Девета тема субективна полезност на икономическата дейност



страница2/5
Дата14.12.2017
Размер0.59 Mb.
#36733
1   2   3   4   5

Може да се каже, че ползването на математически вероятностни модели при обяснение на реално поведение, , в значителна степен пренебрегва субективните аспекти на избора на алтернативи, отнасящи се до индивидуалните критерии и схеми при определяне на полезността и вероятността. В икономическите теории вероятността се интерпретира като обективна категория, докато в теорията на перспективата, развита от Kahneman а. Tversky, вероятността се определя като субективна реалност, която най-често определя поведенческия избор (Воронов, 2003). Разработки в областта на бихевиористката икономика също стигат до доказателства, че когато последствията от действията на хората са свързани с неопределеност, те често не са в състояние да направят пълен анализ на алтернативите, на времевите им интервали и на вероятностите им при вземане на решения за бъдещето (Воронов, 2003).


В свои изследвания Kahneman a. Tversky (1979, 1991) също критикуват създадените нормативни модели върху интерпретацията на вероятността като обективна категория. Авторите изказват съмнения в тяхната абсолютна приложимост и обяснителна стойност поради факта, че нормативните модели не могат да интерпретират напълно човешкото поведение в ситуация на избор, и поради това то не може да бъде разбрано в съответствие с тях (по Chen a. Lee, 1996).

- Не всички реални субекти, вземащи решение са икономисти и не винаги са в състояние да изчисляват и да вземат икономически аргументирани решения (Gupta a. Murray, 2005; Chen а. Lee, 1996). Те са подвластни на афективните си състояния и на когнитивни препятствия при изграждането на рационални решения. Авторите обсъждат някои предубеждения, отклонения и бариери при обработване на информацията, с която хората боравят при вземане на решение (Gupta a. Murray, 2005). Реалните действия на хората често са обусловени от привички, повлияни мнения, социокултурни норми, групова принадлежност, социален статус и др. Тези променливи могат да бъдат причина за отклонения от оптимизационния модел на поведение, без такова поведение да бъде нерационално и девиантно (Кузина, 2004). Поради това функцията на полезността при тях може да е различна от тази, която нормативната теория за избора предпоставя (Gupta a. Murray, 2005). По-подробно този въпрос ще бъде разгледан в трета глава на настоящата монография.


Дан Гилбърт изследва щастието - видео


http://www.ted.com/talks/lang/bg/dan_gilbert_researches_happiness.html

1.3. Ревизиран модел на полезността

Този модел е представен в разработките на Machina (1987), където както полезността, така и вероятностите са представени като нелинейни функции (по Chen а. Lee, 1996). Той обаче не преодолява основната слабост на представените дотук модели: полезността в икономическото поведение се схваща предимно като икономическа полезност (преките икономически резултати), а вероятността – като вероятност за достигане на тези резултати.


1.4. Модел на неочакваната полезност

Този модел условно може да се опише като модел на не-предвидената, неочакваната от икономическа гл. т. полезност. Той е разработен в по-новите изследователски направления като икономическа психология, поведенчески финанси и др., чрез прилагане на интердисциплинарен подход към икономическото поведение. Този четвърти модел се отнася до индивидуалните предпочитания и изграждането на прогнози за по-широк кръг полезности, определящи икономическото поведение, както и до субективни променливи, обуславящи ориентацията към дейност. Според този модел субективните предпочитания са по-общи, отколкото тези, приети от хипотезите за очакваната (икономическа) полезност (Chen a. Lee, 1996). При анализа им е необходимо отчитане на различна конфигурация от условия за формиране на различните нагласи към риск. При изследванията в рамките на този модел е установено, че предпочитанията могат да бъдат представени чрез специфични нелинейни функции (напр. при експерименти на Kahneman a. Tversky, 1979 и Machina, 1987). Тези специфични функции на предпочитанията вече не се обясняват чрез нормативните стандарти в моделите за максимизация на очакваната икономическа полезност и вероятността.

В противовес на разпространената сред икономистите теза, че в ситуации на риск и неопределеност хората действат нерационално случайно и по изключение, Kahneman a. Tversky (1979) стигат до извода, че вземащите решение икономически дейци твърде често реализират нерационално поведение. То е обусловено от психологически фактори и е възможно да бъде разпознато и предсказано (Кузина, 2004).

Като развиват теорията за вземане на решение в условия на неопределеност, авторите обсъждат редица устойчиви отклонения на поведението от предполагаемото според теорията за рационалните очаквания (Кузина, 2004). Kahneman а. Tversky прилагат индуктивен подход и в резултат на 30-годишна изследователска работа и много психологически експерименти формулират идеята, че моделите на икономическото поведение на хората е необходимо да отчитат не абстрактните принципи на абсолютна максимизация на ползите и минимизация на загубите, а относителните субективни критерии за печалба или загуба като последици от възможния избор (Кузина, 2004). Това налага концептуално да се изостави теоретичната рамка на класическия и нормативния модел на полезността и да се смени постановката на въпроса – вместо да се търсят факторите, които отклоняват реалното поведение от оптимизационния модел, по пътя на индукцията, от емпирични данни да се изведат други модели на икономическо поведение (Кузина, 2004).

