Динамичното развитие на нормативната регламентация провокира научната мисъл да съдейства за изясняване на нововъведените категории и термини

Настоящота разработка цели осветляването на проблема за покупко – продажбата на предприятие на едноличен търговец. Темата е изключително актуална по повод на това, че когато става въпрос за подобна сделка съвременната теория и практика съчетава два взаимо – свързани закона и по – точно това са Търговския закон и Закона за счетоводството. Според някои автори покупко – продажбата на търговско предприятие представлява бизнескомбинация, а според други не. Ето защо считам, че изложението е интересно с това, че разглежда различните мнения по поставения проблем. След прочита на темата оставям на Вас решението за това кои от разгледаните становища и автори ще подкрепите.

Опитът да се постигнат целите и задачите, на които е подчинена разработката доведе до следните съществени изводи:

1. 
   Съобразно мнение на различни автори е изведено понятието за търговско предприятие, но основополагащото е:
   

• 
  нормативно третиране от гледна точка на Търговския закон - регламентиран в легалното определение в чл. 15 от ТЗ, според което предприятието е “съвкупност от права задължения и фактически отношения”.
  
• 
  нормативно регламентиране от гледна точка на Закона за счетоводството. Следва да се подчертае, че има съществена разлика в определението на обобщаващото понятие “предприятие” по Закона за счетоводството и това, което се използва в Търговския закон. В Закона за счетоводството под предприятие се разбират различни правноорганизационни форми на юридическите лица, които са задължени да водят счетоводство.
  

При подготовката за покупко-продажбата на търговско предприятие, прехвърлителят изготвя редица счетоводни документи.

Необходимо е да се изготви договор за покупко – продажбата съдържащ: пълна индивидуализация на страните; предмет на договора съгласно чл. 15 от ТЗ; преминаване на собствеността; предаване на владението; фактическата и правна съвкупност, съставлявяща търговското предприятие; цена; други права и задължения на страните; отговорност за неизпълнение на договорните задължения; общи разпоредби; приложения и други документи, представени при подписване

на договора.

След извършване на сделката е необходимо да се направят редица вписвания и процедуре във връзка с тях като: вписване в търговския регистър; обнародване в държавен вестник; вписване в регистъра на НАП; уведомяване на третите лица . Налице са и редица последици от тези вписвания.

2. 
   В разработката е направена характеристика на покупко – продажбата на предприятието на ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС”. В тази връзка е третиран въпроса за някои проблеми при покупко – продажбата на предприятие:
   

• 
  В първия вариант едноличният търговец - продавач, прилагайки счетоводния принцип за предимство на съдържанието пред формата, отписва то счетоводния си баланс активите и пасивите за сметка на собствения капитал. В счетоводството на юридическото лице –купувач също за сметка на собствения капитал – се вписват придобитите активи все едно, че е станало вливане или сливане по смисъла на чл. 261 от Търговския закон.
  
• 
  Във втория вариант – при ясно изразена в договора покупко – продажба и цена, различна от чистата стойност на капитала на едноличния търговец, при ЕТ се отчита финансов резултат.
  

Когато едноличният търговец едновременно с прехвърлянето на предприятието му бъде заличен от Търговския регистър, някои специалисти са склонни да съзрат в тази ситуация признаците за бизнескомбинацията “придобиване” и да приложат изискванията на счетоводния стандарт за отчитане на бизнескомбинациите. (СС 22 или МСФО 3)

Възможно е в договора за прехвърляне предприятието на едноличния търговец на собсвеното му ЕООД да е записано, че това става чрез апорт по реда на чл. 72 и 73 от Търговския закон. Втози случай имуществото на едноличния търговец като съвкупност от права и задължения се внася в ЕООД и капиталът на същото става собственост на лицето.

5) В разработката е анализиран договора за покупко – продажба на ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС”.

Предметът на договора включва:

- Продавачът ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС” продава на Купувача “САТЕКС” ООД правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска дейност, без заличаване на едноличния търговец.

- С подписването на договора Продавачът прекратява търговската си дейност по отношение на правата, задълженията и фактическите отношения, влизащи в състава на предприятието. Всички възникнали права, задължения и фактически отношения от датата на договора за ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС” са сътав на отделно предприятие и по никакъв начин не касаят предмета но договора.

- Търговското предприятие се продава без фирменото си наименование: ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС”

6) При разглеждането на проблемите за отчитането на покупко – продажбата на търговско предприятие биха могли да се разграничат три основни момента:

Извършената продажба на търговско предприятие следва да бъде отчетена на датата на получаване на съдебното решение. Активите и пасивите се отписват със стойностите посочени в договора по чл. 15 от Търговския закон.

Предвид обстоятелството, че от датата на договора, до датата на съдебното решение съществува отрязък от време, през който дейността не може да бъде преустановена фактически, особено, когато страните по сделката са свързани лица е възможно следното решение на въпроса:

Прехвърлителят продължава да осъществява дейност, но това е дейност, която извършва от името на приобретателят на предприятието. Това е така, защото собствеността върху търговското предприятие преминава от датата на договора по чл.15 от ТЗ, но до вписването на прехвърлянето на търговското предприятие то не може да породи правни действия. Предвид тази законова празнота де факто прехвърлителят държи една съвкупност от чуждо име и резултатите от дейността следва да се прехвърлят на приобретателя.

Определянето на първоначалните стойности на придобитите активи и пасиви се извършва на база на оценки, съобразно това дали покупката на предприятието се третира като бизнескомбинация или не.

7) Глямо внимание се отделя на обстоятелството, че не всяка сделка с предприятие се третира като бизнескомбиназия. Подобна сделка при прилагане на МСС следва да бъде отчетена като обикновена покупка на разграничими активи и пасиви, ако се извършва между търговци/търговски дружества, които са под общ контрол.

Стандартът е изключил от обхвата си бизнескомбинации, обхващащи предприятия или бизнеси под общ контрол. А не може да ими съмнение, че ЕТ собствениците на ООД са под общ контрол.

Малко по – особена е ситуацията по българския СС 22 “Бизнескомбинации” за малки и средни предприятия, въпреки че същата постановка на МСФО 3 е пренесена и в нашия стандарт, само че с известна модификация. Там е добавено, че стандартът “се прилага изцяло по отношение на бизнескомбинации между предприятия под общ контрол изразяващи се в закупуване на нетни активи” (т. 1, буква “а” от СС 22).

8) В разработката са диференцирани две възможности при покупко – продажбата на предприятие на едноличен търговец:

със заличаване на едноличния търговец и

без заличаване на едноличния търговец (какъвто е случаят при ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС”)

9) Важно значение има данъчното третиране на покупко – продажбата на едноличен търговец.

На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. В тази връзка по смисъла на чл. 18, ал. 2 от ЗКПО, данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, като преобразуването на счетоводния финансов резултат се извършва по реда на част втора от същия закон.

Определянето на облагаемия доход при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец със заличаването му от търговския регистър се извършва по реда на чл. 33, ал. 10 от ЗДДФЛ, според който облагаемият доход при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец е положителната разлика между определената с договор продажна цена и собствения капитал на предприятието.

Не на последно място, следва да се обърне внимание,че в тези случаи доходите,които физическото лице е придобило от осъществяваната стопанска дейност като едноличен търговец,се облагат отделно от доходите,придобити при прехвърляне на предприятието със заличаване на едноличния търговец.

Новият ЗДДФЛ не регламентира специално задължение за подаване на данъчна декларация, нито за внасяне на авансов данък в случаите на прекратяване на стопанска дейност от физическите лица, в т.ч. и от едноличните търговци, през течение на данъчната година. Това се отнася в еднаква степен, както за случаите на заличаване на едноличния търговец от търговския регистър, така и в случаите когато не е последвало заличаване на едноличния търговец след осъществяване на коментираната прехвърлена сделка.