Димитър Мангуров

Каква е ролята на Рафаил? От 850-та година той стана не само Дух-ръководител на човечеството, но ОТТОГАВА е и Архангел на българския народ. Преди това българите са имали друг Дух-водач. Дали Рафаил се крие зад образа на "Елохим", засега не знаем. В 1906 г. на събора във Варна, за тримата Приятели Беинса Дуно казва, че "са покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството." Елохим също е определен като такъв! Когато той ни поема под своята върховна закрила, ние сме "отвратителни" наглед и всеки се отвращава от "грубото ни сърце". Когато Рафаил ни поема, вече са били изминали осем века от Голгота и знаем какви са болярите, че да се стигне до Борисовата жертва, инспирирана пак от Елохим (или Рафаил)! Жертвата на Борис е истинска Аз-ова проява и СЛЕДСТВИЕ на Глаголицата, която е началото на изцелението на българския народ и по-нататък на човечеството. Рафаил е онзи дух, който стои в дълбока връзка с изкуството на изцеляването, на лечението. През последната му епоха зад кулисите на външната история са се спасявали някои морални качества. Кръстоносните походи бяха израз на волята да се излекува човечеството от материализма, заплашващ го както от страна на мохамеданството, така и от католицизма. Рафаил е инспираторът за търсене на духовния Изток, за да бъде намерена Христовата Мистерия. Тогава особено дълбоко са разбирали Евангелието на Лука - Евангелието на изцелението. Разбира се, Христос не може да бъде намерен чрез външната сила на меча, а чрез меча като Аз и може би затова Калоян разбива кръстоносците.

Рафаил е свързан с интелигенцията на планетата Меркурий. В древността под Меркурий се е разбирало архангелско същество и това е точно Рафаил с жезъла на Меркурий. В астрологическия знак на Меркурий са съединени Слънцето, Земята и Луната. "Меркурий е символ на разсъдъка, защото благодарение на отделянето на Слънцето, а после и на Луната от Земята, възникнаха условия, среда, необходима за развитието на разсъдъка, на Аз-а", казва Щайнер. Самото Земно развитие се дели на Марсова и Меркуриева половина, разделени от Христос в Поврата на Времената. Марсовата Беинса Дуно я нарича "Израил", т.е. излизане от Рая, и е свързана с инволюцията, а Меркуриевата - "българин", т.е. връщане в Рая чрез еволюция. Двете половини се свързват от Христовата Любов. Рафаил с жезъла на Меркурий, символизиращ Мъдростта, може да изцелява с Христовия Принцип на Аз-а. "Любовта е резултат от новородената в Аз-а Мъдрост", казва Щайнер. Самият жезъл (Кадуцея) представлява две змии на доброто и злото. Едната е черна и символизира инволюцията, а другата е бяла и е свързана с еволюцията. Преплитайки се, те ни дават знание и за седемте степени на съзнание, които ще преминем от Стария Сатурн до Вулкан. Истинският смисъл на жезъла е, че той чрез познание (Меркурий) ни води към преодоляване на злото със собствената ни Аз-ова сила.

През Меркуриевата половина лицето на Христос е Михаил, станал след 1879 г. окончателно Архай. Каква е връзката му с Рафаил, усетена от двама души на срещата на десетимата през август 2006 г.? Както бе казано вече, в древността хората празнуваха четири основни природни празника. След Голгота свързаният с лятното слънцестоене Уриил, е покровител на Йоановия празник; свързаният с Михаил празник на есенното равноденствие след 1879 г. окончателно се превърна в Михаилов празник; свързаният със зимното слънцестоене Гавраил стана покровител на Рождество, а свързаният с пролетното равноденствие Рафаил е покровител на централния празник в Космоса - Пасхата. Рафаил е пролетен дух, циркулиращ около Земята, който през есента създава силите на човешкото дишане. Така че във времето, в което Михаил се явява космически дух, космически Архангел, по това време Рафаил регулира, благославя и действа в цялата човешка система на дишане. И тук се съдържа голяма тайна: всички изцеляващи сили първоначално пребивават в човешката система на дишане. В никоя друга система няма изцеляващи сили, а те самите са длъжни сами да се изцеляват. Всички тайни на изцеляването се явяват в същото време тайни на дишането, действия на Рафаил, които през пролетта са космически, а през есента проникват в нашето дишане. Да си представим следната картина: в прехода от лятото към есента, горе е образът на Михаил с активен, деятелен, насочващ поглед, желаещ да гледаме не в себе си, а навън, в света. Той държи в ръката си меча, изкован от космическо желязо, по начин, показващ на човека неговия път. А отдолу дълбокомислено гледа Рафаил, който пристъпва към нас и ни носи изцеляващи сили, разгорени от него преди това в Космоса. Рафаил се опира на жезъла на Меркурий, опира се на вътрешната сила на Земята. Такова е взаимодействието на Михаил в Космоса и Рафаил на Земята.

Когато отиваме към пролетта, то Рафаил е отгоре с жезъла, станал сега във въздуха подобен на огнен, блестящ в пламъци Змей. Той повече не се опира на Земята, но сега са му нужни силите на въздуха. Всичко, което като огън, вода и земя съществува в Космоса, той сякаш го смесва, привежда във взаимодействие, за да го превърне в изцеляващи сили, действащи и тъчащи в Космоса. А долу към човека пристъпва Михаил, който тогава е особено видим с неговия насочващ поглед към света и който охотно би взел със себе си погледа на човека. Така през пролетта Михаил завършва Рафаил и стои близо до човека.

В ИМЕТО НА НЕЯ, ДА БЪДЕМ ЗНАК, ДА БЪДЕМ АЗ-СЪМ!