Дигитализация на триизмерни културни ценности. Проблеми и финансиране

В България има около 127 музеи и галерии, от които 45 национални и много къщи-музеи. В тях се съхраняват над 7 милиона движими културни ценности (ДКЦ), 25-30 % от които са триизмерни. Над 150 са и недвижимите културни ценности (НКЦ) – църкви и манастири, останки от крепости, археологически резервати и др. Най-важните от тях са цифровизирани в 2 Д измерение и се намират в архивите на музеите и на Националния институт за недвижими културни ценности. В повечето случаи обаче и те са недостъпни за онлайн потребителите поради липсата на единна и потребитлски настроена информационна система, общ музеен софтуер за автоматизирано управление и инвентаризация на колекциите, малкият брой web-сайтове на музеите и галериите, както и актуална база данни за културно-историческото наследство.

Зараждането на 3 Д технологиите в последните години предоставя големи възможности за ново, по висококачествено и модерно заснемане на огромния ресурс, посочен по-горе.

І. Какви са възможностите на 3 Д технологиите за дигитализация на ДКЦ и НКЦ?

Триизмерното документиране на уникални предмети от всички периоди на историческото развитие на човечеството е относително ново поле за дейност. Ще изброим само някои от неговите възможности:

1. Триизмерна реконструкция на културни ценности (археологически артефакти, релефи, скулптури и др.) и паметници на архитектурата. Към момента единственият способ за документиране на обекти с произволна геометрична форма (напр. скулптури и релефи) е снемането на техни отпечатъци от хартия или от гипс.

2. Детайлно документиране на актуалното състояние на обект или ситуации, в състоянието, в което те са открити (например при археологически разкопки) за нуждите на науката, в това число и за подводната археология.

3. Триизмерно цифрово документиране за целите на реставрацията и създаването на модели на КЦ, които са частично или напълно разрушени.

4. 3 Д цифрово документиране за целите на т. нар. виртуални музеи.

5. Възможности чрез 3Д документиране да се наблюдава вътрешността на обекти, които са недостъпни за човека (напр. вътрешността на някои пещери, морското дъно и др.)

6. Метаданните на 3 Д моделите осигуряват богат контекст, който помага на ползвателя да разбере, да оцени и да изследва обекта и да го ситуира в широка историческа и културна рамка.

Всички тези предимства безспорно поставят необходимостта от триизмерното цифрово документиране като една от близките задачи на дигитализацията на културните ценности на България.

ІІ. Еуропеана и 3 Д

Тук с основание може да се постави въпроса – Има ли 3D обекти в Europeana? Отговорът на този въпрос засега е отрицателен поради редица причини:

1. Технически причини:

а) Необходимост от доставяне на достъпно 3 Д съдържание за всички платформи (Windows, Mac, Linux и др.), и за всички браузъри, при това безплатно. Към момента за да могат да се наблюдават цифровизирани 3 Д обекти се налага инсталиране на допълнителни браузъри и плагини.

б) Все още няма достатъчно познание да това как да се създадат 3D научни обекти, 3 Д туристическа информация и 3 Д учебни материали. Те все още са на фаза прототипи и още не са интегрирани във физическото пространство и във виртуалните музеи.

в) 3 Д ресурсите изискват интерактивна визуализация от всички страни, все едно че държиш обекта в ръката си. Това поставя нови високи технически изисквания относно резолюцията на файловете, характера на метаданните, интерактивността и др.

2. Все още не са разработени стандарти за описание на дигитализирания 3 Д обект

3. Не е утвърден софтуер за визуализация на дигитализирания 3 Д обект

Независимо от всички тези трудности и проблеми, специалистите смятат, че Europeana има огромен потенционал като виртуален музей и публикуването на 3 Д ресурси в нея е въпрос на близкото бъдеще. Усилията в тази насока са насочени главно към проекта Carare, една от целите на който е интегрирането на 3 D изображенията и VR (виртуалната реалност) на паметници, исторически и археологически обекти, обекти, които по принцип са трудно достъпни като пещери, виртуални реконструкции на крепости, римски вили и др. за туристите, за образователни цели и за публиката като цяло. Така Караре всъщност прави и първите стъпки за интеграция на висококачествени 3 Д и виртуални обекти в Еуропеана. Проектът предвижда тези 3 Д обекти да бъдат предоставени в PDF файлове, които са познати и се ползват лесно и са достъпни за много платформи.

1. Липса на специализирана техника за 3D заснемане и софтуер за визуализация. Към момента много малко държавни институции разполагат с такава техника – напр. такава има в Художествената академия и в Института по тракология. Подобна техника има и в някои частни фирми, които работят с виртуални обекти. Като цяло обаче тази сложна техника не се използва с максимално натоварване. Поради високата й цена не е необходимо всяка институция собственик на КЦ да купува дигитализационна техника. Това е нещо, което най-малко трябва да се дублира. Но подобно и на визуализацията в 2 Д измерение, и тук липсва национална стратегия за оптимално използване на съвременните технологии в процесите по изследването, документирането, опазването и популяризирането на културното наследство в България. Варианти за прокарване на връзка между културното наследство и технологиите се обсъждат от няколко години, но без ефективен резултат. Необходимо е да се обединят усилията за използване на наличните технически ресурси на институциите, разполагащи с триизмерни КЦ с тези на институциите и фирмите, разполагащи с техника (напр. Онтотекст). В това отношение Националният исторически музей е готов на сътрудничество.

2. Липса на възможности за съхранение на дигитализираните 3 Д обекти. На среща на някои институции с Онтотекст във В. Търново през м. март т. г. същата фирма предложи услугите си да действа като сървър на цифровизирана информация за КЦ. Велоятно тази фирма има възможност да съхранява и цифровизирани 3 Д обекти. Кооперирането между институциите може да доведе до развиване на общи репозиториуми и като естествена последица – коопериране при опазването и съхранението на дигитални обекти.

3. Подобно на други държави, все още в България никой не е разработил стандарти за описание на триизмерните КЦ.

4. Липса на реално действащ Национален дигитализационен център, който да обединява усилията за 3Д дигитализацията. По проекта „Трансфер на знания в областта на дигитализацията на културното и научно наследство в България”, финансиран от Шестата рамкова програма на Европейския съюз, беше предвидено да се изгради такъв център в Института по математика и информатика (ИМИ) към БАН. Засега обаче тази идея остава само една реалност на книга. Поради тази причина се оформят различни центрове, занимаващи се с дигитализация, между които не съществува особена координация (или поне до скоро не е съществувала). Това е причината един и същи обект да се дигитализира по няколко пъти и в крайна сметка да се разпиляват ресурси. 5. Липса на национален агрегатор за 3 Д дигитализация на триизмерни музейни обекти и НКЦ. Макар че Europeana е доста демократична по отношение на агрегаторите, до момента това не се е случило.

6. Проблемът със специалистите - Кой ще дигитализира? Кой ще описва обектите? Дигитализацията, и особено 3 Д дигитализацията, е процес, който се извършва (в добрия случай) от интердисциплинарен екип от експерти: тесни специалисти от институции за културна памет, които боравят с колекциите по места, специалисти по компютърни науки и информационен мениджмънт, правни специалисти, изследователи в областите история, изкуствознание, библиотечни науки и др. Дигитализацията на културно съдържание се извършва по строго определени стандарти, графични формати, стандарти за метаданни и структури на цифрови библиотеки. Спазването им е изключително важно с оглед осигуряване на дългосрочно съхранение, семантично и контекстно търсене и най-вече качество на представената информация. Това изисква специално обучение на персонала по техническите аспекти на дигитализацията. Дори ако същинската работа е възложена на външен изпълнител, специалистите от институциите, притежаващи КЦ трябва да познават в детайли процедурите, за да знаят как да използват крайния продукт и как да помагат на потребителите да го използват. Най.общо персоналът се нуждае от нови умения, за да работи в дигитална среда. Необходимата квалификация включва технически способности, умения за дизайн, маркетингови умения, познаване на техники за обучение на потребителите и др.

Най-важната причина за ниското състояние на дигитализациата на триизмерните КЦ по 3 Д технологиите и недостатъчното финансиране. Съгласно препоръките на ЕС главната отговорност за финансиране на цифровизирането би трябвало да се носи от

публичния сектор, т. е от държавните културни институции, в това число и от притежателите на културните ценности. Ясно е, обаче, че към момента те разполагат с крайно ограничен бюджет и не могат да отделят от него за дигитализация.

Ето защо единствената възможност за финансиране на цифровизацията, в това число и на триизмелните КЦ, е по линия на европейските и другите международни проекти. За момента те не са много. За да се кандидатства обаче като начало е необходимо да се изградят консорциуми и партньорски мрежи между институциите притежаващи обекти на културното наследство и различни IT и мултимедийни комерсиални организации и фирми, разполагащи със съответен хардуер и софтуер. Целта е създаване на взаимоизгодно партньорство, което да включва събиране на ресурси на едно място за създаване на нови виртуални колекции, обмяна на опит, общо ползване на оборудване, разпределяне на обем възложена работа заедно със софтуерни специалисти и снабдители и др.

Ръководейки се от тази политика НИМ се включва в подобни консорциуми и партньорски мрежи с цел кандидатстване по различни проекти. Към момента подготвяме документацията за кандидатстване по темата „Оптимизиране използването и достъпа до културно наследство” към VІІ рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, координирана от Министерството на образованието и науката.

Огромна възможност се открива чрез рамковата програма за „Конкурентноспособност и иновации” ICT PSP. Програмата насърчава иновативните дейности, свързани с използването на информационните технологии. Второто й направление „Цифрово съдържание, отворени данни и креативност” е пряко отворено към Europeana и има за цел създаването на качествено цифрово съдържание за нея и технологично надграждане на информацията за тях. Важен момент е, че по програмата се финансират до 80 % от преките разходи. По нея към момента също са предприети действия за създаване на консорциум.

И нещо много важно към днешния ден. В началото на 2011 г. в България стартира програмирането по европейските програми за следващият програмен период 2014-2020 г. На 18 Януари 2012 г. бе прието и Постановление №5 на Министерския съвет за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмния период 2014-2020 г. (Обн. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2012 г.). В момента се подготвя Националната програма за развитие, която ще стане основа за новите оперативни програми. Формулирани са стратегическите приоритети и области на въздействие. Целият документ вече е публикуван за обществено обсъждане на http://www.eufunds.bg/bg/page/809 . В приоритет "Регионално развитие" на стр. 34 е очертан приноса на Министерство на културата, а именно:

•       Създаване на условия за развитие на културни и творчески индустрии - подкрепа на визуалните изкуства и популяризиране на съвременни форми на художествено изразяване; „мобилност на визуални, сценични и аудиовизуални произведения и на техните автори и изпълнители; подкрепа на българското участие в международно значими културни събития и инициативи.

•       Реализиране на национален туристически маркетинг - провеждане на комуникационни кампании на вътрешния и на целеви пазари; провеждане на мултинационални кампании по телевизионни и други медии; производство на филми, мултимедийни продукти и иновативни промоционални материали; доразвиване на националния интернет портал и създаване на информационна система и мрежа с регионалните и местни информационни туристически центрове; провеждане на маркетингови проучвания и изследвания; дейности за промоция на специализирани туристически продукти.

Имало е предложение в първия абзац да влезе и цифровизацията на културното наследство като условие за развитие на творчески индустрии, но това не е отразено в документа. На практика цифровизацията е условие за реализиране както на национален туристически маркетинг, така и за участие в европейски програми в тази сфера. За да се осъществи тя обаче са необходими средства. Те трябва да се предвидят или в бюджета на Министерства на културата или по бъдещите Оперативни програми.

Имайки предвид, че наличието на цифровизирано съдържание е предпоставка за бъдещо участие на българските музеи и другите културни институции в европейските проекти за популяризирането на българското културно наследство, директорът на НИМ проф. Божидар Димитров отправи писмо до министъра на културата г-н Вежди Рашидов, с което го помоли да направи предложение от името на Министерството на културата до министър Томислав Дончев за включване на цифровизацията на българските културни ценности в приоритет "Регионално развитие" за следващия програмен период.