-Профилактика на инфекцията -условията и действията свързани с Асептиката, грижите за болния, когато той е трахеостомиран. Изключителна грижа за трахеостомата.
Когато имаме употреба на антибиотици с широк спектър на действие протектирането на тези болни употребата на антибиотика е в по-дълъг период на времето
-Борбата със трофичните разстройства. Най-вече се акцентира върху избягването на появата на декубитус. При болни с ЧМТ, декубитус се появяват до половин час след травмата, това е поради причината, че се нарушава трофиката общо тялото и понякога на части които са абсолютно лишени от кръвоснабдяване.
Гръбначно мозъчни травми(ГМТ).
ГМТ се водят едни от най-тейките травми, дават голям% както смъртност, така и тежка следваща инвалидизация на тези пациенти. Класификациите на ГМТ биват:-закрити;-открити. В зависимост от това дали има рана на кожата или няма. Закритите ГМТ биват: -Увреждане без засягане функците на гръбначния мозък или неговите коренчета;
-Увреждания с нарушаване функциите на гръбначния мозък или неговите коренчета;
-Засягане функциите на гръбначния мозък или неговите коренчета без увреждане на гръбначния стълб. Откритите ГМТ могат да бъдат: Огнестрелни; Порезни; Прободни; Убодни.
Освен това се делят на проникващи и не проникващи. В зависимост от това дали е нарушена или не стената на гръбначния канал. Първите видове на закритите и откритите травми може да имат следната клинична картина:
-С пълно прекъсване функциите на гръбначния мозък, което се характеризира с пълна липса на двигателни, сетивни и тазови функции;
-Частично нарушение на тези функции;
-Без каквито и да било смущения в конците на гръбначния мозък.
Общите принципи при лечението на ГМТ. Лечението започва с оказването на първа помощ на мястото на произшествие и по време на неговото транспортиране. Сериозно внимание се обръща именно на този период преди постъпването на болния в лечебното заведение. Трябва да сме добре подготвени за да не навредим на болния при неговото транспортиране.
Необходимо е да се знае: Правилното поставяне на болния на носилката и неговата имобилизация още от самото начало и правилния транспорт са еднакво важни за лечението на този вид болни. Като и за изхода от самата операция до следващата рехабилитация, възтановяване, реинтеграция. Ако болните с този вид увреждания на гръбначния стълб се транспортират в лечебно заведение на обикновенна носилка, без твърда подложка и се пренасят до рентгена или до леглото на болния без спазването на неговите правила. Отново съществува опасност от вторично по-тежко увреждане на гръбначния стълб. За да се избегнат тези вторични увреждания, болният трябва да се вдига от земята най-малко от трима човека, като работят в абсолютен синхрон. Стараят се да няма никакво огъване на гръбначния стълб.
