Дидактическата анимация в процеса на обучение Наталия Иванова Витанова



Дата11.01.2018
Размер129.08 Kb.
Дидактическата анимация в процеса на обучение
Наталия Иванова Витанова

ШУ”Еп. Константин Преславски”

e-mail: omerzen@abv.bg
Резюме: Съвременните учещи се развиват в условията на динамична и богата на стимули среда. Това предполага използването и прилагането на адекватни дидактически подходи, организационни форми и методи, които да активизират познавателната им дейност. Една такава възможност е използването на дидактическата анимация за целите на образованието.

Днес “мисията на образованието се преориентира не толкова към натрупването на знания, колкото към формирането и развитието на творческото мислене, към намиране на нестандартни решения в живота, към промяна на съществуващата действителност и т.н.” [2, 5-6]

В началото на XXI век е наложителна замяна на старата образователна парадигма с нова, която да предложи “свободно, отворено, обърнато към човека образование…., което да разкрие уникалното, неповторимото у всяко дете и да създаде оптимални условия за формиране и развитие на личността въз основа на тази уникалност”. Едва тогава можем да очакваме като краен резултат формирането на свободни, инициативни и нестандартни личности, с висока степен на компетентност, способни да управляват собствения си живот [1, 81-83].

Традиционно в процеса на обучение преподавателят е този, който определя формите, методите и средствата на дидактическото взаимодействие. Това предполага използването и прилагането на адекватни дидактически подходи, организационни форми и методи, които да активизират познавателната дейност на учениците. Съвременните учещи се развиват в условията на динамична и богата на стимули среда. Eлектронните медии, компютърните игри и богатия книжен пазар всекидневно провокират познавателни интереси със своята вълнуваща атрактивност. Училището и университетът вече не са нито първия, нито единствения източник на информация. Учещите имат възможност за сравнение и избирателно отношение към източниците на информация. Естествени са предпочитанията им към онези от тях, в които научното знание е поднесено интересно, атрактивно и привлекателно за сетивата.

От една страна училището и университетът са основният социално отговорен източник на научна информация, а от друга - те отдавна не са монополист на информационния пазар, където търсенето се определя не само от съдържателната, но и от външната привлекателност на продукта. Обезпечаването особено на второто е свързано предимно с внедряването и използването на модерно, т.е скъпо оборудване и апаратура. Повечето от учебните заведения на този етап не са в състояние да осигурят материално-техническа база, съответстваща на съвременните високи стандарти. В очакване държавата и образователната администрация да намерят пътища за финансиране на образованието, педагогическата общност не трябва да спира да си задава въпроса: По какъв начин при съществуващите в момента обществено-икономически реалности, обучението може оптимално и конкурентноспособно да съчетае изискването за дидактическа целесъобразност и формална привлекателност на поднасяната информация? Едно от решенията на този педагогически казус е свързано с използването на възможностите на дидактическата анимация за целите на образованието.

Терминът “анимация” се ползва с многозначна употреба. В областта на информационните технологии посоченият термин се употребява за обозначаване на процеса, посредством който статични обекти придобиват динамичен и визуално привлекателен вид. У нас терминът “анимация” се свързва предимно с представите за филмова, компютърна и туристическа анимация. Засега той не се ползва с особена популярност в социо-културната и още по-малко в образователната сфера. Независимо от приложението на анимацията в близки, а понякога и в едни и същи области, отделните видове анимация се различават качествено по своята същност и цели.

Целта на компютърната анимация е придаването на динамичен и визуално привлекателен вид на статични обекти. Продуктите и намират широко приложение в различни сфери на живота, включително във филмовата, туристическата и социо-културната анимация. По същество обаче компютърната анимация има подчертан информационно-технологичен характер, който я отличава от останалите видове анимация.

Филмовата анимация е жанр в киноизкуството. Тя има много допирни точки с останалите видове анимация. Анимационните филми присъстват като елемент от програмите за туристическата анимация. Някои по-достъпни за неспециалистите художествени похвати на анимационното кино могат да се използват в т. нар. творчески работилници (workshops), които представляват популярни форми за осъществяване на анимация в социо-културната и образователната област. От друга страна в процеса на създаване на анимационни филми е широко застъпена компютърната анимация като информационна технология. Но филмовата анимация, не се изчерпва нито с отделни анимационни филми, нито с технологията на тяхното създаване, нито с отделни художествени похвати. Съществува принципна разлика между филмовата анимация като название на определен жанр, анимационния филм като представител на този жанр, технологията на създаване на анимационните филми и отделните изразни похвати на филмовата анимация. Тази разлика определя границите между филмовата анимация от една страна и туристическата, компютърната и социо-културната анимация от друга.

Разграничаването на компютърната и филмовата анимация не представлява особена трудност, тъй като първата има ясно изразен информационно-технологичен характер, а втората – жанров. По-труден е въпросът с диференцирането на туристическата от социо-културната анимация. Тези два вида анимация имат някои общи черти, по които твърде много си приличат:

1. За разлика от компютърната и филмовата анимация, обект на внимание и на туристическата, и на социо-културната анимация е човекът във взаимодействие със заобикалящата го социална и културна среда.

2. И двата вида анимация са насочени към стимулиране на неговата активност, към пълноценното и приятно осмисляне на времето му, като същевременно са подчинени на принципа на доброволното участие.

3. Както туристическата, така и социо-културната анимация създават усло­вия за положителни съвместни преживявания в група и преодоляване на социалната изолация.

Привидно изглежда, че двата вида анимация почти напълно се припокриват, с единствената разлика, че туристическата анимация е свързана с пътуване и отдих. Последната по същество представлява обогатяване на туристическия продукт с допълнителни атрактивни и развлекателни дейности. Следователно от значение за нея е преди всичко привлекателността и конкурентноспособността на този продукт на туристическия пазар, т.е. туристическата анимация има предимно комерсиален характер, при все, че непреднамерено реализира и някои от идеалните цели на социо-културната анимация. Втората разлика се състои във факта, че туристическата анимация има ситуативен характер и се реализира на принципите “тук” и “сега”. Тя е насочена към удовлетворяване единствено и само на спонтанно възникналите актуални потребности на туристите по време на тяхната почивка. Третата разлика е че туристическата анимация не преследва дългосрочни цели, свързани с развитието на личността, групата и обществото. Не е насочена към удовлетворяването на богатия спектър от потребности, свързани с обхватни сфери на живота като трудовото (ученическото) всекидневие и свободното време, разбирано в широк смисъл, а не само като отпуск.

Идеята за адаптирането на термина анимация за нуждите на образованието е провокирана от творчеството на съвременния немски педагог Хорст Опашовски – изтъкнат популяризатор на теорията и практиката на анимацията в сферите на свободното време, културата и образованието.

По отношение на термина, който най-точно би съответствал на възгледа за анимацията той изтъква две възможности: понятието социо-културна анимация и въведеният от него нов термин [3, 8-12 ] Freizeitkulturelle Animation (анимация на творчеството в свободното време, анимация на свободното творчество). Авторът подчертава, че и двете понятия имат своите основания, като първото е по-обхватно, а второто – по-прецизно.

Опашовски въвежда две нови понятия - Freizeitkulturelle Bildung и посоченото по-горе Freizeitkulturelle Animation [3, 13-17]. С цел на по-точното им разбиране и в търсене на адекватен превод на български език предлагаме визуално представяне на семантичните съставни части на двата термина [фиг.1, фиг.2]:

Фиг.1 Фиг.2

Атрибутивна част на понятието

Субстантивна част на понятието




Атрибутивна част на понятието

Субстантив-на част на понятието

Freizeit

kulturelle

Bildung




Freizeit

kulturelle

Animation

Свободно време

култура

образование




свободно време

култура

анимация

От схемата става ясно, че субстантивната част на първия термин е образование, а на втория – анимация. Атрибутивната част и на двата обединява понятията “свободно време” и “култура”. Въвеждането на тези термини цели преосмислянето на понятията, отнасящи се до областите на приложение на анимацията – свободно време, култура и образование. Терминологичното обединяване на трите сфери - свободно време, кул­ту­ра и образование чрез посочените по-горе по­ня­тия не е направено от Опашовски самоцелно, а е израз на стремежа му към осъзнатото им об­върз­ва­не в реалния живот. Постулирането на единство между тези три области според автора предполага:

1. еманципиране на свободното време;

2. нова интерпретация (разширяване границите) на понятието “култура”;

3. обогатяване съдържанието на понятието “образование”.

Обогатяването на съдържанието на понятието “образование” авторът свързва с:



  • ориентацията му към свободното време и творчеството;

  • ученето чрез вдъхновяване, окуражаване, насърчаване, т.е. ученето, наситено с жизненост и ентусиазъм.

Идеите на Опашовски за ориентация на образователната дейност към творчеството, за поощряване на комуникацията и познавателната активност в него, както и за ученето чрез насърчаване, не са нови за педагогическата теория у нас. Сравнително по-непопулярен е теоретичният акцент, който авторът поставя върху сферата на свободното време. Този акцент представлява оправдана реакция на почти пълното отсъствие на ниши в образователната и професионалната област, характеризиращи се със свобода на действие. Тяхната липса е следствие на факта, че тези области по принцип са белязани от масираната принуда към финансови резултати или учебни успехи и постижения. Авторът вижда в свободните от непрекъснатото напрежение на учебните и професионалните ангажименти отрязъци от време една ефикасна отправна точка за достъп на широки кръгове от населението до културата и образованието. Нещо повече, той смята, че свободното време може да се превърне в отправна точка за доброволно и мотивирано участие на населението в културното творчество и образованието, ако в едно с това във всички обществени области се предоставят повече места и възможности за свободни и лишени от елемента на принуда дейности – нещо, което до скоро е било прерогатив предимно на сферата на свободното време.

Последните разсъждения са от особено значение за задълбоченото вникване във възгледите за анимацията на Опашовски. Те показват, че терминът “свободното вре­ме” се използва от автора не само със значение на отрязък от физическото време, през което човек не е професионално или учебно ангажиран. Идеята за свободното време е, че то е предпоставка за доброволно, свободно, положително мотивирано, лишено от принуда и угнетяващ натиск за постижения участие в дейност. Авторът толерира сферата на свободното време, доколкото последното представлява алтернатива на наситените с принуда и задължителност професионални и учебни ангажименти. Това показва, че съществено за него е не толкова формалното разделяне на физическото време на работно (учебно) и свободно, колкото принципната разлика между времето, прекарано съответно в принудителна и в освободена от принуда дейност. Свободното време се превръща в символ на доброволността и отсъствието на задължителност. Следователно, щом то се характеризира с тези признаци, то всяка друга област или дейност, която също е техен носител, принципно кореспондира със свободното време и дори може да бъде атрибутивно определена чрез него. Независимо, че не заявява такава позиция в прав текст, въвеждайки понятията Freizeitkulturelle Bildung и Freizeitkulturelle Animation, авторът прави именно това.

Във връзка с направените по-горе разсъждения и в съгласие с посоченото разбиране на Х. Опашовски, се очертават две възможности за превод на тези понятия:


  • Freizeitkulturelle Bildung – “образование, свързано с творчество в свободното време”, “свободно, творчески насочено образование”;

  • Freizeitkulturelle Animation“анимация на творчеството в свободното време”, “анимация на свободното творчество”.

Според нас подходящ термин за образователната сфера е дидактическа анимация. Неговото въвеждане е резултат от продължителни теоретични търсения, гравитиращи около идеята за необходимост от понятие, дефиниращо принципното сходство между всички игрови, занимателни, забавни, атрактивни елементи на обучението, които са формални по отношение съдържанието на учебно-познавателната дейност и стимулират положителни емоционални преживявания, свързани с нея.

Определението дидактическа подчертава образователните елементи на това явление, а етимологията на понятието анимация изразява много точно свойството на тези елементи да вдъхновяват и импулсират процеса на обучение, да му придават жизненост и виталност, запазвайки деликатното равновесие между полезно и приятно.

Изборът на термина дидактическа анимация има не само етимологични основания. Той е в подчертано съответствие и с идеята за анимативна дидактика. Преди всичко чрез използването на дидактическата анимация се смекчава усещането за принуда и задължителност на учебната дейност, което лесно може да я превърне в досадно и отегчително занимание. Качеството на образователния процес не трябва да се измерва само с равнището на образователните постижения, но и с грижата за емоционалните преживявания и психологическия комфорт, които го съпътстват. Благодарение на дидактическата анимация неизбежните изисквания за високи учебни резултати и постижения не се усещат като пресиращи и самоцелни. Следователно с помощта на дидактическата анимация учебно-познавателната дейност се извършва в стимулираща и подкрепяща среда – обстоятелство, което е в пълен синхрон с принципите на анимативната дидактика като шанс за обучение, свързано с непосредственото преживяване и новата философия на образованието, при която детето със своите чувства, емоции и преживявания е в центъра на образователната система.

Въвеждането на термина дидактическа анимация за нуждите на теорията и практиката в процеса на обучение има две основни предимства, които са свързани с:



  1. преодоляване на теоретичните недоразумения, при употребата на понятията, свързани с играта и занимателността в процеса на обучение, като се дефинира принципното сходството между тях;

  2. ясно разграничаване на формалните и съдържателните елементи на учебно-познавателната дейност и създаване на адекватна теоретична основа за разработването на технология за обогатяване на учебно-познавателните дейности с формални по отношение на съдържанието им елементи, стимулиращи положителни емоционални преживявания.

Понятието дидактическа анимация и свързаните с него производни понятия могат да се дефинират по следния начин:

- дидактическа анимация – интерактивен подход, изразяващ се в обогатяване процеса на обучение с игрови, занимателни, забавни, атрактивни елементи, формални по отношение съдържанието на учебно-познавателните дейности и насочени към стимулирането на положителни емоционални преживявания, свързани с тях. Дидактическата анимация е термин, които синтезира идеите на педагогиката на свободното време и традиционните дидактически подходи.

- анимативен елемент на учебно-познавателната дейност – компонент от педагогическа технология на обучението, специфичен елемент на учебно-познавателната дейност, който има формално отношение към нейното съдържание и благоприятства проявата и стимулирането на положителни емоционални преживявания, експресия, подобрява мотивацията и повишава активността на учениците;

- анимирана учебно-познавателна дейност - учебно-познавателна дейност, обогатена с един или няколко анимативни елемента;

- дидактическо анимиране – дейността на учителя, свързана с използването на анимативния подход в процеса на обучение, творчески педагогически процес, изразяващ се в обогатяване на планираните учебно-познавателните дейности с анимативни елементи.

Към така формулираните определения е необходимо да се добавят и някои терминологични уточнения, свързани с понятията, използвани в тях:

- с термина учебно-познавателна дейност се назовава познавателната дейност на учащите в рамките на учебния процес;


  • под понятието съдържание на учебно-познавателната дейност се има предвид съвкупността от познавателни операции, които тя включва;

  • за формални по отношение съдържанието на учебно-познавателната дейност се приемат всички елементи, които са свързани с начина на съществуване и израза на това съдържание, с неговите различни модификации.

В последно време добива популярност и понятието „едютеймънт”, което в превод означава обучение чрез забава, забавно обучение, да се учим забавлявайки се. Терминът е производен на думите education – образование и entertainment - забавлявам. Приема се, че това е образованието на бъдещето, тъй като традиционната система не удовлетворява непрекъснато нарастващите потребности на човека. Забавният характер на обучението осигурява позитивна емоционална нагласа, която е предпоставка за повишаване на интереса към него и стимулира мотивацията за учене.

Нещо повече, вече съществува обособена Общност за забавно образование (Entertainment-Education Community). Съществуването на организация с международна дейност, застъпваща идеята за забавно образование, доказва, че този проблем среща оправдан международен интерес, провокиран от нарастващото влияние върху образованието на медиите и новите информационни технологии. Извън съмнение е мотивационният ефект от внедряването на мултимедийните технологии в него.

Посочената по-горе идея за единодействие между радостта от забавлението и целите на обучението не е нова. Тя отдавна е известна в педагогическата наука и реализирането й със средствата на медиите и модерните информационни образователни технологии е само нейна конкретизация в съвременни условия. Медиите обогатяват значително, възможностите за осъществяването й, но в никакъв случай не ги изчерпват.

Интересът е свързан както със съвременните тенденции към хуманизация в образованието, така и с постоянно нарастващите изисквания на учениците, техните родители и обществото като цяло, не само към качеството на обучението, но и към техния психическия комфорт в образователните институции.

Дидактическата анимация е в пълен унисон с новата философия на образованието и представите за новата образователна парадигма, при която ученикът е в центъра на педагогическото взаимодействие, защото в процеса на обучение е необходимо балансирано да се съчетават едновременно елементи на ученето и играта, на регламентираното и свободното време, на задължението и удоволствието.

Литература:
1. Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Модул първи. С., 2001

2. Павлов, Д., П. Балкански, Ил. Петкова. Ръководство за преподавателя за курса по образователни системи и структури. С., 2003



3. Opaschowski, H.W. Methoden der Animation: Praxibeispiele. Bad Heilbru nn/Obb.: Klinkhardt, 1981

4. http://www.infed.org


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница