Деян Атанасов Ф32034

1. Свободна воля – се нарича способността на даден рационален деец, да предпочете определено действие пред няколко различни алтернативни действия. Като сериозният проблем е именно кой начин на избор е свободен и дали въобще има такъв.

Свободната воля се свързва с моралната отговорност - Да действаш с оглед свободната си воля, означава да си отговорен за собствените си действия.Да осъзнаваш моралните последствия от своите действия и също възможните алтернативи и дългосрочни последствия. Себе разпознаване като деец с минало, планове и цели за бъдещето. Тя също се разглежда и като условие за оценка на нечии действия - на автономността и достойнството на човека; на стойността която се приписва на междуличностните връзки. Тъй като всеки един от тези аспекти се ръководи от желанието индивида да упражни волята си за тяхното реализиране.Съществено за разбирането на свободната воля е и разграничението между това какво можем да пожелаем и какви са възможните действия, тъй като винаги има фактори извън нас, който се явяват пречка пред волевите ни желания. А също и такива който ограничават възможните начини на действие. Поради това изниква въпроса дали в основата на свободната воля стоят нашите желания, който не са ограничени от вън? Има две разбирания относно това:

- свободните желания са част от всички Желания, поне в концептуалното им разбиране.

- способността да се желае нещо е същностно обвързана с свободата на избора – „възможността да се направи или не, дадено нещо” (Рене Декарт – Медитации); Това разбиране е тясно обвързано с традицията идваща от стоицизма.

Но главно се приема първото разбиране – че, е възможно лесно да се възпроизвеждат желания до който не сме стигнали чрез употреба на свободната си воля. И всъщност основният дебат се концентрира върху това – дали хората имат свободата да избират как да постъпят, тъй като никой не се съмнява във възможността им да пожелаят да направят нещо. Като основните пречки пред свободната воля са различните детерминизми – физически/каузален; психологически; биологичен; теологичен.

Връзка на свободна воля с Компатибилизма и Инкомпатибилизма се основава на отношението между свобода и детерминизъм, и доколко детерминизмът позволява съществуването на свободната воля.

Компатибилизъм: Е разбиране, че винаги можем да избираме как да постъпваме, ако характерът, психологическото ни състояние или някакво друго присъщо ми качество, би било различно, то преценката ми в дадена ситуация би била различна. (т.е. ако можем да отчетем абсолютно всички фактори който влизат в преценката на дадено действие, можем да предвидим как деецът би постъпил)

Инкомпатибилизъм: че има и нещо друго което участва в избора ни. Дори всички условия за даден избор да бяха на лице, то дееца сам трябва да вземе решението как да действа, без да има доминиращ мотив защо да го прави. (примерно: материални ползи, избягване на наказание/ дори и да знаем всички фактори, пак не можем да предвидим действието).

В самият инкомпатибилизъм има две под разделения първото твърди - се, че няма директно причинно предопределяне на свободната воля. Като то не отрича,че възможните варианти за действие са ограничени, а само ,че можем да пожелаем неща дори който са извън възможностите ни.

Второто смята, че желанията, разбиранията и други външни фактори са обвързани с актът на свободен избор чрез следните типове връзки:

- некаузалната – аз сам контролирам собствената си воля поради факта, че тя е моя - че се случва в мен. Тя се проявява във всеки един момент когато действам, въпреки че има причини извън мен който може да и влияят, то те не се обвързани с нейната проява и следователно не я определят. Разумът не я предопределя, а и дава необвързано обяснение защо тя се появява така. Във всеки случай, дори когато изборът ми не е определен предварително от външни фактори (принуда), волята ми е свободна и под мой контрол.

- събитийно следствена – непредизвикани от никой събития, биха били напълно случайни и неконтролирани, следователно не могат да се считат за избори на даден деец. Те смятат ,че разумът влияе на избора, поради това че го изпълнява. Изборът е свободен, тъй като не е детерминистично обусловен. За типично проявление се дава моментът когато трябва да си поставяме приоритети – дългът или дългосрочните планове, слизат в конфликт с краткосрочните или импулсите, резултатът от противопоставянето в дееца не може да бъде отгатнат предварително. Тази неопределеност е смятана за основна за свободната воля.

- деецо каузална – Свободата на волята бива определена от специфична каузална форма – деецът сам предизвиква своето действие, сам той е причина за него. за всяко едно действие зад което стоят дадени мотиви е предизвикано от самият деец т.е. действие не базиращо се на дадени мотиви, не е непредизвикано, то е предизвикано от деецът.

1.1 Действие – събитие което се характеризира с това ,че то бива инициирано от някой –има извършител (деятел), за разлика от нещата който ни се случват. Като проблемът е как да разграничим действието от събитието? Тъй като има редица случай в който въпреки че дадено действие има извършител, то може да се квалифицира и като събитие. Примерно когато даден човек получи гърчове или кихне, трудно в този случай това действие може да се представи като активно инициирано от даденият човек.Като в този случай, разликата между двете е в това че действието е насочено към определена цел, която е поставена предварително от деятеля, като той същевременно осъзнава, че извършва действието и че той определена целта му. В този момент се вижда и връзката със свободната воля, деятелят трябва да се идентифицира с желанието което диктува действието, той трябва да разбира че то е негово а не продиктувано му отвън.Могат да се разграничат и следните нива на действие – съзнателно, неволно, целенасочено (примерно при животните), умишлено, автономен акт или осъзнато действие(това което бе разгледано до сега).

Деецът действа със свободната си воля(с умисъл) когато вниманието му отчита собствената му преценка, в отношение с това кое е най-доброто действие при дадените обстоятелства, независимо дали той действа според тази преценка. т.е. когато деецът осъзнава възможните алтернативи но избира една определена, независимо дали се води от преценката си или от други фактори – инстинкти, желания.

Желания от първи и втори порядък: Това да искаш да изядеш бонбона срещу това, че свързваш бонбоните с опасност за здравето. От тук и разликата между свободно действие и свободна воля – моралната отговорност за първото идва само от това деецът да не е бил принуден да действа, а от свободата на волята си.

Желанията от първи порядък, отговарят за тези действия който аз изпълнявам поради това, че ги желая. Докато с тези от втори порядък – се идентифицирам, те представям моята истинска същност т.е. в случаят с бонбона не я изяждам, въпреки че имам желанието, тъй като мога да контролирам това желание, с оглед на друга цел.

1.1.1 Представителство –Кой е агентът/деецът на даденото действие. От кого е инициирано то, на кого може да се предпише.

1.1.2. Доналд Дейвидсон – Неговото твърдение е ,че действие е нещо което даден агент прави и което може да се разбира като умишлено в определено описание. Той се фокусира върху връзката на действие с умисъл.

1.1.3 Умисъл – Има сериозна трудно с това да се отделят в употребата на термина различните връзки, от една страна имаме отношения между намерения за бъдещето, умишлени действия, и действия с определена умисъл. После, идеята че човешкото поведение е често умишлено под дадено определение, но не и под друго. Примерно: агент може умишлено да се спъне и действието което е причина за спъването да е умишлено но последвалото ,след спъването, поведение, може да е изцяло не умишлено. Но въпреки това и спъването и последиците трябва да се приемат за умишлени за да се приеме,че агентът е действал с умисъл.

1.1.4 Практически разум – Основната човешка възможност за вземане на решения чрез рефлексия. Тези размишления се приемат за практически поради поне две причини: Те се отнасят до практически моменти, активират се от определение действия. И последствията и от тях също намират приложение в опитният свят.

1.1.5. Причина за действие – оправдание срещу обяснение. Има два вида причини за нещо, към едните прибягваме за да обясним нещо, а към другите за да оправдаем защо нещо се случва.

1.1.6 Себепознание – във философията под себепознание се разбира, познание за определените ментални състояния на определено лице – неговите вярвания, желания, чувства. Понятието се употребява и за познание на определящите характеристики на аз-а – онтологическата му природа, условия за идентичност, характерни черни. Разликата между начините по който се познава околният свят и себепознанието, навлизат във философията след Декарт, но все още не съществува съгласие за това какви точно са разликите.

1.2. Компатибилизъм (съгласуваност) – Една от теориите предлагащи решения на проблема за свободната воля. Проблема се състой в несъгласуването между принципите на свободната воля и детерминизма. Решението е, че тъй като свободната воля е необходимо условие за моралната отговорност, то тя трябва да съществува. Често тази теория се изразява чрез съвместимостта между детерминизъм и свободната воля.

1.2.1. Действие = 1.1.

1.2.2. Пробабилистична(вероятностна) каузалност – с този термин се назовава група от философски теории който целят да изяснят отношението между причина и последствие, чрез инструментите на теория на вероятността. Основната идея е ,че причините повишават възможността да се случи техният ефект (при наличието на дадена причина, е много по вероятно да се получи дадено последствие), ако всички останали фактори са същите. Като голяма част от усилията са насочени именно към изясняване на „останалите фактори”(ceteris paribus), тези който трябва да останат постоянни.

1.2.3. Метафизика на каузалността – Какъв трябва да е света за да поддържа каузални отношения? Въпросите за метафизиката на каузалността може да се разделят така: Първо –въпросите за природа на каузалните отношения, дали са в пространството и времето, как функционират и колко вида има? Второ – каква е разликата между каузално свързани и каузално независими поредици, каква е разликата между поредици който са свързани като причина – последствие или тези който се отнасят като последствие към причина, или като двоен ефект от една и съща причина, каква е разликата между поредици свързващи причините и тези който са съставени само от условия?

1.2.4. Каузален детерминизъм – 1.3.

1.2.5. Антични теории за свободата

1.2.6. Божествена свобода – Проблемът около който се върти това понятие е - До колко Бог може да е свободен? Като в частност той се занимава и с въпроса – освен свобода, какви други характеристики са смятани за същностни за Бог; и в какъв смисъл той е свободен? По отношение на неговата свобода тя бива разбирана по два начина – компатибилистка(Лайбниц) и либертарианска(Самюел Кларк)

1.2.7. Свободна воля - 1

1.2.8. Божествено познание и Свободна воля – 1.5.

1.2.9. Инкомпатибилизъм - недетерминистични теории за свободната воля – 1.6.

1.2.10. Аргументи в полза на Инкомпатибилизмът – 1.7.

1.2.11. Морална отговорност – 1.8.

1.3. Каузален детерминизъм – идеята, че всяко събитие е предизвикано от предшестващите го събития и условия, заедно със природните закони. Идеята идва още от древността, но за първи път през 18 век е използван математически анализ за нейното разбиране. Детерминизма, от една страна, е свързан със нашето разбиране за физичните науки и техните обяснителни способности, и със свободата на човешките действия, от друга. Като спора дали детерминизма е правилна теория, или дали въобще може да се разбере като прав или погрешен, и какво ще е влиянието върху човека и при двата случая, все още играе важна роля във философията.

1.3.1. Компатибилизъм – 1.2.

1.3.2. Свободна воля -1

1.3.3. Дейвид Хюм – е първият философ който поставя причинно следствената връзка под съмнение. Той смятал дори, че детерминизма е необходимо условие за свободата, тъй като поне някакъв каузален принцип, придържащ се към разбиране за „повтаряща се причина - повтарящо се последствие”, е нужен. Той виждал природните закони просто като сбора от най-добрите познати обяснения за случилите се в историята на света събития.

1.3.4. – 1.6.

1.3.5. Природни закони – Те казват, че при такива и такива условия винаги се случва строго определено нещо. Науката включва множество принципи, който някога са смятани за природни закони: Закона на гравитацията на Нютон, неговите три закона на движението, законите за идеалният газ и др. Но въпросите който интересуват философията са – Как значи нещо да е закон? Ролята на законите в проблема за индукцията? Дали законите включват метафизична необходимост? Ролята на законите във физиката и как те се различават от „законите” в другите науки.

1.3.6. Карл Попър – Той дефинира детерминизма като възможност за предсказване.

1.3.7. Разтълкуване на вероятностите – наричан още - „анализ на различните понятия за вероятност” . Целта на това тълкуване е да се трансформира неясната концепция за вероятностите, в такава която да може да бъде обект на философски и научни изследвания. Проблемът е, че няма една единна „система на вероятностите”, а множество такива.

1.3.8. – Квантова механика – математическа машина за предвиждани на поведението на микроскопични частици или поне машина даваща инструменти за изучаваме на поведението. Като тя е една от най-успешните теории с който се борави в науката. Тъй като тя, най-общо казано, описва въздействието на микроскопичния свят над макроскопичния. Проблемът е какъв точно свят описва тя? Как точно светът, описван със всекидневният език и езика на класическата механика, е изграден от частиците който описва тази теория?

1.3.9. Механика на пилотните вълни (Bohmian mechanics) – най-простият пример за това което се нарича – интерпретация на скритите променливи в квантовата механика. В нея система от частици се описва като комбинация от дължината на вълните и точното място на вълните. Като движението на вълните бива описвано като детерминистично определено т.е. не може да се променя спонтанно.

1.3.10 Бъртранд Ръсел – Той показва един от проблемите свързани с определянето на каузалният детерминизъм, като поредица от предварително изпълнени условия: тъй като в този случай неизбежно се прибягва до безкрайна поредица от условия, който целят да забранят промени в предварителните условия който биха попречили на случването на събитието. Като по този начин се получава изброяване на безброй много фактори то заобикалящият ни свят, който трябва да не се променят, за да се случи последствието.

1.3.11. Супер действие (Supertask) - Действие което незавършва в определен отрязък от време. Идеята идва още от парадоксите на движението на Зенон: - възможността времето да бъде разделяно до безкрайност. Названието означава - действие което се извършва за ограничен период от време, но то не свършва с края на този период. Като проблема се състой във възможността за описване на настъпилите изменения, последствията от супер действията. Някой философи смятат, че това което следва е противоречие и поради това те са логически невъзможни. Други отричат това заключение и казват, че изучаването на супер-действията, може да помогне в развитието на разбиранията ни за физическият свят.

1.3.12. Теория за времево-пространствените дупки – Аргументът за дупките се появява в съвременната времево-пространствена физика. В нея времето и пространството се разглеждат като единство. Но дали това единство е субстанция, независима от процесите който се случват в нея. Като тази теория има за цел да покаже, че такава гледна точка води до неприемливи заключения в голяма част от време-пространсвените теории. Поради това ,че тя му преписва огромно множество от характеристики, който нито опита нито законите на времево-пространсвените теории, могат да определят дали за верни или не. Теорията за дупките се базира на определена свобода която съществува в теорията за относителността – т.е. излишък от математически структури в теорията на относителността, която не може да се съпостави с нищо от реалността.

1.3.13. Термодинамична асиметрия във времето – В много случай макроскопичните процеси изглеждат сякаш имат определена цел, в някакъв смисъл. Системите могат спонтанно да еволюират в хармонични състояния, но не и да деволюират, отново спонтанно, в небалансирани. Именно същността на тези процеси (тяхната насоченост), повдига редица въпроси относно основите на философията и науката. Като термодинамиката е науката, която се занимава с тези феномени.

1.4. Фатализъм – Разбирането, че сме безсилна да направим нещо друго, освен нещата който вече правим т.е. да променим нещо в поредицата от неща който се случват в света. Може да се изкаже и така - всичко което се случва се случва по необходимост. Като основание за това се търси в логическите закони и метафизическата необходимост – Логически фатализъм; в съществуването и природа на бог – Теологически фатализъм; или каузалния детерминизъм.

1.4.1. Обърната причинност – Идеята, че причина и следствие не винаги се случват последователно във времето. Чрез това понятие се твърди, че времевата последователност на двете е условна и може да има случай когато следствието предхожда във времето причината. Което разбиране е обратното на интуитивното, че развитието от причина към следствия определя посоката на протичане на времето.

1.4.2. – 1

1.4.3. – 1.5.

1.4.4. Непредвидимо бъдеще – Една от идеите който отричат логическият фатализъм. Идеята е, че ако днес изкажем твърдение за бъдещо събитие, то твърдението не е нито истинно, нито невярно. Тъй като то се отнася за нещо което ще се случи в бъдещето и чак тогава то би придобило така стойност.

1.4.5. – 1.8.

1.4.6. Артур Приор (Prior 1967) – Той представил едно от решенията на проблема за логическият фатализъм. Да се приеме, че твърденията за дадено бъдещо събитие са неверни. Като по този начин, се запазва закона за двувалентността на твърденията („p” или „не p”). Така „p е вярно” е еквивалентно на „необходимо е да се случи p”.

1.4.7. Божествено откровение – Традиционната теза е, че бог е създателят на раят и земята, и всичко което се случва в света, става под неговото суверенното напътствие и контрол. Според вярващите бог управлява света като любящт баща, винаги с оглед към доброто. Дори се казва, че Бог е абсолютно идеално създание. Той е: всезнаещ- знае за всички истинни, че са истинни и за всички заблуди, че са заблуди, независимо дали се отнасят за минало, настоящето или бъдещето т.е. не може да вземе истина за заблуда никога. И знанията на Бог никога не се променят, тъй като той знае всичко и следователно не може да забрави или да научи нищо ново. Бог също е всесилен, всичко което е логически възможно той може да го направи. Той е и идеално добър – във всички случай, той действа с оглед на възможно най-добрият изход. Като се вземат предвид хипотези, значи света в който живее е възможно най-добрият, тъй като всесилният бог го е създал като олицетворение на най-голямото добро. Но изниква въпроса защо тогава в света има страдание, разруха и смърт. Защо живота е кратък и изпълнен с болка от всякакъв вид и всичко живо умира, красиво изчезва и всичко което природата създава се разрушава ?

1.4.8. Стоицизъм – Едно от ученията зародени през Елинистичният период в Гърция. Те твърдя ли, че емоциите като страх или завист (страстни сексуални взаимоотношения или страст към каквото и да е) били, или произхождали, от погрешни преценки. И ,че мъдрецът – този който притежавала морално и интелектуално съвършенство – не би трябвало да ги изпитва. По късните стоици, от времето Римската империя, Сенека и Епиктет, наложили възгледа ,че мъдрецът бил имунизиран от към нещастие и ,че добродетелността е равносилна на щастието. Те също твърдели, че единствено мъдрецът е свободен, докато всички други са роби и че моралният победител, винаги печели.

1.4.9. Време – Дискусиите за същността на времето и различните проблеми свързани с него (как то да се определи, как то „протича”), винаги са играли важна роля във философията. През 20 век с напредването на физиката, проблемът за времето заема важно място в научните обсъждания. Някой от основните теории който се занимават с проблемите за времето са – Фатализма, Редукционизъм и Платонизъм; Топология на времето; Презентизъм, Етернализъм, Теория за разрастващата се вселена, пътуване във времето както и редица други.

1.4.1.0 Кореспондента Теория за истината – Строго погледнато идеята, че истината е съответствие с фактите. Но наименованието се използва, за всички теории който свързват истината като отношение с реалността . Тази теория, често се свързва с метафизическият реализъм. Тя се свързва с Фатализма, в разбиране което предполага приравняване на необходимост с истинност.

1.5. Божествено прозрение и Свободна воля – То засяга проблема за теологичният фатализъм и по точно тезата, че безпогрешното предвиждане на човешките действия, ги прави необходими и следователно несвободни. Ако има същество което знае ,безпогрешно, какво ще се случи в бъдещето, тогава нито едно човешко действие не е свободно. Аргументацията е, че ако за всяко бъдещо действие което може да се извърши, предварително има същество което несъмнено знае, че то ще се случи, тогава нищо не може да се направи за факта ,че той е вярвал в това което е вярвал, тъй като никой няма контрол над миналото, нито може някой да накара съществото да греши във вярванията си, тъй като то е безпогрешно. И поради това, няма нищо което може да бъде направено сега, за факта ,че той е вярвал безпогрешно, че това което ще стане, наистина ще стане. Но ако е така, неможе да стане нищо по различно, от това което той вярва ,че ще стане и следователно щом нищо друго не може да стане, действието е несвободно. Т.е. ако има същество което притежава безпогрешно прозрение за всичко което ще стане в бъдещето, тогава нито един човек не е свободен да промени бъдещите си действия, няма контрол над това което може да направи.

Този аргумент показва противоречието между това да има всезнаещ бог и хората да имат свободна воля, разбирана в либертарянски смисъл.

1.5.1 – Аристотел – разрешението на проблемът за теологическият фатализъм, който той дава е да се приеме, че нито едно твърдение за бъдещи събития не може да приема истинна (T) или неистинна (F) стойност, докато не се случи самото събитие. И ако твърдението не се случи във времето, то тогава то е невярно.

1.5.2. – Свети Августин – той отричал един от принципите на теологическият фатализъм – Ако не нямаме избор, между различни начини на действие, тогава не действаме свободно. (Принцип на Алтернативните Възможности) Тъй като свободната воля на хората е от либертариански тип т.е. тя отрича каузалният детерминизъм. Като едно от последствията е,че се прави разлика между отговорност и възможността да се действа по алтернативни начини.

1.5.3. – Boethius, Anicius Manlius Severinus – Неговото решение на проблема е да се отрече предпоставката – „че бог вярва днес, че нещо ще се случи в бъдещето” тъй като Бог е извън времето и той няма никакви времеви характеристики, тогава неговите вярвания не са разположени във някакъв конкретен момент. Поради това е грешно да се казва, че бог има вярвания днес или утре, или въобще в някакво определено време. Бог вижда нещата в света като завършено единство, извън времето.

1.5.4. – 1.4.

1.5.5. – Средновековни теории за свободният избор

1.5.6. – 1.2.6.

1.5.7. - 1

1.5.8. Бог – Централният обектът в религиите, който най-често бива разбиран като максимално възвишено. Като концепциите който стоят за религиите винаги предполагат, че съществува едно такива максимално възвишено(добро), което е или идеален човек или бог. Като той е също поне и – въздесъщ, всемогъщ, всезнаещ и изцяло добър.

1.5.9. – 1.6.

1.5.10 -1.7.

1.5.11. – Уилям от Окам – Той отричал Принципа на необходимостта на миналото – Ако E се е случило в миналото, то и сега е необходимо то да се случило в миналото. Като той разделя твърденият за миналото на два вида – Силни и Слаби. Слаби са тези който твърдят, че нещо ще се случи в бъдещ момент т.е. те са обвързани с бъдещето, а не само с миналото. Докато силните са обвързани само с миналото, отнасят се за минали събития, горният принцип е валиден само за тях. Следователно това, че бог вярва в миналото, че нещо ще се случи в бъдещето е Слабо твърдение, което не е разположено само в миналото а и в бъдещето.

1.5.12. Теологичен волунтаризъм – Това е клас от метаетически и нормативни възгледи, който биват наричани и „божествено управлявани теории”. Те всички поддържат мнението, че това което Бог желае е определящо за моралният статус на дадено действие (като не само действия а и състояния на нещата, характерни черти, и др.) Същественото за тях е позоваването на божествената воля, като това което ръководи света.

1.6.Инкомпатибилизъм (недетерминистични) теории за свободната воля – Главното разбиране е, че да имаш свободна воля означава да действаш свободно. Когато някой действа свободно, той използва свободната си воля и това какво да прави зависи само от него. Следователно му се предоставя множество от алтернативи и той решава кой да избере. Когато избере, той е главната причина за собствените си действия. В инкомпатибилизмът се смята, че можем да действаме свободно единствено ако детерминизмът е неверен. Но проблемът е дали ако просто отречен детерминизма, бихме имали достатъчно условия да приемем,че вече имаме свободна воля? Инкомпатибилизмът предлага три вида теории, различаващи се по това кой тип индетерминизъм те предпочитат – непредизвикани събития, не детерминистично предизвикани събития, агентно (или субстанциално) предизвикани събития.

1.6.1. -1.1.

1.6.2. -1.2.2.

1.6.3. -1.2.

1.6.4. -1.3.

1.6.5. -1

1.6.6. – 1.7.

1.6.7. – 1.8.

1.6. 8. Квантова теория и съзнание – Прието е, че съзнанието или по общо казано умствените способности са свързани с поведението на материалният мозък. И поради това, че квантовата теория е главният инструмент в изследването на материята, се повдига въпроса дали тя не може да ни помогне в изследванията на съзнанието.

1.7 Аргументи за инкомпатибилизъм – Инкомпатибилизма е философката теза относно приложението на детерминизма към проблема за свободната воля – че истинността на детерминизма изключва съществуването на свободна воля, че ако детерминизма е верен то ние никога не сме имали и няма да имаме свободна воля. Смята се ,че приемането на инкомпатибилизма се дължи на погрешното приемане на обяснителните закони за предписания или вземането на причините за принуди.

1.7.1. – 1.1.

1.7.2. Противо-фактологични причинни теории – Причинно-следствени теории който издигат твърдения обратни на тези който биват поддържани от фактите, за който няма фактологично обяснение. Основаната идея е да се доближи теорията за каузалността до това което ежедневният опит приема за каузалност – „че събитие а, причинява събитие е” Докато в научните теории за каузалността се твърди, че -„Ако А не се е случило, то и C не би се случило”. „Ако не А, то не С” се приема за фактическият начин за действие на каузалността, от отричането му идва и името на този клас от теории.

1.7.3. Метафизика на причинността – Приемането на разбирането, че фундаменталните закони са пробабилистични (казват какво може да стане, а не какво винаги ще става) а не детерминистични, не означава ,че няма никаква каузалност а просто, че е нужно да се ревизират теориите за каузалността така ,че да се нагодят към фактите. Роля в съгласуването с фактите играе и метафизиката на причинността. Тя се опитва да отговори на въпроси като – Какъв трябва да е светът за да поддържа каузални отношения? Каква е ползата, целта от каузалността?

Тя се занимава с природата на каузалните отношения – дали са във време пространството; как точно се случват; колко вида такива отношения има. Също и с метафизиката на каузалните връзки – каква е разликата между каузално свързаните и несвързаните последователности; каква е разликата между тези който се отнасят като причина към последствие и последствие към причина, или като двояко последствие от една и съща причина, каква е разликата между последователности включващи причина или само условия.

1.7.4. - 1.3.

1.7.5. – 1.4.

1.7.6. – 1.6.

1.7.7. – 1.8.

1.7.8. -1.4.7.

1.7.9. – 1.4.9.

1.8. Морална отговорност – За да може определено действие да бъде разбирано като морално значимо то трябва да изискват някаква оценка – най-вече дали е добро или лошо. Примерно да се помогне на хора по време на пътно произшествие, се оценява като добро действие, а те да бъдат подминати без да им бъде оказана дори и елементарна помощ се смята за неморално – лошо действие. За да се може да оценят по подобен начин действията, е нужно дейците да бъдат смятани за морално отговорни, за това което са направили или не. Следователно за да бъде някой морално отговорен за нещо, означава той да предизвиква с действията си определена реакция – похвала, укор и др. Този тип отговорност се разграничава от задълженията, основно поради реакциите който предизвиква. Моралната отговорност е свързана с разбирането за хората, като за различен клас – като за индивиди, като именно възможността да се носи специална отговорност за действията ни. Проблемът е за това дали ако има каузалност в света или бог който да го управлява, такъв тип отговорност може да бъде преписана на хората?

1.8.1 Аристотелова етика – Той е първият философ който конструира ясна теория за моралната отговорност. В обсъждането на човешките добродетели и пороци в Никомахова етика, той изследва и техните условия и започва с кратко изложение на концепцията за морална отговорност - ,че понякога е уместно да реагираме на действията на даден човек или на неговите навици, с похвала или упрек. Също и ,че само определени типове дейци могат да се разбират като морални агенти и поради това е оправдано да се преписва такъв тип отговорност, само към тези който имат определен капацитет за вземане на решения. Като под капацитет за вземане на решения се разбира, определен тип способност произлизаща от размишленията на дееца относно това какво е добро. Като той приема, че морална отговорност може да се изисква само за действия, който са извършени по собствено желание – т.е. няма принуда и дееца е с ясно съзнание за последиците от действията си.

1.8.2. – 1.2.

1.8.3. – 1.3.

1.8.4. – 1.4.

1.8.5. - 1

1.8.6. – 1.6.