Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя



страница7/15
Дата11.01.2018
Размер2.46 Mb.
#43876
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15

Поколения наред те бяха ставали свидетели на без­смислиците и несправедливостта, на непрестанното на­силие на човечеството и знаеха, че хората могат да преодолеят навика си да се бият и побеждават останалите и на негово място да установят нова система да споделят идеите си, да зачитат суверенните права на всеки да има свое мнение, независимо от физическата му сила -взаимоотношения, които вече бяха познати и осъщест­вявани в Отвъдното. Наблюдавах как тези нови взаимо­отношения започват да се проявяват и да се налагат на Земята, получавайки названието Демокрация.

При този начин на споделяне на идеите, общуване­то между хората все пак понякога дегенерираше до бор­ба за власт, породена от чувство за несигурност, но сега поне, за първи път във времето, това ставаше по силата на аргументите, а не с физическа сила.

В същото време още една повратна идея, на която й е било съдено напълно да трансформира човешкото раз­биране на духовната реалност, се бе появила в писме­ните паметници на един малък народ в Близкия изток. Аз можах да видя Рождените визии на мнозина от защит­ниците на тази идея. Тези хора, родени в юдейската култура, знаеха преди раждането си, че ние с право пре­дусещаме наличието на Божествено начало, но си го представяме напълно изопачено. Концепцията ни за много богове е само фрагментарна картина от едно по-голямо цяло. Всъщност, те осъзнават, че има само един бог - бог, който и според техните възгледи, е все още взискателен, заплашителен и патриархален - и все още е извън самите тях - но за първи път е личностен и от­говорен и е единственият творец на всички човеци.

Продължавах да наблюдавам как интуицията за единно Божествено начало се явява и получава яснота в културите по целия свят. В Китай и Индия - продължи­телно време лидери в технологическото, търговското и социалното развитие - религиите на индуизма, будизма и други източни религии налагат ка Изтока един по-съ­зерцателен поглед към света.

Създателите на тези религии са предусещали, че Бог е повече от личност. Бог е сила, съзнание, което може

да се постигне само в състояние на просветление, както бива определяно. Вместо просто да се опитват да се ха­ресат на Бог, като се подчиняват на определени закони и ритуали, източните религии са търсили вътрешна връз­ка с Бога като промяна на съзнанието, отваряне на съз­нанието към хармонията и онази сигурност, които съ­ществуват постоянно.

Погледът ми бързо се премести към Галилейско мо­ре и аз започнах да виждам, че идеята за единен Бог, на която й бе съдено да трансформира западната култура, постепенно еволюираше от представата за Бог извън нас, патриархален и осъждащ, към представата на Изтока, идеята за вътрешен Бог, Бог, чието царство е вътре в душите. Станах свидетел на това как един човек слезе в земното измерение, спомняйки си почти цялата своя Рождена визия.

Той знаеше, че е тук, за да влее нова енергия в света, нова култура, основана на любовта. Неговото послание беше такова: единният Бог е Свещен дух, божествена енергия, чието присъствие може да се усети и преживее. Постигането на духовно съзнание не означава само риту­али, жертвоприношения и публични молитви. То озна­чава едно по-дълбоко покаяние; покаяние, което предс­тавлява вътрешно психологическа трансформация, осно­вана на преодоляването на пристрастията на егото, тран­сцедентално „себеотдаване", което води до истински ре­зултати в духовния живот.

Когато започна да се разпространява това послание, аз станах свидетел как най-влиятелната от всички импе­рии, Римската, бе обхваната от новата религия, и разп­ространи идеята за единния вътрешен бог по цяла Евро­па. Когато по-късно варварите я нападнаха от север и унищожиха империята, тази идея бе утвърдена във фе­одалното общество на последвалия християнски свят.

