Дезориентацията и второто пришествие

“ДЕЗОРИЕНТАЦИЯТА И ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ”

Това е опитността да застанеш пред Бога в молитва и да го обсипеш с въпроса “Защо?” без да напуснеш рамките на вярата. Липсва ни едно изпълнено с вяра, лично, донякъде смело, пълно със смирено достойнство, открито, питане на Бога.

Чувал съм много молитви, в които човекът умолява Бога - Боже, помогни ми! , но не и такива, в които съвсем директно умоляващия пита своя Бог - Боже, Ти защо не ми помагаш?! Цял ден викам към Теб, защо не ми отговаряш?! Докога, Господи ще криеш лицето си от мен?! Боже мой, викам денем, но ти не отговаряш, и нощем, но нямам отдих?! Боже, защо си ни отхвърлил? или Пс.77:3-9 или Пс.88:14-18

Това са думи на Божии мъже, на Давид, Асаф, Еман Езраев. И не само те говорят на Бога директно и изразяват едно свое разочарование от Бога. И забележете те не са осъдени от Бога за това! Напротив, думите им са записани в Библията като израз на вяра! Или пък да чуем за миг пророк Еремия - Ер.20:7-9,14-18

Вие какво бихте си помислили за вярата на човек, ако на молитвеното ни събрание в църквата се помоли с подобни думи? .... Почти си представям как го наобикалят и му казват: Брат, не бива така! Господ ще ти помогне! Помоли се, но по- смирено, брат!

Защо обаче, Библията представя тези молитви, без да ги осъжда? От тях не лъха слабост и неверие, а точно обратното - сила и вяра! Те са вдъхновени, а не вяли! Открити и напористи, а не примиренчески молитви! Главите, които ги изричат не са навели главите овце, а мислещи божии пророци и мъже, носещи достойно отговорностите си в битката на вярата!

И вие, и аз, в края на човешката история сме се чувствали подобно на Давид, Еремия, Йов, Асаф и ако не сме имали смелостта да питаме по един подобен начин Бога, това не означава, че подобни бури и съмнения не минават и през нашите сърца!

Не сте ли искали поне веднъж в своя живот да застанете пред Исус и съвсем смело да му кажете : Но Ти въобще не ми помагаш! Ти не се намесваш в живота ми Боже, държиш се сякаш въобще те няма! Докога не ще ми отговаряш!? Не виждаш ли, че чезна, защото съм безсилен? Объркан съм, Господи, а Ти нищо не ми откриваш! Защо, Господи стоиш надалеч? Страшно ми е мъчно Господи, чувствам се като измамен! Изоставен съм, а ти не се намесваш в проблемите ми! Защо, Боже мой? А аз съм тъй преходен - помогни ми сега, днес - утре ще съм пътник и няма да ме има въобще между живите! Пс.88:4-14

Как ви се вижда - това вяра ли е или не?

Библията е книга в която Бог говори на човека. Но от всичките библейски книги има една, в която е описано как човек говори на Бога - Псалмите. Бог е искал да стигнат до нас преживяванията на хора, които са били чисти по душа, праведни, и Бог е запазил техните молитви и думи като еталон, като опитност съдържащо поуки за всички подобни на тях. Сякаш в книгата на псалмите е отразена цялата гама от изживяванията на праведния. Съществуват три основни вида и типове псалми.

1. 
   Псалми на ориентацията - този вид псалми ни дават основна ориентация - какво представлява Бога, как Той действа. Това са псалми, които излъчват абсолютно доверие в Бога. Целият живот е изпълнен с Божията добра воля и с Божиите благословения, които достигат до всеки аспект от живота ни. Псалмопевецът благодари горещо на Бога. Но те са последвани от втори вид псалми
   
2. 
   Псалми на дезориентацията - вярващият е тотално объркан в своите мисли за живота и Бога, неориентиран. Вярата е някакси трудна, Бог е мълчалив, далечен, не може да бъде намерен. Обикновено при преследване, мъчителна болест и когато живота е труден и каквото и да правиш на никъде не върви. Хора около теб напредват, радват се, благодарят на Бога за благословенията му, но в твоя живот няма и искрица светлинка или надежда. Бог го няма в твоя живот и ти става тъй страшно, тъй тъжно. Човек се затваря, стене, чувства как една страшна тежест го сякаш притиска, изсушава, души. Пр.14:13(а) Това е в притчи -ето и в псалми - Пс.38:6-11 Най- силните псалми на дезориентация се помнят лесно - 22, 44, 88. Да погледнем Пс.22:1 - Кой и при какви обстоятелства бе напълно объркан и дезориентиран в своите мисли за Бога?! Исус, на кръста! Пълна дезориентация, пълен ужас, непрогледен мрак. Той стене - от страна на Отец - пълна тишина! Вярата е поставена на изпит. Като, че ли всичко от миналото ще изплува и ще изчезне, всички аргументи за вяра в Бога ще се изпарят, сърцето ще се закотви само върху едно - моментите, когато бяхме ориентирани, когато бяхме благословени от Бога. Ще настъпи страшна вътрешна борба - да вярвам ли или не, да вярвам ли без основания?! И когато в този върхов момент, когато целият ни живот застане на карта, когато тогава вземем своето решение за вяра в Бога, със сърце, не толкова с ум, тогава идва победата, триумфа, и третата категория псалми
   
3. 
   Псалми на преориентацията или още се наричат на прославата. Ние сме се доверили и Бог ни е избавил. О-о, как са се пеели тези псалми за пръв път! От хора, които са преминали през тунела на отчаянието и отново са видели светлина! Пс.30 6,7(а)- ориентация, 7-10 дезориентация, всичко се променя и 11,12 - нова ориентация и хвала. Какъв дух! Какви думи! Новата ориентация е същността на спасението. Песента на Израилтяните при Червеното море, песента на Моисей и Агнето, която ще пеем на стъкленото море са песни на преориентация.
   

Идеята за Второто пришествие е много мощен мотив за преориентация, във всички мигове на дезориентация, които изживяваме днес.

Всички истински човешки опитности преминават постоянно през тези три фази - ориентация, дезориентация и преориентация към Бога; всички славни библейски истории също. Нашата кратка житейска опитност много пъти ще ни подготвя за нашия голям житейски изпит на вярата, за онзи върховен миг на дезориентация, когато Бог няма да го има за нас - нашата Голгота. Решението, което ще вземеш тогава ще извади на бял свят дъното на нашето сърце - вярата или неверието към Бога. Това решение няма да е един случаен отговор, а нашата оголена същност пред Вселената, нашият цялостен отговор, изкован в следствие от хилядите наши отговори на Бога, когато сме били дезориентирани и преди.

Псалмите показват, че Бог може да бъде възхвален във всички ситуации на нашия живот; посочват ни, че библейското богослужение е реалистично, отразява реалния живот, а не теорията, че когато сме в Господа трябва да сме винаги радостни. Не тъжни да пеем “алилуя”, а да донесем мъката и болките на живота си пред Господа. Истинското богослужение за което ни кани кн. Псалми е онова, в което м/У вяра и опитност има интеграция. Нещо повече - от трите категории псалми, най- голяма е категорията на дезориентацията. Тя е по- голяма отколкото другите две взети заедно. Това показва, че през всички времена на земния живот, повече богослужение има във въздишките отколкото във възклицанието.

Второто пришествие се изправя пред нас с цялата си реалност с всеки изминал ден и ни напомня, че Господ ще трябва да бъде познат лично в моя живот, в моите нужди, в моите страхове и проблеми, в моите думи. Жизнено се нуждаем от упражняването на лична вяра, без помощ от вън, вяра, която не е изградена от познаването на чужди истории и чужди думи, които някой може да ви каже за Христос. Яков 1:2-4,12

А ап. Петър ни казва: 1Петр.3-9 Възкресението на Исус бе момент на преориентация за учениците, след което те се промениха в герои на вярата.

Един от най- силно преживелите тази преориентация - отреклия се Петър, ни пише в посланието си, че изработването на този момент - новата ориентация в християнина е най- ценният момент, който небето търси да изживеем, тази опитност е по- скъпа от златото защото ни приготвя за онзи ден, когато ще се яви Исус Христос.

Дезориентацията не е липса на вяра, а точно агонизираща вяра - търсеща вяра, питаща вяра; една истински отприщена вяра, търсеща да сграбчи живителен лъч светлина от Бога. Нека я изявим в нашите молитви!