В психологическата литература (от 80 - те години на 20 в. насам) интересът към субективната оценка на икономическата полезност е съсредоточен върху зависимостта на оценките от други параметри на решенията (освен величината на ползите и вероятностите), както и върху универсално прилаганите от дейците механизми за формиране на субективните оценки на полезността. Редица изследователи (Kahneman, Tversky, Chernoff, Clark, Fredrickson и др.) интерпретират полезността като понятие чрез няколко основни нейни значения. От гл.т. на ориентацията към миналото или бъдещето биват описвани две основни понятия за полезност – полезност на опита и полезност на решението:
Полезност на опита (Experienced Utility)

Полезността на опита (experienced utility) се съдържа в миналия позитивен или негативен опит, който определя бъдещите действия (Kahneman, 2000). В свои изследвания Kahneman et al. (1999, 1997) приемат, че полезността се разкрива чрез избори между различните минали опити на индивидуалния деец. Според Chernoff (2002) „Kahneman прави опит да възроди представата на Bentham за полезността, дефинирана като това хедонистично преживяване за удоволствие и неудоволствие, което управлява нашия живот, което едновременно ни казва какво сме длъжни да направим и обуславя това, което всъщност правим”. Kahneman (2000) прави детайлен анализ на понятието „полезност на опита” (experienced utility) за по-продължителни епизоди, предимно при проучванията на субективното благополучие.

Полезността на опита, според Kahneman (2000) може да се оценява субективно от дейците чрез метод, базиран на спомена и метод базиран на настоящето.

Субективната оценка на полезността на опита по метода, базиран на спомена, е проекция на припомнената полезност (remembered utility) на минал епизод. Т.е. припомнената полезност е оценка на полезността на опита, базирана на спомена. Когато индивидите дават обща оценка за цял период от миналото, те боравят с припомнената полезност (remembered utility), базирана на спомени (на субективни ретроспективни оценки за минали епизоди и ситуации), които според Kahneman а. Tversky не са много добър ориентир за предсказване на възможните изходи от бъдещи действия. Авторите коментират, че отговорите на въпроса: “Как сте?“ обикновено предизвиква убедителен отговор, докато отговорът на въпроса: “Как бяхте?” може да породи объркване, и има по-слаба надеждност. Това поставя под съмнение надеждността на припомнената полезност (по Kahneman, 2000), а оттам и основанията за нейното използване като ориентир на бъдещи решения.

Kahneman а. Tversky установяват, че оценката на полезността, съсредоточена върху спомена, е консумиран собствен минал опит, но в тази оценка не са третирани еднакво всички минали моменти (Kahneman, 2000). Изследвания на Fredrickson (2000) подкрепят тази теза. Решенията, базирани на миналия преживян опит, оптимизират припомнената полезност, а не реално преживяната полезност в миналите епизоди. Оказва се, че припомнената полезност не е тъждествена на полезността, фактически преценявана от дееца в миналия момент. Ретроспективните оценки могат съществено да се различават от актуалните оценки (към момента на случването на епизода) на полезността на един и същ епизод (Fredrickson, 2000).

Прилагането на припомнената полезност, като критерий за полезността на опита, е проблематично и от гл. т. на възможностите на индивида да прецени разликата между миналите и актуалните обстоятелства, в които действа или му предстои да действа. Това разграничение е важна предпоставка за правилната интерпретация както на миналия опит, така и за надеждността на решенията, произтичащи от него.

Като сравнява субективните оценки на индивидите за полезността на минали епизоди и субективните им оценки за полезността в актуални моменти при аналогични събития, Kahneman (2000) стига до заключението, че полезността на опита може да бъде по-правилно измерена от изследователите и преценена от дейците чрез методи, базирани на настоящето, на момента, отколкото чрез методи, базирани на припомнянето. От тази гл. т. полезността на опита е по-общото понятие спрямо полезността на момента.

Контролируеми експерименти, позволяващи сравняването на субективната полезност чрез прилагането на двата метода (базиран на спомена и базиран на настоящето) в реално икономическо поведение, са практически много трудно осъществими поради факта, че в икономическото поведение е проблематично организирането на непрекъснати измервания на моментната полезност за определен период от време. Поради това Kahneman а. Tversky, се насочват към хедонистичната психология и изследват удоволствието и болката, щастието и нещастието като преживявани в настоящето и като фиксирани в спомените (Chernoff, 2002). Проучванията им са фокусирани върху човешките съждения и вземането на решения по отношение на дейности, свързани със степен на неопределеност на крайните резултати (по Chernoff, 2002). Експериментите на Kahneman а. Tversky за изследване на полезността чрез метод, базиран на настоящето, са осъществени в специализирани лабораторни условия, където е възможно да се постигнат почти непрекъснати отчети за актуалната полезност от пациенти в медицинската практика или други експериментални субекти. В медицинската практика, например, са налице възможности за регистрация и оценка на преживяванията във всеки момент от определена манипулация или процедура (Kahneman, 2000).

Чрез метода, базиран на момента, се изследва субективната моментна полезност (moment utility). Моментната полезност (moment utility) на дадена алтернатива към определен актуален момент има отношение към афективния опит в този момент. В този смисъл тя е база на неотсрочена оценка на полезността на опита (Kahneman et al., 1997). Така най-прекият начин за оценка на полезността на преживения опит (experienced utility) е да се регистрират отговорите на въпроси как хората се чувстват във всеки конкретен момент, т.е. да се извлече моментната полезност (moment utility) на всеки актуален момент (Chernoff, 2002). Kahneman (2000) свързва моментната полезност с валентността (позитивна-негативна) и интензивността (силна-слаба) на актуална емоция или хедонистично преживяване. Той дава предимство на моментнобазирания подход за изследване на полезността, като смята, че именно този подход отчита и интуицията, вероятно поради причината, че хората не винаги осъзнават изцяло полезността, дори в актуалния момент.

За критерии за моментната полезност авторите възприемат всички аспекти на преживяването, които влияят върху оценяването: емоционални последици от предшестващи събития (щастие, нещастие, болка, адаптация, умора), асоциативни очаквани въздействия на бъдещи събития (опасение, надежда), както и възможност за междуличностна сравняемост (Kahneman, 2000).

Kahneman (2000) стига до доказателства, които повдигат съмнения относно валидността и обосноваността на преценките, базирани на спомена. При емпирично проучване той установява, че докато удоволствените и неудоволствените преживявания са атрибути на всеки конкретен преживян момент, то резултатите (в моментите от миналия епизод), които хората оценяват, се отнасят до целия епизод. При изследването на пациенти, подложени на colonoscopy, се отчита равнището на моментната полезност, като изследваните лица оценяват болковото преживяване по 10-степенна скала (10 – нетърпима болка, 0 - без никаква болка) през 60 сек. По-късно оценяват и припомнената полезност (цялостното преживяване от процедурата) по въведената скала. Освен това, пациентите сравняват цялостното преживяване със стандартен набор от нежелани преживявания. При този експеримент се установяват противоречиви разлики между припомнената и средната оценка от моментните стойности на профила на полезността, която Kahneman (2000) обозначава с понятието „цялостна полезност” (total utility). Цялостната полезност е обективна оценка, изведена от статистиката на профила на моментната полезност, при моментно базираното измерване с действителна времева продължителност на изпитаните удоволствие или неудоволствие/болка от индивидите, а не е израз на субективна емоция или решение (Chernoff, 2002). В изследванията на Kahneman (2000) този тип полезност е измервана като резултат от отчетените моментни ползи през епизода. Т.е. индивидите отчитат полезността на опита си (experienced utility) като осреднена сумарна оценка на полезността на различни събития в различни времеви моменти от определен епизод.

Fredrickson (2000) определя цялостната полезност като нормативен концепт, базиран върху времевата повторяемост на отчетите за полезността и времевата неутралност на различните моменти, т.е. всички последователности в едно събитие имат еднаква тежест в цялостната полезност (total utility). Тя е разглеждана като мярка на завършените изходи, поради което винаги е оценявана след събитието. Цялостната полезност представлява „обективна функция, която добрият социален прогностик се стреми да максимизира” (Kahneman et al., 1997, по Fredrickson, 2000).

Резултатите от експериментите с colonoscopy показват, че пациентът, при когото са регистрирани по-силни моментни болкови преживявания дава по-висока цялостна оценка на полезността от процедурата. Това дава основание на авторите за извода, че изходите от определено поведение ще се оценяват различно в зависимост от приложения метод на оценяване – базиран на момента или на спомена (Kahneman, 2000). Kahneman открива също, че теоретично очакваната значима корелация между продължителността на процедурата и нейната припомнена полезност не се потвърждава (пациенти, при които неприятната процедура е траела значително по-дълго, докладват за по-висока степен на полезността при оценка, базирана на спомена). Т.е. при припомнената полезност се наблюдава пренебрегване на времетраенето на епизода (duration neglect). Освен това се оказва, че по-голямата продължителност на болковата процедура не влияе върху евентуалния избор за нейното възпроизвеждане в бъдеще (Kahneman, 2000).

Резултатите от тези изследвания показват, че измерените стойности на полезността на опита при моментно базирания подход (цялостната полезност) не кореспондират еднозначно със субективната реалност на спомените в индивидуалното мислене (припомнената полезност). Основен извод на Kahneman (2000) е, че припомнената полезност на епизода се базира на комбиниран представителен момент (на върховия и крайния моменти на епизода) и на изчисляване на ползата спрямо този комбиниран момент (правилото на върха и края е по-подробно представено в края на тази глава). Оказва се, че комбинирането на тези моменти в мисленето на реалните дейци е устойчива тенденция, която е резултат от стремежа да се избегне разочарование в бъдещето чрез усредняване на най-голямото (пиково) отчетено разочарование или удоволствие и това в края на определен епизод (Clark а. Georgellis, 2004).

Chernoff (2002) обсъжда разликата между припомнената и цялостната полезност като два различни начина за разглеждане на миналия опит в реалния човешки живот (вкл. и в икономическите дейности). В цялостната полезност намира отражение последователността от моментите в продължителни епизоди, докато припомнената полезност, която е съхранена в спомените, допринася за съхранението на определени моменти в паметта. Така хората максимизират личния си опит при вземането на решения на базата на спомените и неоправдано придават тежест на припомнената, а не на цялостната полезност (Chernoff, 2002).

Сам Kahneman (2000), отбелязва, че абстрактната аргументация и логическа конструкция на моментно базирания подход биха могли да предизвикат основателни възражения при прилагането му. Fredrickson (1999) също критикува придаването на различна тежест на миналите и актуалните моменти и твърди, че те са равноценни и би следвало да имат еднаква тежест при вземане на решения, отнесени към бъдещето. На практика обаче, полезността на решенията, за това какво хората преследват в живота си, е базирана на обобщени оценки за миналия афективен опит.

Fredrickson (2000) определя цялостната полезност като нормативен концепт за полезността на опита. Припомнената и цялостната полезност могат да бъдат интерпретирани от гл. т. на концептите субективно-обективно. Субективната полезност отговаря на въпроса като цяло (обобщено) доколко нещо е полезно за дееца и кореспондира с припомнена полезност. Обратно на това, обективната полезност (б.м. в случая Fredrickson има предвид total utility) кореспондира с общата пресметната полезност, или с регистрирането на моментната полезност през цялото време (Fredrickson, 2000).

Според Fredrickson (2000) политическите, икономическите и социалните решения обикновено се базират на обективно измерените риск и полезност и почти не отчитат субективните им измерения. Субективната оценка за полезност се повишава от оценката за успешен добър край и позитивни перспективи. Възприятието за успешен край оптимизира персоналните значения на миналите и бъдещите епизоди. Това се случва, тъй като поведенческата стратегия, преследваща добър край, е насочена към успешно реализиране на значима цел. Като се позовава на проучвания на Cantor & Sanderson, Emmons, Folkman, Fredrickson (2000) прави заключение, че именно личното значение е ключът към полезността на преследваните и постигнати цели в ситуации, свързани с неопределеност. Това е така поради факта, че позитивните и негативните емоции с високо лично значение носят повече информация на личността за нейната собствена позиция в света и косвено за нейните бъдещи перспективи (Fredrickson, 2000).

Понятието на Kahneman за полезността на опита (experienced utility) комбинира както вземането на решение, така и удовлетвореността (б.м. Kahneman разбира удовлетвореността като субективно усещане за благополучие). Той поддържа тезата, че в изследванията, които провежда, полезността на опита (experienced utility) може да бъде оценявана. При това „…. качеството на оценката (и на измерването) може да бъде достатъчно добро, за да постигне евентуални критерии за благополучие и неблагополучие, отнесени към бъдещето…”, като ориентири за предпочитано качество на живот (по Chernoff, 2002).


Каталог: uchebnici TRU -> 15.SF-TTaneva -> 15.SF-TTaneva-word
15.SF-TTaneva-word -> Терминологичен речник
uchebnici TRU -> Общи принципи на хормоналната регулация
uchebnici TRU -> Закон на Хук. Граница на еластичност и граница на якост. Групи веществата в зависимост от поведението им при деформация
uchebnici TRU -> Закон за радиоактивното разпадане. Радиоактивни семейства. Ядрени реакции. Основни типове
uchebnici TRU -> Агландуларни циркулиращи хормони
uchebnici TRU -> Електричен ток в електролити. Електролитна дисоциация. Електролиза. Електроден процес. Електродни потенциали. Уравнение на Нернст за електродния потенциал
uchebnici TRU -> 32. Електрични свойства на биологичните тъкани. Постоянен ток в биологични обекти. Физиологично действие


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница