Димитровград, 10. 2012 г. Като Ви кажа, последните години на 20 век, кое е най-важното събитие за вас ?

-Най-важното е, че през тези години преминахме от социализъм към пазарна икономика, което преведено на друг български език, това е капитализъм, така го тълкуваме. Това събитие е важно, защото промени много неща в социалния живот на хората, обаче от тази промяна Димитровград пострада. Димитровград имаше 60 000 жители, сега надали има и 20 000. Около 20 000 работни места бяха закрити. Затвори се държавно минно предприятие Марбас с 6 000 работници; от 5 000-те работници на Химкобмината останаха 1 000; 2 000 – ПЕК –а; 2 000 се закриха от консервения комбинат и 2 000 от Вулкан, в който работеха към 3 000 души, сега е пред затваряне. Като се вземат предвид и някои по-малки предприятия, се оказва, че повече от 20 000 места за работа са затворени. Всъщност настъпи едно разотиване, казано по-меко, едни от хората, предимно от по-младите заминаха за Гърция, Испания, Италия, а по-старите – бивши апаратчици, от Химкомбината, миньори и т.н., се ориентираха към натурално стопанство. С паричките, които са си спестили, изкупиха в околните села малки къщички с дворчета и започнаха да садят домати, пипер, да гледат някакви животни и пр.,а това се нарича оцеляване чрез натуралното стопанство. Обаче той не произвежда стока за пазара, за износ и т.н., той произвежда единствено за себе си. На времето Химкомбинатът произвеждаше печалба за около 100 милиона долара, която подхранваше Културния дом, културни институции, съвета и т.н. Всеки може да си говори каквото иска, че няма работни места, но за тези 20 години управляващите града асфалтираха улици, направиха тротоари, градинки, ние минаваме за най-чистия и най-озеленения град. Ние от Димитровград пострадахме и затова, че носи градът носи името на Георги Димитров, всъщност го брояха за червен град. С голяма злоба събориха паметника на Георги Димитров и го хвърлиха в парка на река Марица. Освен това тук се разви една фирма Пайнер и от цяла България знаят, че нашия град е столица на попфолка. Ползват един ресторант в хотел в Харманли и там си правят записите, както и в бившето ни кино “Дружба” и стотици, хиляди дискове изпращат по цяла България. И при все, че Пайнер не е изнесъл нито един концерт, градът ни е опорочен като център на с поп фолкмузика. Като говорим за музика, искам да отбележа, че в града има много добър оркестър, изпълняващ забавна музика, който изнася концерти и в София, участва на фестивали в Италия и т.н.

-В Димитровград живея от 58-ма година, завършил съм минно инженерство и отидох в едно миньорско селище, един квартал – първа, втора, трета смяна, такъв беше обичаят, докато човек се изгради и докато получи това, което в института не се дава – атмосферата, нравите, навиците, обичаите и пр. Постепенно стигнах до старши инженер в дирекцията, после станах главен инженер на рудник, след това началник на най-големия подземен рудник “Смирненски”. Всеки месец на 2 000 работници подсигурявах кой къде да работи и накрая на месеца им плащах. Рудник “Смирненски” внедри четири съветски комплекса с комбайни и механизирахме 80% от труда на миньорите. Бяхме най-добре механизирания рудник в България, с четири галерийни комбайна; посрещахме делегации, споделяхме опита си и т.н. Всъщност аз съм закърмен в тази работническа среда и като чувам от София лъже-политици да говорят, че българина бил мързелив, казвам: нека да дойде тук и да види как се изкопават и натоварват 6 тона въглища под земята, толкова беше нормата. Аз бях два мандата, член на изпълкома на Градския народен съвет, от 60 до 64-та година и от 64 до 68-ма година, и всичко, каквото е ставало е минало през мен, строителството на града и т.н.

-Не, промените не започнаха веднага, но по едно време се явиха се едни хора, главно от Подкрепа, някои от тях идваха от рудниците, други бяха новоназначените началници, които бяха наши кадри, но те преминаха към СДС и Подкрепа; и почнаха да пращат рейсове на площада в града и пред управлението на Марбас и крещяха: - Червени боклуци и т.н. И започнаха, без да има производство, да си вдигат заплатите и предприятието малко по малко западна. Всъщност, СДС източи голяма част от оборотните средства на предприятието.

-По всякакъв начин го източиха, и тука знаят кои от бившите водачи на СДС-то се обогатиха; и затуй предприятието се самозакри, защото се оказаха, че са търтеи, негодяи и авантюристи. Хубавата идея на СДС не се реализира. На митинги, мене даже искаха да ме включват в тукашното ръководството, обаче аз като виждах какви хора влизат, отказах да участвам.

-Какви хора влизаха?

-Хора, които са службогонци, хора, които искат да се обогатят и да застанат начело. Знаят ги кои са, ако ви разведа да видите в какви къщи живеят и какви предприятия имат, Тодор Живков е един бедняк в сравнение с тях.

-Нашето предприятие се закри, две-три години след 10 ноември вече фалира.

-Не беше обявен официален мотив. Няма пари и работниците започнаха да не работят. За един новоизграден рудник като рудник “Здравец” с производство на два милиона тона въглища, най-големия на Балканския полуостров, не можем да намерим работници. Всичко по този начин се разгради в обществото.

-Не, по този начин нямаше как да продължи, а и всъщност беше отровена атмосферата.

-Те го разрушиха, административни сгради, парно, бани и др., всичко беше разрушено от една група за ликвидацията.

-Да, въглищата си стоят.

-Въглищата на Марбас по начало са лигнитни, те не са за огрев, не са калорийни и във връзка с нашите въглища беше построен ТЕЦ Марица-3, който беше главен консуматор на нашите въглища. Обаче през зимата като закъсваше за въглища ТЕЦ Марица Изток, защото багерите не могат да работят в заснежена и заледена обстановка, започнахме от подземния въгледобив да им изпращаме композиции от нашите въглища, понеже са на 150-200 метра под земята и са по-високо-калорични от тези, които се копаят по-плитко, наземно. В бившата ГДР редица централи работеха с лигнитни въглища. Даже тук бяхме готови да внедрим един модерен начин – изгаряне на въглищата в кипящ слой; това можеше да доведе до много по-голяма ефективност, обаче никой не те пита за ноухау. Всичко отиде на боклука.

-Аз бях между червените боклуци. Защо? Аз имах вече втора категория за пенсиониране, една година повече съм работил от необходимото. Ако беше продължил социализма, можех още десет години да работя, с целия си опит, тогава бях на 54 години. Обаче тези, които идваха да крещят от Подкрепа, направиха един списък, в който влизаха 30 души инженери, които имаха право да се пенсионират, и в продължение на три месеца – от януари, всички трябваше да излезем в пенсия. А това беше всъщност мозъчния тръст на предприятието ни. И оттам тръгна упадъкът. От двадесет години вече съм пенсионер.

-Не, това бяха пак наши хора, които подписаха удостоверение, че искат да напуснат поради здравословни причини, семейни и други различни мотиви, ако не им дадат парите, които им се искат от СДС; ако нещо не им играят по свирката, ги отстраняват с молба да бъдат уволнени. Тази молба си беше предварително подписана още като го назначават директор на Марбас и т.н. и я слага СДС-то в чекмеджето си, и ако той не им играе по свирката, не им дава необходимите пари, но то и нямаше такива пари по начало в предприятието, за да се раздават, дето се вика, на сульо и пульо. Пет директора на предприятието за три-четири години се смениха по този начин.

-Да. И хората изобщо не искат да чуят за Подкрепа, те изобщо нямат структури не само в нашия град, а и в цяла България, и всъщност не са подкрепени от никого. Остана КНСБ. А Подкрепа – доктор Тренчев от време на време се явява, за да казва в медиите какво е неговото мнение по някои въпроси. Наистина, всичко, което казвам звучи много негативно, но аз мога да го докажа. Всъщност замря и културния живот града. В Димитровград имаше три много мощни института, културни домове. В нашия културен дом имаше детска музикална школа, хор и симфоничен оркестър, едно време се казваше ансамбъл, имаше и естраден оркестър. Същите форми на художествена самодейност ги имаше и в Химкомбината, както и в комбинат “Вулкан”. Една година след като се върнах от Алжир, бях заместник- ръководител на танцовия състав на Марбас. Участвахме в празниците на левия френски вестник “Юманите”; те за разлика от нашата управляваща партия БКП, набираха волни помощи чрез концерти, изнесени от различни художествени състави. Поканиха и нашия танцов състав, който беше носител на златен медал от комитета по култура, заминахме с наш рейс във Франция и изнесохме с голям успех концерти на няколко места. Имаше поставени касички и в тях пускаха пари за дарения. В Химкомбината имаше самодейни състави, носители на много награди от национални прегледи на художествената самодейност. Това го няма сега. Между другото, аз бях инициатор за честване деня на миньора в един ресторант, което се превърна в традиция; по 150 души се събираме, играят хора на три синджира, пеят, целуват се, миньорите жадуват да се събират заедно, това са така да се каже остатъци от миналия живот.

Аз не съм привърженик на тоталитаризма, обаче много загуби България, че разруши, съсипа и оплю каквото имаше изградено. Други държави не постъпиха по този начин, в това число и Латвийските, те не разрушиха нищо.

-Всъщност, според Вас е трябвало да настъпи промяна, но не и да се извърши по този начин?

-Промяна се налагаше да се извърши, но по различен начини, по принципите на свободния пазар. В тогавашната Западна Германия, като падна Берлинската стена, беше въведен един личен данък за всички германци, с който се целеше да се възстановяване и достигане уровена на Западна Германия от източно германците. Нищо в Германия не се разруши, те всъщност надграждаха, а не рушаха.

-Този преход продължи много дълго, по-скоро е време за рушение, отколкото време за съзидание!. Те даже и в народното събрание го казват, българският преход стана пословичен и ние станахме най-бедната държава в ЕС, а бяхме на седмо място по жизнен стандарт, през 70-80-та година и това западните държави не можеха да го понесат. Последните години Горбачов, предателят на 20 век, спря всякакви помощи към България, вземания-давания, и това доведе до спад в икономиката. Мога да говоря и за развитието на спорта в нашия град, имахме баскетболен отбор, издържаха го от едно предприятия, който завоюва трето място в България. Имахме отбор по борба, който беше национален първенец, създаде Еню Вълчев и други олимпийци. Сега няма никакъв спорт, но се правят някои опити да се организират школи и т.н.

-Добро бъдеще може да има само при едно положение – ако се насочат капиталовложение, за да се създадат нови предприятие. Жилищния фонд стои, в града има много празни апартаменти, даже има семейства, които имат по два-три апартамента. Структурата – градини, паркове, всичко е готово, само трябват капиталовложения, за да се създадат предприятия, които да са конкурентноспособни на европейския пазар. Има условия затова и хората са трудолюбиви. Аз съм родом от Търговище, от 50 години живея тук и сравнявам - това е един по-богат край, и хората тук са много трудолюбиви и може да се възроди производството. Сега от Химкобмината правят опити за пробив в арабския свят. На времето, като член на изпълкома, взехме от опита на русенци, посещавахме града и се запознахме с инициативата им. Тогава само за една година тук се родиха седем-осем малки предприятия - металообработващо, мебелно, шивашко, плетаческо и др., които сега се закриха. Имаше предприятие за каишки за часовници, работеха около стотина жени, и то се закри. Специално сме полагали усилия да създаваме работни места за жените, но сега и такава инициатива няма. Наскоро, като трябваше да гласуваме за кмет на града, казвам им: – кметът на града не е длъжен да създава предприятия, той трябва да се грижи администрацията, за градинки, паркове и т.н., обаче сега няма партия няма БКП, която навремето ръководеше; сега кметът е баща, майка, бащица на всички граждани и щом гражданите нямат работа и напускат града, кметът трябва да е заинтересуван от решаването на този проблем. Ходихме да разгледаме американското предприятие за санитарна техника в Севлиево, в разговор с кмета го попитахме: как можа един кмет да издейства такова прекрасно предприятие за града. Казва: - Не ме питайте, три месеца не съм се връщал вкъщи, спал съм едва ли не по стълбите на американското посолство и на министерствата; дадохме им много терени, жилища и т.н. Така се създават предприятия. В тази връзка, с един от активистите, който идваше да агитира да изберем еди-кой си кмет, аз приведох пример с кмета на Севлиево, той ми отговори, че това сега изобщо не е във функциите на кмета. На кого е тогава?!

-Не, общо взето оценката ми е положителна, също и сесиите на съвета, на местният парламент се ръководеха демократично. Даже в някои отношения се забелязва, че дисциплината се подобри.

-Хората останаха недоволни от Жанвиденовото правителство, и сега доста видни социолози казват, че Жан Виденов е бил добряк, но са го провалили големите риби и даже някои се съмняват, че това са хора от неговата партия. Аз от 97-ма година не съм член на БСП, защото тази партия не отговаря на моите разбирания. Аз например не съм доволен да има американски бази в България, не съм доволен да изпращаме пушечно месо, рейнджърите и да им плащаме с наши пари, за да отстояват американските интереси в базите. В Гърция, например от 50 години имат американска база, но тя е срещу 2 милиарда долара наем месечно. А сега ние измислихме една форма - съвместно обучение с американските воини, за да изпращаме военни контингенти. Има доста страни от НАТО, които се отказаха да изпращат свои войници в американски бази, но ние сме слугинаж, държим се като поробена страна, и каквото ни кажат, правим всичко, за да ни харесват батьовците.

-В рудника, на който бях началник, имахме триста турци и ги возехме с рейсове, разбира се, не само тях, а всичките ни работниците. Аз съм ходил на техния Кочбайрям, в турски села да набирам работници и мило, и драго давахме, за да ги привлечем. От тези триста наши работници, много малко заминаха, въпреки че са били заплашвани, че ще ако не замине, ще му се отреже главата.

-От догановските хора. Много разнопосочни са тези събития, бяха започнали да извършват доста саботажи под ръководството на турския джингиби –Доган. Бомба на пловдивската гара с избити хора българи; палежи в житни ниви Добружда, тук в нашия рудник сме хващали сложена жар на някои места, с много опасни последици. Всъщност тази организация искаше да напомни за себе си, и даже е имало планове да бъде откъсната цяла територия от България.

-Аз не съм бил привлечен да участвам в тази дейност, не всички участваха във възродителния процес, но изглежда това със смяната на имената е било пресилено и е наляло вода в мелницата на организаторите и тези хора си тръгнаха. Всъщност никой не ги е насилвал да се изселват, в действителност е като ответ на преименуването, като реакция и те масово тръгнаха нататък. Сега най-много български турци има в Бурса, и Цветан Цветанов отиде да им прави метани, да ги организира да гласуват за ГЕРБ. Тези хора са истински българи и даже някои от тях всяка година пътуват дотук и казват, че много тъгуват за България и я считат за своя родина. По мое мнение не беше правилна политиката спрямо тези хора, те са отрудени хора, бедни, е, не всички са бедни, всъщност те са много пестеливи, занесли са много пари и злато нататък. Вярно е че не малка част пътищата, железопътни линии в България турците ги построиха, те са много работливи. При нас в рудниците не сме имали никакви проблеми с тях, напротив, като им платиш според договореното, те работеха по-добре и от българите.

-Те ми разказват, даже са ходили от къща на къща, даже са отбелязвали кой кого ще убие при едно морабе, война.

-Не. Аз за Доган нищо не знаех преди 10 ноември, обаче чувах, че имат някаква организация. Впоследствие се оказа, че Доган е двоен агент; от затвора не пускат току-така, ако не те завербуват.

-Всъщност аз съм на мнение, че трябваше да го махнат отдавна. Но неговият заместник в народното събрание е един много културен човек, преподавател в университета – Юнал Лютви, той не носи злина, много е почтен и в това отношение доста българи могат да му завиждат.

-Не. Знаех за художника Светлин Русев, за Нешка Робева, които отидоха в Русе, те са от т. нар. Екогласност; тогава това беше единствената съпротива от тази неформална група. Обаче те не правеха нещо за сваляне на властта, искаха Тодор Живков да отиде при Чаушеско и да намери начин да се спре обгазяването на Русе и района. А пък този дисидент, Желю Желев, той е бил комсомолски секретар, бил е и партиен член. Вече се знае кой е написал книгата “Фашизмът” и при все, че е плагиатствал, прави дисертация, и тъй като не са искали да отпечатат и да признаят “труда” му, Людмила Живкова се застъпила за публикуването на книгата. Тя е излязла по-демократична от другите. И даже се носят разни слухове, че е платила, но на КГБ, а не на нашето ДС. Не са я харесвали, тя е ходела при капиталисти, в Япония и т.н. Сега отново излязоха за нея материали, положителни. Този дисидент, Желю Желев, който е пуснат през задната врата да направи дисертация, застана на прословутия голям син митинг в София и беше издигнат за ръководител на СДС. И всички софиянци, както и всички българи очакваха да се случи нещо голямо и хубаво и този европейски начин на живот да навлезе у нас. Ние, например чакахме по 15-17 години да ни дойде реда, при това с парична вноска за лека кола, и то съветска или на ГДР – малката пластмасова - Трабант. Това беше нечовешко, да спестяваш, 17 години да си държиш влога без лихва, за да си купиш съветска кола. Питате някои промени да съм забелязал - за две-три години, за пет, ние станахме задния двор на Германия, накупихме им колите втора употреба, но това пък показва, че българинът иска да живее по различен начин, по европейски. Какво става сега в СДС? Ежбите и котерийните борби в СДС доведоха единствено дотам, че то се самоизяде. Иван Костов отлюспи всички активисти, той разцепи СДС. И всъщност, седесарите затриха хубавата идея и много отрепки влязоха в СДС, всичко това не трябваше да се случва. Аз съм доста политизиран, от 66-ма до 69-та година съм бил първи секретар на градския комитет на комсомола, член на окръжното бюро за комсомола, на всички пленуми на ЦК на БКП и затова сега се интересувам живот от промените в политиката. Някои четат Евангелието отпред- назад, някои го четат отзад-напред, нещата трябва да се наричат с истинските им имена, така както са.

-Аз не мога да кажа нищо против него, той разви селското стопанство, даже в рамките на социализма създаде личните стопанство и ако е имал повече пълномощия, той щеше да раздаде земя кой колкото иска, за да отглеждат животни. Даже го и упрекваха за това. Тодор Живков създаде много широки връзки с капиталистическия свят и модернизира множество предприятия. Например, японците много го уважаваха, той създаде с тях културни връзки, пионерския хор Бодра смяна многократно изнасяше представления в Япония; казано с усмивка, японците ги научихме да ядат кисело млеко и пр. Обаче, сегашните японски бизнесмени и управници, които идват тук, казват, че навремето са имали много по-големи връзки с България, но, според мен, сега не могат да разберат, че сме станали “по-демократични”.

-Какво е неговото еднолично управление в сравнение с управлението на Бойко Борисов?! Тодор Живков е бил голям демократ. По негово време функционираха демократично и Народното събрание, и Държавния съвет и Министерския съвет и Политбюро. Едни офицери, начело с Горуня му направиха атентат, но той струва ми се, ги посече. Аз бях първи секретар на комсомола в Димитровград по времето на Иван Абаджиев, който беше секретар на ЦК на Комсомола и член на Политбюро на ЦК на партията, той беше много нашумяла личност и Тодор Живков го зафичи за посланик; такива, които можеха да му вземат властта ги отстраняваше и разпращаше на други постове. Не е безобиден в това отношение, и сигурно е имало някаква опозиция срещу него, обаче е била слаба. Аз съм ходил на едно-две национални съвещания в зала “Универсиада” и съм се учудвал и даже малко недоволен бях, от това неистово крещене: “БКП! БКП!” А това бяха хранениците на социализма, той друго не може освен да бъде член на партията и на управата. Аз не съм партократ.

-Партокрация се казва и в този смисъл са ме дразнили , и тук в града ме имат малко като ренегат, човек с малко по-свободни идеи, аз не искам да вървя в тесните коловози. Аз бях от тези хора, които питаха: – Защо и как? А те не даваха да се пита.

-Аз не съм си представял каква друга система може да бъде. Изведнъж започнаха всичките тези промени, но това се случи под давление на западния свят.

-България сега е в разруха, какво да й се радвам на България, народът е обеднял, гледам много бедни старци с патерици, с бастуни, а това всъщност са хората, които построиха Димитровград! А пък младите хора са разпилени да мият чинии в западните страни, в това число и в Гърция. Един наш познат отиде да работи в Гърция при някакъв гръцки фермер. Викам: - Какво работеше там? Казва: – Пасях овце, в овчарника на едни картони спях, и каквото намеря ям. Това е съдбата на българина навън, пък да не говорим за българките, които отидоха да прислужват на гъркините, някои от тях да стават и метреси. Над 1 милион българи са напуснали България. Държавата е в пълен упадък! Единственият изход е да се спасяваме сами. България може сама себе си да спаси. Това може да стане като се създадат приоритети; а чувам между другото, не съм фен на Плевнелиев, обаче президента, като технократ, започна да издига шест приоритета; при среща със студенти каза, че България може сама да се оправи. Мисля че никой не може да ни помогне, нито големият брат – Америка ще дойде да помогне, да сте чували на някого нещо да е дал безвъзмездно, нито някой друг ще ни спаси от това положение. На времето получавахме цели заводи, подаръци от Съветския съюз - Химкомбината и други заводи, с оборудването и технологиите. За селското стопанство ни изпращаха, макар и не най-модерните - комбайни, трактори и т.н., обаче те ни изкупуваха продукцията, дори и бракуваната. Нас ни приеха в Европейския съюз неподготвени, не бяхме готови.