К-т с/ка 498 Други дебитори 120 000.00

К-т с/ка 498 Други дебитори 263 764.86

Д-т с/ка 498 Други дебитори 3 249.99

К-т с/ка 709 Други приходи от дейността 3 249.99

Купувачът завежда в баланса си продобитите вследствие на сделката активи.

В конкретния случай счетоводните статии се съобразяват с обстоятелството, че се извършва покупка на активи, пасиви и фактически отношения. Предприятието е счело, че в конкретната сделка е налице придобиване както на нетните активи, така и на дейностите на продавача и поради това е наличе бизнескомбинация по смисъла на СС 22 “Бизнескомбинации”. В резултат на това:

1. Придобиващото предприятие извършва пълна инвентаризация към датата на придобиване, вследствие на която:

- не се признават активите и пасивите, които не подлежат на инвентаризиране или не отговарят на критериите за счетоводно отчитане, въпреки че са отразени в баланса на придобиваното предприятие;

- признават се активите и пасивите, които придобиваното предприятие не е отразило счетоводно, но придобиващото предприятие ги определя като отговарящи на критериите за счетоводно отчитане;

- признават се всички останали активи и пасиви, които са инвентаризирани и счетоводно отразени в придобиваното предприятие.

2. Придобиващото предприятие отчита в баланса си признатите разграничими активи и пасиви според възприетия подход за счетоводно отразяване на активи и пасиви, без да се съобразява със счетоводното им отчитане в придобиваното предприятие, в случая в ЕТ.

3. При определяне на първоначалните стойности на придобитите разграничими активи и пасиви съобразно СС 22, в зависимост от конкретния им вид се прилагат следните изисквания и оценки:

Разграничим актив/пасив	Оценка
1. Вземания - краткосрочни	Номинална стойност
- дългосрочни	Настояща стойност на сумите, които следва да се съберат
2. Стоково-материални запаси - продукция и стоки	Продажни цени, намалени с разходите за реализацията им с обичайната печалба
- незавършено производство	Продажни цени на продукцията, намалени с разходите за довършване на незавършеното производство
- други стоково-материални запаси	Текущи доставни пазарни цени
3. Недвижими имоти	Пазарна стойност
4. Дълготрайни материални активи / без недвижимите имоти /	Пазарна стойност, коригирана с изхабяването им. (Балансовата стойност в придобиваното предприятие – по изключение)
5. Нематериални активи - продавани свободно на пазара	Справедлива стойност
- непродавани на пазара	По реда на СС 38 Нематериални активи
6. Данъчни активи и пасиви	В зависимост от сумата на данъчните ефекти от придобиването върху придобиващото предприятие, след като се отчете данъчното последствие от отчитането на разграничимите активи и пасиви по справедлива стойност.
7. Задължения - краткосрочни	Номинална стойност
- дългосрочни	Настоящата стойност на сумите, необходими за посрещането им, определени при текущите нива на лихвения процент.
- потенциални задължения	Настоящите стойности на сумите, необходими за посрещането им, определени при текущите нива на лихвения процент.

• 
  За отчитане плащането на задължението към Продавача
  

Д-т с/ка 499 Други кредитори

ан. с/ка на продавача

К-т с/ка 503 Разплащателна или др. с/ка

• 
  За отчитане на поетите вземания
  

Д-т с/ка 411 Клиенти или др. с/ка за вземания

К-т с/ка 499 Други кредитори

Ан. с/ка на продавача

• 
  За отчитане на поетите задължения
  

Д-т с/ка 499 Други кредитори

Ан. с/ка на продавача

К-т с/ка 401 Доставчици или др. с/ка за задължения

• 
  За отчитане на активите, които имат материално-веществена форма (дълготрайни материални активи и материални запаси).
  

Д-т с/ка от гр. 20, гр. 30 - по справедлива стойност

К-т с/ка 499 Други кредитори

Ан. с/ка на продавача

5. В случай, че се прояви положителна репутация

Д-т с/ка 261 Положителна репутация

К-т с/ка 499 Други кредитори.

Ан. с/ка на продавача

6. В случай, че се прояви отрицателна репутация

Д-т с/ка 499 Други кредитори

Ан. с/ка на продавача

К-т с/ка 262 Отрицателна репутация.

7. Особености в отчитането на положителната репутация

Всяко превишение на първоначалната стойност на придобиването над стойността на нетните активи, получена от справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви, се отчита в придобиващото предприятие като положителна репутация.		1. Положителната репутация се отразява в актива на баланса на придобиващото предприятие като търговска репутация – полжителна величина.
		2. Положителната репутация се амортизира на систематична база по време на полезния й живот. Амортизацията за всеки период се признава за разход на придобиващото предприятие.
		3. Възприетият от придобиващото предприятие амортизационен метод за положителната репутация трябва да отразява начина, по който се очаква да се консумират бъдещите икономически изгоди. Когато не може обосновано да се определи начинът, по който се очаква да се консумират бъдещите икономически изгоди, се прилага линейният метод.
		4. Полезният живот на положителната репутация като предвиждане за бъдещето се отнася за ограничен период и не следва да надхвърля 5 години (в сила от 01.01.2008 г.) освен в редките случаи, когато има убедителни доказателства, че този период трябва да е по-голям. При определянето на полезния живот на положителната репутация трябва да се има предвид вероятният живот на дейност на придобитото предприятие, отрасълът и всички икономически фактори, влияещи върху дейността на придобитото предприятие.
		5. След първоначалното признаване положителната репутация се отчита по стойност, намалена с начислената амортизация и всякакви натрупани загуби от обезценка.

8. Особености в отчитането на отрицателната репутация

Тъй като ми бе предоставена информация само за ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС”, не мога да изразя мнение дали в “САТЕКС” ООД сделката е отчетена точно по горепосочения ред и каква репутация е определена и отчетена.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗДДФЛ, доходът от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриран в Република България, е доход от източник в страната, без значение дали прехвърлителят е местно лице.

Предвид разпоредбата на чл. 60А от ТЗ, едноличният търговец се заличава от търговския регистър в следните случаи:

• 
  при прекратяване на дейността му;
  
• 
  при установяване на местожителството му в чужбина;
  
• 
  при смъртта му;
  
• 
  при поставянето му под запрещение.
  

Прехвърляне на предприятие на едноличен търговец чрез сделка, се третира като:

• 
  доход от стопанската дейност на едноличния търговец – в случаите на прехвърляне на предприятието без заличаване от търговския регистър или като
  
• 
  доход от прехвърляне на права или имущество – при прехвърляне на предприятието със заличаване на едноличния търговец.
  

Особеното е, че глава деветнадесета „преобразуване на дружества и кооперации и прехвърляне на предприятие“ от ЗКПО (обн., в Д.В., бр. 105 от 22.12.2006г., в сила от 01.01.2007г.) не намира приложение в случаите на прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, независимо дали едноличният търговец е заличен или не от търговския регистър.

На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. В тази връзка по смисъла на чл. 18, ал. 2 от ЗКПО, данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, като преобразуването на счетоводния финансов резултат се извършва по реда на част втора от същия закон.

Следователно цитираната по-горе разпоредба на чл. 26, ал.1 от ЗДДФЛ на практика уточнява, че в данъчната печалба, следва да се включи и финансовият резултат (печалбата или съответно загубата), реализиран при осъществена сделка по прехвърляне на предприятие на едноличния търговец без заличаването му от търговския тегистър. В този случай се приема, че след прехвърляне на предприятието физическото лице – едноличен търговец не е преустановило дейността си, поради което за данъчни цели сделката по чл. 15 от ТЗ се разглежда като сделка, свързана с осъществяваната от него стопанска дейност и като такава следва да се отрази в счетоводната му отчетност.
Определяне на облагаемия доход при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец със заличаване от търговския регистър.

Определянето на облагаемия доход при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец със заличаването му от търговския регистър се извършва по реда на чл. 33, ал. 10 от ЗДДФЛ, според който облагаемият доход при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец е положителната разлика между определената с договор продажна цена и собствения капитал на предприятието.

Новият момент, на който задължително трябва да се обърне внимание при прилагането на чл. 33, ал. 11 oт ЗДДФЛ, касае определянето на конкретната дата на придобиване на дохода, реализиран от сделката по прехвърляне на предприятието. На основание чл. 11, ал. 4 от ЗДДФЛ, в тези случаи доходът се смята за придобит на датата на съдебното решение за прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец. Това означава например, че ако датата на съдебното решение е 07. 07. 2007 г., а реалното плащане на сумата по сделката за прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване се осъществи на 07. 01. 2008 г., датата на придобиване на дохода е 07. 07. 2007 г., а не 07. 01. 2008 г.

В § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на закона е дадена дефиниция на понятието „собствен капитал на предприятието“ и това е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите му. Ползва се терминология от счетоводното законодателство, където понятията „актив“ и „пасив“ са определени в Общите разпоредби на НСФОМСП а също и в МСС по следния начин:

Актив – ресурс, контролиран от предрприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода;

Пасив – съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси – носители на икономическа изгода.

Предвид гореизложеното, информация за конкретния размер на собствения капитал на предприятието на едноличния търговец може да се извлече от счетоводния му баланс.

Не на последно място, следва да се обърне внимание,че в тези случаи доходите, които физическото лице е придобило от осъществяваната стопанска дейност като едноличен търговец се облагат отделно от доходите, придобити при прехвърляне на предприятието със заличаване на едноличния търговец. Например, ако ЕТ ,,X“ е извършвал стопанска дейност като едноличен търговец през 2008 г., но през течение на същата година прехвърли предприятието си със заличаване и преустанови търговската си дейност ще се облага по следния начин:

-по реда на раздел ІІ от глава пета на ЗДДФЛ за доходите от стопанската си дейност като едноличен търговец, реализирани от началото на годината до датата на преустановяване на дейността; и

-по реда на чл.33, ал.11 от раздел V на глава пета от ЗДДФЛ за доходите, придобити при прехвърляне на предприятието със заличаване.

На основание чл.1 от ЗДДФЛ, както облагаемият доход, така и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон.

В случай, че няма заличаване на едноличния търговец, т.е. доходът от прехвърляне на предприятието се разглежда като доход от стопанската дейност на търговеца, определянето на годишната данъчна основа се извършва по общия ред, регламентиран в чл.28 от ЗДДФЛ. Според въпросната разпоредба, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход, формиран по реда на чл.26 от ЗДДФЛ се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

В случай, че едноличният търговец е заличен от търговския регистър, т.е. доходът от прехвърляне на предприятието се третира като доход от прехвърляне на права или имущество, годишната данъчна основа се формира по реда на чл.34 от ЗДДФЛ. На основание тази разпоредба, годишната данъчна основа е равна на облагаемия доход от прехвърляне на права или имущество, формиран съгласно чл.33 от закона, придобит през течение на данъчната година. Видно от цитираният текст, липсва правна възможност облагаемият доход от този вид да се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави през годината за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.

Във всички случаи,независимо от реда, който се прилага при определянето на годишната данъчна основа, доходите от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец се включват при формирането на общата годишна основа, т.е.съгласно чл.17 от ЗДДФЛ могат да се намаляват с предвидените в този закон данъчни облекчения.Това се извършва по реда и при условията на глава четвърта(,,Данъчни облекчения“)от закона.

При наличието на хипотеза на сделки между свързани лица, както и на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени различни от тези прилагани при независими търговци, на основание на чл.77 от ЗДДФЛ при определяне на задълженията на лицето по този закон се прилагат разпоредбите за представянето на отклонението от данъчно облагане, регламентирани от ЗКПО. Става въпрос за разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“ и по конкретно – чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО:, “когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.”

На основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Новият ЗДДФЛ не регламентира специално задължение за подаване на данъчна декларация, нито за внасяне на авансов данък в случаите на прекратяване на стопанска дейност от физическите лица, в т.ч. и от едноличните търговци, през течение на данъчната година. Това се отнася в еднаква степен, както за случаите на заличаване на едноличния търговец от търговския регистър, така и в случаите когато не е последвало заличаване на едноличния търговец след осъществяване на коментираната прехвърлена сделка.

На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходите по глава пета от закона, каквито са и доходите от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа. Придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, се посочват в годишната данъчна декларация (чл. 50, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ).

На база горепосоченото, тъй като ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС” след продажбата на предприятието си не се заличава, печалбата от тази продажба в установения размер от 3 249.99 лв. ще се включи в общия доход на едноличния търговец от упражняваната стопанска дейност и само при наличие на данъчна печалба следва да се начислят и внесат дължимите данъци в бюджета.