Детето – враг? Изкривеното съзнание на хората води битка със собственото им бъдеще



Дата11.03.2018
Размер26.12 Kb.
#61932

Детето – враг?

Изкривеното съзнание на хората води битка със собственото им бъдеще

Най-нелепия образ на врага, който е внушен на повечето жители на земята днес, това е образа на собствените им неродени деца. Според статистиката, всяка 40-годишна жена е извършила доброволно средно 4 аборта. Разбира се, тя не е направила това сама, но със съучастието на лекар, а в много от случаите престъплението се извършва по-настойчиво изискване от страна на бащата на жертвата. Един наемен убиец, какъвто се явява лекаря и един или двама поръчители на убийството (самите родители) – това ли е, което заслужава този малък беззащитен живот?


Тази страшна манипулация е рожба на ХХ век. Зад безличния медицински термин „аборт” всъщност стои един от най-страшните грехове, наречен “детеубийство”. Кой би одобрил, и то публично детеубийството? Кой нормален човек с гордост би се нарекъл “детеубиец”? Има такива и това не са обикновени хора, това са президенти, и то не на коя да е държава, а президентите на едни от най-“цивилизованите” държави. В предизборните си програми именно те са хората, които отстояват позиция “за”, относно свободата на абортите. “За” пледират и членките на международните феминистки движения, които не престават да бранят “свободния избор” на жената да лиши от живот собственото си дете. Свикнали сме да се скриваме от съвестта си, зад неутрални думи, с които да наричаме едно неродено дете – думи като „ембрион, зародиш, плод, тъкан”. Може би именно затова убийството чрез разчленяване и изхвърлянето на парчетата от тези „обекти” в кошче за боклук, не ни изглежда като предумишлено убийство по особено жесток начин, както би се охарактеризирало това деяние, ако е извършено срещу вече родено човешко същество.
За пръв път в света декрет разрешаващ абортите е бил подписан през 1920г. в Русия от Ленин. Така е била узаконена най-циничната дискриминация на човека – дискриминация на база неговата възраст. Престъплението против човешкия живот е станало норма на държавна политика и всекидневен бит. Уродливостта на нашето време е една естествена “жътва” от семената на издигнатия в култ егоцентризъм, породил моралният срив в ценностната система на хората, които с престъпна безотговорност щателно работят по унищожаването на генетичния фонд на всяка една нация. Изкривеното до неузнаваемост съзнание на хората, аборт след аборт унищожава всъщност собственото им бъдеще.
Неоспорим научен факт е, че животът на човека с неговия уникален характер и дарби, цвят на очите, тембър на гласа и т.н. особености, започва в момента на съединяването на мъжката и женската полови клетки. Този факт е почитан от хората в древността, научили за чудото на своя вътреутробен живот не от учени, а директно от Създателя на Живота – Самият Бог. Днес генетиката безусловно потвърждава тази неоспорима истина от Божието послание към нас хората - Библията, пратена ни, за да вдъхнови жизненоважната за човешкото същество обич – обич, която това неповторимо по уникалност създание жадува от самото си зачатие.
Когато детето е желано, за него и за майката се полагат специални грижи, създават се максимално добри условия на живот, гарантиращи нейното и на детето спокойствие и хармония.
А, ако детето не е желано? За някои, които не бих нарекъл “хора”, това означава, че то е не просто неканен гост, то е агресор, и трябва незабавно да бъде изхвърлено от утробата, защото тя не е негова, а собственост на майката! Това е лъжа! В действителност утробата на майката принадлежи единствено и само на детето и на никой друг! Тя е предназначена да му осигури закрилата и неприкосновеността на личността от които то се нуждае, тъй като нероденото дете не може да се защити само, то дори не може да извика за помощ.
От кадрите на един много добър документален филм се вижда как детето панически се опитва да избяга от насочения към него инструмент, който обаче все пак ще го настигне, ще го направи на парчета и ще го изхвърли като ненужен боклук. Всичко, което беззащитното мъничко обречено човече може да направи е, да извика от Небето към своите убийци, да напомни за себе си, да събуди съвестта. Да извика не за отмъщение, а за покаяние.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница