Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя



страница9/15
Дата11.01.2018
Размер2.46 Mb.
#43876
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   15

Във физическото измерение наркотиците предиз­викват еуфория, подобна на еуфорията породена от лю­бовта. Проблемът при тази фалшива еуфория обаче е, че тялото отказва да приеме химикалите и се стреми да ги неутрализира, което означава, че при постоянна употре­ба на наркотици, са необходими все по-големи дози, за да се постигне същия ефект, което в крайна сметка уни­щожава тялото.

Отново се замислих за командира.

- Там, долу, стана нещо наистина странно. Онзи, който ме преследваше, бе убит, а после се получи така, че сякаш отново се съживи и отново започна да играе съ­щата роля.

- Така става в този самоналожен ад. Илюзиите нак­рая се изчерпват и изчезват. Ако някой се опитва да не

обръща внимание на тайната на живота, като я задуша­ва с лакомия и се тъпче с мазнини, може да получи сър­дечен пристъп. Онези, които използват наркотици, съ­що унищожават телата си, командирът умира отново и отново, и така нататък. Същият принцип действа и във физическото измерение - всяка натрапчива властна дра­ма рано или късно се проваля. Това обикновено става при изпитанията и превратностите на живота; стереоти­пите се разбиват и нахлува чувството за безпокойство. В такива случаи хората казват, че са „стигнали дъното". Това е моментът човек да се пробуди и да се опита да се справи със Страха по друг начин; но ако не може, отно­во изпада в стария транс. А ако човек не се пробуди на физическо ниво и в Отвъдното може да му бъде трудно. Тези натрапчиви състояния са причина за ужасното по­ведение на някои хора във физическото измерение. Така се обясняват психологически всички злодеяния, това е мотивацията, която стои зад непонятното поведение на малолетните престъпници, на садистите, зад всякакъв род извращения. Те просто повтарят единственото пове­дение, което им е познато, за да заглушат съзнанието си и да се освободят от безпокойството и чувството за безсилие.

- Значи, според теб, не съществува организирана конспирация на злото в света, сатанински план, на кой­то сме жертва?

- Не. Съществува само човешкият Страх и странни­те начини, по които хората се опитват да се отърсят от него.

- Ами какво ще кажеш за Сатаната, за когото тол­кова често се говори в сакралните текстове и Писанията.

- Това е метафора. Символичен начин да се предуп­редят хората да търсят своята сигурност в Божественото, а не в своите понякога трагически егоцентрични импулси и навици. Сигурно на някакъв етап от развитието на човечеството е имало смисъл да се хвърля вината за всичко лошо върху някаква външна сила. Но сега това изопачава истината, защото да хвърляме вината за на­шето поведение на сили извън нас самите означава да из­бегнем отговорността. А ние сме склонни да използва­ме идеята за Сатаната, за да приемаме някои хора за зли по природа, за да отречем своите противници и да ги отхвърлим. Време е да разберем истинската същност на човешкото зло по един по-задълбочен начин и да се опи­таме да го преодолеем.

- Ако няма сатанински план - казах аз - това озна­чава, че човек не може да бъде „обладан".

- Не - натърти Уил. - Психологически „обладава­не" наистина съществува. Но то не е резултат на таен за­говор на злото; свързано е с енергийната динамика. Хората, които изпитват Страх, се стремят да упражня­ват власт над останалите. Ето защо определени групи се опитват да привличат последователи и да ги подчиняват или насилствено задържат.

- Когато се озовах в онзи илюзорен град, имах чув­ството че съм обладан от демонична сила.

- Не, ти се оказа увлечен от тях, защото допусна грешка, която си правил и по-рано: вместо да отвориш съзнанието си и да се вслушаш в тези души, ти автома­тично им се отдаде, така сякаш те имаха отговор на всич­ките ти въпроси, без да провериш дали наистина са ръ­ководени от любов. За разлика от душите, които имат връзка с Божественото, те не се отдръпнаха от тебе. По-скоро те увлякоха в своя свят, както някоя налудничава секта или култ биха могли да въвлекат човека на физи­ческо ниво, ако той няма ясна преценка за нещата.

