Във физическото измерение наркотиците предизвикват еуфория, подобна на еуфорията породена от любовта. Проблемът при тази фалшива еуфория обаче е, че тялото отказва да приеме химикалите и се стреми да ги неутрализира, което означава, че при постоянна употреба на наркотици, са необходими все по-големи дози, за да се постигне същия ефект, което в крайна сметка унищожава тялото.
Отново се замислих за командира.
- Там, долу, стана нещо наистина странно. Онзи, който ме преследваше, бе убит, а после се получи така, че сякаш отново се съживи и отново започна да играе същата роля.
- Така става в този самоналожен ад. Илюзиите накрая се изчерпват и изчезват. Ако някой се опитва да не
обръща внимание на тайната на живота, като я задушава с лакомия и се тъпче с мазнини, може да получи сърдечен пристъп. Онези, които използват наркотици, също унищожават телата си, командирът умира отново и отново, и така нататък. Същият принцип действа и във физическото измерение - всяка натрапчива властна драма рано или късно се проваля. Това обикновено става при изпитанията и превратностите на живота; стереотипите се разбиват и нахлува чувството за безпокойство. В такива случаи хората казват, че са „стигнали дъното". Това е моментът човек да се пробуди и да се опита да се справи със Страха по друг начин; но ако не може, отново изпада в стария транс. А ако човек не се пробуди на физическо ниво и в Отвъдното може да му бъде трудно. Тези натрапчиви състояния са причина за ужасното поведение на някои хора във физическото измерение. Така се обясняват психологически всички злодеяния, това е мотивацията, която стои зад непонятното поведение на малолетните престъпници, на садистите, зад всякакъв род извращения. Те просто повтарят единственото поведение, което им е познато, за да заглушат съзнанието си и да се освободят от безпокойството и чувството за безсилие.
- Значи, според теб, не съществува организирана конспирация на злото в света, сатанински план, на който сме жертва?
- Не. Съществува само човешкият Страх и странните начини, по които хората се опитват да се отърсят от него.
- Ами какво ще кажеш за Сатаната, за когото толкова често се говори в сакралните текстове и Писанията.
- Това е метафора. Символичен начин да се предупредят хората да търсят своята сигурност в Божественото, а не в своите понякога трагически егоцентрични импулси и навици. Сигурно на някакъв етап от развитието на човечеството е имало смисъл да се хвърля вината за всичко лошо върху някаква външна сила. Но сега това изопачава истината, защото да хвърляме вината за нашето поведение на сили извън нас самите означава да избегнем отговорността. А ние сме склонни да използваме идеята за Сатаната, за да приемаме някои хора за зли по природа, за да отречем своите противници и да ги отхвърлим. Време е да разберем истинската същност на човешкото зло по един по-задълбочен начин и да се опитаме да го преодолеем.
- Ако няма сатанински план - казах аз - това означава, че човек не може да бъде „обладан".
- Не - натърти Уил. - Психологически „обладаване" наистина съществува. Но то не е резултат на таен заговор на злото; свързано е с енергийната динамика. Хората, които изпитват Страх, се стремят да упражняват власт над останалите. Ето защо определени групи се опитват да привличат последователи и да ги подчиняват или насилствено задържат.
- Когато се озовах в онзи илюзорен град, имах чувството че съм обладан от демонична сила.
- Не, ти се оказа увлечен от тях, защото допусна грешка, която си правил и по-рано: вместо да отвориш съзнанието си и да се вслушаш в тези души, ти автоматично им се отдаде, така сякаш те имаха отговор на всичките ти въпроси, без да провериш дали наистина са ръководени от любов. За разлика от душите, които имат връзка с Божественото, те не се отдръпнаха от тебе. По-скоро те увлякоха в своя свят, както някоя налудничава секта или култ биха могли да въвлекат човека на физическо ниво, ако той няма ясна преценка за нещата.
Уил млъкна, сякаш замислен за нещо, след което продължи:
- Тези преживявания ни дават още познания за Десетото откровение; за това ни бяха дадени. Щом връзката
между двете измерения стане по-силна, ние ще започнем да имаме повече срещи с душите от Отвъдното. Тази част от Откровението ни дава да разберем, че трябва да разграничаваме онези души, които са пробудени и свързани с духа на любовта, от другите, които са във властта на Страха и на някакъв обсебващ транс. Ала трябва да правим това, без да подценяваме и дехуманизираме онези, които са във властта на подобни страхови драми, като ги смятаме за демони или дяволи. Това са души в процес на растеж, също като нас. Всъщност, на земно ниво онези, които са обладани от роли, от които не могат да се отскубнат, често са тъкмо душите, които са били най-оптимистични в своите Рождени визии.
Аз поклатих глава, защото не можех да го разбера съвсем.
- Тъкмо затова - продължи той - са избрали да се родят толкова в драстични, пораждащи страх ситуации, които извикват силни, налудничави средства за подтискането на Страха.
- Имаш предвид разстроените семейства, основани на насилие, и изобщо подобни ситуации, така ли?
- Да. Силните властнически драми от всякакъв вид, независимо дали се изразяват в насилие, или в перверзни наклонности, се дължат на средата, където животът е основан на насилие и принуда и страхът е толкова голям, че поражда ярост, гняв и извращения отново и отново, поколение след поколение. Хората, родени в такива ситуации, са избрали това съзнателно, с пълна яснота.
Тази идея ми се стори абсурдна.
- Но какво може да накара човек да пожелае да се роди на такова място?
- Защото е сигурен, че има достатъчно сили да го преодолее, да сложи край на омагьосания кръг, да излекува рода, в който е роден. Били са уверени, че могат да се пробудят и да преодолеят отчуждението и гнева, предизвикан от неблагоприятните обстоятелства, да погледнат на тях като на подготовка за една мисия - обикновено да помагат на останалите да излизат от подобни ситуации. Дори ако такива хора проявяват насилие, ние трябва да гледаме на тях като на хора, които могат да се освободят от тази драма.
- Значи, либералната гледна точка спрямо насилието и престъпността, идеята, че всеки може да се промени и да се поправи, е за предпочитане. Консервативният възглед е погрешен?
Уил се усмихна.
- Не съвсем. Либералите са прави, като приемат, че хората, израснали при подтиснати и насилствени условия, са продукт на тяхното обкръжение, а консерваторите пък са прави, доколкото смятат, че е въпрос на съзнателен избор човек да престане да живее като престъпник или просяк. Ала либералният подход неправилно приема, че хората могат да се променят, ако бъдат поставени при различни обстоятелства, например при подобри материални условия и образование. Обикновено програмите за преодоляване на престъпността се съсредоточават върху подобряване на икономическото състояние и даване други възможности за избор. В случая с нарушителите, например, най-често им се дават съвети, които са изкуствени, а в най-лошите случаи дори биват оправдани и помилвани, което е тъкмо това, което не бива да се прави. Винаги, когато човек с разстроена властна драма бива потупай по рамото и освободен без никакви последствия, това позволява поведението му да продължи и му внушава, че престъплението му не е сериозно, което пък създава условията и гарантира, че то ще се прояви отново.
- Какво тогава може да се направи? - попитах аз. Уил целият се бе разтреперал от вълнение.
- Можем да се научим да окажем духовно въздействие! А това означава да им помогнем да осъзнаят целия този процес на припомняне, както тези души наоколо постъпват с обладаните от илюзии.
Уил изгледа душите от пръстена, после се обърна към мен и поклати глава.
- Мога да приема цялата информация, която току-що ти предадох от тези души, но все още не мога ясно да си представя Световната визия. Още не сме се научили да повишаваме достатъчно енергията си.
Насочих цялото си внимание към душите в пръстена, но не можах да получа друга информация от онази, която Уил ми бе разкрил. Очевидно духовните групи разполагаха с по-голямо познание и насочваха своето знание към страховите модели, но както Уил, така и аз, все още не можехме да разберем нищо повече.
- Поне научихме още нещо за Десетото откровение - каза Уил. - Вече знаем, че независимо колко нежелателно е поведението на останалите, трябва да разбираме, че те са души, подобни на нас, които също като нас се опитват да се пробудят.
Внезапно се почувствах тласнат назад от силен тътен и пред очите ми се завъртя калейдоскоп от цветове. Уил се спусна напред и ме хвана в последния момент, издигайки ме до своето ниво на енергия, като отново хвана гърба ми. Първоначално целият се тресях, но след малко неразположението ми премина.
- Отново са започнали този експеримент - каза Уил. Отърсих се от замаята и го погледнах.
- Значи, вероятно Къртис ще се опита да използва сила, за да ги спре. Той е убеден, че това е единственият начин.
Щом изрекох тези думи, явно си представих лицето на фейман. Той търсеше из долината мястото на експеримента. Погледнах Уил и разбрах, че той също бе видял този образ. Кимна в знак на съгласие и ние моментално започнахме да се движим.
И двамата с Уил спряхме и се спогледахме. Наоколо ни отново бе сивота. Един пореден взрив разцепи тишината и чертите на лицето на Уил се размиха. Той продължаваше да ме държи здраво и подир няколко мига шумът престана.
- Взривовете започнаха да се появяват по-често - каза Уил. - Изглежда, не разполагаме с много време. Кимнах, опитвайки се да прогоня световъртежа си.
- Хайде да погледнем наоколо - предложи Уил.
Щом насочихме внимание към околността, видяхме да се появява голяма енергийна маса на няколкостотин метра от нас. Тя се озова веднага на четирийсет-пет-десет стъпки отсреща.
- Бъди предпазлив - предупреди ме Уил. - Не се идентифицирай напълно с тях. Изслушай ги, за да разбереш кои са.
Съсредоточих се внимателно и веднага забелязах души, които се движеха, и пред очите ми се изпречи градът, откъдето бях избягал.
Бях обзет от страх и това всъщност ги накара да дойдат по-близо.
- Не оставяй да те напусне любовта - посъветва ме Уил. - Не могат да ни въвлекат насила в своя свят, освен ако се държим така, сякаш искаме да ни помогнат. Опитай се да им изпращаш любов и енергия. Това или ще им помогне, или ще ги накара да избягат.
Съзнавайки, че тези души се страхуват повече и от мене, аз се съсредоточих в себе си и отправих към тях енергията на любовта. Те тутакси се отдръпнаха, където бяха първоначално.
- Защо не могат да приемат любовта и да се пробудят? - попитах Уил.
- Защото, щом почувстват енергията и съзнанието им се издигне малко, те изпитват пристъп на тревога от чувството за самота. Процесът на пробуждане и освобождаване от властната драма винаги поражда тревога в началото, защото натискът става по-силен, преди да се намери вътрешно решение. Ето защо понякога „тъмната нощ на душата" предшества достигането на високо съзнание и духовно просветление.
Някакво движение отдясно привлече вниманието ни. Съсредоточих се и разбрах, че наоколо има и други души; те приближиха, докато другите се отдръпнаха. Напрегнах се да схвана какво прави тази група.
- Защо според тебе тази група е тук? - запитах Уил. Уил сви рамене.
- Имат нещо общо с Фейман.
Постепенно в пространството около групата започнах да забелязвам един образ в движение - някаква сцена. Когато ясно се фокусира пред очите ми, разбрах, че е образът на огромен индустриален завод някъде на Земята. С големи метални постройки и редици трансформатори и тръби, с километри свързани жици. В центъра на комплекса, над една от най-големите сгради, се намираше команден център от чисто стъкло. Вътре виждах редици от компютри и уреди от всякакъв характер. Погледнах към Уил.
- Виждам - потвърди той.
Продължихме да оглеждаме комплекса и перспективата ни внезапно се разшири, така че можехме да го видим отгоре. Оттук се виждаха километри от жици които изхождаха от станцията във всички посоки и захранваха огромни кули с някакъв вид лазерни лъчи, прехвърляйки енергия към други частни станции.
- Знаеш ли какво е всичко това? - попитах Уил. Той кимна.
-Това е централизиран енергиен комплекс. Движение от единия край на комплекса привлече нашето внимание. Край една от големите сгради се появиха коли за бърза помощ и пожарни. От прозорците на третия етаж бълваше ужасен огън. В миг огънят стана по-ярък и силен и в този момент земята под цялата сграда се разтърси. Отломъци и прах изригнаха във въздуха, сградата се разклати и бавно рухна. Вдясно друга сграда внезапно избухна в пламъци.
Сцената се премести в командния център, вътре в който технически лица се стрелкаха на всички страни. Вдясно се отвори някаква врата и излезе човек, който държеше всякакви карти и схеми. Остави ги на масата и започна да работи с тях спокоен и напълно уверен в себе си. Отиде в другия край на стаята и започна да нагласява копчета и шайби. Постепенно земята престана да се тресе и огънят бе овладян. Той продължаваше да работи трескаво, и да дава инструкции на останалите технически лица.
Погледнах по-отблизо този човек и се обърнах към
Уил:
- Та това е Фейман!
Преди Уил да може да отвърне нещо, сцената бързо се пренесе напред във времето. Пред очите ни комплексът бе спасен, след което работниците бързо започнаха да го разграждат сграда по сграда.
В същото време някъде наблизо започна да се изгражда ново, по-малко предприятие, което да произвежда по-компактни генератори. Най-сетне по-голямата част от комплекса бе разградена, а новото предприятие започна да произвежда малки единици, които можеха да се видят до всяка къща и предприятие из цялата страна. Перспективата рязко се върна и ние видяхме един човек в дъното, който наблюдаваше сцената, която наблюдавахме и ние. Когато успях да видя профила му, разбрах,
че е Фейман преди предстоящето му раждане, обмисляйки какво може да постигне в живота си.
-Двамата с Уил се спогледахме.
- Това е част от Рождената му визия, нали? - попитах аз.
Уил кимна.
- Това, изглежда, е неговата духовна група. Хайде да видим какво можем още да разберем за него.
Двамата насочихме вниманието си към групата и мигновено ново видение ни се яви. Отново се озовахме във военния лагер от деветнайсти век, в палатката на военачалниците. Видяхме Фейман заедно с военния му командир - човека, който преди бях видял в илюзорния град.
Пред нас се разкри историята на техните взаимоотношения. Отличен стратег, Фейман бе натоварен със стратегията и тактиката на военните действия. Преди атаката командирът бе заповядал да се продадат тайно на американските туземци одеяла, заразени с вариола -тактика, на която Фейман твърдо се бе противопоставил, не толкова заради туземците, колкото защото чувстваше, че е политически уязвима.
По-късно, когато се празнуваше победата във Вашингтон, пресата бе открила използването на вариола-та и бе започнало разследване. Командирът и неговото обкръжение във Вашингтон бяха набедили Фейман за изкупителна жертва и това бе съсипало кариерата му. По-късно командирът бе направил блестяща политическа кариера и станал известен на цялата нация, преди да бъде предателски изигран от същите свои вашингтонски приближени.
От своя страна Фейман не успя никога да се възстанови; собствените му политически амбиции се оказаха напълно съсипани. С годините в него все повече се натрупваше горчивина и отчуждение. Той направи някои отчаяни опити да промени общественото мнение спрямо някогашния военен инцидент. Някои журналисти се бяха заели със случая в началото, но скоро обществеността напълно изгуби интерес и Фейман си остана в немилост. Към края на живота си той дълбоко страдаше от съзнанието, че политическите му цели никога няма да се осъществят, и винеше някогашния си командир за унижението, на което бе подложен. Опита се да убие бившия политик по време на правителствен обяд и сам бе убит от охраната.
Откъснал се от вътрешното си чувство за сигурност и любов, Фейман не можа да се пробуди подир смъртта си. Години наред все вярваше, че е избегнал злополучния опит да убие някогашния си командир и продължаваше да живее в илюзорни светове, вкопчил се в омразата, и обречен непрестанно да изживява ужаса да замисля и прави опит за убийство все отново и отново, само за да бъде убиван за пореден път.
Както наблюдавах, ми стана ясно, че Фейман е можел да бъде закрепостен към тази илюзия много по-дълго, ако не бяха решителните усилия на друг човек, който е бил заедно с Фейман във военния лагер. Щом видях лицето му, го разпознах.
- Това е Джойл, журналистът, когото срещнах - казах на Уил, без да отмествам поглед от образа му.
Уил кимна в отговор.
След смъртта си Джойл се бе включил към пръстена на душите и бе насочил всичките си усилия, за да помогне на Фейман да се пробуди. Неговия живот по времето на Фейман е бил посветен на това да изобличава всяка жестокост и предателство от страна на военните по отношение американските туземци, но, въпреки че е знаел за комбинациите с вариолата, е бил принуден да мълчи чрез подкупи и рушвети. След смъртта си останал отчаян от Прегледа на своя живот и, успял да остане напълно
съзнателен, се бе заклел да помогне на Фейман, който бе съсипан поради собствената му пасивност.
След дълъг период от време Фейман бе откликнал и сам бе преживял дълъг и мъчителен Преглед на своя живот. Първоначалните му намерения за живота му през деветнайсти век са били да стане граждански инженер и да съдейства за мирното технологическо развитие. Но възможността да стане военен герой и да развива нови военни стратегии го бе съблазнила, също както командира.
След като се бе пробудил в Отвъдното, той се бе заел активно да помага на останалите от духовната си група да опознаят правилното използване на технологиите, когато бе започнал постепенно да получава видения за наближаването на един следващ живот. В началото постепенно, но с все по-голямо убеждение, той започваше да осъзнава, че скоро ще бъдат открити големи енергийни съоръжения, които ще доведат до разкрепостяване на човечеството, но тези съоръжения ще бъдат изключително опасни.
Чувствайки, че му предстои да се роди, той бе разбрал, че ще работи за правилното използване на технологиите, но за да успее, трябва да преодолее своя стремеж към власт, признание и обществен статус. В същото време видя, че ще получи помощ; имаше още шестима човека. Той си представи долината, водопадите в дъното, тези хора, които заедно се опитваха да постигнат Визията на света.
Той започна да избледнява от погледа ми и тогава успях да доловя някои страни от пътя за постигането на тази Визия. Първо, седемчленната група щеше да започне да си спомня миналите съществувания и да работи за преодоляването .на спотаените негативни чувства от миналото. След това групата съзнателно щеше да повиши своята енергия чрез практиките, разкрити в Осмото откровение, и всеки ще осъзнае ясно своята Рождена визия. И накрая енергията им щеше се повиши дотолкова, че да обедини духовните групи на всички тях и да се домогне до смисъла, който е заложен в основата на човешката история. Тогава най-сетне тези хора щяха да си представят мислено предначертаното бъдеще на човечеството, Световната визия - визуализацията на човешкото предопределение и пътя, по който то може да се постигне.
Внезапно цялата сцена изчезна заедно с групата на Фейман. Двамата с Уил останахме сами.
Уил гледаше отсъстващо.
- Видя ли какво ни се разкри? - попита той. - Значи, автентичното намерение на Фейман е било да работи за усъвършенстването и децентрализирането на технологията, с която се е заел. Ако осъзнае този факт, той ще може да спре експеримента.
- Трябва да го намерим - казах аз.
- Не - отвърна Уил, след като помисли. - Все още това няма да помогне. Трябва да открием останалите от седемчленната група. Може би ще бъде необходима обединената енергия на групата, за да се пробуди в съзнанието им спомена за Визията на света. Нужни са общите им усилия, за да се издигнат на необходимото ниво на
енергия,
- Не ми стана съвсем ясно какво означава да се изчистват спотаените чувства от миналото. Уил дойде по-близо до мене.
- Нали помниш своите видения от миналото? От други времена и места?
-Да.
- Групата, която трябва да се образува, за да се противопостави на експеримента, е била заедно и преди. Тези хора таят един към друг чувства от миналото и трябва да се освободят от тях! Всеки един ще трябва да
ги преодолее.
Уил се загледа встрани и след малко продължи:
- Десетото откровение разкрива и този процес. Ще се яви не само една, а множество такива групи. Трябва да се научим да се освобождаваме от чувствата, спотаени от минали животи.
Думите му ме наведоха на мисълта, че в някои колективи едни от членовете си ставаха симпатични от пръв поглед, докато други изпитваха необяснима неприязън едни към други. Питах се, дали човешката култура е готова най-сетне да разбере дълбокият източник на тези неосъзнати реакции.
В този момент най-внезапно тялото ми цяло се разтърси от друг оглушителен трясък. Уил ме сграбчи и ме придърпа по-близо, лицата ни почти се докосваха.
- Ако отпаднеш от това ниво отново, не зная дали ще можеш да се върнеш, докато действа експериментът - извика той. - Трябва да откриеш и другите!
Втори взрив ни раздели и аз отново почувствах, че падам сред познатия вихър от цветове и знаех, че както и преди, се връщам на земното ниво. Този път обаче, вместо бързо да попадна във физическото измерение, аз се задържах за момент. Нещо ме дърпаше в слънчевия сплит и ме люшкаше хоризонтално. Постарах се да се концентрирам, околното пространство се успокои и аз усетих присъствието на друг човек, без всъщност да виждам силуета му. Имах усещане за нещо познато. Чие присъствие ме караше да.се чувствам по този начин?
Най-накрая започнах да различавам една неясно очертана фигура на трийсет-четирийсет стъпки от мене, която започна да се приближава постепенно, докато я разпознах. Чарлин! Когато тя приближи на десетина крачки до мен, почувствах лекота в тялото си и пълно отпускане. В същото време забелязах розовочервеникавото енергийно поле, което обкръжаваше Чарлин. Секунди по-късно, за моя собствена изненада, забелязах подобно поле около самия мен. Когато бяхме на пет крачки един от друг, тялото ми бе обзето от силна, чувствена любов. Внезапно загубих способност да мисля. Какво ставаше?
Точно когато аурите ни щяха да се докоснат, резкият дисонанс се появи отново и аз започнах да падам, изгубил всякакъв контрол над себе си.
ПРОШКАТА
замята ми премина, постепенно започнах да усещам нещо хладно и влажно до дясната си буза. Отворих бавно очи и застинах на място. Едно вълче гледаше към мен и ме душеше, като въртеше опашка. В следващия миг, когато се дръпнах и седнах, то хукна към гората.
Без да мога да мисля от умора, аз потърсих раницата си в спускащия се здрач, навлязох сред гъстата гора и си опънах палатка, след което механично се пъхнах в спалния чувал. Опитах се да не заспивам, заинтригуван от странната ми среща с Чарлин. Защо ли я бях видял в другото измерение? Какво ли ни бе събрало заедно?
На следната сутрин се събудих рано, направих си овесена каша, изядох я и предпазливо се отправих към ручея, който бях прекосил, докато се изкачвах по склона, измих лицето си и си напълних манерката. Чувствах се все още уморен, но бързах да намеря Къртис.
Внезапно отскочих, проглушен от експлозия, която се чуваше от изток. Трябва да е Къртис, помислих си и се завтекох към палатката. Обхванат от страх, бързо заприбирах багажа си и се отправих в посоката, от която се чуваше тътенът на взрива.
След около половин миля гората неочаквано свършваше пред някакво запустяло пасище. По дърветата наоколо висяха ръждясали, обвити в бодлива тел жици. Огледах пасището и дърветата и шубраците на стотина метра отсреща. В този момент забелязах някой да се движи сред храстите и оттам изскочи Къртис и се втурна право към мен. Махнах му и той веднага ме разпозна и забави ход. Когато стигна до мен, мина предпазливо покрай бодливата тел и тежко се отпусна задъхан до едно дърво.
Сподели с приятели: |