Дидактическата анимация в процеса на обучение Наталия Иванова Витанова

ШУ”Еп. Константин Преславски”

e-mail: omerzen@abv.bg
Резюме: Съвременните учещи се развиват в условията на динамична и богата на стимули среда. Това предполага използването и прилагането на адекватни дидактически подходи, организационни форми и методи, които да активизират познавателната им дейност. Една такава възможност е използването на дидактическата анимация за целите на образованието.

Днес “мисията на образованието се преориентира не толкова към натрупването на знания, колкото към формирането и развитието на творческото мислене, към намиране на нестандартни решения в живота, към промяна на съществуващата действителност и т.н.” [2, 5-6]

В началото на XXI век е наложителна замяна на старата образователна парадигма с нова, която да предложи “свободно, отворено, обърнато към човека образование…., което да разкрие уникалното, неповторимото у всяко дете и да създаде оптимални условия за формиране и развитие на личността въз основа на тази уникалност”. Едва тогава можем да очакваме като краен резултат формирането на свободни, инициативни и нестандартни личности, с висока степен на компетентност, способни да управляват собствения си живот [1, 81-83].

Традиционно в процеса на обучение преподавателят е този, който определя формите, методите и средствата на дидактическото взаимодействие. Това предполага използването и прилагането на адекватни дидактически подходи, организационни форми и методи, които да активизират познавателната дейност на учениците. Съвременните учещи се развиват в условията на динамична и богата на стимули среда. Eлектронните медии, компютърните игри и богатия книжен пазар всекидневно провокират познавателни интереси със своята вълнуваща атрактивност. Училището и университетът вече не са нито първия, нито единствения източник на информация. Учещите имат възможност за сравнение и избирателно отношение към източниците на информация. Естествени са предпочитанията им към онези от тях, в които научното знание е поднесено интересно, атрактивно и привлекателно за сетивата.

От една страна училището и университетът са основният социално отговорен източник на научна информация, а от друга - те отдавна не са монополист на информационния пазар, където търсенето се определя не само от съдържателната, но и от външната привлекателност на продукта. Обезпечаването особено на второто е свързано предимно с внедряването и използването на модерно, т.е скъпо оборудване и апаратура. Повечето от учебните заведения на този етап не са в състояние да осигурят материално-техническа база, съответстваща на съвременните високи стандарти. В очакване държавата и образователната администрация да намерят пътища за финансиране на образованието, педагогическата общност не трябва да спира да си задава въпроса: По какъв начин при съществуващите в момента обществено-икономически реалности, обучението може оптимално и конкурентноспособно да съчетае изискването за дидактическа целесъобразност и формална привлекателност на поднасяната информация? Едно от решенията на този педагогически казус е свързано с използването на възможностите на дидактическата анимация за целите на образованието.

Терминът “анимация” се ползва с многозначна употреба. В областта на информационните технологии посоченият термин се употребява за обозначаване на процеса, посредством който статични обекти придобиват динамичен и визуално привлекателен вид. У нас терминът “анимация” се свързва предимно с представите за филмова, компютърна и туристическа анимация. Засега той не се ползва с особена популярност в социо-културната и още по-малко в образователната сфера. Независимо от приложението на анимацията в близки, а понякога и в едни и същи области, отделните видове анимация се различават качествено по своята същност и цели.

Целта на компютърната анимация е придаването на динамичен и визуално привлекателен вид на статични обекти. Продуктите и намират широко приложение в различни сфери на живота, включително във филмовата, туристическата и социо-културната анимация. По същество обаче компютърната анимация има подчертан информационно-технологичен характер, който я отличава от останалите видове анимация.

Филмовата анимация е жанр в киноизкуството. Тя има много допирни точки с останалите видове анимация. Анимационните филми присъстват като елемент от програмите за туристическата анимация. Някои по-достъпни за неспециалистите художествени похвати на анимационното кино могат да се използват в т. нар. творчески работилници (workshops), които представляват популярни форми за осъществяване на анимация в социо-културната и образователната област. От друга страна в процеса на създаване на анимационни филми е широко застъпена компютърната анимация като информационна технология. Но филмовата анимация, не се изчерпва нито с отделни анимационни филми, нито с технологията на тяхното създаване, нито с отделни художествени похвати. Съществува принципна разлика между филмовата анимация като название на определен жанр, анимационния филм като представител на този жанр, технологията на създаване на анимационните филми и отделните изразни похвати на филмовата анимация. Тази разлика определя границите между филмовата анимация от една страна и туристическата, компютърната и социо-културната анимация от друга.

Разграничаването на компютърната и филмовата анимация не представлява особена трудност, тъй като първата има ясно изразен информационно-технологичен характер, а втората – жанров. По-труден е въпросът с диференцирането на туристическата от социо-културната анимация. Тези два вида анимация имат някои общи черти, по които твърде много си приличат:

1. За разлика от компютърната и филмовата анимация, обект на внимание и на туристическата, и на социо-културната анимация е човекът във взаимодействие със заобикалящата го социална и културна среда.

2. И двата вида анимация са насочени към стимулиране на неговата активност, към пълноценното и приятно осмисляне на времето му, като същевременно са подчинени на принципа на доброволното участие.

3. Както туристическата, така и социо-културната анимация създават усло­вия за положителни съвместни преживявания в група и преодоляване на социалната изолация.

Привидно изглежда, че двата вида анимация почти напълно се припокриват, с единствената разлика, че туристическата анимация е свързана с пътуване и отдих. Последната по същество представлява обогатяване на туристическия продукт с допълнителни атрактивни и развлекателни дейности. Следователно от значение за нея е преди всичко привлекателността и конкурентноспособността на този продукт на туристическия пазар, т.е. туристическата анимация има предимно комерсиален характер, при все, че непреднамерено реализира и някои от идеалните цели на социо-културната анимация. Втората разлика се състои във факта, че туристическата анимация има ситуативен характер и се реализира на принципите “тук” и “сега”. Тя е насочена към удовлетворяване единствено и само на спонтанно възникналите актуални потребности на туристите по време на тяхната почивка. Третата разлика е че туристическата анимация не преследва дългосрочни цели, свързани с развитието на личността, групата и обществото. Не е насочена към удовлетворяването на богатия спектър от потребности, свързани с обхватни сфери на живота като трудовото (ученическото) всекидневие и свободното време, разбирано в широк смисъл, а не само като отпуск.

Идеята за адаптирането на термина анимация за нуждите на образованието е провокирана от творчеството на съвременния немски педагог Хорст Опашовски – изтъкнат популяризатор на теорията и практиката на анимацията в сферите на свободното време, културата и образованието.

По отношение на термина, който най-точно би съответствал на възгледа за анимацията той изтъква две възможности: понятието социо-културна анимация и въведеният от него нов термин [3, 8-12 ] Freizeitkulturelle Animation (анимация на творчеството в свободното време, анимация на свободното творчество). Авторът подчертава, че и двете понятия имат своите основания, като първото е по-обхватно, а второто – по-прецизно.

Опашовски въвежда две нови понятия - Freizeitkulturelle Bildung и посоченото по-горе Freizeitkulturelle Animation [3, 13-17]. С цел на по-точното им разбиране и в търсене на адекватен превод на български език предлагаме визуално представяне на семантичните съставни части на двата термина [фиг.1, фиг.2]:

Фиг.1 Фиг.2

Атрибутивна част на понятието		Субстантивна част на понятието		Атрибутивна част на понятието		Субстантив-на част на понятието
Freizeit	kulturelle	Bildung		Freizeit	kulturelle	Animation
Свободно време	култура	образование		свободно време	култура	анимация

От схемата става ясно, че субстантивната част на първия термин е образование, а на втория – анимация. Атрибутивната част и на двата обединява понятията “свободно време” и “култура”. Въвеждането на тези термини цели преосмислянето на понятията, отнасящи се до областите на приложение на анимацията – свободно време, култура и образование. Терминологичното обединяване на трите сфери - свободно време, кул­ту­ра и образование чрез посочените по-горе по­ня­тия не е направено от Опашовски самоцелно, а е израз на стремежа му към осъзнатото им об­върз­ва­не в реалния живот. Постулирането на единство между тези три области според автора предполага:

1. еманципиране на свободното време;

2. нова интерпретация (разширяване границите) на понятието “култура”;

3. обогатяване съдържанието на понятието “образование”.

Обогатяването на съдържанието на понятието “образование” авторът свързва с:

• 
  ориентацията му към свободното време и творчеството;
  

• 
  поощряването на комуникацията и активността в него;
  

• 
  ученето чрез вдъхновяване, окуражаване, насърчаване, т.е. ученето, наситено с жизненост и ентусиазъм.
  

Последните разсъждения са от особено значение за задълбоченото вникване във възгледите за анимацията на Опашовски. Те показват, че терминът “свободното вре­ме” се използва от автора не само със значение на отрязък от физическото време, през което човек не е професионално или учебно ангажиран. Идеята за свободното време е, че то е предпоставка за доброволно, свободно, положително мотивирано, лишено от принуда и угнетяващ натиск за постижения участие в дейност. Авторът толерира сферата на свободното време, доколкото последното представлява алтернатива на наситените с принуда и задължителност професионални и учебни ангажименти. Това показва, че съществено за него е не толкова формалното разделяне на физическото време на работно (учебно) и свободно, колкото принципната разлика между времето, прекарано съответно в принудителна и в освободена от принуда дейност. Свободното време се превръща в символ на доброволността и отсъствието на задължителност. Следователно, щом то се характеризира с тези признаци, то всяка друга област или дейност, която също е техен носител, принципно кореспондира със свободното време и дори може да бъде атрибутивно определена чрез него. Независимо, че не заявява такава позиция в прав текст, въвеждайки понятията Freizeitkulturelle Bildung и Freizeitkulturelle Animation, авторът прави именно това.

Във връзка с направените по-горе разсъждения и в съгласие с посоченото разбиране на Х. Опашовски, се очертават две възможности за превод на тези понятия:

• 
  Freizeitkulturelle Bildung – “образование, свързано с творчество в свободното време”, “свободно, творчески насочено образование”;
  
• 
  Freizeitkulturelle Animation – “анимация на творчеството в свободното време”, “анимация на свободното творчество”.
  

Определението дидактическа подчертава образователните елементи на това явление, а етимологията на понятието анимация изразява много точно свойството на тези елементи да вдъхновяват и импулсират процеса на обучение, да му придават жизненост и виталност, запазвайки деликатното равновесие между полезно и приятно.

Изборът на термина дидактическа анимация има не само етимологични основания. Той е в подчертано съответствие и с идеята за анимативна дидактика. Преди всичко чрез използването на дидактическата анимация се смекчава усещането за принуда и задължителност на учебната дейност, което лесно може да я превърне в досадно и отегчително занимание. Качеството на образователния процес не трябва да се измерва само с равнището на образователните постижения, но и с грижата за емоционалните преживявания и психологическия комфорт, които го съпътстват. Благодарение на дидактическата анимация неизбежните изисквания за високи учебни резултати и постижения не се усещат като пресиращи и самоцелни. Следователно с помощта на дидактическата анимация учебно-познавателната дейност се извършва в стимулираща и подкрепяща среда – обстоятелство, което е в пълен синхрон с принципите на анимативната дидактика като шанс за обучение, свързано с непосредственото преживяване и новата философия на образованието, при която детето със своите чувства, емоции и преживявания е в центъра на образователната система.

Въвеждането на термина дидактическа анимация за нуждите на теорията и практиката в процеса на обучение има две основни предимства, които са свързани с:

1. 
   преодоляване на теоретичните недоразумения, при употребата на понятията, свързани с играта и занимателността в процеса на обучение, като се дефинира принципното сходството между тях;
   
2. 
   ясно разграничаване на формалните и съдържателните елементи на учебно-познавателната дейност и създаване на адекватна теоретична основа за разработването на технология за обогатяване на учебно-познавателните дейности с формални по отношение на съдържанието им елементи, стимулиращи положителни емоционални преживявания.
   

- дидактическа анимация – интерактивен подход, изразяващ се в обогатяване процеса на обучение с игрови, занимателни, забавни, атрактивни елементи, формални по отношение съдържанието на учебно-познавателните дейности и насочени към стимулирането на положителни емоционални преживявания, свързани с тях. Дидактическата анимация е термин, които синтезира идеите на педагогиката на свободното време и традиционните дидактически подходи.

- анимативен елемент на учебно-познавателната дейност – компонент от педагогическа технология на обучението, специфичен елемент на учебно-познавателната дейност, който има формално отношение към нейното съдържание и благоприятства проявата и стимулирането на положителни емоционални преживявания, експресия, подобрява мотивацията и повишава активността на учениците;

- анимирана учебно-познавателна дейност - учебно-познавателна дейност, обогатена с един или няколко анимативни елемента;

- дидактическо анимиране – дейността на учителя, свързана с използването на анимативния подход в процеса на обучение, творчески педагогически процес, изразяващ се в обогатяване на планираните учебно-познавателните дейности с анимативни елементи.

Към така формулираните определения е необходимо да се добавят и някои терминологични уточнения, свързани с понятията, използвани в тях:

- с термина учебно-познавателна дейност се назовава познавателната дейност на учащите в рамките на учебния процес;

• 
  под понятието съдържание на учебно-познавателната дейност се има предвид съвкупността от познавателни операции, които тя включва;
  
• 
  за формални по отношение съдържанието на учебно-познавателната дейност се приемат всички елементи, които са свързани с начина на съществуване и израза на това съдържание, с неговите различни модификации.
  

Нещо повече, вече съществува обособена Общност за забавно образование (Entertainment-Education Community). Съществуването на организация с международна дейност, застъпваща идеята за забавно образование, доказва, че този проблем среща оправдан международен интерес, провокиран от нарастващото влияние върху образованието на медиите и новите информационни технологии. Извън съмнение е мотивационният ефект от внедряването на мултимедийните технологии в него.

Посочената по-горе идея за единодействие между радостта от забавлението и целите на обучението не е нова. Тя отдавна е известна в педагогическата наука и реализирането й със средствата на медиите и модерните информационни образователни технологии е само нейна конкретизация в съвременни условия. Медиите обогатяват значително, възможностите за осъществяването й, но в никакъв случай не ги изчерпват.

Интересът е свързан както със съвременните тенденции към хуманизация в образованието, така и с постоянно нарастващите изисквания на учениците, техните родители и обществото като цяло, не само към качеството на обучението, но и към техния психическия комфорт в образователните институции.

Дидактическата анимация е в пълен унисон с новата философия на образованието и представите за новата образователна парадигма, при която ученикът е в центъра на педагогическото взаимодействие, защото в процеса на обучение е необходимо балансирано да се съчетават едновременно елементи на ученето и играта, на регламентираното и свободното време, на задължението и удоволствието.

Литература:
1. Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Модул първи. С., 2001

2. Павлов, Д., П. Балкански, Ил. Петкова. Ръководство за преподавателя за курса по образователни системи и структури. С., 2003