Уил млъкна, сякаш замислен за нещо, след което продължи:

- Тези преживявания ни дават още познания за Десе­тото откровение; за това ни бяха дадени. Щом връзката

между двете измерения стане по-силна, ние ще започнем да имаме повече срещи с душите от Отвъдното. Тази част от Откровението ни дава да разберем, че трябва да разграничаваме онези души, които са пробудени и свър­зани с духа на любовта, от другите, които са във властта на Страха и на някакъв обсебващ транс. Ала трябва да правим това, без да подценяваме и дехуманизираме оне­зи, които са във властта на подобни страхови драми, ка­то ги смятаме за демони или дяволи. Това са души в про­цес на растеж, също като нас. Всъщност, на земно ниво онези, които са обладани от роли, от които не могат да се отскубнат, често са тъкмо душите, които са били най-оптимистични в своите Рождени визии.

Аз поклатих глава, защото не можех да го разбера съвсем.

- Тъкмо затова - продължи той - са избрали да се родят толкова в драстични, пораждащи страх ситуации, които извикват силни, налудничави средства за подтис­кането на Страха.

- Имаш предвид разстроените семейства, основани на насилие, и изобщо подобни ситуации, така ли?

- Да. Силните властнически драми от всякакъв вид, независимо дали се изразяват в насилие, или в перверз­ни наклонности, се дължат на средата, където животът е основан на насилие и принуда и страхът е толкова голям, че поражда ярост, гняв и извращения отново и отново, поколение след поколение. Хората, родени в та­кива ситуации, са избрали това съзнателно, с пълна яснота.

Тази идея ми се стори абсурдна.

- Но какво може да накара човек да пожелае да се роди на такова място?

- Защото е сигурен, че има достатъчно сили да го преодолее, да сложи край на омагьосания кръг, да изле­кува рода, в който е роден. Били са уверени, че могат да се пробудят и да преодолеят отчуждението и гнева, пре­дизвикан от неблагоприятните обстоятелства, да поглед­нат на тях като на подготовка за една мисия - обикнове­но да помагат на останалите да излизат от подобни ситуации. Дори ако такива хора проявяват насилие, ние трябва да гледаме на тях като на хора, които могат да се освободят от тази драма.

- Значи, либералната гледна точка спрямо насили­ето и престъпността, идеята, че всеки може да се проме­ни и да се поправи, е за предпочитане. Консервативният възглед е погрешен?

Уил се усмихна.

- Не съвсем. Либералите са прави, като приемат, че хората, израснали при подтиснати и насилствени усло­вия, са продукт на тяхното обкръжение, а консерватори­те пък са прави, доколкото смятат, че е въпрос на съз­нателен избор човек да престане да живее като престъп­ник или просяк. Ала либералният подход неправилно приема, че хората могат да се променят, ако бъдат пос­тавени при различни обстоятелства, например при по­добри материални условия и образование. Обикновено програмите за преодоляване на престъпността се съсре­доточават върху подобряване на икономическото състо­яние и даване други възможности за избор. В случая с нарушителите, например, най-често им се дават съвети, които са изкуствени, а в най-лошите случаи дори биват оправдани и помилвани, което е тъкмо това, което не би­ва да се прави. Винаги, когато човек с разстроена влас­тна драма бива потупай по рамото и освободен без ни­какви последствия, това позволява поведението му да продължи и му внушава, че престъплението му не е сериозно, което пък създава условията и гарантира, че то ще се прояви отново.

- Какво тогава може да се направи? - попитах аз. Уил целият се бе разтреперал от вълнение.

- Можем да се научим да окажем духовно въздейст­вие! А това означава да им помогнем да осъзнаят целия този процес на припомняне, както тези души наоколо постъпват с обладаните от илюзии.

Уил изгледа душите от пръстена, после се обърна към мен и поклати глава.

- Мога да приема цялата информация, която току-що ти предадох от тези души, но все още не мога ясно да си представя Световната визия. Още не сме се научили да повишаваме достатъчно енергията си.

Насочих цялото си внимание към душите в пръс­тена, но не можах да получа друга информация от онази, която Уил ми бе разкрил. Очевидно духовните групи раз­полагаха с по-голямо познание и насочваха своето зна­ние към страховите модели, но както Уил, така и аз, все още не можехме да разберем нищо повече.

- Поне научихме още нещо за Десетото откровение - каза Уил. - Вече знаем, че независимо колко нежела­телно е поведението на останалите, трябва да разбираме, че те са души, подобни на нас, които също като нас се опитват да се пробудят.

Внезапно се почувствах тласнат назад от силен тъ­тен и пред очите ми се завъртя калейдоскоп от цветове. Уил се спусна напред и ме хвана в последния момент, из­дигайки ме до своето ниво на енергия, като отново хва­на гърба ми. Първоначално целият се тресях, но след малко неразположението ми премина.

- Отново са започнали този експеримент - каза Уил. Отърсих се от замаята и го погледнах.

- Значи, вероятно Къртис ще се опита да използва сила, за да ги спре. Той е убеден, че това е единственият начин.

Щом изрекох тези думи, явно си представих лицето на фейман. Той търсеше из долината мястото на експе­римента. Погледнах Уил и разбрах, че той също бе видял този образ. Кимна в знак на съгласие и ние момен­тално започнахме да се движим.

И двамата с Уил спряхме и се спогледахме. Наоколо ни отново бе сивота. Един пореден взрив разцепи тиши­ната и чертите на лицето на Уил се размиха. Той продъл­жаваше да ме държи здраво и подир няколко мига шу­мът престана.

- Взривовете започнаха да се появяват по-често - ка­за Уил. - Изглежда, не разполагаме с много време. Кимнах, опитвайки се да прогоня световъртежа си.

- Хайде да погледнем наоколо - предложи Уил.

Щом насочихме внимание към околността, видях­ме да се появява голяма енергийна маса на няколкостотин метра от нас. Тя се озова веднага на четирийсет-пет-десет стъпки отсреща.

- Бъди предпазлив - предупреди ме Уил. - Не се идентифицирай напълно с тях. Изслушай ги, за да раз­береш кои са.

Съсредоточих се внимателно и веднага забелязах души, които се движеха, и пред очите ми се изпречи градът, откъдето бях избягал.

Бях обзет от страх и това всъщност ги накара да дойдат по-близо.

- Не оставяй да те напусне любовта - посъветва ме Уил. - Не могат да ни въвлекат насила в своя свят, ос­вен ако се държим така, сякаш искаме да ни помогнат. Опитай се да им изпращаш любов и енергия. Това или ще им помогне, или ще ги накара да избягат.

Съзнавайки, че тези души се страхуват повече и от мене, аз се съсредоточих в себе си и отправих към тях енергията на любовта. Те тутакси се отдръпнаха, къде­то бяха първоначално.

- Защо не могат да приемат любовта и да се пробудят? - попитах Уил.

- Защото, щом почувстват енергията и съзнанието им се издигне малко, те изпитват пристъп на тревога от чувството за самота. Процесът на пробуждане и осво­бождаване от властната драма винаги поражда тревога в началото, защото натискът става по-силен, преди да се намери вътрешно решение. Ето защо понякога „тъмна­та нощ на душата" предшества достигането на високо съзнание и духовно просветление.

Някакво движение отдясно привлече вниманието ни. Съсредоточих се и разбрах, че наоколо има и други души; те приближиха, докато другите се отдръпнаха. Напрегнах се да схвана какво прави тази група.

- Защо според тебе тази група е тук? - запитах Уил. Уил сви рамене.

- Имат нещо общо с Фейман.

Постепенно в пространството около групата започ­нах да забелязвам един образ в движение - някаква сцена. Когато ясно се фокусира пред очите ми, разбрах, че е об­разът на огромен индустриален завод някъде на Земята. С големи метални постройки и редици трансформатори и тръби, с километри свързани жици. В центъра на ком­плекса, над една от най-големите сгради, се намираше команден център от чисто стъкло. Вътре виждах реди­ци от компютри и уреди от всякакъв характер. Погледнах към Уил.

- Виждам - потвърди той.

Продължихме да оглеждаме комплекса и перспек­тивата ни внезапно се разшири, така че можехме да го видим отгоре. Оттук се виждаха километри от жици ко­ито изхождаха от станцията във всички посоки и захран­ваха огромни кули с някакъв вид лазерни лъчи, прехвър­ляйки енергия към други частни станции.

- Знаеш ли какво е всичко това? - попитах Уил. Той кимна.

-Това е централизиран енергиен комплекс. Движение от единия край на комплекса привлече нашето внимание. Край една от големите сгради се по­явиха коли за бърза помощ и пожарни. От прозорците на третия етаж бълваше ужасен огън. В миг огънят ста­на по-ярък и силен и в този момент земята под цялата сграда се разтърси. Отломъци и прах изригнаха във въздуха, сградата се разклати и бавно рухна. Вдясно друга сграда внезапно избухна в пламъци.

Сцената се премести в командния център, вътре в който технически лица се стрелкаха на всички страни. Вдясно се отвори някаква врата и излезе човек, който държеше всякакви карти и схеми. Остави ги на масата и започна да работи с тях спокоен и напълно уверен в се­бе си. Отиде в другия край на стаята и започна да нагла­сява копчета и шайби. Постепенно земята престана да се тресе и огънят бе овладян. Той продължаваше да ра­боти трескаво, и да дава инструкции на останалите тех­нически лица.

Погледнах по-отблизо този човек и се обърнах към

Уил:


- Та това е Фейман!

Преди Уил да може да отвърне нещо, сцената бър­зо се пренесе напред във времето. Пред очите ни комп­лексът бе спасен, след което работниците бързо започ­наха да го разграждат сграда по сграда.

В същото време някъде наблизо започна да се изг­ражда ново, по-малко предприятие, което да произвеж­да по-компактни генератори. Най-сетне по-голямата част от комплекса бе разградена, а новото предприятие започна да произвежда малки единици, които можеха да се видят до всяка къща и предприятие из цялата страна. Перспективата рязко се върна и ние видяхме един човек в дъното, който наблюдаваше сцената, която наблюда­вахме и ние. Когато успях да видя профила му, разбрах,

че е Фейман преди предстоящето му раждане, обмисляй­ки какво може да постигне в живота си.

-Двамата с Уил се спогледахме.

- Това е част от Рождената му визия, нали? - попи­тах аз.

Уил кимна.

- Това, изглежда, е неговата духовна група. Хайде да видим какво можем още да разберем за него.

Двамата насочихме вниманието си към групата и мигновено ново видение ни се яви. Отново се озовахме във военния лагер от деветнайсти век, в палатката на военачалниците. Видяхме Фейман заедно с военния му командир - човека, който преди бях видял в илюзорния град.

Пред нас се разкри историята на техните взаимо­отношения. Отличен стратег, Фейман бе натоварен със стратегията и тактиката на военните действия. Преди атаката командирът бе заповядал да се продадат тайно на американските туземци одеяла, заразени с вариола -тактика, на която Фейман твърдо се бе противопоставил, не толкова заради туземците, колкото защото чувстваше, че е политически уязвима.

По-късно, когато се празнуваше победата във Ва­шингтон, пресата бе открила използването на вариола-та и бе започнало разследване. Командирът и неговото обкръжение във Вашингтон бяха набедили Фейман за изкупителна жертва и това бе съсипало кариерата му. По-късно командирът бе направил блестяща политичес­ка кариера и станал известен на цялата нация, преди да бъде предателски изигран от същите свои вашингтонс­ки приближени.

От своя страна Фейман не успя никога да се въз­станови; собствените му политически амбиции се ока­заха напълно съсипани. С годините в него все повече се натрупваше горчивина и отчуждение. Той направи някои отчаяни опити да промени общественото мнение спря­мо някогашния военен инцидент. Някои журналисти се бяха заели със случая в началото, но скоро общественос­тта напълно изгуби интерес и Фейман си остана в неми­лост. Към края на живота си той дълбоко страдаше от съзнанието, че политическите му цели никога няма да се осъществят, и винеше някогашния си командир за унижението, на което бе подложен. Опита се да убие бив­шия политик по време на правителствен обяд и сам бе убит от охраната.

Откъснал се от вътрешното си чувство за сигурност и любов, Фейман не можа да се пробуди подир смъртта си. Години наред все вярваше, че е избегнал злополуч­ния опит да убие някогашния си командир и продължа­ваше да живее в илюзорни светове, вкопчил се в омра­зата, и обречен непрестанно да изживява ужаса да замис­ля и прави опит за убийство все отново и отново, само за да бъде убиван за пореден път.

Както наблюдавах, ми стана ясно, че Фейман е мо­жел да бъде закрепостен към тази илюзия много по-дълго, ако не бяха решителните усилия на друг човек, който е бил заедно с Фейман във военния лагер. Щом ви­дях лицето му, го разпознах.

- Това е Джойл, журналистът, когото срещнах - ка­зах на Уил, без да отмествам поглед от образа му.

Уил кимна в отговор.

След смъртта си Джойл се бе включил към пръсте­на на душите и бе насочил всичките си усилия, за да по­могне на Фейман да се пробуди. Неговия живот по вре­мето на Фейман е бил посветен на това да изобличава вся­ка жестокост и предателство от страна на военните по от­ношение американските туземци, но, въпреки че е знаел за комбинациите с вариолата, е бил принуден да мълчи чрез подкупи и рушвети. След смъртта си останал отча­ян от Прегледа на своя живот и, успял да остане напълно

съзнателен, се бе заклел да помогне на Фейман, който бе съсипан поради собствената му пасивност.

След дълъг период от време Фейман бе откликнал и сам бе преживял дълъг и мъчителен Преглед на своя живот. Първоначалните му намерения за живота му през деветнайсти век са били да стане граждански инженер и да съдейства за мирното технологическо развитие. Но възможността да стане военен герой и да развива нови военни стратегии го бе съблазнила, също както коман­дира.

След като се бе пробудил в Отвъдното, той се бе за­ел активно да помага на останалите от духовната си гру­па да опознаят правилното използване на технологиите, когато бе започнал постепенно да получава видения за наближаването на един следващ живот. В началото пос­тепенно, но с все по-голямо убеждение, той започваше да осъзнава, че скоро ще бъдат открити големи енергий­ни съоръжения, които ще доведат до разкрепостяване на човечеството, но тези съоръжения ще бъдат изключи­телно опасни.

Чувствайки, че му предстои да се роди, той бе раз­брал, че ще работи за правилното използване на техно­логиите, но за да успее, трябва да преодолее своя стре­меж към власт, признание и обществен статус. В също­то време видя, че ще получи помощ; имаше още шести­ма човека. Той си представи долината, водопадите в дъното, тези хора, които заедно се опитваха да постиг­нат Визията на света.

Той започна да избледнява от погледа ми и тогава успях да доловя някои страни от пътя за постигането на тази Визия. Първо, седемчленната група щеше да започ­не да си спомня миналите съществувания и да работи за преодоляването .на спотаените негативни чувства от миналото. След това групата съзнателно щеше да пови­ши своята енергия чрез практиките, разкрити в Осмото откровение, и всеки ще осъзнае ясно своята Рождена визия. И накрая енергията им щеше се повиши дотол­кова, че да обедини духовните групи на всички тях и да се домогне до смисъла, който е заложен в основата на човешката история. Тогава най-сетне тези хора щяха да си представят мислено предначертаното бъдеще на чове­чеството, Световната визия - визуализацията на човеш­кото предопределение и пътя, по който то може да се постигне.

Внезапно цялата сцена изчезна заедно с групата на Фейман. Двамата с Уил останахме сами.

Уил гледаше отсъстващо.

- Видя ли какво ни се разкри? - попита той. - Значи, автентичното намерение на Фейман е било да работи за усъвършенстването и децентрализирането на техно­логията, с която се е заел. Ако осъзнае този факт, той ще може да спре експеримента.

- Трябва да го намерим - казах аз.

- Не - отвърна Уил, след като помисли. - Все още това няма да помогне. Трябва да открием останалите от седемчленната група. Може би ще бъде необходима обе­динената енергия на групата, за да се пробуди в съзна­нието им спомена за Визията на света. Нужни са общи­те им усилия, за да се издигнат на необходимото ниво на

енергия,


- Не ми стана съвсем ясно какво означава да се из­чистват спотаените чувства от миналото. Уил дойде по-близо до мене.

- Нали помниш своите видения от миналото? От други времена и места?

-Да.

- Групата, която трябва да се образува, за да се про­тивопостави на експеримента, е била заедно и преди. Тези хора таят един към друг чувства от миналото и трябва да се освободят от тях! Всеки един ще трябва да



ги преодолее.

Уил се загледа встрани и след малко продължи:

- Десетото откровение разкрива и този процес. Ще се яви не само една, а множество такива групи. Трябва да се научим да се освобождаваме от чувствата, спотаени от минали животи.

Думите му ме наведоха на мисълта, че в някои ко­лективи едни от членовете си ставаха симпатични от пръв поглед, докато други изпитваха необяснима непри­язън едни към други. Питах се, дали човешката култура е готова най-сетне да разбере дълбокият източник на те­зи неосъзнати реакции.

В този момент най-внезапно тялото ми цяло се раз­търси от друг оглушителен трясък. Уил ме сграбчи и ме придърпа по-близо, лицата ни почти се докосваха.

- Ако отпаднеш от това ниво отново, не зная дали ще можеш да се върнеш, докато действа експериментът - извика той. - Трябва да откриеш и другите!

Втори взрив ни раздели и аз отново почувствах, че падам сред познатия вихър от цветове и знаех, че както и преди, се връщам на земното ниво. Този път обаче, вместо бързо да попадна във физическото измерение, аз се задържах за момент. Нещо ме дърпаше в слънчевия сплит и ме люшкаше хоризонтално. Постарах се да се концентрирам, околното пространство се успокои и аз усетих присъствието на друг човек, без всъщност да виж­дам силуета му. Имах усещане за нещо познато. Чие при­съствие ме караше да.се чувствам по този начин?

Най-накрая започнах да различавам една неясно очертана фигура на трийсет-четирийсет стъпки от мене, която започна да се приближава постепенно, докато я разпознах. Чарлин! Когато тя приближи на десетина крачки до мен, почувствах лекота в тялото си и пълно отпускане. В същото време забелязах розовочервеникавото енергийно поле, което обкръжаваше Чарлин. Секунди по-късно, за моя собствена изненада, забелязах по­добно поле около самия мен. Когато бяхме на пет крач­ки един от друг, тялото ми бе обзето от силна, чувстве­на любов. Внезапно загубих способност да мисля. Какво ставаше?

Точно когато аурите ни щяха да се докоснат, резки­ят дисонанс се появи отново и аз започнах да падам, из­губил всякакъв контрол над себе си.

ПРОШКАТА


замята ми премина, постепенно започнах да усещам нещо хладно и влажно до дясната си буза. Отворих бавно очи и застинах на място. Едно вълче гле­даше към мен и ме душеше, като въртеше опашка. В следващия миг, когато се дръпнах и седнах, то хукна към гората.

Без да мога да мисля от умора, аз потърсих раница­та си в спускащия се здрач, навлязох сред гъстата гора и си опънах палатка, след което механично се пъхнах в спалния чувал. Опитах се да не заспивам, заинтригуван от странната ми среща с Чарлин. Защо ли я бях видял в другото измерение? Какво ли ни бе събрало заедно?

На следната сутрин се събудих рано, направих си овесена каша, изядох я и предпазливо се отправих към ручея, който бях прекосил, докато се изкачвах по склона, измих лицето си и си напълних манерката. Чувствах се все още уморен, но бързах да намеря Къртис.

Внезапно отскочих, проглушен от експлозия, която се чуваше от изток. Трябва да е Къртис, помислих си и се завтекох към палатката. Обхванат от страх, бързо заприбирах багажа си и се отправих в посоката, от която се чуваше тътенът на взрива.

След около половин миля гората неочаквано свър­шваше пред някакво запустяло пасище. По дърветата на­около висяха ръждясали, обвити в бодлива тел жици. Огледах пасището и дърветата и шубраците на стотина метра отсреща. В този момент забелязах някой да се дви­жи сред храстите и оттам изскочи Къртис и се втурна право към мен. Махнах му и той веднага ме разпозна и забави ход. Когато стигна до мен, мина предпазливо пок­рай бодливата тел и тежко се отпусна задъхан до едно дърво.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница