Димитър Бракалов /1840 – 1903 г./ - възрожденец и строител на новия Бургас
В историята на Бургас едно от имената, които трябва да се изпишат със златни букви, е името на Димитър Бракалов. Истински възрожденец, активен деятел на борбата за българска независимост и строител на просперитета на новия Бургас.
Димитър Бракалов е роден на 10.01.1840г. в град Калофер. Израснал в една напредничава среда, той от рано се насочва към активно участие в модернизирането на българския стопански и обществен живот. Завършва висше юридическо образование във френското католическо училище в квартала Бебек - Цариград. Перфектно владее френски, английски, турски и гръцки, а по-късно научава и руски. По време на пребиваването си в Цариград между 1858 – 1867 г. той участва активно в борбата на цариградската българска колония за независима църква и българска просвета. Член е на настоятелството на Българското общинско народно читалище в Цариград, подпомага Драган Цанков при издаване на в-к ”България”, а по-късно и Петко Р. Славейков при издаването на в-к “Гайда”. Това са първите вестоносци на българския печат и играят важна роля за формирането на българското национално съзнание.
През 1867 г. Димитър Бракалов се установява в Бургас. Тук той става арендатор на два чифлика на познатите му от Цариград Халил Паша и Хаджи Бекир. Те се намират в с. Атанаскьой /съвременния кв. Изгрев/ и в с. Трояново, Бургаско. По-късно закупува още чифлици в целия Бургаски регион, с обща обработваема площ от около 10 000 дка. В тях той отглежда предимно жито, което изнася през Бургаското пристанище за Цариград.
Д. Бракалов пръв усетил големите възможности и перспективи на Бургаското пристанище за развитието на българското стопанство и започнал да организира сам житната търговия. Разбира се, трябвало да преодолее голямата съпротива и нелоялни действия на бургаските гръцки търговци. Но с присъщата си за балканджия упоритост, той създал мащабно търговско земеделие, което обхващало не само Черноморското крайбрежие, но и други отдалечени райони в Старозагорско, Казанлъшко. С това Д. Бракалов е допринесъл за бързото нарастване на активността на Бургаското пристанище и неговата известност на европейските пазари. В едно негово писмо до известния търговец в Цариград Христо Тъпчилещов той му съобщава, че през 1869 г. след вършитбата е натоварил на корабите 20 000 коли жито.
Във своите стопанства Бракалов въвежда нови форми на труд – наема постоянни работници до 100 души, а през активния сезон осигурява работа на повече от 400 души от целия регион. В същото време той е радетел за технически нововъведения в земеделието, като е първият българин, купил жътварска машина от Англия, а по-късно и вършачка. В неговите стопанства също за първи път се отглеждат нови земеделски култури за нашите земи - картофи и слънчоглед. Всичко това има изключително значение за по-нататъшното стопанско развитие на Бургас след Освобождението и благодарение на създадените от него и сподвижниците му условия по-късно тук се изграждат най-големите български мелници, маслобойни, спиртоварни и др.
Димитър Бракалов е един от създателите на българската община в Бургас преди Освобождението. От 1868 г. заедно с Яни Русалиев, Койчо Райков, Никола Камбуров, Стефан Жечков, Иван хаджи Димитров и Сава хаджи Дечев, започват борба с гръцките фанариоти в Бургас за създаване на самостоятелна българска църква и училище. Борбата им се увенчава с успех на втория ден на Великден, 1869 г., когато е обявено създаването на българския храм “Св. св. Кирил и Методий” и едноименното българско училище.
Твърде малко знаем за участието на Д.Бракалов в национално-освободителното движение. Само от малкото запазени негови писма, става ясно, че той е поддържал постоянна връзка с някои дейци на Добродетелната дружина и Букурещката емигрантска организация. Вероятно това е било добре известно на турската власт и затова в първите месеци след започването на Руско-турската война, Д. Бракалов е изпратен на заточение в Диарбекир. Завръща се в Бургас в края на 1878 г. и отново застава на предната линия в борбата за изграждането на българската икономика и държавност. Заема различни длъжности в управлението: околийски началник, окръжен председател, депутат, три пъти кмет на Бургас. Известен е със своята благотворителност - раздавал чиновническата си заплата на бедните, а като адвокат често ги защитавал безплатно.
За първи път е избран за кмет на Бургас през 1884 – 1885 г. При поемане на мандата си, той се обръща към общинските съветници с думите :
“... Сега господа, като оставам не малко доволен от честа, която ми отдадохте, като ме предпочетохте да бъда кмет на Бургас и да взема юздите на градското управление, заявявам Ви искрено и братски, че аз по никой начин не приемам да бъда кмет, ако всинца въодушевени един от друг, не ся съгласим да работим съгласно за подобрението на градът ни, без никакви страсти и задни мисли и така можем да удовлетворим правата на гражданите ни, които са имали добрината да ни упълномощят да защитаваме техните права, чест и имоти...”
Реч достойна за пример на всеки политик, особено в наше време.
За дейността на Бракалов като кмет през първия му мандат няма много сведения. Затова пък втория мандат, започнал на 10.04.1895 и продължил до 08.09.1897, е най-резултатния кметски мандат в Бургас до тогава. В този период започва градоустройствено изменение, което придава на Бургас облика на модерен, европейски град. Тази политика на общинската власт продължава и в създаването на специални служби за почистване на града и строг санитарен контрол. Обявен е търг за изграждане на водоснабдителната система на града. Отделен е терен за построяване на нова Второкласна болница /на мястото на старата окръжна болница/. Започва се и проектирането на Морски бани до строящото се ново пристанище.
Изменението на градоустройствения план е свързано и със създаване на площад пред българската църква и училище, наречен също “Св.св. Кирил и Методий”.Започва и набирането на средства за построяването на нова църква, тъй като старата вече била твърде малка и мизерна за катедрален храм на българите в града. Една стара мечта на Д.Бракалов се сбъднала.
При изборите на 08.09.1897 г. Бракалов отново е избран за кмет и мандатът му продължава до края на 1898 г. И през този период негова основна грижа е благоустрояването на града, изграждане на резервоари за водоснабдяване от т.нар. Баш бунар /Минералните бани/. Особено внимание кметът Бракалов обръща на развитието на градската медицинска служба и създаването на възможности за назначаването на повече лекари за преодоляване на епидемиите и голямата смъртност при бедното население на града и околностите.
С третия си кметски мандат Димитър Бракалов се разделя силно разочарован от нечестните политикански борби на бургаските политици и общински съветници. По този повод той изпраща следната телеграма на Н. В. княз Фердинанд І, свързана с подготовката на предстоящите избори в началото на 1899 г.:
“... За да се избегне стеснението на свободата и изнасилването на закона и да не се събори толкова полезното градиво, което с неуморна деятелност, общинското управление със съдействието на градския съвет съгради по благоустройството, напредъка и процъфтяването на града, моля да не се разтурва временно Общинския съвет, защото ще се настанят други хора в общинското управление с единствената цел да уреждат злоупотребления и фалшификации, а да се чака до нови избори, докато изтече мандата на избраните общински съветници”.
Димитър Бракалов умира на 63 години - на 18.12.1903 г. За съжаление не оставя преки наследници, а имотите му са разпродадени от племенниците му. За щастие превратностите на съдбата спасяват неговия дом. Известната Бракалова къща /днес Етнографски музей/ е обявена за паметник на културата, а в нея на първия етаж е пресъздадена гостната стая в оригиналния й вид от края на ХІХ век. Поставеният на централно място портрет на големия възрожденец и строител на новия Бургас ни напомня, че най-добрия паметник за всеки общественик и политик е съграденото за хората.
н.с. Цоня ДРАЖЕВА,
директор на Бургаския регионален музей
Сподели с приятели: |