родителите си, и по какъв начин житейският й опит я е подготвил за лечителското приз­вание. Но... това е само първата част от Рождената й визия. Тя има още какво да си спомня.

- Видях как в настоящия си живот тя отново се сре­ща с онзи човек, с когото бе убита през деветнайсти век. Но някои неща не можах да разбера. Ти всичко ли раз­бра?

- Не съвсем. Имаше някои неща, свързани с нади­гащия се Страх. Те потвърждаваха, че Мая е част от седмината, които Уилямс видя, че се появяват. Ако се съ­ди по Рождената визия на Мая, тази група ще успее да постигне висока степен на познание и да преодолее Страха, за да предотврати онова, което се готви в доли­ната.

Исках да кажа още нещо, но почувствах режеща бол­ка в стомаха, от която дъхът ми секна. В същото време бях оглушей от пронизителен трясък, който ме тласна назад. Както и преди, аз протегнах ръка към Уил, но ви­дях само как лицето му загубва очертанията си. Опитах се да задържа образа му, но енергийното ми ниво рязко се понижи и аз почувствах, че падам.