В този момент отново видях призивите на гностиците, които подтикваха църквата да се съсредоточи по-пълно към вътрешното трансформативно преживяване, на примера на Христовия живот, който всеки да следва. Видях как църквата бе обзета от Страха, тъй като вода­чите й чувстваха, че могат да загубят своята власт, и предпочитаха да строят доктрината си около могъщата йерархия на църковните служители, които се представя­ха за посредници, предаващи Светия дух на хората. Всич­ки текстове, свързани с гностицизма, бяха обявени за еретични и изхвърлени от Библията, макар че мнозина хора идваха от Отвъдното измерение с намерението да разширят представите и да демократизират новата рели­гия. Това беше време на голям Страх и опитите да се ус­танови връзка с други култури бяха отново подтиснати от стремежа към власт и надмощие.

Тук отново видях тайните секти на бенедиктинците и францисканците, които се стремяха да възстановят благоговението пред природата и вътрешното преживя­ване на божественото. Тези хора бяха дошли в земното измерение с предчувствието, че гностическото противо­речие ще бъде в крайна сметка разрешено, и с намере­нието да запазят древните текстове и ръкописи, докато дойде това време. Отново видях злополучния си опит да направя това познание публично достояние прежде­временно, което бе довело до смъртта ми.

И все пак, ясно виждах, че на Запад се разгръща но­ва ера. Могъществото на църквата започна да се оспор­ва от друга социална единица: националната държава. Колкото повече народите на земята започнаха да се самоопознават, толкова повече ерата на великите импе­рии вървеше към края си. Идваха нови поколения, успя­ващи интуитивно да прозрат, че нашето предопределе­ние е в обединяването. Те работеха за формиране на на­ционалното самосъзнание, основано върху общ език и тясно свързано с определена суверенна страна. Тези държави все още бяха под властта на автократични лидери, които често си въобразяваха, че управляват с право, да­дено им от Бога, но започваше да се създава една нова човешка цивилизация с признати граници, с парични еди­ници и търговски обмен.

Когато богатството и книжовността достатъчно се развиха, в Европа бе поставено началото на всеобщ Ренесанс. Рождените визии на много от неговите предс­тавители преминаха пред очите ми. Те знаеха, че чове­чеството е предопределено да развие могъща демокра­ция, и идваха с надеждата да спомогнат за това. Бяха от­крити писанията на гърците и римляните, които стиму­лираха техните спомени. Основани бяха първите демок­ратични парламенти и се чуваха призиви да се сложи край на „божествената" власт на кралете и на кървавия диктат на църковните служители над духовната и общес­твена реалност. Скоро възникна протестантската Рефор­мация, която поддържаше, че хората могат непосредст­вено да се приобщават към Светите писания и да имат пряка връзка с Божественото.

В същото време хора, които се стремяха към пове­че власт и свобода, започваха да изследват Американс­кия континент - едно обширно земно пространство, ко­ето символично се намираше между културите на Из­тока и Запада. Наблюдавайки Рождените визии на евро­пейците, които най-силно желаеха да проникнат в този нов свят, аз видях, че те започнаха да съзнават, че тази земя е вече населена и че те можеха да осъществят кон­такт и да се преселят тук само със съгласието на мест­ното население. Дълбоко в себе си съзнаваха, че амери­канците са предопределени да дадат нова основа на Европа, която бързо започва да губи чувството си за сакрална близост с природната среда и да се отдава на ги­белен секуларизъм. Културата на американските тузем­ци, макар и не съвършена, можеше да даде модела, от който европейското съзнание да почерпи, за да възста­нови корените си.

Поради Страха обаче, тези хора успяха да почувст­ват интуитивно само порива да се преселят, предусещай­ки една нова свобода на духа и живота, ала без да могат да се освободят от нуждата си да властват и покоряват, за да осигурят собствената си сигурност. Важните исти­ни на местните култури бяха погубени с неукротимия стремеж да се използват огромните природни ресурси на района.

Междувременно в Европа Ренесансът продължа­ваше и аз започнах да съзерцавам пълното разгръщане на Второто откровение. Способността на църквата да диктува реалността започваше да намалява и европейци­те се чувстваха като пробудени за нов поглед върху жи­вота. Благодарение на куража на неизброимо много хора, всички вдъхновени от интуитивните си спомени, наука­та започна да се разгръща като демократичен процес на изследване и опознаване на света, сред който живееха хората. Научният метод, който се състоеше в това, да се изследва определен аспект на природния свят, да се нап­равят заключения и да се предложи този възглед на останалите, бе възприет от всички като градивен процес, който да ни помогне в крайна сметка да разберем какъв е смисълът на човешкото съществувание на тази пла­нета, включително и на нашата духовна същност.

Ала църковните служители, обхванати от страх, се стремяха да задушат тази нова наука. Оформиха се две враждуващи страни, докато най-сетне се стигна до ком­промис. На науката се даваше правото да изследва външ­ния, материалния свят, ала тя трябваше да остави духов­ните явления на диктата на все още влиятелните църков­ни служители. Целият вътрешен опит - високите нива на съзнание на човека, когато възприема красотата и природата, интуитивните прозрения, знаменателните

случайности, всички междуличностни отношения, дори и сънищата - всичко това в началото е било изключено от обсега на новата наука.

Независимо от тези ограничения, науката все пак за­почва да обяснява физическия свят и да дава полезна ин­формация за развитието на търговията и използването на природните ресурси. Човечеството придоби по-голя­ма икономическа стабилност и ние постепенно започнах­ме да губим чувството си за сакралност и за съкровени­те въпроси, за смисъла на живота. Решихме, че е по-доб­ре да осигурим живота си и да изградим един по-сигурен свят за нас и нашите деца. Постепенно стигнахме до об­щото разбиране, че не съществува живот след смъртта, и заживяхме с илюзията, че този свят се свежда до ви­димостта и обяснимите явления и в него няма никаква мистика.

Интуицията ни за духовното начало бе изтласкана в подсъзнанието. В условията на разрастващия се мате­риализъм, на Бога можеше да се гледа като на един далечен, незаинтересован Бог, който е създал вселената, но после я оставил да се развива по нейните механични закони, като програмиран механизъм, в който неотмен­но действа причинно-следствена логика, а между слу­чайностите няма никаква връзка.

Тук обаче аз видях Рождените визии на много хора от този период. Те идваха със съзнанието, че технологи­ческото развитие и развитието на производството са важни, защото в бъдеще щяха да се осъществяват без да се замърсява околната среда и да дадат на човечеството невероятна свобода. Но във времето, по което се раж­даха, те успяваха да си припомнят само най-общата си интуиция да градят, да създават блага и да работят, стриктно придържайки се към демократичния идеал.

Преместих поглед и видях, че тази интуиция не се проявяваше никъде с такава сила, както при създаването на Съединените щати, тяхната демократична консти­туция и икономическа система. Като един грандиозен експеримент, Америка създаваше условия за бърз обмен на идеи, с какъвто щеше да се характеризира бъдещето. Ала отвъд видимата страна на нещата, посланията на американските туземци, на африканските туземци и на други народи, на чиито гръб се осъществяваше амери­канският експеримент, надигаха глава да бъдат чути и да бъдат интегрирани в европейското съзнание.

През деветнайсти век бяхме на прага на втората го­ляма трансформация в човешката култура - трансфор­мация, която щеше да се основава върху новите енергий­ни ресурси на петрола, парната машина и накрая елект­ричеството. Човешката икономика бе достигнала огром­ни размери и създаваше повече продукти от когато и да било преди, благодарение растежа на новите технологии. Хората масово се преместваха от селскостопанските ра­йони в големите градски центрове на производство, про­меняйки начина си на живот и вземайки участие в нова­та, основана на специализацията на труда индустриал­на революция.

По онова време повечето вярваха, че един основан на демократични начала капитализъм, без правителст­вена регулация, може да бъде добър начин на произ­водство. Аз обаче отново виждах Рождените визии на ре­дица хора, родени през този период, които идваха с на­деждата да тласнат капитализма към по-съвършени форми. За нещастие, Страхът беше толкова голям, че те успяваха интуитивно да се домогнат само до стремежа да се погрижат за своята индивидуална сигурност, да ек­сплоатират останалите работници и да извлекат макси­мална печалба от всичко, често с цената на компромис­ни споразумения със своите конкуренти и с правител­ството. Това беше ерата на натрупването на капитал и индустриалните картели.

В началото на двайсети век обаче, поради извраще­нията на този неуправляем капитализъм, възникнаха две икономически системи като евентуални алтернативи. Малко по-рано в Англия, двама мъже бяха създали алтер­нативен „манифест", който призоваваше за нова система, ръководена от работниците, която трябваше да създаде един вид икономическа утопия, в която ресурсите на ця­лото човечество да бъдат достъпни за всеки човек според неговите нужди, без алчност и конкуренция.

При ужасните условия на работа по онова време, та­зи идея бе привлякла много поддръжници. Аз обаче вед­нага видях, че този материалистически работнически „манифест" изопачаваше автентичното намерение. Ко­гато пред погледа ми се разкри Рождената визия на те­зи двама мъже, аз разбрах, че те интуитивно бяха пре­дусетили, че на човечеството е предопределено да пос­тигне такава утопия. За съжаление, не бяха успели да си спомнят, че подобна утопия може да бъде осъществена само посредством демократичен процес, основан на сво­бодна воля, и тя може да еволюира много бавно.

Така основоположниците на комунистическата сис­тема от първата революция в Русия до всички евентуал­но сателитни страни, погрешно бяха мислили, че такава система може да се постигне със сила и диктатура - един подход, който свърши трагично и бе заплатен с цената на милиони животи. В своето нетърпение хората си бя­ха представили утопия, но бяха създали комунизъм и де­сетилетия на трагедия.

Сцената се премести към другата алтернатива на де­мократичния капитализъм - злодейството на фашизма. Тази система бе предназначена да утвърди благоденст­вието и властта на един управляващ елит, който се смя­таше за привилегирован да ръководи човешкото общест­во. Те вярваха, че с отказ от демокрация и свързването на управлението с новата индустриална върхушка, една нация може да постигне най-високото си развитие и по­ложение в света.

Ясно виждах, че създавайки подобна система, ней­ните създатели не съзнаваха изобщо своята подсъзнател­на Рождена визия. Те бяха дошли с единственото жела­ние да издигнат идеята, че цивилизацията се развива по посока на все по-голямо усъвършенстване и че една нация, обединена от обща цел и воля, която се стреми да осъществи най-пълно своите възможности, може да постигне високи нива на енергия и ефективност. А в действителност бяха осъществили една ужасяваща егоцентрична представа, която несправедливо утвърждава­ше приоритета на определени нации и възможността за развитие на една супернация, предопределена да господ­ства над света. Интуицията на всички хора, които се стре­мяха към съвършенство, отново бе извратена от слаби, обзети от страх хора, по време на кървавия режим на Третия райх.

Продължих да наблюдавам как други - които също виждаха пътя към съвършенство на човечеството, но не бяха забравили значението на могъщата демокрация -се обединиха срещу последните две алтернативи, обявя­вайки се за свободно развитие на икономиката. Съпро­тивата на първите доведе до кървавата война срещу фа­шистките извращения, която бе спечелена с огромни жертви. Втората - до продължителната и сурова студе­на война срещу комунистическия блок.

Пред очите ми се разкриха Съединените щати през първите години на студената война - петдесетте години на века. В този момент Америка бе успешно достигнала връхната точка на едно четристотингодишно развитие на секуларния материализъм. Все по-разрастващата се средна класа живееше в условия на благоденствие и сигурност, и при този материален успех се създаваше ед­но ново голямо поколение, чиито интуиции щяха да доведат човечеството до една трета голяма трансформация.

Това поколение израсна, като му бе постоянно на-помняно, че живее в най-великата страна на света, страна на свобода и справедливост за всички нейни граждани. Но достигайки зрялост, представителите на това поко­ление откриваха тревожно несъответствие между тази разпространена американска представа и действителна­та реалност. Те откриваха, че мнозина в тази страна -например някои малцинства и жени - по закон и тради­ция съвсем не бяха свободни. През шейсетте години но­вото поколение започна да се вглежда в реалността по-отблизо, откривайки други тревожни аспекти в предста­вата на Съединените щати за самите себе си - например сляп патриотизъм, който изискваше от младите хора да отидат в чужда страна и да водят политическа война, ко­ято няма ясна цел, нито изгледи за победа.

Също толкова тревожен беше духовният климат в тази култура. Материализмът на предходните четирис­тотин години бе изтласкал на заден план всичко, свър­зано с мистерията на живота и смъртта. Мнозина започ­наха да намират ритуалите в църквите и синагогите за помпозни и безсмислени. Посещаването им бе се превър­нало в нещо по-скоро социално, отколкото духовно, и хо­рата се подчиняваха на това, как ще погледнат на тях отстрани.

По-нататък видях, че склонността на това поколе­ние да анализира и критикува бе породена от дълбоката интуиция, че в живота има някакъв друг смисъл, освен този, който се разкриваше от старата материална реал­ност. Новото поколение долавяше духовен смисъл отвъд видимостта и започваше да се интересува от други, мал­ко познати религии и духовни гледни точки. За първи път източните религии започнаха да се възприемат от повече хора, защото потвърждаваха все по-разпространява-щата се интуиция, че духовното възприятие е вътрешна опитност, промяна на съзнанието, което можеше зави­наги да промени отношението на човека към неговата същност и предназначение. По същия начин паметници­те на юдейската кабалистика и западните християнски мистици, като Майстер Екхарт и Тейар дьо Шар ден, пре­доставяха други интересни описания на една по-дълбо­ка духовност.

В същото време човешката наука достигна до нови познания - социологията, психиатрията, психологията и антропологията, както и модерната физика, които хвър­ляха нова светлина върху естеството на човешкото съз­нание и творческа способност. Тези мисловни натруп­вания, наред с перспективата на Изтока, постепенно за­почнаха да изкристализират в идеята за човешките въз­можности - възникващото убеждение, че хората понас­тоящем използват само малка част от своя физически, психически и духовен потенциал.

Станах свидетел как в продължение на няколко де­сетилетия тези знания и духовната опитност, които те пораждаха, започнаха да се възприемат от достатъчно количество хора и това доведе до трансформация на съзнанието, която ни даде възможност да формулираме нов възглед за смисъла на човешкия живот, а това дове­де в последна сметка и до действителното припомняне на Деветте откровения.

В същото време, докато изкристализираше този въз­глед и се разпространяваше в целия човешки свят, про­меняйки съзнанието на хората, мнозина от новото поко­ление започнаха да се дърпат, внезапно разтревожени от разрастващата се нестабилност на културата, която изг­леждаше свързана с налагането на новата парадигма. Стотици години установените норми на стария възглед за света бяха поддържани в един строго определен и дори за­костенял ред на човешкия живот. Всички роли бяха ясно определени и всеки си знаеше мястото: мъжете на работа,

жените и децата у дома, неприкосновеност на семей­ството, установена професионална етика. От гражданите се очакваше да заемат полагаемото им се място в иконо­миката, да открият смисъла на живота си в семейството и децата, да живеят добре и да работят за създаването на материална сигурност на идващите поколения.

Тогава през шейсетте години дойде вълната на пос­тавянето на въпроси, анализ и критика и неоспоримите норми изведнъж започнаха да се рушат. Човешкото по­ведение престана да се ръководи от общоприетите кон­венции. Всеки внезапно се почувства изпълнен със сили, разкрепостен, свободен да следва собствения си път в живота и да протяга ръка към тази мъглява идея за чо­вешките възможности. В тази атмосфера това, какво мислят другите, престана да бъде определящо за наши­те действия и поведение. Поведението ни все повече за­почна да се определя от това, какво самите ние чувст­ваме, от нашата вътрешна етика.

За онези, които наистина бяха приели по-дълбоко изживяна духовна гледна точка към света, която се ха­рактеризираше с искреност и любов към другите, ети­ческото поведение не беше проблем. Проблемът бяха онези, които бяха загубили външните си ориентири на живот, без все още да си формират достатъчно силни вътрешни норми. Те изпадаха в нещо като културен вакуум, където всичко изглеждаше позволено: прес­тъплението, наркотиците, задоволяването на всякакви импулси, да не говорим за професионална етика. И най-лошото от всичко, мнозина се възползваха от открити­ята на човешките възможности, за да твърдят, че прес­тъпниците и нарушителите не са отговорни за своите собствени действия. На тях се гледаше като на жертви на една подтискаща култура, която безсрамно допуска­ше социални условия, позволяващи развитието на тако­ва поведение.

Продължих да наблюдавам и внезапно разбрах оно­ва, което се развиваше пред очите ми: цялата планета бе обхваната от поляризация на културата, тъй като нере­шителните започваха да реагират срещу една културна гледна точка, която смятаха, че бързо ще доведе до хаос и несигурност, а може би дори до пълното разпадане на собствения им начин на живот. Специално в Съеди­нените щати все повече хора започваха да стигат до убеждението, че са изправени пред битка на живот и смърт срещу толерантността и либерализма на послед­ните двайсет и пет години - една война на културите, как­то я наричаха, чийто залог беше оцеляването на запад­ната цивилизация. Виждах, че някои от дори смятаха ка­узата едва ли не загубена и препоръчваха крайни мерки.

При такава неочаквано бурна и враждебна реакция, видях как защитниците на човешките възможности са­мите биват обзети от страх и заемат отбранителна пози­ция, долавяйки, че много трудно спечелени битки за чо­вешки права и социална справедливост можеха да бъдат пометени от надигащата се вълна на консерватизъм. Мнозина считаха тази реакция срещу либерализацията като атака от страна на силите на алчността и експло­атацията, които настъпваха в един последен опит да до­минират над по-слабите представители на обществото.

Тук можах да видя кое усилва това противопос­тавяне: всяка от страните мислеше другата за конспира­ция на злото.

Онези, които се придържаха към стария възглед за света, вече не гледаха на защитниците на човешките въз­можности като на хора неориентирани и наивни, а започ­ваха да ги смятат, напротив, за част от една голяма конс­пирация от заклети привърженици на комунистическата алтернатива - чиято цел е да осъществят точно това, ко­ето ставаше: разрухата на културния живот до степен, ко­гато да се наложи едно централизирано управление, за да

овладее нещата. Накрая, при заплахата от пълна разруха, големият брат щеше да излезе на преден план, да кон­фискува цялото богатство и да обяви военна диктатура.

За привържениците на либерализма и промяната, бе валиден точно обратният сценарий. Пред лицето на спе­челилия политическа власт консерватизъм, те смятаха, че всичко, което са постигнали, ще бъде смазано. И си даваха сметка за нарастващата жестока престъпност и разпадането на семейните структури, само че според тях причината не беше в крайните мерки на правителството, а в липсата на мерки, в тяхното забавяне.

Във всички страни капитализмът не бе оправдал очакванията на цяла класа от хора и причината за това беше ясна: бедните нямаха възможност за активно учас­тие в системата. Не получаваха добро образование. Ня­маха работа. Вместо да вземат мерки, правителствата не­хаеха и пренебрегваха програмите за предотвратяване на бедността, наред с други, трудно спечелени социални придобивки от последните двайсет и пет години.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница