Димитър Мангуров



страница1/3
Дата05.03.2018
Размер362.87 Kb.
  1   2   3
ЗНАКЪТ

Димитър Мангуров

"В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото. То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от онова, което е станало. Дойде в отделните човеци, но те не Го приеха. Но всички ония, които Го приеха, можаха чрез Него да станат чеда Божии. Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога... И Словото стана плът и живя между нас, и ние чухме неговото учение, учението на единородния Син на Отца, пълно с преданост и истина. Бог никого досега не е видял с очите си. Единородният Син, който беше в недрата на мировия Отец, стана предводител на това виждане".

В тези могъщи думи, с които апостол Йоан започва най-великата книга в човешката история, е скрит самият център на човешкото съществуване и ключът към отговора на всичките ни въпроси към Бога. Много по-късно Учителят Беинса Дуно ще каже: "В Христа живеят и грешниците, и праведните. Няма човешка душа, която да не живее в Христа. Хората са недоволни, понеже поставят Христа вън от Бога, а себе си - вън от Христа. Така вие сами се осъждате на страдания." И още: "Спасението на човека е в Словото Божие. То служи като лек за тялото и като храна за душата. Словото трябва да проникне така в човека, че да не се нуждае от външен хляб. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Който ме яде, има живот в себе си". А на друго място: "Аз не говоря за това, за което Христос е говорил. Днес аз говоря за неща, за които никой не е говорил. Който дойде след мене, и той ще говори за съвсем нови неща. Изобщо, всеки, който иде от Бога, говори нещо ново. И досега още хората се държат за старото, не са свободни. Говорите за стария Христос, и за новия Христос - няма стар и нов Христос - един е Христос. Един е Бог в своите прояви. Бог се е проявил в миналото, проявява се сега, ще се проявява и в бъдеще". За да ни предупреди: "Няма по-опасно нещо за човека да мисли по един и същ начин за нещата и никога да не измени мисълта си. Този човек е лишен от движение на своята мисъл, вследствие на което е изложен на катастрофа. Използвай условията, които ти са дадени във физическия свят, които ти са дадени в духовния и в Божествения свят. Закон е: всеки ден проявявай вложеното в твоята душа. Новото учение изисква от вас да изпълнявате волята Божия".

И тук веднага възниква въпросът: а как да разпознаем волята Божия? Оказва се на ПРАКТИКА, че отговорът е едновременно и лесен, и изключително труден. Лесен за онези, които могат да разберат думите на Учителя, произнесени на 12.03.1922 г.: "Христос е дошъл, той хлопа на всички сърца: "Любов!", и труден за другите, които не усещат това "хлопане", защото не са дорасли, и те като Учителя да могат да заявят категорично: "ЕДИНСТВЕНО Христовото учение е в сила коренно да измени естеството на човека. АКО не приемеш Христа, животът ти НЯМА да се изправи".

Преди няколко години, при гостуването си в България, Глен Хюс - бас китарист и вокалист на легендарната група "Дийп Пърпъл", без никакви уговорки, вследствие на личния си житейски опит, заяви: "Любовта е отговорът!" Много преди него Учителят бе казал: "Светът не може да се оправи с насилие. Любовта разрешава всички въпроси. Помнете: всички досегашни системи ще рухнат. Няма да остане нито една от тях. Всички църкви, всички обреди ще рухнат. Те са изиграли вече своята роля. Ще се създаде нещо ново!" Това ново, което шества по света, е Божията Любов, дошла с Христос в Поврата на Времената. Затова Учителят е толкова настоятелен: "Новото разбиране казва: хранете се с Любовта! Тя е единствената здравословна храна, от която можете да се ползвате. Останалите добродетели са ВИДОИЗМЕНЕНИЯ на Любовта, т.е. изменено меню на Любовта. Хранете се с Любовта, с живото Слово на Христа. Живото Слово ще внесе във вас това, от което всички се нуждаете. Това е новата храна! Докато се храним с Любовта, ние живеем. Щом престанем да се храним с нея, ние умираме. Само така ще минете през изпитите на праведния Йов и ще се възродите. След това ще минете пътя на възкръсналия Христос". Защо сравнението е с Йов от Стария Завет? Учителят пояснява: "Праведен беше Йов, но не беше човек на Любовта. Той понасяше външните загуби с думите: Бог даде, Бог взе. Обаче дойде последният изпит, който засегна тялото му. Докато изпитанията бяха външни, той лесно понасяше. Щом дойде вътрешното изпитание, той прокле деня, в който се е родил".

Защо Йов не бе човек на Любовта? Учителят отговаря: "Велико нещо е Любовта, но има по-велико от нея - Божият Дух. Любовта е плод на Духа". Този Дух дойде на Петдесятница преди 2000 години и с него ние можем да станем едно с Христос, т.е. с Отца си, превръщайки се в Любов. Но Учителят е пределно ясен: "Мислите ли, че Духът би влязъл в нечистото жилище на човека? Той се отвращава от човешката смрад. Обаче, когато Бог реши да изпрати Духа си в някого, цели 5-6 години Той го прекарва през чистене". За да станат реалност един ден и за нас звучащите като пътеводен фар думи: "Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта". Това е всъщност пътят на съвременното езотерично християнско посвещение, водещо до лична среща с Христос. Как вълнуващо се изразява Учителят: "Ако Христос ви се усмихне само един път, вие никога няма да забравите Неговата усмивка. Всичко друго ще забравите, но тази усмивка - никога! Това е усмивката на Любовта". И още: "Да зърнеш красотата на душата, това значи да видиш Христа. Той е във всеки човек". Обаче: "Не е достатъчно само да Го зърнеш, но трябва да бъдеш като Него. Герои са нужни на света, да проявят любовта си".

Сериозността на тези твърдения можем да усетим, като имаме в предвид, че са изречени от самия Бодхисатва, който с пълно основание заявява: "Аз говоря от името на Бога и на Христа!" Как да станем като Христа, т.е. хора на любовта, за да може и Духът да се проявява чрез нас? И това не е важно само за нас, а както Рудолф Щайнер ни открива: "Интересът на боговете е елементът на човешката любов, чрез който бива поддържан техния живот". Ако доброволно не станем като Христос, КОСМОСЪТ Е ОБРЕЧЕН НА ГИБЕЛ! При това имаме примера на 2000 години християнство! Знаем как реагираха апостолите на Петдесятница и какво направиха с останалата част от живота си. Знаем за великия апостол на народите Павел и неговата изключителна дейност. Знаем за толкова многото светии и мъченици на вярата през вековете. Но постепенно любовта бе окована в догми и канони и човешката душа изпита огромни страдания. Разбира се, през това време имаше много езотерични течения в християнството, където живият Христов импулс бе съхраняван в една или друга степен. Хората търсеха връзка със Спасителя дори и в рамките на римокатолическата църква. Много по-късно Рудолф Щайнер в "Как се постигат познания за висшите светове" ни препоръчва като елемент по пътя към отваряне на духовните ни очи да "поставим пред сърцето си величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан или пък определени антропософски текстове." Всеки сериозно търсещ духа знае какво е значението на две от посочените заглавия. Но защо Тома Кемпийски? Кой е той?

Тома Хенекен е роден в Кемпен - недалеч от Дюселдорф, в 1379 или 1380 г. Още 12-13-годишен започва живота си в монашеско общество, в 1406 г. дава обет в Ордена на августинците, в 1414 г. е ръкоположен за свещеник. Умира в 1471 г. в Агнетембург, в чийто манастир е протекъл целият му живот - на духовен пастир и на усърден преписвач на християнски текстове, на учител на послушниците и на християнски писател. Най-голяма част от съчиненията му заемат аскетично-духовните, едно от които е най-известно от тази епоха и се явява като синтез на целия опит на средновековния християнски мистицизъм. Произведението "Подражание на Христа" е непрекъсната подкана за поемане и неотклонно следване на единствения истински път към Царството - пътя на Христа. И докато първите две части на книгата искат от човека правилно насочване на волята му към смирение и приемане на царствения път на Кръста, в последните две сам Христос с милосърдна любов разговаря със своя следовник, за да му открие благодатта Си и го направи свободен.

От антропософията знаем, че докато човек е ученик, той служи на Христос, а днес само Учителите могат да подражават на Спасителя. По времето на Тома Кемпийски подражанието е ставало при отделяне от "света" - в гората, в манастир и т.н. Затова и в посочената книга могат да се срещнат твърдения като: "Най-високата мъдрост е, презирайки света, да се стремиш към Царството Небесно"; "действителното нещастие е живеенето на Земята"; "наистина умен е оня, който, за да придобие Христа, счита за смет всичко земно". Епохата на Съзнателната Душа настъпи в началото на 15-ти век, а с нея и възможността за по-сериозно Аз-ово израстване. Съвсем разбираеми са твърдения като горепосочените, изречени 1-2 века по-рано. За нашето време важат думите на Учителят: "Едно време светиите бягаха в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете." Защо ли? Пак Учителят изрича на пръв поглед едва ли не богохулните думи: "Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. ДЯВОЛЪТ ВЗИМА УЧАСТИЕ В СЪВЕТА НА БОГА". Посоченото твърдение може да бъде истински разбрано само от човек, който има за фундамент Любовта и притежава огромен стремеж към Истината. Такъв човек е наистина МОРАЛЕН. Щайнер казва: "Истинската моралност извира от РАЗБИРАНЕ за могъщите закони на Вселената". Ние сме благословени от Небето, че можахме да се докоснем и приемем в ТОЗИ си живот и двата езотерични християнски импулса на 20-ти век, с чиято помощ става възможно правилното ни Аз-ово израстване, без което "отиването ни при дявола" е обречено на катастрофа. Доказателства могат да се посочат преизобилно от самия живот около нас. Но защо Щайнер все пак ни препоръчва Тома Кемпийски, наричайки неговото учение "величествено"? С какво е ценно днес? Антропософията и изобщо пътят към Христа е дълбоко мистичен акт. Учителят казва: "Под "мистик" разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любовта." А отговорът на Тома е: "Ако искаш да живееш монашески, трябва да обезумееш от Любов към Исус". Да, много е било трудно да се откажеш от всички светски благинки и отидеш в манастир, защото те трябва да бъдат ЗАМЕСТЕНИ с нещо. Това е възможно, ако "ОБЕЗУМЕЕШ ОТ ЛЮБОВ КЪМ ИСУС".

Днес, да си монах, без съмнение е бягство от действителността. Сега трябва да си монах в света, т.е. светът не само да не оцапа душата ти, но ти самият да имаш силата да трансформираш злото със силата на Любовта в Аз-а си. Беинса Дуно ни съветва: "Какво да правим, за да дадем място на Христа в себе си? - Не цапайте душата си! Не засенчвайте лицето на красотата! Това значи: не грешете. Грехът е тъмнина, която закрива светлото лице на душата". Защото: "Мистицизмът е стремежът на човешката душа към чистота." А силата да не грешим пак от Христос идва, но можем да се ползваме от нея, ако имаме жаждата на Тома Кемпийски за Христос. ТОЧНО ЗАТОВА Щайнер ни го препоръчва. Възклицания като: "Да млъкнат всички учители, да заглъхнат всички твари пред Тебе!", "Само Ти ми говори!", са израз на истинска жажда за Христос. И още: "Никога не ще имаш покой, ако не се съединиш вътрешно с Христос. Защото, ако с любов се доближиш към раните и безценните белези на Исус, ще усетиш голяма подкрепа в нещастието, няма да се безпокоиш много от презрението на хората и лесно ще понесеш злословията". А на друго място: "Дай място на Христа, на всички други отказвай да влязат." Къде? В Аз-а ни! За там важат думите на Христос: "Ако някой Ме люби, ще запази Словото Ми; и ще дойдем при него и с Отец ми ще направим обиталище в него". Но за целта наистина трябва и днес да обезумееш от Любов към Исус. Иначе целият ни живот остава без истинска основа, за да избуят егоизмът, гордостта, тщеславието и толкова още "смъртни грехове". А за след смъртта Тома казва: "Тогава ще се познае, че мъдър на този свят е бил оня, който се е научил да бъде безумен и презрян заради Христа". Защото: "Понеже човек, който не търси Исуса, уврежда на себе си много повече, отколкото му вредят всички негови неприятели и целият свят". И още: "Съвсем сигурно е, че не можеш да имаш наедно и двете радости: да се наслаждаваш от света и после да царуваш с Христа". За да заключи: "И тъй, всичко се намира в кръста и всичко е заключено в смъртта".

Ето как пътят на истинския търсач на Христос неминуемо го довежда до кръстната смърт. Но какво има след нея, Тома не знае, защото не е дошло още новото време на свободата, чийто връх в 20-ти век бе идването на Щайнер и Беинса Дуно. Бяха ли разбрани те?



Учителят е имал "навика" внезапно да отправя въпроса "Какво искаш?" към някой от своите последователи. Николай Дойнов е поискал да бъде богат като Крез и наистина е станал милионер, но след 09.09.1944 г. новата власт му отнема всичко. Михаил Иванов е поискал да прилича на Учителя, и наистина външната прилика до голяма степен става факт. Но как стои въпросът с вътрешната прилика? Съвсем заслужено той е спорна личност в средите на Бялото Братство. Без съмнение притежава още от малък огромна жажда за духовно знание и за прилагането му в живота на Земята. Иска да бъде учител и става такъв. Но какъв учител е той? Михаил Иванов не е наясно с мистерията на двете деца Исус, а следователно и със смисъла на цялото предхристиянско развитие. Не е наясно и с инкарнацията на Христовия Аз при кръщението в р. Йордан, т.е., че "Словото стана плът". Той казва: "Исус не се отъждествява отведнъж със своето висше Аз. Той е бил 30-годишен, когато Светия Дух слиза върху него в образа на гълъб". Той смята, че Исус приема в себе си СВЕТИЯ ДУХ и започва да върши чудеса. И още: "Ако хората вярват, че раждането на Христос е събитие, което се е случило само веднъж преди 2000 години, те не биха могли да си обяснят нищо. Преди всичко това е несъвместимо с необятността на Божията Любов. Щом като повтарят "Бог е Любов", те трябва да се позамислят. Хората съществуват на Земята от милиони години, а едва преди 2000 години Той им изпрати сина си в една малка страна и то само за три години! Е, къде е била тогава тази любов преди раждането на Исус и за какво е служела тя? А след това отново изоставя света за хилядолетия? Не! Това е безсмислица! Истината е, че Христос се е появявал МНОГО пъти на Земята, както и на ДРУГИ планети във Вселената, и ще се появява в бъдеще "ОТНОВО и ОТНОВО". Чудно ли е тогава, че Михаил Иванов не е в състояние да изрече като своя Учител Беинса Дуно: "Христос е Дървото на Живота", а казва: "Начело на ангелската кохорта стои Метатрон, Принцът на Образа. Той стои срещу Бога и единствен може да разговаря с Бога лице в лице. Той е, който поучава Мойсей и му се явява като горящ храст на Синай. Аз, разбира се, не мога да ви разкажа всичко. На мен невидимият свят и Велики Учители ми разкриват истината за Дървото на Живота". Тези "учители" не ще да са съвсем велики, щом Михаил Иванов не е наясно за огромната промяна в Космоса, когато Христос стана новият Дух на Земята и оттогава буквално Го ядем и пием ежедневно. За тайната на евхаристията Михаил Иванов съвсем опростенчески казва: "Представените тук хляб и вино като плът и кръв Христови, са плътта и кръвта на Слънцето. Хлябът и виното, житото и гроздето, всичко, което ни храни и пои, е една проява на светлината, топлината и животворението на Слънцето. Това би трябвало да се подразбира от израза "ядене" от тялото на Христос и "пиене" от неговата кръв. Съвсем естествено, Михаил Иванов не е наясно с новите мистерии, включително и за разликата между Луцифер и Ариман. Поначало като подхожда към разглеждането на даден текст от евангелията, той се опитва да го тълкува с метода на Кабалата, след като живее във времето, когато духовната наука е дадена на човечеството и той самият се е докоснал до нея. Но както при много търсачи на духа, тя не го прониква дотам, че да не може да диша душата му без нея, и закономерно отива в Индия, среща се с Бабаджи - друга спорна личност, за да се върне в Европа като ОМРААМ! Дори е обявен от свой последовател за самия Бодхисатва, което е абсурдно, защото той е ученик на Беинса Дуно, а Бодхисатвата няма учител на земен план. Но все пак по едно време заявява, че "рано или късно светът ще открие истинската, единствената религия на Христос".

След тези съвсем бегли бележки за личността на Михаил Иванов, който на външен план е демонстрирал изключителна скромност (въпреки че окултната гордост може да бъде скрита зад външна скромност), съвсем закономерно възниква въпросът: защо Учителя избра точно той да стане главният посланик на учението му на Запад? Отговорът, естествено, бихме го намерили при Христос. Както Спасителят не бе разбран при идването си на Земята и Петър трябваше да основе християнството с всички последвали върхове и падения, така и учениците на Беинса Дуно, със съвсем малки изключения, не го разпознаха, а повече усещаха като велик Христов пратеник и затова първоначалното представяне на словото му пред света бе по този начин. Както в 20-ти век Рудолф Щайнер и Учителят демонстрираха чрез себе си прехода от Петровото към Йоановото християнство, така в края на 20-ти век от Варна започна представянето на Учителя пред света в истинската му светлина като бъдещия Буда Майтрейя. Това, което Михаил Иванов извърши, е безценно, но неговите последователи трябва да погледнат към България и ако могат, да пият от самия извор на Майтрейя-Христос. Но за целта трябва да израстат до разбирането и прилагането в живота на онези думи, които Спасителят отправя към Тома Кемпийски: "Сине мой, Аз трябва да съм твоята върховна и крайна цел, ако наистина желаеш да бъдеш блажен". Тази цел има и друго име - Любовта. Преди няколко години Учителят по свръхсетивен начин внезапно и в упор - гледайки го в очите - попита един човек: "Какво искаш?", на което веднага получи отговор: "Любовта"! Такъв отговор е възможен, ако от предните си животи човек е проверил донякъде на дело смисъла на думите, които Учителят изрича на 29.01.1922 г.: "Христос е най-силното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина", защото Любовта съдържа всичко в себе си, а Христос е самата Божия Любов във върховното й проявление. Затова и толкова братя и сестри страдат повече от необходимото, поставяйки си цел, различна от горепосочената. Има един около 60-годишен брат, който на външен вид изумително прилича на Учителя. Този брат се стреми в живота си да върши само добрини на хората. И ги върши непрекъснато, но много често резултатът е неблагодарност за стореното добро или дори подхранване на злото с извършеното добро. Защо е така? Учителят казва: "Ако умът не слуша сърцето и сърцето не слуша ума, работата не върви добре". В посочения случай действията не са преминали през ПРАВИЛНАТА мисъл като начало и довеждат до лоши последици - включително и до озлобяване, каквото се наблюдава при въпросния брат. Учителят е ясен: "Разбирането прави човека доволен", до каквото разбиране в известен смисъл се е докоснал например Наполеон. В самотата си на остров Света Елена той често разговарял с ген. Бертран, един от малцината останали му верни и последвали го в заточението. Веднъж императорът попитал: "Занимавали ли сте се сериозно с Исус Христос"? Отговорът на генерала бил отрицателен. "Тогава сте пропуснали нещо много важно. Исус Христос не може да е бил човек като нас. Аз познавам хората. Александър Велики, Цезар и аз основахме световни империи. Докато бяхме на върха на славата си, хората ни се възхищаваха. Когато славата ни залезе, всички ни изоставиха. Исус Христос е завършил живота си на кръста като престъпник. А до днес има най-верните поданици и последователите му се увеличават. Той не може да е бил човек".

По удивително точен начин Учителят отговаря на току-що казаното: "Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете едно конкретно благо, което е внесъл в света и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте какво внесе Христос в света и какво Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света - една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието. Който иска да владее света, той трябва да бъде силен. Христос казва: "Само разумният, само любещият човек е силен. Такъв човек има власт и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за тях".

А какво се случи с Антропософското общество след "заминаването" на Рудолф Щайнер? Най-точният отговор вероятно се съдържа в "Призива за помирение", отправен по Коледа на 1942 г. от Мария Щайнер към антропософите. Останали без своя водач, сред тях се проявяват в значителна степен много случаи на самомнение, честолюбие, суетност и т.н. И тя задава въпроса: "Как следва да постъпим, когато една общност - поела пред световната история святото задължение да съхрани и доразвие едно велико дело, без което човечеството е просто обречено - затъне в неразрешими проблеми? Единственият изход е този: Общността сама трябва да вземе решението, че ще превъзмогне себе си ясно и доброволно."

Чудеса стават, "когато моралната субстанция е толкова силна, че тя оправдава чудесата. Как да постъпим, за да спасим нашата морална субстанция? Ние можем да простим! Ние можем да се опрем на девиза: Единствено вярно е това, което е плодотворно!" Думите на Мария Щайнер една нейна съратничка определя два месеца по-късно като "величествени и богати на бъдеще".

Последиците от онова време все още не са преодолени в днешното Антропософско общество, като възникват и нови предизвикателства пред него. ОСНОВНОТО Е ВЪПРОСЪТ ЗА БОДХИСАТВАТА! Имат ли сили антропософите да се справят с всичко занапред? Не всички са готови за това, защото не могат да прилагат на дело едни думи на Учителя: "Изкуство е човек да вижда доброто в живота и да го използва". В нашия живот непрекъснато се изправяме пред потенциално конфликтни ситуации и само качеството на моралната ни субстанция, т.е. готовността ни за истинска християнска прошка, ще определя дали можем да трансформираме злото в добро. А това може да извърши само Любовта, защото прошката е основен Аз-ов акт на Христова любов към ближния и най-вече към "врага". Този акт има четири степени и накратко те са:


  1. Най-напред стихват всички отрицателни емоции и поставяйки се на мястото на другия, с мъдрост разбираш защо е постъпил така към теб.

  2. Вследствие на разбирането се отказваш доброволно от всякакво кармическо изравняване, което е ключовият момент в акта на прошката.

  3. Стане ли той, с удивление усещаш, че обичаш този човек.

  4. И накрая констатираш, че винаги ще го обичаш, дори пак да върши лоши дела срещу теб.

Ако не сме способни на горепосоченото, страданията ще бъдат доста често наш спътник. Учителят образно се изразява: "Всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му. Щом го обикне, или се примири с него, то пада от гърба му". И още: " Може без страдание:

  1. ако си чист;

  2. ако не нарушаваш Божествените природни закони или

  3. ако си с пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към новото, към Божествените идеи, които идват отгоре".

Да, огромна част от хората днес са подложени преди всичко на външните страдания, свързани с бит, семейство, професия и т.н. Онези, които са започнали да разбират и опитват посочените три условия, се сблъскват с вътрешните идейно-мистични страдания. Учителят ни предупреждава: "Мистикът не възлиза към Бога, а влиза в себе си и е опасен затова, че който не знае как да слиза, може да падне и да се осакати". Влизането навътре може да доведе наистина не само до осакатяване, но и до огромна вътрешна луциферическа гордост, прикрита отвън с демонстрирани благост и смирение. Такава виждаме в един човек, излязъл от братството, който смята, че всички велики учители в миналото са негова инкарнация!!!

Но пътят навътре е абсолютно задължителен, защото по думите на Христос, "ако човек не се отрече от себе си, или от външния живот, той не може да бъде ученик на Любовта". А Учителят казва: "Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за обкръжаващите. Що е християнство? - То е да знаеш да плащаш дълговете на хората". И още: "Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи".

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница