Глава ВТОРА Методика на изследването

В първи параграф е представен обектът на изследване. Определени са специфичните характеристики на управленските кадри и е направена диференциация по категориите висш, среден и оперативен мениджмънт от йерархичната организационно-управленска структура. Разгледани са основните функции, които изпълняват мениджърите в индустриалните организации и за които е необходимо да притежават съответното ниво на компетентност.

Направен е сравнителен анализ на функциите, които изпълняват мениджърите в малките и средните предприятия от една страна и големите индустриални организации от друга.

Оформя се заключението, че различията не са във функциите на мениджърите, а в степента на важност и акцент. В друг разрез е направено сравнение на функциите на управленските кадри по йерархичните нива на управление. Установено е, че управленските кадри е необходимо да притежават три основни типа компетентности: технически, концептуални и компетентности за междуличностно общуване¹⁴. Относителната им значимост варира в зависимост от йерархичното ниво на което се намира мениджърът.

Във втори параграф са разработени методическите въпроси, свързани с дисертационното изследване. Като необходимост за провеждане на изследване в областта на подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри базирано на компетентностния подход се изтъква:

• 
  Съществуващият недостиг от знания, умения и компетентности на управленските кадри в индустриалните организации, както и на бъдещите потребности от подготовка и повишаване на квалификацията им;
  
• 
  Променени обществени потребности и нагласи по политически и бизнес въпроси и по теми, свързани с отделния индивид, когато имат отношение към подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри.
  

Като цел на изследването и разработените за неговото провеждане методически въпроси са определени идентифицирането на несъответствието при притежанието на ключови, базови и специфични управленски компетентности, като разлика между прогнозируемите нива, необходими за най-добро трудово представяне и съществуващото (настоящото) равнище на притежание. От друга страна се търси съпоставка между компетентностните профили на управленските кадри от различните йерархични нива на управление и един обобщен компетентностен профил на всички управленски кадри в изследваните индустриални организации в страната. Това е направено, за да се открият специфичните управленски компетентности за всяко едно от йерархичните нива на управление и да се идентифицира дисбаланс в сравнение с общата изследвана съвкупност.

При разработването на методическите въпроси се стъпва на следните изходни хипотези:

Първо, оценката на степента на притежание на компетентностите съществува реално в съзнанието на мениджърите, тя е факт независимо от това дали се проучва, търси и установява.

Второ, този акт представлява емпирично изследване, осъществявано с помощта на методите на анкетирането, интервюирането и тестовете за оценка и самооценка.

Трето, оценката на управленските компетентности не може да стане достояние на дадена общност по друг начин освен чрез емпирично изследване.

Четвърто, като всяко емпирично познание¹⁵ и това е полезно поради факта, че то отразява реални неща – в случая това е оценъчното съдържание на мениджърите за степента на тяхната компетентност и съответно степента на тяхната подготовка и квалификация в даден момент.

Проучването на потребностите от повишаване на подготовката и квалификацията на управленските кадри се извършва въз основа на дефиниран компетентностен модел за всяко ниво на управление от йерархичната структура на управление в индустриалните организации и се базира на теоретичните и практико-приложни изследвания и изградени компетентностни модели и подходи.

Управленските компетентности включени в анкетната карта се оценяват по следната оценъчна скала (Фиг.1).

Фиг.1.Оценъчна скала за степента на влияние на конкретна управленска компетентност върху нивото на трудово представяне на управленските кадри.

След като анкетираният е дал оценка за степента на влияние на дефинираните в анкетната карта управленски компетентности за постигане на най-добро трудово представяне на подчинените му мениджъри е необходимо да се оцени и степента на реално притежаване и желаното такова на съответните компетентности. Тази оценка се осъществява по следната оценъчна скала (Фиг.2):

Обработката на информацията и обобщаването на резултатите от анкетирането се извършва при определена последователност и при спазването на конкретни правила.

1. 
   Дефиниране на компетентностни модели от 10-12 компетентности общо за всички управленски кадри и по отделни категории управленски кадри съобразно йерархичната структура на управление. Това става на база на баловите оценки дадени за всяка една конкретна управленска конпетентност по оценъчната скала за степен на влияние върху нивото на трудово представяне и се осъществява (изчислява) по следната формула:
   

U_f е относителното тегло на компетентността;

m_i – балова оценка;

к_j – броя на анкетираните посочили съответната компетентност;

j – [1 , n]

По съответния начин се определят относителните тегла на всички управленски компетентности посочени в анкетната карта и оценени от мениджърите на съответното йерархично ниво на управление в изследваните индустриални организации.

Градирането на компетентностите, става в низходящ ред, като компетентностите с по-високи балови оценки са с по-високо влияние върху нивото на трудовото представяне на мениджърите от низходящото управленско ниво. От ранжираните по този начин, посочени в анкетната карта управленски компетентности се избират 10-12, които ще бъдат включени в компетентностния модел за изграждане (разработване) на компетентностния профил на нисходящото йерархично управленско ниво.

2. 
   Обобщаване на баловите оценки на компетентностите включени в компетентностните модели за разработване на профили по отделни категории управленски кадри в индустриалните организации.
   

Z_ά е обобщена (осреднена) балова оценка на степента на притежаване на компетентността;

n_i – балова оценка за оценяване степента на притежание на конкретна компетентност включена в компетентностния модел;

к_j – броя на анкетните карти включващи оценяваната компетентност;

j – [0; n]

i – [0; 6]

Чрез формулата се осредняват оценките за всички компетентности изграждащи компетентностния модел.

Информацията необходима за разработването на компетентностните профили на управленските кадри се съдържа в данните установени на предходния етапа на дефиниране на компетентностните модели и установяване на обобщените оценки за степен на притежание и желана степен на притежание.

Компетентностния профил се построява върху градуирана окръжност разделена на 10-12 равни части съобразно броя на компетентностите включени в компетентностния модел.

Определянето на ограничаващите доброто трудово представяне (проблемни полета) компетентности на мениджърите е една от основните задачи на оценката и анализа на компетентностните профили. Като ограничаващи доброто трудово представяне компетентности могат да бъдат определени тези, които са включени в компетентностния модел, получили са ниска оценка за степен на притежание и същевременно висока оценка за желана степен на притежание. Изобразени на компетентностния профил това са компетентностите стоящи най-общо до центъра на окръжността.

От друга страна е идентифицирането на компетентностите допринасящи за отлично трудово представяне и отличаващи се с висока степен на фактическо и желано притежание от мениджърите. Изобразени на компетентностния профил това са компетентностите отстоящи най-далеч от центъра на окръжността.

Трета група компетентности заслужаващи анализ са тези, чието фактическо притежание надвишава желаното ниво, което от своя страна говори за тяхното надценяване по отношение степента им на влияние върху нивото на трудово представяне.

Трета глава представя емпиричните данни от проведеното изследване на практиката в българските индустриални организации по отношение степента на приложение на компетентностите и компетентностния подход при подготовката и повишаването на квалификацията на управленските кадри. Чрез това емпирично изследване се цели да се потвърдят или отхвърлят основната теза на дисертационния труд и подкрепящите я подтези.

В първия параграф се дефинират рамките и ограниченията на изследването, които се считат за актуални и в тяхната цялост до момента на са били предмет на изследване. Като такива са определени:

Дефинирани са следните основни изследователски въпроси:

Вторият параграф започва с обща характеристика на изследваната съвкупност от индустриални организации в България. Представена е структурата на анкетираните управленски кадри, а анализът и оценката на приложението на компетентностите е направена посредством оценка на изследваните предприятия по няколко основни критерия: поставени приоритетни цели, средства за постигане на целите и определяне на компетентността на кадрите. Съществен въпрос представлява определянето на ролята на подготовката и повишаването на квалификацията в подпомагането на предприятията за постигане на целите им. В това направление се анализират вътрешните и външните фактори, които влияят върху подготовката и повишаването на квалификацията в индустриалните организации.

В трети параграф на практическото изследване са разработени компетентностни модели за висшите, средните и оперативните управленски кадри на индустриалните организации от българската индустрия. В друго направление и в съответствие с диференциацията на предприятията на малки, средни и големи са обособени и обобщени компетентностни модели на мениджърите от съответната категория индустриална организация. На базата на така изградените компетентностни модели са разработени компетентностни профили. Като информационен източник за разработване на управленски компетентностни модели и профили и идентифициране на необходимостта от повишаване на подготовката и квалификацията на управленските кадри са използвани данните от коректно попълнените оценъчни таблици включени в анкетната карта. При самото разработване се следва методиката описана в глава втора на дисертационния труд.

Разработването на компетентностните модели и профили е извършено на следните нива:

1. 
   Разработване на обобщен компетентностен модели и профили на мениджъри от висше, средно и оперативно йерархични нива на управление в индустриалните организации;
   
2. 
   Разработване на общ компетентностен модел и профил на управленските кадри в индустриалните организации;
   
3. 
   Разработване на обобщен компетентностен модел и профил на управленските кадри в големите, средните и малките индустриални организации;
   

Чрез методическия модел и оценките дадени от анкетираните мениджъри за степента на влияние на компетентностите върху нивото на трудовото представяне е обособен следния компетентностен модел характерен за управленските кадри от висше йерархично ниво на управление (Табл.3).

Направен е сравнителен анализ между компетентностните модели и набора от съставляващи ги компетентности в следните два разреза:

• 
  Сравнение между компетентностните модели на висшите, средните и оперативните управленски кадри (Табл.4);
  
• 
  Сравнение между компетентностните модели на мениджърите от малките, средните и големите индустриални фирми.