Димитър Марчев Благоев



страница1/3
Дата25.02.2018
Размер0.55 Mb.
  1   2   3


СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ОТРАСЛОВА

И ФИРМЕНА ИКОНОМИКА ПРИ ВАК

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Катедра “Индустриален бизнес”



Димитър Марчев Благоев


ПОДГОТОВКА И ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УПРАВЛЕНСКИ КАДРИ ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА БАЗАТА НА ДЕФИНИРАНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за присъждане

на образователна и научна степен “доктор”

София 2009

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ОТРАСЛОВА

И ФИРМЕНА ИКОНОМИКА ПРИ ВАК

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Катедра “Индустриален бизнес”

Димитър Марчев Благоев


ПОДГОТОВКА И ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УПРАВЛЕНСКИ КАДРИ ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА БАЗАТА НА ДЕФИНИРАНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за присъждане

на образователна и научна степен “доктор”

по научна специалност 05.02.18

Икономика и управление

Научен ръководител:

Доц. д-р Васил Минчев Златев


Рецензенти:

София 2009

Дисертационният труд е обсъден от катедра “Индустриален бизнес” при УНСС – София и е насочен за защита в Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК.

Авторът на дисертационния труд е докторант в катедра “Индустриален бизнес” при УНСС – София и работи в същия университет и катедра като асистент.

Дисертационният труд е в обем от 180 страници и е структуриран в увод, изложение в три глави, заключение и списък с използвана литература. В приложение към дисертационния труд са добавени анкетна карта от практическото изследване, теоретични компетентностни модели и таблици с първични данни от практическото изследване.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на ........... 2010г. от ................ ч. в зала 2032 на УНСС – София, на заседание на Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК.

Материалите по защитата са на разположение на заинтересованите лица в сектор “Научни съвети и конкурси” в УНСС – София.

I.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Актуалност на темата

Управлението на индустриалните организации в съвременните динамично развиващи се икономически условия представлява сложен процес. Ефективното му изпълнение за постигане на активен и ускорен растеж и развитие на организациите налага необходимост от осигуряване с качествен управленски екип. В годините след присъединяването на страната към Европейския съюз в голяма част от българските предприятия протичат процеси на преструктуриране и оптимизиране на ръководството и човешките ресурси. В такава икономическа ситуация реалният изход от проблемите по кадровото осигуряване с качествени и компетентени управленски кадри е предприемането на целенасочени действия по развитие и усъвършенстване на мениджърите в рамките на самите компании. Тези процеси биха били най-успешни, ако това се превърне в неизменна част от корпоративните им стратегии. Под подготовка и повишаване на квалификацията на управленските кадри в индустриалните организации трябва да се разбира целенасочено и последователно обучение, предшествано от дефиниране на управленски компетентности и съобразено с индивидуалните потребности и персонални изисквания на всеки от управленския екип.

Традиционно подготовката и повишаването на квалификацията не се възприемат като дейност, която може да помогне на предприятията да създават стойност (ценност) и успешно да се справят с конкурентните предизвикателства. В днешно време това схващане се променя и компаниите, които прилагат иновативно обучение и подготовка декларират по-добри финансови резултати и имат по-добро пазарно представяне от техните конкуренти, които не извършват обучение. Особено ефективна трябва да бъде подготовката и повишаването на квалификацията на мениджърите от всички функционални области и от всяко йерархично ново в предприятията по отношение създаването на система за мотивация, усвояването на нови знания и споделянето им с останалите членове на колектива на индустриалната организация.

От своя страна мениджърите желаят да развиват тези свои способности, които са необходими за осъществяване на текущата им работа, но също така и са в унисон с индивидуалните им интереси и личностни ценности. Успехът на подготовката и повишаването на квалификацията е свързан с целите и стратегиите на индустриалните организации, а обучението спомага за тяхното осъществяване.

Съвременните производствени организации предявяват високи изисквания към управленските си кадри и към системата за подготовка и повишаване на тяхната квалификация в условията на пазарни отношения. В хода на научно-техническия прогрес едни управленски функции отмират, появяват се други съобразени с новите икономически реалности, а трети претърпяват модифициране. От друга страна се получава стремеж за уплътняване и синхронизиране на работния ритъм и изменение на техническите средства, посредством които се осъществява управлението на съвременните предприятия. Всичко това поражда необходимостта от въвеждане на нови подходи и форми за подготовка и повишаване на квалификацията на мениджърите.

В съответствие с това се очертават някои важни въпроси, отговорът на които се търси с разработването на дисертационния труд: Как при съвременните икономически условия се организира обучението на управленските кадри?; Какви са специфичните управленски функционални направления и съответно компетентности, които трябва да се развиват и усъвършенстват?; Какво трябва да бъде учебно-методическото обезпечение за провеждане на ефективен процес на подготовка и повишаване на квалификация, водещ до високи резултати в управленската дейност?; Какви са възможностите за приложение на съвременните концепции при повишаването на квалификацията на мениджърите в българските индустриални организации?; Каква е ролята на собствениците на предприятията и държавното управление по отношение на подкрепа на подготовката и повишаването на квалификацията и съответно неговото контролиране и регулиране? Необходимостта от получаване на отговор на тези фундаментални въпроси, особено в период на ориентиране на съвременната икономика към парадигмата на “икономика на знанието”, се усеща все по-остро от предприятията, като фактор за запазване или придобиване на нови конкурентни предимства.



2. Цел на дисертационния труд

Целта на дисертационния труд е да се разработят компетентностни модели и профили на управленските кадри от индустриалните организации и въз основа на тях да се дадат доказателства, че подготовката и повишаването на тяхната квалификация чрез използване на компетентностно-базирания подход е конкурентно предимство на организацията.

Постигането на целта предполага решаването на следните задачи:


    1. Да се откроят проблемите в обхвата, състоянието и тенденциите в българската и чуждестранни практики в областта на подготовката на управленските кадри и начините за повишаване на тяхната квалификация;

    2. Да се изследва настоящия състав на компетентностите на управленските кадри и да се разкрият признаците за тяхната диференциация по нива на мениджмънт: висше, средно и оперативно;

    3. Да се изследват теоретичните модели в областта на управленските компетентности и да се определи подходящ модел за приложение в българските индустриални организации, като се има предвид и проведеното за целта практическо изследване;

    4. Да се изследва релацията “Управленски компетентности – Компетентностен модел – Компетентностен профил - Управленско обучение” по отношение на мениджърите от индустриалните организации и начина на използването й в системата за вътрешнофирмена подготовка и повишаване на управленската квалификация;

    5. Да се разработи подходяща за българските индустриални организации методическа схема за идентифициране на необходимостта от подготовка и повишаване на квалификацията на управленските кадри, основана на дефинирани управленски компетентности;


3. Обект, предмет и методи на изследване

Обект на изследването са управленските кадри на висше, средно и оперативно равнище в индустриални организации от българската икономика.

Предмет на изследването е подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри на българските индустриални организации и по-конкретно:

  • компетентносттният подход при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри;

  • управленските компетентности и компетентностните модели;

  • компетентностните профили на управленските кадри в индустриалните организации;

  • необходимостта и насоката на обучение на база разработените компетентностни профили.


Методи

В настоящия дисертационен труд са използвани подходи и методи, включващи: проучване на литературни източници за установяване на достиженията в теорията, анализ на съществуващата система за подготовка и повишаване на квалификацията на управленските кадри в предприятията въз основа на проведени анкетни проучвания и интервюта. Поради комплексния характер на предмета на изследването е използвана разширена анкета и интервюта за събиране на детайлна емпирична информация относно използването на компетентностите и приложението на компетентностния подход при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

За основен инструмент на анкетното проучване е използвана полуструктурирана анкетна карта, съдържаща количествени и качествени променливи. Обработката на анкетните карти е извършена с помощта на специализиран софтуер за обработка на статистическа информация SPSS 13.0 и Microsoft Excel. Обработката и последващия анализ са извършени с помощта на статистическото разпределение и клъстерния анализ.
Приети ограничения в обхвата на дисертационното изследване

Извън обхвата на дисертационния труд са оставени психологическите и социалните аспекти на изследваната проблематика, проблемите по планиране и бюджетиране на обучението, културните различия, оказващи влияние върху подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

Също така извън обхвата остават и аспектите на приложение на компетентностите и компетентностния подход при първоначалната фундаментална подготовка на управленските кадри в системата на висшето образование и в останалите елементи (процеси) от управлението на човешките ресурси в предприятието, като планиране и подбор на човешките ресурси, управление и оценяване на трудовото представяне, мотивация и т.н.

Всеки един от тези аспекти би трябвало да бъде предмет на отделно задълбочено изследване, поради което разглеждането им в настоящия дисертационен труд няма да бъде достатъчно задълбочено и обхватно.


4. Основна теза и подтези на дисертационния труд

Основна теза: Използването на компетентностния подход при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри осигурява важно конкурентно предимство на индустриалните организации.
Подтези:

  1. В българските индустриални организации се очертава необходимост от създаване на база от данни под формата на дефинирани компетентности за конкретни управленски длъжности по организационната структура на управлението.

  2. Съществува силна взаимообвързаност между дефинираните управленски компетентности, изградените на тяхна база компетентностни модели и елементите на оценъчния процес за идентифициране на необходимостта от подготовка и повишаване на квалификацията на управленските кадри.

  3. В българските индустриални организации управленските компетентности могат да се използват за по-пълно идентифициране на необходимостта от повишаване на подготовката и квалификацията на управленските кадри.

  4. Мениджърите, чиято подготовка и повишаване на квалификация е съобразена с индивидуалните им потребности и изисквания, т.е. с компетентностния подход, могат да вземат по-успешни управленски решения от конкурентите им в динамично променяща се среда.


5. Обхват и структура на дисертационния труд

Дисертационният труд е разработен в обем от 180 страници и се състои от увод, изложение съдържащо 3 глави, заключение и списък с използвана и цитирана литература. Под формата на приложения са добавени анкетна карта за практическото изследване, теоретични компетентностни модели на водещи изследователи в областта и едномерно разпределение на отговорите от анкетните карти. Дисертационният труд включва 20 таблици, 53 фигури в изложението и 30 таблици в приложенията.


6. Апробация на дисертационното изследване

Дисертационният труд е обсъден на две заседания на катедрения колектив на катедра «Индустриален бизнес» при УНСС – София. По темата на дисертацията са публикувани 4 доклада и е реализиран успешно един научно-изследователски проект на тема: «Проучване на потребностите и съдържанието на обучението на мениджъри на фирми от текстилната и шивашката индустрия», финансиран от фонд НИД на УНСС.


7. Съдържание на дисертационния труд

УВОД

Глава ПЪРВА

Теоретични аспекти на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри в индустриалните организации.

1.Концепция и сфера на действие на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

1.1.Същност на понятието подготовка и повишаване на квалификацията на управленските кадри.

1.2.Обхват на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

1.3.Съвременни аспекти при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

1.4.Проблемни полета при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.
2.Компетентностен подход при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

2.1.Същност и еволюция на понятията “компетентност” и “компетенция”.

2.2.Характеристика на компетентностния подход при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

3.Модели на дефинирани управленски компетентности.

3.1.Еволюция на компетентностните управленски модели.

3.2.Методи за идентифициране на управленските компетентности.

3.3.Структура на компетентностните модели.

3.4.Приложение и сравнителен анализ на компетентностните модели.
Глава ВТОРА

Методика на изследването

1.Описание на обекта на изследването.

1.1.Дефиниране на обекта на изследване.

1.2.Изисквания към професионалната подготовка на управленските кадри в условията на пазарни отношения.

2.Анализ на използването на компетентностите и компетентностните модели при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

2.1.Методически въпроси.

2.2.Прилагане на методическите въпроси при повишаване на подготовката и квалификацията на управленските кадри.

2.3.Изграждане на компетентностни профили на управленските кадри в индустриалните организации.

2.4.Етапи на разработване (изграждане) на компетентносните профили на управленските кадри.
Глава ТРЕТА

Приложение на компетентностния подход и модели в българските индустриални организации.

1.Постановка (общи положения) на изследването на приложението на компетентностния подход и модели при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

2.Резултати от изследване на приложението на компетентностния подход и модели в българските индустриални организации.

2.1.Класификация на изследваните индустриални организации.

2.2. Равнище на приложение на компетентностите в индустриалните организации.

2.3.Степен на приложение на компетентностите при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

3.Разработване на компетентностни модели и профили на управленските кадри в българските индустриални организации.

3.1.Разработване на компетентностни модели на управленските кадри от различните йерархични нива на управление в индустриалните организации в България.

3.2.Разработване на компетентностни профили на управленските кадри от индустриалните организации в България.

4.Изводи и препоръки от практическото изследване.
Препоръки (към заинтересовани лица) за използване на компетентностния подход при повишаване на подготовката и квалификацията на управленските кадри.
Заключение

Използвана литература

Приложения

II. ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Увод

В увода е изведена и обоснована актуалността на темата на дисертационния труд, предвид икономическата реалност в страната след присъединяването на България към Европейския съюз. Формулирани са обектът и предметът, целите и задачите на изследването, както и основните въпроси, и тези, потвърждаването или отхвърлянето, на които се търси с разработването на дисертационния труд. Посочени са методите, чрез които се извършва практическото изследване и са поставени ограничителни рамки за насоката на изследване.


Глава ПЪРВА

Теоретични аспекти на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри в индустриалните организации.

В първа глава се прави теоретичен преглед и анализ на проблемите свързани с подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри. Разглежда се компетентностния подход като подходящ за приложение при подготовка и повишаване на квалификацията на мениджъри в и за индустриалните организации. На тази основа се очертават основните теоретични рамки, около които се търсят отговори на поставените изследователски въпроси и върху които се извеждат нови идеи за подобряване на процеса на идентифициране на необходимостта и направленията на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.


1.Концепция и сфера на действие на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

В първи параграф са представени различните гледни точки на изследователи по отношение на концепцията за подготовка и повишаване на квалификацията на мениджърите.

Проучени са възгледите на редица автори работещи в областта на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри: Бъргъйн1 [Burgoyne, 1988], Шрьодер2 [Schroder, 1989], Кроуел и Гудуил3 [Krouwell and Goodwill, 1994], Удал и Уинстенли4 [Woodall and Winstanley, 1998], Джой-Матюз, Мегинсон и Сюртс5 [Joy-Matthews, Megginson, Surtees, 2006], Според Колинс [Collins, 2001]6.

На база големият брой определения и различни виждания на редица автори, работещи в областта на подготовката, повишаване на квалификацията и развитието на управленските кадри в индустриалните организации се дава работно определение за понятието, което се използва при разработването на дисертационния труд.

Подготовката и повишаването на квалификацията се определя като система от планирани и непланирани, осъзнати дейности за придобиване на нови или актуализиране на вече придобити знания, умения, способности и компетентности на базата, на които се изграждат конкурентни предимства за ефективно изпълнение на работата и осигуряване на кариерно развитие на управленските кадри.

Дефинирани са различните аспекти на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри като отражение на разбирането за изменчивият характер на обстоятелствата, а новите концепции в това направление се определят като появили се под въздействието на възникнали нови потребности.

От историческа гледна точка са откроени основните етапи, които в различно време са оказвали въздействие върху практиката на успешните индустриални организации.

В обобщение на първи параграф се заключава, че проблемите на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри, способни да се конкурира в условията на пазарни отношения по редица важни причини придобива особена актуалност. Първо това са неблагоприятните тенденции на пазара на работна сила. Второ, изостря се конкуренцията за заемане на управленските длъжности (работни места) вътре в самите трудови колективи. Трето управленската подготовка и квалификация в личностен план не просто очертава характеристиките на конкретния мениджър, но и се оказва гаранция за социално благополучие и конкурентоспособност на пазара на труда.
2.Компетентностен подход при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.

Във втори параграф са представени характерните особености на компетентностите и компетентностния подход, като цяло и в частност при прилагането му за повишаване на подготовката и квалификацията на управленските кадри. В началото е направена разшифровка на понятията компетентност и компетенция. Представени са двете теории първата на тяхното пълно отъждествяване и втората на тяхното диференциране. Определено е, че за целите на дисертационното изследване и разработването на дисертационния труд се приема втората теория, т.е. на тяхното диференциране.



Проследена е еволюцията на понятието компетентност и е направена систематизация по автори и години (табл.1).

Табл.1.Еволюция на понятието за компетентност

N

Понятие за компетентност

Автор

Година

1.

Набор от поведенчески характеристики, водещи до по-добри резултати в работата в комплексна организационна среда.

Schroder

1989

2.

Поведенчески аспекти, които влияят на ефективността на работата.

Woodruffe

1990

3.

Индивидуални характеристики, които могат да се измерят или достоверно да се изчислят и на тази база относително да се твърди, че са значими за различията в ефективното и неефективното изпълнение на трудовите задължения.

Spencer et al

1990

4.

Основни способности и потенциални възможности, необходими за доброто извършване на определена работа.

Furnham

1990

5.

Компетентността е фактор за високоефективно трудово представяне при нарастване на промените в комплексната окръжаваща среда и появата на по-високи нива на управление.

Cockerill

1993

6.

Компетентността е сбор на онези знания, умения и специфични управленски черти, които са свързани с най-доброто изпълнение на работата, като за измерител се използва напредъка в кариерата.

Dulewicz

1996

7.

Всички свързани с работата свойства на личността, знания, навици и ценности, които подбуждат човек да си върши работата добре.

Roberts

1997

8.

Основно свойство на личността, което е критерий за ефективност или за превъзходно изпълнение на работа.

Mansfield

1999

9.

Измерим и оценим модел от знания, които отличават трудовото представяне на мениджърите.

Rodriguez

2002

На база разработките и концепциите на редица изследователи в областта на компетентностите и компетентностния подход Прахалд и Хамел7 (Prahalad and Hamel, 2006), МакКлеланд8 (МакКлеланд 1973), Р. Бойцис9 (Boyatzis 1982), Спенсър и Спенсър10 (1993), Келнър11 (Kelner 2001), Синот12 (Sinnott 2002) и др. е определено, че за целите на дисертационното изследване могат да бъдат дефинирани две групи компетентности: базови (основни или още могат да бъдат наречени общи) компетентности, т.е. такива, които са съставени от основни знания, умения и способности на мениджърите необходими им за изпълнение на управленските функции с определена ефективност, но непредоставящи конкурентно предимство и отличаващи (специфични) компетентности, т.е. такива, които отличават най-доброто от стандартното ниво на трудово представяне на мениджърите. Отчетена е и слабостта на тази теория, а именно, че в нея не се отчита спецификата на конкретната управленска длъжност, а се приема, че всички управленски кадри в организациите изпълняват еднакви или аналогични управленски функции.

Представени са четири метода за определяне на количествения състав на компетентностите:

а) На основата на параметрите (спецификите) на личността;

б) На основата на изпълнение на задачи и дейности;

в) На основата на изпълнение на трудови дейности;

г) На основата на управление на резултатите от дейността.

Първият и от части втория способ включват: “...... лични качества и опит, който придобива човек: знания, образование, подготовка и друг вид лични характеристики, обединени в набор от компетентности, които позволяват ефективно изпълнение на задълженията”13.

Направени са следните обобщение и изводи за компетентностите и компетентностния подход от разгледаните в параграфа постановки:



  1. Компетентностния подход може да се определи като продуктивен за оценка на професионалното развитие на управленските кадри и позволява да се правят по-задълбочени оценки за техния професионализъм.

  2. Акцентът, които се поставя върху компетентностния подход на ценностно-смисловата ориентация на мениджърите, позволява по-пълно да се реализират разбиранията на управленските кадри за социалната значимост на професията и функцията на ръководителя.

  3. Използването на адекватни методи за оценка на компетентностите на мениджърите, позволява по-пълно реализиране на техния потенциал при условие, че се създава съответстваща и подходяща образователна среда, индивидуализираща процесите по повишаването на квалификацията.


3.Модели на дефинирани управленски компетентности.

В трети параграф е проследена еволюцията на компетентностните управленски модели. Разгледани са редица методи за идентифициране на компетентностите и за формулиране на компетентностно-базирани модели.

За нуждите на емпиричното изследване на дисертационния труд, като най-подходящ е определен методът на оценката на длъжностните компетентности, като метод непосредствено обвързан с дефиницията изясняваща понятието компетентност използвано в изследването. В това направление компетентностната методология и дефинирането на понятието компетентност са ориентирани към идентифициране както на факторите, предпоставка за най-добро трудово представяне, така и към установяване на несъответствия в нивото на компетентност на управленските кадри от различни нива на управление в индустриалната организация със средното за съответната целева група.

От теоретична гледна гледна точка са разгледани и анализирани категориите на компетентностите по Спенсър и Спенсър, категории на компетентностите по Хей Груп и са определени предимствата и недостатъците на компетентностните модели.

В таблична форма са сравнени шест модела, които идентифицират основните управленски компетентности, определящи високо ниво на трудово представяне сред мениджърите. Изборът на тези модели за провеждане на сравнителния анализ е продиктуван от факта, че те са разработени в сравнително еднакъв времеви диапазон и са предназначени за идентифициране на общите управленски компетентности.

Избраните и посочените в сравнителната таблица (Табл.2) управленски компетентности се появяват в поне два от всички модели служещи като база за сравнение. Не се посочват компетентности специфични и характерни само за един от сравняваните модели.



Табл.2.Сравнителен анализ на модели от управленски компетентности

Наименование на компетентността

Компетентностни модели

Шрьодер

MCI

АМА

Мак Бер

Констабъл

Клемп

1.Способност за формиране на концепции и мнения.

Х

Х

Х

Х

Х




2.Увереност

Х

Х

Х

Х




Х

3.Динамично въздействие (влияние)

Х

Х

Х

Х




Х

4.Ориентация към постижения

Х

Х

Х

Х

Х




5.Лидерство (качества на ръководител)

Х




Х

Х




Х

6.Ориентация към/за развитие

Х

Х

Х

Х




Х

7.Търсене на информация

Х

Х




Х




Х

8.Проактивна ориентация

Х




Х

Х

Х




9.Планиране и организиране




Х

Х

Х




Х

10.Идейна гъвкавост

Х




Х

Х

Х




11.Междуличностни изследвания и наблюдения

Х

Х




Х







12.Направляване на влиянието




Х




Х




Х

13.Аналитично мислене




Х

Х

Х







14.Самоконтрол и самоуправление




Х

Х

Х







15.Изграждане на междуличностни отношения




Х




Х







16.Представяне на умения

Х




Х










17.Устойчивост







Х




Х




18.Решителност




Х







Х




Сравнените модели показват сходство в идентифицираните управленски компетентности, което предполага широката им приложимост. Предвид тази широка приложимост обобщените модели са от значителна важност за изследванията и анализите на управленската професия, особено за хората във висшите и средните нива на управление в индустриалните организации, където отговорностите са със значително изявен управленски и стратегически характер.

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница