Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя



страница6/15
Дата11.01.2018
Размер2.46 Mb.
#43876
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

ИСТОРИЯ НА ПРОБУЖДАНЕТО


Щом отворих очи, озовах се в пространство, на­ситено със синя светлина, обхванат от вече познатото ми чувство на благоденствие и умиротворение. Усетих при­съствието на Уил вляво от мен.

Както и преди, той изглеждаше невероятно облек­чен и щастлив, че съм се върнал. Дойде по-близо и про­шепна:

- Тук сигурно ще ти хареса.

- Къде се намираме? - попитах аз.

- Погледни ме по-отблизо. Поклатих глава:

- Трябва първо да поговорим. Неотложно е да отк­рием къде се провежда експериментът и да го спрем. Те унищожиха билото на един хълм. Кой знае какво още мо­гат да сторят.

- И какво ще правим, като го открием? - попита Уил.

- Не зная.

- Аз също. Кажи ми какво се случи.

Затворих очи и се опитах да се концентрирам, след което описах как бях видял Мая отново, по-специално как тя отхвърли моето предположение, че е част от групата.

Уил кимна без коментар.

По-нататък разказах за срещата си с Къртис, за кон­такта с Уилямс и за това как едва се бяхме измъкнали от разрушенията вследствие експеримента.

- Ти си осъществил контакт с Уилямс ли? - попита Уил.

- Не в буквалния смисъл. Не контактувахме пряко, както ти и аз. Той по някакъв начин сякаш влияеше вър­ху мислите, които се пораждаха в съзнанието ни. Имах чувството, че това са неща, които на някакво ниво са ми познати; в същото време и двамата с Къртис изразявах­ме онова, което той ни подсказваше. Колкото и да е странно, мисля, че присъстваше там.

- И какво успя да ви подскаже?

- Потвърди онова, което двамата с теб наблюдавах­ме по отношение на Мая. И че човек може да си припом­ни не само личната визия на раждането си, но и едно по-всеобхватно познание, което се отнася до смисъла на чо­вешкия живот като цяло и начина, по който да го осъще­ствим. Ако постигнем това познание, ще повишим сво­ята енергия и ще сложим край на Страха... и на този експеримент. Той нарече това Световна Визия.

Уил мълчеше.

- Ти как мислиш? - попитах аз.

- Разкрили са ти се нови страни на Десетото откро­вение. Моля те да ме разбереш правилно - и аз като теб смятам, че въпросът е неотложен. Но единственият

начин, по който можем да помогнем, е да продължим да изследваме Отвъдното, докато разберем повече за тази по-всеобхватна Визия, която Уилямс се е опитал да ти предаде. Сигурно има начин да си я спомним.

Нещо се раздвижи в далечината и привлече погле­да ми. Девет или десет ясно очертани силуета, съвсем ле­ко разфокусирани, приближиха на петнайсетина метра разстояние. Зад тях имаше още десетки, обгърнати от обичайната жълтеникава мъглица. Излъчваха едно осо­бено сантиментално и носталгично настроение, което познавах добре.

- Знаеш ли кои са тези души? - попита Уил и широ­ко се усмихна.

Погледнах групата и я почувствах близка. Напом­няше ми нещо, което не можех да разбера докрай. Кол­кото повече гледах духовната група, толкова повече емо­ционалната ми връзка с нея ставаше по-силна - отвъд всичко, което можех да си спомня, че съм преживявал. Познавах тази близост, струваше ми се, че съм бил тук и преди.

Групата приближи на шест метра от мен и аз се по­чувствах още по-опиянен и приет. Целият се предадох на това чувство. Исках само напълно да се потопя в него, изпитвайки истинско щастие може би за първи път в жи­вота си. Почувствах се приет и обичан.

- Позна ли я? - повторно попита Уил. Обърнах се към него и го погледнах.

- Това е моята духовна група, нали?

При тази мисъл в мен нахлуха спомени, Франция през тринайсети век, манастир, дворът на манастира. Заобиколен съм от група монаси, смях, сърдечност, пос­ле тръгвам сам по един горски път. Срещам двама опърпани мъже, отшелници. Те ме молят да им помогна да съхранят някакви тайни ръкописи. Отърсих се от видението и погледнах Уил, ненадейно обзет от страх. Какво ли ми предстоеше да видя? Опитах да се концентрирам, и духовната ми група приб­лижи на още метър.

- Какво стана? - попитах Уил. - Не разбирам съвсем. Описах му какво бях видял.

- Опитай да продължиш видението си - предложи Уил.

Видях отново отшелниците и разбрах, че те са чле­нове на тайния францискански орден „Спиритуалисти", наскоро изключени от църквата, след като папа Селестин Пети бе свален.

- Папа Селестин ли? - погледнах Уил. - Чу ли това? Никога не съм знаел, че е имало папа с такова име.

- Имало е в края на тринайсети век - потвърди Уил. - И когато през шестнайсети век се откриват перуанските руини, където в крайна сметка бе намерено Деве­тото откровение, те били назовани с неговото име.

- Какви са тези „спиритуалисти"?

- Това са група монаси, които са вярвали, че може да се постигне по-висша степен на познание като се от­къснат от човешката цивилизация и се върнат към съ­зерцателен живот сред природата. Папа Селестин е под­държал тази идея и дори самият е живял известно вре­ме в една пещера. Свален е бил, разбира се, и подир туй повечето от сектите на спиритуалистите са били зак­леймени като гностици и изключени от църквата.

Споходиха ме още спомени. Двамата отшелници бя­ха поискали моята помощ и аз с неохота се срещнах с тях дълбоко в гората. Нямах избор; така внушителни бяха погледите им и безстрашното им поведение. Казаха ми, че съществуват стари документи, които има опасност да бъдат загубени завинаги. Аз ги бях пренесъл по-късно в манастира и ги бях прочел на свещ в стаята си, при зак­лючени врати.

Тези документи бяха стари латински преписи на

Деветте откровения и аз се бях съгласил да ги препиша преди да е станало твърде късно, тъй че работех всеки свободен миг, преписвайки десетките страници. По ед­но време бях така очарован от Откровенията, че се опи­тах да убедя отшелниците да ги направят публично дос­тояние. Те твърдо отказаха, като ми обясниха, че тези до­кументи са били пазени много векове, изчаквайки мо­мента, когато църквата ще може правилно да ги разбере. Когато ги попитах какво означава това, те ми обясниха, че Откровенията няма да бъдат приети, докато църква­та не се примири с така наречената гностична дилема.

Не зная как си спомних, че гностиците са ранни християни, които са вярвали, че търсещите Бога трябва не само да благоговеят пред Христос, но и ревностно да му подражават в духа на Петдесетницата. Те са се стре­мили да опишат това подражание във философски тер­мини, като практически метод. Когато ранната църква е формулирала своите канони, гностиците са били сче­тени за съзнателни еретици, които отказват да предадат целия си живот на Бога, въз основа на чиста вяра. Ран­ната църква е смятала, че за да бъде истински вярващ един човек, той трябвало да се откаже от разбирането и анализа и да живее чрез божественото откровение, след­вайки волята на Бога във всеки един миг, но без да же­лае да разбира всеобхватния промисъл.

Като обвиняват църковната йерархия в тираничнист, гностиците са се опитвали да докажат, че техните разбирания и методи имат за цел всъщност да помогнат на хората „да следват Божията воля", което изисква църквата, а не да служи на Бога само на думи, както то­ва правят църковните служители.

В крайна сметка гностиците загубват и биват про­гонени от всички църковни постове и текстове, а техни-те убеждения изчезват и започват да се разпространяват чрез различни тайни секти и общности. Дилемата обаче остава. Докато църквата поддържа гледището за пре­образуващата роля на духовната връзка с божественото и в същото време преследва всеки, който говори откри­то за тази специфична опитност, за това как фактичес­ки може да се постигне такова съзнание, как се прежи­вява то - дотогава „царството в душите" ще си остане са­мо интелектуална концепция в рамките на църковната доктрина и Откровенията ще бъдат смазвани всеки път, щом се открият.

В онзи момент аз изслушах с внимание отшелни­ците, и нищо не им казах, но вътрешно не бях съгласен с тях. Сигурен бях, че бенедиктинският орден, към кой­то принадлежах, ще прояви интерес към тези писания. Особено някои отделни монаси. По-късно, без да уведо­мя спиритуалистите, аз дадох едно копие на мой приятел, който бе най-близкият съветник на кардинал Николас в моя район. Реакцията не закъсня. Чу се, че кардиналът е извън страната, но аз бях предупреден да престана да говоря по този въпрос каквото и да било и веднага да за­мина за Неапол, за да доложа за онова, което бях отк­рил пред по-висшестоящите от кардинала. Уплаших се и веднага раздадох ръкописи на колкото се можеше по­вече хора от ордена, надявайки се да получа подкрепа от други монаси, които проявяваха интерес.

За да отложа повикването, симулирах тежко нара­няване в глезена и написах серия от писма, в които обяс­нявах, че не мога да ходя. И така отлагах пътуването си с месеци, докато преписах колкото се може повече ко­пия в своето уединение. И ето, една нощ, по пълнолуние, войници разбиха вратата ми, биха ме жестоко и ме за­караха с превързани очи в замъка на един местен благо­родник, където бях поставен в дървени стегалки за кра­ката и така останах дълги дни, преди да бъда обезглавен.

Ужасът от спомена за смъртта ме накара да изпи­там отново страх и силна болка в наранения глезен.

Духовната ми група дойде още по-близо и аз успях да се овладея. Въпреки това, все още бях донякъде объркан. Уил ми кимна с глава в знак, че е станал свидетел на ця­лата история.

- Оттук идва проблемът ми с глезена, нали? - попитах.

- Да - отвърна Уил. Погледнах го в очите.

- Ами какво ще кажеш за останалите спомени? Разбра ли в какво се състои гностическият проблем? Той кимна и открито ме погледна.

- Защо смяташ, че църквата е създала такъв проб­лем? - попитах аз.

- Защото ранната църква се е страхувала да признае, че Христос е дал образец за начин на живот, към който всеки от нас може да се стреми, макар че това ясно е ка­зано в Писанието. Страхували са се, че такава постанов­ка може да даде на отделните хора изключителна сила, затова са й се противопоставили. От една страна църков­ните служители подтикват вярващите да търсят мистич­ното царство на Бог в душата си, да долавят с интуици­ята си Божията воля и да се изпълват със Светия дух. От друга страна те заклеймяват като богохулство всякакви разисквания за това как може да се постигне това състо­яние, стигайки често директно до убийство, за да запа­зят своята власт.

- Значи е било глупаво от моя страна да се опитвам да разпространявам Откровенията.

- Не бих казал глупаво - размишляваше Уил, - а по-скоро недипломатично. Бил си убит, защото си се опи­тал да наложиш едно разбиране, за което културата още не е била подготвена.

Погледнах Уил в очите и после отново се съсредо­точих към онова, което знаеше групата, озовавайки се отново в деветнайсти век, по време на войните. Видях се на срещата на племенните вождове в долината, отново със същия товарен кон, очевидно малко преди да тръгна. Като планинец и трапер, аз бях приятел както с тузем­ците, така и с преселниците. Почти всички индианци ис­каха война, но Мая бе успяла да убеди някои от тях за пос­тигане на мир. Мълчаливо слушах и двете страни, пос­ле видях как повечето от вождовете си тръгнаха.

Тогава Мая приближи към мен.

- Предполагам, че тръгваш и ти.

Аз утвърдително кимнах с глава, като й казах, че щом тези местни вождове и лечители не могат да раз­берат нейното дело, то какво остава за мен.

Тя ме погледна така, сякаш й се надсмивах, след ко­ето се обърна към една друга жена. Чарлин! Неочаквано си спомних, че и тя беше там; беше индианка, която при­тежаваше голяма сила, но бе често пренебрегвана от за­вистливите мъже-лечители, поради своя пол. Тя, изглеж­да, знаеше нещо важно от опита на предците, но никой не искаше да я чуе.

Видях как ми се искаше да остана, да подкрепя Мая, да открия чувствата си към Чарлин, но в края на краища­та си тръгнах, вероятно под въздействие на подсъзнател­ния спомен за грешката, която бях направил през три­найсети век. Искаше ми се само да избягам, да избегна отговорността. Житейската ми програма бе предоп­ределена: ловувах, за да доставям кожи, справях се с жи­вота и не бих се изложил на риск за никого. Нищо пове­че не желаех. Ако се очаква нещо повече от мен, след­ващия път.

Следващия път ли? Пренесох се напред във време­то и се видях обърнат към Земята, обмислящ настояще­то си превъплъщение. Пред очите ми се разгръщаше Рождената ми визия, аз виждах всички възможности да преодолея своята неохота да предприемам действия и да заемам позиция. Представих си как мога да се възполз­вам от възможностите, които ми дава семейството на родителите ми - духовната чувствителност на майка ми, за­вършеният характер и духовитостта на баща ми. Дядо ми щеше да възпита у мен връзка с природата, а чичо ми и леля ми да ми бъдат образец за ред и дисциплина.

Обкръжен от толкова силни характери, аз бързо мо­жех да осъзная своята склонност към самозатваряне. Поради техния егоцентризъм и големи изисквания, пър­воначално щях да се опитам да се скрия в себе си, да не възприемам онова, което трябваше да ми внушат, ала след това щях да преодолея този страх, да осъзная поло­жителната насока, която са ми дали, и да се освободя от тази своя склонност към самозатваряне, за да мога пъл­ноценно да следвам жизнения си път.

Това щеше да бъде идеална подготовка, за да започ­на да следвам духовния път, който ми бяха открили Откровенията преди векове. Щях да изследвам психоло­гическите постановки за човешкото развитие, опита на източната мъдрост, мистиците на Запада и тогава евен­туално щях да се натъкна на Откровенията отново, точ­но в момент, когато хората бяха готови да ги възприемат. Цялата тази подготовка и работа, щеше да ми помогне по-нататък да изследвам Откровенията и това как те променят човешката култура. И да стана част от група­та на Уилямс.

Откъснах се и погледнах към Уил.

- Какво има? - попита той.

- И при мен нещата не се получиха по най-идеалния начин, Имам чувството, че съм пропуснал подготвител­ния период. Не съм се освободил дори от моята само-затвореност. Толкова много книги не успях да прочета, толкова много хора, от които имаше какво да науча, съм пренебрегнал. Когато се връщам назад сега, имам чувс­твото, че съм пропуснал всичко.

Уил едва не се разсмя.

- Никой от нас не може да следва Рождената си Визия съвсем точно.

После внезапно млъкна и се вторачи в мен.

- Разбираш ли какво правиш тук в момента? Ти то-кущо си спомни идеалния начин, по който си искал да протече животът ти и който щеше да ти донесе пълно удовлетворение. И щом се обърнеш към действителния си живот, ти се изпълваш със съжаление, също както Уилямс след смъртта си, когато осъзна всички пропус­нати възможности. Но на теб ти се дава възможност да го осъзнаеш сега, да направиш преглед на живота си е този момент.

Не можех напълно да го разбера.

- Не виждаш ли? Това трябва да е ключова част от Десетото откровение. Вече знаем, че интуицията, която имаме, и чувството ни за предопределение в живота са припомняния на Рождената ни визия. Шестото открове­ние ни дава ключ за освобождаване от властните ни драми, което ни помага да анализираме, къде сме се от­клонили от пътя и не сме успели да се възползваме от дадените ни възможности, за да можем отново да наме­рим правилната посока, в съгласие с предназначението, с което сме дошли. Този процес започва да става все по-съзнателен. В миналото човек е можел да направи Прег­лед на своя живот едва подир смъртта си, сега е възмож­но да постигнем такова пробуждане на съзнанието, още докато сме живи, и да започнем да гледаме по друг на­чин на смъртта, както обещава Десетото откровение.

Едва сега започнах да разбирам.

- Значи, затова хората идват на Земята - за да си при­помнят системно, постепенно да се пробуждат.

- Точно така. Най-сетне започваме да осъзнаваме един процес, който е бил неосъзнат от самото начало на човешката история. Преди да се родят, хората винаги са имали Рождена визия, която след раждането им става не-съзнавана и започва да се долавя само като смътна интуиция. Първоначално, в ранните времена на човешката история, разликата между намеренията, с които сме ид­вали на тази Земя и реалното им осъществяване е била много голяма, но с течение на времето тя все повече се смалява. Наближава моментът, когато ще започнем да си припомняме всичко.

В този момент духовната ми група отново привле­че моето внимание. Мигновено съзнанието ми се пренесе на още по-високо ниво и всичко, което каза Уил получи потвърждение. В наши дни най-сетне ние имаме възмож­ност да започнем да гледаме на историята не като на кър­вава битка между човекоподобни животни, които най-егоистично са се научили да господстват над природата и да оцеляват с по-голяма изисканост, като са се оттег­лили от живота в джунглата, за да създадат огромна и сложна цивилизация. По-скоро можем да започнем да гледаме на човешката история като на духовен процес, като на едно по-дълбоко и целенасочено усилие на ду­шите, поколение след поколение, живот след живот, през всички векове, към една единствена цел: да си припом­ним онова, което вече сме знаели в Отвъдното, и да све­дем това познание до съзнанието си на Земята.

Огромна холографска картина се откри пред очите ми и аз можах да видя цялата сага на човешката история. Представата ме увлече така, сякаш сам вземах участие в нея миг подир миг.

Станах свидетел на зараждането на съзнанието. Пред очите ми се простираше огромна, ветровита рав­нина, някъде в Азия. В далечината нещо се движеше -малка група от хора, необлечени, събираха диви плодове. Както ги наблюдавах, започнах да долавям мисленето на този период. В тясна връзка с ритъма и звуците на приро­дата, ние, хората, живеехме и действахме инстинктивно.

Ежедневният ни живот се състоеше в търсене на храна и спазване на мястото ни в племенната йерархия. Власт­та беше в ръцете на физически силните и приспособимите и ние приемахме нашето място в йерархията по съ­щия начин, както непрестанните трагедии и трудности в живота - без да се замисляме.

Наблюдавах как отминаха хиляди години и безброй поколения живееха и умираха. Постепенно някои хора за­почнаха да изпитват неудовлетворение от начина си на живот. Виждайки как дете умира в ръцете им, тяхното съзнание се пробуждаше и те си поставяха въпроса: защо? И как може да се предотврати това в бъдеще. Тези хора започваха да се самоосъзнават - да разбират, че са тук и сега, че живеят. Успяваха да преодолеят своите ав­томатични реакции и да погледнат по-цялостно на жи­вота. Те започваха да разбират, че в живота се повтарят вечно циклите на слънцето, луната и сезоните, но човеш­кият живот има своя край. Какъв бе неговият смисъл тогава?

Наблюдавайки тези мислещи хора, аз неочаквано започнах да долавям Рождените им визии; те бяха дош­ли на Земното ниво със специалното предназначение да поставят началото на екзистенциалното пробуждане на човечеството. Макар че не можех съвсем да видя, знаех, че те носят в съзнанието си и по-висшето предначерта-ние на Световната визия. Преди да се родят, те са знаели, че човечеството е поело по дълъг път, който само те мо­гат да видят. Знаели са обаче и това, че напредъкът по този път трябва да се завоюва с всяко следващо поколе­ние - защото пробуждайки се за едно по-висше пред­назначение, в същото време ние губим спокойствието на безсъзнателното състояние. Наред с вълнението и чувс­твото за свобода от съзнанието, че сме живи, бяхме об­хванати от страх и несигурност, защото още не разбирах­ме смисъла на нашия живот.

Видях, че дългата история на човечеството се дви­жеше от тези две противоположни начала. От една стра­на, ние се ръководехме от своите предчувствия, от съз­нанието, че животът има определена цел и културата се развива в посока, каквато само ние като хора, с нашия кураж и мъдрост, можем да им дадем. Съдейки по сила­та на тези чувства, ние имахме основание да мислим, че колкото и несигурен да изглеждаше животът, всъщност ние не бяхме сами, че имаше смисъл и цел, скрита зад съществуването.

От друга страна, често изпадахме в плен на обрат­ния порив, предавахме се на Страха, понякога губехме от очи смисъла на живота и се отдавахме на отчаянието от чувството за самота и изоставеност. Страхът ни караше да заемаме отбранителна позиция, да се стремим да има­ме власт, да черпим енергия от останалите и да се про­тивопоставяне на промяната и еволюцията, независимо че бихме могли да познаем нещо по-добро и ново.

Съзнанието все повече се пробуждаше, хилядолети­ята минаваха и аз виждах как хората постепенно започ­ват да се обединяват в по-големи групи, следвайки естес­твения си стремеж да се идентифицират с повече хора, да образуват по-сложни обществени организации. Виж­дах, че този порив е свързан със смътното предчувствие, напълно познато в Отвъдното, че човешката съдба на Земята трябва да еволюира в посока към обединяване. Следвайки това предчувствие, ние започвахме да осъзнаваме, че можем да еволюираме отвъд номадския жи­вот, в който събирахме храна и ловувахме, и да започнем да култивираме земните растения и да използваме пло­довете им по-регулярно. По същия начин можехме да опитомяваме и отглеждаме животните наоколо ни и та­ка да си осигурим постоянно протеини и свързаните с тях продукти. Образите на Световната визия бяха дълбоко запечатани в нашето подсъзнание като архетипи и ни тласкаха към промяна, която беше между най-драматич­ните в човешката история - скокът от номадския живот към установяване на селища.

Тези земеделски и скотовъдни общности започна­ха да стават все по-сложни, хранителните стоки, които вече бяха в повече, дадоха тласък на търговията и поз­волиха на човечеството да формира първите професи­онални групи - на овчарите, строителите и тъкачите, пос­ле на търговците, каменоделците и войниците. Скоро след това бе създадена писмеността и смятането. Ала предизвикателствата на природата и на живота продъл­жаваха да занимават съзнанието на ранното човечество и безмълвния въпрос си оставаше. Защо сме живи? Как­то и преди, аз наблюдавах Рождените визии на онези индивиди, които се стремяха да разберат духовната ре­алност на по-високо ниво. Те бяха дошли в Земното измерение, за да издигнат човешкото съзнание до Бо­жественото начало, но първоначално интуициите им за божественото си оставаха мъгляви и незавършени, при­емайки политеична форма. Човечеството започваше да признава множество жестоки и взискателни богове, ко­ито съществуваха извън нас и управляваха времето, се­зоните и плодородието. Нашето чувство за несигурност ни караше да омилостивяваме тези богове с обреди, ри­туали и жертвоприношения.

След хиляди години множеството земеделски общ­ности започнаха да се свързват и да формират по-голе­мите цивилизации на Месопотамия, Египет, Индуската равнина, Крит и Северен Китай, като всяка от тях си съз­даваше собствени версии на боговете на природата и животните. Подобни богове обаче не можеха задълго да успокоят тревогата. Аз наблюдавах как поколения от ду­ши идваха в земното измерение да донесат посланието, че на човечеството е предопределено да напредва, като споделя и обменя познанията, до които достига. Обаче

веднъж дошли тук, тези индивиди се подчиняваха на Страха и тяхното вътрешно усещане се деформираше в подсъзнателна потребност да властват, доминират и на­лагат своя живот над другите посредством сила.

Така бе положено началото на ерата на империите и тираните, когато един велик вожд идваше на мястото на друг, за да обедини своя народ и да завоюва колкото се може повече земи, убеден, че възгледите на неговата култура трябва да бъдат възприемани от всички. През ця­лата тази епоха обаче, многобройните тирани винаги на свой ред биваха побеждавали и попадаха под робството на по-голям и по-силен културен възглед. В продълже­ние на хиляди години различни империи вземаха надмо­щие в човешкия живот, налагайки своите разбирания, своя икономически план и военни технологии, само за да станат по-късно жертва на по-силните и по-органи­зирани империи. Макар и много бавно, старите идеи все пак постепенно биваха изместени.

Виждах, че колкото бавен и кървав да беше този процес, ключовите истини постепенно си проправяха път от Отвъдното във физическото измерение. Една от най-важните между тези истини - нова етика на взаимоот­ношенията - започна да си прокарва път в цялата все­лена, но получи най-ясно изражение във философията на древна Гърция. В миг видях Рождените визии на хиляди хора, родили се в гръцката култура, всеки от които се на­дяваше да си спомни прозрението, което е имал преди раждане.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница