Дестинация българия в контекста на социокултурните ефекти от евроинтеграцията
Изтегляне 203 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Теза и антитеза на съвременния туризъм
- Адаптация на типовете туристи към местните нрави и обичаи
- 2. Социокултурни ефекти от развитието на туризма – постановка на въпроса
- Създаване на работни места и социални изменения
- Влияние на туризма върху социокултурната инфраструктура
- Други ефекти от развитието на туризма
- 3. Щрихи от бъдещето на европейския туризъм
- 4. Социокултурни интеграционни ефекти в дестинация България
- Таблица 2 Предизвикателства пред туристите в дестинация България
|
ДЕСТИНАЦИЯ БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА СОЦИОКУЛТУРНИТЕ ЕФЕКТИ ОТ ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА гл. ас. д-р Таня Парушева, Катедра „Икономика на туризма” УНСС, София
Туризмът индуцира положителни и отрицателни социокултурни ефекти за обществото. В същото време е едно от средствата за повишаване благосъстоянието на народите, за укрепване на мира, за всеобщо уважение на правата на човека, независимо от раса, пол, език или религия. Прекият принос на туризма в създаването на работни места е съществен за някои “туристически” икономики. Европейският туризъм запазва водещата си позиция в световния туризъм, като основен генератор на международните туристически потоци. През 2003 година пет от страните - членки на ЕС, са сред десетте водещи туристически дестинации в света. Разрастването на българския туризъм в контекста на социокултурните ефекти от евроинтеграцията се проявява в развитие на културния туризъм, съхраняване на традициите, културното и природното богатство. Ключови думи: дестинация България, eвропейски туризъм, културен туризъм, социокултурни ефекти. JEL: L83 “Човек се стреми по възможност да извлече най-много облаги в живота си (дълголетие, здраве, приятна работа) и да се сдобие с колкото се може повече ресурси и възможности (доходи, възпитание на децата, дом, социална сигурност)”. De Kadt 1 Destination Bulgaria in the Context of the Social and Cultural Effects of Eurointegration Head assist. Prof. Tanya Parusheva, PhD Resume: Tourism has both positive and negative social and cultural effects on the society. At the same time it is a way to increase people’s welfare, to consolidate the world peace, to achieve worldwide respect for human rights regardless of race, gender, language and religion. The direct contribution of to job generation is significant for the economies depend on tourism. European tourism is the leader in the world tourism being the main source of tourist flows. In 2003 five of the top ten tourist destinations in the world are members of the European Union. Tourism development in Bulgaria in the context of the social and cultural effects of Eurointegration shows in developing cultural tourism, preserving traditions, rich cultural and natural gifts. Key words: destination Bulgaria, European tourism, cultural tourism, social and cultural effects. Увод Уникалната оригиналност на туристическия обмен се състои в това, че не стоките, а самите хора са обект на пренасяне. Потребителят отива при туристическия “продукт”, за да се възползва намясто от съставните му компоненти – природни (пейзажи, климат), материални (обслужване и оборудване) и човешки (общества и цивилизации, исторически и социално-културни забележителности). По време на този процес дадена дестинация се превръща в цел на туристическото пътуване, в желан “обект” за посещение, предоставен изцяло на разположение на посетителите, заедно с всички принадлежащи към него културни и природни ценности. Формират се две нива на отношения: от една страна, по повод и във връзка с туристическата вълна, а от друга - в контактите, които туристите осъществяват с населението от туристическата дестинация, изразяващи се чрез сложната връзка “гост – домакин”.
За постигането на тази цел се решават следните основни задачи: а) антитезите на масовия туризъм; б) методологичните аспекти на социокултурните ефекти на туризма; в) социалните ефекти на родния туризъм, индуциран от евроинтеграцията. При изследването се използват методите на анализа и синтеза, индукцията и дедукцията, сравнението и др. Източници на информация са литературата по социалните ефекти от туризма, статистическите данни и Интернет. 1. Теза и антитеза на съвременния туризъмКолкото по-масов става туризмът, толкова по-голямо влияние оказва върху културата на съответната дестинация и толкова по-лесно всеки турист се адаптира към местното население. Това е така, защото колкото повече се увеличават туристическите потоци, толкова повече хора се срещат и обменят информация и култура помежду си. Извършва се неизбежната адаптация на типовете туристи към местните нрави и обичаи. (Вж. таблица 1) Таблица 1 Адаптация на типовете туристи към местните нрави и обичаи
Източник: Lanquart, R. & M. Lanquart, Sociologie de tourisme et des voyages, Press universitaire de France, 1997, p. 75. Когато броят на туристите нарасне значително, се появяват някои проблеми екологичните доминират пред социалните. Външната им форма е нарушеното равновесие в местния живот. Когато проблемите са перманентни, туризмът предизвиква силни негативни чувства в населението и дори се пренебрегва като дейност. В една статия, разглеждаща туризма, като “златното перо на икономиката” Де Арийага2 посочва типовете хора, отхвърлящи туризма:
Какво трябва да се направи, за да не може туристът повече да “убива” онова, което после ще търси, да се съхрани спокойствието, красотата и природата? По-голяма част от учените3 се обединяват около следните становища: Социокултурните инциденти, предизвикани от практиката на туризма, зависят от броя на туристите, вида на контактите с тях и продължителността им. Инцидентите, предизвикани от туристическата практика, са тясно свързани с ценностната система, културните и социалните особености на предлагащото ги население. Негативните последствия от развитието на туризма в туристическите дестинации са факт. Жак Буникур пише серия от разработки на тема “Новият колонизатор – царят Туризъм”. Той разглежда този проблем на примера на Източна Африка, където туризмът е един от най-печелившите отрасли. Жителите на тези страни са неоправдани, получават ниски заплати а плащат високи данъци. От друга страна, те трябва да осигурят на привилегированите жители от Европа и Северна Америка условия за една хубава почивка в своята страна. Някои автори4 са разработили индекс, измерващ 5 нива на отричане на туризма:
В някои случаи отхвърлянето на туризма се превръща в ксенофобия и дори прераства в антитуристически тероризъм. Започва се с изгонване на туристи от квартирите им, груба агресия срещу автомобилисти, стига се дори до убийства. През 1973 г. негрите от Ямайка отказали страната им да бъде посещавана от бели туристи. В Антигуа били хвърлени бомби срещу туристически съоръжения. В Бахамите въоръжени черни групировки взели за заложник един турист. На Виржинските острови и в Пуерто Рико, въпреки скъпо струващите рекламни кампании и високите приходи, много малка част от местното население е благосклонна към туризма. 2. Социокултурни ефекти от развитието на туризма – постановка на въпросаТуризмът формира положителни и отрицателни социокултурни последствия за обществото. Несъмнено той допринася значително за взаимното разбирателство между народите. Световната туристическа организация го разглежда като едно от средствата за повишаване благосъстоянието на народите, за укрепване на мира между тях, за разпространение на всеобщото уважение на правата на човека, независимо от раса, пол, език или религия. Туризмът може да бъде много мощна социокултурна сила. За туристите е характерен интересът към живота на другите народи, така че социокултурният обмен обогатява и двете страни. Създаване на работни места и социални измененияФактът, че с развитието си туризмът създава нови работни места, е основният аргумент в негова защита както в развитите и развиващите се страни, така и в онези, чиято икономика е в рецесия и предстоят дълги години за създаване на добър стандарт на населението в тях. В някои случаи, като Бахамите и Бермудите например, туризмът създава част от работните места. Той наема от 5 до 10 % от работната ръка. Често статистиките в различните дестинации са непълни и са в зависимост от типа работа, която се създава от туризма. Ахмед Смауи5 е класифицирал типовете работа в помощ на планирането на туризма в Тунис така:
Създаването на нови работни места предизвиква изменения в социалната, демографската и професионалната структура на туристическите обекти, в обучението, престижа и властта. Част от младежите заживяват в туристическите курорти, защото там практически е по-лесно да си намерят работа. Наблюдава се преселване на населението от околните селища към курортния център. Социалните изменения се изразяват и в пренасочване на работна ръка от земеделието и риболова към туризма. От друга страна, тези промени спомагат за модернизацията на селското стопанство. Примерът на Испания показва, че може да се работи с по-малко работници и да се пести време. Ако този прилив на нови работни места окаже благотворен ефект в социален, културен и социално-психологически план, тогава туристическият възход не бива да бъде спиран поради лични травми и социално недоволство. Статистиката показва, че по цялото Средиземноморие – от Мароко до Кипър, има две категории хора, облагодетелствани най-често от туризма младите хора и жените. Младите са станали по-мобилни благодарение на туризма. Семейните връзки се разрушават и се появяват проблеми между поколенията. Колкото до жените, работата в туризма им предлага едно освобождаване, което не могат да получат в страните си поради традиционното настойничество. Така например в някои мюсюлмански страни, размерът на заплатите на жените се определя от бащите или съпрузите им. В тези страни семейната власт е в ръцете на мъжа, а обществото пренебрегва жените. Невинаги формираната работна структура е благоприятна за региона или дестинацията. Лутийе обяснява: “Почти винаги при започването на работа на дадено туристическо заведение за местните хора се счита, че са некомпетентни и те се наемат само на такава работа, която не изисква квалификация и получават ниски заплати. И обратно – квалифицираната работна ръка (архитекти, мениджъри, отговорници за строежа, дизайнери) не е местна. На второ място, след като заведението започне да приема туристи, се наблюдава същата тенденция – професионалните кадри (директори, управители, главни готвачи) идват главно от чужбина, а неквалифицираният персонал (сервитьори, камериерки, градинари, охрана) се набира от местното население”6 Тази тенденция е особено тревожна за страните от Третия свят, където по-голямата част от персонала пристига от чужбина и прибира по-голямата част от заплатите, които заминават за Европа или Америка.
На Канарските острови появата на новата класа на туристическите предприемачи поставя под въпрос властта на местните политически фигури. Във всички туристически градове по Средиземноморието се появява тази нова класа, която се замогва благодарение на голямата спекула, прикривана от туризма. Други ефекти от развитието на туризмаАко броят на чуждестранните туристи е под контрол и те се отнасят с уважение към социокултурните норми и ценности на своите домакини, туризмът създава прекрасни възможности за приятелско общуване. Атмосферата на лондонската кръчма или нюйоркското кафе прави тези места особено удобни за такова общуване. При посещение в друга страна постоянно се появяват множество възможности за културни и социални контакти. В страните със стабилна и разнообразна национална икономика туризмът едва ли може да окаже значително социално-културно влияние. Опасността възниква, когато той се окаже основен източник на валута за националния бюджет. В този случай се наблюдават изменения в установените през вековете ценности и норми на поведение на местните жители. Заражда се отчуждение между младото поколение, лесно адаптиращо се към новите условия, и по-старото поколение, придържащо се към традиционните ценности. Особено трудно е противопоставянето на ерозията в обществото, когато страната се наводнявя с туристически реквизити, внесени специално за употреба от туристите. Туризмът поражда социокултурни проблеми. Да си представим как се чувстват работещите в някои страни от Третия свят, които получават по 5 $ на седмица, когато виждат богати туристи да наемат разкошни стаи в скъпи хотели и да хвърлят купища пари на вятъра. Туризмът би могъл да подобри хранителния режим на местното население. И обратно, може да предизвика редица неприятности. В Полша, преди туризмът да се развие и стане масов, планинарите от Закопане третирали туристите като колорадски бръмбари, които идват да изядат реколтата им. После туризмът наложил една интернационална кухня, която не била по вкуса на всички. Храната, приготвена в скъпите местни ресторанти, като правило е европейска или американска. Пример за отрицателния ефект от туризма е Булонската гора, прекрасен парк в центъра на Париж. Сега той изглежда като лагер за бежанци. На туристите е разрешено да си правят биваци. Навсякъде се паркират най-новите модели ремаркета, бельото се суши на въженца - цигански табор в самото сърце на френската столица. Друг пример за отрицателното въздействие на туризма върху обкръжаващата го среда са плажовете на Южна Франция. Години наред лазурният бряг привлича богати и знаменити личности. През 50-60 години на миналия век градовете Ница и Сан Тропе стават любими места за почивка на световния елит. В разгара на сезона на общодостъпните плажове са претъпкани. На частните може да се наеме чадър и място под него за 40 $ на ден. Огромният наплив на туристи заставя местните власти да предприемат ограничителни мерки. На знаменития Парижки събор се допускат не повече от 400 посетители дневно (по-рано са били няколко хиляди), Тъй като броят им може да нанесе сериозни щети на сградата. През 1964 г. напълно е прекратен достъпът до често посещаваната пещера в Южна Франция - Ласко, известна със своята скална живопис, съхранила се от праисторически времена. Оказва се, че въглеродният диоксид, който издишват хората, е вреден за картините. Затова специално за туристите е оборудвана друга пещера. Стените й са украсени с копия на праисторическите картини. В момента и тя е в критично състояние поради същата причина. Лишенията, които понася местното население, предизвикват реакции на отблъскване за туристите. Протестиращи групи изразяват своето недоволство, издигайки лозунги с надписи: “Туристи – вървете си!” Такива реакции се изразяват в “инциденти под предтекст”, улични задръствания, конфликти поради лова и риболова, събиране на гъби, охлюви, кестени и др. В Баските провинции на Испания често срещано явление са атентатите срещу туристическите автобуси и местата за настаняване. Те са израз на символичен протест на местното население срещу туристическата инвазия. “Внимание, Баските провинции не са за продан” анонсират афиши, налепени по улиците. Недоволни от нанасяните щети върху туризма, туристическите фирми и синдикални организации се опитват да им се противопоставят, но без успех.7 3. Щрихи от бъдещето на европейския туризъмЕвропейският туризъм запазва водещата си позиция в световния туризъм като главен генератор и дестинация за международните туристически потоци. През 2003 година пет от страните - членки на ЕС, са сред десетте водещи туристически дестинации в света. В туристическия сектор на ЕС работят осем милиона души. Съществен е приносът на туризма в създаването на работни места особено за някои “туристически” икономики. Той е основната възможност за създаване на работни места в по-малко развитите и в периферните региони. По оценки на някои източници през следващите 10 години работните места в сферата на туризма ще се увеличат с 2 милиона.8 В европейския туризъм в значителна степен доминират малки и средни предприятия (МСП). Тяхната роля е жизнено важна. В над 99 % от фирмите количеството на персонала е под 250 души. През 1997 година МСП в туризма са съставлявали 7,4 % от всички МСП в Европа. 94 % от тях са предприятия с персонал под 10 души. 6,5 % от общия стокооборот на европейските МСП е произведен от тези в туризма.9 Икономическият принос не е единственият индикатор за благотворното въздействие на туризма. Пътуванията и дейностите през свободното време също са социални фактори, тъй като туризмът вече не е дейност на привилегировано малцинство, а по-скоро широко разпространен опит на мнозинството граждани на Европейския съюз. Чрез развитието на Европейската статистическа система на туризма Европейската комисия подпомага безспорния принос на туризма в икономиката на страните - членки. Нейната работа се състои в установяване на общи методи, за да се гарантира съдържателна оценка и сравнение на структурата и въздействието на туристическите дейности. Приемането на единна европейска валута – евро, също оказва влияние на туризма в ЕС. Единната валута намалява разходите, получени в резултат от комисионните при обмен на валути в междуевропейския туризъм. От тази гледна точка еврото улеснява посещението на страните от еврозоната. През 2002 г. Съветът на министрите единодушно прие решение, важно за бъдещото развитие на eвропейския туризъм. То се отнася до по-близък контрол на законодателството на ЕС, което има отношение към туристическия сектор, изследване на рекламирането на Европа като дестинация, апел към промишлеността да подпомага усилията, полагани от ЕС и страните - членки за бъдещото развитие на eвропейския туризъм. 4. Социокултурни интеграционни ефекти в дестинация БългарияТуризмът е предимство и източник на финансови средства за местното население, което му позволява да се грижи за опазването и съхраняването на традициите, културното и природното богатство. Сътрудничеството между местните власти, туроператорите и специалистите, разработващи регионалните стратегически планове за развитие, е необходимо в интерес на развитието на туристическата индустрия. През последните години делът на туристическия сектор в брутния вътрешен продукт (БВП) на България бележи непрестанен растеж. Едновременно с това, туризмът разкрива големи възможности по отношение на създаването на работни места. Като цяло той все повече се утвърждава като един от най-успешните отрасли на националната икономика. В основата на голяма част от проблемите в туризма, освен ниското ниво на инвестиции в сектора, е недостатъчното използване на потенциалните възможности на външните за туризма продукти. Основна характеристика в развитието на туризма у нас е сезонността. Според статистическите данни почти изцяло е покрит капацитетът на морските ни курорти за обслужване на туристи. Подобна е ситуацията и при базите за зимен отдих. Ето защо стратегическо направление в преодоляването на този проблем за туристическия сектор в България, е развитието на различни форми на туризъм, в частност на културния туризъм. В началото на ХХІ век въпросът за максималното използване на човешките, икономическите и природните ресурси придобива нови измерения. Процесът на сътрудничество и интеграция между отделните сфери на обществения живот, който започна в областта на науката, все по-видимо присъства и в “реалния” живот. Културата като дейност и наследство придобива ново значение и търси новото си място именно като ресурс. Това не означава единствено икономизация на културата. Като ресурс културата играе съществена роля за изграждане и поддържане на локална, национална и регионална идентичност и на културно многообразие. Културният сектор все повече се възприема като гранична област на взаимодействие на социалните дейности с такива, имащи икономически характер. Посредник в това общуване е културният туризъм. Културният туризъм се развива като една от най-успешните индустрии в различни страни по света. База за неговото утвърждаване е преди всичко потенциалът на културно-историческото наследство, което се възприема като един от стратегическите източници за общото социално-икономическо развитие на отделни райони. Според международните статистически изследвания културата е един от основните мотивиращи фактори за туристическите пътувания в света. За различните типове туристи качествата, влияещи върху привлекателността на туристическите дестинации, са техните културни и социални характеристики10 Модата, обичаите и традициите също оказват влияние върху поведението на потребителите на туристически услуги. Най-голям интерес за туристите предизвикват редица културни елементи на народите.
Културният потенциал на дестинацията се изразява с нейната история. Наличието на уникални исторически обекти предопределя успешното развитие на туризма. Запознаването с историята и историческите обекти е най-силният мотив за туристите, оказващ влияние върху поведението им. Историческото наследство на дестинациите се нуждае от представяне на туристическия пазар. Интересно нововъведение за привличане на туристи при презентациите на историческото наследство е включването в световни специални шоу-програми, които се разпространяват в Европа и страните от Средиземноморието. Специфичното за тях е точното възпроизвеждане на историята чрез използване на специални ефекти. Туристическа дестинация България привлича туристи от цял свят с уникалните си исторически обекти: тракийските гробници, Старосел, Перперикон (светилище на древните траки), Кръстова гора, светлинното шоу на храма Царевец във Велико Търново и др. Интерес заслужава идеята за създаване на специална шоу програма на крепостта Пернишка Кракра, наречена малката “Света гора”.11
Най-древният вид пътуване, известно на човека от хилядолетия, е поклонничеството. Мотив за поклонническо пътуване е желанието за посещение на религиозни центрове, култови обреди и свети места като Ерусалим и Мека.известни в конкретната религия. Редица паметници на културата и архитектурата привличат туристи от цял свят, като формират туристически интерес и влияят върху поведението им. Такива са катедралите Нотър Дам дьо Пари във Франция, св. Петър в Италия, многобройните манастири и църкви в България (като Рилския, Бачковския, Троянския, Аладжа, Преображенския, Боянската църква и др.).
Музикалният потенциал на дестинацията е основен фактор за привличане на туристи. Известни музикални фестивали ежегодно събират хиляди участници. Много курортни хотели запознават своите гости с националната си музика по време на развлекателни програми, фолклорни вечери и концерти. Записите на национална музика, продажбата на които е разпространена в повечето туристически центрове, по неповторим начин запознават туристите с културата на народа.
Националната кухня представлява важен елемент от културата на дестинацията. Туристите обичат да опитват националните блюда на страната, в която пътешестват. Особеностите на националната кухня и нейното качество оставят спомени не толкова за почивката, колкото за самата дестинация. Особен интерес у туристите предизвикват ресторанти, предлагащи меню с българска кухня, в хармония с националните традиции и с елементи на фолклор. Народни занаяти Всяка дестинация, която приема туристи, е длъжна да предложи голям асортимент от сувенири, изработени от местни майстори. Сувенирите са добър спомен за страната. Сувенир, който не е произведен в страната домакин, губи своята стойност и се възприема като фалшификат. Всички видове сувенирна продукция трябва да бъдат достъпни и да се продават в удобно разположени магазини. В някои туристически центрове се създават специални магазинчета в национален стил, където местните майстори изработват изделията в присъствието на купувача – Етъра, Габрово, Троян, стария град Добрич и др. Тази форма на търговия на сувенирна продукция предизвиква голям интерес у туристите. По отношение на културно-историческото наследство, бита, традициите и отношението на местните жители към туристите дестинация България предлага отлични предизвикателства. (Вж. таблица 2) Тези предизвикателства показват, че “перспективата за управлението на дадена дестинация налага необходимостта от усъвършенстване на имиджа и очакваното от дестинацията качество. Желаното качество оказва позитивно влияние върху удовлетворението на туристите и намерението им за повторно завръщане”.12 Таблица 2Предизвикателства пред туристите в дестинация България
Източник: Адаптирано от автора по Ракаджийска, Св., Имиджът на туристическа България като конкурентно предимство, София, 2002, с. 8-9. Направените разсъждения ни дават основание да обобщим, че социокултурните ефекти от евроинтеграцията за развитието на туризма в България се изразяват във:
ЗаключениеВ условията на евроинтеграция туристическите предприятия трябва да провеждат маркетингова политика, насочена към подобряване благосъстоянието на хората, живеещи в дестинацията, и за защита интересите на различните институции, които ги представят. Необходимо е туристическите фирми с ориентация към устойчиво развитие да се стремят да облагодетелстват местното население от развитието на туризма, без да нарушават неговите права и начин на живот. Литература:
1 De Kadt, E., Tourisme, passeport pour le developpement, une publication conjointe de la Banque mondiale et de l’Unesco, Paris, Ed. Economica, 1981, р. 64. 2 De Arrillaga, J., Rechazo al turismo, publie initialement dans le Noticiario turistico du ministere espagnol du Tourisme, 1980, p. 82. 3 Cf. OMT, Etude pilote sur les effets sociaux du tourisme, 1995, p. 46. 4 Doxey, G. V., When enough’s enough: the natives are restless in Old Niagara, Canada, 1976, 26-27. 5 Ahmed Smaoui, Tourisme et emploi en Tunisie, 1983, p. 102-110. 6 Loutillier et al., Le tourisme en Afrique de I’Ouest, Paris, 1978, p. 21. 7 Viard, J., Penser les vacances, Actes-Sud, 2001, p. 204. 8 www.google.bg 9 www.Europa.bg 10 Квартальнов, В. А., Туризм, Москва, “Финансы и статистика”, 2000, с.110-122. 11 Парушева, Т., Психологически особености в поведението на потребителите на туристически услуги, С., 2003, с. 112-113. 12 Parusheva, T., The inter-relationship between destination image and tourists’ behaviour, Nish, 2004, р. 205. Каталог: alternativi -> br1 br1 -> Управление при кризи – проблеми и перспективи br1 -> Конструиране на неутрални портфейли от ценни книжа акад. Иван Попчев ч br1 -> Рискът при изпълнение на фирмени иновационни проекти доц д-р Цветан Г. Цветков, унсс, катедра „Национална и регионална сигурност” br1 -> Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията br1 -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост br1 -> Практико-приложна конференция br1 -> Хазартната дейност: разочарования и прозрения георги В. Георгиев br1 -> Ванина Ванева Миланова – Джанони Редовен докторант към катедра „Управление на социално-културната сфера” br1 -> Ванина Ванева Миланова – Джанони унсс, докторант в катедра „Управление на социално-културната сфера” br1 -> Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война Изтегляне 203 Kb. Сподели с приятели:
|